Всеки служи според дарбата, която има! Мравката може да носи товар 7 пъти по-тежък от нея, щурците не могат да правят това, но могат да свирят. Не може мравката да върши работата на щуреца, нито пък щурецът да върши работата на мравката. Всеки трябва да си знае мястото в тялото.
Брат Ангеле,
Титлата пред името Ви,показва,че сте служител.Според Вас,как трябва да се разбират стиховете от Притчи 6:6 „…Иди при мравката,о,ленивецо,…до стих 11?
Не обръщай внимание на титлата, сложих я заради един друг, ама няма значение. Пасажа, който споменаваш е много хубав и поучителен. Удивителното е, че едно дребно животно като мравката, което обикновено дори не забелязваме по пътя си, ни служи като поука. Но няма нищо странно, Бог избира именно дребните неща за да посрами големите. Идеята тук е заимствана и от източната мъдрост, според която трябва да се използва доброто време за да се подсигурим за лошото – така, както мравката използва лятото за да се подсигури за зимата. Тази карикатура, обаче, не е така съвършена като Божието Слово и не мисля, че е подходяща като метафора. Също както и популярната приказка „Бабо мравке, где така…“ (сигурно я знаеш). Аз лично не съм музикант, пълен музикален инвалид съм, но се възхищавам на хората, които имат таланта на свирят, особено на трудния инструмент цигулка. Мравката има своето достойнство, от което можем да се поучим, но щурците имат друго достойнство, което със сигурност може да на служи също така за поука. Всяко творение на Бога ни разкрива Самия Бог по един уникален и удивителен начин (Вернер Гит е показал това в книгата си „Ако животните можеха да говорят“). Накратко – ценя труда на мравката, но не мога да омаловажавам труда на другите. Ако кажем, че щурецът е ленивец защото умее да свири, нека помислим тогава, какъв е Паганини?
Ангеле,позволи ми да вземем за пример един хвалител от Старият Завет.Той пасеше овце,избавяше ги от дивите зверове.С музикалните си дарби,заслужи благоволението на царя.Същият цар го направи свой оръженосец.Към всичко това,нека да прибавим и неговото смело сърце изпълнено с любов към Бога.Ревността да служи на своя Бог, го изправи срещу филистимския герой Голиат.И овчарчето Давид го победи!…
Давид с музикалните си дарби остави богато наследство от творби,посветени на Бога.На тридесет годишна възраст е помазан за цар на Юдея…
Един хвалител на Бога,който се справял еднакво добре както с арфата,с овчарската гега,с меча,със сърпа и царския жезъл!
Дарба,вяра с ревност,смелост,но и трудолюбие.Мъжете на Бога са с „грапави“ ръце!
Идеята ,за мравките и щуреца нямат връзка с притчата за ленивеца.
Остава някой да се появи и да изнесе проповед че мравката трябва да носи и вместо щуреца, а той трябва да яде от това, което мравката носи и ще зазвучи доста познато. След това как да съберем повече мравки, да покрият разходите по щурците. Те са по-специални, и не бива да бъдат изпуснати, иначе ще отидат да радват слушателите на съседната поляна.
