Ердоган и проектът за ислямизиране на Европа
Турската държава и президентът й услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки като „Мюсюлманско братство“, за да прокарат политическите си интереси в Европа, пише проф. Александър Гьорлах
В Германия се пишат все по-лоши неща за DITIB – представителството в страната на официалната религиозна служба в Турция. И в Австрия става все по-ясно, че турската държава и президентът Ердоган услужливо помагат на съмнителни ислямистки групировки, за да прокарат политическите си интереси в Европа.
Новият доклад на австрийската организация, която се занимава с изследвания на политическия ислям („Dokumentationsstelle Politischer Islam“), показва, че възникналото в Египет „Мюсюлманско братство“ вече пуска корени и в Австрия. Тази радикална групировка, която вече действа активно в цяла Европа, използва демократична реторика, но всъщност преследва точно противоположните цели. В публичното пространство „братята“ се държат много дружелюбно, но така само се опитват да се доберат до политическата сцена и да се представят като легитимни говорители на тези около 700 000 души, които изповядват исляма в Австрия.
Влиянието на „братята“ расте
В действителност „Мюсюлманското братство“ не се ползва с особена поддръжка сред въпросната религиозна общност в страната – повечето австрийски мюсюлмани не обръщат внимание на тези радикализирани хора. Тревожното обаче е друго: много джамии и организациите, които ги финансират, попадат под прякото влияние на „братята“. Освен това радикалната групировка си служи с много ефектен пиар и така успява да се добере до обществени средства. Според авторите на доклада, пари пристигат и от чужбина.
„Мюсюлманското братство“ е забранено в редица ислямски страни, включително в Египет. Този факт е многозначителен, защото говори, че дори за такива консервативни общества като египетското, „братята“ са прекалено радикални. При режима на Хосни Мубарак „Мюсюлманското братство“ беше забранено, което след падането на диктатурата в краткосрочен план му донесе ръст в електоралните симпатии. Но демократичното интермецо в страната не продължи дълго – военните отново взеха властта и пак забраниха групировката.
„Братята“ и турският президент Ердоган заемат сходни идеологически позиции, поради което напоследък много от тях се заселват в Турция. Тъкмо заради подкрепата, която Турция оказва на радикалните ислямисти, отношенията между Кайро и Анкара са доста обтегнати.
В плен на радикалните идеи
Ердоган подкрепя „Мюсюлманското братство“ в Европа, защото иска да увеличи влиянието си на континента. Нека да си припомним, че навремето в Турция самият Ердоган беше смятан за опасност за страната заради ислямистките си нагласи и дори влезе в затвора за няколко месеца. По-късно, в началото на първия си мандат като премиер, той само за кратко се престори на просветен и покаял се ислямист. Днес обаче не пропуска нито една възможност да се изяви като ислямски владетел на една набираща сили Турция.
Когато“Света София“, някогашната най-голяма християнска черква в света, беше превърната в джамия, под режисурата на Ердоган цялата церемония се превърна в празнична литургия за възраждането на исляма.
Човек с подобен начин на мислене навярно проронва по някоя сълза за Виена, която османлиите не успяха да превземат нито през 1529-а, нито през 1683-а година. Това впечатление се затвърждава и от факта, че Ердоган подкрепя „Мюсюлманското братство“ и други радикални ислямистки групировки, включително чрез средства от своята семейна фондация. В главите на „братята“ също витаят разни покорителски фантазии. Според цитирания доклад на австрийската организация, документираща фактите за политическия ислям, „Мюсюлманското братство“ смята, че неговата мисия ще приключи едва след окончателното ислямизиране на християнска Европа. И понеже тази антиутопична цел не е директно достижима, на първо време поне мюсюлманите в Европа – всички мюсюлмани в Европа, трябва да бъдат запленени от идеите на радикалните „братя“.
Може ли „Мюсюлманското братство“ да бъде забранено?
Една от тези идеи е да бъда унищожена държавата Израел. И в това отношение крайните ислямисти и Ердоган са сродни души. Още на Световния икономически форум в Давос през 2009-а година Ердоган директно засегна израелския президент Шимон Перес, след което официална Анкара дамгоса Израел като „терористична държава“. Ердоган се надува като ислямски властелин и по другите въпроси, свързани с Близкия изток. Добър пример е едно от съобщенията му в Туитър: „Ние възприемам всяко покушение срещу мюсюлманин като покушение срещу всички ни“.
Цитираният австрийски доклад сигурно ще предизвика тревоги във всички европейски страни, за които става дума в него. Сбито и делово той рисува една доста неприятна картина за процъфтяващото влияние на „Мюсюлманското братство“ – влияние, чието разпространение не може да бъде спряно от никакви държавни граници.
Остава да се види дали докладът ще доведе до конкретни политически последствия. Например: до забраната на „Мюсюлманското братство“.
Професор Александър Гьорлах е лингвист и теолог, член на Съвета по етика на международните отношения „Карнеги“ и водещ изследовател в Института за религия и международни проучвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.