ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

ПРЕДГОВОР

И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Битие 1:3,5

Така за първи път в Своето Слово Бог определи понятието време. Ден след ден човечеството създава своята история. Отминават годините и учените записват онова, което се е случило. Но книгите на хората са пълни с грешки, допускани съзнателно или несъзнателно. Единствената книга, която никога не се променя и която достоверно предава всички станали събития, е Библията. Тя е уникална и поради една друга причина – в нея е записана цялата история на човечеството и това е факт – както миналата, така и бъдещата, нещо, който не е във възможностите на нито един учен – да напише историята на онова, което ще се случи. Единствено Бог – Всезнаещият и Всемогъщият – може да го направи. На всяка страница на Библията Бог ни е дал откровение, което е достъпно за нас. Но, за да разберем правилно Неговото послание, е необходимо да имаме ясна представа за онова, което Словото казва от една страна, и мнението на историческата наука – от друга. Когато съпоставим фактите от Библията с тези, които са записани от изследователите, ще открием поразително съвпадение и точност в събитията. Едва ли има уважаващ себе си учен днес, който не се съобразява с онова, което вече е станало. Не бива да забравяме, че много от Своите откровения Бог е заложил в семенна форма преди хиляди години. Така миналото, настоящето и бъдещето се свързват съвършено в Словото. Ние просто трябва да намерим тези семена.

ПРИНЦИПИ ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПРЕДСКАЗАТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО

Гръцката дума за пророчество е profhteia профетеиа, която идва от две гръцки думи: „про“, което означава „напред“, и „феми“, което означава „да говоря“. Значението на цялата дума е ‘да изговаряш мисълта и намерението на Бога’. Тъй като цялото Писание е в известен смисъл едно пророчество, ние ще разгледаме предсказателното пророчество: това е пророчество, произхожащо от Бога, което ще се изпълни в бъдещето.

Предсказателното пророчество има две цели. Главната му цел е да въздейства върху поведението на тези, които го слушат. Другата цел се среща само когато пророчеството е вече изпълнено. Тази цел е да изгради вяра, да даде увереност в Бога, Който по свръхестествен начин предсказва събитията (Йоан 13:19; 14:29; 16:4).

Някои разделят предсказателното пророчество на две категории: предварително предсказване и предсказване на бъдещето. Предварителното предсказване се отнася за послание, засягащо сегашното или близкото време. (Много пъти то е призив към благочестив живот в светлината на пророчеството което трябва да се изпълни.)

Предсказването на бъдещето е послание, отнасящо се за бъдещето, което казва какво ще направи Бог.

Когато един пророк говори от името на Бога, пророчеството може да се отнася за следното:

едно настоящо или близко изпълнение

бъдещо изпълнение

двукратно изпълнение: едно близко и след това едно по-късно изпълнение в бъдеще

Когато изучавате пророчество, необходимо е да разпознаете дали пророчеството се отнася за:

самото време на пророка или за едно бъдеще време

пленничеството или за възстановяването на Израел или Юдея

първото идване на Христос и някакви събития свързани с това

второто идване на Христос

последните дни или последните времена

Забележете, че в Стария Завет не се споменава нито Църквата, нито грабването, освен само в семенна форма, прототипи и символи.

При изучаване на пророчество, също така е важно да знаем, че в предсказанията си Старозаветните пророци не винаги са посочвали интервалите от време между събитията, нито са писали пророчествата си в хронологичен ред. Едно Старозаветно пророчество би могло да включва първото и второто идване на Христос, без да е отбелязан интервалът от време между двете идвания. Един пример за пророчество, дадено без да се обръща внимание на хронологията, се намира в Исая 65:17-25. В него, Исая говори за новите небеса и новата земя (на която знаем че няма смърт), и след това, в следващите стихове, той говори за време, когато младежите умират на сто години, а вълкът и агнето пасат заедно.

Пророчеството трябва винаги да се възприема буквално в неговото просто, обикновено значение, докато не се натъкнем на една от следните особености:

граматическият контекст показва наличие на фигуративен език чрез използване на:

сравнения
метафори
притчи
алегории
символи или
прототипи

едно буквално тълкуване нарушава здравия разум и е противоположно на това, което казва авторът или на това, което учи останалата част от Писанието.

Когато един пророчески пасаж не може да бъде тълкуван буквално, трябва да търсите това, което авторът се опитва да изрази чрез неговия фигуративен или символичен език. За да разпознаем какво казва авторът, трябва да търсим отговори на следните места:

в контекста на авторовото произведение, в което се намира разглежданият пасаж,

в други пророчески писания, до които авторът е имал достъп, например, други пророчески книги или пасажи от Божието Слово.

Много пъти, когато един пророк посочва бъдещи събития, той не използва бъдеще време.

Когато тълкуваме Писанието, трябва да разгледаме историческия му контекст, като помним, че Бог даваше Своето пророчество на определени хора, в определено време. Разбира се, това може да е пророчество с изпълнение в бъдещето, но то все пак ще бъде поднесено по начин, понятен за тези, които го получават, въпреки че е възможно те да не разберат подробностите, символизма или пълния му смисъл. Например, когато говори за бъдещи сражения, един пророк ще каже „коне“, въпреки че съвременното му изпълнение би могло да бъде „танкове“. Това не означава, че конете символизират танкове, а че пророкът е използвал такъв еезик, независимо дали буквално или символично, за да може да бъде разбран от тези, които слушат пророчеството.

Когато тълкуваме предсказателно пророчество, необходимо е да направим един внимателен исторически и културен анализ на текста. Трябва да се уточни достоверността на всички исторически събития, собствени имена, географски местонахождения, преди да се започне с тълкуване на текста.

Значението на едно определено пророчество не винаги е можело да бъде разбрано от пророка или от хората, живели по времето, когато то е било дадено. Например, Даниил не е могъл да разбере какво е написал ─ то е било запечатано до последните времена (Даниил 12:8-9).

Много Старозаветни пророчества ще се изяснят чрез следното:

изпълнението им е записано в историята,

изпълнението им е записано в Новия Завет или

обяснени са в някое Старозаветно или Новозаветно писание (например Деяния 4:24-28).

Много Новозаветни пророчества са изпълнени с цитати и случки от Стария Завет. Учените изчисляват, че между 380 и 400 Старозаветни цитата и символа се намират само в Откровение. Тази книга е пропита от езика на Исая, Еремия, Езекиил, Даниил и по-малките пророци. Очевидно е, че авторът на Откровение е бил обучен в Стария Завет, тъй като той говори със Старозаветна фразеология. Следователно, за да тълкуваме правилно Новозаветно пророчество, ще трябва да проверим Старозаветните препратки.

Когато изучавате пророчество, гледайте за фрази, които посочват различни периоди от време. Например, търсете „в последните дни“, „Господният ден“ и „краят на века“. Когато срещнете фрази като тези, внимателно изследвайте събитията, които се случват през дадения период от време. След това търсете отговорите на следните въпроси:

Случвали ли са се тези събития някога в историята?

Съвпадат ли тези събития с някакъв друг определен период от време?

В паралел ли са тези събития с някои други, споменати на друго място в Божието Слово?

Сега, нека да започваме!

ДРЕВНОСТТА И ИЗРАЕЛ

В най-ранната история, Бог избра да обитава сред един народ, който трябваше да бъде мисионерска нация за света. Поради тази причина, Той призова Израел. В тази книга ние ще погледнем историята на този народ, особено във връзка с империите около Израел, които са го подтискали. Това е необходимо за нашата тема – Последни времена, защото цялата история възникна в Средния Изток и там ще завърши. В последните времена очите на всички ще се съсредоточат върху Израел.

Eто какво казва историята за произхода на израилтяните: техните праотци са полуномадски, семитски народ, който завзел Северна и Северозападна Месопотамия и Сирия. Те образували свои държави, възникнали династии.

МЕСОПОТАМИЯ

Месопотамия е името, дадено от гърци и римляни на онази област, която се намирала между реките Тигър и Ефрат (Битие 24:10; Второзаконие 23:4; Съдии 3:8,10). На гръцки език това означава ‘страната между две реки’, а на еврейски – ‘Сирия от двете реки’.

Първият народ, който населявал южните територии на Месопотамия (днешен Ирак), бил шумерският. Шумерите не били нито семити, нито индоевропейци. Те се организирали в древни религиозни държави – местни селскостопански общества – основани върху един култ, който ги контролирал. Цялото общество било посветено на един бог и се управлявало от царе-жреци на култа, наречени Патеси. В този култ жреци са били царете. Тази форма на държавно управление и дейността в храма съчетавали функциите на правителство, образование и религия.

Най-големият град в Северна Халдея, южната част на Вавилон, се намирал на десния бряг на Ефрат. Името „халдейци“ е от гръцки оригинал и произлиза от Kaldai, ‘Калдаи’, име на племена, заселници по бреговете на Персийския залив. По-късно халдейците завладели Вавилон и дали своето име на страната. Друг център на политическа сила бил Ур Халдейски. Намирал се близо до устието на река Ефрат и бил център на култа към Син, Вавилонски бог на луната. Ур делял славата си с един град, наречен Харан (Битие 11:28,32). Днес Ур се намира на около 220 км. северно от град Басра.

Северният район на Месопотамия бил населен от акадските племена. Те били добри строители и военни стратези. Тяхното общество също било организирано на основата на култове към местни божества.

Тези древни религиозни държави скоро стават империи: първо Египет, след това Елам, Хетското царство и семитските градове на Месопотамия (Битие 14:1).

Акадските градове били под доминиона на Елам – град-държава на югоизток. През 2300 г.пр.н.е., акадският цар Саргон въстанал и обединил акадците. Историческите факти показват, че вероятно Саргон е Нимрод от Битие 10:9-11. Той построил пътища, пощи и библиотека. Битие 10:8 споменава Хус. Това е името на Нимродовия баща и вероятно Киш – градът, в който шумерите се покланяли на боговете си. След потопа възниква нова династия. За 200 години Акад попада под владението на шумерите от Ур, които по-късно се върнали в Елам.

Около 2000 г.пр.н.е., семитски нашественици дошли от Ханаан и Арабската пустиня и освободили Месопотамия от господството на Елам. Вавилонският цар Хамурапи (2000 г.пр.н.е.) станал владетел на Месопотамия. Той създал пощенски системи, построил пътища, организирал управленчески съвети и по негово време били написани 282 закона за регулиране на социалното поведение. Религията доминирала във всяка област на живота: Ищар била богинята на любовта и войната; Еа – на мъдростта, чародейството и маг╝осничеството, а Мардук – бог на реда.

Световните сили и Израел

Библията описва как Израел ще бъде подтискан от 8 различни световни империи преди Исус Христос да се завърне и установи 1000-годишното Си царство на земята. 8-те Империи са:

Първата беше Египет от 1876 – 1446 г.пр.н.е. (Битие 37 – Изход 15).
Втората – Асирия от 722 г.пр.н.е. – (IV Царе 17), която унищожи Северното царство, Израил.
Третата – Вавилон по времето на Даниил от 626 – 539 г.пр.н.е. (Даниил 2:32,38; 7:4 и времето на глави 1-9)
Четвъртата – Мидо-Персия от 539 – 330 г.пр.н.е., която взема властта още по времето на Даниил 9 гл. (Даниил 2:32,39; 5:25-31; 7:5; 8:20; 11:1-2).
Петата – Гърция от 330 – 63 г.пр.н.е. (Даниил 2:37,39; 7:6; 8:21; 11:1-4).
Шестата – Римската империя 63 г.пр.н.е. – 5 в.сл.н.е. Тази империя се разделя на 2 части – Източна и Западна през 395 г.сл.н.е. (Даниил 2:33,40; 7:7; 17-24; 9:26).
Седмата ще бъде т.нар. Възстановена Римска иперия, създадена от 10 нации в периода на 7-годишната скръб (Даниил 2:33,41-43; 7:7,11,24; Откровение 17:12-17)!
Осмата ще бъде Империята на Антихриста през втората половина (3 1/2 години) от периода на 7-годишната скръб (Даниил 7:8,24-26; 9:27; 11:35-45; 12 гл.; Откровение 17:8-11).
Деветата Световна империя е последната: Царството на Исус! (Даниил 2:34,35, 44-45; 7:9,10,13,14,22; Откровение 19:11-16).

Египет

Територията на Египет обхващала североизточната част на Африка като на запад граничела с пустинята Сахара, на юг – с тропическите гори на Нубия; на изток – с Червено море и на север – със Средиземно море. Реката Нил била като жизнена артерия за древния Египет. Историята на Египет може да бъде разделена на 10 периода:

Период на ранните династии

(Династии 1 – 2) 3100 – 2800 г.пр.н.е. Преди Менес от Тин да обедини Египет (3200 г.пр.н.е.) земята била разделена на две царства, наречени съответно Горен и Долен Египет. Той обединил двете части на Египет и направил общоегипетски култа към главното божество на Долен Египет – бога на небето Хор, като обявил себе си за въплъщение на Хор, който станал символ на царската власт.

Старото царство

(Династии 3 – 6) 2800 – 2250 г.пр.н.е. Повечето фараони от този период последвали примера на Менес и египтяните събрали и изградили цяла система от митове за Хор.

III. Първи преходен период

(Династии 7 – 9) 2250 – 2000 г.пр.н.е. Този период на социални вълнения бил придружен от падане на централизираното управление. По време на шестата династия властта била заваета от местни принцове и барони.

По време на този период Авраам слиза в Египет, за да избегне глада, настанал в Палестина (Битие 12:12-20).

Средно царство

(Династии 9 – 12) 2000 – 1786 г.пр.н.е. Това царство започнало, когато Аменемхет I наложил васална зависимост на местните принцове в земята. Той обявил култа към тиванския бог Амон за държавна религия. За повече от двеста години град Тива бил седалище на централната власт, а Амон – царят на боговете.

Йосиф бе доведен като роб в Египет около 1876 г.пр.н.е. (Битие 37:5-28). По време на този период Египет се пробудил за останалия свят. Имал търговски връзки с Крит, Палестина, Сирия и др. Изкуството и литературата процъфтявали и като цяло преобладавали мирни условия.

Когато Яков и семейството му се преместиха в Египет, без съмнение те се чувстваха защитени от атаки и преследване.

Втори преходен период

(Династии 13-17) 1786 – 1575 г.пр.н.е. Хиксосите („чужди владетели“) заграбили властта в Египет и направили столица град Хелиопол. Култът към местния бог на Хелиопол – Ра, бог на слънцето, станал техен държавен култ.

При Хиксосите, държавната организация в Египет не била толкова добра, както по времето на предишните царства.

След един век управление на хиксосите, цар Камесу свалил властта им и отново обединил народа под владението на град Тива.

Поклонението на Амон, обединено с религията на Ра, довело до поклонение на нов общоегипетски бог – Амон-Ра.

Ново царство

(Династии 18 – 20) 1575 – 1085 г.пр.н.е. Официално Новото царство започнало през 1546 г.пр.н.е., когато Аменхотеп I се възкачил на трона. Той бил син на Яхмос, който бил брат на Камесу. Аменхотеп приел името на Амон-Ра и се обявил син на Ра.

Постепенно египтяните започнали да гледат на своите фараони като на богове в плът им да им се покланят като на такива.

Следващите фараони от този период си строяли огромни гробници, които възвеличавали силата на Амон-Ра.

Аменхотеп IV предпочел да се покланя на Атон, бога на слънцето, вместо на Амон-Ра. Той преименувал себе си на Ехнатон и основал нова столица ─ Ахетатон ─ в близост до днешната Ел-Амарна. След неговата смърт, през 1366 г.пр.н.е., Тутанкамон преместил столицата обратно в Тива и възстановил Амон-Ра като водещ бог. В центъра на гробницата му бил поставен Озирис ─ богът на мъртвите.

След краткото царуване на Рамзес I, неговият син Сети I започнал нови завоевателни войни и навлязъл в Палестина, като прогонил хетите оттам. Фараоните от тази династия установили столицата си в Карнак и отдавали почит на Амон-Ра и Озирис. Те се покланяли също и на Ра-Характи, в когото се съчетавали функциите на Хор, бога на небето, и на Ра, бога на слънцето.

Синът на Рамзес II, Марнепта, започнал безмилостни набези срещу Палестина. Но вътрешни проблеми го заставили да я напусне и така той оставил разпръснатите израелски племена на милостта на филистимците. Вижте книгата Съдии.

Фараонът Сетнахт обединил отново египтяните в около 1200 г.пр.н.е. Неговият син, Рамзес III (1198 – 1167 г.пр.н.е.), отблъснал нападенията на филистимците, които хвърлили котва на средиземноморското крайбрежие на Египет.

VII. Трети преходен период

(Династии 21 – 25) 1085 – 663 г.пр.н.е. Около 1100 г.пр.н.е., един нубийски генерал, на име Панехси, поставил един от своите лейтенанти, на име Херхор, за първосвещеник на Амон в Карнак. Херхор скоро завзел трона на Рамзес ХI (1085 г.пр.н.е.). Това установило един нов модел в египетското управление – всеки фараон поставял един от синовете си за първосвещеник на Амон като първа стъпка към трона.

По това време, Давид и Соломон изграждаха Израел и той беше в апогея на своята власт и могъщество. Вижте III Царе 3:1; 9:16; 11:14-25 за взаимоотношенията между Израел и Египет.

Постепенно Египетската империя започнала да се разпада.

Нубия бавно завзела южната част, след това, през Х век пр.н.е., либийски царе свалили слабите фараони, управляващи в Тива. Един от тези либийски царе – Шешонк ограбил храма в Ерусалим (III Царе 14:25,26). Нубийските (етиопските) принцове се придвижили надолу по Нил и разгромили либийските царе през около 700 г.пр.н.е. Един от тези царе, Зерах, нападнал Юдея (II Летописи 14:13), а скоро след това Юдея била нападната и от асирийците.

Юдейският цар Осия поискал помощ от новия етиопски цар, но той бил безпомощен.

Асирийците завзели Юда, после навлезли в Египет и съборили Етиопската монархия през 670 г.пр.н.е.

VIII. Късен Период

(Династии 26 – 31) 663 – 332 г.пр.н.е. Асирийците не могли да запазят властта си в Египет и 7 години по-късно били изтласкани от принц Псаметих, който обединил Горен и Долен Египет по време на 26-тата династия до 663 г.пр.н.е., когато персите завзели Египет. Царете от тази династия построили храмове за поклонение на животни – крокодили и котки. След това, през 605 г.пр.н.е., вавилонският цар Навуходоносор унищожил египетската армия при Кархемъш и египтяните останали безпомощни в Палестина.

През 539 г.пр.н.е., персийският цар Кир завладял Вавилонската империя, а неговият наследник Камбиз, превзел Египет през 525 г.пр.н.е.

IХ. Птолемейски период (332 – 30 г.пр.н.е.)

Александър Велики завзел Египет през 332 г.пр.н.е. След смъртта му, династията на Птолемеите поела управлението на Египет и Палестина.

Към 140 г.пр.н.е., те били принудени да попаднат под римска зависимост, за да се защитят от империята на Селевкидите, северно от Палестина.

След това, през 30 г.пр.н.е., Египет попада под покровителството на Римската империя. По време на този период, елинските владетели населили гръцките градове по египетското крайбрежие и внесли чужди елементи в бита на египтяните. Хор станал Аполон, Тот – Хермес, Амон – Зевс, Хатор – Афродита и т.н.

