Методистки епископи на Втория всерусийски събор на Руската православна църква 1923г.

В историята на Методистката църква в България през първата половина на 20-ти век има бели полета. В непубликуваната История на Методистката църква (1857 – 1930) от Самуил Василев, могат да се намерят описания на много събития и имена. Той е използвал записки на п-р Стефан Томов (1850-1939), протоколи на Годишните конференции, спомени на участници. Бащата на Самуил Василев е един от първите пастири на Методистката църква – Петър Василев. Завършил петгодишния богословски курс на Американското научно богословско училище в гр. Свищов през 1886 г. В бележките върху История на Методистката църква в България от Самуил Василев намираме следната интересна информация.

п-р Бедрос Алтунян
Евангелска Методистка църква

История на Методистката църква (1857 – 1930)

Самуил Василев (арестуван по „процеса на евангелските пастири-шпиони” на 60-годишна възраст и лежал в Белене с известния дисидент Стефан Бочев, който го описва в „Агент на граф Бернадот”).

«Исторически факт е, че Методистка църква в Съединените щати е помолена от съветското правителство да помогне за реорганизацията на Православната църква в Русия. Списание «Християнски свят» от април 1923 г. съобщава, че съгласно телеграма до «Чикаго Трибун» от Кливланд, съветското правителство е помолило Методистката църква да избере комисия, която да помогне при реорганизацията на Руската православна църква на Вторият всерусийски православен събор в Москва.

Д-р Джон Т. Смит от «Методисткия благотворителен борд» обявява, че трима европейски методистки епископи ще заминат за Москва през м. април – Едгар Блейк, Джон Нюлсън и Баст. Последните двама са възпрепятствани да присъстват поради промяна на датата в последния момент.

Разбираме, че съветското правителство гледа благосклонно на мисията на Методистката църква. Откакто е завършила Първата световна война, американските методисти не са престанали да снабдяват с храна, дрехи и с други помощи населението на гладуващите места.» – пише Самуил Василев.

Кой е епископ Едгар Блейк? Той е епископ на Методистката църква в Европа. Седалището му е в Париж. Свързан с Методистката църква в България след Първата световна война. Еп. Едгар Блейк председателства 24-та Годишна мисийска конференция 5-8 май 1921г. във Варна и следващите две Годишни конференции: 7 юни 1922 г. в Русе и 31 май 1923 г. в Ловеч . Пълните протоколи от разискванията и решенията са отразени в историята на Самуил Василев.

Епископ Едгар Блейк взема присърце бъдещето на Методистката църква в България. Неговото искрено мнение за трудностите на мисията в България в края на 19-ти век е: «България беше сирак измежду методистките мисии в продължение на половин век. Нашата Църква пое отговорности и не можа да ги понесе. Ние не разбрахме българските нужди… Ако България беше хранена, вместо да гладува, това би я сравнило с най-проспериращите мисии на Църквата. За щастие политиката от миналото беше променена. Молим се да се отнасяме към България по един по-щедър начин. Времето ще покаже мъдростта на това решение.»

На Годишна конференция в Ловеч 31 май 1923 г. еп. Едгар Блейк идва три седмици сред участието си във Втория всерусийски събор на Руската православна църква в Москва и споделя своите впечатления.

«Неделя, 29 април 1923 г. във великолепната катедрала “Христос Спасител” в Москва се събират 500 епископи, архиепископи, митрополити, монаси, свещеници и миряни на Руската православна църква. Очакванията от събора са били големи. Речта на епископ Блейк е историческа. Тя излага чисто християнски възгледи и подкрепя всеки принос за подобрение на човешката съдба. Ние все още нямаме яснота, как се е достигнало до тази покана при търсене на пътища за реформи.»

Съветската власт явно е изпитвала страх от влиянието на Православната църква върху руския народ поради неговата пословична религиозност и привързаност към царя. Тези действия са напълно в разрез с идеите на болшевизма и практиката на диктатурата на пролетариата. Ние все още не знаем кой стои зад тази инициатива. Може би е безспорният гений на Октомврийската революция – Лев Троцки (Лев Давидович Бронщайн), блестящ организатор и стратег, създателят на Червената армия. През този период той все още има голямо влияние. Преди революцията, от януари до април 1917г. той е бил в Съединените щати и вероятно има впечатления от религиозните общности. Може само да се предполага, че той е инициатор на тази покана. Другите членове на Политбюро през 1923 г.: Сталин, Зиновиев и Каменев нямат познания в тази област.

«Църквата и социалната революция»

Реч на епископ Едгар Блейк пред Всеруския църковен събор на 2 май 1923 г.

«Почтени отци и братя, благодат и мир да бъдат с вас от Бога Отца на Господа Исуса Христа. От името на всички епископи от Методистката епископална църква поздравявам ви, свещенослужители на Исуса Христа, чиито сме и на Когото служим. В Негово име и чрез Неговата благодат ние сме едно. Синове сме на един баща. Има един Бог и Отец за всички, който е над всички и във всички.

Ние сме служители на същия Господ. Имаме една вяра, една надежда, едно кръщение. Ние сме членове на същото тяло в Исус Христос. Преживяваме тъжни и тревожни дни. Много неща, които се считаха свещени, днес се отхвърлят. За мнозина самата цивилизация е застрашена. Тъмнина се носи над бездната, както в примитивните времена. Песимизъм и отчаяние навред.

Нека останем спокойни и без страх да гледаме към окончателния изход. Добрият Бог не е абдикирал. Всевишния е още на престола си. «Затова няма да се уплашим, ако земята се поклати и планините се вдигнат и се хвърлят в морето…

Вярата няма да умре. Тя така дълбоко е проникнала в човешката душа, че не е възможно да се изкорени… В делото, което ви очаква, представителите на Методистката Епископална Църквата идват да ви помогнат.»

(Репортаж на д-р Л. О. Хартман в «Християнски свят», август 1923 г.).

Можем да оценим стойността на непубликуваната история на Самуил Василев. С положителност тези събития са отразени в официални правителствени документи на това време и можем да се надяваме, че един ден те ще станат достояние на обществеността. Много събития, свързани с развитието на църквите, все още не са осветлени. Вярваме, че днес има добра воля белите полета в историята да намалеят. Само «познанието на Истината може да ни направи свободни», каза Исус Христос преди 2000 години. В човешката история досега няма средства, с които може да се прикрие Истината!

 

1 comment for “Методистки епископи на Втория всерусийски събор на Руската православна църква 1923г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.