Римският призив за Изкуствения интелект

ИЗТОЧНИК: https://www.romecall.org/

Да внимаваме с алгоритмите

„Контролът на алгоритмите върху населенията – изтъква председателят на Папската акдемия за живота – е много сериозен, помислете си само за лицевия контрол: ето защо трябва да измислим правна практика, която да регулира на международно ниво въпрос, който е изключително деликатен“. Оттук и идеята, лансирана от монсеньор Паля: „Както имаше среща в Париж за климата, така може би трябва да има и среща в Париж за новите технологии“.

 

Франциск: животът и съдбата на човек не могат да бъдат решени от алгоритъм

Папата прие на аудиенция подписалите документа „Roman Call“ за етичното използване на изкуствения интелект и алгоритмите, събрани във Ватикана за среща, организирана от Папската академия за живот и фондация RenAissence. На срещата за общ подход към недискриминационното използване на технологиите присъстваха и делегации от еврейския и мюсюлмански свят

Микеле Равиар – Светла Чалъкова – Ватикана

„Братството между всички е условието технологичното развитие да бъде в услуга на справедливостта и мира навсякъде по света“. Това припомни папа Франциск на аудиенцията с подписалите „Римски призив за Етика на Изкуствения интелект“, документът, роден в рамките на Папската академия за живот и редактиран от фондация RenAIssance относно „алгор-етиката“, т.е. „етичния размисъл върху използването на алгоритмите“ и „споделена етика по отношение на големите предизвикателства, които възникват в хоризонта на изкуствения интелект ”.

Една образцова хармония за общото благо

След подписването на документа през 2020 г., страните се срещнаха днес във Ватикана за събитието „AI Ethics: An Abrahamic commitment to the Rome Call“, което вижда участието на технологични гиганти като Microsoft и Ibm и еврейски и ислямски делегации, вдъхновени също от думите на енцикликата Fratelli Tutti. Нужна е – каза папата –  „образцова хармония за насърчаване на култура, която поставя изкуствения интелект в услуга на общото благо на всички и на грижата за общия дом“.

Обществен дебат и техническо решение

Целта всъщност е да се включат другите големи световни религии и хората с добра воля, така че алгор-етиката да присъства все повече в обществения дебат и в разработването на технически решения. „Всички сме наясно колко много изкуственият интелект все повече присъства във всеки аспект както в личното, така и в социалното ежедневие“, подчерта Франциск. „Това засяга начина ни на разбиране на света и себе си“ и „иновациите в тази област означават, че тези инструменти са все по-решаващи в човешката дейност и дори в решенията“.

За недискриминационна технология

Поради тази причина, повтори папата, всеки човек „трябва да може да се радва на човешко и подкрепящо развитие, без никой да бъде изключен. Следователно става въпрос за надзор и работа, така че дискриминационното използване на тези инструменти да не пусне корени за сметка на най-уязвимите и изключените. Нека винаги помним, че начинът, по който се отнасяме към последните и най-малко зачитаните сред нашите братя и сестри, показва стойността, която даваме на човешкото същество“. Примерът на Франциск се отнася до молбите на търсещите убежище, тъй като – каза той – „не е приемливо решението за живота и съдбата на едно човешко същество да бъде поверено на алгоритъм“.

Насърчаване на дигиталната антропология

„Римският призив – заключи Франциск – може да бъде полезен инструмент за общ диалог между всички, за да се благоприятства човешкото развитие на новите технологии“, тъй като правата на човека представляват важна точка на сближаване за търсене на обща основа. В този смисъл непрестанното нарастване на броя на присъединилите се към документа „е значителна стъпка в насърчаването на дигиталната антропология с три основни координати: етика, възпитание и право“.

 

Ватикана: Авраамическите религии подписват документ за Изкуствения интелект

На 10 януари в Casina Pio IV се провежда среща на тема „ AI Ethics: An Abrahamic commitment to the Rome Call“ (Етика на Изкуствения интелект: Ангажиментът на Авраамическите религии към призива от Рим). Монсеньор Палия, председател на Папската академия за живота, ще придружи главния равин Елиезер Симха Вайс и шейх Абдала бин Байя при официалното подписване на документа

Ватикан Нюз

Трима представители на трите авраамически религии ще подпишат Римския призив за етика на изкуствения интелект, документ, създаден в рамките на Папската академия за живота и редактиран от фондация RenAIssance за насърчаване на „алгор-етиката“, т.е. етично развитие на изкуствения интелект. Събитието се провежда във Ватикана на 10 януари, в рамките на срещата на тема „AI Ethics: An Abrahamic commitment to the Rome Call“ (Етика на Изкуствения интелект: Ангажиментът на Авраамическите религии към призива от Рим).