Евреите, които се били заселили там по време на вавилонското робство (Еремия 43:5-7), създали процъфтяващи общества и получили законен статут от Птолемеите.

Древният историк Филон твърди, че по това време в Египет е имало 1,000,000 евреи. Те знаели малко иврит или арамейски. По тази причина, Библията била преведена от еврейски на гръцки – преводът е наречен Септуагинта. Евреите от Александрия били първите, които го използвали, и по-късно, този превод бил четен в синагогите по цялата Римската империя.

Х. Римска епоха 30 г.пр.н.е. – 395 г.сл.н.е.

Около 4 г.пр.н.е., Мария и Йосиф потърсиха прибежище в Египет, за да укрият там детето Исус (Матей 2:13-15).

Асирия

На север от Месопотамия се намирала Асирия, чието име идва от първата столица на страната. Първоначално, тя била колония на град Вавилон и властта била в ръцете на вавилонски управници. През 17-то и 16-то хилядолетие пр.н.е., станала независима завоевателна сила, отхвърлила вавилонското робство и покорила цяла северна Азия. Асирийците били семити (Битие 10:22), но с течение на времето несемитски племена се смесили с коренните жители. Те били войнствен народ, наричан „римляните на Изтока“. За тях се споменава в Битие 10:11 като потомци на Асур, син на Сим. Интересно е, че в Библията се казва, че Антихрист ще бъде асириец (Исая 10:24; 14:25; 30:31; Михей 5:5,6), но те ще бъдат благословени в Милениума (Исая 11:10; 19:23-25).

Северозападна Месопотамия била населена с войнствени племена, които обитавали по планинските хребети на Загрос – място, което било като крепост. Жителите там били горди и независими. В периода 1750 – 1211 г.пр.н.е., една източна нация, наречена касити, обсадила Вавилон (1750 г.пр.н.е.) и воювала с Асирия до 1211 г.пр.н.е. Това е време, в което трите големи империи – Асирия, Вавилон и Египет – се борели за световно надмощие.

В писмата на фараона от областта Амарна (или Тел-Амарна) в Египет (1490 – 1353 г.пр.н.е.) се споменава „хапиру“ – бродещо племе, бунтари. От думата „хапиру“ по-късно идва думата „евреи“. При управлението на племенен съюз от Южна Сирия и Северна Арабия (1730 – 1570 г.пр.н.е.) през 1524 г.пр.н.е., е роден Моисей. Той е осиновен от дъщерята на фараон Тутмос I. Моисей избягва от двореца на фараона през 1486 г.пр.н.е.

Салманасар I (1300 г.пр.н.е.) e първият велик асирийски завоевател, който разширява своята империя. Неговият син, Тиглатнинип, завзема Вавилон, една империя, известна като военна сила, но и разделя Асирия. Следващите управници обаче отново я обединили. Каситският цар на вавилонците (1211 – 539 г.пр.н.е.) прогонил асирийците през 1211 г.пр.н.е. Асирия и Вавилон се надигнали едновременно в своята мощ.

През 1207 г.пр.н.е., вавилонците изгонили каситския цар и поставили местни владетели на трона. Шестият по тази линия бил Навуходоносор I, възкачил се на власт през 1135 г.пр.н.е. Той воювал с асирийците и бил разгромен, но въпреки това успял да разшири Вавилон. Неговият син, както и внукът му, правели успешни нашествия срещу Асирия.

През 1105 г.пр.н.е., Ниневия става столица на Асирия. Вавилон е под владението на Асирия от 1100 – 705 г.пр.н.е.

През 1100 г.пр.н.е., Тиглатпаласар I, асирийски цар, покорил всички околни нации и влязъл във Вавилон. В продължение на 200 години, в двете големи империи имало граждански войни, конспирации и обсади. През 950 г.пр.н.е., Тиглатпаласар II станал цар и подновил усилията на Асирия да завземе света. Делото му било продължено от Ашурназирпал II (885 – 860 г.пр.н.е.), който водил война на север и на запад срещу арамейциите, до Средиземноморието. По това време, израелското царство било разделено на две части – Северно – наречено Израел, включващо 10 племена и Южно ─ наречено Юда, в чийто влизали две племена (Вениамин и Юда).

Салманасар III (860 – 824 г.пр.н.е.) насочил погледа си към Палестина (III Царе 20:13-34). Неговият син, Шамши Адад V (824 – 812 г.пр.н.е.), сключил Вавилонско – Еламски съюз. Следващият асирийски цар се опитал да обедини Вавилон и Асирия чрез религиозни символи, но не успял,тъй като Вавилон се разбунтувал. В Асирия започнал глад.

Тиглатпаласар III (745 – 727 г.пр.н.е.) си възвърнал Вавилон и арамейските градове. През 732 г.пр.н.е., той превзел Дамаск и поставил на трона на Израел цар Осия (IV Царе 15:1-6). Осия въстанал срещу наследника на Салманасар IV. Еврейският цар се съюзил с Египет и спрял да плаща данъци на Асирия. Салманасар IV нападнал и Самария.

През 721 г.пр.н.е., Израел пада под Асирийско робство (IV Царе 17 гл.). Следващият цар, Саргон, депортирал израилтяните през 722 г.пр.н.е. и те никога вече не се завърнали. Саргон бил асирийски генерал, който след смъртта на Салманасар се самопровъзгласил за цар и заел опразнения престол, приемайки името на един от най-известните монарси, основател на първата семитска империя. Саргон незабавно започнал завоевателни действия и станал един от най-мощните асирийски владетели. Той е споменат в Библията по име само във връзка с обсадата на Азот (Исая 20:1). В самото начало на своето царуване, той завзел Самария (IV Царе 17:6; 18:9-21). Саргон превърнал северното царство в асирийска колония. След шестнадесетгодишно царуване, той бил убит от един от собствените си войници, а на трона се възкачил синът му, Синахериб (705 – 681). Това станало през 23-та година от царуването на цар Езекия, който влязъл в съюз с Египет срещу Асирия. Но Синахериб нарушил този съюз и нападнал Юда. При тази първа атака, той нанесъл съкрушителен удар на евреите като пленил около 200,000 души и разрушил много градове (IV Царе 18:13-16). Езекия не бил съгласен да се подчинява на Синахериб и потърсил помощ от Египет. При повторното нашествие на асирийците в земите на Юда, те претърпели съкрушително поражение, след което никога повече не се опитали да нападат Ерусалим, докато царувал Синахериб. Царят бил убит от двама от собствените си синове след двадесетичетиригодишно царуване. Наследник станал Есархадон (681 г.пр.н.е.)

Вавилон

Небупаласар се възкачва на трона във Вавилон като го освобождава от зависимостта на асирийците, а Ниневия оставя в развалини. Също така, той нападнал и Египет в неговите западни територии като за целта изпратил своя син Навуходоносор II (Даниил 1:1; Еремия 46:2-12). Била спечелена убедителна победа, а Сирия и Финикия преминали под вавилонско владение. Навуходоносор II владеел Сирия, Финикия и Палестина (604 г.пр.н.е.).

Но Египет подбуждал бунт в Юда, за да отвлече вниманието на Вавилон и затова Йоаким от Юда отказал да плаща данъците (IV Царе 24:1). През 597 г.пр.н.е., Навуходоносор II депортирал част от юдеите (IV Царе 24:8-17), а когато дошъл трети път срещу Ерусалим, той отвел със себе си Йоаким заедно с голяма част от населението на града, а на царското място поставил Седекия. Той, без да обръща внимание на предупреждението на пророците, влязъл в съюз с Египет и въстанал срещу Вавилон. Това довело до последната обсада на града, който бил превзет и разрушен през 586 г.пр.н.е. Седекия бил отведен в плен, очите му били избодени, а остатъка от живота си прекарал в затвора. През 581 г.пр.н.е., Навохудоносор II отвел в плен 70,000 евреи.

След тази съкрушителна победа над еврейското царство, вавилонският владетел нападнал Египет. Той създал най-могъщата империя на Вавилон. Но, постепенно, тя започнала да запада, а на сцената се появила една друга световна сила – Мидо-Персия. Вавилон влошил отношенията си с мидяните, които били главните управители на Ниневия. През 606 г.пр.н.е., градът бил превзет от скитите. В 539 г.пр.н.е., Валтасар (Бел Шарпур), потомък на Навуходоносор, завзел властта. През 562 г.пр.н.е., Навуходоносор II умира, а на трона се качва неговият син Евилмеродах, който царувал от 562 до 560 г.пр.н.е. След него, дошъл Нергал-Саресер (560 – 556 г.пр.н.е.). Вижте Еремия 39:3. Неговият син Лабаши Мардук управлявал само два месеца през 556 г.пр.н.е., след което властта преминала в ръцете на зетя на Навуходоносор – Набонат (555 – 539 г.пр.н.е.). Синът му Валтасар царувал заедно с баща си от 553 до 539 г.пр.н.е. (Даниил 5:2,11,13,18).

Под ръководството на Кир, персийците претопили мидяните, а Вавилон бил завзет много лесно и през 539 г.пр.н.е., цар Кир вече владеел Месопотамия. След 60 години вавилонски плен, сега юдеите живеели и под персийско господство.

Вавилонски плен

Попадайки в робство много от юдеите били изкушени да ядат храни, които били забранени от Закона на Стария Завет, което породило напрежение между тях. В живота на юдеите навлязъл окултизмът и мистицизмът, те изоставили Библията. Ето защо започнали да се строят синагоги, възникнала необходимост от учители, наречени „равини“. Молитвата станала централна част от религиозния живот на хората, тъй като нямало храм и жертвоприношенията били преустановени. Тези навици, придобити по време на вавилонския плен, продължили и по-късно, след завръщането на юдеите по родните им места.

Изкуството на Вавилон и Асирия било наситено с военни сцени: разярен лъв е убит от царя, рисуват се картини с умиращи войници или животни. Религиозната система на Вавилон била представена от Мардук – бог на реда, а тази на Асирия – от Асур. Други богове били: Еа – на мъдростта и маг╝осничеството, Син – на Луната, Шамаш – на слънцето и справедливостта, Ищар – на любовта и войната, Адад – на вятъра, бурите и потопа. На всички тези богове имало посветени религиозни празници, принасяли се жертви, кадял се тамян.

Обърнете внимание, че Антихрист е наречен в Исая 14 глава с името „цар на Вавилон“.

Мидо-Персия. Периодът след пленничеството.

След постепенното западане на най-голямата световна сила, на историческата сцена се появила Мидо-Персия (тя обхваща териториите на днешните Иран и Ирак). През 530 г.пр.н.е., умира един от най-великите царе – Кир. Властта е наследена от неговия син Камбиз II (529 – 522 г.пр.н.е.), който превзема Египет през 525 г.пр.н.е., но когато мидяните вземат надмощие над неговата държава, през 522 г.пр.н.е., той слага край на живота си.

По своя произход персите се отнасят към онези племена, които са населявали руските южни степи, по времето когато други бродещи племена се стремели да се заселят в централна Азия през 2000 – 1800 г.пр.н.е. Племената на мидите и персите се намирали в северен Иран. До 700 г.пр.н.е., въпреки контрола на Асирия, Мидия и Персия вече били населени. През 681 г.пр.н.е., се освободили от наложеното им господство под ръководството на цар Ахеменеди. Но неговите двама сина се скарали и разделили царството на две: Мидия и Персия. Много скоро, обаче, мидяните превзели Персия.

По това време, те все още били скитащо племе под водителството на Фраорт (675 – 653 г.пр.н.е.), който бил убит в една битка срещу Асирия през 653 г.пр.н.е. Неговият син, Кискеар, отново организирал армията и въвел по-добро въоръжение сред войската. Контролът му над Персия нараснал. Когато бил почти спечелил победа над Асирия, трябвало да се върне, за да защитава от скитите източните области на своето царство. Но 28 години по-късно, той атакувал асирийците и превзел Асур през 614 г.пр.н.е. Той се обединил с Небупаласар от Вавилон, който победил Асирия в 626 г.пр.н.е. През 612 г.пр.н.е., двамата превзели столицата на Асирия – Ниневия. През 605 г.пр.н.е., Вавилон победил съюзилите се Асирия и Египет и превзел цялото царство на Асирия. Мидяните преминали през Северна Месопотамия и Вавилон и стигнали до Сирия, Финикия и Палестина.

Докато Вавилон и Мидия се борели за надмощие, се надигнала друга военна сила – Персия. Правнучката на Кискеар се омъжила за Камбиз I, персийския цар на Аншан. От този брак се родил Кир Велики. Той станал цар на Аншан през 559 г. пр.н.е. Кир победил дядо си, Астиаг ─ цар на Мидия ─ превзел столицата и нарекъл себе си „цар на Мидия“. Той завладял територията на цял Иран, гръцките градове-държави в Мала Азия, Армения, Кападокия, Киликия, Лидия. Единствени негови съперници останали Вавилон и Египет. Най-последният управник на Вавилонската империя бил Набонид (555 – 539 г.пр.н.е.). Той се занимавал с литература, религия и история. Свещениците на Вавилон не били доволни от неговите религиозни преобразования и го пратили на 10-годишно изгнание. Тогава на трона се възкачил неговият син Валтасар. През 543 г.пр.н.е., след изгнанието си, когато Набонид се върнал, намерил царството си доста отслабнало (Даниил 5:26-28).

През 539 г.пр.н.е., Кир завладял Вавилон. Той позволил на всички юдейски пленници да се завърнат в страната си (Ездра 1:1-4; 2). В 538 г.пр.н.е., Кир издава декрет и 49 897 юдеи се завърнали по родните си места. През 536 г.пр.н.е., са положени основите на олтара и на храма (Ездра 3:1 – 4:5). През 530 г.пр.н.е., Кир умира и на негово място се появява синът му Камбиз II (530 – 522 г.пр.н.е.). Дарий, далечен роднина на Камбиз, станал цар след самоубийството на Камбиз II и царувал от 521 до 486 г.пр.н.е. Той отстранил Мидия като противник и направил Суса столица на своята империя. Тя се простирала от Египет до Индия и Тракия. Дарий прибягнал до услугите на Палестина (Ездра 4 – 5). Храмът бил завършен през 515 г.пр.н.е.

Ксеркс I (485 – 465 г.пр.н.е.), наричан също и Асуир в книгата Естир, станал цар след Дарий. В 479 г.пр.н.е., Естир става царица (Естир 2:17). Известно време след това, царят бил убит в покоите си, след което на негово място, начело на държавата, застанал Артаксеркс I (също наричан Арташастра). Той завзел Персийската империя, която по това време вече била твърде отслабнала. Артаксеркс I (464 – 424 г.пр.н.е.) водил много войни с Гърция и Египет. Той спира строежа на възстановяването на Ерусалим за периода 464 – 458 г.пр.н.е. (Ездра 4:7-23). Но през 458 г.пр.н.е., последвало повторното връщане на около четири или пет хиляди юдеи, за да могат да продължат строежа на храма (Ездра 7-10). В 444 г.пр.н.е., бил издаден указ, с който се разрешавало възстановяването на разрушените стени на Ерусалим (Вижте книгата Неемия). Периодът 450 – 430 г.пр.н.е. е описан в кнлгата Малахия.

Упадък на Персия

Персия била ръководна сила в древния свят, но вследствие на военни поражения, икономически грешки и политически интриги, империята се разпаднала. Последните 70 години били изпълнени със заговори и убийства. Последният управляващ бил цар Дарий III, който бил победен от Александър Велики.

Въпреки вътрешните и международни проблеми, които имали, персийците осигурили на евреите мир и преуспяване. Влиянието на персите върху юдеите било значително. То се отразило в много области на изкуството, архитектурата и дори върху езика им. Така например, думата за „рай“ в еврейския дошла от персийски „паиридеза“. Свещениците на персийската религия се наричали мъдреци [magoi ─ магои на гръцки]. Те били астролози и политеисти, и пътували в групи от 50 до 100 човека (вижте Матей 2:2 и Даниил 1:4; 2:2)

В VI в.пр.н.е., един човек на име Заратустра (Зороастър) преобразил мислите на персите, а след това и тяхната религия. Неговото учение поставило основите на известната философско-религиозна система, наречена зороастризъм. По своя характер то било дуалистично – разделяло нещата и явленията на две крайни части: добро и зло. Равините се опитвали да запазят юдеите от влиянието на тази религия. Силното влияние на персийската философия, може да се види в апокрифните книги. Интересно е, че арамейският език ─ стар персийски диалект на Асирия ─ бил възприет като основен в еврейската политика и религия.

Гърция

През последните 70 години от своето съществуване, Персийската империя била в състояние, в което било почти невъзможно да се управлява. Въпреки че последният цар, Дарий III, бил способен водач, той не могъл да обедини страната си и да се противопостави на настъпващия млад и силен генерал от Македония – Александър Велики. В 330 г.пр.н.е., Александър достигнал Персепол и победил Дарий. Така на историческата сцена се появила нова сила, отбелязала възхода на една нация, която по-късно станала известна в цяла Европа – Гърция.

Древните гърци били известни под името елини, идващо от названието на тяхната земя – Елас (или Елада). През 3000 г.пр.н.е., по днешните гръцки острови и на континента вече живеели хора, които се наричали егеи. Тяхното име произлиза от „айгос“, което означава ‘козел’. Гърците започнали да идват след 1900 г.пр.н.е. Те произхождат от Балканските области, и по-точно, от областта на съвременна България. Тези скитащи племена се заселили и в по-вътрешните части на Европейския континент – на север, в Германия, и на югозапад ─ в Италия. Ето защо, в миналото, германските, латинските и гръцките езици нямали голяма разлика помежду си. Част от гърците преминали Хималаите и достигнали до Индия, чийто древен свещен език е известен под името санскрит.

Егеите трябвало да се преместят на изток, към Мала Азия, поради нашествието на различни племена, които дошли на Балканския полуостров в периода между 1900 – 1100 г.пр.н.е. По това време, Израел се изграждал като нация ─ излиза от Египет в 1446 г.пр.н.е., влиза в Обещаната земя и я завладява през 1399 г.пр.н.е. Първият израилев цар, Саул, царува от 1051 г.пр.н.е.

Следващият период от гръцката история е известен като „Векът на царете“ от 1000 – 750 г.пр.н.е. Вълни от нови хора дошли и се заселили из провинциите. Образували се независими градове-държави, наречени „полиси“, сред които най-известна била Атина. Думата „полис“ означавала политическа област с един град, който имал ръководни, функции над цялата държава. Други известни полиси били: Мегара, Коринт, Аргос, Спарта и Тива. Тези градове-държави имали своя самостоятелна политика и ръководство. Те се развивали като независими единици, като давали възможност за общуване и с други държави, най-вече в областта на търговията.

Основен търговски партн╝ор на гърците по това време били финикийците. Тяхното влияние се почувствало и в културната област, като най-трайни следи са останали в писмеността. За основа на гръцкото азбучно писмо е използвано финикийското. Това време съвпада с царуването на Саул през 1051 г.пр.н.е., до падането на Северното царство, Израел, под властта на Асирия през 722 г.пр.н.е.

