Партийно-държавни сценарии за съдебния процес срещу
евангелски сътрудници в България на „Славянската религиозна мисия“ (1979 г.). Неизвестни документи
Вениамин Пеев
Както при подготовката на „пасторския процес“ през февруари- март 1949 г., така и при процеса през септември-октомври 1979 г. цялата процедура се провежда под зоркото око на висшите партийно- държавни институции, но сценарият и режисурата са дело на ДС. И за двата процеса е направена продължителна подготовка с голям брой информатори, агенти на ДС, свидетели, инспектори и представители на различни институции. Що се отнася до партийно-държавните ди- рективи, свързани с т.нар. пасторски процес, голяма част от архивните документи на Политбюро на ЦК на БКП бяха публикувани през послед- ните няколко години.1 За самия ход на следствието и съдебния процес обаче може да се събере богата документална информация от архивите на Дирекцията на ДС, които до преди около 4 години не бяха проучени. Става дума за следствения и съдебен архив от периода 1948–1949 г. със сигнатури II сл. д. а.е. 2276, обхващащо 35 т., и II съд. д. а.е. 837, обхващащо 14 т. по „пасторския процес“ (НОХД 248/1949). След като
1 Вж. Лефтеров, Ж. Документи за процеса срещу евангелските пастори през 1949 г. В: Известия на държавните архиви, бр. 105 (2013), 218–254; Огнянов, Л. Г. Борби и чистки в БКП (1948–1953). Документи и материали. Архивите говорят. Т. 17. София: Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2001.
9
бяха предприети законови стъпки по разкриването и проучването на този обемист архив, картината започна да придобива автентичния си облик. Вече е възможно да се правят и правдоподобни сравнения между двата съдебни процеса. Нови и неразкрити доскоро данни предлагат и архивите на ДС, отнасящи се до втория показен „евангелистки процес“ през есента на 1979 г., на който бяха повдигнати обвинения срещу бъл- гарски сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ със седалище в Стокхолм, Швеция. След запознаването с архивите по двата съдебни процеса може да се каже, че използваният ресурс при подготовката на втория шумен процес срещу евангелисти през есента на 1979 г. в някои отношения е дори по-мащабен. Това се отнася особено до политиката на внедряване на агенти в религиозните общности. В едно „Показание“ на гл. инспектор Велчо Чанков при отдел I на Дирекцията на ДС, играл съществена роля в следствените действия през 1948–1949 г., се посочва, че службите са успели по онова време да използват ефективно само двама от членовете на ОЕЦ2 за първоначална информация преди арес- тите на пасторите и това се отчита като недостатъчно постижение.3За сравнение – при втория разглеждан от нас процес внедрените агенти са повече от 30, при което голяма част са на ръководни постове в пе- тте основни евангелистки вероизповедания (конгрешани, методисти, баптисти, петдесетници и Църква Божия). Използвани са и агенти, принадлежащи към Българската православна църква, адвентистите и дори сектата на йеховистите. При подготовката на съдебния процес през 1979 г. ДС привлича като „д.в.“ („доброволни връзки“) и подготвя за вербовка дори непълнолетни лица.4
2 Става дума за Върховния съвет на организацията Обединени евангелски църкви.
3 „Показания на Велчо Ст. Чанков“. – АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. 2276, т. ХХ, л. 113–117. Правописът и пунктуацията в цитираните по-долу документи са запазени. В показани- ята си Велчо Чанков посочва като „вербувани агенти“ имената на методисткия пастор Гавраил Цветанов и баптисткия пастор Митко Матеев. За интереса към първия говори обстоятелството, че преди „пасторския процес“ той е бил секретар на ОЕЦ и е разпола- гал с пълна информация за всяко заседание на тази евангелистка организация. Пастор Митко Матеев влиза в полезрението на дирекцията на ДС с това, че два-три месеца преди задържането му той „по свой личен път изпраща едно подробно изложение до Дирекция на изповеданията и до директора на народната милиция, в което с немал- ко факти и данни известява за противонародната доларова и шпионска дейност“ на своите колеги от ОЕЦ (Пак там, т. XXIII, л. 272). Затова в характеристиката на Матеев, приготвена от следователите в помощ на прокуратурата и съда, изрично е посочено: „Неудобно ще бъде, обаче да се пита пред съда до кого е отправил изложението си преди неговото задържане“ (Пак там, л. 273). Ефективната присъда на Матеев е най- кратка от всички осъдени пастори на процеса през 1949 г.
4 Вж. „Рапорт относно: получен сигнал от доброволни заявители (28.III.1979 г.)“. –
10
Съдебният процес срещу петима5 евангелисти по НОХД № 5121/1979 г., на който ще се спрем по-подробно в настоящия доклад, е резултат от дългогодишна подготовка на българските тайни служби с мащабен политически, оперативен и финансов ресурс. Тя датира още от средата на 1967 г., когато във Второ управление, отдел VIII на КДС се открива оперативната разработка на „ИР“ („изменник на родината“) пастор Харалан Иванов Попов (1907–1988)6, за когото се подчертава, че „развива активна религиозна и вражеска дейност срещу нашата страна чрез емисиите на радиостанцията „Монте Карло“ и издадената на английски, шведски, френски и немски езици книга „Под тиранията на комунизма“7, която е пропита с омраза към народната власт, описва пасторския процес и прекараните от него 13 години в затвора“.8 На пастор Попов е поставен псевдонимът „Клеветник“ с окраска „вражеска агитация“ и постоянно набъбващото дело до 29 януари 1981 г., когато е архивирано като ГДОР „Клеветници“9, вече обхваща 8 т. с над 2200 лис- та партийни директиви, оперативни планове, справки, предложения, агентурни донесения, писма, квитанции за разходи, статии от вестници, снимки и т.н. Показателно в случая с документа, в който се обявява архивирането на това обемисто дело, е определението „реализирано“.
АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VI, л. 152–155. Става дума за двама 17-го- дишни младежи, които са синове на евангелистки семейства в Перник.
5 Обвинителният акт и присъда № 305/25 октомври 1979 г., издадена от наказателна колегия (12-ти състав) на Софийски районен съд, е срещу шестима подсъдими: Георги Тодоров Генчев (В. Търново), Натанаил Василев Цачев (Троян), Банчо Колев Банчев (Бургас), Петър Иванов Янев (Бургас), Димитър Иванов Жеков (с. Ахелой) и Димитър Сивов Димитров (Бургас), но според нас последният не следва да бъде смятан за фак- тически подсъдим поради съмнителните обстоятелства около неговото „бягство“ в чужбина преди арестите на останалите петима на 6 март 1979 г.
6 Вж. по-подробно в: Пеев, В. Харалан и Ладин Попови и „Славянската религиозна ми- сия“. София: Комунитас, 2019.
