КРЪСТОВДЕН

Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. (Марк 8:34)

КРЪСТОВДЕН: Какво е истинското значение на празника?

 

ТАЗИ НОЩ СТАВАТ ЧУДЕСА! Хиляди християни се събират на най-свещеното място у нас
Тази нощ е тайнството, което събира хиляди хора всяка година на Кръстова гора. 14 септември е един от Дванадесетте велики християнски празници – Въздвижение на Светия Кръст Господен, или, както народът го нарича – Кръстовден. Още през деня мнозина тръгват на път, за да пренощуват под звездите с надежда за чудо, което да направи живота им по-добър. Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина.
От църквата „Покров на Света Богородица“ до кръста на върха на малък хълм са разположени 12 параклиси, посветени на всеки един от 12-те апостоли. Макар и църквата, и манастирът да са строени в ново време, местността е обвита в легенди. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила частица от свещения кръст. Манастирът е бил нападнат от турците и разрушен, монасите – избити, но частицата от кръста останала скрита. Местните хора винаги са знаели, че в местността има нещо свещено. Преданието се връща към живот през 1933, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ и получил прозрение за едновремешния голям манастир и частицата от кръста.

В това послание му било казано да постави тук висок метален кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. Оказало се, че има още един човек, осенен от подобно прозрение – подполковник Величков. Така металният кръст бил изработен и на 1 май 1936 г., донесен на връх Кръстов и поставен на източното възвишение в присъствието на жителите от близкото село Борово. Бил осветен от свещеник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а после литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков казал на хората да го последват, защото той ги води към старото манастирско аязмо. Гълъбът наистина кацнал на скала, под която след като разчистили камъните, бликнала вода.

От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател – Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Кръстова гора се възражда след 1989 г. от отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите.

В по-скорошни времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието. През октомври 1994 г. дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен с бележка – „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми“.

Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата. Потокът богомолци не секва, но в нощта на 14 септември е особено силен. Всички търсят камъчета с кръстче, защото вярват, че то ще ги пази и помага. Мнозина намират такива камъчета около аязмото. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и вярват, че ще им помогне да се сбъднат.

Кръстовден: В нощта срещу празника Господ слиза на земята…
На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат. Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден .

На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде. В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора , където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст. След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.

Патриарх Неофит ще отслужи литургия за Кръстовден и водосвет за началото на новата учебна година
Празничен водосвет и молитва към Бога за всички преподаватели и учащи ще отслужи Негово Светейшество Българският патриарх Неофит по повод началото на новата учебната година 2016/ 2017. На 14 септември, Кръстовден, от 9.30 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” ще бъде отслужена празнична светата литургия. Веднага след края на литургията, към 11 ч., в израз на разбирането на църквата, че всяко добро дело трябва да започва с молитва към Бога, ще бъде отслужен традиционният молебен за успешно начало на учебната година. Патриарх Неофит ще отправи молитва към Бога за да изпроси неговото благословение и закрила над българските учащи и учащи се. В съслужението ще вземат участие и Браницкият епископ Григорий, Маркианополският епископ Константин, главният секретар на Светия Синод архим. Герасим, който е и председател на църковното настоятелство при патриаршеската катедрала, и столично свещенство. На 14 септември православната ни църква отбелязва големия църковен празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден.

Според църковното предание света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, където се родил, живял, умрял и възкръснал Господ Иисус Христос, за да потърси гроба Господен. Два века по-рано той бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерили пещерата в която бил погребан Христос. Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст положили в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът. На този голям празник БПЦ „приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта“, се казва в съобщението от Синода. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Старият кръст

1. На един хълм далеч бе издигнат груб кръст,
Знак ярък на мъка и срам,
И аз любя тоз кръст, върху който Христос
Зарад грешний свят бе прикован.
Ще ценя много тоз стар груб кръст,
Догде свърша тоз път кат пришлец;
Ще държа здраво тоз стар, груб кръст,
Скоро аз ще сменя го с венец.

2. В скъпия стар груб кръст, тъй презрян от света
Чудна прелест за мене се крий.
За да носи Христос до Голгота тоз кръст,
Свойта слава в небе остави.
Ще ценя много и пр.

3. В тоя кръст груб и стар, с ценна кръв цял покрит
Красота дивна съзирам аз;
Там Христос пострада и без жал бе убит;
Прошка пълна измоли за нас.
Ще ценя много и пр.

4. Сявга верен ще съм на тоз скъп, стар, груб кръст,-
Срама негов ще аз понеса;
И тогаз в небеса, след кат свърша тоз път
Вечно аз ще царувам с Христа!
Ще ценя много и пр.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.