Скоро Гърция преживяла промяна в начина на управление – царете, които били начело на държавата, били заменени от по-нискостоящите в обществената йерархия богати аристократи. Това наложило и смяна в начина на управление. Социалната система на това общество се изграждала от следните категории свободни граждани: под царя (ванакс) стоял съветът на старейшините и народното събрание, в което участвали всички воини (лавос). Около царя и аристократите живеели техните приближени. Надолу в обществената стълбица идвали: богатите граждани-търговци, занаятчии (демиургой) и наемни работници. На най-ниското стъпало били робите.

Царската власт започнала да упада, като отстъпила на една аристократическа, но значително по-гражданска уредба. Това бил период на несправедливостта, в който властта и богатството били концентрирани в ръцете на благородниците. До 600 г.пр.н.е., те изчезнали и на тяхно място като ръководители на полисите застанали търговците. Развила се една идеология, известна под името „демокрация“, което означава ‘народно управление’. До 500 г.пр.н.е., тя окончателно се наложила като принцип на управление и ограничила властта на богатите. Виждаме, че социалната справедливост била желана от голямата част на обществото, което личи и съчиненията на философите от онова време.

В този период, народът на Южното царство Юда вече бил в плен на Вавилон, а по-късно (в 539 г.пр.н.е.) самият Вавилон паднал под владението на Персия. През 490 и 480 г.пр.н.е. персите се опитали да атакуват и Гърция, но градовете-държави се обединили и през 479 г.пр.н.е. ги прогонили. Скоро след това, обаче, този съюз се разпаднал и започнало съперничество между Атина и Спарта, което довело до т.нар. Пелопонески войни (459 – 446 г.пр.н.е. и 431 – 404 г.пр.н.е.). Това бил златният век на Атина, до момента, когато Спарта я победила през 404 г.пр.н.е. Другите градове-държави ─ Коринт, Аргос, а по-късно и Атина ─ се опитвали да се противопоставят на жестокия контрол на спартанците. Водили се войни, една от които била Коринтската. Тя прекъснала, когато Спарта влязла в съюз с Персия. Според този договор, Персия владеела градовете в Мала Азия. От 378 до 359 г.пр.н.е., следвали нови войни, но нито една от тях не довела определен град-държава до победа, нито до обединяване на Гърция.

Македония

През 359 г.пр.н.е., един млад човек на име Филип станал цар на Македония. До 338 г.пр.н.е., той контролирал целия полуостров. През 338 г.пр.н.е., гръцките полиси се разбунтували, но били победени. В този момент управлението поел синът на Филип II – Александър. Като следствие от гръцкото влияние, македонците приели тяхната култура и диалекти. Филип въвел атическия гръцки ─ първия общ език на Гърция, който се нарича „койне“ ─ използван по-късно и от сина му Александър. Това е езикът, на който бе написан Новият Завет.

Личността на този човек е изключително интересна. Роден е през 356 г.пр.н.е. и е бил ученик на великия гръцки философ Аристотел, който пък от своя страна бил възпитаник на Платон. Това обучение предизвикало и голямата любов на Александър към Гърция. През 336 г.пр.н.е., Филип II бил убит и двадесетгодишният Александър станал цар. През 334 г.пр.н.е., с една внушителна армия от 40 000 войници, той атакувал Персия и победил. Македонските фаланги били много силни и скоро ─ до 332 г.пр.н.е. ─ Александър вече владеел Сирия, Египет, Палестина и Финикия.

Египтяните се радвали, че били освободени от персийското робство и основали голям търговски център, наречен на името на големия военачалник – Александрия. През 331 г.пр.н.е., македонският цар отново атакувал Персия и я победил. След тази битка, Александър станал цар на цяла Азия. В 330 г.пр.н.е., любопитството отвело Александър в Индия. На път за Индия, в Афганистан, той се оженил за царица Роксана (329 г.пр.н.е.). Това го променило – приел източните обичаи и накарал войниците си да му се покланят като на бог. През 327 г.пр.н.е., той имал тежки битки с индийците; войниците му били уморени и уплашени. По тази причина бил принуден да се оттегли. Александър започнал да пие и през 323 г.пр.н.е. умрял на 33-годишна възраст от малария.

По времето на Александровото управление, юдеите живеели сравнително добре. По това време, възприетият от Филип Македонски койне-гръцки език станал лингва франка – универсален език – до появата на византийския гръцки в 395 г.сл.н.е. Това бил културен и исторически факт, който извънредно много спомогнал за бързото разпространяване на евангелието в една много обширна територия, каквато била империята на Александър.

Четирите разделения на царството

След смъртта на младия император, не останал законен наследник, а огромната държава била поделена между неговите четири върховни военачалници. Те започнали да управляват над различните територии, които се обособили по следния начин: Птоломей взел Египет, а Селевк – Сирия, Израел и Месопотамия. До 197 г.пр.н.е., те се борили помежду си за надмощие, когато Рим започнал да побеждава техни области. Другите двама по-слаби военачалници били Касандър – над Македония и Гърция, и Лизимах – над Тракия и Мала Азия (западна Витиния, Фригия, Мидия и Лидия).

През 175 г.пр.н.е., в сирийската част на Гръцката империя се издигнал един човек на име Антиох Епифан. Той имал желание да обедини Гърция и нападнал Египет, а при една от тези атаки, и Израел. Бил известен със своята жестокост, която се проявила в масовите убийства на евреите в Ерусалим и разрушаването и ограбването на Храма през 168 г.пр.н.е. След това нападение, само неколцина мъже успели да избягат и да се скрият в планините, под ръководството на Юда Макавей. Той организирал бунт на останалите в града евреи, като сключил договор с Рим, за да подпомогне освобождаването на своя народ. Така ръководител на Юдея станал първосвещеникът.

Скоро след това, властта била завзета от садукеите, които привнесли гръцко влияние. То може ясно да се види в архитектурните паметници. Забележете, че Антихрист ще бъде от областта на бившата Гръцка империя (Захарий 9:13) и империята ще бъде „оживена“ (Откровение. 13:1-3; 17:8).

Римската империя

Около 3000 г.пр.н.е., на Италийския полуостров се появили племена от различни места на Европа и Азия, които се заселили из Апенинските планини и построили малки села и земеделски общества. Тези хора, наричани индоевропейци, постепенно били повлияни от гръцката цивилизация и култура. Сред тях били лигурите (на северозападния бряг на Средиземно море), илирите (от изток, на Балканския полуостров), италите (от крайдунавските области), етруските (от Мала Азия и Апенинския полуостров). До 800 г.пр.н.е., етруските вече формирали първата федерация на градовете-държави, а до VI в. пр.н.е. – завладели град Рим.

В периода VIII – VI в.пр.н.е., гърците имали колонии в Сицилия, Сардиния и южна Италия. Тази област се наричала Велика Гърция (Магна Греция – Magna Graecia). Свои постоянни колонии там имали също и финикийците. През VI – V в.пр.н.е., в процеса на колонизация, между етруските и гърците възникнали борби. По същото време, етруските имали конфликти и с финикийците. Когато се наложило гърците и финикийците да противостоят на персийците, първите изгубили контрол над Средиземноморските области, и Рим, който бил под властта на етруските, се въздигнал.

Религията на етруските била политеистична, т.е. имали много богове. Техният върховен бог се наричал Вертумн, а богът-троица се представял от Тин, Уни и Минерва, които отговаряли на гръцкия Зевс и римския Юпитер (Тин), римската Юнона (Уни) и гръцката Атина (Минерва). Етруските се покланяли на демони, изобразявани като птици, животни и хора с крила. Поклонението включвало и жертвоприношения. От тези именно обреди по-късно се развиват гладиаторските игри. Гадателството заемало голямо място в

етруското общество.

От VIII – IV в.пр.н.е., етруските установили власт над северна и средна Италия, с център Рим. Това е т.нар. царски период на Рим. Етруските царе (рекс – rex) царували в Рим, докато обединените латински племена изгонили последния цар – Тарквиний Горди (510 г.пр.н.е.). При това въстание се установила Римската република. В предходното на нея общество имало два вида граждани – патриции (благородници) и плебеи (низша класа). Рим впоследствие страдал заради борбите между тези две класи, които наследил от етруските. От основаването на Рим до 510 г.пр.н.е., царят бил преди всичко военачалник, върховен съдия и жрец (гадател). Заедно с него власт упражнявал и сенатът (съвет от старейшини). Държавата запазила формата на управление, наречена военна демокрация.

Рим завземал латинските царства около себе си и водел войни срещу етруските на север, и гърците на юг. Когато покорявал други народи, Рим имал практиката да им предоставя гражданство и да се отнася към тях като към съюзници. До 400 г.пр.н.е., Рим вече владеел цяла централна Италия и продължавал да воюва с етруските в южната част на полуострова. От близките си контакти с Гърция, римляните възприели писмеността – преработили гръцката азбука и я адаптирали към особеностите на своя език. Така възникнала латинската писменост, която по-късно заместила по универсалност и степен на употреба широко разпространената гръцка азбука и език. Но силата на Рим била във военната организация и по-точно – в мобилизирането на т.нар. „граждани-войници“. Задължителната казарма снабдявала постоянно държавата с нови войници, които били използвани за строежа на улици, аквадукти (водопроводи) и други граждански обекти. Рим воювал непрекъснато, вследствие на което, до 270 г.пр.н.е., вече владеел цяла Италия. От 264 – 201 г.пр.н.е., Рим воювал срещу Картаген в т нар. Пунически войни. След като завладял Испания, Рим обърнал поглед към изтока.

През 170 г.пр.н.е., сирийският пълководец Антиох Епифан превзел Ерусалим. За да избегне страшното гонение и насилие, които започнали впоследствие, еврейският свещеник Мататия от фамилията на Хасмонеите избягал с петимата си синове към планините. Един от тях бил Юда Макавей, известен като водач на еврейското въстание и издигнат по-късно като национален герой. През 161 г.пр.н.е., същите тези Хасмонеи, които съединили властта на царя и първосвещеника, помолили Рим за помощ срещу Селевките и Птоломеите, за да освободят Ерусалим. През 160 г.пр.н.е., Хасмонеите били признати за водачи на Юдея.

След убийството на Мататия и Юда, през 135 г.пр.н.е., Йоан Хиркан превзема Галилея и Идумея. Той карал насилствено всички хора да станат юдеи. След смъртта му, неговият най-голям син, Аристобул, наследил властта за една година (104 г.пр.н.е.). Неговата жена, Саломе Александра, се омъжила за по-малкия брат на Аристобул – Александър Янай, който станал цар и разширил границите на Юдея. Той преследвал усилено фарисеите, вследствие на което предизвикал война, продължила шест години. След седемгодишно царуване, Саломе отново започнала да подкрепя фарисеите и разделила властта на царя и първосвещеника. Саломе умряла през 69 г.пр.н.е.

До този момент, Рим се интересувал предимно от царството на Селевките и Птоломеите. След победата над Картаген, Рим завладял всички бивши семитски колонии – Акад, Вавилон, Асирия, Финикия, Ханаан. От отношенията си със своя противник Рим възприема две пунически традиции – да използва роби за работата в големите земеделски стопанства и разпъването на кръст като средство за наказание и контрол. Много от големите земевладелци започнали да напускат своите имения и да отиват в Рим. Така римското правителство не можело повече да контролира своите нови колонии и се появила необходимост от едно по-силно ръководство. След хаоса, който настъпил за един продължителен период от време, управлението на Рим преминало в ръцете на диктаторите (130 – 60 г.пр.н.е.). Пълководецът Юлий Цезар (100 – 44 г.пр.н.е.) завзел цялата власт. Той бил способен ръководител, който успокоил тълпите и разширил границите на империята от Британия до Рейн.

Главният римски водач на изток бил генерал Помпей (104 – 48 г.пр.н.е.), който освободил Средиземно море от пиратите и превзел Сирия. Атакувал Ерусалим и се обявил против водачеството на Хасмонеите. Разделил Юдея на пет области – Ерусалим, Гадара, Аматус, Ерихон и Сефарис.

През 59 г.пр.н.е., Цезар, Помпей и Крас (Лициний) обединили силите си в Първия триумвират. Водачът на Идумея, Антипатър, търсейки благоволение от римските ръководители, ги насъсквал един срещу друг. През същата година, Крас влязъл в Ерусалим и откраднал съкровището от храма. Между Помпей и Цезар възникнала война. Атипатър се съюзил с Помпей, но бил победен от Цезар през 48 г.пр.н.е. След този неуспех, Антипатър се обединил с Цезар (47 г.пр.н.е.) и станал прокуратор на областта Юдея. Бил убит през 44 г.пр.н.е.

Приятелят на Цезар, Антоний, победил враговете на Цезар в северна Гърция и призовал синовете на Антипатър – Ирод и Фасаел – като четверовластници на Галилея. През 40 г.пр.н.е., родът на Порфионите атакувал Сирия (Палестина) с цел да помогне на Хасмонеите отново да дойдат на власт. Ирод избягал в своята крепост в Масада, а Фасаел бил взет в плен, след което се самоубил. По-късно, оцелелият Ирод отишъл в Рим, където бил признат от Сената за цар на Юдея, а Антиохий победил Порфионите (37 г.пр.н.е.) и се установил в Ерусалим. По това време започнал своето управление Вторият триумвират, чиито членове били: Антоний, Лепида и Октавиан (осиновен син на Цезар). През 63 г.пр.н.е., Антоний се оженил за царица Клеопатра – една жена, която била много хитра като политик в желанието си да запази своето царство ─ Египет. При войната, възникнала между Октавиан и Антоний, победата спечелил Октавиан.

През 30 г.пр.н.е., Ирод се срещнал с Октавиан, за да се опита да запази трона и живота си. През тази година той се отървал от всички възможни претенденти за властта в своето царство. Той въвлякъл в играта и по-младия си зет – Аристобул, наказал със смърт чичо си Йосиф и продължил да брани властта си. Ирод се борел с обзелата го депресия и параноята, но въпреки това убил много свои приятели и роднини, дори и любимата си съпруга. След това изпаднал в още по-голямо отчаяние. Имал десет жени, а синовете си убил от страх да не го премахнат от власт. В Библията множеството убийства на този цар са описани в Матей 2 глава. По време на своето управление Ирод, нарушил много еврейски закони, въвел гръцки спортни игри, построил гръцки храмове, много крепости и палати. Най-големият му проект бил един нов храм в Ерусалим, който той започнал през 20 г.пр.н.е. Ирод не бил евреин, но се опитвал да угоди на евреите и да спечели тяхната привързаност.

През 27 г.пр.н.е., Октавиан нарекъл себе си Август, издигнал на власт и положил основите на Римската империя. Този период, от 30 г.пр.н.е. – 100 г.сл.н.е., е известен под името Пакс Романа (Pax Romana), което означава Римски мир. Това е период на мир, преуспяване и добро правителство – Римският златен век.

Преди да умре, Ирод заповядал да бъдат избити еврейските свещеници, за да накара хората да изразяват скръб. След като убива сина си Антипатър, Ирод умира през 4 г.пр.н.е. Другият негов син – Архелай – наследил трона, но поради бунта на евреите, бил свален от Рим. Другият син на Ирод станал тетрарх (или четверовластник) на Галилея и Пирея през 4 г.пр.н.е. и управлявал до 39 г.сл.н.е. Той е човекът, който заповядал да бъде обезглавен Йоан Кръстител.

При Цезар Август, Рим поддържал мира чрез своята армия. Империята набирала войници отвсякъде като им давала гражданство и други облаги. Броят на войниците в армията бил 24 легиона, което прави около 144,000 мъже. Онези, които не били римляни се наричали „ауксиларте“. Разделението на армията било следното: контуберниум (8 войника), живеещ на палатки в полето; полуконтуберниум, който бил предназначен за патрул; центурий (10 контуберниума); кохорта (6 центурия); легион (10 кохорти). Един легион наброявал около 6000 души и такива войскови части били разположени в Самария и Кесария. Те марширували и в Ерусалим по време на празниците, за да пазят реда в града.

Юлий Цезар и Август дали свобода на Израел, но през I век отношенията между двете страни се влошили. Основната причина за това били високите данъци, които евреите трябвало да плащат. Римляните използвали местни хора за събиране на таксите, така че недоволството на хората да се насочи срещу бирниците. Юдеите плащали три основни данъка: трибутум соли (за земята), вестикалиа (общи данъци за стоката) и трибутум капитис (на глава).

Тиберий (14 – 37 г.), зет на Август, станал император и назначил за управник на Юдея Валерий Грат. Грат избрал нови първосвещеници – Анна и Кайафа (18 – 36 г.) През 26 г., прокуратор на Юдея станал Понтий Пилат. По време на неговото управление е разпънат на кръста и убит Исус Христос. Следващите римски императори, които имат отношение към историята на християнството, били: Калигула (37 – 41 г.), който провъзгласил себе си за бог и обявил любимия си кон за член на Сената; Клавдий (41 – 54 г.), който изгонил юдеите от Рим; най-жесток, обаче, бил Нерон (54 – 68 г.), който стигнал дотам,че убил майка си и съпругата си. Той преследвал Църквата, изгарял християните живи като факли, които осветявали градините на двореца му по време на различни увеселения. Следващият римски император, Веспасиан, се възкачил на трона през 69 г. Той бил пълководец от края на Юдейската война (66 – 70 г.). Неговият син, Тит, е военачалникът, който през 70 г. запалва Храма в Ерусалим и унищожава града след отчаяната съпротива на евреите.

КНИГАТА НА ДАНИИЛ

Авторство

Даниил прекарал съзнателния си живот в царските дворове на Вавилонската и Персийската империи. Той бил взет в плен на 16 години, през 605 г.пр.н.е., от Навуходоносор – цар на Вавилон. В 539 г.пр.н.е., когато Даниил бил на 85 години, персийският цар Кир победил Вавилон. Даниил е написал тази книга и Новият Завет потвърждава това, в думите на Исус, Който говори за „пророк Даниил“ (Матей 24:15). Археологическите доказателства също подкрепят с исторически факти написването на книгата. Даниил е живял най-малко до третата година на Кир, т.е. до 536 г.пр.н.е. Даниил е писал книгата между годините 605 – 536 г.пр.н.е.

Апокалиптична литература

Даниил видял много символи в своите пророчески видения и е записал много от тях без да се опитва да обяснява какво означават те. Този стил на пророческо писане се нарича апокалиптичен (от гръцката дума apokalupsis апокалупсис – ‘да открия’), тъй като истинското значение лежи зад символичните образи на видението. Единствената апокалиптична книга, която истински съответства на Даниил в тази постоянна употреба на символика, е Новозаветната книга Откровение.

Даниил представя многобройни видения и откровения чрез език, наситен със символи, в който често се очертават древни фигури и Старозаветен пророчески символизъм. Даниил използва в символична употреба числа, животни или неодушевени предмети.

Причини за писането

Даниил е пример за свят живот без компромис и лична предаденост на Бог, намирайки се сред езическо общество. Това беше голямо насърчение за юдеите, взети в плен, и то продължава да насърчава и християните понастоящем, показвайки им как да живеят в света, без да бъдат от него.

Книгата Даниил набляга на факта, че Бог има върховна власт върху езическите нации, че Той установява и сменя царе и империи, за да служат на Неговите цели.

Още една главна тема в книгата е Бог, който показва вярност към Своя заветен народ, като го защитава и запазва, въпреки че народът живее под наказание, причинено от непокорството му. В продължение на 490 години Израел не признава седмата (съботна) година, така че падат за период от 70 години, за да платят на Бога това, което са откраднали (Левит 25:2-7).