7 Тази книга с английското заглавие Under the Tyranny of Communism (1972) е мал- ко известна на българския читател. Тя е предназначена за разпространение сред християни в бившите социалистически страни с цел укрепване на тяхната вяра. Представлява съкратен вариант на книгата на д-р Харалан Попов I Was a Communist Prisoner (Аз бях комунистически затворник), публикувана за пръв път през 1967 г. от изд. „Зондерван“, която на български език излезе под заглавие Българската Голгота (София: Издателско ателие Аб, 2005). По-популярна у нас е книгата на Попов Tortured for His Faith (Изтезаван заради вярата си), която е преведена на 27 езика. Последното ѝ българско издание е от 2017 г.
8 „Предложение относно: откриване АР на ХАРАЛАН ИВАНОВ ПОПОВ (24.VI.1967)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, IV – К 9077, т. I, л. 3–4.
9 „Предложение относно: предаване в архива на отд. 03 ДС реализирано ГДОР „Клеве- тници“, рег. № 6516/75 г. (29.I.1981)“. – Пак там, т. VIII, л. 256–257.
11
То свидетелства за доведени до край мероприятия на оперативните работници от Шесто управление, отдел Трети, по разкриването на „вражеската дейност“ на сътрудниците на „Славянската религиозна мисия“10 в чужбина и вътре в нашата страна, нейното окончателно пресичане и дискредитиране и подсигуряването на материали, данни, свидетелски показания и обвиняеми за показния съдебен процес през есента на 1979 г. С други думи, както личи от разкритата от нас обшир- на документация в ГДОР „Клеветници“ и други свързани с него дела, реалната подготовка като сценарий и режисура на процеса е изцяло дело на офицерите на Шесто управление, отдел III на ДС. Останалите партийно-държавни институции – Политбюро, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, посол- ствата на НРБ, БНБ, граничните власти, прокуратурата, съдът – въз- приемат сценария на „оперативните игри“ като „поднесен на тепсия“ и го следват стриктно в своите инициативи. Огромната налична документация дава възможност да се проследят прилаганите методи от ДС в различните периоди на подготовката, както и да се установи кога и защо те са променяни. За своето противопоставяне или манипу- лиране дейността на „Славянската религиозна мисия“ оперативните работници си партнират със съответните отдели на тайните служби в страните от комунистическия лагер (напр. Румъния, Чехословакия, ГДР), като разменят липсващи данни особено с колегите си от КГБ. С тайните служби на ЧССР и КГБ се подготвя за реализация и план по отвличането на пастор Ладин Попов (1913–1977) от Прага и принуди- телното му довеждане пред българското следствие, прокуратура и съд, за което има неоспорими документи в архива на ГДОР „Клеветници“.11 Заплануваното покушение е утвърдено от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов.12 Този план обаче не се реализира единствено по- ради внезапната смърт на Ладин Попов на 18 юни 1977 г.
10 Названието „Славянска религиозна мисия“, използвано многократно в архивите на ДС, е некоректно. В историята на мисиите тази мисия е известна като Slaviska Mis- sionen (Славянска мисия) или Ljus i Öster (Светлина на изток), но се придържаме към обозначението на оперативните работници на ДС поради употребата му в цитираните от нас документи. Официалният уебсайт на мисията е www.ljusioster.se.
11 АКРДОПБГДСРСБНА, IV – К 9077, т. V, л. 284; т. VI, л. 295 и др.
12 Генерал-полковник Григор Шопов (1916–1994) е един от най-изявените висши представители на ДС, характерни с прилагането на репресивна сила спрямо идейни- те противници на тоталитарната система у нас. Вж. Методиев, М., Дерменджиева, М. Държавна сигурност: предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери. Институт за изследване на близкото минало. София: Ciela, 2015. 242–257.
12
Промени в методите на Шесто управление, отдел III:
от опит за прекъсване на връзките с мисионерите до
подготовката на съдебен процес
В методически аспект тактиката на противопоставяне срещу ми- сионерската дейност вътре в страната се променя динамично с оглед на променящата се външнополитическа обстановка и постъпващата информация в ДС. От първоначалните опити на ДС да реализират прекъсване на всякакви връзки между братя Попови и българските евангелисти непосредствено след бягството на Ладин зад граница (есента на 1967 г.) постепенно се стига до идеята сътрудниците на „Славянската религиозна мисия“ у нас да бъдат оставени да действат, но това да се случва под пълния контрол на българските тайни служби, като се изпълни сценарият за съдебен процес срещу Ладин Попов и най- активните му връзки в страната. Забелязва се също така и отказът от публично дискредитиране на мисионерската дейност на братя Попови и поставяне фокуса върху агентурни контраудари. Причината за това според нас е неефективността на публикуваните през този период малък брой статии в централния и регионалния печат.13
Изнесената в тях информация за конфискуване на Библии и друга християнска литература не само че не постигат търсения ограничите- лен ефект, но дискредитират партийно-държавната линия за „пълна религиозна свобода“ в България, което се използва от критиците на тоталитарната система на Запад. Ето защо централата на Шесто упра- вление на ДС фокусира усилията си върху „тихия фронт“, като подготвя и използва около 30 внедрени агенти срещу „Славянската религиозна мисия“, сред които най-ефективни са: „Димов“, „Велинов“, „Горанов“, „Гено“, „Вихър“, „Пирин“, „Ира“ и др. В продължение на повече от едно десетилетие мероприятията и задачите за изпълнение стават все по- интензивни, като ДС и КГБ успяват да включат в дейностите на мисията свои надеждни агенти, ползващи се с доверие от страна на ръководите- лите на „Славянската религиозна мисия“ и техните сътрудници в Бъл- гария. Така в едно обширно „Сведение“ (28.Х. и 14.ХI.1975 г.), основано на подробен доклад на особено активния агент „Димов“14, оперативен работник на ДС в Бургас набелязва 16 мащабни мероприятия за под-
13 Вж. например: Милев, К. Долари за безчестие. – Отечествен фронт, бр. 7488 от 16 октомври 1979 г.
14 Внедреният аг. „Димов“ е основният преносител на манипулативните идеи на ръ- ководещите го офицери на ДС, повечето от които се възприемат от ръководителите на мисията. Вж. по-подробно: Пеев, В. Цит. съч. 274–285.
