Кому е нужен втори църковен ВУЗ?

95 comments for “Кому е нужен втори църковен ВУЗ?”

1. Изразената от Ректора на ВЕБИ позиция е абсолютно прозрачна и отговаря на много от въпросите, които бяха поставени в предишната дискусия по повод анонса в „Труд“. Това изявление не е закъсняло, но се появява след като изчакахме достатъчно време, за да чуем публичните изявления на инициаторите на недоразумението „Св. Тривелий“. Сега вече знаем кои са тези инициатори. И все още очакваме те да проговорят!…
   Аз също съжалявам – подобно на Ректора на ВЕБИ, че нашият приятел п-р Евгени Найденов не откликна на нашите молби да каже истината. Ако беше направил това, то щеше да бъде една очаквана мъжка проява! Но е видно, че не всички сме се отърсили от психологията на тоталитарното време, когато живеехме на сянка, служехме на сянка, вярвахме на сянка, а си мислехме, че сме синове и дъщери на Слънцето на правдата и истината…
   Сега обаче времето е друго. „Нищо скрито няма да остане скрито“. Ако не приемаме богословската истина, че „Бог вижда всичко“, то поне би трябвало да помним, че „Големият брат“ (Интернет в случая) е винаги на своя пост и ни наблюдава. И в двата случая трябва да бъдем много отговорни за делата си!

2. Аз си харесвам училището и за мен няма значение как ще се казва! Ръководството и преподавателите се грижат да получим знанията необходими за работата ни в църквите и би било добре да ги насърчите и подпомогнете, вместо да ги критикувате, плюете и т.н. Нека Бог да ви благослови!

3. Драги „Венци“, за КОЕ УЧИЛИЩЕ говорите и КОЙ според Вас не го харесва (не използвам улични действия като „плюя“)? Четохте ли по-горе изявлението на Ректора на ВЕБИ (Висш евангелски богословски институт) Анатолий Еленков? Точно защото той, аз и други преподаватели и евангелски вярващи СИ ХАРЕСВАМЕ ИНСТИТУТА, сме ПРОТИВ опита на АГИТКАТА на г-н Стоян Лалев да разедини ВЕБИ (вижте пълното му наименование). Така че недоразумението „Св. Тривелий“ не е новото име на ВЕБИ, а име на РАЗЦЕПЛЕНИЕТО и САБОТАЖА НА ВЕБИ. Вие това ли харесвате?
   А Вие, Венци, впрочем, в кой факултет и в кой курс сте, та още не сте разбрали КАК СЕ КАЗВА Вашият Евангелски институт?

4. От моята църква имам членове,които са завършили Висшия евангелски богословски институт в София.Сега те са най-успешните ми служители,които не само практикуват наученото,но и подготвят бъдещи служители.ВЕБИ с най-ерудираните и атрактивни препораватели е един дар от Бога за църквите в България.

5. Д-р Пеев прехвърлям отговора си към вас под тази публикация като по-уместна. В Светото Православие си имаме една единна и единодействаща семинария, докато вашето протестантско сектанизиране си личи и в училищата. Преди време бях чел, че според вашия евангелски лидер Георги Бакалов и неговите апостоли Пилев и Павел, една от причините за това е че евангелският университет е близък до структурите на Държавна сигурност. Според вас, дали това не е и причината за създаването на втори ВУЗ? Мога да ви отговоря и на последния въпрос ако сметнете, че е удачно точно тук да обсъждаме агентите на ДС в образованието на православните или протестантските църкви. Благодаря за вниманието!

6. Ст.ас. Еленков, специална благодарност за мъжката постъпка. С Янко Добрев и Ангел Петков сте един от малкото български пастори които се осмеляват да пишат открито в този сайт посветен на български пастори. Позицията ви буди някои въпроси, които се налага да разясните малко повече. Колко от цитираните от вас деноминации все още са активна част от ВЕБИ, след като т.нар. то вас ОБФ се отделя вземайки половината от тях със себе си? Ясна ли е съдбата и на старозагорския факултет на ББЦ който цитирате? Факултета при СЕПЦ който многократно вече обсъждахме тук е в траен финансов и духовен колапс, едвам поддържащ една задочно пасторско обучение, което според д-р Пеев произвежда пастори еретици. При създалата се ситуация коя от изброените от вас деноминации ще остане в структурите на старото ВЕБИ?

7. Г-н Виктор Старев, хубаво е, че пак се появихте в нашите дебати. Вашият интерес към протестантската проблематика е завиден. Бих Ви дал един съвет обаче (макар че няколко пъти вече загатвах за това): първо се явявайте на публични дискусии като тази без дългата дреха на православното си самочувствие, защото веднага изпъквате като „бяла врана“. След това – и то е много важно! – включвайте се с ТОЧНИ ДЕТАЙЛИ, а не с измишльотини.
   Когато говорите за „една семинария“ на светото българско Православие, ЧЕРЕПИШКАТА СЕМИНАРИЯ ЛИ ИМАТЕ ПРЕДВИД? Че тя отдавна не съществува, г-н Виктор Старев! Вие тази семинария ли сте завършили, та сте толкова впечатлен от нейната „единственост“? Или под „семинария“ разбирате бившата „ДА „Св. Климент Охридски“? Че и нея отдавна я няма!…
   Понастоящем в България има, доколкото знам, поне четири действащи богословски факултета в университетите в София, Пловдив, Велико Търново и Шумен. Прочее, за каква „единна и единодействаща семинария“ загатвате? Известно ли Ви е, че всеки един от посочените факултети сам определя своя учебен план – както позволява Законът за Висшето образование?
   Що се отнася до „лидери“ като Г. Бакалов (който, доколкото знам, дори не е в България) и другите посочени лица, те не могат да бъдат БЕЗПРЕКОСЛОВНИ АВТОРИТЕТИ (както в светото Православие). Ние не им прикачваме определението „свети“ пред имена на „лидери“ и се вслушваме в техните мнения, доколкото съответстват на Св. Писания. И не на последно място – споменатите от Вас лица НЯМАТ НИЩО ОБЩО с Висшия евангелски богословски институт, за който дискутираме тук.
   Ерго (латинска дума, нали?), г-н Виктор Старев, следващия път се явете с подготвено домашно за въпросите си! Очаквам с радост!

8. Ех, драги д-р Пеев, докато се правите на лошия даскал който бие с показалката си ученичките си по главата няма да доведете този диспут до никъде. Виждам, че умело избягвате да кажете за агентите във ВЕБИ затова засега ще ви оставя да ви помислите по този въпрос, но моля ви не ни правете на балъци с общи изрази от народния фолклор. Кой според вас няма нищо общо с темата за новия ВУЗ? Павел Игнатов ли който е един от създателите му по регистрация?
   Ангел Пуилев ли който като член на алианс Обединени евангелски църкви прави предложение за (цитирам) „промяна в устава за участието и правото на глас на равен брой представители на деноминации в Управителния съвет” с цел да атакува доходоносната инстанция „образование” за която се е усетил вече като бакалавър от Theology Bible University, Ramona, California и главен редактор/богослов/консултант/издател на вашата нова библия?
   Или Георги Бакалов който свидетелства за (цитирам) „чудното” получаване на акредитация за ВЕБИ – Богословски факултет към НА ОБЦ, след като изгонил Сатана от министъра на образованието, който сега е член на неговата църква.” Учуден съм че хората от неговата свита още не са ви нападнали форума с про-ромски и про-политически мандати (от латинската дума mandātum), както имат (турска дума) табиет често да правят. Хайде моля ви се, нали се вижда от регистрациите им в ДАКСИ, че и двамата се водят на адрес Веслец 69 до ден днешен? Кого смятате че заблуждавате с тази тъжна постановка? Ако ще подавате братска ръка и ще дискутираме истината свалете моля ви картите на масата!

9. Г-н Георгиев, ще се опитам с няколко думи да отговоря на поставените от Вас въпроси.

   1. Всичките шест деноминации учредители на ВЕБИ са собственици и винаги ще бъдат собственици на ВЕБИ!

   2. Според Закона за вероизповеданията, изповеданията разкриват Висши училища за своите кадрови нужди, следователно всичките факултети или учебни звена във ВЕБИ са разкрити и са собственост на определена деноминация или деноминации.

   3. Както вече споменах, в края на 1999 г. шест от традиционните за Р. България вероизповедания разкриха четири факултета и учредиха ВЕБИ.

   4. Четирите Факултета са: Богсловски факултет на СЕПЦ – собственост на Петдесятния съюз, Богсловски факултет на ББЦ – собстветост на Българска Божия църква, БФ на НА ОБЦ – собственост на Обединена Божия църква и Обединен богословски факултет – собственост на Баптисткия съюз, Методисткия съюз и Конгрешанският съюз.

   5. През 2002 -2003 г. Методисткия съюз забрази своето членство във ВЕБИ. Замразяването на членството се изразява в оттеглянето на представителите на Методисткия съюз от работата на ОБФ, от Управителния съвет на ВЕБЕ и от Академичния съвет на ВЕБИ. Съответно, Методисткия съюз спря да внася и определените годишни вноски към ВЕБИ. Въпреки това, Методисткия съюз остава съучредител и съсобственик на БЕБИ, както и запазва правото си в бъдещ момент да разкрие собствен факултет в рамките на ВЕБИ или да се присъедини към дейността на вече съществуващ такъв.

   6. През 2008 г. Българска Божия църква сне доверието си от ръководството на Богословски факултет на ББЦ (Стара Загора) и де факто закри своя факултет към ВЕБИ. Ръководството на бившия вече Богословски факултет на ББЦ регистрира свое вероизповедание – „Църква на Бога“ и както някой във форума спомена, извършват някаква образувателна дейност, но извън рамките на ВЕБИ. ББЦ продължава да бъде съучредител и съсобственик на ВЕБИ!

   7. През 2012 г., по време на заседание на УС на ВЕБИ, стата ясно, от представителите на Баптисткия съюз и на Конгрешанския съюз, че раководствата на двете деноминации ще предприемат действия по снемане на доверието и закриване на ОБФ! Държа да отбележа, че до този момент това не е факт! Както вече споменах ОБФ имат натрупани задължения към ВЕБИ на стойност, около 20 000 лева, който дълг не е по вина на деноминациите собственици на ОБФ, а поради неправилната управленска и финансова политика от страна на ръководството на ОБФ.

   8. Ръководството на ОБФ си намира нова деноминация – чадър, в случая „Българска свободна църква“ и с връзките които лицето Лалев има по високите етажи на власта, успяват да разкрият самостоятелено богословско училище „Св. Тривелий“.

   Г-н Георгиев, ОБФ не „отдела половината“ от което и да било нещо! ВЕБИ продължава да съществува и да функционира успешно, най-вероятно от новата учебна година, с два богословси факултета – на СЕПЦ и на НА ОБЦ.

   Г-н Георгиев, незнам от къде черпите информацията си за „траен финансов и духовен колапс“ на Богословския факултет на СЕПЦ, но бих искал да Ви кажа, че на споделям Вашите виждания и оценки! Не считам, че богословските отклонения на един, двама или десет пастири или служители на която и да е деноминация (освен ако с тази бройка не се изчерпва лидерския състав на съответната деноминация) са показателни за духовния колапс на деноминацията, нито пък техното богословско училище може да бъде третирано като “ произвеждащо пастири еретици“!

   Поздрови!

10. Драги ми г-н Виктор Старев, и този път ще Ви обърна внимание, но за последен път.
    В началото си помислих, че сте някой грамотен ПРАВОСЛАВЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, каквито винаги съм уважавал, но вече съм убеден, че не сте. Вие сте просто един БЕДЕН ПРОВОКАТОР НА ЧАЛГАРСКО НИВО.
    Непредубедените участници в дискусията вече сме сигурни, че Вие не познавате нито Общата църковна история, нито Православното богословие, нито каквото и да било нещо от протестантизма и Евангелизма. Вие не реагирахте на споменаването ми за Булгаков и Флоренски, защото явно нищо не знаете за тях. Изтърсихте куп невежи импровизации от рода на това, че Реформацията (едно абстрактно понятие, а не личност)се била „съветвала“ със светото Православие за своите доктрини. После твърдоглаво искате да вкарате в дискусията имената на хора, за които е ДОКАЗУЕМО, че не принадлежат отдавна към дейността на ВЕБИ. В последния си постинг подхвърляте и расистки елемент и се опитвате да насъскате едни евангелисти срещу други.
    Вашият провокаторски инат (турцизъм)показва, че Вие НЕ ДОПРИНАСЯТЕ С НИЩО към дискусията „Кому е нужен втори протестантски ВУЗ?“
    В заключение: Като „даскал“ (грецизъм)НЕ БИЯ не само ученички, но и провокатори. На ПРОВОКАТОРИТЕ обаче Законът за образованието ми дава право ДА ГИ ИЗГОНЯ ОТ ЧАС – още повече, че са натрупали САМО ДВОЙКИ ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ!
    С Вас съм приключил, защото оттеглям подадената си ръка!