Имам усещането, че някой ме разбира прекалено грешно. Трябва да признаем, че щом като Бог е създал и мравки и щурци, то Той е направил това защото има нужда и от двете създания и те са част от глобалното екологично равновесие. Нормално е хората да имат различни дарби – това е казано на няколко места в Библията, това казват и учените (в психологията се дефинират четири типа темперамент, които определят различни насоки на характера). Ако, например, имам нужда от услуги на юрист (а това често се случва в днешно време) има два варианта. Първият е да подпретна ръкави и да започна да чета законите. Вторият е да платя на адвокат и да ми свърши работата. Първият вариант е много по-труден за мен и няма гаранция че ще успея поради това, че не познавам добре законите. Вторият вариант е по-лесен, защото се доверявам на човек, който е учил право и знае как да подходи. За това той заслужава да му бъде платено. Ако един ден този адвокат има нужда от мен (а аз съм по професия машинен инженер), примерно трябва да му се оправи колата, той ще поиска услуга от мен, за което ще си плати. Аз мога да оправям коли защото това съм учил, той може да се справя със законите защото това е учил. Не е нужно аз да се мъча да бъда адвокат, нито пък адвокатът да бъде машинен инженер. Просто единият се доверява на другия. Или пък, още по-силен пример, ако се разболея търся помощ и плащам за услугата на едни хора, на които им викат лекари. Трябва ли да се лекувам сам? Така че, ето как разбирам метафората с мравката и щуреца (с тази уговорка, че не правя алюзия към църквата, говоря съвсем принципно): ако една мравка има нужда някой да й свири, тя ще наеме щурец и ще му плати за това. Ако един щурец иска някой да му пренесе храна, ще наеме мравката, която може да се справи с това и ще си плати за тази услуга. Не е необходимо щурецът да върши работата на мравката, нито мравката да върши работата на щуреца, а да намерят начин да работят за една обща полза. Както мравката и щурецът са еднакво важни за екосистемата, така адвокати, лекари, инженери, учители, икономисти, математици и т.н. са еднакво важни за обществото. Също така, апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители са еднакво важни за църквата (поне така пише в Ефессяни 4). Проблемът ни като общество е в това, че не сме се научили да мислим като екип или тяло, не осъзнаваме нуждата от другия, гледаме на другия като на по-долен (печално е наистина хвалител да си мисли, че е „голяма работа“ и да се издига над другите), или завиждаме за дарбите и служението, което има другия без да осъзнаваме, че ние имаме дарби и служение точно толкова важни и ценни, колкото и неговите. Както казах, не е проблем в това, че мравката има едни дарби и способности, а щурецът други – те са еднакво важни и ценни. Проблемът е в това, че единият се счита за по-важен от другия, ако щурецът си мисли, че е по-важен от мравката или обратно. Не знам къде Маринов вмества тук Давид, той наистина беше уникален в дарбите си, но не всеки водач и бил хвалител, нито пък всеки хвалител е бил водач. А и да не забравяме, че Давид извърши много тежки грехове, които му струваха много скъпо. Библията ни е предала песните му, но и ни е разказала греховете му. Вярвам, че Бог е допуснал това за да не издигаме човека в култ – може да има дарби, но все пак е човек, и той е склонен към грехове.
П-р Петков,
Вие правите всичко възможно не само да не ви разбират, но също така да не разбира никой тук връзката Ви с титлата, която изписвате пред името си.
Вашият пример за адвокат,маш.инженер и пр. е първосигнално и на елементарно ниво разсъждение.
Смисълът на ВСИЧКИ примери, които дадохте е: някой човек да послужи на друг, в едно определено материално общество с една цел: един човек да ползва възмездно и поради житейска необходимост, за свое потребление облагата, продукта от квалифицирания труд на друг, за задоволяване на човешки, земни потребности. С една дума, примерите Ви нямат библейска аналогия.
Ще Ви посоча, че НЕ така СЛЕДВА да е животът в Тялото Христово. МАТ.20: Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват НАД тях, и големците им властвуват НАД тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец МЕЖДУ вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв МЕЖДУ вас, ще ви бъде слуга;
И Вие знаете, че лично Христос даде пример с целия си живот,както и апостолите писаха за единството в Духа,живяха и дадоха живота си за Царството на Правда и Истина, подчинени докрай на Божиите цели.
В този смисъл вашите примери са диаметрално противоположни на примерът с Давид, конкретно с посоченият от Вас пример за личната изгода в определен момент да ползва човек квалифицирани услуги,респ. продукти на професионалисти.
Според Писанията, Божиите мъже и жени,които бяха призовани от Бог за Неговото дело, за целите на Царството, четем, че те работят за Божия слава, а не да задоволяват нечии индивидуални потребности. Тези святи хора, не работиха ПОРАДИ заплата от човеци/църквата си, или пък от Съюза на деноминацията си/!
Много поука има в тези Божии думи в Пр.6,но е скрита за тези, които не търсят мъдростта на Словото:
„6 Иди при мравката, размишлявай …..7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.“
Йоан 6:27
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде, защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
Накратко казано в Пр.6 не става дума за важността на един труд над друг, за легализация на служение като човешка трудова дейност, както вие интерпретирате, а за съвсем друго нещо.
От написаното от Вас ми е ясно, че не сте разбрали смисъла на дискутирания библ.пасаж, както и вероятно не сте схванали, как от един такъв според Вас „грешен водач хвалител“ като Давид, Бог не допусна!, а напротив, определено от него ИЗБРА да издигне Своя Помазаник за Спасител на онези, които вярват в Него!
Уважаема г-жо Иванова,
Благодаря за изказаното мнение и коментар! радвам се, че съм предизвикал дискусия.
Бих искал, обаче, да дам някои пояснения, за да бъда разбран по-правилно:
1. Не съм коментирал никакъв библейски пасаж, а показаната карикатура. Целта ми беше да насоча вниманието в една друга посока, а именно да не се омаловажава нечие служение или труд. Не бива да изграждаме отрицателен образ на което и да е служение само защото някой служител е злоупотребил с позицията си.
2. Примерите, които дадох, изрично съм посочил, че не правя алюзия с църквата. Колкото и да не ни се иска да признаем, живота е така устроен, че непрекъснато се налага да плащаме на други хора за да направят за нас нещо, което ние не можем да направим. Преди две години ми се наложи да платя 400 лв. да ми бъдат излекувани зъбите. Платих на зъболекар, защото аз лично не мога да си ги излекувам и считам, че съм ги дал съвсем справедливо, оценяйки неговия труд.
3. Напълно съм съгласен с Вас, че в тялото Христово всеки е слуга на другия и мисля, че това също съм го казал в коментара си – прочети внимателно и виж, че съм написал, че всеки е еднакво важен и ценен в очите на Бога и никой не трябва да се изявява като по-голям и по-важен. Считам, че тези мои думи са в абсолютен синхрон с това, което Вие пишете, а именно концепцията за слугата. Така че, тук не виждам в какво точно се опитвате да ме убедите.
4. Искам да Ви информирам, че по Богословие на Стария Завет ми е преподавал Чавдар Хаджиев, а той много добре ми е обяснил защо Бог избра грешния Давид да бъде предшественик на Помазаника. Няма сега да развивам тук тази идея, не мисля, че е точно за този форум, но ако желаете ще Ви изпратя лекциите, които са ни преподавани.
5. Абсолютно никъде не съм писал или твърдял, че служителите (без значение дали са пастири или хвалители) трябва да живеят на гърба на бедните хора и че хората са длъжни да им плащат. Самият аз изкарвам прехраната си с мой личен честен труд, а не от служението. От служението, бъдете уверена, не взимам и стотинка. Ако се интересувате повече можете да видите в сайта на църквата, който съм посочил накрая. Освен това, когато завърших Петдесятния факултет през 2006 г., написах дипломна работа, свързана с финансовите стратегии за църквата в днешното време, в която развих идея, съвсем нова и непонятна за ръководителите ни. И в тази идея липсва познатата традиция църквите да събират десятъци за да осигуряват заплати на пасторите и служителите. Споменах каква ми е професията (и забележете, правя разлика между професия и служение – не наричам „пастир“ професия), преди няколко дни получих още една квалификация, която ми дава възможност да се изхранвам чрез честен труд. Това го пиша не за да се хваля, а за да покажа, че съм напълно съгласен с Вас, че Божиите хора служат за Божия слава. Именно за Божия слава служа. И не само не взимам пари от служението, но и давам за него. Вероятно имате някакво разочарование от пастирите, което е разбираемо, наистина прекалено много от тях живеят в охолство на гърба на изнемогващи хора. Но нека не съдим всички с един аршин, всеки човек е различен.
Накрая, не знам какво смутително има в титлата. Поставих я когато писах коментар на друг човек и я сложих заради него. Не обърнах внимание, че тя излиза на всички коментари, които пиша. За да не смушава никой, сега я махнах. Ако става въпрос за титли, като гледам трите ми дипломи за висше образование мога да поставя и други, но не искам да го правя и не желая титлата да бъде това, което ме характеризира.
Ако трябва да обобщя мнението ми за карикатурата, не мисля, че тя е точна аналогия на отношенията в църквата (хвалител-работник). Това, което се опитвам да кажа е, че в живота труда и на мравката и на щуреца заслужава уважение.