13
ривна дейност спрямо мисията.15 Те включват изфабрикувани компро- мати срещу някои от сътрудниците на „Славянската религиозна мисия“, особено срещу братята Харалан и Ладин Попови, целящи създаването на недоверие към тях в самата мисионерска мрежа. Основната цел на авторите на компроматите е да се срине авторитетът на мисионерите с цел убеждаване на западните спонсори да прекратят финансовата помощ на „Славянската религиозна мисия“. По този начин би била пре- установена многостранната ѝ дейност – християнски радиопредавания, отпечатване и контрабандно внасяне на религиозна литература в СССР и неговите сателити и материално подпомагане на стотици християни в тях. Както посочват други документи, в компроматната офанзива са използвани чрез конспиративна манипулация водещи фигури в бъл- гарския евангелизъм (петдесетни16, методисти17, конгрешани18 и др. християнски конфесии), включително и чуждестранни представители на някои протестантски централи зад граница.19 С такава оперативна дезинформация са натоварени внедрените агенти, сред които отново изпъква аг. „Димов“, който продължава да заблуждава Ладин Попов, че е лоялен сътрудник на мисията. Тъй като и тази стратегия за пресичане на връзката не е съвсем успешна и дейността на мисията продължава да се разраства, в централата на Шесто управление възниква идеята каналите и сътрудниците в България да бъдат оставени да действат, но под пълния контрол на офицерите на ДС. Това означава да се до-
15 „Сведение относно: дейността на славянската мисия със седалище Швеция в НРБ и други социалистически страни (28.Х. и 14.ХI.1975 г.)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, IV – К 9077, т. IV, л. 3–22.
16 Има документални данни, че през разглеждания период в петдесетната деноми- нация е имало най-голям брой „внедрени агенти“ – 7. – Методиев, М. Уникален ли е българският опит? Намесата на Държавна сигурност в живота на изповеданията през комунизма. В: Годишник на Висшия евангелски богословски институт, Т. 4–5. София: ВЕБИ, 2011/2012. с. 41. Несъмнено по-голямата част от тях са били в състава на ръ- ководството и са имали високи постове. Известни са лица с псевдонимите: „Румен“, „Гено“, „Горанов“, „Вихър“, а по-късно – „Николай“ .
17 По същото време в конгрешанската деноминация „внедрените агенти“ са били 4 (Пак там, 41). Най-активен сред тях е бил аг. „Пирин“, заемащ висок пост в ръководството. 18 За методистите са докладвани трима „внедрени агенти“. Най-активен е бил аг. „Ира“, заемащ висок пост в ръководството.
19 Тук се визират преди всичко лицата Робърт Макиш (представител на секцията на Асамблеите на Бога за Източна Европа) и Уилям Буркет (пътуващ проповедник), към които ДС проявява подчертана благосклонност поради факта, че са използвани за провеждане на клеветническата линия срещу западните християнски мисии. Вж. „План за провеждане на допълнителни мероприятия по ГДОР „Клеветници“ (31. III.1972)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. I, л. 19.
14
пусне установяването на тайни складове за получаване на христи- янска литература, финансова и материална помощ в София, Бургас, В. Търново, Троян, Шумен и на други места, но да се разкрият крайните получатели, които ще бъдат свидетели и обвиняеми в един предстоящ съдебен процес. Особен интерес представляват данните за получаване на чуждестранна валута и български левове, както и пишещи машини и размножителна техника за проповеди, брошури и книги на българ- ски език. Аг. „Димов“ предоставя своевременно на Шесто управление подробни списъци с имена на българските получатели и точни таблици с данни за предадени парични суми и различни технически средства. От Шесто управление, отдел III на ДС, координират информацията си с други окръжни управления в страната, за да се съберат достатъчни данни за „засечените лица по списъка, предаден от Ладин Попов“, като се наблегне на онези, които са останали „неизвестни на службата“. Целта е да се придобие информация за замесените евангелисти във „враже- ската дейност“ на мисията, което ще подсигури достатъчен състав от документи и свидетелски показания за един пореден шумен процес срещу български евангелисти.20 В посоченото по-горе „Сведение“, т. 8 от предвидените мероприятия гласи: „На базата на събраните мате- риали да се извърши подробен анализ на дейността на „Славянската религиозна мисия“ и на тази основа да се набележат мероприятия за документиране дейността на нашите обекти свързани с мисията“.21От „Сведението“ става ясно, че фокусът на вниманието на ДС пада пре- димно върху четири лица, които четири години по-късно ще бъдат привлечени като обвиняеми в процеса през септември–октомври 1979 г. В т. 12 на мероприятията е подчертано: „С оглед избегване из- вестни съмнения да се организира по-бързо предаването на средствата на по-активните с които обекта22 подържа редовна връзка и може да проверява дали им са предадени, а те са: Банчо Колев Банчев, Петър Иванов Янев, Георги Тодоров Генчев и Натанаил Василев Цачев“.23 Така изкупителните жертви в сценария на Шесто управление, отдел III – пас- тор Г. Тодоров, Н. Цачев, Б. Банчев и П. Янев – вече са набелязани като обвиняеми. Съставят се допълнителни „Планове“, чрез които техните действия се манипулират, за да се натрупат достатъчно „нарушения“ на комунистическите закони, без четиримата евангелисти да подозират
20 На процеса през 1979 г. са призовани 79 свидетели, от които 13 не се явяват „по здравословни причини“ .
21 АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. IV, л. 21.
22 Тоест Ладин Попов.
23 „Сведение“, л. 22.
15
това. Две години преди съдебния процес от зам.-министъра на МВР вече е утвърдено „Предложение за арест“ на 11 души от най-активни- те сътрудници на „Славянската религиозна мисия“24, но впоследствие имената на петима от тях отпадат поради различни причини (болест, напреднала възраст, недостатъчни основания и др.). Набелязаните за процеса обвиняеми обаче биват провокирани и въвличани в различни планове и мероприятия, режисирани от ДС.
Шесто управление, отдел III се подготвя за съдебния процес
с „М-Вихрен“, „М-Пирин“ и „М-Родопи“
ДС използва широко методите на четене и дори конфискуване на лична кореспонденция, подслушвания на телефони и разговори и поставяне на подслушвателни устройства в домовете на наблюдава- ните обекти. Няма обаче налични документи, които да потвърждават разрешение за това от прокуратурата или съда, което е нормалната процедура в западните демократични страни. В ГДОР „Клеветници“ се съхраняват (в основния архив или допълнителни папки с преснимани документи и снимки) десетки преписи и фотокопия на заловени пис- ма от чужбина и вътре в страната по „М-Вихрен“. Има обаче и писма, от които личи, че те въобще не са достигали до своите адресати, а са конфискувани без получателят да е уведомен за това. Такъв е случаят с писмото на Харалан Попов, което той пише на възрастната библейска работничка на СЕПЦ Донка Кинарева25 (15 януари 1968 г.).26 Самото писмо е обикновено, но то съдържа допълнителен лист с подробно описание на графика на радиопредаванията, провеждани от Харалан Попов в Монте Карло от името на „Института за религиозно възпита- ние“. Фактът, че писмото не достига до адресата, се потвърждава и от едно допълнително донесение до службите, от което става ясно, че някакъв съсед на Кинарева сметнал „писмото за подозрително“ и го
24 „Предложение за реализация чрез арест и следствие по обектите по ГДОР „Клеве- тници“ (29.IX.1977)“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VI, л. 26–33.
25 Донка Кинарева (1893–1971) е първата жена проповедничка в Петдесетната де- номинация, секретар на Изпълнителната комисия, преводач на християнски песни в официалния сборник на СЕПЦ и авторка на първата История на СЕПЦ, останала непубликувана.
