Д-р Вениамин Пеев
Сравнителното религиознание предлага богат материал и научно обосновани анализи, които помагат да установим редица непримирими противоречия между исляма и християнството. Едва ли обаче има по-радикално разминаване между двете религиозни системи от проблема за “възкресението”. За съжаление, у нас по този въпрос е писано много малко, да не кажем – почти никак. Повечето коментари за исляма са исторически, социални, културни, политически и затова има почти бегла представа дори сред християните за неразрешимите богословски противоречия между исляма и християнството, чиито кълнове са очевидни още в двата религиозни документа – Корана и Новия Завет. Докато християнството представя една кохерентна концепция за “възкресението”, като го свързва с неговия Основател Исус Христос и оттук го отнася към Неговите последователи и цялото човечество, ислямът представя една идея за “деня на възкресението”, която страда от логическа обосновка и в никакъв случай не може да бъде определена като стройна религиозна концепция. Както ще видим по-долу, основавайки се предимно на казаното в Корана за възкресението, без да се лутаме в лабиринта на безбройните тълкувания на ислямските екзегети, авторът (или: авторите) на св. ислямски текст или не са били наясно с проблема, или се опитват доста неубедително да го “прескочат”.
Както посочихме вече, християнството има ясна и стройна концепция за възкресението както в Новия Завет, така и в тълкувателната традиция, от която заслужава да откроим становището на св. Григорий от Ниса. В християнската концепция няма само императивно представяне (“Бог каза, че ще бъде така”), а личат искрени опити за логическото аргументиране на възкресението. Основателят на християнството Исус е Божият Син. Той е умрял и възкръснал. Следователно Неговите последователи също могат да се надяват, че чудесната трансформация на умрелия Исус в оживотворено тяло е модел за очакващото ги възкресение след смъртта.
Идеята за “възкресението” в Корана
Ще подчертая още тук, че Новият Завет следва много по-убедителен метод за представяне “възкресението” от Корана. А това е така, защото новозаветните автори говорят първо за възкресението на Основателя на християнството Исус Христос (вж. Мат. 28 гл.; Марк. 16 гл.; Лука 24 гл.; Йоан 20 гл.). В тези паралелни глави е описано или се говори за Христовото възкресение и дори изрично е казано за Христос: “Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече” (Мат. 28:6; срв. 12:40; 16:21; 17:23). Следователно самият Христос е имал приживе съзнанието за Своето възкресение като преодоляване на кръстната Си смърт. Примерът с Исус Христос несъмнено има не само богословска тежест, но и дава изключително силен психологически и морален пример през двехилядолетната история на християнството. Затова ап. Павел, който отначало не е вярвал, че Христос е възкръснал, буквално се сблъсква с Възкръсналия по пътя за Дамаск (Деян. 9:3-6) и поради личната си опитност става най-ревностният защитник на тази концепция. Само дълбоко убеден човек като него може да заяви пред онези гърци, които не са вярвали по традиция, че е възможно да има възкресение: “Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос е бил възкресен – първият плод на починалите” (І Кор. 15:20). Щом като Исус Христос е “първият плод на починалите”, който е бил възкресен, то логично е да се заключи, че ще има много други “плодове”, които също ще преминат през гроба, за да възкръснат като Него. Иначе – продължава да разсъждава Павел – “ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра” (ст. 14). Значи, съдържанието на християнската вяра зависи изцяло от “възкресението на Христос”! Ако то бъде прието, вярата се изпълва като съд с кристално чиста вода, като мях с ново вино. Ако то бъде отхвърлено, съдът остава празен, а мехът се спаружва и се оказва негоден за употреба.
Коранът говори често за “деня на възкресението”, когато Аллах ще призове своите верни. Казано е по категоричен начин: “После след всичко това вие ще умрете. След това ще бъдете вие съживени през Съдния ден” (Сура 23:15-16). Любопитно е да отбележим, че в Корана сe поставя голям акцент върху вестта за умирането на всички (3:185; 17:98-9; 21:35; 29:57; 55:26). В това отношение Коранът много напомня на старозаветните акценти върху смъртта и пътуването към Шеол. Интересът на Корана към смъртта е толкова голям, че в него се отделя значително място и на историята за смъртта на Исус (Иса), след което авторът (или: авторите) прави невероятно алогичен скок и говори направо за “възнесението” на Исус, прескачайки темата за “възкресението”. В Корана няма и намек за това, че Исус е възкръснал! Той “ще възкръсне”, но едва в “деня на възкресението”, т.е. в “съдния ден”, когато това ще се случи с всяка друга човешка твар. Ето пасажа, който предава предполагаемите думи на Исус: “Мир беше за мен в деня, когато аз се родих, в деня, когато ще умра, и в деня, когато ще бъда изправен от гроба си като жив” (19:33). Следователно според Корана Исус Христос още не е възкръснал. Нещо по-лошо, ислямските теолози смятат, че Исус е изпълнявал задачата “само да потвърди истините за вярата (в Аллах), преходността на настоящия свят и какво трябва да направи човек (за Аллах), за да пречисти своята душа” (Генджев, Н. Ислямско вероучение. Мюсюлмански духовен съюз, 1997.17-8).