Монсеньор Винченцо Палия, председател на Папската академия за живота и първи промотор на Призива от февруари 2020 г., ще придружи главния равин Елиезер Симха Вайс (член на Съвета на Главния равинат на Израел) и шейх Абдала бин Байя (президент на Форум за мир в Абу Даби и председател на Съвета на ОАЕ за шериата фатва).На междурелигозната церемония по подписването на документа, ще вземат участие също и  първите подписали Римския призив, които ще подновят ангажимента си в тази посока: Брад Смит (президент на Microsoft), Дарио Гил (глобален вицепрезидент на IBM) и Максимо Тореро Кълън ( главен икономист на ФАО).

Церемонията ще бъде предшествана от първоначален размисъл върху неотложността на алгоритмите, представен от отец Паоло Бенанти, извънреден професор по технологична етика в Папския Григориански университет и научен директор на фондация RenAIssance. В следобедните часове, участниците ще бъдат приети от папа Франциск, след което ще срещата ще продължи с изказвания на експерти по темата: професор Ана Паласио, бивш испански външен министър; професор Марио Расети, почетен професор по теоретична физика в Политехническия университет на Торино и президент на научния комитет на CENTAI; д-р Хамза Юсуф, президент на Zaytuna College в Бъркли, Калифорния; Професор Авиад Хакоен, президент на Академичния център за право и наука в Ход ХаШарон, Израел, бивш декан на юридическия факултет; Професор Себастиано Мафетоне, директор на Ethos, в университета LUISS Guido Carli в Рим.

Този документ – казва монсеньор Винченцо Паля, председател на Папската академия за живота – е важен знак, за да се избегне скок напред на една техника, която би рискувала да благоприятства постхуманизма“.

Споделен манифест

Произходът на този документ датира отпреди две години, припомня монсеньор Палия, „когато, малко преди избухването на пандемията, в Рим беше подписан етичен манифест за изкуствения интелект. Както знаем, тези нововъзникващи и конвергентни технологии имат своя собствена вътрешна логика, която се разраства много бързо и която рискува да бъде извън хуманистичната перспектива до такава степен, че да експлоатира човека за своя собствена полза“. По същество, добавя Паля, „Папската академия за живота заедно с президента на Microsoft, вицепрезидента на IBM, генералния секретар на FAO и член на италианското правителство, разработи текст с три хуманистични перспективи: етичен, образователен и юридически принцип, които трябва да ръководят целия процес, свързан с развитието на изкуствения интелект”.

Върховенството на човека

Сега, след няколко години, същият документ ще бъде подписан и от представители на ислямския и еврейския свят, но, уверява Паля, „следващия юли, в Япония, той ще бъде подписан и от другите големи световни религии. Папа Франциск положително приветства нашия подход именно за потвърждаване на върховенството на човека над технологията“. Квалифициращите точки на документа са три: защита на върховенството на човека, възпитанието на младите хора в сложните технологии и насърчаване на правното измерение, опитвайки се да си представи едно международно управление.

Спешна намеса

За да разбере по-добре важността на тези действия, монсеньор Паля дава пример: „Да си представим например едно правителство, което подготвя инструмент, използващ алгоритми за разпознаване на квалификацията на един бежанец: чрез машинното проучване се пренебрегва конфронтацията, липсва диалогът. Освен това, трябва да имаме предвид, че всеки алгоритъм не е автономен, а е резултат от някаква настройка. Ето защо етичното измерение трябва да бъде приоритет“.

Да внимаваме с алгоритмите

„Контролът на алгоритмите върху населенията – изтъква председателят на Папската акдемия за живота – е много сериозен, помислете си само за лицевия контрол: ето защо трябва да измислим правна практика, която да регулира на международно ниво въпрос, който е изключително деликатен“. Оттук и идеята, лансирана от монсеньор Паля: „Както имаше среща в Париж за климата, така може би трябва да има и среща в Париж за новите технологии“.

 

Audience with participants in the meeting Rome Call for A.I. Ethics organized by the Pontifical Academy for Life and the RenAIssance Foundation, 10.01.2023

 

This morning, in the Vatican Apostolic Palace, the Holy Father Francis received in audience the participants in the meeting “A.I. Ethics: An Abrahamic commitment to the Rome Call”, organized by the Pontifical Academy for Life and the RenAIssance Foundation, taking place in the Casina Pio IV.