26 „Писмо на Харалан Попов до Донка Кенарева (15.I.1968 г.)“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. II, „Д“, л. 1–3. Правописът на фамилното име „Кенарева“ е сгре- шен в документа.
16
предал на милицията27. Така писмото на д-р Харалан Попов не е полу- чено от Кинарева.
От една „Докладна записка“ (10 юли 1978 г.) на началника на от- дел III, Управление VI полк. Т. Тодоров научаваме интересни данни за това, как се е процедирало в случаите на използвани подслушвателни устройства.28 Тя съдържа данни за служебната обиколка на този офицер заедно с подп. Ангел Желев из страната и срещите им с техни колеги в окръжните управления на МВР в градовете Велико Търново, Търгови- ще, Русе и Варна. Те запознават окръжните началници и началниците на отделение VI към тях с „основния план по ГДОР „Клеветници“. Целта е да се набележат мероприятия за подслушване на конкретни лица, които имат пряка връзка със „Славянската религиозна мисия“, но успоредно с това да се изпълнят и някои репресивни задачи: обиски по домове, наказателни постановления, глоби за „незаконни“ богослужения и др. Окръжните началници трябва да подсигурят съответните технически лица за поставяне на подслушвателните съоръжения в частни домове и дори богослужебни помещения. Такива мероприятия се подготвят без знанието на собствениците.
Полк. Тодоров запознава своите колеги във Велико Търново с ГДОР „Лентяй“, което е заведено на обвиняемия Георги Тодоров в отдел III, Управление VI, определен като „основен обект по груповото дело“. Предложено е да се изучи обстановката в неговия дом „и поста- вят „М-Родопи“, като се използва домашния му телефон“. Предвижда се подсигуряването на „базови стаи“, в които да се наблюдава експло- атацията на спиртокопирния размножителен апарат, с който работи пом.-пасторът на Тодоров – Димитър Митев. От тази „Докладна“ ста- ва ясно, че в дома на обекта „Лентяй“ (т.е. пастор Г. Тодоров) вече се извършва подслушване, защото инструкцията гласи: „Да продължи експлоатацията на „М-Пирин“ в обекта „Лентяй“, като се обърне вни- мание на техническото отделение, при уреждане на срещи с чужденци, своевременно да подават информация, за организиране и провеждане агентурно-оперативни мероприятия“.29 Наличието на подслушвателна апаратура се потвърждава от други документи, в които са описани под- робни телефонни разговори или диалози в дома на пастор Тодоров.30
27 „Писмо от Софийско градско управление“. – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. II, „Д“, л. 129.
28 „Докладна записка от полк. Тодор Тодоров (10.VII.1978)“. – Пак там, т. VIII, л. 63–67. 29 Пак там, л. 64.
30 Вж. „Справка относно: Допълнително получени данни по обектите на ГДОР „Лен-
тяи“ при отделение VI–то ДС-В. Търново (21.III.1979)“. – Пак там, т. VI, л. 118–120. След
17
Визитата в Окръжно управление на МВР – Русе е свързана и с два важни за следствието обекта – пастор Тимотей Стоянов (пастор на местната ЕПЦ) и Иван Георгиев (племенник на Харалан и Ладин Попо- ви). Русенският оперативен работник на ДС Радко Петров рапортува пред софийските началници за воденето на ДОР „Братеца“ – на пастор Т. Стоянов“ и ДОП „Просяка“ – на Иван Георгиев. Констатирано е със за- доволство, че „основните мероприятия по разработките се изпълняват“. Това означава, че по агентурен път се установява всичко необходимо за постъпките и разговорите на обектите, както и проучване на домаш- ната обстановка. За службите особен интерес представлява домът на пастора: „Изучена е обстановката в дома на обекта „Братеца“ и имат готовност за „М-Родопи“. Полк. Тодоров дава указание „мероприятието да се постави по време отпуската на обекта и задействува в момента на получаване на предвидените парични срадства, които му се изпращат от задграница“31. Отварянето на пасторския дом в отсъствие на семей- ството му, за да се реализира „М-Родопи“, става по агентурен път. В Ок- ръжно управление на МВР – Варна началникът и заместник-началникът са осведомени за „основния план по ГДОР „Клеветници“. Началникът на отделение VI пък рапортува за движението по ДОР „Самозвания“, което се води на Йончо Дрянов – „бивш пастор на петдесятната секта, осъждан за шпионаж по пасторския процес“.32 Пастор Дрянов също е следен отблизо по агентурен път и макар да е набелязан за арест, се оказва, че това няма да бъде възможно за реализация по здравословни причини. Дрянов е приет в местната болница поради диабетна криза и високо кръвно налягане. Само това обстоятелство спасява Дрянов от планирания арест.
Скоро след консултациите в учрежденията на споменатите ок- ръжни управления на МВР се извършва „комбинация по ГДОР „Кле- ветници“, в която главно действащо лице е аг. „Димов“. На 18 юли той предава „комофлирания“ (т.е. камуфлирания – б.м.) размножителен спиртокопировъчен апарат на Петър Янев в Бургас, като уточнява, че е предназначен за пастор Георги Тодоров и той ще дойде да го прибере лично.33 Трябва да посочим изричното указание в „Рапорта“ на начал-
задържането на пастор Г. Тодоров по мероприятието „М-Пирин“ не постъпват повече никакви данни поради предпазливост на домашните му.
31 Пак там, л. 65.
32 Пак там, л. 66.
33 „Рапорт от полк. Тодор Тодоров, н-к отдел III“. – Пак там, л. 68–69.
18
ника на отдел III, че „размножителният апарат от момента на преда- ването е поставен под технически контрол“. Това означава, че в него е монтирано сигнално устройство. Аг. „Димов“ уведомява Г. Тодоров за местонахождението на апарата и иска от Тодоров „да му даде писмено потвърждение, че е получил парите и размножителния апарат, което агента да предаде при срещата си с Харалан Попов“.34 Пастор Тодоров допуска тактическа грешка, че отива в Бургас с такси, защото поради сигналното устройство в размножителния апарат колата е следена по обратния път към В. Търново и „шофьора на таксиметровата кола на път за Велико Търново е санкциониран от органите на КАТ за нарушаване правилника за движение“. Видно е, че този инцидент е предизвикан изкуствено, за да се подсигури за следствието надежден свидетел и неопровержим документ за пътуването и вземането на апарата от пастор Тодоров. После обаче нещата не се подреждат според плана на оперативните работници. След като размножителният апарат е занесен в дома на Г. Тодоров, той престоява там два дни, но сигналът изведнъж изчезва. Налага се да се организира постоянно наблюдение на дома му, за да не би апаратът да бъде изнесен оттам. Полк. Тодоров отправя много любопитно, но нереалистично предложение към коле- гите си от ОУ на МВР във Велико Търново: „Съвместно с Гражданска отбрана да се организира двудневно учение и евакуация на живущите в жилищното каре в което живее обекта. С това ще се създадат условия за провеждане на М „Г“ за намиране, отстраняване повредата в комоф- лирания размножителен апарат и поставяне на М „Родопи“ /ЖС/ в дома на обекта“.35 Това „предложение“ обаче не се е харесало на по-висшите началници. Отстрани то е белязано с въпросителен знак, придружен от отрицанието „не“ и бележка: „Това сега не се налага да става!“. Несъм- нено подобна зрелищна акция би нарушила конспиративността и би изложила многогодишната подготвителна акция на Шесто управление на сериозен риск.
