Белези на легалистичната църква

БЕЗБРОЙ ПРАВИЛА

Легализмът може да изглежда различно за различните църкви. За някои легализмът може да се прояви под формата на изисквания за облеклото, за други може да е забрана на татуировките или изискване членовете да търсят от пастора одобрение за всяко нещо. Преди години и аз ходих в такава църква. Жените, които носеха панталони, имаха обеци, грим и непокрити глави, бяха открито наричани „Езавел“ и ги гледаха с пренебрежение. Така, вместо да отида на църква, готова да чуя Божието слово и да общувам с другите, аз се притеснявах да не бъда отхвърлена. Пастор Р. Ч. Спроул пише, че ако приемаме човешкия закон като божествен това е „най-смъртоносната форма“ на легализъм. В статията си „Три типа легализъм“ той пише:

„Например, Библията не казва, че не можем да играем карти или да пием чаша вино на вечеря. Не можем да превърнем тези въпроси във външен тест за автентичното християнство. Това би било смъртоносно нарушение на Евангелието, защото би заменило човешката традиция с истинските плодове на Духа.”

ДОБРИ ДЕЛА

Легалистичните църкви често виждат делата като център на спасението. Тези, които са спасени, често са загрижени да не загубят своето спасение поради неизпълнение на добри дела. Въпреки че трябва активно да се стремим да правим неща, които показват посвещението ни към Господа, като хранене на бездомни, ходене на църква, финансови дарения за подпомагане на служения, те никога не могат да се превърнат в мерило за това дали сме добри християни.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, това е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8)

Истината е, че никое дело не би могло да ни спечели място в рая. Спасението е безплатен дар за всеки, който желае да приеме Исус. Когато започнем да приравняваме нашите способности с нашето спасение, ние обезличаваме самия кръст. Благодарение на Христовата милост можем да се наслаждаваме на предимствата да бъдем Божии деца. Както казва апостол Павел:

„Заради Него вие сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога: наша правда, святост и изкупление. Затова, както е писано: „Който се хвали, нека се хвали в Господа.“ ( 1 Коринтяни 1:31)

ЛИПСВАТ ПРОПОВЕДИ ЗА БЛАГОДАТТА

Благодатта и милостта са централна част от Евангелието. И все пак в църквите, които са легалистични, на благодатта не се набляга толкова, колкото би трябвало. Вместо това, онези, които съгрешат или изпаднат в изкушение, биват отхвърлени или дори помолени да напуснат църквата. Трябва да помним, че благодатта също е дар от Господа. В много отношения изборът да се откаже благодат на същите хора, на които Господ е простил, е признак на арогантност, непознаване на Божието слово и осъдителен дух.

„Той ни спаси и ни призова към свят живот – не заради нещо, което сме направили, а поради Неговата собствена цел и благодат. Тази благодат ни беше дадена в Христос Исус преди началото на времето“ (2 Тимотей 1:9).

САМО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦЪРКВАТА/ДЕНОМИНАЦИЯТА ЩЕ СЕ СПАСЯТ

Друг признак на легалистична църква е мнението, че само тяхната деноминация наистина отразява Христос. Хората в църквите виждат себе си като истинската „църква“, която познава истината на Божието слово. Всеки друг с различно убеждение по теми като ролята на жените в църквата, дали пиенето на алкохол е приемливо или дори стила на проповядване, може да бъде причина легалистичната църква да разглежда себе си по-близо до Бога и по-висша. Но Господ никога не прави такива разграничения между вярващите. Вместо това, Той ни насърчава да сме единни въпреки различията, и да се покланяме само на Него.

Всеки път, когато решим, че нашият път е Пътят и осъдим всички останали, ние се поставяме в позицията на Бога. Вярвам, че Господ се интересува по-малко от това дали сте баптист, петдесятен или методист, но пита дали сте приели Христос и Му служите. Трябва да помним, че Божието желание е църквата да бъде в едно съгласие. Въпреки че може да има разлики в начина, по който се покланяме, трябва да помним, че такива разлики са създадени от човека и могат да се превърнат в спънка за някои.

ЗАКОНЪТ Е ПО-ВАЖЕН ОТ ЛЮБОВТА

„Има едно тяло и един Дух, както бяхте призовани към една надежда, когато бяхте призовани; един Господ, една вяра, едно кръщение; един Бог и Отец на всички, който е над всички и чрез всички и във всички“ ( Ефесяни 4:4-6)

Християните трябва да се стремят да следват всички заповеди, дадени от Господа. Въпреки това, Господ иска нашите сърца, а не просто делата ни. Църквите, които пренебрегват  задълбочаването на връзката с Христос, пропускат голяма възможност. Въпреки че Исус не насърчи последователите Си да не се подчиняват на закона, Той даде да се разбере, че дойде да изпълни закона. Фарисеите и садукеите се интересуваха повече от закона, отколкото от връзката с Исус Христос, въпреки че Той стоеше пред тях. Исус дойде, за да привлече хората по-близо до Себе Си. Той целенасочено поддържаше тясно общение със Своите последователи.

CROSS WALK

Виктория Риолано