Разбирането на Корана за “смъртта” на Исус е в пълно противоречие с новозаветния разказ за реалното Му разпъване и убиване. Ето кораничното становище: “Още и за това, че казаха те: “Убихме ние пратеника на Аллах, сина на Мерием Иса”. Но нито го убиха, нито на кръст го разпънаха, защото този, когото те убиха, само представен беше пред тях като Иса. Именно поради това в пълно неведение са онези, които противоречат си един на друг за него. Не знаят те нищо със сигурност по този повод, освен да се водят по онова, което си измислят, но повече от сигурно е това, че не го убиха те. Напротив, въздигна го Аллах него при Себе Си, защото Аллах е велик и мъдър. В него безспорно ще повярва преди смъртта си всеки един от удостоените с Книга. А в съдния ден пък той свидетел техен ще бъде” (4:157-9). Как разбира всъщност Коранът “смъртта” на Исус Христос? За разлика от новозаветния разказ, Коранът представя смъртта на Исус Христос като “привидна”. Това може в най-добрия случай да се примири със сведенията на някои докетически и гностически “евангелия” (Евангелие от Петър, Деяния на Йоан и др.), но не съответства на новозаветното становище за действителната смърт на Христос! Следователно или кораничните автори не са били запознати с каноничните новозаветни писания, или преднамерено са предпочели еретическите становища, за да не бъде представен Исус Христос като Божият Син, Когото смъртта не може да победи. Съществуват невероятни ислямски тълкувателни теории, че “заместник” на Христос на кръста бил или Симон Киринеец, или Юда Искариотски, или дори Пилат – само и само учениците и юдеите да бъдат заблудени, че Исус е възкръснал (Ал-Мубарак, Ф. Ислямската религия. С., 1998. 38; McDowell, J & J. Gilchrist. The Islam Debate. Here’s Life Publ., 1983. 106-8). Също така манихейските еретици от персийски произход лансирали легендата, че Исус бил заместен на кръста от “сина на наинската вдовица”, може би в знак на благодарност за извършеното преди това чудо (Cotterell, P. Islam in Relation to Christianity. London: LBC. 52). Разбира се, такива конспиративни теории днес предизвикват в най-добрия случай само снизходителна усмивка дори и сред някои ислямски тълкуватели.
Смисълът на Христовото възкресение
Защо Коранът и ислямът “прескачат” фундаменталната християнска доктрина за Христовото възкресение? Само незначително обстоятелство ли е това? Дали пък не е една от онези дребни хитринки, с които си служат героите на “Приказки от хиляда и една нощ”, за да заобиколят препятствия, закони и да продължат успешно пътя си напред? Дали пък това не е една своеобразна доаристотеловска арабска “логика” преди откриването на велигия древногръцки логик за арабския свят през VІІІ век? Във всеки случай “прескачането” на Христовото възкресение има своите богословски причини и подбуди.
Съвременният ислямски теолог Сейед Хосеин Наср (род. 1933 г.) признава: “Коранът не приема, че Исус е бил разпнат, но твърди, че Той е бил взет направо на небето. Това е необратимият “факт”, разделящ християнството от исляма, факт, който всъщност е поставен там провиденциално, за да предотврати смесването на двете религии” (Seyyed Hossein Nasr. Islamic Life and Thought. Kazi Publ., 2001; Cotterell, P., op. cit. 49). В мнението на този теолог прозират поне две истини: Първо, на религиозно ниво се признава за “провиденциалност” предотвратяването на “смесване” между исляма и християнството; самопонятно е, че Аллах е предотвратил провиденциално евентуалното смесване, което подчертава теорията за ексклусивизма на исляма. На второ място, неприемането на Христовото “реално разпятие” и имплицитно – на Неговото възкресение като събитие – се приема от ислямски теолози от такъв голям ранг като “необратим “факт”, разделящ християнството от исляма”. Такава позиция подчертава по неоспорим начин ексклусивността на разбирането на исляма и видимото нежелание на ислямските тълкуватели днес да приближат богословските територии на двете религии. Лично аз смятам позицията на Хосеин Наср като напълно откровена и честна!
