Медицинските сестри – българските герои

пастор Людмил ЯТАНСКИ

Медицинските сестри, осъдени на смърт в Либия, се превърнаха в най-известните хора в България. Всички теми свързани с тях и процеса се превърнаха в една благодатна почва за приписване на заслуги и загриженост за България. Напоследък започнах да се дразня много от цялата тази врява. Зад всичко започва все повече да прозира не грижа за бедните жени, а личен интерес.

В последните дни пък се ражда една инициатива за молебен или молба към Бога за затворниците. Това събитие ще бъде широко отразено по медиите и така ще се засвидетелства голяма грижа. Но пред кого? Нима на Бог му е нужно да дадат този молебен по телевизията? Сигурно вечерта когато Той седне на дивана пред телевизията, ще иска да чуе за какво се молят хората?!

Но още по-голям парадокс се ражда от факта, че молебена няма да е само от християни, но от мюсюлмани, юдеи и вероятно представители на всички официално регистрирани вероизповедания в България. Тогава към кого ще бъдат отправени молитвите? Защо просто да не започнем един мирен процес между Бога и сатана? Та ние сме очевидно по-големи дипломати от Бога. Защо да не го примирим с Неговите врагове? Той очевидно не успява да го стори сам. Каква ирония!

Но най-голямата ирония идва от това, че тази молитва не е насочена към който и да е Бог, а целта й е да бъде видяна от повече хора. Това ли е целта на молитвата? Та нима се молим на хора? Не каза ли и самият Христос: „И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.“ /Евангелие според Матей, глава 6, стихове 5, 6/

Как можем да милеем толкова за едни наистина измъчени жени, които обаче не познаваме лично /поне повечето от нас/, а в същото време не милеем за най-близките си. Как можем да лепим лепенки по коли и къщи “Не сте сами”, подкрепяйки хора, които никога не сме срещали, а в същото време да сме готови да разбием главата на някой нахален шофыор, който ни ядоса на светофара?

Нека бъдем наистина активни в обществения живот, като живеем живота на Христос и адресираме истинските проблеми. Нека да не градим имидж на гърба на страдащите. Нека наистина се грижим за вдовицата и сирачето, за да бъдат те добре, а не за да ни потупат по рамото или пък да забогатеем за тяхна сметка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *