Медицинските сестри – българските герои

пастор Людмил ЯТАНСКИ

Медицинските сестри, осъдени на смърт в Либия, се превърнаха в най-известните хора в България. Всички теми свързани с тях и процеса се превърнаха в една благодатна почва за приписване на заслуги и загриженост за България. Напоследък започнах да се дразня много от цялата тази врява. Зад всичко започва все повече да прозира не грижа за бедните жени, а личен интерес.

В последните дни пък се ражда една инициатива за молебен или молба към Бога за затворниците. Това събитие ще бъде широко отразено по медиите и така ще се засвидетелства голяма грижа. Но пред кого? Нима на Бог му е нужно да дадат този молебен по телевизията? Сигурно вечерта когато Той седне на дивана пред телевизията, ще иска да чуе за какво се молят хората?!

Но още по-голям парадокс се ражда от факта, че молебена няма да е само от християни, но от мюсюлмани, юдеи и вероятно представители на всички официално регистрирани вероизповедания в България. Тогава към кого ще бъдат отправени молитвите? Защо просто да не започнем един мирен процес между Бога и сатана? Та ние сме очевидно по-големи дипломати от Бога. Защо да не го примирим с Неговите врагове? Той очевидно не успява да го стори сам. Каква ирония!

Но най-голямата ирония идва от това, че тази молитва не е насочена към който и да е Бог, а целта й е да бъде видяна от повече хора. Това ли е целта на молитвата? Та нима се молим на хора? Не каза ли и самият Христос: „И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.“ /Евангелие според Матей, глава 6, стихове 5, 6/

Как можем да милеем толкова за едни наистина измъчени жени, които обаче не познаваме лично /поне повечето от нас/, а в същото време не милеем за най-близките си. Как можем да лепим лепенки по коли и къщи “Не сте сами”, подкрепяйки хора, които никога не сме срещали, а в същото време да сме готови да разбием главата на някой нахален шофыор, който ни ядоса на светофара?

Нека бъдем наистина активни в обществения живот, като живеем живота на Христос и адресираме истинските проблеми. Нека да не градим имидж на гърба на страдащите. Нека наистина се грижим за вдовицата и сирачето, за да бъдат те добре, а не за да ни потупат по рамото или пък да забогатеем за тяхна сметка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.