Възприемането на Христовото възкресение като фундаментална и отличителна християнска доктрина не трябва да подлежи на съмнение. Ап. Павел синтезира фактите, които подкрепят твърдението му за действителната смърт и възкресение на Христос в началото на І Коринтяни 15 гл. Христос е умрял “според писанията” – както в пророчески, така и във физически смисъл. Неговото възкресение също е реално – пак “според писанията”, но и пред очите на свидетели: ап. Петър и останалите ученици, повече от 500 души, с някои от които вероятно Павел е разговарял, на ап. Яков и т. н. Но най-важното свидетелство е явяването на Възкръсналия на самия него: “а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг” (ст. 8). Христовото възкресение е мотив за възкресяването и на Неговите последователи. Най-напред това става в духовния смисъл. Ап. Павел преднамерено използва за себе си думата “изверг” (гр. ектрома=мъртвородено дете), за да подчертае нуждата от духовно съживяване, въпреки че до срещата си с възкръсналия Христос е бил просветен и активен член на партията на фарисеите. Религиозността на всеки човек без възкръсналия Христос е духовно мъртвило, независимо от религиозната му принадлежност. По-нататък ап. Павел прокарва директна връзка между Христовото възкресение и възкресението на хората в определения есхатологичен момент: “Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои, че няма възкресение на мъртвите?” (ст. 12). Ако Основателят на християнството е възкръснал, то логично е да се заключи, че всички Негови последователи имат основание да се надяват, че също ще възкръснат! Мохамед според Корана не е възкръснал; тогава къде е основанието, че това може да се случи с неговите последователи според твърденията в Корана? Логически този въпрос остава открит за разлика от поставения въпрос от ап. Павел по същата тема.
Ап. Павел напълно справедливо може да бъде наречен “глашатаят на възкресението”. Неговите изказвания заемат почти половината от написаното в Новия Завет за възкресението. Той пише за възкресението в посланията си към Римляните, І и ІІ Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, І Солунци, ІІ Тимотей. Докато в Корана ни се представя неясна идея за “възкресението” с епизодична роля, в Новия Завет тази тема е лайтмотивът на проповеди и благовестие пред невярващи. На Ареопага – в самото сърце на елинското академично неверие – ап. Павел говори пламенно по темата за “възкресението от мъртвите” (Деян. 17:31 и сл.). Макар и още непълен, интересът към темата от страна на гърците, които чуват за първи път такъв възглед, е значителен. Вследствие Павловата реч биват убедени в същността на възкресението Дионисий Ареопагит и Дамар (ст. 34), а Стефаниновото семейство е “първият плод на Ахая” (І Кор. 16:15). Оттук нататък предстои онова разпространение на учението за възкръсналия Христос из една мъртвееща империя и една срутваща се култура, за която блаж. Августин ще каже, че само християнският Бог “дава дихание на благородните и злите, оживявайки заедно с тях камъните” (За Божия град V.11). Това разпространение става не с насилие и меч, а с вестта за победата на Христовото възкресение над смъртта.
Християнската концепция за възкресението е развита и систематизирана в превъзходния трактат на св. Григорий от Ниса “За душата и възкресението”. Авторът стъпва на крайъгълния камък на новозаветното учение за възкресението, като му придава нови нюанси, които звучат почти модернистично и за днешния читател. Разсъжденията на св. Григорий са логически издържани, изобилстват на аргументи, които свидетелстват за особено задълбочено отношение към темата за възкресението. Той пише: “Ще видиш, че онова телесно наметало, разрушено сега от смъртта, ще се изтъче от същите [елементи], но не с този груб и тежък състав, а от нишка, преобразувана в нещо по-леко и въздушно, тъй че любимото [тяло] ще пребъде и ще се възстанови в по-добра и въжделена красота” (За душата и възкресението, 108 А). Тази представа на св. Григорий е в пълна хармония с Павловата концепция за възкресението като врата към един нов начин на живот, различен от материалния и подобен на Христовия след Неговото възкресение. Тя превъзжода логически и богословски неясната идея за Исус в Корана, който “прескача” директно от материалния, иманентния свят, без да е умрял и възкръснал, в селенията на Аллах там, горе. Такъв “прескок” от сетивното в несетивното, от иманентното в трансцендентното, от материалния свят в Божия свят не може да стане без възкресенска промяна и преобразуване, както учи на това Новият Завет.
Това е Велика тема!
Трябва да знаем, че първороден грях в исляма – няма!
Започвам отдалече.Сега ще видим нещо, което християните могат да го тълкуват.
Аллах кара ангелите да се поклонят на Адам.
Сура Та Ха
116. И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.
Иблис отказва и става сатана.
Ангелите се покланят само на своя Създател, а не на грешник като Адам!
Евреи, глава 1, стихове 5 – 7
5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: – „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син“?
6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – „И поклонете се Нему, всички Божии ангели“.
7 И за ангелите казва: – „Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък“;
///
Откровения, глава 14, стих 7
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
Забележете в две различни книги /които са според исляма от Аллах/ са използвани еднакви изрази, но ангелите се покланят не на своя Създател, а на човек?
…следва …
117. И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!
118. За теб там има, да не си нито гладен, нито гол.
119. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”
120. Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”
Забележете, че Сатаната изкушава Адам, а не Ева…
Кораничният сюжет е леко смехотворен.
Тук следва най-важното за исляма:
121. И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди.
122. После неговият Господ го избра прие покаянието му и го напъти.
123. И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.
124. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”
Забележете аят 122.
В него се казва, че Аллах е простил на Адам /Господ го избра прие покаянието/.
Заключението ми е поетично, с рима:
В исляма първороден грях няма!
Дяволът е подлъгал Адам – а не Ева.