    Д-р Вениамин Пеев

11. п-р Ачо Петков, защо не питаш сега кой пуска чужди мнения в групата си без да пита?
    http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=406916086024158&id=159355674113535

12. Г-н Еленков дали 4 минус 2 факултета е равно на 2 факултета на есен или новия ВУЗ ви дърпа половината факултети е едно и също. Въпросът е, че оставате декан само на вашия си факултет. След като спряха бюджета на СЕПЦ техният наистина едвам крета и изводите за това ги вадя от предните публикации на д-р Пеев.

    Не знам от къде черпите информация че ББЦ са закрили факултета си, но днес в сградата им в Ст. Загора се проведе семинар на тема мисия и обществото, а е имало и подобен и в София. Под чия юрисдикция става това ако ВЕБИ и ОЕЦ де юре хабер си нямат за подобни мероприятия? И ако ОБФ дължи 20 000 лева, не значи ли че и ББЦ има същото задължение от 2008 насам? Дано не прозвучи много директно, но като декан изглежда нямате идея какво става по факултетите на ВЕБИ след като си правят семинари наляво надясно и основават нови вузове без ваше знание?

13. Г-н Георгиев, нямам, нито време, нито желание да влизам в полемика с Вас! Ако имате някакви въроси свързани с фактология, ще бъда на ръзположение!

    По отношение на последният Ви пост, ще отговоря с няколко думи:

    1. Изобщо не е все едно, дали „новият ВУЗ“ „дърпа“ половината факултети или част от деноминациите са закрили своите факултети! Помислете и ще видите, че съм прав!

    2. Освен, че съм декан на „нашия си“ факултет, съм и ректор на ВЕБИ. Дори и само един факултет да остане, ВЕБИ ще съществува!Подозирам, че въпреки обширното ми обяснение за структурата и дейността на ВЕБИ, Вие не сте я разбрали!

    3. ББЦ закриха факултета си към ВЕБИ! От тук на сетне, всяка църква, деноминация, домашна група, парацърковна организация, включително и ББЦ, може да си провежда семинари, обучения, евангелизации, та дори да се опита да си отвори и ВУЗ! Това си е тяхно право и работа! Това, което твърдя е, че тези дейности не са в рамките и под авторитета на ВЕБИ! Ако някой друг Ви каже нещо различно, значи Ви лъже!

    4. ВЕБИ не е собственост на ОЕЦ, а на шест деноминации, пет от които са членове на ОЕЦ!

    5. ББЦ има зъдължения до 2008г. След замръзяване на своето членство, ББЦ няма зъдължения към ВЕБИ! Това вече го споменах при предишния си пост, само че по повод Методистката църква. Случаят е аналогичен! Моля четете внимателно! Въпреки множеството правописни грешки информацията е важна 🙂

    6. На последно място, не е моя работа да следя, кой какви семинари, служби и турнири си организира, особено когато става въпрос за църкви и организации, нямащи пряко отношение към ВЕБИ! Бъркате ме с някой друг! Що се отнася до ракриването на нови ВУЗ-ове, пак повтарям, всеки има право да се пробва! Обикновено тези неща стават тайно и на тъмно, така че няма как да знам за това, освен пост – фактум, колкото и да се старая да си върша добре работата като ректор!

    Със здраве!

14. Тони едно и също е. Деноминациите не правят ВЕБИ а учениците. Като имате само 2 факултета, ясно е че другите два ще завлекат половината ви студенти към новото ВЕБИ. И така и иначе пак сте без студенти, а без тях ще си преподавате един другиму.

15. Може пук да не казва защото го е страх д-р Пеев да не му напише двойка по деканство и да го изгони от час. Давайте сега по темата!

16. Г-н Пеев, аз си знам училището, но ще ви го кажа и вие да го знаете „ОБФ“. Сега ще съм втора година и отново ви повтарям, че за мен е прекрасно училище. А езикът ви не е подобаващ на уважаван човек като вас. Опитайте с по-мек тон да защитите идеята си! Коментарите ви ги четат и хора, които не са вярващи.

17. Много моля да не спорите с мен а с фактите. Дори и да не искате да влизате в полемики относно ВЕБИ позицията ви на декан, ректор, президент, пастор, ст.н.с. и т.н.с. ви задължава да проведете неприкрито и прозрачно ръководство на институцията, която българските евангелисти както са ви поверили така могат да ви и отверят. Не ми е ясно защо скачате срещу мен като аз ви показвам само кой може да има интерес и Кому е нужен втори църковен ВУЗ? Иначе защо Иво Койчев ще кани в Стара Загора бившия/настоящ президент на колежа там? Нали се сещате за апетитните евро фондове малцинска интеграция и кой набързо се е усетил как да ги усвои чрез един нов ВУЗ.

18. Miracle Worker, удивително, как знаеш, че следя дискусията, че да ми отправяш послания? Сигурно си пророк, или по някакъв начин наблюдаваш кой стои зад монитора. Това ми прилича на Big Brother. Добре, както и да е. На въпроса: интересуват ме моите мнения и постове, а не чуждите. Тук е ред на г-н Еленкв да пита. А за „Св. Тривелий“, мисля, че много неща можем да изпишем и да кажем тук. Нормално като всяко ново нещо, да има мнения „за“ и „против“. Като възпитаника на ВЕБИ на мен ми се иска инстотута да остане. Но, в крайна сметка, като хора, които вярват в Бог (а се надявам, че тук всички сме такива) нека не забравяме, че дело, което не е от Него ще бъде премахнато, а това, което е от Него ще устои. Мисля, че времето ще покаже дали това е грешка или добър и полезен ход.

    Добре би било да бъде чуто мнението на хората, които стоят зад създаването му, за това се присъединявам към призива на д-р Пеев п-р Евгений Найденов, когото много уважавам, да излезе със становище. Иначе ще се чуват гласовете само на едната страна, а това няма да доведе до обективност в преценката.

    Между другото, финансовият колапс на факултета на СЕПЦ е факт. Това го казвам с голяма болка и съжаление. Мога да кажа причините, но това ще бъде на друго място. Тук обсъждаме “Св. Тривелий”, а според мен тази дискусия е свързана пряко с бъдещето на българското протестантско образование.

19. Финансовият колапс на ВЕБИ е причината да се създава нов ВУЗ. На Евгений са му обещали дивиденти и затова остави и църква и родина и хукна да се обучава за новата позиция че и регистрираната му деноминация стана залог. Жалко само за хората по църквите и по студентските скамейки на ВЕБИ които още вярват на евангелската пантомима.

20. Необходима е коренна промяна на финансовата политика на СЕПЦ, и на факултета като част от него. Сегашната просто не е адекватна на съвременната обстановка. Проблема, обаче е в това, че в нашите среди промени почти не се правят, а всяко мнение, което е революционно различно от установеното статукво не се възприема и се подминава с насмешка. Не говоря за управата на факултета, те правят това, което могат в условията, които им се предлагат. Проблема е в съюзното ръководство, което, макар и променено след последния събор, не показва никаква воля за промяна на посоката и финансовата политика е крайно неадекватна на съвременната обстановка. Нямам идея по какъв начин ще се финансира „Св. Тривелий“, но след като се стига до неговото създавана и при това зад него стоят хора, които са уважавани и са пример за много студенти и пастири, трябва да помислим къде е раната на ВЕБИ и, което е по-важното, да я излекуваме. А лекуването вече е работа на докторите.

21. Кое според вас гарантира, че новият ВУЗ ще бъде с нужната финансова обезпеченост и отчетност? До момента създателите му мълчат като риби. Колко човека които лично познават Евгени го поканиха да вземе отношение. Той или не е в час или гледа да се измъкне сух от конфузната ситуация. И в двата случая организаторите на /старото-ново/ ВЕБИ остават под прикритие т.е. старата песен на нов глас. Апропос, г-н Еленков вие от къде сте сигурен, че новият ВУЗ няма да е регистриран в министерство на образованието? Законът допуска такава регистрация ако е направена от гражданско сдружение а не от вероизповедание.

22. Ангеле ти ако верно пишеш в 2 часа през ношта явно следиш форума с голям интерес.
    Няма ли да слежеш вече от марсохода и да открише магистралата до Стралджа?
    Така ходенето ти до СЕПЦ и ВЕБИ ще се ускори неимоверно.

23. Това не е позиция, а пасквил. Ново ВУЗ е нужно на всички онези, чиите надежди, ресурси и време бяха разбити във ВЕБИ. И то не защото училището не е имало добро начало или потенциал, а защото фактори в неговото администриране са тъкмо хора, способни да вербализират горната позиция. Но дори и ВЕБИ да функционира добре, не мога да разбера неистовата враждебност към новата инициатива. Вие, старата генерация, по същество ли отхвърляте изобщо всякаква инициативност и иновативност в мисленето? Младите сред вас искат да тръгнат по нов път – какво толкова ви дразни това? Пуснете ги да направят каквото могат. Ще има две учебни заведения – вашето, консервативното, с определени интелектуално-духовни рамки, и другото, факултет, създаден по различен тертип. Не знам дали ще успеете да ми обясните какво толкова неприемливо сте видели в това? Или предварително ви притеснява, че могат повече от вас, че виждат някои неща по-ясно от вас?

    Почвам да си мисля, че браните ВЕБИ не като ревностен образователен деец, а като чиновник, който го има за някаква бащиния. Какъв проблем имате вие, асистент Еленков, с това дали ще има ново училище, и как ще се казва то, ако вашето функционира добре и е конкурентноспособно? До този момент слушахме колко „много е нараснала протестантската общност в България“, а сега отведнъж – „протестантите са само 150 000 души“. Ръкопляскам на математиката ви без да ви познавам, асистент Еленков, но не мислите ли че тъкмо склонността да се мери всичко в математически стойности е причина да се отделят от вас онези, за които работата в образователна институция е преди всичко работа със и сред хора? Не мислите ли, че сред тези 150 000 души, които пълнят църквите ви (и джобовете ви!) има поне 100 – 200 човека, които заслужават учебно заведение от нов тип? Само много негоден за поста ректор на ВЕБИ човек може да каже, че училището е собственост на тази или онази деноминация – то не е собственост на никого, то се администрира от тях. Изобщо, и с библейското разбиране за администрирането на християнска институция не сте много наясно. Но предполагам, че много кръстословици сте решил като ректор на ВЕБИ и затова така вещо се изказвате по проблемите около алтернативното учебно заведение.Поздрави!

24. Борисе, опитвам се да схвана подтекста на закачката ти, но нещо не ми се отдава и странното е, че колкото повече се вглеждам в словата ти в опит да вникна дълбоко в тях, все повече откривам правописни грешки. Все едно че наблюдавам звездното небе – колкото е по-мощен телескопа, толкова повече звезди се виждат. Туко що приключих работата си (не че има някакво значение, но само като информация, в момента подготвям един студент за изпит по техническа механика и се заниамвам със задачите му) и гледам – то неусетно станало 1,55. Решавам да погледна как върви дискусията, защото наистина ми е интересна и този проблем живо ме вълнува, и гледам – Борис Георгиев пише три реда, които нямат нищо общо с темата, коментира времето когато пиша и се занимава с много важния въпрос дали магостралата е годна за използване и още по-важно, защо не съм я открил. И понеже по принцип винаги отговарям на въпроси, ето отговорите ми:
    1. Защо в 2 часа – вече разбра. Защото не очаквам бедните хора да ме хранят с техните десятъци, а по честен път си заработвам прехраната.
    2. Магистралата не е мопе задължение, а на Бойко Борисов. Ако ме повика за да я открия ще отида. Но не ми се обади, този път пропусна, а ако не ме канят нямам навика да се натресвам.
    3. Не ми се налага да пътувам до СЕПЦ или ВЕБИ, но скоро имах ходене до София и видях, че участъка е супер. Планирам поход до Мусала скоро и ако решиш да се включиш заповядай, ще те повозя по магистралата до Стралджа (само на 12 км. е възела).
    4. Нямам сведение до този момент от историята на човечеството да е стъпвал човек на Марс, което изключва напълно възможността аз да се намирам там. Когато конструирам космически кораб за полет до Марс ще ти се обадя да ходим заедно. За сега се задоволяваме с телескопите и сведенията от апаратите, които са там.
    А за да не кажеш, че от метафори не разбирам, трябва да ти кажа, че така като гледам, на фона на дискусията, свързана с протестантското образование, тяоето изявление стои наистина като марсианец.
    Вдъхновяваш ме да отпусна фантазията и въображението си, но наистина е късно (благодаря ти за загрижеността) и трябва да лягам, че утре пак ме чака работа. А ти утре се наспи спокойно че да не ми тежиш на съвестта!

25. Преди 1990г.,нямаше евангелски ВУЗ-ве.Евангелските общества бяха преследвани.Българският евангелизъм имаше своите мъченици.Вярващите,нямаха академични „знания“,но прекарваха заедно много често в усърдна молитва- за да оцелиеят,за поколението след тях.ВУЗ-ве ще има,но ще има ли благословение,помазание от Святият Дух?Ще има ли работници на Божията нива или дипломирани бакалаври-чужди на ралото и сърпа?
    Вижте ситуацията в последните години,вижте „дипломантите“до къде докараха реномето на Българският евангелизъм…Новите „лица“ на протестанството в Бълария,как да ги наречем?…
    Или сме в диспенсацията на „мутро-евангелизма“…

26. Това, което съм чувал от вярващите, преживели комунизма, е, че са копнели за този момент, да има възможност за по-дълбоко духовно образование. Така че, богословските ВУЗ-ове дойдоха на точното време и точното място. Нека, обаче, да бъдем честни и да признаем, кой, в действителност управлява протестантството в България? Не знам за другите деноминации, но за СЕПЦ мога да кажа, че той се управлява от същите онези служители, които нямаха възможност поради обективни причини да имат духовно образование, а сега, когато имат такава поради редица причини не искат да го добият. Един от уважаваните пастори в съюза, който заема и висока позиция в ръководството, не веднъж се изказвал негативно както за петдесятния факултет, така и за духовното образование като цяло. Негативното отношение към образованието от страна на болшинството пастири, ръководители на СЕПЦ съм го усещал всеки път, когато съм присъствал на заседанията. Така че, за сегашното положение на евангелизма в България не мисля, че трябва да виним дипломираните бакалаври. Може да има изключения и между тях, но като цяло те не са само добре обучени теоретически, но и са достатъчно посветени, за да бъдат превъзходни работници на Божията нива. Но тяхното мнение не се чува в ръководството, а и самото ръководство на СЕПЦ (това съм го обсъждал както с бившия, така и с настоящия председател и за това го заявявам категорично) не прави нищо, за да лансира тези обучени кадри. Като потвърждение на тези мои думи мога да посоча много факти. Имам усещането, че ръководството се страхува да предаде властта на младите и завършили богословско образование служители. Лансират се неуките и необразованите, тези, чието образование се ограничава само до амвонното богословие (този термин е въведен от моя колежка) или, в най-добрия случай, завършили някакъв начален осем месечен курс, но с чувството, че са завършили Оксфорд. Така че, като цяло проблемите на евангелизма днес е тотално неадекватно на времето управление – този подход може да е бил достатъчно ефективен в епохата на комунизма, но днес времената са други. Проблема е, че в ръководството на СЕПЦ е пълно с хора, които имат носталгия по миналото и искат да го върнат, но не мислят, че връщайки миналото ще върнат и робството. Но миналото няма как да се върне. Аз съм убеден, че ако управлението не само на СЕПЦ, но и изобщо на протестантизма в България, попадне в ръцете на младите и обучени хора, които нямат носталгия по миналото и не говорят непрекъснато колко хубаво било преди, а живеят в настоящето и са достатъчно адекватни на съвремието, нещата коренно ще се променят.

27. Аз не разбирам защо при ясно изразеното разграничаване от новия проект, асистент Еленков изобщо се идентифицира с новия проект и подхвърля саркастични претенции, че създаването на ново протестантско училище трябва да минава през него като ректор на сега действащото. Въпросът въобще не би трябвало да го засяга? В своето изложение той очертава пълната липса на допирни точки между ВЕБИ и новото учебно заведение, но не казва как да се тълкува интензивният му бараж от изсмукани от пръстите аргументи, и какъв е смисълът от него, освен като недоброжелателно очерняне, или казано по простонародному – плюене? Самият стил и самото заглавие на статийката му са в типичния формат на някогашните пропагандни многотиражки. Размахва пръст асистент Еленков, видите ли, не се шегува. Разобличава негодници, разкрива врагове, клевети и каля по такъв колоритен начин, че дори на човек, който никак не се интересува от вътрешните интриги в протестантския свят, да му стане интересно.

    Обикновено въпросът „Кому е нужно…“, свързан с някаква нова инициатива, особено изхождаща от доскорошни съратници, издава безсилна враждебност. Кучетата си лаят, керванът си върви; нещата се случват, събитията следват логичната си последователност. Мечтите постепенно стават реалност, идеите добиват форма, наместват се където им е мястото, и недоволството от такова естествено и ползотворно развитие на нещата издава по-скоро интелектуална неадекватност и пълна неспособност за практическа реализация на собствен битиен или мисловен модел. Обикновено, процесът на една раздяла – като се почне от роенето на църковните общества, преходът им от нездравословна многочисленост към по-здравословния, консолидиран и динамичен формат на малочислените кръгове, поражда горест и болка именно в заинтересованите да запазят под свой контрол по-многобройна човешка маса. Виждал съм не един пастор или администратор да кършат пръсти: Църквата се разцепва. Като се почне от осма глава на „Деяния“ и се стигне до сравнителен анализ на съвременните мегацърковни общества, сковани и резервирани в своята многочисленост и еднообразност, и малките, но динамични и задушевни семейно-домашни групи, лесно може да се отчете, че в повечето случаи на „разцепление“ движението е от нездравословна и само привидно стабилна маса към жизнеспособна, динамична и благоприятствуваща личностното общение, стабилна поради здравите си взаимовръзки, форма. Лесно е да се разбере, че църквата – един жив и динамичен организъм – се движи от изкуствено наложения официално-литургичен и формално-административен формат към естествената си функция на общение на вярващи индивиди, и усетът и намирането на най-подходящия и жизнен формат за изпълнението на тези функции е признак на автентичност и нормалност, а не на някаква аномалия. Ясно е кого дразни това, че една формация – независимо дали църковна, образователна, или друга, преминава от закостенял и нефункционален формат към нови, благоприятствуващи развитието форми. От само себе си се разбира, че за такава здравословна раздяла, за такава форма на роене и мултиплициране, крокодилски сълзи ронят именно онези, които имат интерес нещата да се запазят в настоящия стагниран и некачествен модел. Това са сълзи, които по правило се леят от противниците на личностната свобода и свободното мислене, за които всякакви градивни интелектуални и административни усилия, всякакви формени нововъведения са плесница по егото, тъй като самите те са неспособни на подобна творческа инициативност, а имат и интерес застоялото статукво да не се променя. Под предлог, че старото е свято, а модел, работил повече от 10 години, е завещана от предците ни традиция – модел на мислене, характерен за религиозните системи с традиционна ритуалност, като ислямът например – те разбират добре, че със стария формат губят и контрола върху многочислено общество от хора. В отстояването на старото, те разчитат само на административния си авторитет, като по същество спират разсъждения и разнопосочно диференцирани мнения, способствайки за задълбочаване на духовното безсилие и чувството за незаменимост на негодния модел сред обикновените членове на формациите им. Този тип хора се ядосват, когато губят лесния си контрол над едно де юре и де факто стадо, а всякакви разклонения и поемане по нови пътища, всякакви нововъведения и свободно мислене, изтръгва от контрола им фракции на това стадо и ги превръща в динамични, мислещи, развиващи се общества. Не е лесно да се досетим за истинските мотиви на асистент Еленков – запазването на статуквото е запазена марка на консерваторите от диктаторско-тоталитарен тип, които имат интерес да манипулират и приспиват инициативността на хората. Колко ли живота са пропилени и са си замрели под вещото и мъдро ръководство на подобни напълно неспособни и безполезни администратори?

    Така че, при всичко, което се случи и изрече дотук, покрай стихийната реакция против една едва намекната нова инициатива, единственият легитимен въпрос на първо време – после може да се появят и още, е „Кому е нужна опозицията срещу новите начинания на млада, но натрупала горчив опит и решително скъсала с отживели практики група сред протестантите?“

    На първо място, поне по мое мнение, стремежът на младите, необременени с компромисно минало, да търсят мостове със света извън протестантските общества, да легитимират открито и честно убежденията си и да изградят подход на висотата на тези убеждения, да базират контактите си и действията си именно на изконни християнски ценности, със сигурност дразни двойствените личности, които от десетилетия се опитват да постигнат тъкмо обратното – да херметизират протестантската общност, изтъквайки като мотив някаква криворазбрана версия на духовното освещаване. Всъщност мотивът им е съвсем прозрачен – да насадят като колективно съзнание на протестантската общност пасивност в мисленето и действията, така удобна за някои външни фактори. Тъкмо духовниците с агентурно минало вдъхваха идеята, че там, отвън, е светът, а ние сме тук, в нещо като розовия балон на благодатта. Тъкмо те, с тенденциозното херметизиране, капсулиране и манипулативно насаждана пасивност и странности в литургичната и ежедневна практика на протестантските общества, зададоха подложката, върху която външни фактори развиха още в началото на прехода темата за „лошите секти“. Насажданият от едните манталитет и поведение до такава степен се синхронизираха с нападките срещу църквите, че двата компонента в това взаимодействие бяха като партньори в танго. Как дълго се противяха различни духовни светила на висшето образование, на свободното облекло, на свободното изразяване, на яденето на шоколад или пиенето на кафе; да не говорим, че и до ден днешен има църковни общества, където жените задължително носят забрадки… Кому е нужна тази ретроградност, инфантилната консервативност и псевдсобиблейска настройка, при отсъствието на критично и свободно мислене, на основателни мотиви, на дълбоко базирани убеждения? Кому е нужна пасивността и противенето на нововъведения, кому е нужен инфантилният и сляп фанатизъм, често пъти представян за вяра, и кому е нужно един от малкото позитивни повеи към преодоляването на тези тягостни тенденции, да бъде подлаган на не особено компетентната и адекватна, но безпощадно злобна критика на асистент Еленков, който, съдейки по ниския ранг на титлата му, е в неадекватната и не особено благодарна позиция на сержант, който командва батальон, освен всичките си останали неадекватности….Кому е нужно предварителното оплюване на инициативата – без нейното детайлно представяне от авторите – на една група, решила да се отдели от стадната формация и търсеща алтернативни решения? Отговор: На онези, които са нищо без манипулаитивно администриране, без машинации от сектантско-тоталитарен тип, без бутафорна псевдодейност, лишена идейна или практическа плънка. Онези, които без повърхностна подмяна на ценности с техните фалшификати, са изгубени, тъй като изчезва подобието на живот, подобието на кариера, което са разигравали досега. Техният театър не струва нищо в реалността, но им предоставя имитацията на битие, така необходимата за суетните им, повърхностни натури, без която техните личностно-дейностна съвкупност е равностойна на една голяма нула.

    Ето точките в статията на асистент Еленков. Тъй като не съм специалист, имам повече въпроси отколкото коментари. Правото ми да взема отношение, е неоспоримо. Аз съм наблюдател на събитията в описаното учебно заведение, и изпитвам поради недостатъците в дейността му неудобството, което явно не изпитват някои представители на административно-преподавателския му състав. Цитирам точка по точка изказването на асистент Еленков, и коментирам:

    1. Протестантската общност, която наброява не повече от 150 000 души в България, има разкрито свое Висше богословско училище – ВЕБИ.

    Това твърдение поражда напълно основателни въпроси: всички нуждаещи се от образование в тази общност ли покрива съществуващото вече училище? За всички възрастови и интелектуални нива ли е адекватно предлагането от него образование? Реално в губеща или печеливша позиция ще се окаже едно адекватно функциониращо учебно заведение при разкриването на ново училище, организирано по различни нормативни наредби и обладаващо различни функционални характеристики? По всички правила на функционалността и конкурентността, ВЕБИ би трябвало само да спечели от присъствието на новия конкурент, ако в администрацията му мислеха за развитие и растеж. Явно обаче критериите там са други.

    2. ВЕБИ е собственост на шест от традиционните и най-големи протестантски вероизповедания в Р. България

    Предполагам, че като администратор и ректор на учебното заведение, ст. ас. Еленков е наясно с юридическото съдържание на термина „собственост“. Въпросът е дали наистина де юре тези деноминации „притежават“ ВЕБИ (тоест, имат пълни собственически права над сградата, функциите и съдбата на учебното заведение), или го администрират от името на фактически собственик, например, спонсорът, дарил средствата за закупуването на материалната база. Практиката показва, че ако спонсорът не оформи надлежен документ, с който се отказва от фактическа собственост и управнически права над обекта, чието създаване спонсорира, той запазва участие в разпореждането с него, дори ако парите, осигурени от него, се осчетоводяват като дарения. Ако греша, нека юристите ме поправят. Все пак, аз не съм специалист, но пък аномалиите, за които говорим, са различими и за неспециалистите. За мен, проникването на собственическия мотив в изказването на ректора на ВЕБИ, има двояк характер: съвсем очевидно материалната база е примамливата плънка в мултиденоминационната торта, наречена ВЕБИ; студентите, хората, душите, с които трябва да се работи, са неприятна и неизбежна подробност…

    3. ВЕБИ е учебно заведение с повече от 12-годишна история, опит и авторитет в обществото, учебно заведение, в което са получили своето богословско образование десетки евангелски пастири и служители, както и стотици вярващи.

    Асистент Еленков не е изяснил защо 12 годишната история на ВЕБИ е аргумент против създаването на нови издънки на протестантския образователен дънер, но неговата позиция в тази точка е позицията на мъж на средна възраст, който отказва да създаде потомство, защото е от години на тази земя и сам той е вседостатъчен да изчерпи понятието „население“.

    4. ВЕБИ е учебно заведение, в което преподават и служат едни от най-образованите, най-добре богословски подготвените и най-ерудираните протестанти в България: д-р Вениамин Пеев, д-р Велислав Алътънов, д-р Атанас Атанасов, д-р Чавдар Хаджиев, д-р Доний Донев, докторант Таня Петрова, докторант Венцислав Стойков, маг. Людмил Ятански, маг. Димитър Лучев (Джими) и много други.