Забележете как Бог говори на евреите от 1:1 – 2:4а и 8 – 12:13 глави, като използва еврейски език; обаче, когато Бог се обръща към народите, Той говори на арамейски от 2:4б – 7:28.

Ние разглеждаме само информацията, която се отнася към последните времена. Нека да видим.

Първият сън: План

Личната история на Даниил (Даниил 1).

Депортиране на Даниил в плен (Даниил 1:1-7).

Предаденост на Даниил към Бога (Даниил 1:8-16).

Издигането на Даниил за живот без компромис (Даниил 1:17-21).

Пророческата история за народите относно времето на езичниците (Даниил 2 – 7).

Сънят на Навуходоносор (Даниил 2).

Сънят – даден (Даниил 2:1-16).

Сънят – разказан (Даниил 2:17-23).

Сънят – обяснен от Данаил на Навуходоносор (Даниил 2:24-45).

Даниил е издигнат (Даниил 2:45-49).

Даниил обяснява отначало, че сънят на царя е пророчески – „онова, що има да стане в последните дни“ (Даниил 2:28). Сънят показва периода на езическата история от времето на сънуването до покоряването на езическите сили, когато Израилевият Месия идва. Този период се нарича „времената на езичниците“ (Лука 21:24).

Тълкувание на съня

От тълкуванието на съня, което дава Даниил, става ясно, че образът разкрива развитието на езическите царства, които ще управляват над земята на Палестина и народа на Израел. Навуходоносор, водачът на Вавилонската империя, е представен като главата от злато (Даниил 2:38). Неговият баща дошъл на власт с военни завоевания, но Библията изяснява, че Навохудоносор е приел своето могъщество, власт и слава от Бога. Неговото управление се разглежда като една световна империя, в която той владее над цялото човечество, както и над зверовете и птиците.

Стихове 37 и 38 дават тълкуванието, като казват, че златната глава е самият Навуходоносор, т.е. Вавилон. Тази империя е представена чрез злато, тъй като е била много богата, но едновременно с това и много нестабилна. Знаем, че златото е скъп, но мек метал и както можем да видим от историята, Вавилон просъществувал кратко време като мощна и богата империя. Това е третото царство, което е подтискало евреите до времето на Даниил.

Стих 39 обяснява значението на израза „гърдите му и мишците му от сребро“ като казва: „И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето“. Ако погледнем в историята, ще видим, че след Вавилон, на световната сцена се появява Мидо-Персия, която не е толкова богата като своята предшественица, но е значително по-стабилна, поради което е сравнена със сребро – един по-малко ценен, но по-твърд от златото метал. Интересното тук е, че пророчеството споменава тази империя к

ато съставена от две части – тя е представена чрез гърдите и мишците на статуята, което съответства на съставената от две – Мидия и Персия (539 – 330 г.пр.н.е.). Това царство е четвъртата световна сила, под чиято власт са се намирали евреите. Можем да го видим и по-нататък ─ в Даниил 7:5 ─ представено чрез друг образ (вижте и Откровение 13:2).

Втората част на 39. стих пояснява какво означават „коремът и бедрата от мед“ – „и друго царство от мед, което ще обладае целия свят“. В този стих всъщност става дума за Гърция под управлението на Александър Велики. Между 334 и 330 г.пр.н.е. той завладява Мидо-Персия и взима власт над нейния народ и територия. Чрез своите завоевания Гърция се разширява от Далечния Изток чак до северозападните части на Индия. Тази държава на Александър била толкова обширна, че изглеждала като че

обхваща цялата земя. Но след смъртта на Александър тя се разпада на четири части, управлявани от четиримата му генерали. Във съня на Навохудоносор това е третото царство, но исторически погледнато, това е петата световна сила, под чиято власт са се намирали евреите. Тя просъществувала от 330 – 63 г.пр.н.е.(Даниил 7:6; 8:21; 11:1-4).

Краката на образа са от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал. Обяснението е дадено в 40. стих, който казва: „Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко“. Това четвърто царство, за което говори Даниил, е Рим – една силна империя, чиято жестокост е изразена чрез думите „строшава и сдробява всичко“, а мощта, която притежавала – чрез сравнението

„яко като желязо“. В периода на своето владичество като световна сила (63 г.пр.н.е. – 5. век сл.н.е.) Рим покорил както гърците (63 г.пр.н.е.), така и евреите, което означава, че той става шестата империя сред потисниците на Израел.

Въпреки че Римската империя била разделена – два крака и представлявала смес от желязо и глина, тя била една империя, която се характеризирала със здравина като желязото, което е по-яко от среброто и медта и златото. Римската империя била по-силна от която и да е предишна империя. Тя помитала всички империи, които и се изпречвали на пътя. Рим в своите жестоки завоевания погълнал страните и народите, които били части от трите предходни империи и ги асимилирал.

Империята, която започнала като желязо, се разпаднала до положението на смесица от глина и желязо. Тази смес говори за прогресивното отслабване и разделяне. Два метала в една смес би трябвало да бъдат по-силни, отколкото който и да е друг метал, взет самостоятелно. Но желязото и глината поставени в процес на обработка за смес на метали, вместо да се съединя, се отделят. А глината много лесно може да бъде строшена.

Римската империя се характеризирала с разделение (тя била едно разделено царство) и израждане (тя била отчасти силна и отчасти крехка). Въпреки че успешно завоювала териториите, които минавали под нейно влияние, тя никога не могла да обедини хората в една единна империя. В този смисъл хората се смесвали, но не били единни.

Стихове 41 – 44 разкриват по-детайлно характеристиките, които ще притежава Римската империя – Бог показва, че и тя няма да бъде единна, а ще се състои от две главни части, тъй като виждаме, че тя е представена от двата крака на статуята. Това разделение става през 395 г.сл.н.е., когато се появяват Източна (Православна) и Западна (Католическа) Римска империя. Още една поразяваща точност на пророчеството е, че това разделение ще стане след един продължителен период от време, тъй като разсто

янието от бедрата до пръстите на краката е доста голямо.

Има и още нещо много интересно, което научаваме, когато разгледаме тази част на статуята. Обърнете внимание, че тя има десет пръста, които са твърде отдалечени от корема. Това говори, че след дълго време ще се появят десет управници, които ще бъдат приемници на старата Римска империя и тук всъщност става дума за т.нар. Ревизирана (възстановена) Римска империя. Това ще бъде седмата световна сила, която ще владее над Израел. Единствено тя все още не се е изявила в историята, а сцената явно се подго

твя.

След като говори за Римската империя, Даниил насочва вниманието си към поражението на тези царства. Навохудоносор е видял един камък, който разрушава и строшава образа. Статуята била унищожена от камъка, а не от човешка ръка. В Писанието като камък или скала често пъти се споменава Исус Христос, Месията на Израел (Псалом 118:22; Исая 8:14; 28:16; I Петрово 2:6-8). Бог, Който поставил на трона Навохудоносор и би могъл да премести властта от Вавилон на Мидо-Персия, а след това върху Гърция и Рим, е

дин ден би могъл да вложи политическа сила в един Цар, Който да управлява над цялата земя, подчинявайки я на Своята власт и така истинската съдба на човека, отредена му от Бога, би се изявила.

В съня на Навохудоносор повалящият камък станал планина, която изпълва цялата земя (Даниил 2:35). В Писанието често пъти планината е символ на царство. По този начин Даниил обяснява, че четвъртото царство на съня или седмата в историята на евреите, което ще управлява страната и народа на Израел, няма да бъде разрушено с човешки средства, а от идването на Господ Исус Христос, повалящият Камък. Когато дойде, Той ще установи Своето Царство, обещано на Израел чрез Давид (II Царе 7:16). При Своето зав

ръщане Той ще подчини всички царства, като по този начин постави край (сравнете Откровение 11:15; 19:11-20). Тогава Той ще управлява в Милеиума и във вечността.

Трябва да отбележим, че от съвременна гледна точка Даниил всъщност говори за много събития, които вече са се случили и за някои, които предстои да се случат.

А. Вторият сън на Навуходоносор (Даниил 4).

Б. Празненство на Валтасар (Даниил 5).

В. Указът на Дарий (Даниил 6).

Видението на 4-те звяра (Даниил 7).

Видението дадено на Данаил (Данаил 7:1-14).

Тълкувание (Даниил 7:15-28).

В глави 7 – 12 историческата обстановка постепенно изчезва от погледа и Даниил започва да говори сега за себе си в първо лице като става получател на видения, които наблягат на съдбата на Израел във връзка с езическите царства.

В седма глава на Даниил е описано видението което пророкът получава през 553 г.пр.н.е., тъй като е споменато, че то е получено „в първата година на вавилонския цар Валтасар“. По това време Валтасар царува едновременно с Набонид. По това време Даниил е на възраст около 68 години, тъй като той бил взет в плен на 16 годишна възраст 52 години по-рано, през 605 г.пр.н.е.

Откровението било дадено на Даниил в сън чрез видения. Той набляга единството на откровението, както и на това, че то се отнася към виденията (5 пъти той казва „аз видях“ в Даниил 7:2,6-7,13 и веднъж „аз продължих да виждам“, Даниил 7:11).

Даниил проговаряйки рече: видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море (Даниил 7:2). За да разберем значението на този израз, трябва да знаем, че в системата на Библейската символика вятърът означава Божия суверенитет, а моретата говорят за народите – в случая става дума за народите около Средиземно море. И на други места в Писанието тази дума се употребява, за да означи действията на Бога в човешките дела чрез ангели (Еремия 23:19; 49:36; Откровен

ие 7:1-3). През целия Стар Завет Средиземно море се споменава като „голямото море“ (Числа 34:6-7; Исус Навин 1:4; 9:1; 15:12; Езекиил 47:10, 15, 20; 48:28). Така че това видение се отнася специално към страните около Средиземното море.

Второто нещо, което Даниил вижда, са четири звяра, излизащи от морето. Както по-нататък обяснява авторът, тези четири звяра са четири царства. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг. Първият беше като лъв, и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек и даде му се човешко сърце (Даниил 7:3,4).

Лъвът тук е символ на мощна империя, която бърза да завладява (орловите крила символизират бързината), лишена от сила, тъй като се казва, че крилата на този звяр са били изскубнати и той е бил принуден („и биде заставен“) да се подчини на чужда воля. Ако погледнем в историята, ще видим, че това говори за Вавилон, който изгубва своята мощ поради желанието на императора си да следва своите човешки чувства, отдавайки се на състрадание („и даде му се човешко сърце“). След смъртта на Н

авохудоносор, страната му била покорена от Мидо-Персия. Интересно, че и лъвът, и орелът са били символи на Вавилон. Във видението на Даниил това е първата империя, но хронологично погледнато това е третата световна сила, съответстваща на златната глава на статуята от 2 глава.

След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо (Даниил 7:5). Този стих ни представя една жестока империя, която наследява Вавилон и която е сравнена с мечка, едно животно с невероятна сила (I Царе 17:34; Амос 5:19; Осия 13:8). Явно е, че тук става дума за Мидо-Персия, империята, наследяваща Вавилон. Мидо-Персийската армия била силна и жестока. За разлика от благодатта

на човеко-лъва, мечката била тромава и тежка. Виждаме, че звярът се повдига на едната си страна, което означава, че равновесието е нарушено и едната част на империята става по-силна от другата. Исторически погледнато, това отговаря на момента, в който Персия при Кир става по-силна от Мидия при Дарий и се насочва към разширяване на границите си. Трите ребра, които мечката има в устата си, са завоеванията над Вавилон, Египет и Лидия. Тук виждаме втората Даниилова световна сила, която в историческата хронологи

я е всъщност четвърта, взела надмощие над еврейската нация. Тя съответства на гърдите от сребро в Даниил 2:32,39.

Подир това като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт (Даниил 7:6). Леопардът е едно животно, известно с ловкостта, бързината (Авакум 1:8), хищността си и пъргавост (Еремия 5:6; Осия 13:7). Звярът има четири крила като птица, наблягащо на бързина, която е над естествените му способности. Друга впечатляваща особеност на този звяр е, че той има четири глави и също фактът, че „му се даде власт. Леопардът тук, е Гърция. Знаем, че по времето на Александър Велики тя е много силна и изключително бързо завладява огромни територии от света. В периода 334 – 330 г.пр.н.е. Мидо-Персия е напълно покорена от Гърция. Няколко години след смъртта на Александър неговото царство се разделило на четири части. Четирите глави, които има този леопард, са всъщност четиримата генерали от армията на Александър, които след неговата ранна смърт си поделили обширната Гръцка империя. Това били Птоломей (в Египет),

Селевк (в Сирия или Ирано-Ирак), Лизимах (Тракия или Турция) и Касандър (Македония или Гърция) (вижте Даниил 8:8,22).

Това е третият звяр във видението на Даниил, който в исторически план символизира петата империя, управлявала израилтяните. Интересното е, че тук пророчеството допълва информацията, която получаваме относно Гръцката империя от съня на Навохудоносор, като упоменава вече съвсем подробно каква ще бъде съдбата на тази огромна държава след смъртта на нейния ръководител. Поразителна е точността, с която пророчеството посочва, че Гърция ще бъде разделена на четири части.

Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкуваше останалото с нозете си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него и имаше десет рога (Даниил 7:7). В стих 23 на същата глава Даниил получава и обяснението на значението на този символичен образ – „Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства на света,

и ще погълне целия свят и ще го стъпче и разруши“. Тъй като не прилича на нито едно познато на хората животно, Даниил просто го нарича „звяр“. Всъщност това е един хибрид, съставен от части от лъв, мечка и леопард (сравнете със звяра от Откровение 13:2). Четвъртият звяр бил най-ужасен и силен от който и да било от предишните три, които били нападащи и разрушаващи. Той имал „големи железни зъби, с които пояждал и сломявал всичко“. Империята, представена от този звяр-хибрид е „сломил<2

22> и погълнал в себе си предходните три империи, представени като лъв, мечка и леопард (сравнете Даниил 7:19). Това четвърто царство (всъщност шесто поред в системата на световните империи), за което се говори тук, е Рим. Както знаем от историята, политиката, водена от него, била изключително жестока и безмилостна. Рим постепенно завладявал все по-обширни територии от света като поставял народите под своето управление и така се утвърдил като най-великата световна сила в древния свят.

Но трябва да отбележим нещо много съществено, което прави впечатление и на самия Даниил, а именно – този четвърти звяр се отличава от останалите с десетте рога, които има. Затова пророкът е смутен, както разбираме от 15. стих, и пожелава да разбере значението на видяното от него, но най-вече иска да „узнае истината за четвъртия звяр и за десетте рога, които бяха на главата му“. Обяснението на този образ е дадено в 24. стих, който казва: „А за десетте рога, те са десет царе, които

ще се издигнат от това царство“. Явно, че тук става дума за нещо, различно от познатата ни от историята на Римска империя и което още не се е осъществило във времето. Тези десет царе са всъщност управниците на десет държави, които ще заемат териториите на старата Римска империя и говори за образуването на една нова световна сила в бъдещето, която ще наследи мощта на Рим. Спомнете си 10-те пръста в Даниил 2 глава. Можем да твърдим това, тъй като при варварските нашествия на северните племена над Римската

империя през 5. век сл.н.е. те не са образували едно обединено царство – напротив, повечето от всички днешни народи се обособяват след разпадането на Рим.

Както вече споменахме, много от нещата, видяни от Даниил, вече са се случили, но има и такива, които предстои да станат – едно от тези бъдещи пророчества, е общността, която ще представлява Възстановената Римска империя, ръководена от десетте управници. Можем да кажем, че за нас това не е нещо странно, тъй като е още едно доказателство, че ние живеем в последните дни, за които говори Библията. За да се убедим в това, достатъчно е да погледнем политическите и икономически процеси на обединение

, които настъпват в днешна Европа, най-ярко изразени в създаването на такива структури като Европейска икономическа общност, Съвет на Европа, както и тенденциите към създаване на единна парична система. Всичко това представлява подготвителен етап за появата на десетте царе, споменати в Даниил 7 и 10-те пръста в Даниил 2. Настоящите времена са десетроговата епоха на четвъртия звяр, т.е. на т.нар. Възстановена Римска империя, която ще бъде и седмата световна сила, имаща пряко отношение към съдбата на еврейски

я народ и Божия план за нациите.

Най-интересен е обаче 8. стих, който ще разгледаме подробно, тъй като при него са възможни известни обърквания поради приликата на символите в това видение със същите символи, но с различно историческо съдържание и съответствие във видението на Даниил от 8. глава. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи, и уста, които говореха надменно (Даниил 7:8).

Нека сега се върнем отново към тълкуванието, което Даниил получава за значението на този малък рог в 20. и 21. стих: „и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си. Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях“, както и втората половина на 24. стих: „и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите, и ще покори трима царе“.

Най-точно описание на поведението на този владетел дава стих 25: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половината време“.

Това, което можем да обобщим от горните стихове, ни дава представата, че от групата на десетте владетели ще се издигне един, който ще вземе надмощие над останалите като дори трима от тях ще бъдат покорени, и постепенно той ще установи еднолична власт над цялата Възстановена Римска империя, за която вече говорихме. Явно е, че тук става дума човешка личност, тъй като този рог има „очи“ и „уста“, които говорят надменно. Този човек ще бъде силен по отношение на политическата и икономи

ческата власт, тъй като се казва, че той замисля да промени „времена и закони“, но няма да се спре дотук, а ще започне и да преследва онези, които не изповядват неговата религия, за което разбираме от израза: „ще изтощава светиите на Всевишния“. Когато говори за „светиите“ тук Бог има пред вид народа на Израел по време на седемгодишната скръб. Явно е, че става дума за един световен лидер, който ще съсредоточи в ръцете си цялата власт и ще управлява определен период от време, а импери

ята му ще бъде разпростряна по целия свят (сравнете Окровение 13:7). Неговото царство ще бъде осмото поред, което ще има пряко отношение към Божия план за последните дни. Това е империята, която ще бъде владяна от човека, когото Библията нарича Антихрист.

Но виждаме, че Антихрист ще бъде съден от Бога (сравнете Даниил 7:9-14 и Откровение 19:19-20) и Израел не след дълго след управлението на малкия рог, ще влезе в заветните си благословения в Царството (сравнете Даниил 7:18).

Гледах додето се положиха престоли,

Фараоните от тази династия установили столицата си в Карнак и отдавали почит на Амон-Ра и Озирис. Те се покланяли също и на Ра-Характи, в когото се съчетавали функциите на Хор, бога на небето, и на Ра, бога на слънцето.

VII. Трети преходен период

Постепенно Египетската империя започнала да се разпада.

Юдейският цар Осия поискал помощ от новия етиопски цар, но той бил безпомощен.

Асирийците завзели Юда, после навлезли в Египет и съборили Етиопската монархия през 670 г.пр.н.е.

VIII. Късен Период

IХ. Птолемейски период (332 – 30 г.пр.н.е.)

Х. Римска епоха 30 г.пр.н.е. – 395 г.сл.н.е.

Около 4 г.пр.н.е., Мария и Йосиф потърсиха прибежище в Египет, за да укрият там детето Исус (Матей 2:13-15).

Асирия

През 1105 г.пр.н.е., Ниневия става столица на Асирия. Вавилон е под владението на Асирия от 1100 – 705 г.пр.н.е.