Използването на подслушвателни и сигнални технически средства не спира с арестите на обвиняемите евангелисти – пастор Тодоров, Ца- чев, Банчев, Жеков и Янев. В един „План“36 на ДС, съставен само 3 дни след техните арести, е посочено в раздел „IV. Оперативни мероприятия“,
34 Офицерът на ДС е сгрешил името, защото става дума за Ладин Попов, а не за Харалан. 35 „Рапорт“, л. 69.
36 „План за провеждане разследването по сл. д. № 46 по описа на ДС (9.III.1979 г.)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VI, л. 92.
19
че близките на обвиняемите трябва да бъдат подложени на различен вид „наблюдение“: „ВН“ („външно наблюдение“), „М-Пирин“ и „М-Родо- пи“. За тях отговорник отново е полк. Т. Тодоров. На „ВН“ е подложен синът на пастор Г. Тодоров – Самуил Генчев, както и десетина ключови свидетели по предстоящото дело (т. 5). За подследствените пастор Геор- ги Тодоров и Натанаил Цачев е предвидено „камерно разработване, при- дружено с „М-Родопи“ (т. 1). Реализацията на „камерното“ подслушване, т.е. събиране на данни от техни съкилийници, се установява от други документи в архива ГДОР „Клеветници“. За подследствените Банчев и Янев се използва „М-Родопи“ (т. 2). Същевременно обаче се предвижда и „монтиране на „М-Родопи“ в домовете на обектите „Лентяй“ и „Келеш“ и „М-Пирин“ в домовете на обектите „Хиена“, „Клеветник-3“, „Лентяй“, „Келеш“ и Съюза на евангелските петдесятни църкви“ (т. 4). Тук става дума за подслушване на домовете на петимата подследствени, дома на пастор Стоян Буков (обозначен с псевдонима „Келеш“), който е един от основните свидетели по предстоящото дело, и канцеларията на СЕПЦ. Имаме основания да твърдим, че монтирането на „М-Пирин“ в цър- ковната канцелария е станало със съгласието на църковни служители от онова време. Освен чрез техническо подслушване на разговорите в централата на СЕПЦ оперативните работници на ДС събират информа- ция и посредством „насочване агентура из средите на петдесятниците към близките на обвиняемите и престъпните им връзки, с цел устано- вяване данни интересуващи следствието и отношението на членовете на петдесятната църква към задържането на обектите“ (т. 3). Това действително се реализира, защото внедрените в ръководството на СЕПЦ агенти „Гено“, „Горанов“, „Вихър“, „Георги“ и др. се активизират извънредно много. Те не само провеждат дълги телефонни разговори с разтревожените близки на петимата арестувани евангелисти, които се проследяват по „М-Пирин“, но се самокомандироват и посещават църквите и домовете им, за да събират информация, следвайки ин- струкциите на своите вербовчици. Активизират се и агенти извън ръководството на СЕПЦ и петдесетната деноминация. При четене на документите в архива на ГДОР „Клеветници“ е видно, че самите вне- дрени агенти предават информация един за друг. Това свидетелства не само за стремежа на ДС да се сдобие с максимално пълна информация, но и за упражняването на пълен контрол на Шесто управление, отдел III, над българските евангелисти, които са въвлечени в следствените действия през март-септември 1979 г.
20
Реализацията на арести, следствие
и съдебен процес на най-активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ в България
В ДС започват трескаво подготовката за съдебен процес срещу най- активните български сътрудници на „Славянската религиозна мисия“. В един обширен документ от 11 страници, съставен на 14 септември 1977 г., т.е. само три месеца след смъртта на Ладин Попов, вече се на- белязват детайлите за арестуването на някои сътрудници на мисията. Става дума за „Предложение относно: извършване на реализация с арест и следствие на обектите протичащи по ГДОР „Клеветници“ на началника на отдел III, Управление VI.37 То е адресирано и утвърдено от тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Димитър Стоянов38, което предполага и одобрението на Политбюро на ЦК на БКП. В „Предложението“ е описана „вражеската дейност“ на Харалан и Ладин Попови в „Славянската религиозна мисия“, насочена срещу България, която е определена като „подривна“ не само спрямо страната ни, но и спрямо другите „социалистически страни и СССР“.39 Останалата, по-голяма част от „Предложението“ съдържа 11 биографич- ни справки за най-активните лица в организираната българска мрежа от сътрудници на шведската мисия.40 В документа обаче е подчертано, че става дума за „нелегална организация на религиозна основа в НРБ за изпълнение задачи на „Славянска религиозна мисия“, в която до сега са включени 52 български граждани от различни окръзи на страната, от които 25 са заведени на различен вид оперативен отчет, а по останали- те 30 връзки на обектите се работи активно“. Приведените данни, ако бъдат сравнени с документи от началото на оперативната разработка на братята Харалан и Ладин Попови през втората половина на 60-те години на миналия век, ще покажат почти четирикратно увеличаване броя на сътрудниците на мисията в страната. Този факт свидетелства за широката мащабност на евангелистката съпротива срещу казионните
37 „Предложение относно: извършване на реализация с арест и следствие на обектите протичащи по ГДОР „Клеветници“ (14.IX.1977 г.)“. – Пак там, т. VI, 24-34.
38 Димитър Стоянов (1928–1991) е министър на МВР по време на Живковия режим за периода 1973–1988. – Ташев, Т. Министрите на България 1979–1999. София: Акаде- мично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999, с. 442.
39 „Предложение относно: извършване на реализация с арест и следствие на обектите протичащи по ГДОР „Клеветници“ (14.IX.1977 г.)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеве- тници“, т. VI, л. 24–26.
40 Пак там, л. 26–34.
21
ограничения и репресии срещу религиозните свободи в България през комунистическия период.
От един друг документ на Шесто управление на ДС от 29 септем- ври 1977 г., съпътстващ горното „Предложение“, е видно, че в процеса на подготовката за арестите и следствието оперативните работници са съставили подробни докладни и оперативни справки за 22 от най- активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия“, като освен тях са комплектовани още 4 работни дела във връзка с нелегалната дейност: ГДОР „Клеветници“ (5 тома – 1235 листа), Друга документация (2 тома – 476 л.), Папка с кореспонденция (1 том – 205 л.) и Преписки на връзки на обектите – общо 50 броя.41 Този архив има изключителна историческа стойност, защото дава възможност да се проследи ця- лостната дейност на братя Попови и техните сътрудници в България в периода от 60-те до края на 70-те години на ХХ в. Както посочихме, ГДОР „Клеветници“ е архивирано две години след приключването на съдебния процес (28 януари 1981) вече с 8 тома документи, набъбнали до 2229 листа.42
Както преди началото на „пасторския процес“ през 1949 г., така и сега партийно-държавните институции създават сценарий за ма- нипулиране на общественото мнение посредством средствата за ма- сова информация. Една седмица преди началото на наказателно дело № 5121/79 г. срещу петимата евангелисти Министерството на вътреш- ните работи на НР България има вече подготвено „Предложение“ (11 септември 1979 г.), подписано от министър Димитър Стоянов, в което се набелязват редица мероприятия, целящи да убедят българската общественост и чуждестранните приятели на подсъдимите в тяхната неоспорима „престъпна дейност“.43 Пресата и телевизията едва ли биха проявили толкова голям интерес към този процес, ако той не беше квалифициран в секретните документи на ДС и партийно-дър- жавните органи като „опасна диверсия“ срещу „социалистическата ни родина“. Обвиненията във валутни и митнически нарушения, извър-
41 „До началник отдел следствен ДС (29.IХ.1977 г.)“. – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Кле- ветници“, т. VIII, л. 22–24. Тази документация се обединява по-късно в обща преписка IV – К. 9077 (ГДОР „Клеветници“), обхващаща 8 тома.
42 „Предложение относно: предаване в архива на отдел 03 ДС реализирано ГДОР „Клеве- тници“, рег. № 6516/75 г.“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VIII, л. 256–257. 43 „Предложение за отразяване от средствата за масова информация на съдебно дело № 5121/79 г. срещу български граждани – пастори към евангелската петдесятна църква, извършили валутни и други престъпления (5.IХ.1979 г.)“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VIII, л. 229–233.
22
шени от страна на обвиняемите, са тривиални. В такива престъпления са обвинявани стотици български граждани при управлението на комунистите и на такива процеси не винаги е давана публичност. Уп- равляващите партийни функционери обаче хвърлят много усилия, за да убедят особено Западния свят, че процесът не е политически, а „криминален“. Тази тактика, съгласувана с ЦК на БКП, показва, че от времето на „пасторския процес“ партийно-държавната политика не се е променила спрямо религиозните дисиденти. Използването на едно от най-силните пропагандни оръжия – средствата за масова информа- ция – преди началото и по време на даден съдебен процес свидетелства за пренебрегването на основни юридически правила. Обвиняемите се дискредитират публично много преди произнасянето на техните при- съди пред очите на българската и чуждестранна общественост, оказва се предварителен натиск върху цялото обществено мнение, явно – чрез медиите и тайно – чрез оперативните работници и внедрените агенти на ДС, дори върху решението на съда. Офицерите на ДС играят активна роля и в кулоарите на съдебната зала, където чрез внедрените си агенти в ръководството на СЕПЦ и други евангелистки деноминации, както и на други християнски конфесии, слухтят непрекъснато за мнения и реплики на подсъдимите, адвокатите, роднините и приятелите на петимата евангелисти, за да могат да окажат допълнителен натиск върху прокуратурата и членовете на съдебния състав. ДС следи особено внимателно каква е международната реакция за хода на следствието и процеса не само в политическите кръгове, но и в средите на западните християни. Българската външна политика се стреми към признание в международен план и управляващите нямат интерес да бъдат уличени в нарушения на религиозни и човешки права. Затова в стратегията на ДС и Министерството на вътрешните работи изключително се внимава да не се допуска в публичното пространство нито едно действие, което би разобличило лицемерните претенции за „свобода на религията“ в комунистическа България. В медиите трябва да се представи дефор- мираният лик на „лицемерни“ и „алчни“ религиозни представители, на „далавераджии“, които говорят едно, а вършат съвсем други неща. Това обаче трябва да стане пестеливо, с далеч по-малък брой статии в сравнение с 1949 г. Разбира се, представянето на деформирания и корумпиран образ на обвиняемите трябва да се изпълни с убийствен сарказъм.44 Това е постигнато например в статията на журналиста К. Па-
44 Вж. пропагандните статии в регионалните вестници „Борба“ (В. Търново), „Чер- номорски фронт“ (Бургас) и др., публикувани едновременно на 31 октомври 1979 г., които са придружени с карикатури на подсъдимите.
23
найотов със симптоматичното заглавие „Когато дясната ръка „не знае“ какво прави лявата“ във в. „Отечествен фронт“, където обвиняемите са обрисувани като „чейнчаджии“ на чужда валута и „конспиратори“ на чуждестранна мисия.45 Опетняването на подсъдимите обаче има една по-далечна цел – да се представи като „фалшив“ и „престъпен“ обликът на целия български евангелизъм, за да се възмути срещу него цялата българска общественост.
Каква е била комплексната цел за подготовката и провеждането на последния голям съдебен процес срещу представители на българския евангелизъм през 1979 година? От разгледаните документи е видно, че сценаристите и режисьорите на този процес са преследвали главно две цели: първо, „пресичане дейността на „Славянската религиозна мисия“, като се санкционират „използваните български граждани за изпълне- ние на нейни задачи“ и второ, „нанасяне удар на петдесетната секта в НРБ“.46 След смъртта на Ладин Попов в отдел III, Управление VI смятат, че вече ще бъде по-лесно да се предприемат действия по преустановя- ване на мисионерската активност в страната, макар че същевременно се отчита „засилване на подривната дейност“ и увеличаване „броя на заангажираните в нея български граждани“.47 Имплицитно тази констатация би следвало да се приеме като признание на службите за неефективността на предприетите досега мерки, включващи спирането и конфискуването на мисионерски превозни средства на границата, ко- ито са оборудвани за нелегално пренасяне на книги и други материали и обиски в домовете на вярващите, изземване на християнска лите- ратура и технически средства като пишещи машини, размножителна техника за проповеди и аудиокасети, касетофони и т.н. Тоталитарната държава, чиито внедрени агенти тръбят на различни международни християнски форуми за наличието на „пълна религиозна свобода“ в България, прави последен опит да облече репресивните си действия спрямо дисидентите в евангелистките среди със „законност“, като изправи пред съда най-активните и непримиримите с лицемерието на комунистическата система. Следователно първата цел на авторите на „Предложението“ за арести и подвеждане под отговорност на най-
45 Панайотов, К. Когато дясната ръка „не знае“ какво прави лявата. – В: Отечествен фронт, бр. 10695, год. ХХХVII, 31 октомври 1979.
46 „Предложение относно: извършване на реализация с арест и следствие на обектите протичащи по ГДОР „Клеветници“ (14.IX.1977 г.)“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеве- тници“, т. VI, л. 26.
