Макроструктура на книгата Даниил

Едно от най-объркващите преживявания за хората, които искат да научат нещо за Библията, е да чуят или прочетат различни тълкувания на някакъв библейски текст или книга. След като Библията е една, защо има толкова много тълкувания? И кое е вярното? Има ли изобщо вярно тълкувание или Свещеното писание е книга, която всеки може да си тълкува, както си иска?

Сред всичкото объркване, което различните интерпретации предизвикват, за искрения изследовател на Библията става необходимост да намери някакви указания в библейските книги, които да водят тълкуването до безпристрастни заключения. Най-хубавото е, че такива указания има. В Писанието могат да бъдат открити различни опорни точки, които помагат на изучаващия да открие истината по даден въпрос. Една от тези опорни точки е макроструктурата на библейската книга. Често тя е изградена по такъв начин, че сама подсказва, кое е най-важното в нея и как следва да бъде тълкувано, така че да ни води до безпристрастни изводи в края. Това е особено полезно в тълкуването на апокалиптичните книги. Нека да разгледаме в тази връзка макроструктурата на книгата Даниил и да разберем, как тя помага в тълкуването на тази книга.

1. Необходимост от разбиране на макроструктурата на библейските книги.

През последните десетилетия има голям напредък в разбирането на библейските книги. Едно от важните неща, които изследванията установяват, е значимостта на строежа им. Това ще рече, че библейските книги не са случаен сборник от истории писани от повече от един автор в течение на години, както либералната теология твърди за много от тях. Оказва се, че отделните части на библейската книга са тясно свързани с нейното цяло. Затова установяването на строежа на една книга помага изключително много за нейното разбиране. Различните части на една книга никога не трябва да се разглеждат отделно от цялата книга, а винаги трябва да се установява връзката им с цялостния й строеж. Това важи с особена значимост за апокалиптичните книги. Изследването и разбирането им никога няма да е пълно, ако техният строеж не бъде взет под внимание.

Макроструктурата на една библейска книга представлява нейния строеж или строежът на големи части от нея. С разбирането на макроструктурата може да се разбере идеята на книгата и оттам – нейното приложение. Затова нейното проучване ще е задължителна част от изследването на книгата.

1) Хиазъм

Има различни видове макроструктури, но най-познатата и представляваща най-голям интерес е хиазмът. Хиазмът е структура, при която два подобни текста или части непрекъснато се съпоставят. Въпреки че най-често той се среща като микроструктура в отделни книги, може да бъде открит и като макроструктура на една книга. Всъщност строежът на една цяла книга може да бъде хиазъм. Когато макроструктурата на една книга е хиазъм, мисълта в началото на книгата се засяга отново и в края. Втората тема от началото се повтаря като втора тема в края на книгата и т.н.

Идеята на хиазма е, че съществува поредица от паралелни мисли, но те не са разположени една след друга, а на различни места. За по-лесното разбиране на въпроса нека да означим реда на мислите графически с буквите А, В и С. В този случай хиастичната структура ще се изрази по този начин:

А В С С’ В’ А’

Мислите са наистина паралелни – А е паралелна на А’, В е паралелна на В’, С е паралелна на С’, но те са разположени огледално в противоложния край на текста/книгата, а не една след друга. И именно фактът, че тези паралелни мисли не са подредени една след друга, прави откриването на хиазмите трудно и изисква много внимателно наблюдение на текста.

2) Видове хиазми

Видовете хиазми могат да изглеждат така:

1) Вертикална подредба

2) Хоризонтална подредба

Хиазмите могат да бъдат организирани вертикално или хоризонтално според удобството на представянето. Централната мисъл на текста може да е само една или да са две паралелни.

3) Полза от установяването на хиазмите

На пръв поглед може да е трудно да се установи, каква точно е ползата от подобна структура и как тя би помогнала в разбирането на дадена книга или пасаж. Но правилно разбрани хиазмите са от изключителна полза, защото когато установиш, кои са паралелните мисли, можеш лесно да откриеш връзката между тях, а схванеш ли връзката им, откриването на смисъла на текста няма да е голямо предизвикателство – смисълът на библейския текст идва именно от повторенията и връзката между текстовете.

