Пролог на Откровението

Книгата Откровение е известна със своята символика, странни образи и интересни истории, но това не означава, че нейният удивителен символичен свят започва с нейното първо изречение. Съвсем нормално е тя да има увод и първите й няколко стиха са точно това – пролог, който предава важна информация свързана с книгата и нейното тълкуване. Стремежът да бъде разбрана не позволява тези няколко стиха да бъдат прескочени.

1. Прологът на Откровението.

Позовавайки се на строежа на книгата Откровение (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение) първият й елемент е нейния пролог (Откр. 1:1-10а). Той има своя паралел в епилога, който представлява края на книгата (Откр. 22:6-21). Разбираемо е да очакваме, че тези две нейни части се балансират и темите подхванати в пролога ще намерят някакъв завършек в епилога. Точно на този принцип са изградени и всички видения в книгата – темите съдържащи се във виденията от историческата й част (Откр. 1-14 гл.) намират своя отговор и завършек в паралелните им видения от есхатологичната й част (Откр. 15-22 гл.).

Прологът на Откровението осигурява едно обобщено представяне на съдържанието на книгата. Заедно със запознаване с автора й той разкрива, с каква цел е написана книгата и по какъв начин се е осъществило написването й. Също така той хвърля светлина относно природата на книгата, което служи като указание за нейното разбиране. Там се засягат и главните й теми подготвяйки читателя за съдържанието й.

2. Въведение и посочване на първата главна тема на книгата.

Първата част на пролога е написана съобразно древния начин за оформяне на въведението на едно писмо:

„Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял. Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откр. 1:1-3).

Не може да е изненада, че Йоан следва обичая в писането на писма по неговото време. Първо той представя заглавието на книгата. И то е „Откровението от Исус Христос“. Както можем да видим, то е различно от това, което стои в нашите Библии – „Откровението на Йоан“. Апостолът иска да покаже още в самото начало, че написаното в тази книга е откровение идващо от Исус Христос. Да, то е записано от Йоан, но идва от Христос.

Гръцката дума „апокалипс“, която бива преведена като „откровение“, означава „откриване“, „разкриване“, „разбулване“. Тя предполага, че нещо е било скрито или тайнствено и сега то бива разкрито. В Новия завет този термин се прилага единствено за божественото откровение. С други думи, когато Новият завет говори за „откровение“, винаги става дума за нещо, което Бог разкрива на хората. Човечеството не притежава способности и не може да изобрети механизми, чрез които да разкрие божествените тайни. Единственият начин те да бъдат разбрани е само ако Господ ги разкрие на хората.

Изразът „откровението от Исус Христос“ може да означава както че това откровение идва от Христос, така и че чрез него бива разкрито нещо за Исус. Последващите думи „което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро“ предполагат, че Исус е получил откровение от Отец, което касае някакви бъдещи събития и те трябва да бъдат разбрани от църквата. В такъв случай акцентът на разглеждания израз трябва да е на откровението, което идва от Исус Христос (и което е получено от Бог). И някои от текстовете на книгата засягат съвсем директно това значение на израза и представят Христос като източник или като посредник на откровението (Откр. 1:1; 22:16). Но има и такива, които отразяват второто му значение и се занимават с разкриването на самия Исус (Откр. 1:12-20). Години преди написването на Откровението сам Христос разкрил на слушателите Си, че за да разбират Божието слово правилно, те трябва да могат да виждат Него навсякъде (Йоан 5:39, 46; Лука 24:27). А прологът на Откровението твърди, както разглеждаме по-надолу, че тази книга е също толкова авторитетна, колкото книгите на старозаветните пророци. Исус трябва да бъде виждан зад всяко нейно видение, защото всички те разкриват нещо за Него. Важно е книгата да не се възприема просто като откровение за някакви страшни събития, които ще връхлетят земята, а като откровение на Христос и то такова, което не може да бъде намерено никъде другаде. Без Исус в него описаните събития нямат особено голям смисъл. Христос е в центъра на вестите на книга и никога не трябва да бъде изпускан. Това прави Спасителя първата главна тема на Откровението. Ако то бъде разглеждано като книга, която се занимава единствено с последните събития, значи нейното предназначение бива пропуснато. Последните събития имат значение само в светлината на това, което вече се е случило на кръста.

В предаването на откровението Бог е поставен като негов начинател. Цялата верига по предаването му според този текст е следната: „Бог – Христос – ангел – Йоан – църква“. Ангелът пратен от Христос до Йоан играе важна роля и според използваната в текста гръцка дума му разкрива съдържанието на книгата чрез символи (прочетете статията Книгата Откровение). Апостолът се превръща в средството, чрез което вестта на книгата да достигне до църквата. В този смисъл Йоан е нейния автор и той я пише съобразявайки се с читателите й. Но тази книга трябва да бъде възприемана по начина, по който вярващите възприемат словото разкривано чрез пророците от Стария завет. Когато Христос предава Божието слово на Йоан чрез символи, то става Неговото свидетелство, което от своя страна е „духът на пророчеството“ (Откр. 19:10). Йоан записал свидетелството на Исус и го предал на църквата като „думите на това пророчество“ (Откр. 1:3). Откровението трябва да се възприема като пророчество имащо авторитета на думите на старозаветните пророци и да бъде тълкувано като пророчество. Малко по-късно (ст. 10а) Святият Дух също бива включен като посредник в предаването на откровението, което потвърждава неговия авторитет.

Книгата Откровение има пророчески характер. Тя не е просто едно образно представяне на някаква идея, от която Йоан и неговите съвременници са се нуждаели, за да се справят с трудностите, през които са преминавали, а представлява предсказване на бъдещето. По този начин изследователят е насърчен да идентифицира пророчествата в книгата и да потърси тяхното значение. Тяхната цел не е просто да задоволи човешкото любопитство относно бъдещето, а да увери, че всичко, включително бъдещото и световните събития, са под Божия контрол. Те трябва да подготвят църквата за това, което предстои и да й донесат увереност, че Господ е с нея и че Той никога няма да остави Своите верни.

Значимостта на Откровението е толкова голяма, че над всеки изследващ го е изказано благословение. Предвид начина, по който са се провеждали богослуженията в ранната църква, изразът „който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество“ (ст. 3) показва, че тази книга трябва да бъде изследвана в църквата и да бъде част от проповедите й. Всички вярващи трябва да са запознати с вестите на това пророчество и да „пазят написаното в него“. Така те ще са блажени.

3. Поздрави и прославяне на Исус Христос.

Въведението на книгата бива последвано от отправяне на благословение към първите й читатели:

„Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На Този, Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (Откр. 1:4-6).

Първите получатели на Откровението и първите, които са могли да се възползват от удивителните му вести, са седем църкви от римската провинция Азия. На Йоан му се казва, че трябва да изпрати книгата на тях и така те стават нейните първи приемници. Малко по-късно тези седем църкви биват изброени – това са вярващите от градовете Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия (ст. 11). Откровението отговаря на техните конкретни и специфични нужди.

Благодатта и мира, които Йоан пожелава на членовете на седемте църкви, идват от триединния Бог. Никой друг не може да ги осигури. Единствен небесният Господ разкрит в Свещеното писание като един Бог в три личности може да даде това, от което хората наистина се нуждаят. Само чрез Божията благодат и Неговата милост към едно човечество, което не я заслужава, хората могат да имат истински мир.

Бог-Отец е представен като „Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде“ (ст. 4а). Тази тройна титла се отнася за Божието име в Стария завет „Йехова“/“Яхве“ (Изх. 3:14) и изразява Божието вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето. В това й изказване тя описва присъствието на Бог-Отец в последното време, което трябва да бъде разбирано в Откровението в светлината на миналите и бъдещите Му действия.

Бог-Святи Дух е представен като „седемте духове, които са пред Неговия [Божия] престол“ (Откр. 1:4б). На други места в книгата Той е описан като „седем огнени светила“ (Откр. 4:5) и „седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя“ (Откр. 5:6). Това е картина на Святия Дух, Който действа в услуга на седемте църкви, в които Той присъства (Откр. 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 13, 22). Седемте църкви са символично представяне на универсалността на християнската църква, а „седемте духове“ се отнася за пълнотата и универсалността на действията на Святия Дух в услуга на верните на Бога. Те могат да имат пълното проявление на Духа в средата си, което е в хармония с новозаветното виждане по въпроса (1 Кор. 12:7). В основата на използваната от апостола картина на Святия Дух стоят няколко старозаветни текста (Исая 11:2; Зах. 4:2, 6, 10), които Йоан заимства, за да Го представи в Неговата пълнота. Това означава, че Откровението е насочено на практика до всички църкви от християнската история.

Бог-Син, Исус Христос, е разкрит чрез три титли – „верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе“ (Откр. 1:5а). Те са алюзия на Пс. 89:27, 37 – псалм, който се отнася за завета с Давид (2 Царе 7:8-16) – и посочват на Исус като изпълнение на всички старозаветни обещания и надежди. По-нататък в Откровението Христос е описан като давидовия потомък, в който се изпълнява завета (Откр. 5:5). Като централната фигура осигуряваща спасението на човечеството чрез проливане на кръвта Му за прощение на греховете и освобождаване от тяхната власт, и осигуряването на специален статут за народа Му, Исус бива специално възпят и Му бива отдадена слава (Откр. 1:5б, 6).

4. Посочване на втората главна тема на книгата.