    Аргументът в тази точка е автогол срещу собственото положение на ст. ас. Еленков като ректор. Защо при наличието на гореспоменатите, някои от които познавам лично в различна степен, а други, като доктор Пеев, въпреки, че са мои опоненти тук, имат неоспорим академичен кредит, ВЕБИ дотам не покрива нуждата от адекватна образователна методика, че се търсят пътища за създаването на ново учебно заведение? Дали всички тук цитирани са съгласни имената им да оформят аргумент в полза на отстояваната от ректора позиция за единственост на ВЕБИ и ненуждата от създаването на ново ВУЗ? Много весело ще бъде утре да видим някои от тук изредените в състава на новото учебно заведение. Специално на доктор Пеев пожелавам да престане да се занимава с отстояването на отживели позиции, а да помисли за това как отново да заработи като функционален и ценен преподавателски кадър. Има основата, но май не и характера за това…

    5. През 2007 г. ВЕБИ, под името Висше Богословско Училище (ВБУ), получи много добра оценка, както и препоръка за институционолно разкриване от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Липсата на политическа воля и политически интерес (това са дословно цитирани думи на български депутати от опозицията, по време на проведена среща с тях) са причината, за последните пет години, при управлението на две правителства, решението на НАОА да не бъде внесено в пленарна зала и да не бъде гласувано разкриването на ВБУ.

    Като външен на протестантизма елемент, който няма отношение към богословието и ВЕБИ, ще попитам наивно: Кой беше ректор през 2007 година, когато училището получи много добра оценка? А дали причините са само в липсата на политическа воля, или гласуването на такава мащабна трансформация преди осветляването на пасторските досиета щеше да има преждевременен и неефективен характер? Въпреки наличието на толкова достойни преподавателски кадри, ВЕБИ някак си остава идейна и практическа креатура на един отживял тип мислене. В случая „липсата на политическа воля“ е спасила млади и способни настоящи и бъдещи студенти от циментирането на един опорочен модел.

    6. ВЕБИ е член на Европейската Евангелска Акредитационна Асоциация – European Evangelical Accrediting Association (ЕЕАА).

    … и затова вече 12 години няма акредитация. С други думи, ректорът Еленков залага на бараж от ефектно звучащи, но нямащи логическа връзка или реална стойност аргументи, които може да впечатлят някого в широката стадна маса в провинцията, но не и мислещи или поне малко познаващи обстановката хора. С една реч – прах в очите. За добро или за лошо, истината е различна. През октомври 2009 година работех като един от преводачите на акредитационната комисия от Европейския съюз, която правеше оценка на ветеринарния факултет на Старозагорския университет, подготвяйки го за акредитация. Макар и да не съм специалист, имам представа от процеса. Това е регламентирана, стегната, базирана на ясни критерии, прозрачна и съответно предвидима процедура, след която дори в червата на кандидатствуващата за акредитация институция не остава нищо скрито. Във Ветеринарния факултет на Старозагорския университет има най-малко петнадесет пъти повече преподаватели и студенти. Може би асистент Еленков ще ми каже как така това учебно заведение мина през тежката процедура на акредитация, а по-малкия и по-лесен за контрол и оценка ВЕБИ – не.

    Ето и няколко факта, които асистент Еленков иска да пробута като част от аргументацията си срещу новия протестантски университет:

    1. „Новото протестантско висше училище” няма да бъде разкрито по Закона за вишето образование с държавана акредитация, а по Закона за вероизповеданията като висше духовно училище.

    Защо този факт буди такава тревога у асистент Еленков, знае само самият той. По всичко личи, че юридическата обосновка за двете училища ще бъде различна. Новото училище прави заявка не само да отрази по-напредничави и свежи идеи в християнското богословско образование, но и да бъде лице на една съвсем нова деноминационна формация, съобразена с нуждите и отворена към съвременността. Пак казвам, за един легитимен и ефективен духовник това не би трябвало да е проблем. Дори новият модел да е порочен, не разбирам с какво той застрашава работата и мотивацията на стария, особено ако последният функционира безупречно и се основава на стойностни, валидни позиции.

    2. Именно поради това, за разкриването на новото ВБУ е необходимо регистрирано в Р. България вероизповедание, защото според Закона за вероизповеданията само регистрираните изповедания могат да разкриват висши духовни училища за своите кадрови нужди. 3. Вероизповеданието “Българска свободна църква”, оглавявано от моя приятел п-р Евгений Найденов, се състои от три църкви в Р. България и членска маса от не повече от 100-150 човека. 4. Очевидно е, че Вероизповеданието “Българска свободна църква” е параван за реализирането на интересите и амбициите на други лица и организации.

    Точки 2, 3 и 4 трябва да представляват по същество монолитен аргументен блок, но чисто бюрократичната любов към „първо, второ, трето, десерт“ е подтикнала иначе не особено интересния като пишещ мислител Еленков да си придаде чиновническа тежест. Любим похват на Сталин, за който не без ирония говорят в спомените си негови оцелели близки съратници. Но паралелът не бива да минава граници – Еленков не е и на една стотна толкова интересен и зловещ като съветския диктатор.

    Колкото до казаното в аргумента му, аз съм слушал на няколко пъти Евгени Найденов на различни мероприятия – младежки събрания, семинари или нещо подобно (ще сгреша, ако тръгна да уточнявам). Това се вмества някъде в периода 2001 – 2007 година. Някак още тогава се чудех, как изобщо човек с неговото мислене и словесна находчивост може да вирее в съществуващата система, и никак не се учудих, когато ми казаха, че е обособил нова църква. Това, което искрено ме учудва е, че тъповатата чиновническа реакция срещу неговата различност и своеобразие идва тъкмо сега. А може би такава реакция е имало винаги, и аз, за мое щастие, не съм бил в течение…

    5. Зад новото ВБУ “Св. Тривелий” стоят Стоян (Тони) Лалев – изпълнителен директор на бившата фондация “Светилник” и директор на ОБФ към ВЕБИ и Николай Неделчев – председател на ОЕЦ, който “де юре” не заема длъжности нито в ОБФ, нито в “Свитилник”, но “де факто” в сянка дърпа конците и на двете организации. 6. От самото начало на учредяването на ВЕБИ, ръководството на ОБФ (бившата академия “Логос”) всячески се стремеше да стане единственото образователно звено в протестантските среди в Р. България. От самото начало на ВЕБИ ,ръководството на ОБФ всячески се стремеше да спъва административната и академичната дейност в богословското училище.

    Лоши хора, тези Лалев и Неделчев, брей! Аз познавам Николай Неделчев лично, а Стоян Лалев – бегло, покрай спорадичните си работни ангажименти във ОБФ. Има много неща, които не харесвам в стила на доктор Неделчев, но много повече са нещата, които ценя и уважавам. Безкомпромисните определения например. Наричането на нещата с истинските им имена. Никак не се учудвам, че тъкмо той е прицел на неистовата реакция на ас. Еленков. Ето го сега, дърпа конците… Доколкото познавам доктор Неделчев, човек с атлетично-масивно телосложение, сигурно му е неудобно да дърпа конците. На такъв мъж и половина, повече му отива да дърпа въжета. Какви са тези конци, все едно е някаква стара бабичка, която се готви да бродира гоблени на богословско-философска тематика. Малко адекватност в образа, ако я няма в съдържанието…

    7. ОБФ дължи около 20 000 лева от ФРЗ и вноски на ВЕБИ, но според изказване на лицето Лалев тези пари никога няма да бъдат внесени във ВЕБИ.

    Това е деликатен момент, и аз нямам поглед върху финансовите работи на ВЕБИ. Притеснява ме само сходството на името на „лицето Лалев“, направило изказване, според което „тези пари никога няма да бъдат внесени във ВЕБИ“ и едно друго „лице Лалев“, което нерядко, при недостиг на средства, плаща на служители и преподаватели във ОБФ от джоба си. Нали не става дума за едно и също лице, асистент Еленков? Или приликата е плод на случайност? А злонамерените съвпадения случайност ли са? А и защо не цитирате изказването на „лицето Лалев“? Знаете ли колко неграмотно, граматически осакатено, нескопосно и нищо незначещо, е изречението, с което инсинуирате „нещо си“ за „лицето Лалев“? Не му адвокатствам, питам си просто. Несъстоятелността на позицията ви ще ми избоде очите.

    Най-интересното е, че аз въобще не съм такъв познавач на институцията ВЕБИ и личностите свързани с нея. Аз съм познавач на типове. Аз съм привърженик на задълбочения, трезв анализ, но и на идеята, че понякога няма време да се анализират негодните и опорочени модели, че един служител в банка няма нужда да губи време в подробно разучаване на различни фалшификати, а е достатъчно да запомни добре автентичния образец. Нещо подобно става и тук. Моята реакция срещу махленския вой, надаван срещу новото ВУЗ, без да има детайлно представяне на инициативата от авторите й, ми помогна да се доближа и различа добре позната личностна типология и тип мислене. Не бих могъл да кажа дали новото начинание ще се свърже с автентичния модел, но със сигурност е една заявка и опит да се отиде именно в тази посока и да се надрасне старото мислене. Интерес от провала на този опит имат онези, които нямат скрупули и проблеми да експлоатират безсилието на човешката личност пред рутината, както и да циментират до безкрай тази рутина, печелейки директно облаги от злокачествения й характер.

    Та, написаното от мен не бива да се тълкува нито сензационно, нито изобличително, а по-скоро като опит да се защити крехката, но обоснована и легитимна инициатива за иновативно изменение на протестантските образователни структури и практики, в опит да се намери по-адекватен, по-съвременен, повече интелектуално динамичен модел. Мисля, че всички адекватни и работещи формации печелят от мултиплицирането, роенето и разпадането на стари институционни модели и заместването им от новаторски варианти. В условията на доброкачествена и добронамерена конкурентност, а и на възприетия от евангелските деноминации общ техен принцип: „Единни, но не еднакви“, такова развитие благоприятства старите рутинирани формации, а не ги ощетява, напротив – провокира анализ и благотворна трансформация. Уча се от другия, уча се от живота, уча се от Бога – една клиширана и обобщена парафраза на библейския принцип: „Обичай ближния като себе си“. Казвам го като човек, който е правил много грешки в живота си, и не винаги е обичал ближния колкото себе си, но претендира да е научил нещо от това…

    И накрая, за да отговоря директно на въпроса на старши асистент Еленков кой има нужда от новото ВУЗ – аз имам нужда от него. Аз, който никога няма да уча богословие, но ми е скъпа съдбата на младите хора, поели по пътя на богословието. Аз, който се пъхам навсякъде – в университети, площади, трамваи, гари, заводи, плажове и къде ли не, привлечен от интереса си към хората. Аз, който искам да бъда и мислещ и начетен, и вярващ и просветлен. Аз имам нужда от ново протестантско училище, господин Еленков, дори и никой друг да няма нужда от него.