Но с това не се изчерпва ползата от хиазъма, защото много често на върха и на двете най-високи части на пирамидата на един хиазъм се намира кулминацията на даден текст или книга. Така самата структура насочва изследователя към смисъла на пасажа или книгата. Хиазмът изисква от изследователя да се освободи от личните се пристрастия и предположения за тълкуването на текста и му посочва, каква е идеята, която трябва да бъде откроена. И така въпреки океана от различни интерпретации на библейските текстове може да се стигне до безпристрастни заключения.

Хиазмът е структура идваща до нас от времена, когато не са били използвани препинателни или други облекчаващи четенето и интерпретирането знаци. Чрез нея е било възможно текстът да бъде съхранен и с това да се дадат и насоки в разбирането му. Тя придава и допълнителна сила и елегантност на изразяваната идея. При хиазмите в микроструктурите частите, които се съпоставят, са приблизително еднакви като големина. Не е същият случай при хиазмите на макроструктурите. Там съпоставящите се части могат да бъдат различни като големина. По тази причина изследователят трябва да вложи още по-внимателно наблюдение в текстовете на книгата.

Книгата Даниил е изградена като два паралелни хиазма. Оттук не е трудно да се заключи, че щом като това е нейният литературна строеж, разбирането на тази структура ще е от ключово значение за разбирането на книгата. Един пропуск в тази област би оставил сериозни празнини в изследването и би го превърнало в недостатъчно задълбочено.

2. Хиастична макроструктура на книгата Даниил.

В книгата Даниил се наблюдават няколко интересни момента. Първата и по-голямата част от последната глава на книгата са пролога и епилога й. За една апокалиптична книга е нормално да има откроени пролог и епилог, но най-интересното идва в същинската й част. Първата половина от книгата Даниил (гл. 2-7) е написана на арамейски език, а другата половина (гл. 8-12) – на еврейски. Един по-внимателен анализ на тези части показва, че всяка от тях формира един хиазъм, в който се повтарят три теми – царства, Божият народ е утеснен и царе. С други думи книгата Даниил като цяло е изградена от два паралелни хиазма, като темите в единия хиазъм се повтарят и при другия. Нека да погледнем самата макроструктура за по-голяма яснота:

Паралелите, повторяемостта и темите, които могат да бъдат установени в първата част на книгата написана на арамейски, се повторят и във втората й част написана на еврейски. Така самата книга ни показва връзката, която съществува между отделните й части, а оттам – и как трябва да бъдат разбирани.

Да вземем например очевидната връзка, която съществува между гл. 2, 7, 8 и 11, които се занимават с темата за царствата. Първото видение от темата за царствата в книгата е сънят на цар Навуходоносор от Дан. 2 гл., а всяко следващо от същата тема го повтаря като прибавя нови характеристики. Това са нарича рекапитулация. Дан. 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света). Към това Дан. 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Дан. 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Дан. 11 гл. пък разглежда събитията от гледна точка на борбата между южния и северния цар във връзката им с Божия народ. По този начин съвсем ясно се вижда, че дадена поредица се гради върху предходната прибавяйки допълнителни елементи. Очевидно изследователят на книгата Даниил трябва да има предвид, че е нужно тези глави да се изучават в тяхната взаимовръзка. Не можеш да разбереш правилно Дан. 7 гл., ако преди това не си разбрал идеята и времевата рамка на Дан. 2 гл. Не можеш да разбереш Дан. 8 гл., ако не си разбрал насоките на Дан. 2 и 7 гл. Явно авторът на книгата очаква, че този, който ще я изследва, ще има предвид взаимовръзката между тези глави, затова когато описва всяко следващо видение, не си прави труда да повтаря насоките дадени от предните, а ги приема за даденост. По тази причина образността на използвания език може да се измени в по-късните видения. Например в Дан. 11 гл. всичко е представено в контекста на конфликта между двама царе – северен и южен. Идеята на тази глава обаче може да бъде разбрана само ако бъде разглеждана в рамката и идеята, които вече са оформени от гл. 2, 7 и 8.

