Отделът за социални комуникации на Ватикана публикува документ, озаглавен „Към пълно присъствие“, който предлага пастирско размишление за участието на християните в интернет и социалните мрежи. Документът бе представен на 29 май на пресконференция във Ватикана от ръководителя на отдела за комунакиции Паоло Руфини, монсеньор Лусио Руиз, секретар на ведомството и от сестра Натали Бекар, заместник-секретар на Синода на епископите.
Документът „Към пълно присъствие“ има за цел да насърчи размисли върху участието на християните в социалните медии, които заемат все по-голяма част от живота на хората. Вдъхновен от притчата за Добрия самарянин, документът възнамерява да инициира насърчаване на култура на „любящия ближен“ в медийното общуване. В контекста на социалните медии, където хората често са едновременно потребители и обект на потребление, този пастирски документ търси отговор, основан на вярата, като започва с „разпознаване на стимулите, които получаваме и с внимателно слушане“. Вниманието, заедно с чувството за принадлежност, реципрочност и солидарност, са стълбовете за изграждане на чувство за единство, което в крайна сметка трябва да укрепи местните общности.
Клопките по „цифровите пътища“
Дигиталната революция със сигурност създаде възможности, но поставя много предизвикателства. Документът посочва и някои клопки, които трябва да избягваме по „цифровите пътища“: свеждането на индивидуалните потребители до „стоки“, както и създаването на „индивидуални пространства“, които насърчават екстремно поведение. Също така предупреждава, че онлайн средата е пътуване, в което мнозина са били маргинализирани и наранени. Това подтиква християните да се запитат: как можем да направим цифровата система място за споделяне, сътрудничество и принадлежност, основано на взаимно доверие?
От осъзнаване до истинска среща
Да станеш „ближен“ в средата на социалните медии започва с желанието да изслушваш, със знанието, че онези, които срещаме онлайн, са реални хора, се казва в документа. Дори в среда, характеризираща се с „информационно претоварване“, това отношение на внимателно слушане и откритост на сърцето ни позволява да преминем от простото възприятие на другия към автентична среща. Можем да започнем да разпознаваме нашия ближен в интернет, осъзнавайки, че страданието му ни засяга. Нашата цел е да изградим не просто „връзки“, а срещи, които се превръщат в истински взаимоотношения и укрепват местните общности.
От личната среща към общността
По „дигиталните пътища“ можем да срещнем други, различни от нас хора, към които да бъдем или безразлични, или да ги подкрепим и да се сприятелим с тях. Във втория случай ние – които понякога сме като Добрия самарянин, а понякога сме на мястото на ранения и нуждаещия се – можем да започнем да допринасяме за заздравяването на раните, създадени от токсичната цифрова среда. Трябва да възстановим дигиталните пространства, така че те да станат по-хуманни и по-здравословни среди. В същото време можем да помогнем тези среди да насърчават истински общности, основани на срещата с тези, които вярват във въплътеното Слово.
Отличителен стил
Християните трябва да внасят особен „стил“ в социалните медии, стил на споделяне, който води началото си от Христос, Който ни възлюби и даде Себе Си за нас със Своите думи, Своите действия, Своята душа и Своето тяло, посочва документът. Той ни научи, че истината се разкрива в общението и че общуването също произтича от общението, тоест от любовта. Присъствието на християни в дигиталните медии трябва да отразява този стил, да предава истинска информация по творчески начин, по начин, който се ражда от приятелство и изгражда общност.
Този особен „стил“ ще представя истории; ще упражнява онлайн влиянието си отговорно, а не реактивно и християните трябва да бъдат активни в насърчаването на дейности и проекти, които насърчават човешкото достойнство.
Християнското свидетелство в дигиталния свят
Това присъствие на християните в социалните медии трябва също да носи знака на свидетелство. Християните не са в дигиталното пространство, за да продават продукт или да извършват прозелитизъм, а по-скоро да свидетелстват. Тоест, те са там, за да потвърдят с думите и живота си това, което Бог е направил, създавайки общение, което ни обединява в Христос. Независимо дали християните се оказват понякога наранени, а понякога на мястото на Добрия самарянин, случайните им срещи в платформите на социалните медии се превръщат в срещи с ближния, чийто живот ги засяга, и следователно с Господ. По този начин комуникацията предлага начин на общение, което има своите корени в Светата Троица и което е нашата истинска „обетована земя“.
„Темата за енориите и базисните общности трябва да бъде вплетена в реалността и дигиталното като едно цяло. Всички езици, които са ни достъпни, трябва да ни помогнат да комуникираме тази реалност. Не можем да се задоволим с общности, които живеят само в едно измерение: изграждането на такава човешка общност засяга всички нас, трябва да преоткрием това, което ни обединява като човечество, а не да разчитаме на технологията, сякаш е магическо решение“, заяви Паоло Руфини, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Светия престол.
„Вместо да се безпокоим колко силно е виртуалното, трябва да се тревожим повече за това дали времето, обичта, прегръдката, споделената реалност са в целия си потенциал“, каза монс. Лусио Руис, секретар на отдела за комуникация на Светия престол: „Трябва да обогатим реалността: днес сме свидетели повече на цифрово развитие за сметка на обедняване на реалността, където липсва прегръдката, обичта и времето“.
Сестра Натали Бекар: „Трябва да поставим взаимоотношенията в центъра на пастирската грижа и за да бъдем във взаимоотношения днес, не е възможно да забравим ролята, която играе мрежата“.
Сестра Вероника Донатело, също участник в конференцията заяви: „Това е пророческо време. Дори енорията е призвана да бъде преоткрита: ние сме в ново време и вече го живеем“.