до Ангел Петков
Карикатурният жанр,не е като машинното чертане.Един чертеж на зъбно колело,означава точно това и нищо по-вече.Карикатурните илюстрации във pastor.org,са като притчи в графика и цвят!Когато е прикрепен стих,няма място за „тълкуване“.А,в другият случай е важно и чувството за хумор,което търси да докосне авторът в читателите.Когато читателят е запознат със Библейските събития,непредубедено приема истините от Словото,нито робува на деноминационни догми(тогава авторското послание достига много лесно).
Също,сюжета може да е за конкретни събития като:пасторите-агенти.Само,който е много запознат и
е бил съвременник може да бъде оптимално обективен(от позиция на Библейските стандарти)!
Като новозаветни вярващи,трябва да имаме чувство за хумор(не подигравателен дух или презрително одумване).На фарисеите е липсвало чувството за хумор,но религиозното лицемерие са имали в „пълна мяра“!
За да изясним идеята за мравките и щуреца,ще си послужа с още един пример(на „два вида“служители). http://bgblagovestie.com/humor/displayimage.php?album=4&pos=1
Нямам никакви претенции да съм художествен критик, но трябва да уточня, че много добре разбрах идеята на карикатурата. Разбрах я защото съм абсолютно наясно с последните събития, които се случват и обсъждат в евангелските среди, още повече че съм част от някои от тези събития. Както виждаш от предишния ми коментар съгласен съм с тази идея, а що се отнася до чувството ми за хумор, бъди сигурен, че ако го нямах не бих могъл да оцелея психически.
Исках, обаче, да посоча друга гледна точка върху карикатурата и да покажа, че може да има и друго тълкувание. Обикновено когато един творец създава свое произведение (ако си прочел в блога ми писал съм разкази), той влага определени идеи и предава някакво послание. Когато това произведение се гледа (или чете) от друг, няма гаранция, че той ще види същото. Така че, посочих една друга страна на посланието на карикатурата и се радвам, че предизвиках дебати и коментари. А в тези коментари могат да се родят много ценни идеи, които да помогнат да се справим с проблемите.
Явно се оказах прав че ще последва и проповед типично в стила на нашенското съвремие. Проблемът е, че твърде далеч отидохме, последвали примера на „напредналите братя американци“. До там че да не правим разлика между библейска и американска култура. Въпросът е на кого искаме да приличаме на преуспяващите западни проповедници пълнещи и управляващи мегацърквите си по модела, описан от П-р. Петков, или да се върнем към библейското християнство, за което загатва авторът на карикатурата и Tatyana Ivanova.
gogo, безкрайно ми е интересно, от къде си извади този извод? Много си далеч от идеята ми (или „модела“, както го наричаш). Изобщо не съм привърженик на т.нар. „мегацъркви“, нито пък на идеята за „преуспяващите“ проповедници. Трябва да ти кажа, че съм разгневил много хора заради разбирането ми, че проповедникът не трябва да чака на десятъците на бедните хора, а да си изкарва сам прехраната и, освен това, да търси начин как да направи така, че хората от поверената му от Бога църква да имат работа. Идеите ми не се възприемат най-вече защото предлагам един наистина труден начин, изискващ много усилия от страна на проповедника, а не лесния, на който сме учени досега. Освен това, далеч не се връзвам в представите за американските преуспяващи проповедници. Дори нямам и собствен автомобил, за което веднъж един преуспяващ проамерикански проповедник ме обвини, че вярата ми е малко. Считам, че имам достатъчно, издържам нормално семейството си, не ми трябва да преуспявам, никога това не ми е бил стремеж. Считам, че моделът, който предлагам не е американски, а напротив – той е библейски, приложен в нашата съвременна, българска (а не американска) действителност. Така че, ще те помоля за две неща: първо, да не правиш изводи за неща, с които не си запознат (като, например, сигурен съм, че изобщо не си чел дипломната ми работа, че да ми говориш за преуспяващи модели и не знам си какво още); второ, след като аз съм излязъл тук с името си без да се страхувам, редно би било и ти да оповестиш кой си. Просто не ми е удобно да дискутирам с г-н Никой, който скрит зад анонимността говори неверни неща.