Дяволът е ял с Адам /аят 121 и 122 показва точно това/.
Предупредил ли е Аллах директно Ева да не яде от дървото?
Тук оставям християните да си отговорят на въпросите:
– Ако Бог е опростил първородния грях – има ли смисъл да се изпратят Адам и Ева на земята?
– Би ли имало нужда от смъртта на Исус, ако нямаше първороден грях? Т.е. ако Адам и Ева изпълняваха всички разпоредби на Бог?
Благодаря на г-н Йоан за включването. Той остава верен на темата за взаимоотношенията на някои коранични и новозаветни учения. Лично аз уважавам това!
Съгласен съм за странностите в разказа за изкушението на първата човешка двойка (по-специално на Адам). Но има ли този случай отношение към темата за Христовото „възкресение“? Има ли данни в Корана за „възкресение“ на Христос? Или в някоя от ислямските традиции?
„Благодаря на г-н Йоан за включването. Той остава верен на темата за взаимоотношенията на някои коранични и новозаветни учения. Лично аз уважавам това!“
Няколко пъти вече писах, че според Богословието в Корана, Аллах е низпослал Стария, Новия Завет и Псалмите.
Изключително важно е за исляма е да се ползват няколко превода, защото в различните преводи в един и същи знамения /аяти/ пише неща, които са ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ.
Сега ще представя два аята от руския превод на Корана, точно свързани с това, зали Исус в Божи Син /официалната версия на исляма е, че Исус е само пратеник на Аллах и не е Божи Син/.
Сура 21, аят 25
25. Мы не посылали до тебя ни одного посланника, которому не было бы внушено: «Нет божества, кроме Меня. Поклоняйтесь же Мне!».
До тук всичко е ясно – на пратениците им е внушено да казват – Няма друг Бог освен мене. Покланяйте се само на мен.
Обаче забележете какво се говори в 26 аят.
26. Они говорят: «Милостивый взял Себе сына». Пречист Он! Они же – почитаемые рабы.
Забележи израза „они говорят“ = „те казваха“.
Т.е. Пратениците казваха, а не Аллах.
Разбирате ли – Всички пратеници им е внушено, че Всемилостивия си взе Син!!!
И самият Аллах казва за себе си „Пречист е Той“ – това гарантирано са думи на пратениците /Аллан никога не нарича себе си ТОЙ.
Пояснение – Подчертавам, че записаното в този кораничен текст, за не го споделям.Всички пратеници на Аллах според официалната версия на исляма 124000 души.
Тази верига от Пратеници започва от Адам (Адем), преминава през всички старозаветни патриарси –Авраам (Ибрахим), Исак (Исхак), Иаков (Иакуб), Израел (Исмаил), Илия (Илиас) ; Мойсей ( Муса ) , преминава през Александър Македонски (Зу-л-Карнайн), през Исус Христос (Иса) – синът на Мариам (Мария), всички ученици на Христос, и т.н. и т. н. и завършва с Пророка Мохамед! Това са абсурди, но според Корана – всички пратеници те /рабите на Аллах/ са знаели, че Аллах има духовен Син.
Тук искам да чуя и Вашия Коментар, преди да представя какво е написано в Българската компилация на Корана.
„Съгласен съм за странностите в разказа за изкушението на първата човешка двойка (по-специално на Адам). Но има ли този случай отношение към темата за Христовото “възкресение”? Има ли данни в Корана за “възкресение” на Христос? Или в някоя от ислямските традиции?“
Тук ще кажа, че аз ще разглеждам Корана само този, чийто превод е официално признат от Главно мюфтийство на мюсюлманите в България.
Тук ще ви представя арабски сайт със множество преводи на Корана. На български език обаче е използван само този , който аз ползвам /на проф. Цветан Теофанов/.
Анализирам няколко превода на Корана, предимно на английски и руски, защото както казвам – пише различно в различните преводи.
За да не пиша прекалено дълго, ще кажа, че съм извадил всички случаи в Корана, кудето се говори за кръстна смърт.
Всички случай на кръстно разпъване описани в Корана са завършвали със смърт.
Сура 5, аят 33
33. Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение,
Сура 7, аят 124
124. Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.“
Сура12, аят 41
41. О, мои двама другари в затвора, единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.“
Сура 20, аят 71
71. Каза [Фараонът]: „И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.“
Сура 26, аят 49
49. Рече [Фараонът]: „Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.“
///
Обаче възловият аят в Сура 4, аят 157 за кръстната смърт на Исус в Корана, мюсюлманите го ТЪЛКУВАТ порочно – Исус НЕ Е УМРЯЛ НА КРЪСТА, А Е ВЪЗДИГНАТ ЖИВ ПРИ АЛЛАХ /ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ НА ИСЛЯМА/.
Сура 4, аят 157, се посочва, че Аллях е излъгал вярващите, че Исус е разпнат на кръста, чрез създаване на масова илюзия / само им бе оприличен … /за Неговата смърт:
157. и изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.“ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.