Ето колко полезна и практична може да се окаже хиастичната макроструктура на една книга – тя сама насочва мисълта на изследователя, което му дава уверението, че е достигнал до правилния извод. Нещо повече. Самата структура посочва и коя е кулминацията и най-важна идея на книгата Даниил като цяло. От двата хиазма, които образуват книгата, само написаният на еврейски има кулминация (Дан. 9:26а). Именно тя е кулминацията и на цялата книга:

„И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат…“ (Дан. 9:26а).

Този текст говори за жертвата на Месията и кога точно тя ще бъде пренесена. Кулминацията и най-важна вест в книгата Даниил е, че в определеното време Месията ще осигури спасението на хората. Тази част от пророчеството е идейният център на книгата Даниил, което я прави над всичко друго една месианска, христоцентрична книга. А това ще рече, че колкото и да сме запленени от странните й видения, никога не трябва да пропускаме факта, че всяко нейно видение издига осигурения от небето Спасител.

Това, че книгата Даниил е написана на два езика, лесно може да се обясни с факта, че макар матерният език на Даниил да е еврейският, живеейки и работейки сред вавилонци той си е служил и с арамейския. Това, разбира се, е съвсем точно заключение. Но зад употребата на два езика в тази книга стои нещо повече. И двата използвани в книгата езика преследват една много важна цел. Ако обърнем внимание на времето, в което Даниил е получавал различните видения, ще забележим, че те не са подредени в книгата по хронологичен ред. Хронологията се обърква там, където свършва арамейската част и започва еврейската – гл. 7 и 8. Първата част на книгата написана на арамейски следва точно хронологията, докато не се стигне до гл. 7, където се описва нещо случило се преди събитията от гл. 5 и 6. Втората част на книгата написана на еврейски започва с гл. 8 и следва хронологията така, както е започната като време от гл. 7. Просто някои от събитията в книгата не са подредени по реда на случилото се. Но пък само в този си ред те формират разгледаната по-горе хиастична макроструктура. Ако книгата е била написана само на един език, например на еврейски, обърканата хронология в събитията е щяла да направи впечатление на преписвачите в по-късно време и би било много възможно те да подредят събитията по хронологичен ред. И така нейната структура е щяла да се загуби. А с това ние нямаше да имаме достатъчно ориентири, как точно да я тълкуваме. Но сега макроструктурата на книгата е стигнала до нас в този си вид именно заради различните езици, на които е написана. Те запазват оформените хиазми, защото преписвачите са принудени да я преписват точно в този й вид. А хиазмите от своя страна ни дават насока, как да тълкуваме тази удивителна книга.

3. Други структури в книгата Даниил.

Извън всякакво съмнение е, че книгата Даниил е сложна книга. Сложна е и структурата й, което означава, че можем да я разглеждаме според различни критерии и всеки път да имаме, какво да открием в нея. Подхождайки към нея с различни критерии можем да установим различни нейни нива, всяко от които ще ни помогне в цялостното й разбиране. А точно това е нашата цел. Ако и основната структура, на която е изградена книгата Даниил, е хиазъм, това не означава, че не могат да бъдат открити и други структури в нея.

1) Структура според тематиката на виденията

Книгата Даниил притежава една структура, която се установява сравнително лесно, а именно структурата й според тематиката на виденията – какво ни разкрива тематиката на виденията за строежа на книгата.