Всеки служи според дарбата, която има! Мравката може да носи товар 7 пъти по-тежък от нея, щурците не могат да правят това, но могат да свирят. Не може мравката да върши работата на щуреца, нито пък щурецът да върши работата на мравката. Всеки трябва да си знае мястото в тялото.
Брат Ангеле,
Титлата пред името Ви,показва,че сте служител.Според Вас,как трябва да се разбират стиховете от Притчи 6:6 „…Иди при мравката,о,ленивецо,…до стих 11?
Не обръщай внимание на титлата, сложих я заради един друг, ама няма значение. Пасажа, който споменаваш е много хубав и поучителен. Удивителното е, че едно дребно животно като мравката, което обикновено дори не забелязваме по пътя си, ни служи като поука. Но няма нищо странно, Бог избира именно дребните неща за да посрами големите. Идеята тук е заимствана и от източната мъдрост, според която трябва да се използва доброто време за да се подсигурим за лошото – така, както мравката използва лятото за да се подсигури за зимата. Тази карикатура, обаче, не е така съвършена като Божието Слово и не мисля, че е подходяща като метафора. Също както и популярната приказка „Бабо мравке, где така…“ (сигурно я знаеш). Аз лично не съм музикант, пълен музикален инвалид съм, но се възхищавам на хората, които имат таланта на свирят, особено на трудния инструмент цигулка. Мравката има своето достойнство, от което можем да се поучим, но щурците имат друго достойнство, което със сигурност може да на служи също така за поука. Всяко творение на Бога ни разкрива Самия Бог по един уникален и удивителен начин (Вернер Гит е показал това в книгата си „Ако животните можеха да говорят“). Накратко – ценя труда на мравката, но не мога да омаловажавам труда на другите. Ако кажем, че щурецът е ленивец защото умее да свири, нека помислим тогава, какъв е Паганини?
Ангеле,позволи ми да вземем за пример един хвалител от Старият Завет.Той пасеше овце,избавяше ги от дивите зверове.С музикалните си дарби,заслужи благоволението на царя.Същият цар го направи свой оръженосец.Към всичко това,нека да прибавим и неговото смело сърце изпълнено с любов към Бога.Ревността да служи на своя Бог, го изправи срещу филистимския герой Голиат.И овчарчето Давид го победи!…
Давид с музикалните си дарби остави богато наследство от творби,посветени на Бога.На тридесет годишна възраст е помазан за цар на Юдея…
Един хвалител на Бога,който се справял еднакво добре както с арфата,с овчарската гега,с меча,със сърпа и царския жезъл!
Дарба,вяра с ревност,смелост,но и трудолюбие.Мъжете на Бога са с „грапави“ ръце!
Идеята ,за мравките и щуреца нямат връзка с притчата за ленивеца.
Остава някой да се появи и да изнесе проповед че мравката трябва да носи и вместо щуреца, а той трябва да яде от това, което мравката носи и ще зазвучи доста познато. След това как да съберем повече мравки, да покрият разходите по щурците. Те са по-специални, и не бива да бъдат изпуснати, иначе ще отидат да радват слушателите на съседната поляна.