За сега толкова. Следващия път ще дам още факти и накрая ще стигна до заключение, което мюсюлманите се страхува да оборят.
Г-н Пеев,
Въпросът за кръстната смърт на Исус в исляма, до е изключително труден и до сега нито един арабски богослов не е дал точен отговор – Кой уби Исус на кръста?
Няма нито един мюсюлмански богослов, който да може да отговори – убит ли е Исус на кръста или е въздигнат жив?! И ако е жив – кого тогава са разпнали вместо Него?
Някои мюсюлмани твърдят, че вместо Исус на кръста е разпнат Юда?!
Други, че вместо Исус е разпнат Симон Киринеец /разменили са се по пътя към голгота/!
Нали се сещате, че при римски войници – това няма как да стане…
Официалната версия е, че Исус е въздигнат жив /и сега е жив/.
Най-доброто обяснение, което преди доста време съм чел от английски преводач на Корана е приблизително следното /цитирам по памет/ – “Аз не знам кого са разпнали, но мюсюлманите трябва да вярват, че Иса е въздигнат жив!”
Подобни твърдения, че Исус е въздигнат жив, противоречат на цялостната логика в Корана.
Забележете някой от противоречията последствие неправилното тълкуване.
1. Ако Исус е все още жив, то Мохамед не е последния пророк /печатът на пророците/ , както твърди
Сура 33, аят 40.
40. Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.
Ако Исус е все още жив то Печатът на пророците следва да е Исус, защото той все още е жив и е Знака на Аллах за Часа и с мисия на Земята да убие Даджал / Антихриста /, да съди мюсюлманите в Съдния ден и т.нат.
2. Ако Исус е още жив, не става ясно кому плаща вече над две хиляди години милостинята закат?
На Исус е разпоредено от Аллах да плаща милостинята закат докато е жив!
Сура 19, аят 30 и 31
30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.
Ако е все още жив, то кому плаща милостинята закат през последните над 2 000 години Исус – дали на неверниците в Ада, или на имащите всичко праведници в Рая?
3. Изразът „А когато ме прибра”, отнасящ се за Исус, от сура 5, аят 117
„117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.”,
се отнася и за Мохамед, според хадис на Бухари.
Описан е в хадис на Сахих Бухари-
Том 6, Книга 60, Хадис номер 149
„Разказва Ибн Абас: Апостолът на Аллах изнесе проповед и каза: “О, хора вие ще бъдете събрани пред Аллах боси, голи и необрязани “Тогава (цитирайки Корана), той каза:
”Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ¬ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим…” (21.104)
Пророкът каза: “Първото, от човешките същества, които ще бъдат облечени в Деня на възкресението, ще бъде Авраам.
Гледай! Някои мъже от моите последователи ще бъдат доведени и тогава ангелите ще ги запрятят в ляво (Ада – Огъня). Аз ще кажа: “О, Господи! (Те са) моите другари! ” Тогава ще дойде отговор (от Всемогъщия): “Ти не знаят какво е след теб. “Аз ще кажа, както благочестивите роб (Пророкът Исус) каза:
„Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (5.117) Тогава ще се каже: “Тези хора са продължили да се вероотстъпници, след като си ги оставил”.”
Източник -http://www.sahih-bukhari.com/Pages/Bukhari_6_60.php
Няма нито един мюсюлманин да твърди, че Мохамед е още жив / т.е. Мохамед в гарантирано мъртъв/, то следва, че и Исус е мъртъв – разпнат на кръста до смъртта си!
Думата “прибра” в сура 5, аят 117, гарантирано има смисъл на смърт за Мохамед и аналогично – смърт на Исус.
///
Има и още няколко противоречия, но те са маловажни…
За сега толкова. Следващият път ще представя цялата истина за кръстната смърт на Исус /Иса/ и то по такъв начин, че да е в съзвучие с цялото богословие и в Корана и в Светото Писание.
Благодаря отново на г-н Йоан за включването, въпреки че ми се щеше да чуем и други мнения.
Искам да направя обаче две забележки по коментара Ви, г-н Йоан, или по-точно – уточнения.
В една статия на популярно ниво, каквото преднамерено поддържам тук, не е нужно да се посочват различни преводи на цитираните аети. Не правим научно изследване или дисертация. Преднамерено продължавам да цитирам по избрания от мен превод на св. Коран, защото той е предназначен за ползване от българските имами (предполагаемо!) и мюсюлманските школи, въпреки че разполагам с чужди преводи. Нали разбирате, че е безсмислено да търсим арабския оригинал, който малцина у нас биха разбрали?…
На второ място, доколкото разбирам, сте съгласен, че в Корана е налице твърдението за „подмяна“ на Иса на кръста от други лица, което приближава кораничното становище до еретическите възгледи в ранното християнство, но го противопоставя на новозаветния възглед. По въпроса за „възкресението“ на Иса обаче не ми отговорихте – има ли го, или го няма в Корана? Аз не мисля, че в цитирания от Вас ает 4:157, където се казва, че Иса бил „въздигнат“ от Аллах, става дума за „възкресение“. Тук става дума за ВЪЗНЕСЕНИЕ, за което ще говорим по-късно. Именно този проблем съм се опитал да засегна в горната статия. А проблемът за „възнесението“ е още по-абсурден, защото е неприемливо „невъзкръснал“ да се „възнесе“!
Bog dava talkovanie v bibliyata po razlichni nachini na horata koito ya chetat Bibliyata ne se chite kato nauchna kniga i kato filosovska kniga.Bibliyata e nashata duhovna hrana i tryabva vseki den da se hranim s neya kato ya chetem.Ima razlika mezhdu kurana i Bibliyata.V korana horata vyarvat v Alax i v mohamed Prorok i osht na vtorata stranitsa ina opisana molitva za magiite a bog kazva che tezi magii sa cherodeiski i idolopoklonski neshta i vseki koito vyarva v tyh i gi pravi(magii) e proklet.Mnogo nevyarvashti v Isus musyolmani i arabi vyarvashti v isliyama vyarvat v Alax i te vyarvat i izdigat zhivotnoto kon no ne vyarvat v Isus Hristos a turtsite misulmani v Alax i v Mohamed prurok i imat molitvi s 7 pati povtaryane za zdrave ,lubov razdyala i drugi takivi.Ako nyakoi chovek gi pogledne losho te se molyat i go urchasvat da se razbolee ili neshto drugo losho da mu se sluchi naprimer imat i molitva za smart i nevyarvash chovek v Bog i Isus Hristos i Svyatiyat Duh umira ot proklinaneto na musulmanina nevyarvasht v Isus a tova e smarten gryah kazva Isus v bibliyata. A peavoslavnita hristiyani te sa religiozni i izdigat ikonite klanyat se na tyah i kazvat che te sa svyati i pomagat na horata naprimer za zdrave. Palyat sveshtichki dazhe i na velik den i se molyat za zdrave i dr.i si mislyat che kato zapalyat svesht i se pomolyat na Gospod ili nyakoya ikona shte badat spaseni ili iztsereni iche grehoveta shte im badat prosteni no Isus kaza v bibliyata az sam svetlinata na sveta nyama nuzhda ot rakotvornata svetlina na svechta da ya naritchame da ni pomogne za nasha nuzhda,Sveshta beshe izmislina za svetilo v tamninata, a dneshno vrane kogato nyama tok. Az ne osazhdam nikoi chovek vseki ima pravo da vyarva v kakvoto iska.Za men Bog e moya spasitel i toi Isus e moyata svatlina za na nego sluzha i na nego vyarvam amin
От всичко написано по-горе от мен става ясно, че отричането на кръстната смърт на Иса /Исус/ води до непреодолими противоречия в словата на Аллах в Корана. Следователно, Възкресението на Исус е подменено.
Арабският текст също НЕ Е КАТЕГОРИЧЕН ЗА ТОВА, ДАЛИ Е УБИТ ИСУС НА КРЪСТА ИЛИ Е ВЪЗДИГНАТ ЖИВ ПРИ АЛЛАХ.
Г-н Пеев,
Сега ще направим един експеримент и се надявам да участвате в него. След това ще получите и моя коментар. И накрая ще Ви кажа истината за Кръстната смърт на Исус в Корана. Истината е твърде неочаквана…
Ето арабският текст на Сура 4, аят 157
وَقَوْلِهِمْ إِنَّا قَتَلْنَا الْمَسِيحَ عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ رَسُولَ اللَّهِ وَمَا قَتَلُوهُ وَمَا صَلَبُوهُ وَلَـٰكِن شُبِّهَ لَهُمْ ۚ وَإِنَّ الَّذِينَ اخْتَلَفُوا فِيهِ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ ۚ مَا لَهُم بِهِ مِنْ عِلْمٍ إِلَّا اتِّبَاعَ الظَّنِّ ۚ وَمَا قَتَلُوهُ يَقِينًا
А тук ще ти представа транслитерацията на същия аят:
Waqawlihim inna qatalna almaseeha AAeesa ibna maryama rasoola Allahi wama qataloohu wama salaboohu walakin shubbiha lahum wainna allatheena ikhtalafoo feehi lafee shakkin minhu ma lahum bihi min AAilmin illa ittibaAAa alththanni wama qataloohu yaqeenan
Източник – searchtruth.com/chapter_display_all.php?chapter=4
Тук отново ще представя българският превод на проф. Цветан Теофанов:
157. и изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.“ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.
Въпросът ми е – как се превежда думата „уама“ ? Дали „уама куаталууху“е = на „не го убиха“ или „уама куаталууху“ е = на „го убиха“ и дали „уама салабууху“ е = на „не го разпнаха“ или „уама салабууху“ е = на „го разпнаха“???
По-точно – дали „уама“ придава отрицателен смисъл на следващия след него глагол или му предава положителен смисъл?
Експериментът е следния:
Тук ще ви представя Гугъл-ски електронен преводач от арабски език на български език.