Вавилон

Вавилонски плен

Обърнете внимание, че Антихрист е наречен в Исая 14 глава с името „цар на Вавилон“.

Мидо-Персия. Периодът след пленничеството.

Упадък на Персия

Гърция

Македония

Четирите разделения на царството

Римската империя

етруското общество.

КНИГАТА НА ДАНИИЛ

Авторство

Апокалиптична литература

Причини за писането

Ние разглеждаме само информацията, която се отнася към последните времена. Нека да видим.

Първият сън: План

Личната история на Даниил (Даниил 1).

Депортиране на Даниил в плен (Даниил 1:1-7).

Предаденост на Даниил към Бога (Даниил 1:8-16).

Издигането на Даниил за живот без компромис (Даниил 1:17-21).

Пророческата история за народите относно времето на езичниците (Даниил 2 – 7).

Сънят на Навуходоносор (Даниил 2).

Сънят – даден (Даниил 2:1-16).

Сънят – разказан (Даниил 2:17-23).

Сънят – обяснен от Данаил на Навуходоносор (Даниил 2:24-45).

Даниил е издигнат (Даниил 2:45-49).

Тълкувание на съня

обхваща цялата земя. Но след смъртта на Александър тя се разпада на четири части, управлявани от четиримата му генерали. Във съня на Навохудоносор това е третото царство, но исторически погледнато, това е петата световна сила, под чиято власт са се намирали евреитй ще притежава военна мощ, а поради съсредоточената в р

ъцете му религиозна и политическа сила, той ще бъде и в състояние да събере твърде много съкровища. Въпреки че този цар ще дойде с мир чрез завет с Израел (Даниил 9:27) той няма да се поколебае да използва военна сила, за да установи надмощието си. За това той ще бъде подпомогнат от „един чужд бог“. Онези, които се подчинят на властта му, ще бъдат издигнати на видни позиции и ще получат много слава.

Царят нападащ (11:40-45)

Събитията от стихове 40-45 ще станат явни „в края на времето“, което означава, че те ще се случат във втората половина на седемдесетата седмица от години. Думите „с него“ отново се отнасят към царя, представен в стих 36. В стихове 40-45 употребата на думите „той“, „него“ и „с него“ сочат към този идващ цар. Той ще е влязъл в завет с Израел, затова всяко нападение срещу земите на Израел би означавало нападение срещу самия него, поради тяхната обвързаност с т

ози завет.

И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине (Даниил 11:40). „Южният цар“ ще нападне Израел. В края на втората половина на Седемгодишната скръб. Тъй като „южният цар“ в 11:5-35 се отнася до египетския цар, явно нямаме основание да считаме, че „южния цар“ от 40. стих е от някоя друга нация. Всъщност Египет се споменава два пъти в 42. и

стих. При това нападение Египет няма да бъде сам, а ще се съюзи с Либия и Нубия (43. стих), които се отнасят към арабските народи в областта на Синай и на Персийския залив.

Едновременно с нападението на „южния цар“ над Израел, ще има и друго едно нападение от север – „и северният цар ще дойде против него като вихрушка с колесници и конници и много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине“. Южният и северният цар ще воюват срещу Антихрист. Израел ще бъде превзет и малцина евреи ще успеят да избягат, търсейки убежище сред езическите народи.

Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците. Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне. Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всичките скъпоценности на Египет; и либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му (Даниил 11:41-43). Когато Антихрист чуе тревожните известия за тези нападения, той ще насочи своята армия от Европа към Средни

я Изток, преминавайки през „много страни“ като „вихрушка“. Той бързо ще се придвижи към земите на Израел – „славната земя“. Първият му удар ще бъде срещу Египет (стихове 42-43), понеже Египет и неговите арабски съюзници са нападнали земите на Израел. В този случай царят няма да завладее териториите на Едом, Моав и Амон, включени в днешните територии на Йордан. Но въпреки това ще има контрол над „много страни“.

Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление.И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свет хълм: но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага (Даниил 11:44,45). Тогава Антихрист ще чуе тревожни „известия от изток“, вероятно става дума за нашествието на огромната армия от 200 милиона войници източно от река Ефрат (Откровение 9:16) и армия от „север“, вероятн

о става дума за друго нападение на северния цар (Даниил 11:40). Тогава Антихрист ще превземе Израел и „ще постави шатрите на палата си между моретата“, което означава териториите между Мъртво и Средиземно море и „върху славния свет хълм“, което е вероятно Ерусалим. Подражавайки на Христос, Антихрист ще се установи в Ерусалим като в своя столица, оттам откъдето Исус ще управлява през Милениума (Захарий 14:4,17). Антихрист ще наподоби Христос в установяването на едно световно правителство, на

което водач ще бъде самият той и в единната световна религиозна система, издигаща неговото поклонение. Но Бог ще унищожи това царство (Даниил 7:11,26), когато Самият Той се яви на земята (Откровение 19:19,20).

Заключението (Даниил 12)

Израел освободен (Даниил 12:14)

И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата (Даниил 12:1). Няма съмнение, че когато откровението от 12. глава било, дадено на Даниил, той бил загрижен за съдбата на своя народ. Сега в заключение на видението, ангелът споделя с Даниил два факта. Първият е, че народът на И

зраел – ще бъдат освободени с помощта на Михаил, който е защитник на Израел. По време на Голямата скръб, вторите три и половина години на седемгодишната скръб, Сатана ще се опита да изтреби всички потомци на Авраам и това ще бъде онова „време на страдание каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време“ (Матей 24:21). Атаките на Сатана срещу хората на царството ще бъде част от неговия план да предотврати завръщането и царуването на Исус.

И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят с светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове (Даниил 12:2,3). Вторият факт, споделен на Даниил, е обещанието, че мъченици ще бъдат възкресени. Много евреи ще бъдат убити от ръцете на езичниците по време на събитията, описани в 11. глава. Онези евреи, обаче, които вярват в Месия, ще бъдат телесно възкресени „до в

ечни векове“. След като се прославят в Царството, те ще „сияят с светлостта на простора“ (Матей 13:43). Те ще бъдат „разумни“, понеже ще вярват в Месия, дори когато страдат заради Него.

Възкресението на вярващите, измъчвани по времето на Голямата скръб ще настъпи при второто идване на Христос, които ще живеят и царуват 1,000 години с Христос.

А ти Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава (Даниил 12:4). Съвсем разбираемо е, че за Даниил и читателите от неговото време повечето от подробностите в пророчеството са били непонятни (стих 8). Тези пророчески откровения няма да бъдат разбрани, докато историята все още продължава да се разкрива. Но Бог показва, че ще настъпи период, в който хората все повече ще започнат да разбират онова, което Даниил е запис

ал. Днес хората, обръщайки се назад в историята, могат да видят как голяма част от онова, което предсказа пророкът, се е изпълнило. И в „края на времето“ думите в тази книга, които са били запечатани, ще бъдат разбрани от „мнозина“, които търсят да намерят „знанието“ в нея. Това ще стане по време на скръбта (Даниил 11:40). Но евреите били уверени, че Бог ще ги избави от езичниците и ще им даде заветните благословения.

Въпроси относно Голямата скръб (12:5-13)

Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката. И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса? (Даниил 12:5,6)В стих 6 имаме един въпрос, отправен към Гавраил и той е „До кога ще се чака за края на тия чудеса?“, което вероятно се отнася за събитията, записани в 11:36-45.

И чух облеченият в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време времена и половина време, и че всичко това ще се изпълни, когато ще се свърши да смажат силата на светите люде (Даниил 12:7). Гавраил отговаря на ангела, че това ще стане през „време времена и половина време“, т.е. през трите години и половина. Въпреки, че последният владетел ще дойде с мир през пър

вата половина на седемгодишния период, той ще наруши завета си с Израел в края на тази първа половина и ще започне да преследва вярващите евреи.

И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? (Даниил 12:8) Тук виждаме как Даниил се опитва да разбере Божия план за времето след Голямата скръб. В някои моменти от предходните пророчества виждаме, че на него му е дадена съвсем малко информация, относно идването на Месия и Милениум (Даниил 2:44; 7:14,22,27). Много други подобни пророчества са били давани чрез пророците и след Даниил.

А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат (Даниил 12:9,10). Ангелът казва на Даниил, че „думите са затворени и запечатани до края на времето“ (втората половина на седемгодишната скръб). В този период много евреи ще се обърнат към Спасителя и тогава ще бъдат духовно „изчистени, избелени и опитани“. „А а нечестивите ще вършат нечестие“, следвайки Антихрист. Онова, което Бог открива на Даниил, ще бъде разбрано от „разумните“ (или „праведните“ от Даниил 12:3).

И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение: ще има хиляда и двеста и деветдесет дни (Даниил 12:11). Казва се, че времето на запустението ще бъде 1,290 дни от „времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение“, което отговаря на 42 месеца (Откровение 11:2) или три години и половина „времето, времената и половината време“ (Даниил 7:25; Откровение 12:14) плюс 30 дни. Това е времето за Божия съд (Откровение 20:1-4).

Блажен, който изтърпи и стихне до хиляда и триста и тридесет и петте дни. Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дяла си (Даниил 12:12,13). Изречени са благословения към онези, които „изтърпят“ и доживеят да видят края на 1,335 дни. Виждаме, че тук има допълнително още 45 дни, над 1,290-те. Това са 45 дни след края на Седемгодишната скръб, когато ще бъдат осъществени дългоочакваните благословения на Израел. Това трябва да означи началото на Милениума, когато Исус ще стъпи на Елеонския хълм и ще започне хилядагодишното Си царуване.

МАТЕЙ 24 и 25, ЛУКА 21

24 и 25 глава от Eвангелието на Матей дават доста информация относно 70-та седмица на Даниил, или с други думи периода на 7-годишната скръб, описан в Откровение 6:1-19:11. При изучаването на тези глави трябва да имаме впредвид, че темите за Новозаветната Църква, Църковната епоха и Грабването на Църквата бяха все откровения дадени на апостол Павел и преди него те не бяха известни. Така, Исус, следвайки Старозаветните пророчества, започва проповед в отговор на три въпроса, предизвикани от изявлението Му относно Храма и неговото разрушаване (Матей 24:1,2). Забележете, че в тази проповед никъде не се споменават открито християни, Църквата или Грабването. Трите основни въпроса откриваме в Матей 24:3:

„Кажи ни, кога ще бъде това (унищожението на Ерусалим);“
„Какъв ще бъде белегът на Твоето идване;“
„Какъв ще бъде белегът за свършека на века (какво ще се случи при Твоето завръщане)?“

Отговорът на първия въпрос намираме в Лука 21:12-24, където Исус описва унищожението на Ерусалим. Това се случи 40 г. по-късно, в 70 г. сл.н.е., когато римските войски обкръжиха града, както Исус бе предрекъл (Лука 21:20). Отговорът на втория въпрос е в Матей 24:4-26,37-39. А на третия – в Матей 24:27-31,41-51; 25:1-46.

Исус започва да описва много знамения, които ще се явят по време на 7-годишната скръб (Матей 24:4-12; Лука 21:8-11). Всяко едно от тях, както ще видим, отговаря на точно определени събития от книгата Откровение, но знамението за края е, че благовестието ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде краят. Когато четете книгата Откровение не можете да пропуснете факта, че най-огромната масова евангелизация в историята ще бъде по времето на този 7-годишен период. На читателя може да се стори странно, но във втората половина от 7-годишната скръб, евангелието ще бъде проповядвано дори от ангели в небето – събитие, което ще се изпълни само по това време в историята (Откровение 14:6).

Стиховете от 15 до 31, на 24 глава на Матей, поясняват втората половина на 7-годишната скръб, когато след период от 3 1/2 години антихрист нарушава своя 7-годишен завет с Израел. Това е периодът на голямата скръб или Якововото утеснение (Еремия 30:7; Откровение***). Антихрист ще влезе в юдейския Храм и ще представи себе си за Бог (Данаиил 9:27; II Солунци 2:4). След това юдеите ще побягнат към Едом и Моав (Матей 24:16; Откровение 12:6,14; Исая 16:1-5; 63:1-5; Псалом 60:6-12; 108:8-13). Бягството ще бъде изключително трудно за бременните, ако това се случи е зимно време или в събота, когато религиозните юдеи не пътуват повече от 1 1/2 км.

Веднага след този разговор Исус започва да говори с притчи. Притчата [параболе – да хвърля надолу до] е естествена земна случка, която е хвърлена надолу до духовни послания, за да обясни чрез тях небесни реалности.

Първата притча е за смоковницата (Матей 24:32-35). Когато смоковницата, символ на Израел в Стария Завет, се разлисти, тогава става ясно, че Исус е близо, при вратата! В Лука 21:29 Исус споменава смоковницата и „всичките дървета“, които се разлистват. Става въпрос за това, че повечето дървета почти не се различават през есента и зимата. Можем да ги различим, едва когато те се разлистят. В продължение на 19 века, след унищожението през 70 г.сл.н.е. Израел бе заличен като държава. Но на 15 май 1948 г. Израел се покри с листа и вече можеше да се отличи от другите нации. След II Световна война множество други нации също се покриха с листа и се отличиха като отделни нации. Краят е близо! Исус заяви със сигурност, че това поколение, еврейската раса (Матей 24:34), няма да премине докато не се сбъдне всичко това. Въпреки че Сатана се опита изтреби еврейската раса, точно преди изпълнението на тази притча, това поколение все още не преминало!

Исус продължава и казва, че никой не знае времето на Неговото завръщане. Така че, когато хората пророкуват за датата на Христовото идване, веднага можем да разпознаем, че пророчеството е лъжливо. „Исус идва“ и повече от това знае само Отец на Небесата (Матей 24:36). Колко много християни не са вникнали в думите на Исус и са опетнили Божието име като са се опитвали да предскажат Неговото завръщане!

Идването на Исус ще бъде още и както в Ноевите дни: увеличаване броя на населението (Битие 6:3); засилена демонична дейност (Битие 6:2,4); действия насочени срещу Бога (Битие 6:3); нечестие и зло (Битие 6:5); разврат и насилие (Битие 6:11,12); огромна благодат (Битие 6:8); един праведен и непорочен остатък (Битие 6:9). Тези, които влязоха в ковчега се избавиха от Божия гняв (Матей 24:38; Битие 6:14-22). Забележете, че Ной и семейството му престояха в ковчега седем дни преди да настане унищожението (Битие 7:4,10). Това е една картина на Църквата, която ще бъде избавена (грабната) от 7-годишната скръб. В Ноевите дни, тези които не влязоха в ковчега бяха унищожени от потопа на Божието осъждение (Матей 24:39). Но Исус ни казва много ясно, че при Неговото второ пришествие, накрая на 7-годишната скръб, ще има някои оцелели (Матей 24:40,41). Кои са тези, които са пометени? Нечестивите (Откровение 19:21). Кои са оцелелите? Праведните.

Един паралелен пасаж от Лука 17:26-33 добавя към описанието на събитията, преди и по време на Второто идване, свидетелството за Лот. Това ще бъде време на още по-голям разврат дори и от Содом, увеличена сексуална разюзданост и особено хомосексуализъм. Забележете отново, че този пасаж се отнася за второто идване на Христос, съпътствано от внезапно унищожение, а не за грабването.

Притчата за верния слуга и злия слуга ни разкрива, че верността в този живот води до повишение във времето, което има да дойде (Матей 24:42-51). Отричането на Второто идване на Исус води до опорочаване на доктрините и поведението (II Петрово 3:3,4).

Притчата за десетте девици разкрива доколко Израел е подготвен за Исус, когато Той се завърне отново (Матей 25:1-13).Числото 10 говори за „пълнота“ – „изпълването на времената“. Девиците са приятелки на булката. Юдейските сватби са се празнували през нощта, но тук, по една или друга причина, младоженецът се забавя и идва в полунощ.

Половината от девиците не се бяха подготвили.

Притчата за талантите говори за служенето докато царят го няма и за наградите, които се основават на вярност (Матей 25:14-30).

Последната притча за овцете и козите говори за съда на езичниците, накрая на 7-годишната скръб, които ще се явят пред Престола на Христовата слава (Откровение 20:4). Исус ясно показва, че те ще бъдат съдени според това как са се отнесли към „тези братя“, т.е. юдеите. Когато 144,000 евреи и други отидат по целия свят да проповядват евангелието, много хора ще приемат Исус и ще им сторят добро. Козите ще отхвърлят евангелието и посланиците.

Други притчи, които потвърждават горепосоченото откровение от Писанието са за плевелите и мрежата в Матей 13:24-30 и 13:47-49. И двете притчи са насочени към евангелизацията по време на 7-годишната скръб и към Второто завръщане на Исус, когато Той ще отдели житото от плевелите и добрите от лошите в мрежата.

ЗАГЛАВИЕ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

Произход на книгата

Святият Дух написва тази книга чрез апостол Йоан, който бил заточен на остров Патмос в Егейско море (1:9). В този 6 х 10 км. остров от вулканични скали римляните заточавали криминалните и политически престъпници, за да работят в мините. Йоан написва тази книга около 95 г.сл.н.е., по време на царуването на римския император Домициан. Йоан бил освободен през 96 г.сл.н.е. след смъртта на Домициан и се връща обратно в Ефес, където бил служил и преди.

Тази книга представя кулминацията или завършването на изкуплението и тя изобразява Исус Христос като наш „Триумфиращ Господ“! За да разберем Откровението би трябвало да се тълкува повече по буквален начин със събития намиращи се в исторически (хронологически) ред, отколкото символично без ред. Символите в книгата имат съответните значения в Стария Завет.

Трикратната схема на събитията от последните времена се базира на стих 1:19: „това, което си видял“ (видението в Откровение 1); „това, което има“ (7-те Църкви в Откровение 2-3), т.е. Църковната епоха до Грабването. „това, което има да стане подире“ (историята след Църковната епоха в Откровение 4-22), т.е. 7-годишната скръб, Второто идване, Милениум, Вечността.

„Това, което си видял“ – Откровение глава 1: Видението на Исус Христос.

А. Стих 1 определя целия предмет на книгата като „откровение [апокалупсис – разкриване, разбулване] на Исуса Христа“. То е за нас „неговите слуги“ да ни покаже онова, което трябва да стане „скоро“ [ен тахеи – стъпка след стъпка ,което показва, че като са започнали веднъж, събитията от последните дни ще се случват в доста бърза последователност]. Христос му го яви [есеманен – да яви посредством символи и знаци].

Йоан бил заточен заради своето вярно проповядване на „Божието Слово и свидетелството за Исуса Христа“ (Откровение 1:9). Йоан изповядал друг Цар (Исус) и Царството Му, и затова той бил счетен за политически престъпник (Откровение 1:5-6). Защо?

а. По това време римската религия била преклонение на императора. Нерон се наричал сам „божий син“, мислейки, че той е божествен. След като се самоубил, някои даже чакали неговото второ идване. Домициановото царуване следвало и той изисква всички да го наричат „Господ“. Християните наричали Исус – „Господ“!

б. Ранната Църква проповядвала Царството и се стремяла да привлече всички нации за Исус (Псалом 2:8; Матей 20:18-20; Деяния 1:8).

в. Така Йоан „брат и съучастник [сункоинонос] в неволите [тлипсис – извънредно тежка ситуация] и в Царството [басилеиа – управление] и в издържането [хупомоне – силата да стоиш под натиск]“ получава послание, защото имал точна перспектива – разширяване на Царството на всяка цена, защото и той бил свързан със своя Цар – Исус (Откровение 1:9).

