Има ли въобще атеисти в България и колко са те?

Христо П. Беров | http://hpberov.blogspot.com/2008/11/blog-post.html

Този въпрос е полемичен и зависи от критериите за религиозност, които по своя характер не могат да не носят известна доза субективизъм. От официалните данни за преброяванията, публикувани в издания на Националния статистически институт (НСИ) определянето на числото на атеистите в България е невъзможно, защото не съществува графа (или въпрос), който да даде достатъчна яснота по този признак нито за по-миналото, нито за миналото столетие. За сравнение биха могли да се ползват таблиците на НСИ (най-долу), в които под категория“непоказани“ би могло да се включват и атеистите, макар, че принадлежността към вероизповедание е точно противоположното на атеизма.

В тази връзка се оказва, че:

1. Досега в България няма официални, дори приблизителни данни за числото на атеистите;

2. Възможно е, данните от преброяванията да се тълкуват в смисъл, че в България изобщо не съществуват атеисти.

Според цитат от публикацията на НСИ (http://www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm):

… … „В съвместните препоръки на Евростат и Статистическия отдел на ООН за преброяванията около 2000 г. се посочва, че при събиране на данни за вероизповеданието може да бъде използвана комбинация от два въпроса. Първият се отнася за официална принадлежност на лицето към църква или религиозна общност. Вторият е за религиозно вярване и участие на лицето в живота на църквата или религиозната общност. В случай, че се използва само един въпрос то се препоръчва това да бъде първият. Съгласно Инструкцията за попълване на преброителните карти на НСИ вероизповеданието се разглежда като “исторически обусловена принадлежност на лицето или на неговите родители или предците му към дадена група с определени религиозни възгледи”.

Новият момент през 2001 г., който трябва да се подчертае, е доброволният характер на отговорите на въпросите за етническата група, майчиния език и вероизповеданието, за разлика от всички предишни преброявания, когато отговорите са били задължителни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България, лицата ако желаят могат и да не отговорят.“… …

Открит остава въпросът, каква част от населението е нерелигиозно, особено ако се има предвид обществено-политическата обстановка в България по време на десетилетията до 1989 г. Трябва да имаме предвид, че при следващото преброяване както и при последните две ще има пълнолетни българи, трайно израстнали в „исторически обусловена принадлежност на родители“ и на поне две поколения прародители със затвърдени нерелигиозни (атеистични) възгледи. Т.е. третото и дори четвъртото българско поколение, възпитано в системата на държавен атеизъм.

В останалите пост-комунистически държави от Източния блок при преброявания са включвани и графи „нерелигиозни“, които изглеждат по следния начин (за сравнения са ползвани данни от Европейския консорциум за държавно-църковни изследвания):

Нерелигиозни в Чехия през 1991 г. – 39,9 % (над 4 млн. души), през 2001 г. като атеисти са се самоопределили 6 млн. души, което е над 50%.

За нерелигиозни в Латвия при преброяването от 2003 г. са се самоопределили 12%.

В Литва 0,05%.

В Словакия нерелигиозните през 1991 г. са били 9,8%, а 2001 г. 12,96%.

В Естония само 23% са се определили като принадлежащи към някоя църква (11% към Лутеранската евангелска, 10% към Православната, 2% към други). Останалите 77 % от естонците са нерелигиозни.

В Унгария от преброяването през 2001 г. като „без вероизповедание“ са се определили 14,5%.

В Словения атеистите през 1991 г. са 4,20%, а през 2002 г. 10,10%.

За Полша, в преброяването от 2002 г. липсват въпроси за вероизповеданията, преди това, точно както в България, отсъства графа с числеността на нерелигиозните.

В Европа като цяло (към 2005 г., без официално преброяване и по много спорни критерии) се приема, че около 19% от населението на ЕС е нерелигиозно.

От всичко дотук се оказва, че при следващото официално преброяване в България е желателно, и дори се налага да бъде включена и графа с въпроси за населението с нелегиозни възгледи. А иначе засега може да се спекулира, че в България към 2001 г. не съществуват повече от 308 хил. атеисти (това са хората, които на последното преброяване не са се самоопределили). В проценти – 3,9%. Но все пак, да се твърди, че несамоопределилият се е атеист е несериозно.

Таблиците на НСИ дават големи възможности за размисъл по тази и по други теми.

Табличните материали са ползвани от

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.