28. П-р Петков, поздравявам Ви за последните два коментара! На фона на абстрактните силогизми на г-н Собаджиев и емоционалните изблици без отсянка на мислене на един-двама външни за темата участници Вие се откроявате с много точни и силни наблюдения! Отдавна трябваше интелигентните пастири не само в СЕПЦ, но и в другите евангелски деноминации да признаят жалкия факт, че НАЧЕЛО на различните евангелски инициативи СЕ ДОМОГВАТ ОБИКНОВЕНО НЕГРАМОТНИ ИЛИ ПОЛУГРАМОТНИ, НО АЛЧНИ ЛЮДЕ! Тъкмо оттук тръгват проблемите и в образователната система на протестантизма (евангелизма) у нас!
    Ще посоча два конкретни примера от историята, защото те логически са свързани с НЕДОРАЗУМЕНИЕТО, станало известно като „втори протестантски ВУЗ – „Св. Тривелий“.
    Историята на протестантските учебни институти у нас всъщност започна в Русе. През мес. август-септември 1990 подехме инициативата с група ентусиазирани младежи да събираме подписи от обществеността, за да поискаме от общината сграда за откриването на Библейски институт. Събрахме за ок. 2 седмици повече от 5000 подписа и получихме сграда. След това заминах за Англия, за да придобия необходимата квалификация за преподавател. Междувременно като „директор“ на първия в страната Библейски институт се самообяви среднистът Васил Димитров, който бе подкрепен от Виктор Вирчев и неговото обкръжение. От Англия помагах с реклама и пари, на които обаче не видях нито един отчет. Започнах за пръв път да виждам какво означава простотия и лакомия, демонстрирана в първия Библейски институт. В този Библейски институт се обучаваха и представители на различни деноминации, защото ентусиазмът отначало беше много голям. Перспективата беше много добра в образователен смисъл, но не и в административен и етичен такъв. ОГРОМНИТЕ ПАРИ поблазниха много сериозно мнозина. Виктор Вирчев тутакси обяви „преместването“ на института в София, въпреки че Васил Димитров продължи още няколко години да провежда „библейски курсове“, подмамвайки кандидати с обещания за „бакалавърска степен“, каквато никой не получи. Николай Неделчев (също среднист), подпомогнат силно финансово от американски мисии, също „клонира“ идеята от Русе, закупи имот в Княжево и започна инициативата, известна като БА „Логос“. Накрая Библейският институт в Русе се самозакри, защото бе в ръцете на пълен профан в сферата на образованието.
    Вторият случай е свързан с периода, когато за „директор“ на БА „Логос“ бе назначен от американските си благодетели Николай Неделчев. Тъй като се включих като преподавател почти от самото „прехвърляне“ на идеята от Русе в Княжево, имам конкретни наблюдения върху адиминстрирането на „Логос“. Още тогава Неделчев показа, че е напълно некомпетентен в богословската сфера. Нито разбираше от Учебен план, нито разбираше от съдържание на Учебни програми. Водил съм повече от 10 курса в различни богословски области и съм един от създателите на тези Учебни програми, които и до днес са останали почти непроменими в наследника на „Логос“ – ОБФ към ВЕБИ. Когато стана ясно, че за да оцелее протестантското образование, трябва да се създаде единен ВЕБИ, а за да получи акредитация, трябва да има и хабилитирани преподаватели, започнаха административните пречки. По вина на Куличев и Неделчев трябваше да прекъсна докторската си програма в Оксфорд, защото показах, че начинът им на администриране е некомпетентен и вреден за бъдещето на протестантското образование. Млади, интелигентни и квалифицирани хора, които защитиха докторати в чужбина, също останаха „извън борда“, защото Куличево-Неделчевизмът предпочете във ВЕБИ да цари посредствеността, която е от тяхното ниво и става управляема от техния модел. Тъкмо затова бе задействана системата на „шапката“ на Дирекцията на вероизповеданията.
    Третият пример. Недоразумението „Св. Тривелий“ е отроче ИМЕННО НА ТАЗИ КУЛИЧЕВО-НЕДЕЛЧЕВИСТКА ЛИНИЯ. Подозирам, че онова, което казва в изявлението си настоящият Ректор на ВЕБИ Анатолий Еленков за „стоенето в сянка“ на Неделчев зад тази линия на отцепване на ОБФ, е ТВЪРДЕ ЛОГИЧНО. (Разбира се, Неделчев има правото да признае или отрече това подозрение!) Стоян Лалев, който е бивш мой студент и дипломант, по мое мнение нито има качествата, нито има визията да създаде „втори протестантски ВУЗ“. Неговата роля според мен е ролята на кукла, чиито конци се дърпат от други. Идеята да се открие „втори ВУЗ“ е свързана не с „новаторско мислене“, както смята страничният наблюдател г-н Собаджиев, а да се направи поредният ФИНАНСОВ ТРИК, защото ОБФ-то е затънало до гуша в дългове не само по отношение на ВЕБИ, но и спрямо други институции. ОБФ-то няма нито автентичен Учебен план, нито собствена образователна физиономия, за да се открои, да бъде конкурентно способен и полезен като „втори протестантски ВУЗ“ на евангелското движение у нас. Затова той е обречен на гибел и представлява ВРЕДА ЗА ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕВАНГЕЛИЗЪМ!

    Д-р Вениамин Пеев

29. Уважаеми д-р Пеев,

    Склонен съм да приема това, което споделяте по отношение на простотията и лакомията, която цари (властва) в протестантските кръгове.
    Това, което не мога да разбера, е с какво(в какво) „кланът Еленкови“ са по-добри от останалите?
    Смея да твърдя, че те са абсолютно същите – алчни за власт(влияние) и много пари псевдобогослови!

    Ще се опитам да се аргументирам:

    1. Богословът Анатолий Еленков твърди, че който не си давал десятъците в църквата, която посещава е под проклятие!!!
    (Това лично А.Еленков го написа в един открит диспут с мен!)

    2. Нормално ли е един истински богослов (като В.Еленков и А.Еленков) да подържа толкова тесни връзки с водещите представители на движението ”AWCF”?
    Допустимо ли е да служи в техните „църкви“ и да се държи като един от тях?
    Допустимо ли е да ги допуска да служат в неговата църква, а също така да ги допуска да обучават студенти в БФ на ОБЦ?
    Допустимо ли е да търси и приема финансиране от тях?

    3. В коя област от богословието работят активно (като богослослови) В.Еленков и А.Еленков?
    След като сте били в Оксфорд, то със сигурност сте забелязали, че истинските богослови, не само имат докторска степен по богословие, но след това активно работят в определена област от богословието!
    Кои са областите и какви публикации от последните 3 години(в български и чужди богословски списания) имат В.Еленков и А.Еленков?

    Ще спра до тук. Ще Ви бъда благодарен, ако отговорите на поставените 3 въпроса.

    Ще си позволя да Ви дам 1 идея по отношение на организиране и провеждане на качествествено богословско образование в България. Потърсете съдействие от страна на акредитираните частни университети в България (НБУ, ВСУ, БСУ и др.) и под тяхтата „шапка“, заедно с други млади, интелигентни и хабилитирани преподаватели (със защитени докторати в чужбина) създайте съвременни богословски програми, които да завършват с придобиване на магистърска(докторска) степен (в областта на богословието). Провеждайте годишен прием и обучение по тези програми. Не Ви съветвам да си губите нито времето, нито силите, борейки се с разни полуграмотни (неграмотни), но за сметка на това алчни евангелски сурогати! Вярвам, че младото и прогресивно евангелско поколение ще предпочете тези програми пред „богословското обучение“ на псевдобогословите!

30. Г-н Максимов, благодаря за поставените въпроси.
    По въпросите, свързани с имената на В. Еленков и А. Ерленков, е редно да се обърнете към тях. Нито съм техен адвокат, нито съм техен говорител. Надявам се да сте обърнали внимание, че защитавам КАУЗАТА ВЕБИ, а не КАУЗАТА НА ЧАСТНИ ЛИЦА. Каузата на ВЕБИ касае евангелските деноминации, които са създали тази институция, въпреки че това е станало от председатели, които в повечето случаи бяха „в час“ предимно по лапането на чужди пари, а не по академичната дейност. Положителното в случая на „собствениците“ на ВЕБИ, представяни от деноминационните председатели, все пак е, че рано или късно едни от тях си отиват. Тъй като съм оптимист, моята надежда е в системата на ВЕБИ да влязат млади, но кадърни и хабилитирани дейци не само като преподаватели, но и като администратори. Лично аз нямам никакви причини да бъда недоволен от администриренето на академичната дейност от настоящия ректор А. Еленков!
    Що се отнася до въпроса за „публикациите, сте прав, че всеки, който се кичи с „докторска степен“, трябва да бъде продуктивен. Но нека Ви запитам – виждали ли сте някаква публикация през последните 15-ина години от „доктор“ Николай Неделчев? Виждали ли сте някаква публикация от мераклията за отцепването от ВЕБИ Стоян Лалев? А знаете ли какви пречки поставят настоящите „собственици“ от Борда на ВЕБИ за публикуването на годишник? Като гл. редактор на годишника от 2010 г. съм дал сборника в готов вид за корекции и подготовка за печат, но досега Бордът (председателите на деноминациите) не е отпуснал необходимите 1200-1300 лв за отпечатването му. Защо ли? Защото г-да председателите не виждат по-далеч от късите си амвонни носове по отношение на академичната дейност и перспектива.
    Идеята за афилииране към светски ВУЗ не е нова за нас. Лично аз съм поддържал тази идея, защото на Запад различни богословски факултети я практикуват и тя е успешна. Достатъчно дълго време съм бил на Запад, за да знам тези неща. У нас, както знаем, такава е ситуацията с четири православни богословски факултета. Но ако това стане с протестантски богословски факултет, самите Ръководства на деноминациите ще въстанат, защото ще изгубят контрола – най-вече финансовия. В основата на философията на ВЕБИ стои „подготовката на евангелски служители“, следователно на този етап ВЕБИ отговаря на потребността в църквите да влизат грамотни в евангелското богословие хора. Тъй, че няма причини да се отказваме от тази философия, но са нужни хора с различно мислене от показаното досега – не отцепници, а грамотни, продуктивни умове!
    Моята реакция срещу агитката, водена от Стоян Лалев под „шапката“ на деноминацийката на Евгени Найденов, е защото знам със сигурност, че тя има НЕЧИСТИ МОТИВИ. По-горе съм посочил няколко от тях.

31. Това което Максим предлага е добре, но няма ли вече такова партньорство.
    Няма ли опасност за намеса на още повече чужди интереси и разводняване на богословското образование?
    Може би е добре и студентите от ВЕБИ да се включат с малко повече обяснение по въпроса.

32. Благодаря на Юлиан за коментара и връзката към дискусията във фейсбук. Признавам си че ме изненада с точността на някои факти така, че смятам че е нужно да бъде публикувана и тук за се покаже един малко по-друг поглед към въпроса за новото ВЕБИ който идва от вътрешни за проекта хора. Надявам се да не бъде спрян за модерация тъй авторът не само желaе да участва в дискусията тук, но дори я пренася във фейсбук. Очаквам скорошно включване от него и посочените от него участници в проекта до пълното изясняване на случая.

    Andrew Nikolaev Nedelchev Публикували са ти коментара, но без последните два абзаца. Чудя се какво мотивира точно такава редакция. Жалка работа! А се чудят защо никой от лицата зад „Св. Тривелий“ не коментира там. Все едно да се чудиш защо Барак Обама не обяснява действията си на стоянките на таксита в София. 🙂 http://goo.gl/w77mz

    и тук http://goo.gl/WfYs7
    Andrew Nikolaev Nedelchev Сигурно и ти не можеш да знаеш колко точен е анализът ти, Юли! Между другото, относно мотивите за откриване на протестантско ВУЗ с име „Св. Тривелий“ си прав. Има и други причини, разбира се.
    Понякога опитите за реформиране биха погълнали толкова много сили и енергия, че е по-разумно да се започне наново и встрани. 🙂
    А такова алтернативно начало може пък да катализира процеси на реформация в по-старата институция. Това е като в брака. Идеалът е двама човека да бъдат заедно цял живот, но ако нямат и двамата желанието да сторят всичко възможно, за да останат заедно, тогава няма какво друго да се направи освен да се разделят. Жалко, но…
    Иначе много ми се ще да науча повече за проекта „Свети Тривелий“ и много ми се ще, ако начинанието си струва, да не си остава само проект…

    Всъщност, ВЕБИ от самото си начало е бил компромис между много различни по равнище деноминационни (с изключение на надденоминационния ОБФ) факултети, в които намеренията и визията са различни. Тогава това се е наложило поради ограниченията от държавата. При положение, че тези ограничения сега не съществуват, би било лудост да не се използва момента. Колкото и да ни се вижда идеално всички протестанти (а защо не и християните по принцип) да работят заедно, в действителност мнозинството от тях не го желаят, нито са способни на това. Историята – според мен – показва, че често пъти една група може да окаже по-голямо внимание на друга като я остави зад себе си, отколкото да се опитва да й повлияе пряко. 🙂

    Надявам се да не съм само дърдорко, но и аз смятам, че този „времеви и човешки потенциал“ никак не е пропилян, защото това е било време на израстване за всички. Няма начин такъв период да се прескочи, също както е невъзможно едно хлапе да стане мъж без да мине през юношеството. 🙂 Аз също не съм вътрешен за проекта, но знам, че се подготвя от години. Ако ще Бог, няма да остане само проект. Има натрупана енергия, а и подготвящи се преподаватели, които имат нужда от подобен проект, за да не отива подготовката им нахалос.

    Аз самият се изненадах от новината, че вече се е стигнало до там правителството да вземе решение относно него. Просто не съм бил в течение през последните месеци. Но това означава, че вече съвсем не е на ниво идея. А има достатъчно много неща, които са уредени, така че при едно положително решение от страна на правителството, всичко останало би могло да се подреди много бързо.

    А мърморенето се дължи на факта, че някои усещат, че ще останат зад борда на проекта и това ги плаши. Защото ВЕБИ може и да изглежда като една голяма нула в твоите или моите очи, но мнозина предпочитат да са част от него, защото така се заблуждават (себе си, както и неинформираните), че са все още важни. 🙂 Да си началник водопад звучи важно, дори и водопадът да пресъхва. 🙂 Друг въпрос, че с мърморенето си циментират невъзможността да станат някога част от новия проект. Но това е пъкления кръговрат на гордостта.

    А доколкото ми е известно, идеята зад новия ВУЗ се припокрива много с твоя последен коментар. Разбира се, последният ми коментар въобще не означава, че всички, които все още работят във ВЕБИ са загубеняци. Визирах само онези, които мърморят. Евангелистите в България са твърде малко, за да имат свой собствен автономен университет. А – според мен – от такъв няма и нужда. По-скоро се мисли за сътрудничество с голям български университет.

