Ранни версии на немската Библия

GermanBible-2[1]д-р Теол. Доний К. Донев

Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4в. превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-раният писмен образец на тутонската филология. Почти милениум по-късно, се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превода на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.

Близко до този текст е първото печатно немска издание на Библията излязла от пресата на Гутенберг в поне 18 различни ревизии през в периода 1462-1522г. Повечето издания са с двутомно фолио и щамповани илюстрации, съдържащи разнообразни четения от различни варианти на латинската Вулгата. Заради тези различия, архиепископът на Майн, Бертолд издава на 4 януари 1486г. официална забрана против печатане на свещени и научни книги без неговата лична оторизация. Причината която Бертолд посочва е, че немският език е неспособен да пресъздаде казаното на гръцки и латински, и че миряните не могат да разбират и тълкуват Библията.

Точният произход на превода на средновековна немска Библия остава неизвестен до днес, но една от версиите предполага, че е дело на Валдензите, които имат и романска (говорима латинска) версия на Библията, а на местата където Вулгата съдържа различни варианти, за базов текст е използван Тепленсийския кодекс. Другата версия, която произлиза от католическите научни среди, е че средновековната немска Библия е дело на католически монаси, които нанасят само поправки, които не водят до разминаване с доктрините на църквата. Но дори ако това е така, имено тази немска версия на Библията е сред преводите забранявани от няколко римски папи.

Съвременник на тези преследвания и противник на идеята, че Библията не може да бъде разбрана от миряните, Мартин Лутер става защитник имено на този текст, който ползва за прототип при превода, който по-късно ще бъде наречен Библията на Лутер. На 31 октомври 1517 г., монахът от Ерфурт, доктор по теология от витенбергския университет и бъдещ основоположник на протестантството, заковава своите 95 тезиса на външната порта на катедралата във Витенберг. За много историци, това е преклонният, който дава начало на Реформацията. Но истината е, че и движението Реформация и убежденията, които подтикват Лутер към публичното изобличаване на порочните практики на Католическата църква, са положени дълго преди горепосочената дата с неговите първи опити за превод на Новия завет от гръцкия оригинал и получаването на едно ново илюминирано просвещение за значението и силата на библейския текст. Важен елемент в това развитие са лекциите му върху Псалми (1513-1515г.) и Посланието до Римляните (1515-1516г.), в пълните 500 страници с преводачески бележки и коментар оповестени от ватиканската библиотека едва през 1908г., личат неговото лично духовно пробуждане и заченките на Реформацията.

Имено за това начало Лутер ще пише в своята автобиография години по-късно: „Накрая, като размишлявах ден и нощ, Бог ми показа милост и аз обърнах внимание на връзката в думите: „Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17). – и там започнах да разбирам, че праведността на Бога е онази праведност в която човек живее чрез дар от Бога – с други думи, чрез вяра – и това което Павел има в предвид е следното: праведността на Бога, изявена в Евангелието е пасивна; с други думи, това чрез което милостивият Бог оправдава е вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” Разбирайки това, аз се почувствах веднага новороден, все едно бях влязъл през отворените порти на самия рай. Там и тогава цялото Писание стана променено за мен …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.