КАРТАГЕНСКИ СЪБОР

КАРТАГЕНСКИ СЪБОР

свикан и ръководен от св. Киприян през 257 г. сл. Хр.

Когато множество епископи от африканските провинции Нумидия и Мавритания се срещнаха заедно в Картаген през септември, в присъствието на епископите, дяконите и множество други хора и бяха прочетени светите писма на Юбаянус към Киприян и отговорите на Киприян относно еретичните кръщения……най накрая Киприян каза:

Вие чухте, мои възлюбени колеги, какво е писал до мен нашият епископ Юбаянус, искайки съвет от моята незначителна личност, относно незаконните и богохулни кръщения, както и моите отговори към него, бидейки в единомислие с нашето предишно мнение, че еретиците завърнали се в Църквата трябва да бъдат кръстени и осветени с църковно кръщение. Това е което всички ние поотделно сме казали по този въпрос, без да сме осъждали някого, без да сме лишавали някой, несъгласен с нас от правото на Господня трапеза /Евхаристия/.

Защото никой от нас не се е поставил да бъде епископ (на епископите) или се е опитвал с тиранична заплаха да принуди колегите си да му се покоряват. Всеки епископ има правото, свободата и силата, и своята собствена воля, и след като не може да бъде съден от друг, така и той не може да съди другите. Ние, обаче, очакваме съдът от нашият всеобщ Господ, нашият Господ Исус Христос, Който единствен има силата както да управлява Църквата Си, така и да съди нашите дела в тази насока.

Киприян е считал всички еретици за антихристи, напълно в духа на йоановите новозаветни послания, където под „антихрист“ и „духът на антихрист“ се подразбират тогавашните еретици /най-вероятно еретикът Керинт, съвременник на Йоан/, а не някакъв бъдещ световен диктатор от XX или XXI в., гонител на християните.

Киприян, светец и мъченик за вярата си в Христос, заедно с всички свои братя и колеги-епископи е считал, че е недопустимо да се потъпче съборното начало на Църквата и да се поставя /или самопровъзгласява/ някой човек на длъжност Епископ на епископите, т.е. земен глава на цялата Църква, както римските папи по-късно са сторили. Той и тази вяра на ранната църква са един от крайъгълните камъни на които се градят тезисите на Реформацията за премахването на папската институция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *