Чипове в мозъка ще помагат на слепи хора да „прогледнат“, а на парализирани – да чувстват отново. Технологията може да направи възможна и телепатията между хората. Какво представляват мозъчно-компютърните интерфейси?
„Бъдещето ще бъде странно“ – пророческите думи на Илон Мъск бяха изречени от него през 2020 г., докато обясняваше възможното приложение на мозъчните импланти, разработвани от невротехнологичната му компания „Нюралинк“.
През последните 7 години тя работи върху компютърен чип, който се имплантира в човешкия мозък. Оттам той наблюдава активността на хиляди неврони. Чипът, който се смята за „мозъчно-компютърен интерфейс“ (BCI), се състои от малка сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, всяка една от които по-тънка от човешки косъм.
Идеята на Мъск е мозъкът да се свърже с компютрите, за да може от дълбините на съзнанието да се свалят информация и спомени. Наред с използването на тази технология за лечение на състояния като слепота и парализа, бизнесменът има амбициите да използва „Нюралинк“ и за постигане на телепатия между хората. Според технологичния магнат това ще помогне на човечеството да надделее във войната с изкуствения интелект. Той обяви също така, че желае технологията да осигури на хората „суперзрение“.
Научна фантастика или реалност?
Осъществими ли са поне част от тези смели намерения? Краткият отговор е „не“.
ʺНе можем да четем мислите на хората. Обемът информация, която можем да декодираме от мозъка, е много ограничен,ʺ казва Джакомо Вале, невроинженер в Чикагския университет в САЩ.
Хуан Алваро Галего, изследовател на идеята за мозъчно-компютърен интерфейс от Имперския колеж в Лондон, Великобритания, е съгласен с него. „Фундаменталният проблем е, че всъщност не знаем къде и как се съхраняват мислите в мозъка. Ние не можем да четем мисли, ако не разбираме неврологията, която стои зад тяхʺ, обяснява той пред ДВ.
Мъск представи за първи път технологията през 2019 г. с помощта на прасе с имплантиран в мозъка му чип „Нюралинк“ и видеоклип на маймуна, която контролира с мисълта си хилка във видеоигра за пинг понг. Но потенциалът на мозъчно-компютърния интерфейс далеч надхвърля животните, играещи компютърни игри. Галего разказва, че технологията е била разработена за първи път, за да се помогне на парализирани хора с травми на гръбначния стълб или на страдащи от състояния като Синдрома на заключването. При него пациентът се намира в пълно съзнание, но не може да движи нито една част на тялото си, освен очите. Ако ние можехме да превърнем вътрешната комуникация на тези пациенти в компютърен език, това би променило много неща, посочва Галего.
Всъщност, мозъчно-компютърният интерфейс не записва самите мисли, а по-скоро изпраща сигнали към тялото за извършване на дадено движение, примерно с пръст, ръка или крак, или пък за отваряне на устата с цел издаването на звук. Учените демонстрираха и че могат да разчетат намерението на моторния кортекс за изписване дадена буква, казва още Галего.
Парализираните отново ще могат да чувстват
Друг пробив беше публично показан през 2016 г., когато тогавашният президент на САЩ Барак Обама стисна роботизираната ръка на Нейтън Копланд. Парализираният след автомобилна катастрофа мъж усетил ръкостискането на Обама така, сякаш двамата се докоснали кожа до кожа.
Вместо да се използват електроди за запис от мозъка и интерпретиране на планираните движения, мозъкът се стимулира със слаби токове, за да се предизвика усещане, обяснява Галего. В мозъка на Копланд бил имплантиран мозъчно-компютърен интерфейс, за да подобри функционирането на увредена част от нервната му система. Устройството, произведено от конкурент на „Нюралинк“, било поставено в сетивния му кортекс и свързано със сензорите, намиращи се по краищата на роботизираната му ръка.
ʺТези технологии съществуват от известно време. Дълбоката мозъчна стимулация е била използвана да помогне на стотици хиляди с болестта на Паркинсон от 90-те години на миналия век насам,ʺ посочва още Галего.
Мозъчна хирургия за всички?
Засега мозъчно-компютърните интерфейси се използват само в специални, изключителни случаи, а технологията на „Нюралинк“ е била тествана единствено върху животни. Всички клинични приложения все още са на етап разработване и не са навлезли в клиничната практика, обяснява невроинженерът Джакомо Вале.
Миналата година „Нюралинк“ се опита да получи одобрение от федералните регулатори за тестване на технологията върху хора, но властите отхвърлиха искането заради сериозни опасения, свързани с безопасността. Устройството на компанията се състои от 96 миниатюрни, гъвкави сонди, които се поставят отделно една от друга в мозъка.
Съмненията относно безопасноста съвсем не са безпочвени, тъй като дори инвазивната процедура да премине успешно, дълго време след имплантацията остават рисковете за появата на инфекция или имунно отхвърляне на устройството. Очаква се компанията на Мъск да поднови искането си по-късно през тази година.
Раждането на невроетиката
Вале посочва още, че мозъчно-компютърният интерфейс повдига „различни етични проблеми“. Тази технология поставя и началото на съвършено нова област – невроетиката. Именно тук дискусиите вече започват да напомнят за научна фантастика. Ала в крайна сметка ролята на научната фантастика е тъкмо това – да подготви света за онова, което може да се появи в бъдеще.
Иначе предупрежденията за тоталното наблюдение и технологичния контрол присъстваха още в романи от 20 век като „Прекрасният нов свят“ и „1984“. Разбра ли ги обаче човечеството добре?