Имам усещането, че някой ме разбира прекалено грешно. Трябва да признаем, че щом като Бог е създал и мравки и щурци, то Той е направил това защото има нужда и от двете създания и те са част от глобалното екологично равновесие. Нормално е хората да имат различни дарби – това е казано на няколко места в Библията, това казват и учените (в психологията се дефинират четири типа темперамент, които определят различни насоки на характера). Ако, например, имам нужда от услуги на юрист (а това често се случва в днешно време) има два варианта. Първият е да подпретна ръкави и да започна да чета законите. Вторият е да платя на адвокат и да ми свърши работата. Първият вариант е много по-труден за мен и няма гаранция че ще успея поради това, че не познавам добре законите. Вторият вариант е по-лесен, защото се доверявам на човек, който е учил право и знае как да подходи. За това той заслужава да му бъде платено. Ако един ден този адвокат има нужда от мен (а аз съм по професия машинен инженер), примерно трябва да му се оправи колата, той ще поиска услуга от мен, за което ще си плати. Аз мога да оправям коли защото това съм учил, той може да се справя със законите защото това е учил. Не е нужно аз да се мъча да бъда адвокат, нито пък адвокатът да бъде машинен инженер. Просто единият се доверява на другия. Или пък, още по-силен пример, ако се разболея търся помощ и плащам за услугата на едни хора, на които им викат лекари. Трябва ли да се лекувам сам? Така че, ето как разбирам метафората с мравката и щуреца (с тази уговорка, че не правя алюзия към църквата, говоря съвсем принципно): ако една мравка има нужда някой да й свири, тя ще наеме щурец и ще му плати за това. Ако един щурец иска някой да му пренесе храна, ще наеме мравката, която може да се справи с това и ще си плати за тази услуга. Не е необходимо щурецът да върши работата на мравката, нито мравката да върши работата на щуреца, а да намерят начин да работят за една обща полза. Както мравката и щурецът са еднакво важни за екосистемата, така адвокати, лекари, инженери, учители, икономисти, математици и т.н. са еднакво важни за обществото. Също така, апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители са еднакво важни за църквата (поне така пише в Ефессяни 4). Проблемът ни като общество е в това, че не сме се научили да мислим като екип или тяло, не осъзнаваме нуждата от другия, гледаме на другия като на по-долен (печално е наистина хвалител да си мисли, че е „голяма работа“ и да се издига над другите), или завиждаме за дарбите и служението, което има другия без да осъзнаваме, че ние имаме дарби и служение точно толкова важни и ценни, колкото и неговите. Както казах, не е проблем в това, че мравката има едни дарби и способности, а щурецът други – те са еднакво важни и ценни. Проблемът е в това, че единият се счита за по-важен от другия, ако щурецът си мисли, че е по-важен от мравката или обратно. Не знам къде Маринов вмества тук Давид, той наистина беше уникален в дарбите си, но не всеки водач и бил хвалител, нито пък всеки хвалител е бил водач. А и да не забравяме, че Давид извърши много тежки грехове, които му струваха много скъпо. Библията ни е предала песните му, но и ни е разказала греховете му. Вярвам, че Бог е допуснал това за да не издигаме човека в култ – може да има дарби, но все пак е човек, и той е склонен към грехове.
П-р Петков,
Вие правите всичко възможно не само да не ви разбират, но също така да не разбира никой тук връзката Ви с титлата, която изписвате пред името си.
Вашият пример за адвокат,маш.инженер и пр. е първосигнално и на елементарно ниво разсъждение.
Смисълът на ВСИЧКИ примери, които дадохте е: някой човек да послужи на друг, в едно определено материално общество с една цел: един човек да ползва възмездно и поради житейска необходимост, за свое потребление облагата, продукта от квалифицирания труд на друг, за задоволяване на човешки, земни потребности. С една дума, примерите Ви нямат библейска аналогия.
Ще Ви посоча, че НЕ така СЛЕДВА да е животът в Тялото Христово. МАТ.20: Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват НАД тях, и големците им властвуват НАД тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец МЕЖДУ вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв МЕЖДУ вас, ще ви бъде слуга;
И Вие знаете, че лично Христос даде пример с целия си живот,както и апостолите писаха за единството в Духа,живяха и дадоха живота си за Царството на Правда и Истина, подчинени докрай на Божиите цели.
В този смисъл вашите примери са диаметрално противоположни на примерът с Давид, конкретно с посоченият от Вас пример за личната изгода в определен момент да ползва човек квалифицирани услуги,респ. продукти на професионалисти.
Според Писанията, Божиите мъже и жени,които бяха призовани от Бог за Неговото дело, за целите на Царството, четем, че те работят за Божия слава, а не да задоволяват нечии индивидуални потребности. Тези святи хора, не работиха ПОРАДИ заплата от човеци/църквата си, или пък от Съюза на деноминацията си/!
Много поука има в тези Божии думи в Пр.6,но е скрита за тези, които не търсят мъдростта на Словото:
„6 Иди при мравката, размишлявай …..7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.“
Йоан 6:27
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде, защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
Накратко казано в Пр.6 не става дума за важността на един труд над друг, за легализация на служение като човешка трудова дейност, както вие интерпретирате, а за съвсем друго нещо.