47 Пак там, л. 25.
24
близките сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ е „пресичане“ на мисионерската дейност.
Втората цел обаче е не само по-тежка като репресия, но драстично противоречи на претенциите на тоталитарната държава да предоставя „свобода на вероизповеданията“. „Нанасянето на удар“ не само по „пет- десятната секта в НРБ“, но по всяка една религиозна организация не се вписва нито в конституционните права на българските граждани, нито в Закона за вероизповеданията, нито в международните догово- рености, които режимът претендира, че съблюдава. В случая с мрежата от български сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ дори не е вярно, че те са представители само на петдесетната деноминация, защото редица документи разкриват имената на сътрудници, принад- лежащи към конгрешанското, методисткото, баптисткото, адвентното и други вероизповедания. Самата политика на „Славянската религиозна мисия“ е по начало надденоминационна от самото си зараждане и в своята дейност обслужва потребностите от религиозна литература и финансова помощ за различни християнски представителства в Бъл- гария и целия комунистически блок.
Международният натиск за освобождаване
на обвиняемите по дело 5121/1979 г.
На 25 октомври 1979 г. в сградата на Софийския градски съд бяха произнесени присъди за „престъпна дейност“ спрямо българското общество и комунистическата система. Първоначалните присъди и на петимата обвиняеми в съдебния фарс през 1979 г. са доста тежки. Те варираха от 4 до 6 години. В радиокоментара на Би Би Си по този повод основателно е отбелязано: „Присъдите са извънредно строги. Обикновено максималната присъда за подобни обвинения е 3 години затвор, с изключение на специални случаи. Вярно, българските власти са сметнали, че това е именно специален случай“.48 Тежестта на при- съдите съответства на намерението на комунистическата власт „да смаже“ не само съпротивителното мисионерско дело у нас и в чужбина, но и самата петдесетна деноминация, стриктно следвайки модела на процеса от 1949 г. Несправедливостта на Присъда № 305/25.Х.1979 г.
48„Осъжданетонашестимабългарскипетдесетници(15.XI.1979г.)“–АКРДОПБГДСРСБНА,
ГДОР „Клеветници“, т. VII, л. 87. В радиокоментара също така се отбелязва, че е необяс- нимо „забавянето на официалното потвърждение на присъдите след края на съдеб- ния процес, приключил на 17 септември. Както изглежда, съдебният състав е чакал потвърждение от висшите етажи на комунистическата власт и ДС.
25
по НОХД № 5121/1979 г. обаче предизвиква очаквано бурна меж- дународна реакция. В българското посолство в Холандия е получен протест, подписан от 60 холандски общественици, в който се настоява за незабавното освобождаване на петимата български евангелисти. В писмото са посочени имената и на други български граждани, които са били арестувани и съдени в нарушение на Декларацията за правата на човека. Поради допускането на такива правни нарушения вносителите на протеста предупреждават българското правителство, че ответната реакция ще бъде „намаляване броя на холандските туристи“ в Бълга- рия.49 Протести се подготвят и в други западни страни. В английските периодични издания The Messenger и Newsline (януари 1980 г.) излизат статии с призиви обвиняемите да бъдат незабавно помилвани. В Англия са събрани 7000 подписа с апел към всички християни за постоянна молитва за разрешаването на проблема. Директорът на европейския отдел на „Британските църкви на Бога“ пастор Джон Уилдриан – в молба до българското посолство във Великобритания, подкрепена с подписи- те на хиляди християни – настоява за незабавното освобождаване на осъдените. Авторът на статията в Нюзлайн Уест посочва четири основ- ни проблема по съдебния процес, които двама швейцарски адвокати желаят да обсъдят с Министерството на правосъдието в НР България: първо, необичайно високите присъди на първа инстанция по чл. 250 от НК; второ, сериозната липса на доказателства за „облагодетелстване“ на обвиняемите, както тълкува това съдът; трето, несъответствието на милиционерското разследване по притежаването и разпростране- нието на религиозна литература и обвинението в „облагодетелства- не“; четвърто, конфискуването на лични вещи като пишещи машини, самобръсначки, аудиокасети, касетофони, дори венчална халка и др. от обвиняемите и свидетелите. Лично аз ще подчертая, че по време на масовите милиционерски обиски из цялата страна ми бяха конфис- кувани две пишещи машини и голямо количество християнска лите- ратура на различни езици, но дори след като си издействах документ по съдебен път от председателя на състава на Софийския градски съд те да ми бъдат върнати50, ДС не ми възстановиха незаконно иззетите вещи. Подобни случаи като моя има регистрирани из цялата страна.
В цяла Западна Европа се организира мащабна кампания в защита на петимата осъдени с ефективно „лишаване от свобода“. Включват се
49 Писмо № 366/7.VI.1979 г. (вх. № 480/13.VII.79 г.) до Министерството на външните работи, отдел „Консулски“. – АМВнР, ф. 10, оп. 13, а.е. 903, л. 1–2.
50 Предвид обстоятелството, че разследващите не успяха да ме подведат под съдебна отговорност и да ме привикат като свидетел по делото.
26
и правозащитни организации. Известната датска адвокатка Йете Йор- генсон, която се занимава и с казуса на съветския дисидент академик Сахаров, прави постъпки пред българското Министерство на правосъ- дитето да ѝ се разреши защитата на подсъдимите на втора инстанция и по-нататък51. Разбира се, тоталитарната система не допуска това да се случи. На защитниците на правата на човека в свободния свят става ясно, че пастор Георги Тодоров и другите сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ са били предварително осъдени още с първите документи на техните ДОН и ДОР, което е драстично нарушение на основния правов принцип за „невиновността“ преди доказване на противното пред съда.
Неодобрителната реакция срещу българските власти и съдеб- на система се разгръща и отвъд океана. От САЩ пристигат стотици протестни писма и телеграми от отделни лица, християнски и право- защитни организации, и политици. Те са адресирани до Т. Живков и са препратени копия до президента Джими Картър. В американските политически кръгове се вдига доста голям шум срещу незаконните действия на българската милиция, разследващите и съдебните ор- гани, за което главна заслуга има безстрашният български пастор емигрант Харалан Попов. Организацията на д-р Попов „Евангелизъм за комунистическите страни“ изпраща до държавните институции на САЩ десетки писма, в които се апелира за предприемане на незабавни дипломатически мерки в подкрепа на обвиняемите българи. Депутатът от Демократическата партия Данте Фасел сигнализира, че петимата евангелисти са преследвани заради религиозните им убеждения и дейност, а не заради финансови нарушения, каквато теза се опит- ват да лансират българските власти.52 Под въздействието на Фасел Държавният департамент на САЩ предприема собствено проучване, като събира информация от български християни по различни канали и достига до убеждението, че комунистите наистина са действали неправомерно в целия досъдебен и съдебен процес.