Б. Времето на видение: на Господния ден (Откровение 1:10).

Тази фраза посочва деня, в който Исус възкръсна от мъртвите, и на които християните се събират. Но Домициан също имал императорски ден на преклонение, наречен „господен ден“ [куриокос]. Понеже Йоан бил верен на своя Господ, Той го посетил на този ден!
Домициан имал син, който умрял, така че, той го обожствявал, наричайки го „Зевс-дете“. Домициан сложил неговия образ на монета – Синът стоял върху глобус, държейки 7 звезди, символизиращи властта над Вселената! Домициан мислел, че можел да управлява Вселената и побеждава света чрез своя умрял син, въвеждайки нова ера на универсално спасение.
Както направил със своята племенница Домицила, Домициан убивал християните, ако те не се отречели от Исус и не изповядали Домициан и умрелия син за господ.
Исус се появява на „Господния ден“, разкривайки, че Той е истинския Син и Господ, с цялата власт – Човешкия Син видян от Даниил (Откровение 1:12; Даниил 7:13). Той е облечен с роба (като свещеник), със златен пояс (като император), с огнени очи и нозе от лъскава мед (със осъждението). Косите Му бяха като бяла вълна – Старият по дни от Даниил 7:9 (Откровение 1:12-15). Йоан страдал като войник и се нуждаел да чуе своя Император – Вечния Бог, Исус Христос.
Исус се появил, показвайки Кой има контрол над Вселената. Той държи 7-те звезди (Откровение 1:16,20). Исус обяснява, че Той упражнява контрола Си, властта Си, чрез нас в местната църква, именно чрез ангела [пратеник или петкратен служител] (Ефесяни 4:11).

@1,2,3,4,След Църковната епоха, т.е. това, което има (7-те църкви от Откровение 2-3, които са картина на всички църкви от времето на Исус до Грабването) ще следва „това, което има да стане подире“. Това се намира от Откровение 4 – 22.

С Е Д Е М Т Е Ц Ъ Р K В И

ВЪВЕДЕНИЕ

Както е отбелязано в Откровение 1:1, Христос изпраща послание до всяка от седемте местни църкви в Мала Азия. Последователността на тяхното споменаване в тази книга на Библията е в географски ред (според географското им местоположение). вестителят естествено пътува по маршрута, започващ от пристанището Ефес в посока на север към другото пристанище Смирна, продължава на север и изток към Пергам и след това завива на изток и юг, за да посети други четири града: Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОРГАФСКИ ДАННИ:

Е Ф Е С: Това бил голям пристанищен град в Мала Азия, в който се намирал огромният храм на Артемида – едно от седемте чудеса на света. Населението на Ефес било 300 000 души. Градът бил известен и със своя театър – най-големият в античният свят, с най-малко 24 000 зрителски места. Северно от театъра бил разположен (стадион) амфитеатър, където се провеждали гладиаторски битки и борби с диви зверове. В града били построени и прекрасна мраморна обществена баня, хумава библиотека и катакомби. Имало е храм, посветен на императорския култ, със статуя на Домициан – императорът, който изпратил апостол Йоан в изгнание на остров Патмос. Днес на мястото на древния град Ефес се издигат пусти руини потънали в тресавища, като част от площта му е заета от малко турско село на име Ая салук, което означава „свещенна теология“ от гръцките думи хагиос теологос.

СМИРНА: Това бил голям и богат град, намиращ се на 65 км. северно от Ефес. В наши дни Смирна все още е голямо пристанище с население от 200 000 души, много от които са християни. Смирна означава „мирта, миро, смирна“, обикновено благоухание (благовония), което се използвало като масло за помазване на скинията и при балсамиране на мъртвите. В този град имало фанатичен култ на поклонение към императора и християните там преживели жестоко (свирепо) преследване през първите три века на Църквата. Сега градът е известен под името Измир и е главен център на Анадола.

ПЕРГАМ: Пергам бил разположен на около 37 км. навътре в сушата от град Смирна и бил богат, но покварен град. пергам станал силно царство след като Атал I (241 – 192 г.пр.н.е.) победил Галите (галати). Жителите се покланяли на езическите култове към Атина, Асклепий, Зевс, Дионис. Градът бил средище и на императорския култ. Пергам бил известен с университета и неговата библиотека, съдържаща 200 000 тома, а също така и с производството на пергамент, прерастнало в производство на хартия, наречена пергамена.

Днес този град се нарича Бергама и има население от 200 000 души, част от които са християни.

ТИАТИР: Този град се намирал на 75 км югоизточно от Пергам и бил по-малко пристанище, разположено на територия, известна с плодородието си. В Тиатир се произвеждала пурпурна боя. Имало търговски съюзи, които се нуждаели от обединение заради финансов и обществен успех. Празненствата на тези съюзи били съпроводени с ядене на идоложерствено и блудства. съвременното име на града е Ак-Хисар, което означава „which крепост“.

САРДИС: Това бил важен търговски град, чието месторазположение е на 55 км югоизточно от Тиатир, на главен търговски път, свързващ Запада и Изтока и преминаващ през Либийското царство. Основни производства били бижутерия, бои и текстил, които правели града проспериращ. Сардис бил център на езическо поклонение и там се намирал храм на Артемида, чийто руини все още стоят. На мястото на града сега се намира само малкото село, неречено Сарт. Археолозите са открили останките на християнска църква, построена непосредствено до храма.

ФИЛАДЕЛФИЯ: Този град отстоял на 52 км. югоизточно от Сардис, бил разположен на територия, известна със земеделската си продукция, но разтърствана от земетресения, които разрушавали града няколко пъти. Той бил наречен на името на пергамския яцар Атал Филаделф II (159 – 138 г.пр.н.е.), който го построил. Филаделфия означава „братска любов“. Главно божество на града бил Дионис – бог на виното, известен като Бакх (Вакх). Дори и през нашия век продължава християнското свидетелство в града. Сега името му е Аллах Шехир – „Град на Бога“.

ЛАОДИКИЯ: Този град бил разположен на пътя за Колос, на окло 75 км. югоизточно от Филаделфия. Бил е наречен по името на Лаодикия, съпруга на Антиох II, цар на Сирия, който възстанови града и го населил със сирийци и евреи, които преселил от Вавилон (250 г.пр.н.е.). Около 35 години преди да бъде написано това послание, Лаодикия е била разрушена от земетресение през 60 г. от н.е., но жителите на града имали богаства и възможности да го възстановят сами. Бил е център на финансови операции, ръководени от знатната и богата еврейска общност. Главни производства били лъскава черна вълна и лекарства за очи. Имало два театъра и един стадион, дълъг 30 метра. Колос отстои на 20 км. на изток, докато Хирополис е на 11 км. на североизток. Сега това е безлюдно място, наречено Ески Хисар или „Старата крепост“.

На края на първия век през 95 г., когато апостол Иоан бил заточаван в острав Патмос от император Домициян, Исус появява във видение на Своя верен служилтел Иоан. От 500 – 1,000 местни църкви в мала Азиа Исус избира седем за да описва всяко положение в Църквоната епоха. Той казва на:

Ефеската църква (Откровение 2:1-7)

Църквата на доктринaлна чистота и усърдно служение

Исус обръща към ангела [aggelos – ангелос – изпратник] на съответната църква, който е нейният пастир – отговорник за всичко, което става в църквата (Откровение 2:1,8,12,18; 3:1,7,14). В 1. стих се вижда, как Исус „държи“ [kratew – кратео – хващайки здраво] седемте звезди в дясницата Си. Звездите символизират ангели или пастири на църквите, като дясната ръка – Божествената сила, власт и суверинитет, които Исус упражнява чрез своите служители, изпратени към църквите! Той ги държи здраво в ръдата Си, защитава ги , и те са отговорни на Него.

Исус казава, че Той „ходи [peripatew – перипатео – върви, обикаля в кръг] всред [meson – месон – вътре, във] седемте златни светилника“ [седемте църкви] (Откровение 2:1). Исус наблюдава делата и състоянието на всяка местна църква и на пастира й. Въпреки проблемите, които намира Исус когато проверява църквите, забележете как всяка от тях все още е „златна“ – безценна към Бога!

Символът използван за църквите е светилник, говорейки за функцията й, като блести в тъмни места в света и свидетелствува! Но не помислете, че сама по себе си тя е свети. Светилници се нуждаят от маслото, което е помазанието на Святия Дух в християнина.

Исус похваля Ефеската църква за (Откровение 2:2):

„дела“ [erghthV- ергетес – дейности] – ефеските христяни имали много служения и Исус знае за всички.

„труда“ [kopos- копос – изтощителен труд] – местната църква в Ефес работели усилено!

„търпението“ – [`upomonh – хупомоне – стоене под товара до обедата] – ввпреки тяжостта на трудностите, ефесяните не са се отказали лесно, а стояли до като дойде победата!

„не можеш да търпиш злите човеци“ – вижте как Исус нарича фалшиви служители „зли“.

Kакъв бил проблемът?

Градът се намирал на пътя, свързващ Запада с Изтока, и църквата в Ефес била една от най-добрите. Павел, Аполос, Акила, Прискила, Йоан – всички работели там. Всичко това привличил много хора – в Ефес било подходящо място да се започне служение, да създава си име! Мнозина идвали с различни претенции и доктрини, измислейк ново и дори шантово учение, само да бъдат чути! Но както дойде, даже добре маскирани служители на дявола са били познати от ефесяните, като разбрали, че са фалшиви апостоли, измамници и зли човеци.

Християниет в Ефес не са търпяли измамниците, идвали със лъжеучения, а изпитвали [peirazo – пеирадзо] във смисъл, че съставяли комисия и правили личен интервю със всеки един от тях преди да им дадат място за служене в църквата! Ефеските християни желаели да запазят доктриналната чистота на Словото, не заради името на църквата, но за името на Исус – тяхния Господ!

Исус упреква църквата в Ефес (Откровение 2:4) за това, че: те изоставят своята първа любов – любовта, която имали в начало! Вижте Деяния 19 гл. и Посланието към ефесяните за първата им любов. Толкова е лесно да усложняваме, да станем толкова интелектуални и да оставим [афиеми – да изпраща, да отхвърля, да пренебрегна] ранната си любов. Как да се върнем към любовта отново?

Исус им дава лек (Откровение 2:5):

„спомни си откъде си изпаднал“ – върнете се към цялата си предишна усърдност като гледате към миналото. Бог не само иска реце и умовете ни, а и сърцата ни.

„покай се“ [metanoew – метаноео] – преобърнете отношение на ума си.

„върши се първите си дела“ – правете това, което сте правили, когато за пръв път сте Го срещнали. Иначе, Исус идва да маха светилник. История доказва, че от V до XIV век в Ефес изчезнало християнското свидетелство.

Исус още повхваля християните в Ефес за това, че мразят делата на николаитите. Hиколаитите били последователи на Hиколай, един от 7-те първи дякона, избрани в Църква (Деяния 6:5), обаче се отклонява от истината и станал най-големият еретик в ранното християнство. Обикновено в учението на даден човек няма проблеми, до като няма дефект в характера. Затова Исус набляга качеството на християни (Матея 7:13-21).

Николаитите се считали свободни да съгрешават, тъй като това тленно тяло не отива на Небето, но първо ще бъде променено при грабването или при възкресението. Те също мислели, че могат да разберат греха, като се отдават на плътските си страсти. Този култ за променили евангелието на благодат от свобода от грях в свободия за грях.

Обещанието за нас (Откровение 2:7):

Исус търси някой, който да слуша. Hе подминавайте обещанието, че който победи, ще яде от дървото на Божия рай (Откровение 22:2).

Смирненската църква (Откровение 2:8-11)

Умиращата църква поради жестоки гонения

Смирна е била преследвана от 100 г. до 316 г. през управлението на 10 императора (Откровение 2:8-11). Но християните излезли от битката като победители. Името на града означава „смирна“ – обикновенно благоухание, използвано в маслото за помазание в старозаветната скиния и в балсамиране. Горчивостта на страдание в Смирна и верността и предаването към Бога на християните е била като аромат на пред Него.

Смирна бил прекрасен, богат и чист град, наричан „украшението или цветето на Азия“. Тя е била културен и образователен център в античния свят. Имал най-многобройно юдейско население в Азия и жителите на града били враждебни към християните.

Църквата в Смирна била преследвана от евреите и властите и тя била охулвана, оклеветявана, атакувана, бедна, избивана църква. Историята разказва за християнина Поликарп [ознававащо ‘много плод’] на II век, който бил изгорян жив, а през цялото време на мъченическата си смърт той пеел хваление на Бога.

Исус окурожава християните в Смирна, кат се представя като, Този „Който стана [ginomai – гиномай] мъртъв и оживя“ (Откровение 2:8). Той дава надежда на тези християни, рисковащи живота за своя Бог. Исусовото обещание е възкресение от смъртта. Физическата смърт е само кратко прекъсване за християните!

Исус знае „скърб“ [JliyiV – тлипсис – извънредно тежка ситуация] и „сиромашия“ [ptoheian – птохейан – крайна нищета, мизерия], но те били „богати“ [plousios – плоусиос – извънредно богати] със съкровища на обещания (Ефесяни 1:3).

В Деяния виждаме, че не само езичници преследваха Църквата, а често евреите подбуждаха гоненията срещу християните, и в този град е бил същото (Деяния 13:45,50). Евреите, които наричали сами „Господната синагога“, клеветили християните в Смирна (Откровение 2:9). Исус ги нарича сатанийнската синагога, показвайка как причината за гонение не е хора, а дяволът.

Kураж за бъдещето (Откровение 2:10):

Дяволът би искал да тури смирненските християни в тъмница. Може би за нас това не звучи толково страшно, а по времето на Иоана, затворът е бил на една стъпка от смъртта. Там те били съдени и убивани!

Исус предсказва, че гонението ще продължава за 10 дни, т.е. временно, а не завинаги. Това се отнася за периода на 10 жестоки императора, преследвали ранната Църква. „Бъди верен и ще получиш венец на живота“. В древността имало три вида венци:

олимпийски – победителите в спортните игри получавали венец от листата на свещена за гърците дива маслина, растяща в местността Олмпия.

на пирове – гостите приети на масата са били приемани с „банкетна корона“.

за поклонение – в храма имало венец символизиращ привилегията и правото да се преклониш.

Пергамската църква (Откровение 2:12-17)

Църквата без компромис

За християните Пергам е бил трудно място за живеене като центърът на гръцката религия и окултизчм. Пергам никога не възприел римските традиции и пътища, а е пазел гръцката религия, мислене и култура.

Този прекрасен град бил разположен на хълм. Hа 266 метра височина над града на хълма бил поставен храм на Атина, пред който стоеше златен трон на Зевс. 24 часа в денонощието за него горял тамян. Затова Исус говори за „престола на Сатана“ (Откровение 2|13).

Хората в Пергам също служели на Асклепий, бог на изцелението, чийто символ бил змия, и когото наричали „спасител“ [swthr – сотер]. Храмът бил близо до болницата и жрецът довеждал хората в светилището за изцерение. Hавсякъде имало другч храмове и олтари.

Това бил административният град за Римската империя, контролиращ цяла Азия. Kонсулът на града изисквал преклонение на Цезар и пимската власт управлявала чрез „Правото на меча“. Християните били изправяни пред Kонсула, където им било заповядано да кълнят Исуса и да изповядват Цезаря като господ, иначе губели главите си. Исус виждал всичко това и как християните там държали името Му (Откровение 2:12-13). Въпреки, че пергамските християните се чувствали забравени, тъй като били изолирани, Исус им показал, че не са забравени. Hещо повече, Той им се изявил като „Тоя, Който има правото на меч“ и е Върховен Господ над Пергам и над Консула!

„Антипа“ било името с което невярващите наричали християните, означаващо „срещу“ [‘anti – анти], „всичко“ [pas – пас], тъй като един християнин от Пергам не се отказал от Исус и бил принесен в жертва на олтаря на Зевс (там, където Сатана обитава) в горящ меден бик. Пергамските християни били верни в страшни изпитания, но правели компромис по друг начин.

Тъй като външното преследване не можело да унищожи църквата, Сатана използвал разпространяване на ереси и една група следвала греха на Валаам, друга – Hиколай. И двете имена означават „покорявам народите“.

Валаамовият трикратен грях (Числа 22:1 – 25:18; 31:8,16; Юда 11; II Петрово 2:15):

Пътят на Валаам – мотивът му бил парите.

Грешката на Валаам – той приел царските пари, за да разкрие как Божието проклятие да падне върху Израел.

Доктрината на Валаам – той казал на царя да използва идоложертвеното ядене и блудството, за да съблазни хората в Израел и да им навлече проклятие.

Делата на Hиколаитите и тяхната доктрина (Откровение 2:6,15):

Николай бил един от гностиците, които учели, че тялото е зло и не може да отиде на небе, така че – съгрешавайте, колкото искате! Те учели също, че Божията благодат ще покрие всеки грях, така че отдавайте му се! I Йоан 1:6 казва, че такива хора са лъжци!

В древни времена би било изкушение да направиш компромис между святостта и светския начин на живот, не само заради физическото преследване или мъченичеството, но също и заради трудовите съюзи, панаирите и други социални събирания, които ставали в езическите храмове. Те били места на идоложертвено ядене, жертвоприношения и сексуална неморалност. В действителност николаитите мислели, че да бъдеш истински „свят“ или „различен“ означавало да се лишиш от „светските възможности“ като позиция в работа и обществото. Но с Бог ние не губим, защото Той е повече от достатъчен.

Награди за преодоляване на окултизма, властите и лъжеученията са (Откровение 2:17):

Получаване на скритата манна, духовната храна, която нито един съюз не можел да даде!

Получаване на бяло камъче. В древността това имало 3 значения:

Съдиите използвали бяло камъче да оправдаят невинните и черно да осъдят виновните.

Победителите в спортовете получавали бяло камъче с техните имена на него като залог за финансова издръжка за остатъка от живота им.

Окултистите използвали бяло камъче с името на демон. Те казвали името на призованата сила. Hо ние не се нуждаем от съучастие в окултизма. Исус е нашето бяло камъче. Призовавайте Hеговото име!

Тиатирската църква (Откровение 2:18-29)

Църквата под влияние на окултизма

Това било малко градче с изобилна реколта, произвеждало пурпурна боя, имало трудови съюзи, ядели в езическите храмове, правели жертвоприношения на демоничните богове. Поради греха в църквата Исус се обръща към нея с гняв – отнен пламък в очите и нозете като мед (Откровение 2:18).

Исус ги насърчава и оценява добрите характерисики в живота на тази църква: любовта – огромна и особена към тях; служене, вярата, търпение [‘upomonh – хупомоне] и все повече дела, с течение на времето. Но, Той изобличава пастора, че разрешава лъжепророчица, Иезавел, да учи ереси (Откровение 2:20).

В Стария Завет Йезавел е символ на чародейството, окултизма и на духа на контрол и манипулация (III Царе 18-21):

Тя съединява истинското поклонение на Бога с фалшивото.

Тя си присвоява властта на своя съпруг (използва незаконна власт).

Тя действа със средства от духовния свят, но примамва с неща от материалната действителност. Дейността на езическия храм била примамката в Тиатир (Откровение 2:20).