От написаното от Вас ми е ясно, че не сте разбрали смисъла на дискутирания библ.пасаж, както и вероятно не сте схванали, как от един такъв според Вас „грешен водач хвалител“ като Давид, Бог не допусна!, а напротив, определено от него ИЗБРА да издигне Своя Помазаник за Спасител на онези, които вярват в Него!
Уважаема г-жо Иванова,
Благодаря за изказаното мнение и коментар! радвам се, че съм предизвикал дискусия.
Бих искал, обаче, да дам някои пояснения, за да бъда разбран по-правилно:
1. Не съм коментирал никакъв библейски пасаж, а показаната карикатура. Целта ми беше да насоча вниманието в една друга посока, а именно да не се омаловажава нечие служение или труд. Не бива да изграждаме отрицателен образ на което и да е служение само защото някой служител е злоупотребил с позицията си.
2. Примерите, които дадох, изрично съм посочил, че не правя алюзия с църквата. Колкото и да не ни се иска да признаем, живота е така устроен, че непрекъснато се налага да плащаме на други хора за да направят за нас нещо, което ние не можем да направим. Преди две години ми се наложи да платя 400 лв. да ми бъдат излекувани зъбите. Платих на зъболекар, защото аз лично не мога да си ги излекувам и считам, че съм ги дал съвсем справедливо, оценяйки неговия труд.
3. Напълно съм съгласен с Вас, че в тялото Христово всеки е слуга на другия и мисля, че това също съм го казал в коментара си – прочети внимателно и виж, че съм написал, че всеки е еднакво важен и ценен в очите на Бога и никой не трябва да се изявява като по-голям и по-важен. Считам, че тези мои думи са в абсолютен синхрон с това, което Вие пишете, а именно концепцията за слугата. Така че, тук не виждам в какво точно се опитвате да ме убедите.
4. Искам да Ви информирам, че по Богословие на Стария Завет ми е преподавал Чавдар Хаджиев, а той много добре ми е обяснил защо Бог избра грешния Давид да бъде предшественик на Помазаника. Няма сега да развивам тук тази идея, не мисля, че е точно за този форум, но ако желаете ще Ви изпратя лекциите, които са ни преподавани.
5. Абсолютно никъде не съм писал или твърдял, че служителите (без значение дали са пастири или хвалители) трябва да живеят на гърба на бедните хора и че хората са длъжни да им плащат. Самият аз изкарвам прехраната си с мой личен честен труд, а не от служението. От служението, бъдете уверена, не взимам и стотинка. Ако се интересувате повече можете да видите в сайта на църквата, който съм посочил накрая. Освен това, когато завърших Петдесятния факултет през 2006 г., написах дипломна работа, свързана с финансовите стратегии за църквата в днешното време, в която развих идея, съвсем нова и непонятна за ръководителите ни. И в тази идея липсва познатата традиция църквите да събират десятъци за да осигуряват заплати на пасторите и служителите. Споменах каква ми е професията (и забележете, правя разлика между професия и служение – не наричам „пастир“ професия), преди няколко дни получих още една квалификация, която ми дава възможност да се изхранвам чрез честен труд. Това го пиша не за да се хваля, а за да покажа, че съм напълно съгласен с Вас, че Божиите хора служат за Божия слава. Именно за Божия слава служа. И не само не взимам пари от служението, но и давам за него. Вероятно имате някакво разочарование от пастирите, което е разбираемо, наистина прекалено много от тях живеят в охолство на гърба на изнемогващи хора. Но нека не съдим всички с един аршин, всеки човек е различен.
Накрая, не знам какво смутително има в титлата. Поставих я когато писах коментар на друг човек и я сложих заради него. Не обърнах внимание, че тя излиза на всички коментари, които пиша. За да не смушава никой, сега я махнах. Ако става въпрос за титли, като гледам трите ми дипломи за висше образование мога да поставя и други, но не искам да го правя и не желая титлата да бъде това, което ме характеризира.