    Andrew Nikolaev Nedelchev: ‎Stoyan Lalev, Evgeniy Naydenov и Nikolay Grigorov Nedelchev, вижте каква дискусия се заформи по-горе! 🙂

33. Драги „Велизар“, виждам, че искате да представите „друга гледна точка“ с прехвърлянето на импровизациите на „Андрю Николаев Неделчев“, но честно казано, постижението е нулево! Познавам много добре хаотичното мислене на „Андрю Неделчев“ – на него лично съм го казвал – и това личи и тук. Вие, Велизар, сте направили колаж на реплики на „Андрю“ (чудя се, защо не си пише името като „Андрей“?!), в които няма нито една конструктивна мисъл!
    Първо, „Андрю“, който години наред се перчеше заедно с татенцето на официални инициативи на ВЕБИ, демонстрирайки колко „значим“ е приносът на татенцето за тази институция, сега пък гледа на ВЕБИ като „остаряла институция“. Е, татенцето вече не свири първа цигулка във ВЕБИ и затова както Факултетът на СЕПЦ функционира нормално, така функционира и факултетът на ОБЦ. А пък ОБФ-то продължава декаданса на „Логос“ и търпи както финансови, така и идейни провали!
    „Андрю“ (разбирайте „Андрей“ на бълг. език) приказва за някакво „мърморене“… Че кой друг действително „мърмори“ освен него – „Андрю“, де? НИЕ ЗАЩИТАВАМЕ КАУЗА – КАУЗАТА НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ПРОСВЕТА В БЪЛГАРИЯ, а пък „Андрю“ явно не ги разбира тия работи, защото НИКОГА НЕ Е БИЛ ЧАСТ ОТ ВЕБИ. Неговите приказки са приказките на ония старозаветни люде, дето седели край градските порти и се правели на умни, като приказвали кой влиза и кой излиза, но никога не разбирали всъщност КАКВИ СА ВЛИЗАЩИТЕ И ИЗЛИЗАЩИТЕ. На „Андрю“ съм му обяснявал философско-богословската разлика между „кой“ и „какъв“ за човека, ама е забравил.
    „Андрю“, моето момче, недей да наричаш когото и да било от ВЕБИ „загубеняци“ – дори и портиерите на факултетите, защото те са дали много по-голям принос от теб! А за да разбереш какво наистина имам предвид, кандидатствай тази година за първокурсник в който и да е от двата ИСТИНСКИ ФАКУЛТЕТА НА ВЕБИ, не в ОБФ-то, защото то е пред закриване, – и ще започне да ти се прояснява!…

    Д-р Вениамин Пеев

34. Трябва да уточня, че аз не съм автор на проекта. Проектът все още не е бил детайлно представян от авторите си и мисля, че е етично да се изчака това представяне. Моята реакция е изцяло срещу грубия черен пиар, който непознатият за мен като човек, но познат като типаж старши асистент Еленков направи. Имайки някаква представа от личностите Стоян Лалев и Евгени Найденов, без да ги познавам лично и отблизо, и познавайки лично Николай Неделчев, смятам подобни нападки за недопустими и грозни. Сега засега най-важният въпрос остава: защо инициативата за създаване на ново висше учебно заведение от протестантско-богословски тип дразни толкова ректора на досега съществуващото единствено такова, при положение, че той всячески отстоява тезата за това колко добре е функционирало то. Нищо не ми струва да продължа в дискусията, но нямам нито достъп до цялостна фактология, нито възможност да изнеса технически детайли. Пак казвам, най-етично е това да направят авторите на проекта, и в момент, който те намерят за подходящ. Сега за сега изказванията ми във фейсбук, макар и да са идентични с тези тук, имат частен характер. Те са предназначени, за да ги виждат моите приятели. Искреното ми желание беше, въпреки несъвършенствата на моята информираност, които и аз самият си признавам, да намеря тук адекватна среда за свободно изразяване на мнението си. Доктор Пеев например можеше да ме коригира по един коректен начин, аз не съм злобен човек, ще си преценя грешките. Поради редица фактори, нямащи нищо общо с християнското разбиране за диалога, това не се случи. Публикуваните от мен във фейсбук изявления са идентични с тези, които съм помествал тук; въпреки недостатъците си, аз ги намирам за стойностни изрази на съвсем честно, ако не и правоверно мислене, и понеже от десет заявени коментара тук ми спираха седем-осем, реших, че не е честно плодът на искрената ми загриженост за мисловността на християнската общност да пропада, ги помествах там. Аз нямам нищо против да им дадете гласност тук, това е и идеята в крайна сметка, но коментарите под тях трябва да бъдат помествани след допитване до авторите им.

    Аз мисля, че така или иначе се получи хубава дискусия, но е безсмислено да бъдат провокирани към преждевременни коментари авторите на проекта. Нека им дадем възможност да представят идеята си в най-благоприятния за това момент. Отново ще кажа, според мен, независимо дали идеята ще се осъществи или провали, независимо под каква форма ще се прояви, ако ВЕБИ е наистина качествено функциониращо учебно заведение, то само ще спечели от раздвижването на пазара на идеи. Аз съм скептичен, че точно тази администрация, или да бъдем по-точни (защото не познавам всички в администрацията му), представители на този тип административно-синекурно мислене, ще може да реализира успешна реакция и да реабилитира опорочения модел, но може би някой от изброените, уважавани преподавателски кадри, за които говори ст. ас. Еленков, могат да го осъществят. За целта обаче той трябва да им осигури пространство и мандат за действие. Междувременно, всякакви нападки срещу една легитимна и похвална отвсякъде инициатива на свободно мислещи хора, удрят по-скоро по тези, които ги отправят. Нуждата от нов ВУЗ е очевидна, може да се дискутира как точно да бъде осъществен той, но да се отрича назрялата именно поради административна некадърност нужда от нов формат, компрометира тъкмо тези, които отричат.

    Велизар, дискусията, която сте копирали от моя профил без да поискате разрешение от нито един от авторите на коментарите под нея, съдържа и мои изказвания. Не разбирам защо не сте ги поместили, при положение, че идеята не е да се получава монолог. Според мен изказвания на моя добър приятел Анди Неделчев са подбрани и копирани тенденциозно, което дава повод на доктор Пеев да се разлее в типичния си личностно-негативен стил. Аз мярнах някъде в изказванията му името на родния си град и продължавам да твърдя, че при целия си потенциал, доктор Пеев се топи като интелектуална величина поради опитите си да поддържа отдавна завехнал поради прекаляване с тщеславието интелектуален имидж. Най-силният ми мотив да продължа с тези дискусии беше да покажа колко са жалки опитите на хора като него, които иначе имат и интелектуалния потенциал, и натрупан академичен кредит, а и ако е възможно да изградя мост към него, човек, когото не познавам освен от написаното от него тук. Жалко, защото доктор Пеев не само нищо не е разбрал от Русе – градът, който превръща хората в личности, и нагледно демонстрира различията между интелектуалния и духовния капацитет, но е и откровено непочтен. Именно от оплютия от него “Андрю” знаех за стойностните му постижения в миналото и за високия му академичен кредит; лошият Андрю дори го нарече “единственият способен да оглави като ректор една функционираща християнска образователна институция, “човек с огромна начетеност”, и така нататък – нещо, което, ако останеше само на написаното от него в коментари тук, посмъртно нямаше да науча. Така че, доктор Пеев е завършена развалина. Лошото е, че се опитва да развали нещо различно, ново, стойностно…

    Все пак, аз не съм като доктор Пеев. Нека казаното от мен на ухо, бъде провъзгласено от покривите. Може и да бъркам в доста неща. Но вие, които разбирате (обръщам се към всички, не само към поместващите коментари тук) довършете мисловната част и се заемете с отдавна очакваната реформация не само на християнските институции, но и на християнския манталитет. Аз нямам нищо против неинформираността ми по някои проблеми или липсата ми на опит в дискусиите рано или късно да ме изтласка от тези разговори. Ще бъде горчив хап, но ще го преглътна. Стига по-добри, по-знаещи, по-компетентни (защо не и доктор Пеев в това число), да разработят и реализират това, което отдавна искам да видя – работеща и създаваща мислители и истински духовници християнска протестантска образователна институция. Неоспорим факт е че към момента такава няма. Поздрави. Както винаги, поздрави!

35. Скудоумието на провокатори като Юлиан Собаджиев стигна дотам, че вече „да раздава“ длъжности в недоразумението „Св. Тривелий“. Въпреки че г-н Собаджиев едва ли е прехвърлил 40-те, е забравил приказката за „нероден Петко“. Нека я потърси в детския отдел на Окръжна библиотека – нали е „интелектуалец от Русе“ – и да си я препрочете.
    Такива като Собаджиев, Андрю и други словоблудници никога няма да разберат кратката фраза АПОЛОГИЯ НА КАУЗАТА ВЕБИ. Както казах по-горе, няма да я разберат, защото НИКОГА НЕ СА БИЛИ ЧАСТ ОТ ВЕБИ. Колкото и да им разправя човек за философия, за съдържание, за цели на ПРОТЕСТАНТСКОТО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ, те ще си джафкат в една и съща хриплива гама.
    За онези обаче, които са част от ВЕБИ, които са преподавали или слушали лекции, чели, разисквали, молили са се в сградите на своите факултети, дори са мечтали за служение в България, ВЕБИ има само едно определение – този Институт е ХРАМ НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ПРОСВЕТА. А един храм СЕ БРАНИ – брани се дори С БИЧ, точно както Христос го размаха срещу търгашите, които се опитаха да променят философията, съдържанието и целите на храма!
    Затова ще положим всички усилия да кажем ясно и категорично: „Джафкащите кутрета – ВЪН ОТ ХРАМА ВЕБИ!“

    Без поздрави – д-р Вениамин Пеев

36. Собаджиев, вие достатъчно пишете в този форум. Ако и аз взема да ви копирам изказванията няма да има място за никой друг. Нужно е да ви поискам позволение да копирам колкото Гугъл са ви поискали, където и открих дискусията в с Анди. А Анди е голямо момче, което пише в нета не от вчера. Ако не е искал да се чете, да не го е пускал. Той може и сам да си защити позицията тук ако има доблестта да го направи. Добре дошли във века на интернет!
    Д-р Пеев сметнах, че изказванията на Анди който е доста навътре с проблема ще покажат и другата страна от кухнята му. Не е колаж а така както е написано, дори съм сложил връзка за да може да се провери. Не очаквах, че ще се отнесете несериозно като се гъбаркате с него, вместо да използвате изнесените факти за да продължим дискусията. Аз също съм бил във ваши лекции въпреки че не ме помните и съм неприятно изненадан от тона на последната ви публикация. Все пак за нас учащите се темата е сериозна, колкото и несериозно да го взимате вие с водачите по върховете. А името ми се пише без кавички. Поздрави!

37. Драги „Велизар“, ако си напишете и фамилията, както всеки почтен и грамотен участник в дискусията го прави, кавичките ще отпаднат. Фамилното Ви име ще ми помогне и да си спомня точно кой сте.
    Твърдите, че „Андрю“ (на бълг. език – „Андрей“)щял да спомогне за дискусията „откъм кухнята“. Драги „Велизар“, за „кухнята“ в буквален или преносен смисъл говорите? Тъй като не видях НИКАКЪВ ПРИНОС в приказките на „Андрю“ В ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ, остана само БУКВАЛНИЯТ – КУХНЯТА С МАНДЖИТЕ. Не знам как четете импровизациите си във Фейсбук, но освен общи приказки (разбирайте – празнословия), не виждам нищо конструктивно! Освен това ЩЕ ПОВТОРЯ – „Андрю“ никога не е вземал дейно участие в академичния живот на ВЕБИ. Той се е появявал величаво два-три пъти на годишни тържества на ВЕБИ, когато е получавал инструкции от татенцето да превежда на височайши гости американци (вероятно паралии). Иначе „Андрю“ не е бил нито студент, нито преподавател във ВЕБИ! Тъй, че аргументът с ПРЕНОСНИЯ СМИСЪЛ НА „КУХНЯТА“ отпада!
    А защо, прочее, „Андрю“ не се яви в тази дискусия „в плът и кръв“ – БУКВАЛНО?

38. Като се замислям над въпроса, зададен като загкавие на статията, няма как да подминем неговата духовна страна. Свикнали сме да правим аналог с историята за да разберем къде се намираме и на къде отиваме. И това е нещо нормално – Бог е над историят и Той така я подрежда, че в нея да се наблюдават повтарящи се цикли. Нищо не става без Неговото знание и за това считам, че би трябвало да се опитаме да погледнем през Неговия поглед.
    Следейки циклите на историята можем да установим, че ново нещо се появява винаги тогава, когато старото стане неефективно. Християнството се появи точно в такъв момент. Юдейската вяра вече не беше в състояние да изпълни предназначението си. И когато новото учение започна да се разраства, юдеите станаха първите му гонители. И тогава техният съвет сигурно също така си е задавал въпроса кому е нужно християнството. И един мъдър учител, Гамалиил каза думи, които ни дават една насока какво трябва да бъде отношението ни към новото: ако е от Бог то ще устои, а ако не е – няма.
    Разбира се, да чакаме Бог да свърши всичко, далеч не е достатъчно. Въпросът, обаче, е какво е правилното отношение? Как можем да направим така, че делото, което е започнато и от което сме част, да устои?
    Спомням си ясно шестте години обучение в Петдесятния факултет. С трепет и вълнение съм очаквал писмата за сесиите. Жертвах много – домашната ми отпуска, времето за почивка, а да не говорим за финансите – за храна няма, но за сесиите задължително съм отделял. От сутрин до вечер бяхме натоварени с учене, но се радвахме. Имахме прекрасно общение във факултета, изградихме прекрасни приятелски отношения, които продължават и до днес. Не съжалявам за нито една жертва, която съм направил. Благодарен съм на изключителните преподаватели, администрацията и всички, които се трудеха усърдно за нашето духовно образование.
    Завърших през 2006 г., т.е. от тогава изминаха 6 години. Това е достатъчно дълъг период от време за да се случат много неща. Когато отивах на заседаниета на СЕПЦ с умиление си спомнях за прекрасните моменти, прекарани в тази сграда. За този период виждах, обаче, как постепенно факултета запада и сега като се обърна назад виждам, че днешното му състояние няма нищо общо с това, което беше преди.
    Преди две години един мой приятел се поаке. Това беше голяма радост за мен. Той усърдно прие вярата и в него виждах потенциал за съслужител. Тогава беше открит център на факултета в Бургас. Понеже той пътува служебно до там, нямаше никакъв проблем да се запише. И аз го убедих, даже му написах едната препоръка. Убедих с мисълта, че той ще укрепне още повече във вярата, разказвах му за благословенията, които аз съм получил от този факултет. И така той започна да учи.
    Какво, обаче стана? Нещо, което не очаквах и го споделям сега с много болка. Направи ми впечатление, че изискванията към студентите са изключително занижени. Аз му дадох съвет как да се оформи една курсова работа, а той каза, че никой не държи на тези сложни неща, които му казвам. И така, предавайки курсови работи написани ръкописно на всякакви листи, учейки формално той получаваше високи оценки. Лекции се преподават по скайп – преподаватели, от които съм бил изобилно благославян дпро не си правят труда да отидат до Бургас, а не става дума за чужденци, в България сме все пак. Това допълнително създава усещането за формализъм.
    Но има един още по-голям проблем. Този човек започна да изповядва много странни идеи и да говори срещу църквите, считайки, че това не е угодната на Бог форма на служения. Учудих се как е добил това разбиране, как стигна до това убеждение при положение, че помня с какво желание тръгна на църква. Попитах го как така е разбрал това, а той ми каза, че е изключително вдъхновен от един преподавател, който му отворил очите да прозре истината и да се откаже от църквата. Какво да прави в църквата – там пасторите обират парите на бедните вярващи, говори се само за десятъци. Може би сега се питате кой е този преподавател. С риск да засегна някой много и да заболи, ще кажа името му. Това е Атанас Атанасов.
    Моят приятел, вдъхновен от споменатата личност, спря да ходи на църква. Резултат – разбито семейство и объркан живот. А имаше шансове и потенциал да постигне много и да живее един достоен посветен живот.
    Наблюдавайки всичко това, на фона на „Св. Тривелий”, сега се питам, дошло ли е времето на нещо ново и по-добро? И отговора на този въпрос ме плаши. Но има и нещо друго, което ме кара да бъда оптимист. Друг момент в историята. Една голяма ерес като арианството роди най-великите богослови на всички времена. Ако не бяха арианите, нямаше днес да четем трудовете на Василй Велики и другите Кападокийски отци. Това ме кара да мисля, че появяата на новото (макар и още, както казва д-р Пеев, то е „нероден Петко”), ще накара ВЕБИ да се вгледа в себе си и да се запита, защо Бог допусна това.
    Може би гледам прекалено критично, но споменах факти, които са напълно реални. Ако трябва да браним ВЕБИ, то това може да стане не като атакуваме „Св. Тривелий”. Аз не участвам по никакъв начин в администрацията на факултета, но като негов възпитаник ще отправя един призив: ВЪРНЕТЕ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В МИНАЛОТО!!! НЕ ЩАДЕТЕ СРЕДТВА ЗА ДА ГО ПОСТИГНЕТЕ!!! Колкото и скъпо да струва, каквито и жертви да се налага да се направят, трябва да се изгради първо онова, което носи благословението. Студентите да чакат сесиите със същия онзи плам, с който ние ги чакахме. Да отиват на лекции с усмивка, без значение колко е натоварена програмата. Отправям този призив по аналог на пророк Агей, който каза на народа: „ПЪРВО ИЗГРАДЕТЕ ХРАМА”. Храмът на ВЕБИ днес е разрушен. Ако искаме да няма нужда от друг и по-добър храм, нека да изградим наново нашия. Знам, че това струва скъпо, но и знам, че Бог не оставя делото Си. А ако делото не е човешко, а Негово – тогава Той ще промисли и за средствата.

39. Ето как отговаря ап. Георги Бакало на въпроса „Кому е нужен втори църковен ВУЗ“:
    „Кому е нужна деноминацията на Еленков – ОБЦ създадена и управлявана от агенти на ДС, които с измама и безскрупулни машинации се опитват да се впишат като „новото“ лице на евангелизма в България?“
    Ще си позволя и да отговоря. Денономинацията на Еленков – ОБЦ със седалище Веслец 69 е нужна на лицето ап. Георги Бакалов, който все още е регистриран на същия адрес според Комисията по досиетата както и на кума на Еленков, лицето п-р Ангел Пилев. Вероятно на тях е нужен и новия ВУЗ който манипулират задкулисно чрез срещите на Пилев и Койчев с президента на ВЕБИ за България Джонатан Августин и последвалите след неговото посещение „семинари и конференции” в региона. За сведение, в момента се планува още една такава конференция в Стара Загора на която ще присъства и п-р Куличев.

40. Ще ви обърна внимание на още един факт, доктор Пеев. Нито веднъж досега не съм ви засякъл да говорите за „философия, образование и цели на учебното заведение“. Най-смисленото, което сте направили досега, е да настоявате колко уникално учебно заведение е ВЕБИ и как няма нужда от друго. Добре. Нека видим какво ще предложат вашите колеги с новия проект, пък тогава да говорим.

    Има още две неща, които ми правят впечатление. Доколкото разбирам, ОБФ е надденоминационна структура, за разлика от ВЕБИ, чиито факултети са обособени по деноминационен принцип. Никак не разбирам какъв е проблемът деноминационно обособеното учебно заведение да функционира по свои принципи и на своя територия, а надденоминационното, предлагащо по-благоприятен интерактивен формат за представители на различни деноминации, да стане част от голям български университет?

    Второто нещо е структурата и неосъзнатата хронологична уязвимост на реакцията на ст. ас. Еленков. В кратката бележка на „Труд“ никъде не се споменаваше името на ВЕБИ, нито по някакъв начин се изтъкваха връзки и зависимости, които да поставят съществуващото учебно заведение в уязвима позиция. Само асистент Еленков знае защо се е почувствал длъжен да брани на дълго и широко ВЕБИ, без някой да го напада.

    Най-големият проблем на тези хора (в случая спекулирам, няма как да знам) сякаш е стопанисването на материалните ресурси. Очевидно е, че когато ОБФ излезе от структурите на ВЕБИ, заедно с него излиза и материалният му ресурс. Минава под разпореждане на университета-приемник. С други думи, някой друг ще администрира мангизите. Администрира, а не притежава. Ето, това според мен трови живота и разстройва съня на хора като асистент Еленков. Или поне аз така си мисля, съдейки по логиката в реакциите му… Поздрави!

41. Отново има странно отклоняване на дискусията в персонален аспект, което лично ми е неприятно. Не знам защо модераторите толкова държат да не изтриват личните нападки. Отново призовавам към конкретика, както писа и Ангел Петков за духовната страна на проблема.

    1. За факултета на СЕПЦ към ВЕБИ научаваме от п-р Ангел Петков че нивото е крайно занижено, което и д-р Пеев писа преди.

    2. Научихме че нивото е ниско и във факултета на ОБЦ представен тук от ст.н.ас. Тони Еленков най-вече заради еретичните учения които се преподават там. Информация от Максим Максимов под формата на въпрос към д-р Пеев неотоговорен до момента.

    3. За ОБФ получихме позитивна оценка от студента Венци който се познава лично с д-р Пеев. Това потвърди и п-р Янко Добев от Силистра. Само те могат да си кажат защо се оттеглят от надзора на ст.н.ас. Еленков и си направи свое ново училището.

    4. За ВЕБИ Стара Загора дадох информация лично, а ст.н.ас. Еленков потвърди, че училището все пак провежда мероприятия въпреки че е офицално закрито. Бяха споделени и интереси от страна на АРЦ и п-р Куличев към Стара Загора

    Сумарно, от четирите посочени факултета два няма да работят на есен според ст.н.ас. Еленков, а д-р Пеев и п-р Петков потвърдиха, че факултета на СЕПЦ е без спонсор и деноминацията е пред финансов фалит. Оказва се че към момента няма не-еретичен факултет на ВЕБИ който да работи целесъобразно в полза на евангелското движение. Аритметиката е верна 4 без 2 прави 2 факултета, от които единияе е пред фалит а другият в ерес или с две думи ВЕБИ е на нула. Любен Маринов твърди че ВЕБИ е създал „мутро-евангелизма“ а Юлиан Хамлет Собаджиев твърди, че той лично има нужда от такова. Следователно е нужно ново ВЕБИ или ВУЗ както искате го наречете. Толкова е елементарно.

42. Господин Георгиев, последната ви реплика беше коректна, ще се вслушам в нея. Никой няма полза от лични нападки. Напълно съм съгласен, че ново учебно заведение, или евангелски богословски факултет към някой голям университет, е необходим. Долавям, че на такова мнение е и доктор Вениамин Пеев, което прави неразбираема неговата опозиция на идеята. Смятам, че когато авторите на идеята я представят в готов вид, ще има повече за казване. Поздрави!

43. Твърдя, че познавам от началото нивото на бившето „Логос“ и сегашно ОБФ – обидно ниско, та да не кажа и нещо по-силно, изразено с медицинска терминология. Твърдя също, че познавам доста добре и сегашното ВЕБИ, разбирайте факултета на СЕПЦ и факултета на ОБЦ – съвсем различно от онова, което беше „Логос“. Различно най-вече, защото преподават грамотни и не хванати от американските улици „величия“. Преподават предимно образовани българи с доста добра квалификация. Това е важно, за да излизат научени хората, които отиват да се образоват. А Тривелий колкото и да се опитва да парадира, че ще е нов, май иска да докаже за пореден път известната поговорка „Пременил се Илия, погледнал се – пак у тия“. С други думи нищо ново, освен името, но то ще донесе мноооого нови парици на учредителите му!
    Г-н Собаджиев, не успявам да дочета дори и до половината вашите главоблъсканици. А не мога да си вземам отпуск, за да ги изчета всичките. За всеки четящ лесно става ясно , че Вашата намеса е с външен сценарий. Говорите, говорите, говорите и накрая не става съвсем ясно какво се опитвате да кажете. Цяла грамада от думи, но защо са трупнати точно тук?… Става ясно само едно от вашето участие, че си набелязвате някое име и започвате много стръвно да скачате срещу съответния човек. От целия сценарий на участието ви този факт изпъква идеално. Така че, защо не се занимаете с нещо по-смислено от думоплетството?!

44. Някои неща ми се сториха интересни в коментарите на т.нар. Андрю Николаев Неделчев и понеже е опонист на декана на ВЕБИ ст.на.с. Анатолий Еленков не мога да не ги обобщя в следните няколко точки за дискусията:

    1. ВЕБИ никога не е била хомогенна или стабилна институция, а компромис. Трябва да се допълни в историята дадена от д-р Пеев, че разпадането на русенското ВЕБИ стана със скандал причинен заради семейния развод на един от лидерите. Затова и Неделчев я сравнява с брак, (цитат) но ако нямат и двамата желанието да сторят всичко възможно, за да останат заедно, тогава няма какво друго да се направи освен да се разделят. Странно тълкувание от човек изтъкващ се като библеист но все пак модернизма си казва думата.

    2. Неделчев твърди, че не е вътрешен на проекта но все пак го оприличава с американския президент а ВЕБИ със стоянките в София. Дори най-прохождащият фройдист веднага може да види приликата между ВЕБИ и стоянката и лидера на свободния свят. Един вид ВЕБИ е като бакшишите които само седят и дебнат някой провинциалист да дойде в София за да го извозят до Банкя или горнобански път, а новият ВУЗ е директно спонсориран от САЩ.

    3. Старото е нужно колкото да е основа а новото е (цитат) по-разумно да се започне наново и встрани т.е. новият ВУЗ няма да е праволинеен, а в встрани. Сега вече разбираме защо споменатият от д-р Пеев п-р Куличев в тандем с Бакалов подтиква протежетата Пилев и Койчев да провеждат работни срещи с президента на старозагорското ВЕБИ, зад гърба на декана ст.н.ас. Еленков, който пък твърди че то дори не съществува.

    4. Проектът не е от вчера както казва ст.н.ас. Еленков, а (цитат) се подготвя от години. Ако ще Бог, няма да остане само проект. Има натрупана енергия, а и подготвящи се преподаватели, които имат нужда от подобен проект, за да не отива подготовката им нахалос.

    5. ВЕБИ е една голяма нула според Неделчев в която някои (цитат) ще останат зад борда на проекта и това ги плаши. Защото…мнозина предпочитат да са част от него, защото така се заблуждават (себе си, както и неинформираните), че са все още важни.

    6. Евангелистите в България са твърде малко, за да имат свой собствен автономен университет. А – според мен – от такъв няма и нужда. По-скоро се мисли за сътрудничество с голям български университет.

    7. (цитат) Онези, които мърморят … са загубеняци и Да си началник водопад звучи важно, дори и водопадът да пресъхва
    са едни своеобразни премъдрости, които звучат като че ли идващи от самата Библия.

