Отклонения в Петдесятната църква

п-р Петър ВЕЛЕВ

Не взимайте парите, които ви пращат от чужбина, защото с тях ще влезе зло в църквата.

„А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки” / I Тим. 6:9,10 /.

Сънувах, че се намирам до една чешма под лозница, отрупана с много узрели гроздове. По пътеката към мен идва пастир Иван Зарев. Чувам глас, който ми казва:

„Кажи му да не взимат парите, които им предлагат, защото с тях ще влезе зло в църквата. Ако не послуша, ще умре”.

Отидох в Петдесятната църква и след богослужението разказах съня на пастир Зарев. Той ме покани да седнем на първия ред, и когато салона се изпразни, накара ме да го повторя. Когато го повторих, той се замисли и каза: „Наистина с парите може да влезе зло в църквата”. После внезапно ме изгледа с остър поглед и строго ме попита: „Ти от къде знаеш за тия пари?” Отговорих му: „Не знам за никакви пари. Знам само, че трябваше да ти разкажа тоя сън”.

След няколко дни в проповедта, между другото, Зарев каза: „Дошъл тука един да ме плаши, че ще умра, но аз съм жив”. Помислих си: „Господ го накара да се издаде, че е взел от парите”.

Сестра Мара Димова ми разказа, че са ѝ дали 800 лева, като на самотна вдовица, но пастир Гурбалов от Бургас дошъл и ѝ казал, че парите, които са ѝ дали, били за него и тя се ядосваше, че му ги е дала. Казах ѝ да не се притеснява, защото тия пари носят проклятие.

По време на пастирския процес, през 1979 година, срещнах пастир Георги Тодоров от Велико Търново, който беше от подсъдимите. Той ми разказа, че е взел от тия пари, за да си купи гуми за колата, с която обикаляше България и проповядваше Божието слово. Слушал съм го няколко пъти в София и в Пловдив. Винаги съм се насърчавал и възхищавал от проповедите му. Говореше с помазание и смело изобличаваше лицемерите. Нормално беше да го намразят. Милиционерите бяха го кръстили „лютата чушка”. Той беше страшно разочарован от неговия помощник пастир Митев. Каза ми: „Брат Петре, обичал съм го като мой син. Помагал съм му и съм го обучавал да стане истински проповедник на живото Божие слово, а той стана предател”.

Разказа ми, че когато разбрал, че му кроят капан, закарал Митев с колата си през нощта в едно село, и му показал, под сламата в един плевник, затрупани много Библии. „На другия ден милиционерите ме арестуваха, закараха ме в селото, вдигнаха сламата и конфискуваха Библиите. Мога ли повече, да имам доверие на такъв човек?”

На пастирския процес, през 1979 г., пастир Георги Тодоров Генчев е осъден на 5 години затвор. Заедно с него са осъдени и Натанаил Цачев, Димитър Сивов, Петър Янев, Банчо Банчев, и Димитър Жеков. В едно интервю на вестник „Вечерни новини”, на въпроса: „Какво ще кажете за осъдените петдесятни християни”, председателят на Петдесятния съюз, пастир Зарев отговаря: „Кой каквото си е дробил, да си го сърба”. При една среща със съпругата на пастир Зарев, тя ми каза: „Знам, че Господ те употребява, но моля ти се, пази се от съпруга ми”.

На 11 ноември 1980 година, когато осъдените се намираха в затвора, сънувах, че се намирам на шосето в полето, близо до село Долно Камарци. Шосето е прорязано от около 10 метрова пропаст. Стоях на брега на пропастта и като погледнах надолу, видях, че тя е тъмна бездна и на вертикалната ѝ стена, няколко метра надолу, има прикрепена на две греди широка талпа и върху нея се разхождаха и проповядваха пастирите Иван Зарев и Диньо Желев. От другата страна на пропастта имаше голям, около 3 метра висок Ангел, който като ги посочи, ми каза: „А те си мислят, че са намерили дебелата сянка”. Около пропастта имаше високи тополи, които правеха сянка над пропастта. От тополи не очаквайте плодове. В интернет един фен на пастир Зарев твърди, че е много близък на семейството му, но не знае името на съпругата му и я нарича Зина, която беше съпруга на пастир Бранков. Предполагам, че той символизира една от тополите, които са му правили сянка.

Сънувах, че чувам глас от небето, който каза: „Пастир Георги Тодоров беше посрещнат с арфи в небето”. Наскоро след това научих, че на 25 януари 1984 г. е починал от инфаркт, но един от лекарите е на мнение, че инфарктът е предизвикан от отравяне. Аз бях в прединфарктно състояние от такова отравяне и вярвам, че този лекар може да е прав. Другият осъден дякон Натанаил Цачев, като го освобождават от затвора, го почерпили с някакви бонбони, и когато се прибира у дома си, пада и също умира от инфаркт. Пастир Гурбалов се разболя от тумор в главата, оперираха го и той почина.

Това, което е дробил пастир Георги Тодоров, като смело е проповядвал Божието слово и е изобличавал лицемерите, сега си го сърба в присъствието на Господ Иисус Христос и гледа славата Му, която Му е била дадена преди сътворението на света. Дали пастирите Митев и Зарев, няма и те да сърбат, каквото са си надробили?

Когато почина сестра Костадинка Панова от Методистката църква, сънувах, че се намирам духом на площада на Авиацията, и там са събрани някои петдесятни пастири и сестра Костадинка между тях. Изведнъж дрехите на сестра Костадинка побеляха и блеснаха. Тя полетя в небето, и зад един облак, я прегърнаха две католически монахини и я скриха зад облаците. Пастир Зарев каза на пастирите: „Братя, ние май няма да отидем там, където отиде сестра Костадинка”. Аз съм сигурен, че при нея са отишли Харалан Попов и Георги Тодоров, пастири от Петдесятната църква, и много други техни братя и сестри. Димитър Мишев и съпругата на пастир Димитър Куличев, и много други техни братя и сестри от Конгрешанската църква, блажения Евгени Босилков и тримата му колеги: Иосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев; папа Иоан Павел 2-ри и много техни братя и сестри от Католическата църква; сестрите Здравка, Ксения, Тодорка, Никола Велев, Иван Цветанов, епископ Борис, над 100 свещеници зверски избити и много техни братя и сестри от Православната църква, защото Бог не гледа, нито на имената ни, нито на фирмите и знамената ни.

Една година след смъртта на мъченика Георги Тодоров през 1985 г., сънувах, че влизам в коридора на Петдесятната църква и там виждам някакви изпражнения. Мисля си, че нечестивци са осквернили църквата. Разказах съня пред няколко приятели, и след няколко дни ме извикаха в канцеларията на църквата да ме вразумяват. Там бяха пастирите Чернев, Зарев и Желев. Познавах пастир Чернев като много кротък и въздържан човек. Той много обичаше да проповядва за любовта към ближния. Но, сега ме изненада, защото се нахвърли срещу мен с гневни думи.

Попита ме какво означава тоя сън. Отговорих му, че сънят означава, че в църквата е извършен гнусен грях. Той ме попита, дали аз нямам грехове. Отговорих му, че имам и че трябва да очистим греховете от себе си и от църквата. Той много се ядоса, и за първи път в живота си видях зелен цвят на човешко лице. Каза ми, че ще ми забранят, и кракът ми повече няма да стъпи в тая църква. Отговорих му, че няма да стъпя, ако на табелата над вратата, вместо: „вход свободен”, напишат: „вход за християни забранен”. Тогава се намеси пастир Зарев: „Брат Петьо, ние го правим за твое добро, защото много те обичаме”. Мина ми мисъл: обичате ме колкото Саул обичаше Давид. Желев само леко се усмихваше и не каза нито дума. На тръгване ги попитах: „Да идвам ли на църква?”, и Чернев отговори: „Ще идваш, но ще мълчиш”.

Като вървях по коридора, чух глас вътре в мен: „Излез от тук!” Само няколко дни след това сънувах, че пред вратите на църквата, на улицата, са се наредили тримата пастири: Чернев до вратата, Зарев на средата на улицата, а Желев до отсрещния тротоар. Пред краката на всеки един от тях имаше по един меден котел. Появи се една дървена лопата, като тия с които хвърлят хлябовете в селските фурни. Лопатата имаше много дълга дръжка, около 100-200 метра. Тя се издигна високо в небето, спусна се и удари котела пред краката на пастир Чернев. Котелът се сплеска до земята и почерня. После направи същото с котела пред пастир Зарев. Котелът се сплеска, но се възстанови като от някаква вътрешна сила, но потъмня. Лопатата удари и котела пред краката на пастир Желев. Котелът подскочи от удара във въздуха и светна като калайдисан.

След няколко дни срещнах Желев и му казах, че съм го сънувал, а той ми отговори: „Ще остави Господ Иисус Христос Тронната зала в небето и ще дойде да говори на Петър Велев”. Попитах го, толкова ли му е трудно да ме изслуша? Той се усмихна с явно недоверие и рече: „Е, говори де, говори”. Разказах му съня, а той ме попита какво означава. Казах му, че Чернев ще се разболее и няма да бъде изцелен, Зарев ще го пенсионират, а той ще стане председател на Петдесятния съюз. Той се оживи и каза: „Ела в неделя и разкажи съня от амвона на църквата”. След вразумяването ми, пастир Чернев се разболя и кракът му повече не стъпи в църквата, Зарев се пенсионира и пастир Диньо Желев стана председател на Петдесятния евангелски съюз….

За тия думи, ще го сваля от амвона.

….Сутринта преди годишното събрание, дяконите ме попитаха: „Какво да правим?” Отговорих им: „Да се молим”. Застанахме на молитва. Светият Дух ми каза: „Пост и молитва”. Братята се изсмяха: „Какво говориш, довечера е събранието, а вече наближава 2 часа следобед?” Казах: „Не знам, но Господ знае”.

Вечерта се проведе събранието и при гласуването 50 души гласуваха: „за” и 50 – „против”. Пастир Вирчев отложи събранието за следващата неделя. Попитах църквата: „Има ли време за пост?”

На следващата неделя вечер се проведе отложеното събрание. Няколко пъти дяконите попитаха Енчев: „Искаш ли, да ни бъдеш пастир или не искаш?” Той отговаряше: „Ако ме изберете, искам, ако не ме изберете, – не искам”. При гласуването около 40-50 бяха „за”, а около 80 – „против”….

Когато в църквата коментираха случилото се и настана голям шум, чух пастир Гурбалов да вика от първия ред към амвона: „Вирчев, Вирчев!” И когато Вирчев го чу и го попита: „Какво?” Гурбалов тихо каза: „Нашето предложение”.

Когато беше направено тяхното предложение, в църквата се изправиха няколко мъже и
попитаха: „Вие не знаете ли, че той е агент на Държавна сигурност?” Тогава Вирчев каза: „Добре, добре…” и предложи Румен Борджиев, днешния пастир на Втора петдесятна църква в гр. София.

Могат ли съгрешили патриарси, папи, епископи, пастири, митрополити и дякони да се спасят? Могат, ако се покаят като цар Давид. Могат ли генерали и маршали да се спасят? Могат, ако постъпят като стотника Корнилий. Могат ли днешните милионери и милиардери да се спасят? Могат, ако постъпят като Закхей./следва/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.