Ако трябва да обобщя мнението ми за карикатурата, не мисля, че тя е точна аналогия на отношенията в църквата (хвалител-работник). Това, което се опитвам да кажа е, че в живота труда и на мравката и на щуреца заслужава уважение.
http://www.epc-straldzha.dir.bg
до Ангел Петков
Карикатурният жанр,не е като машинното чертане.Един чертеж на зъбно колело,означава точно това и нищо по-вече.Карикатурните илюстрации във pastor.org,са като притчи в графика и цвят!Когато е прикрепен стих,няма място за „тълкуване“.А,в другият случай е важно и чувството за хумор,което търси да докосне авторът в читателите.Когато читателят е запознат със Библейските събития,непредубедено приема истините от Словото,нито робува на деноминационни догми(тогава авторското послание достига много лесно).
Също,сюжета може да е за конкретни събития като:пасторите-агенти.Само,който е много запознат и
е бил съвременник може да бъде оптимално обективен(от позиция на Библейските стандарти)!
Като новозаветни вярващи,трябва да имаме чувство за хумор(не подигравателен дух или презрително одумване).На фарисеите е липсвало чувството за хумор,но религиозното лицемерие са имали в „пълна мяра“!
За да изясним идеята за мравките и щуреца,ще си послужа с още един пример(на „два вида“служители).
http://bgblagovestie.com/humor/displayimage.php?album=4&pos=1
Нямам никакви претенции да съм художествен критик, но трябва да уточня, че много добре разбрах идеята на карикатурата. Разбрах я защото съм абсолютно наясно с последните събития, които се случват и обсъждат в евангелските среди, още повече че съм част от някои от тези събития. Както виждаш от предишния ми коментар съгласен съм с тази идея, а що се отнася до чувството ми за хумор, бъди сигурен, че ако го нямах не бих могъл да оцелея психически.
Исках, обаче, да посоча друга гледна точка върху карикатурата и да покажа, че може да има и друго тълкувание. Обикновено когато един творец създава свое произведение (ако си прочел в блога ми писал съм разкази), той влага определени идеи и предава някакво послание. Когато това произведение се гледа (или чете) от друг, няма гаранция, че той ще види същото. Така че, посочих една друга страна на посланието на карикатурата и се радвам, че предизвиках дебати и коментари. А в тези коментари могат да се родят много ценни идеи, които да помогнат да се справим с проблемите.
Явно се оказах прав че ще последва и проповед типично в стила на нашенското съвремие. Проблемът е, че твърде далеч отидохме, последвали примера на „напредналите братя американци“. До там че да не правим разлика между библейска и американска култура. Въпросът е на кого искаме да приличаме на преуспяващите западни проповедници пълнещи и управляващи мегацърквите си по модела, описан от П-р. Петков, или да се върнем към библейското християнство, за което загатва авторът на карикатурата и Tatyana Ivanova.
gogo, безкрайно ми е интересно, от къде си извади този извод? Много си далеч от идеята ми (или „модела“, както го наричаш). Изобщо не съм привърженик на т.нар. „мегацъркви“, нито пък на идеята за „преуспяващите“ проповедници. Трябва да ти кажа, че съм разгневил много хора заради разбирането ми, че проповедникът не трябва да чака на десятъците на бедните хора, а да си изкарва сам прехраната и, освен това, да търси начин как да направи така, че хората от поверената му от Бога църква да имат работа. Идеите ми не се възприемат най-вече защото предлагам един наистина труден начин, изискващ много усилия от страна на проповедника, а не лесния, на който сме учени досега. Освен това, далеч не се връзвам в представите за американските преуспяващи проповедници. Дори нямам и собствен автомобил, за което веднъж един преуспяващ проамерикански проповедник ме обвини, че вярата ми е малко. Считам, че имам достатъчно, издържам нормално семейството си, не ми трябва да преуспявам, никога това не ми е бил стремеж. Считам, че моделът, който предлагам не е американски, а напротив – той е библейски, приложен в нашата съвременна, българска (а не американска) действителност. Така че, ще те помоля за две неща: първо, да не правиш изводи за неща, с които не си запознат (като, например, сигурен съм, че изобщо не си чел дипломната ми работа, че да ми говориш за преуспяващи модели и не знам си какво още); второ, след като аз съм излязъл тук с името си без да се страхувам, редно би било и ти да оповестиш кой си. Просто не ми е удобно да дискутирам с г-н Никой, който скрит зад анонимността говори неверни неща.