Направете на арабския текст малко по-горе, които съм дал / а ако смятате, че съм го манипулирал, Копнете текста от арабския източник който съм дал /!
След това на текста в полето означено за арабски език и натиснете бутон !
Само ми кажете, как са преведени думите „уама куаталууху“е = на „не го убиха“ или „уама куаталууху“ е = на „го убиха“ и дали „уама салабууху“ е = на „не го разпнаха“ или „уама салабууху“ е = на „го разпнаха“
Гугъл преводач от арабски на български език, на руски, на английски и на всякакъв език, който владеете – http://translate.google.bg/?hl=bg&tab=wT#ar|bg|
Ще останете доста учудени от превода! Повярвайте ми …
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Предварително ще ви покажа, че УАМА се превежда и в положителен смисъл.
Сура 2, аят 136
136. Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
Сега ще представя арабският текст на този аят 2:136
قُولُوا آمَنَّا بِاللَّهِ وَمَا أُنزِلَ إِلَيْنَا وَمَا أُنزِلَ إِلَىٰ إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ وَإِسْحَاقَ وَيَعْقُوبَ وَالْأَسْبَاطِ وَمَا أُوتِيَ مُوسَىٰ وَعِيسَىٰ وَمَا أُوتِيَ النَّبِيُّونَ مِن رَّبِّهِمْ لَا نُفَرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِّنْهُمْ وَنَحْنُ لَهُ مُسْلِمُونَ
И сега представям транслитерация на същият аят 2:136
Qooloo amanna biAllahi WAMA onzila ilayna WAMA оnzila ila ibraheema waismaAAeela waishaqa wayaAAqooba waalasbati WAMA ootiya moosa waAAeesa WAMA ootiya alnnabiyyoona min rabbihim la nufarriqu bayna ahadin minhum wanahnu lahu muslimoona
Съвсем ясно се вижда, че проф. Д-р. Цветан Теофанов /един от най-добрите арабисти у нас/ четири пъти е преведен „Уама“ като положително събитие и нито един път като отрицателно!
Нито един път не е отрицателно …
Източник – searchtruth.com/chapter_display_all.php?chapter=2
Попитайте мюсюлманите – вярват ли в Исус, Моисей, Ибрахим, Исмаил, Исхак, Якуб, и в даденото на християнските пророци!
И ако вярват, то защо е употребена думичката „Уама“, според тях е = на отрицание?
И някъде пише ли:
136. Кажете: „Вярваме в Аллах и НЕ в низпосланото на нас, и НЕ в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и НЕ в дареното на Муса и на Иса, и НЕ в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.“
Къде е истината – когато казват, че Исус не е разпнат или когато казват, че вярват на християнските?!
И така, всички видяха, че УАМА, не придава винаги отрицателен характер изреченията. За това е по-добре да се насочим към една друга Сура, за която мюсюлманите по-малко говорят –
Сура 3, аят 55
55. Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ЩЕ ТЕ ПРИБЕРА и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”
Ето и арабския текст!
55. Ith qala Allahu ya AAeesa INNEE MUTAWAFFIKA warafiAAuka ilayya wamutahhiruka mina allatheena kafaroo wajaAAilu allatheena ittabaAAooka fawqa allatheena kafaroo ila yawmi alqiyamati thumma ilayya marjiAAukum faahkumu baynakum feema kuntum feehi takhtalifoona
Тук нещата стават по-ясни!!!
Арабският текст „INNEE MUTAWAFFIKA“ е преведен на български език „ЩЕ ТЕ ПРИБЕРА“!!!
ВНИМАНИЕ – ТОВА Е ВЪЗЛОВ МОМЕНТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ИСЛЯМСКА ИЗМАМА!
АКО ИМАТЕ ПОЗНАТ, КОЙТО ДА ЗНАЕ АРАБСКИ, ПРОСТО ГО ПОПИТАЙТЕ – КАКВО ОЗНАЧАВА НА АРАБСКИ ДУМАТА „TAWAFFI“.
щЕ ОСТАНЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ИЗНЕНАДАНИ!!! МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКОТО СТЕ ОЧАКВАЛИ…
Трябва да признаем, че сериозността, с която г-н Йоан подхожда към темата за смъртта и възкресението на Господ Исус Христос, е впечатляваща! Няма съмнение, че за да се разбере отношението на авторите или редакторите на различните аети по темата, е нужно да се отнесем към арабския оригинал. Но ще си призная, че не знам арабски език и без справка с хора, които знаят този език, няма как да продължа дискусията.
Благодаря на г-н Йоан за уточненията!
Г-н Пеев, Вие пишете нещо твърде интересно – Сура 19, аят 33:
„Ето пасажа, който предава предполагаемите думи на Исус: “Мир беше за мен в деня, когато аз се родих, в деня, когато ще умра, и в деня, когато ще бъда изправен от гроба си като жив” (19:33).“
Но съществува един аят в същата Сура 19, който повтаря аят 33, но се отнася за един голям пророк в исляма – Яхя /това е арабското име на Йоан Кръстител/:
Сура 19, аят 15
15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
Няма съмнение, че каквото се случи с Яхя, същото ще се случи и с Иса /Христос/. Т.е. ще умрат и ще възкръснат.
Яхя /Йоан Кръстител/ е СВЯТ според Корана!
Сура 19, аяти 12 и 13
12.“О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И ДАДОХМЕ МУ Ние мъдростта още като дете,
13.и състрадание от Нас, и ЧИСТОТА. И бе богобоязлив,
Друг важен момент при възкресението е, че ИСУС ще съди мюсюлманите по време на Съдния ден /на арабски Къямет/. Това не го отричат дори и ислямските теолози. Това следва от хадис /предание/ на най-почитания суннитски събирачи на хадиси Сахих Бухари:
Сахих Бухари – Том 4, Книга 55, Хадис 658:
Разказва Абу Хурайра:
Апостолът на Аллах каза: „Как ще бъде, когато синът на Мария (т.е. Исус) слиза сред вас и той ще съди хората от Закона за Корана, а не от Закона на Евангелието (Фатех-ул Бари страница 304 и 305 том 7)
Според исляма, Исус трябва да е още жив и в плът издигнат при Аллах. Трябва в плът да съди грешниците и след това да умре и възкръсне – нещо, което е абсурдно за възприемане.
Всико това потвърждава това, което казвам – текстът в Корана е фалшифициран…
WAMA от арабски може да предава и в положителен смисъл изречението и отрицзтелен смисъл. Но за да сме сигурни какъв с какъв смисъл да преведем WAMA, може да се разбере само от контекста в Корана. Ако има някъде друг аят, в които категорични да се твърди, че Исус е не е убит на кръста, само тогава може да се предаде отрицателен превод на текста. В Корана има само два аята, от които можем да разберем убит ли е Исус на кръста или не е убит.
Сура 3, аят 55
55. Ith qala Allahu ya AAeesa innee muTAWAFFeeka warafiAAuka ilayya wamutahhiruka mina allatheena kafaroo wajaAAilu allatheena ittabaAAooka fawqa allatheena kafaroo ila yawmi alqiyamati thumma ilayya marjiAAukum faahkumu baynakum feema kuntum feehi takhtalifoona
55. Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ЩЕ ТЕ ПРИБЕРА и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”
И още един-
Сура 5, аят 117
117. Ma qultu lahum illa ma amartanee bihi ani oAAbudoo Allaha rabbee warabbakum wakuntu AAalayhim shaheedan ma dumtu feehim falamma TAWAFFaytanee kunta anta alrraqeeba AAalayhim waanta AAala kulli shayin shaheedun
117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато МЕ ПРИБРА, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.
И В ДВАТА АЯТА Е ИЗПОЛЗВАНА ГУМА В ЧИЯТО ОСНОВА ЛЕЖИ АРАБСКИЯ ГЛАГОЛ „TAWAFFI“, КОЕТО ОЗНАЧАВА „УМИРАМ“ и има смисъл на СМЪРТ!
ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ФАЛШИФИКАЦИЯ В ИСЛАМА – ИСУС ДЕЙСТВИТЕЛНО СПОРЕД КОРАНА Е УМРЯЛ НА КРЪСТА, НО МЮСЮЛМАНИТЕ КРИЯТ ТОЗИ ФАКТ. Привеждат го „ще те пробера“, което дори може да има смисъл на смърт.
В Корана има още 23 аята в основата, на които лежи арабската дума за убивам или смърт-„TAWAFFI“.
Всички без изключение са преведени в смисъл на смърт. Ще посоча Примери:
Сура 6, аят 61
61. Wahuwa alqahiru fawqa AAibadihi wayursilu AAalaykum hafathatan hatta itha jaa ahadakumu almawtu TAWAFFaffathu rusuluna wahum la yufarritoona
61. Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [ангели-] пазители. А щом при някого от вас дойде СМЪРТТА, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Сура 40, аят 67
67. Huwa allathee khalaqakum min turabin thumma min nutfatin thumma min AAalaqatin thumma yukhrijukum tiflan thumma litablughoo ashuddakum thumma litakoonoo shuyookhan waminkum man yuTAWAFFa min qablu walitablughoo ajalan musamman walaAAallakum taAAqiloona
67. Той е, Който ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после ви изважда ¬ деца, после [ви оставя] да стигнете зрелостта си, после ¬ да остареете, но някои от вас УМИРАТ преди това. И [ви оставя Той] да стигнете определен срок, за да проумеете.
/////////////////////////////////////////
Сура 32, аят 11
11. Qul yaTAWAFFakum malaku almawti allathee wukkila bikum thumma ila rabbikum turjaAAoona
11. Кажи: “Ще ви ПРИБЕРЕ душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени. После към вашия Господ ще бъдете върнати.”
и т.нат.
Така, че няма абсолютно никакво основание и 3:55 и 5:117 да бъдат преведени по различен начин от СМЪРТ.