The following is the address delivered by the Pope to the signatories of the Rome Call for A.I. Ethics, to the members of the various delegations and those present during the audience:

 

Address of the Holy Father

Reverend Excellencies

Distinguished Authorities,

Distinguished Ladies and Gentlemen,

Dear brothers and sisters!

I thank Archbishop Paglia for his kind words; I greet Rabbi Eliezer Simha Weisz and Sheikh Abdallah bin Bayyah. I also greet Mr. Brad Smith, president of Microsoft, Dario Gil, global vice president of OIBM, and Maximo Torero Cullen, chief economist of the FAO, the first signatories of the Rome Call, as well as the members of the various delegations present here.

I am grateful to the Pontifical Academy for Life and the RenAIssance Foundation for their efforts in promoting, through the Rome Call, shared ethics regarding the major challenges that open up on the horizon of artificial intelligence. After the first signature in 2020, today’s event sees the involvement also of the Jewish and Islamic delegations, which look at so-called artificial intelligence with an outlook inspired by the words of the Encyclical Fratelli tutti. Your concordance in promoting a culture that places this technology at the service of the common good of all and the care of the common home is exemplary for many others. Fraternity between everyone is the condition for placing technological development also to be at the service of justice and peace everywhere.

We are all aware of how much artificial intelligence is increasingly present in every aspect of daily life, both personal and social. It affects the way we understand the world and ourselves. The innovations in this field ensure that such instruments are increasingly decisive in human activity and even decisions. I therefore encourage you to continue in your efforts. I am glad to know that you also want to involve the other major world religions and men and women of good will so that algorethics, the ethical reflection on the use of algorithms, may be increasingly present not only in public debate but also in the development of technical solutions. Indeed, every person should be able to benefit from a humane and supportive development, without anyone being excluded. We must therefore be vigilant and work to ensure that a discriminatory use of these instruments does not prevail, at the expense of the most vulnerable and at the expense of the excluded. Let us always remember that the way in which we treat those considered the last and the least among our brothers and sisters tells us the value we accord to the human being. The example can be made of the requests of asylum seekers: it is not acceptable for decisions regarding the life and destiny of a human being to be entrusted to an algorithm.

The Rome Call can be a useful tool for common dialogue among all, in order to foster a humane development of the new technologies. In this regard, I reiterate that “in the encounter between different visions of the world, human rights represent an important point of convergence in the search for common ground. At present, there would seem to be a need for renewed reflection on rights and duties in this area. The scope and acceleration of the transformations of the digital era have in fact raised unforeseen problems and situations that challenge our individual and collective ethos” (Address to participants in the Plenary Session of the Pontifical Academy for Life, 28 February 2020). The adhesions to the Rome Call, which have grown over time, are a significant step towards promoting a digital anthropology, with three fundamental coordinates: ethics, education and the law.

I express my support for the generosity and dynamism with which you have committed yourselves, and I invite you to continue with boldness and discernment in the search for paths leading to an ever-broader involvement of all those who have the good of the human family at heart.

I invoke God’s blessing on you: God bless you all, so that your journey may proceed with serenity and peace, in a spirit of collaboration. May my blessing be with you and accompany you. And please do not forget to pray for me. Thank you!


 

2 comments for “Римският призив за Изкуствения интелект

  1. ТЕХНОЛОГИИТЕ ИЛИ ХЕЛИОГРАМИТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕНЕСАТ НИТО ДУХА НИТО ДОСТОИНСТВОТО ХИТО ДОСТОЛЕПИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ ПРОСТО ЗАЩОТО НИЕ СМЕ БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ А ТЕХНОЛОГИИТЕ ЧОВЕШКО

    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ Е ПРОРОКУВАЛ ЧЕ ЩЕ СЕ НАПРАВЯТ КУТИИ ОТ КОИТО ЩЕ ИЗЛИЗА ЧОВЕШКИ ГЛАС И ЧЕ ТОВА ЩЕ Е АНТИХРИСТА ….

  2. Папата: технологията не може да замени човешкия контакт
    „Църквата неуморно насърчава научния и технологичния прогрес в услуга на
    човешкото достойнство и цялостното развитие“: папа Франциск подчерта
    това по време на срещата с представителите на Папската академия за
    защита на живота, по повод пленарната сесия на академията, на тема
    връзката между човешката личност, новите технологии и общото благо.
    Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

    Промяната на условията на живот на човека в технологичния свят;
    влиянието на новите технологии върху самото определение за „човек” и за
    „връзка”; понятието „знание“ и неговите последствия. Три
    предизвикателства и един „голям ангажимент“: да се даде отговор от
    гледна точка на сложността, на трансдисциплинарния диалог и
    сътрудничеството между различните индивиди. Това посочи папата пред
    членовете на Папската академия за живота, приети в зала „Консистория“ по
    повод провеждането на пленарното заседание на тема “Convergin on the
    person. Emerging Technologies for the Common Good” (С поглед към човека.
    Нови технологии за общото благо“).