Първото видение (сън), на което попадаме, е това от Дан. 2 гл. При него чрез различни метали в образа на един човек се представя историята на няколко световни царства. Значи тук имаме образа на един човек. При следващото видение (Дан. 7 гл.) отново имаме разглеждане на същите царства, но този път те са представени чрез зверове. Допълнителни важни детайли относно тези царства са дадени чрез употребата на рогове. Така при второто видение имаме зверове и рогове. Придвижваме се към следващото видение – Дан. 8 гл. И тук откриваме повторение на използваните вече царства, като и тук за целта са използвани символите на зверове, а важните детайли са дадени чрез употребата на рогове. Това ще рече, че тук отново имаме зверове и рогове. Продължаваме с придвижването напред в книгата. Гл. 9 представя друго видение на Даниил и макар в него да се дават някои важни пророчества, основната му цел е да обясни това, което е останало неясно от предното видение (Дан. 8 гл.). Така че едва при следващото видение (Дан. 11 гл.) се сблъскваме отново с повторение на темата за царствата. Тук те са представени чрез отделни царе, които управляват тези царства.

Ако трябва да представим графично структурата на книгата Даниил според тематиката на виденията й, бихме използвали следния модел:

Сега вече лесно можем да установим, че в известен смисъл първото видение (Дан. 2 гл.) балансира последното (Дан. 11 гл.). Първото представлява образ на един човек, чийто части символизират различни царства. Последното пък е серия от хора (царе), които управляват тези царства. В средата на тези две видения, които използват образа на хора, се намират две видения, чиито образи представляват зверове и рогове и които също се балансират едно с друго.

Тази семпла структура не само показва, че книгата Даниил е изградена на принципа на рекапитулацията (по-късните видения обясняват по-ранните), но доказват и че авторът й е само един опровергавайки възгледа на либералната теология твърдяща, че книгата Даниил има повече от един автор.

2) Структура според естеството на виденията

Сега да задълбаем малко повече и да разгледаме, как изглежда книгата Даниил според естеството на виденията, които се намират в нея.

Първото пророчество от Дан. 2 гл. е дадено като сън на цар Навуходоносор. След това този сън бива показан и на Даниил във видение (Дан. 2:19), но като цяло тук пророкът действа като мъдрец, който тълкува съня на царя. Половин столетие по-късно Даниил получава видение за същите царства като сънуваните от Навуходоносор, но разглеждани от друга перспектива и с повече подробности (Дан. 7 гл.). Това е първото от четирите големи пророчества дадени директно и лично на Даниил и е съвсем нормално то да представлява главното очертаване на бъдещето. То стъпва на оформения от съня на Навуходоносор фундамент, дава му много важна нова перспектива и детайли, но в същото време като първо дадено на пророка пророчество представлява и основната схема, в която всяко следващо ще се движи и към която ще добавя нови перспективи и детайли. Това веднага става видно от следващото видение (Дан. 8 гл.), за което от самото начало се казва, че е свързано с предното:

„В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Даниил, след онова, което беше ми се явило преди това“ (Дан. 8:1).

В третата година от царуването на вавилонския цар Валтасар пророк Даниил получава видение, което той обвързва с предното си видението, което получил две години по-рано – през първата година от царуването на Валтасар (Дан. 7:1). Подобно уточнение изисква при изследването на видението от гл. 8 да се вземе предвид това от гл. 7. Виденията от гл. 7 и гл. 8 се появяват като двойка формирана в разстояние на две години и затова винаги трябва да бъдат разглеждани в тяхната зависимост едно от друго.

След около десет години Даниил получава нова група видения, които са малко по-различни по природа. В рамките на две-три години (Дан. 9:1; 10:1) Даниил получава нова двойка видения, в които пророкът не вижда зверове или други сложни фигури. Това означава, че с виденията от Дан. 2, 7 и 8 глави Бог вече е дал на пророка необходимата образност, с която да се представи бъдещето и пророчествата, които следват оттук нататък, няма да се нуждаят от подобна образност. Тези пророчества (Дан. 9-12 гл.) са по-скоро тълкувания на предните и затова се наричат дидактически. Макар и по принцип всяко от предните видения да съдържа и тълкувание (Дан. 2:36-45; 7:15-27; 8:15-26), пророкът получава още видения, които имат за цел да разширят дадените вече тълкувания. Например Дан. 9 гл. обяснява един елемент, който е останал неясен от предното видение (срв. Дан. 8:26, 27 с Дан. 9:21-23), макар и самото то да съдържа и тълкувание (Дан. 8:15-26). Дан. 11 гл. от своя страна пък доразвива всички предни видения.