Тя се противопоставя на всяко истинско движение от Бога.

Тя символизира „духа на чародейството“, което чрез идолопоклонство, окултни начини за придобиване на свръхестествено знание и маг╝осничество получава контрол над хората (IV Царе 9:22).

Исус казва, че осъждението идва скоро и окултната група в църквата ще жънят това, което сеят. Той трябва да изкорени гряха от църквата. Гностиците наричали учението си „дълбочина на Бога“. Исус го нарича „дълбоките работи на Сатана“. Фалшивата учителка и пророчица поучавала доктрини от този култ.

Исус иска победители, които ще царуват с Него над народите в милениума (Псалом 2: 8,9; Откровение 2:26,27). Верните ще получат зорницата – символ за Исус. Тя се появява точно преди разсъмване, когато е най-тъмно точно както Исус грабва църквата 7 години преди Hеговото разсъмване – Второто идване (II Петрово 1:19, Откровение 22:16).

Сардис (Откровение 3:1-6)

Църквата с репутация:

Сардис бил голям град с важни производства (бижута, бои, текстил) и с най-великата история на Изтока. Той се радвал на стотици години на сигурност, като бил разположен на висок хълм с отвесни канари от хлъзгави камъни със само един начин за достъп до града, 500 метра дълга пътека до върха на южната страна. Той бил охраняван строго от огромни наблюдателници над долината. Всички започнали да подражават на този град – той бил град с име, слава, известност, репутация. Kакво е карало Сардис да пада?

Той падал три пъти – всичките по едни и същи причини. Голямата сигурност и слава на Сардис го накарали да се възгордее. Поради това, жителите на града никога не проверявали основите или стените, но с течение на времето климатът корозирал основите и стените на Сардис.

Когато персийският цар Кир атакувал града, армията на Сардис отстъпила и заключила портата на града. Царят заспал същата нощ без да каже на хората в Сардис за опасността. Армията на Kир се покатерила по стените и нахлула в града от страните, където нямало пазачи. Hа следващия ден Kир бил в спалнята на Сардиския цар!

Гордост, слава, репутация? Повярвай на това, което другите казват за тебе и ти ще забравиш за основите. Тези неща ни ослепяват за проблемите и слабостите в нашия живот.

За съжаление, ололо три столетия по-късно, когато Сардис бил забравил тази история поради трите века на сигурност и просперитет, всичко се повторило отново.

Още един проблем – Сардис почитал Сибила, богиня на възстановяването и възкресението. Хората си мислели, че тази демонична богиня ще им помогне в беда| „Тя ще възстанови всичко отново“, така че те пренебрегнали основите. Врагът ги превзел без бой!

Що се отнася до църквата в Сардис, то тя била повлияна от манталитета на Сардис. Църквата на града в Сардис започнала да действа като света около нея. Духовните крепости над града се опитвали да се намесват и в църквата! Тук църквата не била преследвана. Всички вярващи им завиждали. Идолопоклонството в града било малко. Те се чувствали сигурни и в безопасност и били невнимателни. Даже имало мощно библейско и благовестителско служение, а какво казва Бог на тази църква?

„Църквата имала име“ (Откровение 3:1). От гордостта идва духовен банкрут и затова Бог казва, че те са „мъртви“. Те трябвало да бъдат „бодърстващи“ [събуди се – като града, който спял по време на нахлуването]. Те трябвало да проверяват и „закрепят“ основата и стените, които се разпадали (Откровение 3:2). Всичко, с което се хвалели, Бог не намирал за довършено! Затова Бог се представя на тази църква като Този, Който идва в пълнотата Си на 7-кратното служение на Святия Дух (Откровение 3:1; Исая 11:2). Исус предупреждава, че ако не се променят, то краят на църквата ще бъде като това на града, само Цар на царете ще дойде като крадец, а не Кир!

Лекът за гордостта (Откровение 3:3):

„Помни“ – отхвърлете делата на плътта и върнете се към ранната си зависимост от Исус.

„Пази го“ – след като си припомните това, пазете го здраво в сърцето си и никога не го забравяйте.

„Покай се“ – чрез припомняне вижте грешките си, слабостите си в ходенето си пред Бога. Тогава се върнете към ранните си дела.

„Бодърствувай“ – отхвърлете мързела. Исус може да „дойде върху“ тях, върху невнимаващите, неохраняваните области. Църквата в Сардис трябвало да се събуди или щяла да загуби своята полезност.

Обещанието (Откровение 3:4,5):

Исус казва, че някои били достойни. Те ще получат белите одежди, които насочват към елемент на Персийската култура и церемониал. Ако някой бил лоялен към Персийския цар, заради своята вярност към царя той получавал бяла дреха и позволение да се разхожда в градината с него. Бог търси святост и вярност, които определят полезността на служенето и живота на християните. Даже всички други да пропаднат, тези които победят ще имат своите дела в Книгата на живота. Това, което правим не е напразно (Откровение 3:5; 20:12)!

Филаделфийската църква (Откровение 3:7-13)

Църквата с възможности

Това бил най-младият от 7-те града. Основал го е Атталус Филаделфус, който управлявал Пергам от 159 до 138 г.пр.Хр. Атталус обичал своя брат Евманеус и нарекъл града Филаделфия (град на братската любов). Той се намирал в долината на „Горящите земи“, богата на вулканична пепел, правеща я много плодородна.

Въпреки, че била много плодородна, тя била неустойчива с постоянни изригвания и земетресения разрушили града. Трусовете продължили с години. В началото жителите проявявали смелост, но ежедневните трусове ги накарали да напускат и да живеят в колиби в открити области.

Градът с усърдие разпространил гръцката култура, eзик и мислене. Той бил преден пост за гръцкия културен „евангелизъм“. Областите ограждащи града били загубили собствения си език. Затова евангелизаторската ревност била нещо нормално за църквата във Филаделфия. Това било техен манталитет.

Църквата днес е на границата на разпространението на евангелието по целия свят. Сатана използва трусове, проблеми и скандали в Христовото тяло за да разруши единството и братската любов в Църквата и накара хората да си отидат от Църквата и да живеят в колиби.

Филаделфия била разположена на имперски, търговски и пощенски път, по който всички пътували. Техният град бил „отворена врата“ към света – каква възможност само! Затова Исус се обръща към тази църква, като „Този, Който има Давидовия ключ“ (Исая 22:22). Елиакима получил ключа и имал достъп до къщата на Давид и всичкото богатство на царя (Откровение 3:7).Бог е Бог на възможности! Той ни е дал власт да отиваме по целия свет да проповядваме (Матея 28:18-20).

Състояние на филаделфийската църквата (Откровение 3:9,10,11):

Те били малко хора, но не по-малко „опазили“ [охранявали, защитавали] Словото и не се отрекли от Hеговото име (Откровение 3:8). Тук имало преследване от Римските управители и Сатана също възбуждал Юдейското общество, които били отворени врати нуждаещи се да чуят евангелието (Откровение 3:8).

Християните държаха Словото с издръжливост [‘upomonh – хупомоне]. Затова Бог щеше да ги упази [‘ekthrein- ектереин – запази от], когато дойде часът на изпитанието, т.е. 7-годишна скръб (Откровение 3:10).

Грабването идва, гледайт отвъд агонизиращата борба и обърнете очите си към наградата! Hе позволявайте да бъде дадена на друг – дръжчте се до победа! (Евреи 11:1-3; Откровение 3:11).

Обещанията за победители (Откровение 3:12):

Бъдете стълб – стабилен и постоянен, непоклатим (Откровение 21:22)!

Няма да излизате навън. Земетресенията ще спрат и побеждаващата църква ще стои.

Ще получавате подаръка на небесно гражданство (Откровение 21:2).

Лаодикийскат църква (Откровение 3:14-22)

Църквата, изгубила ревността

Антиох Сирийски основал този град и го нарекъл на името на жена си. Това бил богат банков и финансов център. Въпреки, че е бил разрушен от земетресение през 60 г., жителите му го изградили сами отново. Градът имал производство на дрехи, използващо черна вълна, която продавали по целия свят. В храма на Асклепий имало също и медицински център, който произвеждал мехлем за очи много полезен за очни заболявания, типични за Средния изток.

Църквата в Лаодикея (Откровение 3:15-17):

Те не били нито горещи, нито студени. Лаодикия се намирала между Kолос, който имал най-студените извори и Хирополис, който имал горещи извори. Едните освежавали, другите били използвани за медицински цели (Откровение 3:15). Горещата вода била прекарвана през тръбопровод от Хирополис, но дакато пристигнела, ставала хладка.

Църквата била хладка, като стайна температура, незабележима, неутрална и безразлична. Тази дума „хладка“ предизвиква асоциация за храна, съхранявана при стайна температура, почти развалена. Тя е отвратителна и би могла да те разболее, да превръщаш, ако я изядеш (Откровение 3:16).

Мнението на града за себе си беше „Аз съм богат“, но християните забравиха, че благословенията идват от Бога. Веднъж загубим ли своя плам и сила, ние започваме да действаме на своя глава. Те бяха „забогатели“ или само презадоволени хора. Мислеха, че „нямат нужда от нищо“. Това отношение на независимост е отвратително към Бог (Откровение 3:17). Бог им показа, че те бяха „окаяни“ – като просяци; „нещастни“ – достойни за съжаление; „сиромаси“ – бедни; „слепи“ – за истината; и „голи“ – опозорени ,засрамени.

Kак да променим ситуацията? Вижте единственото, от което се нуждаем! (Откровение 3:18,19). Исус казва: „Съветвам те“ [sunballw – сумбалло], рисувайки картината на двама приятели, които седят и разговарят откровено. Те са прями и директни (Откровение 3:18). „Да купиш“ идете на Божия духовен пазар, изразходвайте всичко, което имате, като признавате, че без Него не можете нищо да правете. Така купите истинско злато (пречистена вяра) направо от Исус. Исус е правил първата крачка да приблизи към нас като добър приятел, сега трябва ние да влизаме в интимно общение с Него.

За основата си Лаодикия беше заложила на бизнеса, богатството, разчиташе на себе си и т.н., но всичко се крепи и дължи на Канарата Исус – единствената основа (I Kоринтяни 3:6-11). Приближете се до Бога, позволете Му да ви очисти напълно. Осъзнайте, че сте голи и се облечете. Вижте своята бедност и забогатейте. Разберете слепотата си и бъдете изцерен. Kолкото по-вече се приближавате до Бога и Hеговата слава, толкова повече нечистите мотиви са разкрити. Оставете ги да изгорят в Неговото присъствие (Откровение 3:18).

Ония, които Исус „люби“ [filiw – филео – да чустваш някого скъп като приятел], Той ги „изобличава“ – показва им грешките и „наказва“ [paideuw – паидеуо – както се наказва дете]. „Бъди ревностен“ – отхвърлете равнодушие към нещата на Бога „и да се покаеш“ [вземи решение в ума си да се промениш] (Откровение 3:19).

Исус иска да „вечеря“ с нас, в една любяща семейна атмосфера. Той търси близко общение с нас (Откровение 3:20).

Обещанието да седим на Hеговия трон остава. Ориенталски трон от древността съдържал много места за сядане. Hие сме поканени за царуване и истински богатства (Откровение 3:21). Само слушайте (Откровение 3:22). Той хлопа на вратата. Ще Му я отворете за да влезе в по-интимно общение? Той идва скоро!

А. След като свърши Църковната епоха, се вижда в Откровение 4 – 5, Грабването на Църквата. Всички живи християни ще бъдат взети и ще срещнат Исус във въздуха, по време на което, те ще придобият нови тела – нетленни (I Солунци 4:14-18; 2:19; 3:13; 5:9,23; II Солунци 2:1; I Коринтяни 15:23,51-58; I Йоан 2:28; 3:2; I Петрово 5:4; II Коринтяни 5:1-8; Ефесяни 5:27; Филипяни 3:20,21; Колосяни 3:4; Яков 5:7-8).

Доказателство за Грабването преди 7-годишната скръб: Божия принцип е, че праведният няма да бъде погубен с нечистивия (Битие 18:23).

а. Църквата ще избегне гнева в 7-годишната скръб (Лука 21:34-36; Матей 24:4-26; Лука 21:4-19; Откровение 6-19; I Солунци 5:1-11; I Солунци 1:10).

б. Преди осъждението в Ноевите дни, Ной и семейството му се качиха в ковчега (символ на Христос) чакаха 7 дни и избегнаха осъждението (Битие 6-8).

Във второто послание към солунците, въпреки че Павел вече им каза, как няма да минат Божия гряв (I Солунци 1:10), християните мислеха погрешно, че Исус е дошъл и че те преживяват 7-годишната скръб. Павел посочва, че ние ще бъдем първо повикани при Него, преди да се започне скръбта (II Солунци 2:1).

Във II Солунци 2:3 „отстъплението“ на гръцки е ‘апостасия’, което означава заминаване, отдалечаване. Заминаване на Църквата – това е Грабването!. То трябва да стане преди да се яви Антихрист.
II Солунци 2:7 ясно показва, че тялото Христово сега пречи на появяването на Антихрист, но когато бъдем взети, той ще се яви.

в. В древността жените събирали плява и жито по полята, носели ги на планината и с лопата ги подхвърляли във въздуха. Плявата отлитала, а пшениченото зърно се издигало (като Църквата при Грабването) и отново се връщало долу (като Църквата при Второто пришествие на Христос) (Матей 2:12).

г. В Откровение 6-19, времето на 7-годишната скръб, думите Църквата, Църквите, християните не се споменават нито един път.

Грабването започва при „Господното пришествие“ (I Солунци 5:13; II Солунци 1:7-10; 2:12).
Почти едновременно, малко преди Грабването на Църквата, телата на новозаветните вярващи, които са умрели, ще бъдат възкресени (I Солунци 4:16; I Коринтяни 15:52). Това става при първата тръба, а веднага след това при последната от двете тръби Църквата е грабната (Откровение 4:1).
Телата на живите християни стават нетленни, безсмъртни, прославени, силни и духовни при Грабването (I Коринтяни 13:42-44).
Съдът върху грабнатата Църква ще бъде всъщност раздаване на награди. Това се символизира от 24-те старци с корони. Цялото старозаветно свещеничество беше представено от 24 старци (Откровение 4:4; I Летописи 4:1-9). Вижте също Римляни 14:10; II Коринтяни 5:10. Тук съдебният престол [бема] е подиум за даване на венци при спортни игри.

Съдът е основан на молитвите и върху верността към това, което Бог ни е дал: таланти, дарби, позиция, финанси, образование и т.н.

Може да се спаси чрез огъня и да изгуби награда. Наградите за християните, които служили с чисти мотиви са (I Коринтяни 3:12): венци на хваление (I Солунци 2:19); на правда (II Тимотей 4:8); на живота (Яков 1:12); на слава (I Петрово 5:4). Има също и позиция (Лука 19:17-19) и различни степени на Слава (I Коринтяни 15:35-42).

Коя църква ще бъде грабната? Всички истински християни, т.е. новородени вярващи ще бъдат грабнати. Доктрината, потвърждаваща, че само една от 7-те църкви, или само един ограничен брой вярващи и църкви ще бъдат грабнати, няма доказателство. В I Солунци 1:10 Павел доказва, че ние няма да минем Божия съд!
Грабването става толкова бързо, че останалите няма да забележат (I Коринтяни 15:52).
След Грабването на Църквата, християните седят на тронове, облечени в бяло, съдени са за награди, носят златни венци, като победителите в гръцките игри. В Стария Завет има 24 обряда на свещенство (I Летописи 24:1-9) – ние сме новозаветно царско свещенство. Защо 24? Имената на 12-те израрелски племена и 12-те апостоли са написани на Новия град – Новия Йерусалим (Откровение 21:10-14).
На главния трон седял Исус Христос (Откровение 4:2,3,5-8; 5:1-7). Седналият прилича на камък яспис и сардис – първия и последния камъни на Първосвещенническия нагръдник (Изход 29:17-21). Исус е Ходатай между Бог и човека. Дъга ни припомня за завета с Ной и смарагд беше камъка на нагръдника на първосвещенника!

Исус не е бил само свещенникът, а и жертвата. При Второто идване ще дойде като лъв (Откровение 5:5), агнето (Откровение 5:6,8,12). около Него е Святия Дух в Своите седем служения (Исая 11:2). Седемте очи показват, че Святия Дух е всезнаещ!

Църквата се прекланя пред Исус и пред Отец (Откровение 4:9-11; 5:8-14) и хвърлят венците си при трона (Откровение 4:10).
Защо скръб?

а. Периодът на 7-годишната скръб ще бъде свидетел най-великите световни евангелизационни постижения и жътви в историята! Само за няколко години милиони ще бъдат привлечени в Царството. Този, който устои до края, ще бъде спасен (Матей 24:13).

План на 7-годишната скръб: Откровение 6:1-18:24. 70-та Седмица на Даниил 9:24.

А. Първи период от 3 1/2 години (Откровение 6:1-9:21).

Първият печат: издигането на Антихрист (Откровение 6:1-2; Матей 24:4,5; Даниил 7:7-8; 8:8-9,20-25; 9:27; 11:35-45; II Солунци 2:1-12).

а. Антихрист ще дойде като човек на мира. Той държи лък без стрела (Откровение 6:1-2). Бялият кон е символ на победа, както римските генерали, когато спечелели битката яздели върху бял кон в триумфален марш. Бъдещото световно управление започва с мир, но победата е кратка и завършва с унищожение. Той ще направи 7 годишен завет с Израел като техен Месия (Даниил 9:27).

б. Той ще се издигне от една от 10 държави, които ще образуват Втората или „ревизирана“ Римска империя. Тези 10 държави ще представляват империя от 10 обединени нации. „Европейската Икономическа Общност“.

Вторият печат: война причинена от издигането на Антихрист. Много кръв е пролята. (Откровение 6:3-4; Матей 24:6-7; Езекиил 38,39). Гога и Магога са сатанински сили в лицето на Рос (Русия), Масох (Москва), Тувал (Тоболск). Съюзниците са персийци (Иран и Ирак), етиопяни (Етиопия), либийци (Либия), Гомера (старата земя на Германия, Полша, Чехословакия), Тогарма (района на Турция, Румъния, България и Южна Русия)(Езекиил 38:2,5,6).
Третият печат: глад (Откровение 6:5-6; Матей 24:7-9). Това е резултата от войната. За пленниците едно хранене ще струва един ден заплата, а ечемик за три хранения – ден заплата и нищо не остава за масло или вино.
Четвъртият печат: Смърт и ад. (Откровение 6:7-8; Матей 24:7-9) – последици от войната и глада. 1/4 от населението умира (над 1 милиард души).
Петият печат: Мъченичество на новоповярвали по време на скръбта (Откровение 6:9-11; Матей 24:9-10).
Шестият печат: Началото на Божия гняв (Откровение 6:12-17; Матей 24:2; 25:26). Стават земетресеия и космически промени.

а. Откровение седма глава обяснява събитията между шестия печат и края на скръбта. 144.000 евреи (12,000 от всяко еврейско племе) са подпечатани за защита (Откровение 7:1-8). Йоан вижда огромни множества спасени до края на голямата скръб (Откровение 7:9-17; Матей 24:9).

Седмият печат: Тишината в небесата (Откровение 8:1-6). Това, което се случва между седмия печат и първата тръба е писано в Откровение 8:2-6. Тези тръби се различават от Божиите тръби в I Коринтяни 115:52 и – Солунци 4:16, понеже ангелите свирят.
Седемте тръби (Откровение 8-9).

а. Първата тръба: град, огън и кръв (Откровение 8:7).

б. Втората тръба: горящ метеор (Откровение 8:8-9).

в. Третата тръба: друг метеор (Откровение 8:10,11). „Пелин“ е горчиво, пустинно растение, олицетворяващо скръбта и осъждението (Второзаконие 29:18; Притчи 5:4; Еремия 9:15; 23:15).

г. Четвъртата тръба: Тъмнина (Откровение 8:12).

д. Петата тръба: Първото горко (Откровение 9:1-6). Hа една звезда (някой ангел, възможно е да е Сатана) се даде разрешение да пусне на свобода демонични духове от бездната [абуссос]. И двете имена [Авадон] и [Аполион] означават „погубител“ (Откровение 9:11).

е. Шестата тръба: Второто горко (Откровение 9:13-21/. Тези четири ангела събират армия от 200 милиона конници. Тим Мазезим на 21 май 1965 г. съобщи, че Китай има армия от 200 милиона. Въпреки голямото осъждение много хора продължават да ходят в грях (Откровение 9:20-21).

ж. Преди седмата тръба: Обяснителен пасаж за събитията, които се случват от шестата тръба до края на голямата скръб (Откровение 10:1-11:14).

Останалата част от видението е дадена на Йоан (Откровение 10:1-11).
Превземането за 3 1/2 години на Ерусалим и Храма от Антихрист във втората половина на 7-годишната скръб- това е Голямата скръб (Откровение 11:1-2; Даниил 11:40-45; 8:9-14; 23-26; 9:27; 12:7,11; Матей 24:15; II Солунци 2:1-12). Вижте Откровение 13:1-18.
3 1/2 годишно служението в Ерусалим на двамата свидетели през втората половина на скръбта, т.е. Голямата скръб (Откровение 11:3-12). Те свидетелствуват, след което са убити, възкресени и грабнати. Двамата са пророци, подкрепени от Святия Дух и няма основа да им даваме определени названия като Моисей, Енох, Илия и т.н.
При голямото земетресение и осъждение в Ерусалим хората се покайват (Откровение 11:13-14; 16:17-21; 18:1-24).

з. Седмата тръба: Третото горко (Откровение 11:15-13:18). Това бележи началото на втората половина на скръбта, наречена „голямата скръб“ (Матей 24:21; Даниил 12:1; Еремия 30:7).

Антихрист нарушава завета с Израел. (Даниил 9:27). Забележете 6-те личности в 12. и 13. глава: Израел (Откровение 12:1-2,5-6); детето – Исус (Откровение 12:5-6); Сатана (Откровение 12:3-4); Антихрист (Откровение 13:2-10); Фалшив пророк (Откровение 13:11-18). Сатана действа зад 10-те бъдещи царства, както е зад всичките 7 империи, които предшествуват царството на Антихрист и подтискат Израел (Откровение 12:3,4). Тези факти включват втория период от 3,5 години (Откровение 12:5-11).

а. Израел обрисуван като жена (Откровение 12:1; Битие 37:9; Исая 60:1-3,20; Осия 2:14-23; 3:4-5), която е в родилни мъки (Исая 66:7,8; Еремия 30:1-11; Даниил 7:23-27; 8:9-14,23-26; 9:27; 11:40-45; 12:1,7; Михей 5:3; Захарий 12; Римляни 11:25-27; Матей 24:15-22). Тя бяга към Петра, столицата на Едом (Откровение 12:6,13,14; Исая 16:1-5; 26:20-21; 63:1-6; Псалми 60:6-12; Езекиил 20:33-44; Осия 2:14-33; Лука 21:24), да намери убежище за 3 1/2 години (Откровение 12:6,14). Армиите на Антихрист атакуват като потоп, но Бог пази народа си (Откровение 12:15,16; Захария 13:6-8). Само тези, които избягат са пазени (Откровение 12:17).

б. Антихрист се издига от морето [от народите] на власт над всичките 10 царства (Ревизираната Римска Империя), които са около Средиземно море и които представляват 7-мата империя да подтискат Израел. Под ръководството на Антихрист възкръсва Осмата. Вижте символите в Даниил (Откровение 13:2,3)(Откровение 13:1).

в. Лъжепророк упражнява силата на Антихриста (Откровение 13:11-13). Той изглежда като агнето, но говори като дявола.

г. Мерзостта е настанала и Антихристът е почитан като бог в Еврейския храм (Матей 24:15; II Солунци 2:9-11).

Забележете сатанинската фалшива троица: Сатана, Змеят [драконът] – имитиращ Отец (Откровение 13:2,4); Звярът, Антихрист – фалшивия Месия, имитиращ Сина (Откровение 13:8); Лъжепророкът, говорещ от името на Антихриста, имитиращ Святия Дух (Откровение 13:11-13). Сравнете пасажа II Солунци 2:3-12 с Откровение 13:11-15.
Числото на името на Антихрист, 666, обозначава, че той е обикновен човек. Hеговата фалшива Троица е много далеч от съвършенството (7 е символ на съвършенството, а 6 – на човека). Сатана винаги предлага несъвършен отговор, нещо с дефект (Откровение 13:16-18). Търговията и бизнеса падат под контрола на Антихрист. Влизането в икономическата система изисква преклонение на Антихрист.
Обяснителен пасаж на събитията до края на скръбта (Откровение 14:1-16:1):

а. 144,000-те евреи, които евангелизират, са грабнати (Откровение 14:1-5). Вижте как ще са непорочни [‘amomoi’ – амомои – като животни жертви без дефект].

б. Ангели проповядват само в периода на скръбта, а не в същинската Църковна епоха (Откровение 14:6-13).

в. Когато жътва в вече твърде узряла, битката при Армагедон, ще стане в Откровение 19:11-21 (Откровение 14:16-20). Картината на битката е рисувана като изцеждане на грозде в преса. Кръвта прелива до 180 мили!

Седемте чаши на гнева (Откровение 16:1-16:17).

а. Вижте Изход 7:19-24; 9:8-36; 10:21,22. Събитията на седемте чаши са буквални. Забележете, че Откровение 16:13-16 е обеснителен пасаж.

Вавилон – Религиозна система (Откровение 17 гл.) и политическа сила – градът (Откровение 18 гл.).

Обяснителен пасаж (Откровение 17:1-17)

а. Вавилон идва от името на „Вавил“, което означава объркване (Битие 11:4-9). Религията винаги произвежда объркване. Hимрод основава Вавилон (Битие 10:8-12). Hеговата жена Семирамида, основа тайните религиозни ритуали. Kултът се характеризираше с думата „мистерия“. Обектът на поклонение бил така наречената „царица на небето“ или олицетворението на жената и нейния син – Тамуз, роден от фалшиво чудотворно зачатие. Целта на този култ bеше да управлява света – религиозна система с политически стремежи чрез сатанинска сила (Откровение 15:7,8).

б. Вавилон е майката на всички фалшиви религии (Откровение 17:1-5). Той събира всички световни религии, както движението „New Age“ [Hю Ейдж] прави днес, съживявайки древното маг╝осничество, чародейство, астрология, които са били характерни за древния град. Седемте глави (седем планини) са седем световни империи, които са се противопоставяли на Израел. Мистичният Вавилон винаги стоеше на различна планина (хълм), но скоро тя ще язди върху всички тях (Откровение 17:3,9). Тези империи, които видяхме в Даниел 2:36-45; 7:1-7) са:

Египет – Израел подтиснат от Египет (Битие 37 гл.; Даниел 11:42,43).
Асирия – вторият потисник над Израел, който беше основан от Hимрод (Битие 10:8-12), по-късно взе Северен Израел в робство (IV Царе 17). Вижте и Даниил 11:40-44.
Вавилон Халдейски – третия потисник на Израел. Юдея беше взета в плен от Вавилон (Еремия 25:9-14).
Мидо-Персия – израелският четвърти потисник (Даниил 2 и 7).
Гърция – подтисничеството на Израел от петата световна империя в периода между Стария и Hовия Завет (Даниил 8:3-9;20-25;11:1-3).
Римската империя – шестият потисник на Израел (Матей 24:1-3; Лука 21:20-24; Даниил 9:26,27). Храмът беше разрушен от Римляните в 70 г.
Ревизираната Римска империя – 10 царства, които заемат територията на Римската империя, споменати от 10-те пръсти на нозете и рога (Откровение 17:7,12; Даниил 2:42;7:24).

а. Движението на „New Age“ включва религиите на всички 7 империи.

б. До Йоановите дни 5 от тези империи бяха паднали. Той живееше по времето на шестата (Римската империя). Имаше още една да дойде, седмата, когато Антихрист ще се появи, и от която ще се появи осмата (Откровение 17:9,10,11).

Kнигата на Даниил е много ясна относно последователността на тези империи (Даниил 2:36-45;7:1-27).

Вавилон Халдейски-златната глава (626-539 пр.н.е.), Лъвът – (Откровение 13:2; Даниил 7:4).
Мидо-Персия – Ръцете от сребро (539-330 пр.н.е.), Мечката – (Откровение 13:2; Даниил 7:5).
Гърция – коремът и бедрата от бронз (330-63 г.пр.н.е.), Леопардът – Откровение 13:2; Даниил 7:6.
Римската империя-нозете от желязо и кал (63 г.пр.н.е.-V в.), четвъртият звяр (Откровение 13:2; Даниил 7:7).
Ревизираната Римска империя – с мистичния Вавилон и неговата религия (Откровение 17:12-17; Даниил 7:7,24). Това е седмата (Откровение 17:10,11).

а. Малкият рог от Даниил 7:8-24 е Антихрист, звярът, който излиза от морето на народите управлява едно от 10-те царства (Откровение 13:1,5; 17:1,3,11,15,25). Неговото царство е звяр (Откровение 17:11). В средата на скръбта той взима власт и упражнява контрол върху всичките 10 царства (Откровение 17:25). Така че тази седма империя от 10 царства става осмата с Антихрист, който управлява всичките 10 (Откровение 13:1; 17:11), посредством което той унищожава мистичния Вавилон и установява себе си да бъде почитан (Откровение 17:16,17). Това става в средата на седемгодишна скръб. Интересно е, че Hов Вавилон се реконструира като град на 50 мили южно от Багдат – Ирак. Това ще бъде главната квартира на мистичната Вавилон, докато Антихрист не я разруши и започне свое собствено поклонение като бог.

Продължение на седмата чаша на Откровение 16:17-21 (Откровение 18:1-24). Градът Вавилон с политически и икономически дейности ще бъде унищожен (Откровение 18:1-24).

Израел ще претърпи бедствие в голямата скръб, но Михаил ще ги пази (Откровение 12:15;13:5-7;Матей 24:21) от Антихриста.
Тези факти включват втория период от 3,5 години (Откровение 12:5-11).

а. Антихрист управлява едно от царствата,а в средата на Скръбта взима власт над всичките (Откровение 13:5 17:25). Той е звярът (Откровение 13:1). Hеговото царство е звяр (Откровение 17:11). Той е надарен със сила от звяр или от сатанинската ангелска сила (Откровение 11:7,17;8; Даниил 10:20,21).

б. Hаименования на Антихрист: Асириец (Исая 10:20-27; 30:18-33; 31:4-32:20; Михей 5:3-15); Kнязът, който ще дойде (Даниил 9:26,27); Северният цар (Даниил 11:45); Разорителят (Исая 16:4); Вавилонският цар (Исая 14:4); Човекът на греха (II Солунци 2:1-15); Беззаконният (II Солунци 2:8); Синът на погибелта (II Солунци 2:3).

Обиснителе Пасаж (Откровение 19:1-10): Събития в Небето точно преди Второто идване на Исус.

Второто идване на Христа (Откровение 1:7; 19:11-21; Битие 49:10; Числа 24:7-9,17-19; Исая 63:1-6; Даниил 2:44-45; 7:13-14; Захарий 14:1-5; Матей 24:29-31; 25:31-46; II Солунци 1:7-10; Юда 14,15).

а. Исус се връща със своите светии (Откровение 19:14; Йоил 2:1-11; Захарий 14:5; Матей 24:29-31; II Солунци 2:7-10; Юда 14-15). Той ще връща на елеонския хълм (Захарий 14:4).

б. Армагедонската битка (Откровение 19:15-21;I Солунци 1:7; Матей24:29-31,38,40-42; 25:31-46; Захарий 14:1-14; Исая 63:1-6; Лука 17:34-37; Юда 14; Йоил 3:13,14; Исая 34:1-8; II Солунци 1:7-10; 2:8; Даниил 7:13,14): Думата „aрмагедон“ идва от гръцка дума „хармагедон“ – хар означава ‘хълм’ и магедо е градът на plain of Esdraelon,

в. Сатана е хвърлен в бездната [абуссос] за 1,000 години (Откровение 20:1-3).

г. Първото възкресение на телата на всички праведни светии е завършено (Откровение 20:4).

1000-годишното Царството – Милениум (Откровение 20:1-10). За възстановяването и очистването на Земята.

а. Физически характеристики на Милениума (Исая 2:2; 11:6-9; 35:1-2,6-7,9; 27:6; 65:20-23; Езекиил 47:1-12; 48:8-20; 34:25; Захарий 14:4,8,10,18; Амос 9:13).

б. Духовни характеристики на Милениума (Езекиил 40:5-43:27;45:13-46:24; 36:24-32; 39:29; 11:19-20; Исая 56:7; 66:20-23; 2:2-4; 11:4,9; 32:15; 44:3; 9:7; 42:1-4; Еремия 33:17-18; 31:34; 23:5; Малахия 3:3-4; Захарий 14:16-21; 8:20-23; 14:16-21; Михей 4:5; Авакум 2:14; Йоил 2:28-29).

в. Политически характеристики на Милениума (Езекиил 37:15-23; 47:13-48:8; 48:23-27; 48:30-35; Битие 15:18-21; Исая 40:11; 9:6-7; 11:3-5; 2:4; 32:17-18; 60:14-18; 14:1-2; 49:22-23; 65:5-9; Михeй 4:1-9; 5:2,4,7; II Царе 7:11-16; Амос 9:11-12; Лука 1:32-33; Захарий 14:9; 9:10; 8:2-3; Матей 19:28; II Тимотей 2:12; Осия 2:18; Йоил 3:16-17).

Събитията, следващи Милениума.

а. Сатана е пуснат от бездната и мами народите (Откровение 20:7,8).

б. Огромни армии атакуват Ерусалим (Откровение 20:9), но са унищожени.

в. Сатана е хвърлен в огнено езеро (Откровение 20:10).

г. Грешниците са съдени от Бога на големия бял престол (Откровение 20:14,14; 21:8).

Вечността.

а. Христос предава 1000-годишното Царство на Бог Отец (I Kоринтяни 15:24).

б. Hово небе и нова Земя (Откровение 21:1-27; II Петрово 3:10). Градът нов Йерусалим е 1,400 мили на всяка страна и 1,400 мили в височина. Ширината на стените са 216 feet.

в. Христос царува завинаги (Исая 9:6,7; Езекиил 37:24-28; Даниил 7:13,14; Лука 1:32-33; Откровение 22).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Седемте грабвания в Библията

На Енох (Битие 5:21-24)
На Илия (IV Царе 2; Евреи 11:5)
На Исус – известно като Възнесението (Деяния 1:9)
На Църквата (I Солунци 4:17)
На двамата свидетели (Откровение 11:2-12)
На 144,000 евреи (Откровение 14:1-5)
На множеството от Голямата скръб (Откровение 7:9-17)

Двете категории на петте възкресения на мъртвите

Откровение 20:1-4; I Коринтяни 15:23; Лука 14:14;

Йоан 5:29; Евреи 11:35; Филипяни 3:10-15;

Първата категория – за праведните:

Шепата Старозаветни светии – дали те са умрели отново или са били грабнати не е посочено (Матей 27:52-53).
Християните, които са умрели в периода между Кръста и Грабването (I Солунци 4:16).
Двамата свидетели (Откровение 20:4-6).
Светиите, убити по времето на 7-годишната скръб (Откровение 20:4-6).

Втората категория – за нечестивите:

Всички нечестиви от Падението до края на Милениума (Откровение 20:11-15).

*10 примера на временно възкресение (когато те умират отново): III Царе 17:21; IV Царе 4:34; 13:20; Йона 2:1-10; Матей 9:25; 12:40; Лука 7:14; Йоан 11; Деяния 9:40; 14:20; 20:10.

* Възкресението, през което ще преминат всички, за да бъдат съдени за делата извършени в тялото (II Коринтяни 5:10).

Седемте вида съд в Библията:

Съдът върху греховете на вярващите на Кръста (Йоан 12:31-32).
Всекидневният себесъд в живота на вярвашите чрез Словото (I Коринтяни 11:31-32).
Съдът за делата на вярващите наречен Христовото съдилище (Римляни 14:10; I Коринтяни 3:11-15; II Коринтяни 5:10; Откровение 4 и 5 гл.). Това е съд за получаване или загуба на награди, а не за спасение! Извършва се при Грабването на Църквата и възкресението на мъртвите християни (I Солунци 4:16,17).
Съдът на Израел по време на 7-годишната скръб (Езекиил 20:33-44; Захарий 12:1-14; Еремия 30:3-11; Римляни 11:25-29).
Съдът на живите нации в края на 7-годишната скръб наречен славният престол на Христос (Матей 25:31-46; Откровение 19:11; 20:1-6; Захарий 14).
Съдът на нечестивите от Падението до края на Милениума, при Големия бял престол (Откровение 20:11-15; Деяния 17:31; Римляни 2:16).
Съдът на падналите ангели и демони при Големия бял престол (II Петрово 2:4; Юда 6,7; Откровение 12:7; I Коринтяни 6:3; Откровение 20:11-15).

Пет подземни затвора

<F128P10M>TartaroV<F255P255D> тартарос – (I Петрово 3:19; II Петрово 2:4; Юда 6-7). Това е мястото, където се намират падналите ангели от Битие 1:1-2, същите които съгрешаваха в Битие 6:4.
АД – (Матей 16:18; Лука 16:19-31). Това е мястото за мъчение Шеол – Хадес, където са всички неправедни души от Каин до края на Милениума.
БЕЗДНАТА – (Лука 8:26-31; Римляни 10:7; Откровение 9:1-3,11; 11:7; 17:8; 20:1-10). Това е мястото, където се намират демоните (зли духове), а също и някои от падналите ангели. В Стария Завет това място е известно под името „абаддон“, което означава ‘унищожение’, а в Новия Завет е ‘abussoV абуссос. В Лука 16:26 „бездна“ е casma хасма, а не ‘ abussoV абуссос. Това е разделението между Авраамовото лоно (Рая) и мястото за мъчение в Шеол.
ОГНЕНОТО ЕЗЕРО (Откровение 20:10; 11:15; 21:8; 22:15). Това е мястото за вечно мъчение на всички паднали ангели, всички демони и всички неправедни души. Нарича се и геенна.
РАЙ – (Лука 16:19-31; 23:43). Това е мястото, където се намират душите на праведните, които преди Кръста са били в шеол. Тогава това място се е наричало Авраамовото лоно. Сега то е празно и всички праведни са в Третото Небе с Исус! Раят е преместен.

Post navigation

Вашият коментар