Р А М О Н Л У Л
Рицар, който не е познавал вкусът на поражението. Авантюрист, който все пак се жени и има деца. На 30 г. му се явява Христос. Оттогава животът му не е същият. Става мисионер и през всичките останали години от живота си проповядва християнството. Създава философска школа. През целия си живот се бори със сарацините и ислямската религия, която те разпространявали, завладявайки родната му Испания. Вярвал, че бъдещето на християнството е в рицарските школи. Рицарският дух на посвещение и желание да се устоява вярата с цената на живота, да не се отстъпва пред враговете на Христос и да се воюва не само с меча от желязо, но най-вече с меча на Божието Слово, да се проповядва Христос през целия живот на служение към Него – това е сякаш най- нужното на съвременната църква и на съвременното християнство. Рамон Лул умира като мисионер в Тунис, убит от тълпата с камъни, когато насред пазара е проповядвал Исус Христос като Господ и Спасител на мюсюлманите.
Освен философските трудове, с които оспорва ислямския философски рационализъм, най-известния труд, който е писал е „Книга за рицарския орден“. Книгата започва със срещата на млад, нетърпелив за слава и приключения млад рицар, който среща по пътя възрастен аскет. Старецът се оказва рицар, който е събрал божествена мъдрост през всичките си години живот и той започва да инструктира и поучава младежа какво всъщност означава да бъдеш рицар. Не търсенето на авантюри и лична слава, а служенето на Христос е основата на истинското рицарство. Рицарството преди всичко друго е духовно и морално понятие. Бойната техника е нещо много по-второстепенно. Търсенето на собствена слава е пътят към духовно падение. Търсенето на Божията слава и воля е пътят към истинската слава. Всъщност рицарят е слуга. Слуга на Бога и на тези, на които се е заклел да служи и да защитава. Всичката дисциплина, упражнения, саможертви – те не са инвестирани за да донесат лична изгода в този живот. Напротив – те само подготвят рицаря за служението му. Tака той дава два пъти – веднъж като се тренира да изгради себе си като войн, който превъзхожда останалите и втори път като посвети живота си в служение на другите. За егоизъм не остава място. Истинската награда е от Господ. Няма по-голяма награда в този живот от изграждането на богоподобен характер. Характерът не остава в гроба. Душата е безсмъртна и изграденият характер е като скъпоценен диамант в божиите очи, който е бил шлифован в битките през земните ни дни. Характерът е основата на душата. Характерът се изгражда сред битките и страданията, както златото се пречиства в огъня. Характер на войн, който воюва не само срещу плът и кръв, но и срещу собственото си грешно естество, и срещу духовните сили на злото.