За да стане по-ясно, нека да представим графично структурата на книгата Даниил според естеството на виденията й:

Както се вижда, всичко започва с даването на един сън. След това пророкът сам получава две свързани едно с друго видения, на които се дават и тълкувания. След това пророкът получава две други видения обвързани едно с друго, но те вече не съдържат сложни символи, а по-скоро стъпват на дадените по-рано видения и представляват техни по-обстойни обяснения.

Сега вече имаме по-ясна представа за строежа на книгата Даниил според естеството на виденията, което ни помага да отидем още по-напред в изследването си.

3) Структура според използвания език

Един от важните моменти, с които трябва да се съобразяваме в тълкуването на книгата Даниил (както и на всяка друга библейска книга), е използваният език. Оригиналният език на една книга винаги е бил ключов елемент за разбирането й. При тази на пророк Даниил имаме използвани два езика. Първата й половина (гл. 2-7) е написана на арамейски език, а другата половина (гл. 8-12) – на еврейски. За либералната теология това е аргумент, че книгата Даниил е написана от най-малко два различни автора в определен период от време. Изглежда за либералните теолози е немислимо един библейски автор да владее и пише на повече от един език. Имайки обаче предвид позицията, която Даниил е заемал във вавилонската империя, изобщо не може да бъде чудно, че той ползва добре както своя еврейски език, така и говореният в империята арамейски.

Разбира се, тук възниква въпроса, защо Даниил е решил да напише едната част от книгата си на един език, а другата – на друг. Отговорът идва с разбирането на хиастичната макроструктура на книгата, която разгледахме по-горе.

4. Макроструктура и метод на тълкуване.

Хиастичната макроструктура на книгата Даниил и съществуващите паралели, които тя ни посочва, помагат в изясняването и на още един изключително важен въпрос – кой е методът, по който тази книга трябва да бъде тълкувана. Всъщност на този въпрос е отговорено още в първото й видение. Когато пророк Даниил тълкува съня на цар Навуходоносор, той прави съвсем ясно приложение – изпълнението на видението започва от времето на пророка, минава през вековете на световната история и завършва с края на света (Дан. 2:31-35, 37, 38, 44, 45). Това тълкувание е съвместимо само с историческия метод в тълкуването, защото само в историческия метод е залегнало развитие на пророчеството от времето на пророка до установяването на Божието царство (Второто пришествие). Другите методи на тълкуване (прочетете статията Книгата Даниил) или твърдят, че описаното в книгата е история и касае само миналото (претеризма), или разполагат изпълнението на повечето от пророчествата в един кратък период в края на световната история (футуризма). Но пророк Даниил е повече от ясен, когато посочва, как се развиват апокалиптичните пророчества и как трябва да бъдат тълкувани.

Самият Исус потвърждава именно това разбиране на книгата Даниил. А кой познава по-добре пророчествата от Него? Говорейки за предстоящото унищожение на Ерусалим и скръбта, с която то ще бъде свързано, Христос посочва това събитие като вече пророкувано в книгата Даниил:

„И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева): тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите; който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си“ (Матей 24:15-18 – ЦП).

Очевидно тук Исус има предвид Дан. 9:26б, 27, където се говори за унищожаването на Ерусалим като последица от отхвърлянето на Месията. Този, който ще извърши това унищожение, е наречен „мерзостта на запустението“. Това приложение на едно пророчество от книгата Даниил, което Исус прави, се вмества само и единствено в тълкуването на историцизма като не оставя никакъв шанс за претеризма или футуризма.

Хиастичната структура на книгата Даниил потвърждава, че историческият метод е правилният в тълкуването, защото само в рамките на историцизма могат да бъдат обяснени връзките между отделните глави в книгата, както са посочени в двата хиазма и защото цялата повторяемост, която срещаме в тази книга, говори за рекапитулация, която е типично срещана при историцизма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.