РИЦАРСКИ ОРДЕНИ
Без да правя апологетика на всички рицарски ордени и на всичко, което те са вършили, бих искал да разкрия онази страна на някои от тях, която наистина може да се нарече Христово служение. През историята много хора, носещи символа на Христовия кръст по дрехите и бронята си, са вършили такива грехове и безумия, че по-скоро биха се нарекли войни на тъмнината, отколкото войни на Христос. Зверствата при превземането на Йерусалим при първия кръстоносен поход, превземането на Константинопол и целият четвърти кръстоносен поход, изпращането на невръстни деца, като пореден кръстоносен поход, са сред тези безумия, носещи срам и позор. Все пак от това време има и неща, които наистина са Божие дело. Имало е хора, наистина водени от Господ, които са защитавали вярата и вярващите. За повечето читатели, които са християни основният и най-спорен въпрос тук е употребата на сила от служители на Църквата. Той е разгледан по-подробно и в статията „Духът на рицарството“
Тук разглеждаме една обособена организация – рицарският орден. Странна за нас смесица от църковна организация, подчинена единствено на папите и военно формирование, което е имало потенциала да изгради дори цяла държава, включвайки всички необходими за времето си дейности – от медицината до икономиката. Служението им първоначално е било да пазят поколниците до светите места. Строили са страноприемници, създали са първите болници – символът и организацията на „Червения кръст“ водят началото си именно от тези ордени. След битка, оцелелите малтийски рицари тръгвали веднага по бойното поле като лекари и оказвали помощ на ранените войници както от своите, така и от страна на противника. Христовото милосърдие ги е отличавало от останалите войни, дори и всред кървавите битки. „Орденът на рицарите на св. Йоан“ извесни най-вече като „Малтийските рицари“ съществува и до днес и не е престанал да бъде използван от Бог дори и в наши дни. Хората от този орден са служили на Бога с такава всеотдайност, че са променяли историята. Без тях Европа може би нямаше да е християнска или поне щеше да бъде брутално прегазена от войнстващите ислямски орди и прогресът на западната цивилизация от последните 4-5 века щеше да бъде посечен. Ние, българите, знаем какво означава това. Малтийските рицари, по-малко от хиляда на брой заедно с 2-3 хиляди доброволци са спирали над 100 хилядни армии на турските султани и генерали, пазили са средиземноморието и не са позволили завладяването на западна Европа откъм югозапад. Това се е случвало не един, а три пъти – два пъти на остров Родос и после на остров Малта. Не случайно техният кръст, малтийският кръст, е послужил при създаването на медалите за храброст.
Внимание заслужава и „Орденът на рицарите Тамплиери“, който е може би най-спорният и противоречив рицарски орден, но който при своето създаване действително е бил християнски. Бойните подвизи и чудесата извършени от тях трудно могат да бъдат обяснени само с рационалните аргументи на светския историк-материалист. Бог наистина е вършил чудеса пред тези Христови войни и докато те са били в изправни отношения с Него, Той е показвал недвусмислено своята закрила над тях. Много христови рицари свидетелстват, че са имали видения на Исус яздещ пред тях по време на битка. Мюсюлманите треперели от страх преди битка с тях, а щом разбирали, че има тамплиери сред пленниците им, бързали да ги екзекутират. Два века след създаването си този орден става обект на преследване от френския крал Филип Красиви, който им дължал голяма сума пари. Кралят не се церемони дори да посегне на папската институция за да унищожи ордена. Някой от оцелелите рицари се присъединяват към Малтийския орден. След тези гонения сякаш единственото нещо с което се свързват тамплиерите е Масонството. Много от обвиненията срещу тях са били изфабрикувани, но все пак след 14 в. този орден престава да съществува поне от християнска гледна точка. Как от християнския орден се стига до може би най-сатанистката организация – Масонството, е трудно да се отговори. Нека читателят да прави ясно разграничение между едното и другото. Един от най-големите светци на Запада – Бернард от Клерво е бил духовен патрон на този орден и е написал своето насърчително послание до командира му. Названието „Велик Майстор“ няма масонски произход, а е било създадено именно от християнските ордени. Сатанинските църкви също имат „свещеници“ и „библия“, но това не е основание да отхвърлим тези думи като осквернени. Нека
да има ясно разграничение преди прибързано ордените да се свързват с масонство, тайни общества, окултизъм и т.н.
Ордените, разбира се, както и църквата, не са били идеални общества през цялото време не своето съществуване. Това, обаче, което е важно за християните е, че те са истински пример за посвещение и всеотдайност, за качествени хора, които са предпочели да умрат, вместо да отстъпят пред христовите врагове, пример за милосърдие, дисциплина, единство и подчинение на властта.