Благодарение на силния международен натиск присъдите на втора съдебна инстанция бяха намалени. Някои, като присъдата на Петър Янев например, бяха силно снижени53. За това особена заслуга има
51 „Справка до ЦК на БКП (3.04.1980)“ – АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VIII, л. 237–240.
52 Впрочем, това е видно от изземането на всички видове религиозна литература от домовете на обвиняемите, свидетелите по делото и много други домове на български евангелисти.
53 Осъдените на процеса през 1979 г. изтърпяха следните присъди по НОХД 2326/79 г.:
27
неговата годеница – финландката Аня, която успява да организира в родината си различни протестни инициативи. Намалени са присъдите на Тодоров, Цачев и Жеков. На подсъдимия Банчо Банчев обаче при- съдата остава висока и след нейното обжалване, което се дължи на по-твърдото му поведение по време на следствието и съдебния процес. Подсъдимият пастор Тодоров не се отказва да се бори срещу комунис- тическата съдебна система, като апелира за помилване пред Върховния съд на НР България, но получава отказ и резолюцията от 14 февруари 1980 г. потвърждава „законосъобразността“ на Присъда № 5121/1979 г. на Софийския районен съд и подчертава „обществената опасност на деянието и дееца“54, чиято дейност е свързана с разпространението на Библии и друга християнска литература и материалното подпомагане на християни с ниски доходи.
През цялото време на тези международни реакции обаче в подкре- па на Тодоров, Цачев, Банчев, Жеков и Янев централата и оперативните работници на ДС запазват лицемерно мълчание. В един техен документ от 12 март1980 г., адресиран до ЦК на БКП, се изразява мнението, че било „целесъобразно и сега да не се дава отговор на застъпниците“.55 Вместо това ДС замислят противопоставяне на международната реакция, като ангажират в своя подкрепа български журналисти и ръководството на петдесетната деноминация. В края на октомври и началото на ноември 1979 г., непосредствено след издаването на присъда № 305/25.Х.1979 г., излизат угоднически на властта статии в централните софийски вестници „Антени“ и „Отечествен фронт“ (31 октомври 1979), както и в местните вестници на окръжните градове В. Търново, Пловдив, Русе и Бургас. Марионетните журналисти едно- временно пишат под командата на комунистическата власт злостни материали, изпълнени с тенденциозни анализи и неверни данни. По този начин тоталитарната власт бележи един 10-годишен период на варварска антирелигиозна дейност, започнал с честването през 1969 г. на 25-годишнината от „победата на развиващия се социализъм“ в Бъл- гария56 след деветосептемврийския метеж.
4 год. и половина – Б. Банчев; 3 год. – Г. Тодоров и Н. Цачев; 1 год. и половина – Д. Жеков; 1 год. – П. Янев. Тези присъди се потвърждават и от Върховния съд.
54 „Резолюция от 14.II.1980 г. Надз. преп. № 34/1980 г.“ – Личен архив на пастор Георги Тодоров Генчев.
55 АКРДОПБГДСРСБНА, ГДОР „Клеветници“, т. VIII, л. 240.
56 През този период бяха уволнявани пастори и изключвани студенти от българските ВУЗ, обвинени в религиозност, бяха преследвани редови вярващи на работните им мес- та, бяха правени обиски и се изземваха хиляди Библии и друга християнска литература.
28
Отношението на ръководството на петдесетната деноминация към подсъдимите евангелисти
на процеса през 1979 г.
Марионетките на ДС в ръководството на петдесетната деноми- нация също се включват активно в подкрепа на злостната кампания срещу петимата обвиняеми, които са извършвали дейност, каквато е трябвало да върши всъщност Съюзното ръководство – подсигуряване на Св. Писание и богослужебни книги, както и християнска образова- телна литература. По време на процеса председателят на СЕПЦ пастор Иван Зарев Ангелинов заявява пред журналиста на седмичника за (комунистическа) политика и култура в. „Антени“ следното: „Шести- мата обвиняеми са нарушили законите на страната. Затова смятам, че трябва да бъдат съдени в съответствие със закона и да изтърпят такова наказание, каквото съдът определи“ (бр. 14, 31 октомври 1979).
По-късно председателят Иван Зарев – с подкрепата на цялото ръководство на петдесетната деноминация – бърза веднага да уволни своя колега пастор Георги Тодоров веднага след процеса, като обрича него и семейството му на пълна мизерия. В уволнителната заповед № 80/20.02.1980, подписана от Зарев, пише: „Уволнявам от длъжност пастир-свещенослужител на местната Евангелска Петдесетна църква в гр. В. Търново и член на ръководството на Съюза Георги Тодоров Генчев съгласно чл. 10 от Закона за вероизповеданията поради получена присъда и изтърпяване на наказание, начиная от 1 февруари 1980 г. Препис на настоящата заповед да се връчи на уволнения. За съюза на ЕПЦ в България, председател п-р Иван Зарев (п). София, 20.02.1980“57. Странно впечатление прави аргументацията за уволнението, която очевидно е била продиктувана на Зарев по време на някоя от редовните „оперативки“ в Комитета на вероизповеданията и секретните му срещи с оперативните работници на ДС58, защото причината за уволнението е формулирана твърде дилетантски – не са посочени наказателното дело и обвинението. Лакейнически е направена връзка само с комунисти- ческия „Закон за вероизповеданията“. Пастор Г. Тодоров бива уволнен не поради нарушаване на Устава на СЕПЦ или моралните норми на християнството, а поради „нарушаване“ чл. 10 от атеистичния закон, който фактически не позволява свободното извършване на религиозна просветна дейност в нашата страна. А това се намира в пълно противо-
57 Заповед № 80 от 1 февруари 1980 г. – Личен архив на пастор Георги Тодоров.
58 От публикуваните досега материали е видно, че пастор Иван Зарев е бил свързан със службите на ДС.
29
речие с текста на „Свидетелството за ръкоположение“, което Тодоров е получил от същото това ръководство. В този основен документ, легити- миращ религиозната дейност на всеки петдесетен пастор, е посочено, че му се дава право „да проповядва Словото, да отслужва църковните тайнства – Кръщение и Господна вечеря – да венчава, погребва и изпъл- нява всички други функции, които принадлежат към християнското служение“. Съдействайки на институциите на атеистичната власт в България, председателят Зарев всъщност съдейства за реализацията на „нанасяне удар по петдесетната секта в НРБ и задграничните рели- гиозни централи“, както се хвали офицерът на ДС подп. Ангел Желев след приключилия процес. Остава открит въпросът: Ако пастор Георги Тодоров и останалите подсъдими на процеса през 1979 г. са служили самопожертвувателно на събратята си евангелисти и други християни, кому са служили Иван Зарев и марионетното ръководство на Съюза на евангелските петдесетни църкви в България? Обективната история на нашата страна и в частност на петдесетната деноминация дава своите ясни и категорични отговори на подобни въпроси.