45. Тъй като г-н Собаджиев „не ме бил засякъл нито веднъж“ да говоря за „философия, съдържание и цели на ВЕБИ“, ще отговоря по речниковия начин, та да бъде по-просто. Само дето няма да подреждам трите думи в азбучен ред.
    Първо, ФИЛОСОФИЯ: протестантски (евангелски) модел на обучение, какъвто в България друг на такова ниво няма.
    Второ, СЪДЪРЖАНИЕ: богословски дисциплини, които са адекватни на протестантския (евангелския) модел, и каквито в по-голямата си част в други богословски факултети не се преподават.
    Трето, ЦЕЛИ: подготовка на богослови и служители в протестантските (евангелските) деноминации, от каквито днес има потребност.
    Това бе постигано и ще бъде постигнато БЕЗ ИЗВЪНЦЪРКОВНИ НАМЕСИ. Категорично не приемам последните изводи на г-н Ив. Георгиев за „нулевата стойност“ на ВЕБИ. Разочарованията на п-р Петков са от личности (както и моите), а не от „философията, съдържанието и целите на ВЕБИ“.
    По принцип такива са философията, съдържанието и целите на четирите православни богословски факултета в София, Пловдив, В. Търново и Шумен, но естествено – с ПРАВОСЛАВНА НАСОЧЕНОСТ.

    Г-н Собаджиев, който, доколкото ми е известно, няма богословско образование, е напълно естествено да се затруднява с разбирането на „философията, съдържанието и целите“. Неестествена според мен е непрекъснатата му и натрапчива намеса в проблема „Кому е нужен втори протестантски (евангелски) ВУЗ?“ Тенденцията да се трепти в оптимистично очакване на „новото“, защото щяло да бъде „по-добро от старото“, Е ХАРАКТЕРЕН НЕДЪГ НА НОВОТО КОНСУМАТОРСКО ОБЩЕСТВО. Според тази философийка НОВАТА кола, НОВАТА дрешка и НОВАТА любов са по-желани. Това обаче не важи за всяка НОВА ИНИЦИАТИВА в българското просветно дело, най-паче – за протестантската (евангелската) просвета!

46. От време оно деноминациите в България се създават с чуждо финансиране и влияние, защото „който плаща сметката, той поръчва музиката“. По същата схема се развива и евангелско-богословското образование у нас. С пари от Запад се създаде ВЕБИ, към който първоначално имаше интерес от българските свещенослужители, което личеше по големия брой студенти. Но заради неправилно управление и преследване на частни факултетно-деноминационни интереси се стигна до днешното неблагоприятно състояние. И след като е много по-трудно да се закърпи вече скъсаната дреха, по-добре е да се купи нова. Такава е идеята на авторите на проекта „Св. Тривелий“. Схемата е отново същата – регистрация на ВУЗ, усвояване на западни инвестиции и влияние и т.н., докато отново в крайна сметка се окаже, че „царят е гол“. За съжаление хората не се учат от собствените си грешки, а искат да ги поправят като допускат нови. Така порочният кръг става безкраен.

47. Господин Пеев, при всичко, което съм слушал за вас, макар и да не ви познавам, щях с радост да открия и прочета ваши смислени и стойностни виждания за философията на една богословска образователна институция. Такива не се появиха. Речници чета от седемгодишен. Мога да направя разлика между „философия“ и „тротинетка“, а като оксфордски възпитаник очаквах да сте надраснали ровичкането в речниците.

    Моята намеса в проблема не е почнала отсега, и аз като вас съм вградил някакъв ресурс и време, мечти и енергия в проблема на протестантското богословско образование. Разликата между нас е само в постиженията, опита, образованието и годините. В същността си ние ревнуваме и се вълнуваме от една и съща проблематика, но и вие, и аз сме прекалено амбициозни и на моменти егоцентрични, за да си признаем, че правото ни да участваме в диалог е равностойно. Това може лесно да се промени, вие вече имате уважението ми, макар и не безкритично. При цялото си уважение обаче, трябва да ви кажа, че не вие определяте кой има право и кой не да обсъжда протестантските образователни институции. Аз не съм някой от студентите ви, да ми размахвате пръст и да ми посочвате къде ми е мястото. Мястото ми е там, където аз реша – където се движат и битуват идеи и проблеми, от които винаги съм се вълнувал. Никак не разбирам кого наричате „извънцърковен“ елемент. Ако определяте църквата като купчина тухли с надпис „църква“, деноминационно етикетирана и ваша собствена бащиния, да, извънцърковни елементи в този форум определено има. Но Някой Друг притежава църквата, Той определя кой има и кой няма право да взема отношение в дискусии за нея.

    Доколкото разбирам, вие сте вложили значителна част от живота си в изграждането на институцията ВЕБИ, а и останах с впечатление, че сте привърженик на идеята за протестантски богословски факултет, като част от по-голям университет. Бихте ли могли да ми обясните какво ви пречи новият проект да продължите да отделяте ресурси, време и енергия, да влагате от себе си в съществуващия ВЕБИ, при положение, че нито като формат, нито като „философия, съдържание, цели“ един факултет към университет може да застрашава, конкурира или злепоставя самостоятелния институт? С какво новата инициатива ви пречи вие самият да продължите с похвалната си ревност и усилия, и нима философията, съдържанието и целите“ на ВЕБИ автоматично изчезват или реализацията им се осуетява, ако се появят не един, а сто нови протестантски факултета? Мисля, че вашите усилия са усилията на посветен човек, но поради неразбираеми за мен причини не искате да видите необходимостта от цялостно реформиране на протестантското богословско образование у нас, и да участвате в така необходимата му реформа. С цялото ми уважение, приличате на лекар, който работи върху умиращ пациент, и забранява на „извънмедицински“ елементи да му се месят в работата. Приемам! Но когато и на „извънмедицинските“ елементи им е ясно, че пациентът умира, не е ли по-добре да се втурнат в операционната и да поискат от лекаря да смени методите си, вместо да го оставят да довърши човека с академична вещина и незаинтересованост от съдбата му? Възхищавам ви се, че така здраво държите на института, в който сте вложили толкова много, както и на уменията, с които сте запълнили липсата на академично мислене в структурите му, но с много неща в мисленето и методите ви не съм съгласен. Да не се караме, не сме връстници, нито се познаваме. Аз обаче имам пълното право да изразя мнение, протестантските образователни институции не са затворени общества, а част от духовния и интелектуален климат на страната ни. Дали ви харесва или не, така стоят нещата…

48. На кого е нужен втори църковен ВУЗ?

    Отговорът на този въпрос е:“Втори протестантски ВУЗ, съставен от шайка полуграмотни
    (неграмотни) и алчни за пари и власт (влияние) псевдобогослови въобще не е нужен на
    протестантската общност в България!“.

    От такъв „протестантски ВУЗ“ имат нужда(полза) обаче следните групи:
    1. Псевдобогослови (придобили докторски степени, но без реална богословска дейност), алчни за много пари и власт.
    2. Псевдостуденти с амбиции, чиято единствена цел е придобиването на диплома.
    3. Чужди протестантски групировки (култове), целящи увеличаване на влиянието си в България.
    За постигането на тази цел, те с готовност наливат пари в подобни „вузове“,
    създавайки свои сателити (чрез физически лица и организации).

    Според д-р В.Пеев каузата „ВЕБИ“ е достойна и заслужава подкрепа.
    Но какво трябва да се предприеме, ако се окаже, че същата тази кауза е тотално съсипана
    (поради личностни и деноминационни борби за власт и пари)?!
    Какво трябва да се предприеме, ако се окаже, че ВЕБИ е само едно голямо име,
    което реално не отговаря на очакванията и нуждите на българската протестантска общност
    от качествено богословско образование?!

    Това е въпросът, д-р Пеев!

    Вярвам, че стъпката в правилната посока е създаването на надденоминационен протестантски факултет, афилииран към частен университет в България.
    Този протестантски факултет трябва да обединява интелигентни и хабилитирани преподаватели (със защитени докторати), работещи активно в определена област на богословието.
    Богослови като В.Вирчев, Х.Куличев, А.Неделчев, С.Лалев, В.Еленков, А.Еленков нямат място там!

    Съгласен съм с Вас, че подобен ход би предизвикал гнева и яростната съпротива на
    деноминационните ръководства, но от един подобен ход би спечелило българското
    протестантско богословие и младото прогресивно протестантско поколение в България.
    От това би спечелило протестанството в България!

    Протестантите в България са изморени от задкулисните деноминационни борби за власт и пари.
    И не желаят да имат нищо общо с Църквата и протестантското богословие,
    поради полуграмотни (неграмотни), мазни и алчни евангелски сурогати с агентурно минало!

    Българското протестантско богословие има нужда от ИСТИНСКИ БОГОСЛОВИ-РЕФОРМАТОРИ!
    Готов ли сте за това, д-р Пеев?

49. Г-н Максимов, силно впечатлен съм от ДИРЕКТНОСТТА НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ ВАС ВЪПРОСИ!
    Изводите Ви няма да коментирам, защото съм абсолютно съгласен с Вас.
    За да получите обаче отговори на своите въпроси, трябва да изравним позициите си, защото лично аз не Ви познавам. При проверката ми в Google (+ YouTube) се появиха повече от десетина известни лица с Вашето име (автор и книгоиздател, бизнесмен, пчелар, пастор-евангелизатор и т. н.). Няма да питам КОЙ от тях сте, защото това е твърде лична информация. Позволете ми обаче да запитам две неща:

    1) В качеството на КАКЪВ задавате тези директни въпроси – на създател на проекта „Св. Тривелий“, на спонсор на проекта, на богослов и т. н.?
    2) И на двама ни изглежда ясно, че димитровщината, куличевщината и неделчевщината са навредили силно на проекта за надденоминационно протестантско образование в България, започнал през 1990 г. в Русе. Следователно всеки, който се отъждествява с тези -щини или -изми, трябва да си остане с дребните и дребнавите инициативи (включвам тук и безконтролното лапане на чужди пари). Въпросът ми обаче тук е: А кои са онези имена, които се включват в проекта за „нов надденоминационен протестантски ВУЗ“, условно наречен „Св. Тривелий“? Казвам „условно“, защото ако говорим за „факултет“, той няма да носи ничие име, а ще бъде определен като „протестантски“, „богословски“ и т. н. Бихте ли посочили тези реформаторски имена, защото досега нито един – включително и моят приятел п-р и докторант Евгени Найденов – не обели зъб по въпроса?
    Имам и други въпроси, но ще ги задам впоследствие – вероятно при други обстоятелства.

    А що се отнася до „реформаторското отношение“ към просветната инициатива – мисля, че не само теоретично, но и на дело съм доказал реформаторските си тежнения. Също така отдавна смятам, че е напълно ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ДА СЕ СЪЗДАДЕ ПРОТЕСТАНТСКИ ФАКУЛТЕТ КЪМ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ (без значение кой и какъв е той). ДОСЕГА ЗАКОНЪТ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Е БИЛ НАРУШАВАН ОТ ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА, защото такъв факултет не е бил създаден.
    Ще се радвам да ми отговорите на двата въпроса, за да се получи конструктивен диалог по същество.

50. Въпрос до А. Еленков:

    Уважаеми, г-н Еленков, искам първо да заявя, че нямам нищо общо с авторите на проекта “Св. Тривелий”, с пасторите А. Пилев, Г. Бакалов и пр., и не защитавам ничия кауза. В Христовата вяра съм от първите години на демокрацията и си спомням, че още тогава всички евангелски пастори упрекваха вашата деноминация (ОБЦ), че преподава едно изключително опасно еретично учение, което атакува най-важната доктрина на християнството – доктрината за Троицата. Разбира се, те го казваха пред нас обикновените вярващи, но не съм сигурен дали са поставяли остро въпроса пред ОБЦ, вероятно с цел да не се конфронтират и да създават напрежение между евангелските църкви.

    Лично аз подозирам, че основната причина, горепосочените лица и църковни общности да се отделят от ВЕБИ, е, че не са съгласни човек, който преподава толкова лъжлива ерес да бъде ректор на института, както и да се идентифицират с висше учебно заведение, което се компрометира пред цялото българско общество и не може да се нарече християнско (както не могат да се нарекат християни и „Свидетелите на Йехова“, понеже също се отклоняват от централен християнски догмат). Тук ще повторя един от въпросите, които зададе Максим Максимов:

    „2. Нормално ли е един истински богослов (като В.Еленков и А.Еленков) да поддържа толкова тесни връзки с водещите представители на движението ”AWCF”?
    Допустимо ли е да служи в техните “църкви” и да се държи като един от тях?
    Допустимо ли е да ги допуска да служат в неговата църква, а също така да ги допуска да обучават студенти в БФ на ОБЦ?
    Допустимо ли е да търси и приема финансиране от тях?“

    И ще допълня: Ще намерите ли най-после мъжество да се разграничите от движението ”AWCF”, да не преподавате техните еретични учения и да не приемате финансиране от тях? Но първо се надявам да намерите смелост да отговорите на тези въпроси, понеже те непрекъснато Ви се задават, а Вие упорито ги отбягвате.