Следва обявяване на втората главна тема на книгата Откровение:

„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин. Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откр. 1:7, 8).

След разкриване на това, което Христос е направил (ст. 5б, 6), Йоан насочва читателите си към това, което Исус предстои да направи. Става дума за Неговото буквално и лично завръщане на земята в слава. В оформянето на тази картина Йоан смесва изказванията на два старозаветни пророка (Дан. 7:13; Зах. 12:10-14) с това, което лично Исус произнесъл на Елеонския хълм (Матей 24:30). Второто пришествие на Христос е и втората главна тема на Откровението. Първата е свързана с уникалното откровение на самия Исус, а втората касае Неговото завръщане на земята. Събитията описани в книгата, т.е. „онова, което има да стане скоро“ (Откр. 1:1), или водят към Второто пришествие, или следват от него предвид резултатите, които то носи. То отбелязва края на човешката история и дава начало на вечното царство. Изследователят на Откровението трябва да има предвид, че то насочва именно към завръщането на Исус и го издига като единственото решение на човешките проблеми.

Но според изказването на Йоан свидетели на Христовото пришествие ще са и „онези, които го прободоха“ (ст. 7). Имайки предвид времето на написването на книгата най-вероятно всички, които са били взели участие в процеса срещу Исус и в Неговото разпъване на кръста, са били вече мъртви. Дори и някои да са били още живи, това е нямало да бъде за дълго време. Вече са изминали около 2000 години от разпятието, а Христос още не се е завърнал – Пришествието е все още в бъдещето. Как биха могли тогава въпросните хора да бъдат негови свидетели? Всъщност не само Йоан ги представя като очевидци на Пришествието, но и самият Исус изрично обещал на Неговите най-горчиви врагове, че ще Го видят в славата на завръщането Му (Матей 23:39; 26:64). Как биха могли думите на Исус и на Йоан да се изпълнят? Има само един начин – ако тези хора бъдат специално възкресени преди Второто пришествие. Само тогава те могат да станат негови свидетели и да го видят със собствените си очи. И точно за едно такова възкресение ни говори книгата на пророк Даниил. Разглеждаме този въпрос по-обстойно в статията 144-те хиляди от Откровението – IV.

След обявяването на темата на книгата Бог потвърждава факта на Своето вечно съществуване – Той е „Алфа и Омега“ (Откр. 1:8). С ползването на първата и последната буква от гръцката азбука тук се внушава идеята за начало и край. Точно по този начин изразът бива повторен (Откр. 21:6) и потретен (Откр. 22:13) в края на книгата. Той не отразява някаква нова идея за Свещеното писание, защото Бог вече е бил представен в него по подобен начин (Исая 41:4; 43:10; 44:6; 48:12). Този израз говори не просто за вечността на Божеството, но и за безкрайност и един безграничен живот, който обхаща всичко, но в същото време надвишава всичко. Той бива използван и специално за Исус Христос (Откр. 1:17; 2:8; 22:13), което е само едно от многото доказателства за Неговата божественост.

5. Местоположение при написването на книгата.

По-нататък Йоан дава информация относно обстоятелствата, при които той получава виденията на Откровението:

„Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос. В Господния ден бях обзет от Духа…“ (Откр. 1:9, 10а).

Сега апостолът уточнява, къде точно е бил, когато получава поръчката относно Откровението. Това е Патмос – един малък, скалист и изолиран остров в Егейско море намиращ се на около 80 километра от югозападното крайбрежие на Мала Азия, където пък са били седемте църкви, на които апостолът пише и които вероятно са били под неговата грижа. Йоан е бил заточен там заради вярното си свидетелстване за Христос във времето на император Домициан. Вероятната година за написването на книгата Откровение е 96 г.сл.Хр. И всичко започнало в един съботен ден (прочетете статията Кой е Господният ден в Откр. 1:10?).

Йоан разкрива и как точно е станало получаването на виденията съставляващи книгата Откровение – чрез едно специално въздействие на Святия Дух. Този текст показва, че Божият Дух е активният реализатор на откровението. Той не бива назован във веригата, по която откровението стига до хората (Откр. 1:1, 2), но сега картината става пълна. Христос получава откровението от Своя Отец и чрез посредничеството на Святия Дух и служенето на ангела го разкрива на Йоан във формата на символи. Апостолът го записва и предава на църквата за нейното благословение.

С това прологът на Откровението приключва, за да даде място на първото видение, което разглеждаме в статията Седемте църкви от Откровението. За да разберете, как прологът бива балансиран от епилога на книгата, прочетете статията Епилогът на Откровението.

Прологът на Откровението съдържа важна информация относно книгата, темите и начина й на тълкуване и не трябва да бъде пренебрегван от никой неин изследовател.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.