    Бързина и взаимозависимост
    Бързото развитие на техническите средства прави по-интензивна и очевидна
    взаимната връзка между човека и „общия дом“, отбеляза Франциск, като
    насърчи да „се обръща внимание на бързината на преобразованията и на
    взаимодействието между промените“:

    Силата и бързината на намесите са такива, че водят до значителни
    промени, както в околната среда, така и в условията на живот на хората,
    с последици и развития, които не винаги са ясни и предвидими. Това
    показват различните кризи, от пандемията до енергийната криза, от
    климатичната до миграционната криза, чиито последици се наслагват една
    върху друга, като се усилват взаимно. Здравословното технологично
    развитие не може да не държи сметка за тези сложни взаимоотношения.

    Личност, съзнание, тяло и култура
    Новите технологии също така оказват значително влияние върху дефиницията
    за човек и връзка. Епископът на Рим посочи, че „технологичната форма на
    човешкия опит се разпространява все повече всеки ден: в разграничаването
    между „естествено“ и „изкуствено“, „биологично“ и „технологично“,
    критериите, по които да се разграничи това което е свойствено за човека
    и за техниката, стават все по-трудни“. Оттук и неотложността за
    „сериозно замисляне за самата стойност на човека“:

    Необходимо е по-конкретно решително да се потвърди важността на
    понятието за лична съвест като релационен опит, който не може да
    пренебрегне нито телесността, нито културата. С други думи, в мрежата от
    взаимоотношения, както субективни, така и общностни, технологията не
    може да замени човешкия контакт, виртуалното не може да замени реалното
    и дори социалните мрежи не могат да заменят социалната сфера.

    Общността и общото благо
    Връзката човек-общност има все по-сложни етични последици в процесите на
    научни изследвания. Папа Франциск посочи по-специално здравния сектор,
    където „качеството на информацията и на помощта, оказвана на индивида,
    до голяма степен зависи от събирането и проучването на наличните данни“.

    Тук трябва да се справяме с проблема за съгласуване на поверителността
    на личните данни и споделянето на информацията, която се отнася до тях,
    в интерес на всички. Наистина би било егоистично да искаме да получаваме
    грижи с най-добрите средства и умения, с които разполага обществото, без
    да допринасяме за тяхното увеличаване.

    Зачитане на отделните култури
    Папата насърчи да се зачитат отделните култури, особено когато има
    тенденция технологията да се налага като универсален и хомогенен език и
    култура:

    Докато усилията трябва да са насочени към това „всеки да може да расте
    по начина, който му е присъщ, развивайки собствените способности за
    иновации, като се започне от ценностите на собствената култура“.

    С човешки мащаби
    Според Франциск е важно да се насърчават знания с човешки мащаби, защото
    „видът съзнание, което прилагаме на практика, вече има морални
    последици“. Следователно изглежда „ограничаващо да се търсят обясненията
    на явленията само чрез характеристиките на отделните елементи, които ги
    съставят“. „Необходими са по-разчленени модели“, потвърди папата, като
    пожела да се обърне внимание на „връзката от отношения, от които са
    изтъкани отделните явления“.

    Парадоксално е, например, позовавайки се на технологии за подобряване на
    биологичните функции на даден субект, да се говори за „обогатен“ човек,
    като се забравя, че човешкото тяло препраща към цялостното благо за
    човека и следователно не може да бъде идентифицирано само с биологичния
    организъм. Грешен подход в тази област всъщност води не до
    „обогатяване“, а до „потискане“ на човека.

    Теология и междурелигиозен диалог
    Теологията „може да допринесе“ според папата „за дефинирането на нов
    хуманизъм и за насърчаване ва взаимното изслушване и взаимното разбиране
    между наука, технология и общество“. По същия начин Франциск призова
    Папската академия да продължава да има предвид „важността на приноса на
    диалога между големите религиозни традиции“ и тяхната вековна мъдрост.
    „Задачата, която имате, е огромна“, подчерта папата като добави, че
    „Господ, който обича живота, не ни изоставя“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *