„Горко на непокорните чада, казва Господ, които се съветват, но не с Мене, и които сключват договори, но не чрез Моя Дух, та притурят грях на грях; Които отиват за да слязат в Египет без да се допитват до Моите уста, за да се закрепят със силата на Фараона, и да прибягнат под сянката на Египет! Затова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, и прибягването под египетската сянка за смущение. … Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват нито да бъдат помощ или полза, но са за срам и дори за укор.” (Исая 30:1-3,5)
Това Божие слово изречено чрез пророк Исая е към цар Езекия и първенците на Израил, които в момент на криза са се изкушили да положат своето упование и надежда в египетския цар Фараон, от който са чакали подкрепа и избавление от надигналият се против тях асирийския цар Сенахериб и неговата непобедима за времето си армия (4 Царе 18).
Това е минало, но за съжаление виждаме този модел на поведение да се повтаря многократно с повечето от нас, които въпреки, че сме повярвали във Всемогъщия и Милостив Бог, продължаваме във време на кризи да уповаваме на близки на нас фараони, барони и мамони, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му.
Пиша това във връзка с предстоящите избори и заиграването на много вярващи с отделни политици и политически партии, даващи измамното усещане за протекция в идващите неясни времена. Пиша това и от позицията на човек, който е бил свидетел на подобни взаимоотношения и единственото, което вижда, като резултат от такива заигравания е много болка и разочарование за опиталите и техните семейства и близки, които по една или друга причина са се надявали да хванат вълната и попътния вятър на политиката. Истината обаче е, че колкото вълната се издига по-нависоко, толкова по-силно тя се разбива в земята, а попътния вятър много бързо сменя посоката си, а често става и насрещен.
Библията и историята на Църквата ни показват, че всички опити на вярващите да намерят решение на своите проблеми, чрез упование в хора, вместо в Бога, са завършвали с провали, чиито негативни последствия много често са засягали цели нации и са оставяли своите печални следи върху живота на много поколения напред.
Ако сме се съединили в едно тяло, нашите погледи трябва да бъдат насочени към главата на това тяло, която е Христос. Той е нашият единствен Водач и Спасител, който знае пътя и може да ни изведе от царството на тъмнината в царството на светлината. Ако някой от силните на деня е жаден и иска да пие от живата вода, която дава спасение и вечен живот на човешката душа е добре дошъл в нашата ‘партия’ (Деяния на апостолите 13:4-12). Ако властта, подбудена от Божия Дух иска да помага в изграждането и трансформирането на тази нация, ние ще се отзовем на драго сърце (Ездра 1:1-4). Ако пък новата власт започне да ни гони заради вярата ни, ще търсим още по-силно Бога и ще го молим за сили, подкрепа и водителство (Матей 5:10-12, 43-48; Йоан 15:18-27), както правят повече от половината християни по света днес.
Политиката не може и няма вътрешно присъщата сила да даде отговор на надигащите се въпроси и наболели проблеми на съвременното общество. Отговорът за решаването на тези проблеми е скрит в Божието Слово. Ако ти си Божие дете, което иска да носи светлина и промяна в света около себе си, единственото оръжие, което може да ти донесе сигурна победа е меча на Духа, който е Божието Слово. Политиката и нейната рожба светската власт ти дават плътски оръжия, чрез които да воюваш. А оръжията, с които ние воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. (2 Коринтяни 10:4,5)
И ако все пак някой унесен във вихъра на политическите страсти и измамни илюзии за бърза слава и кариера, които ще използва за ‘Божия прослава’ реши да спре тази игра с дявола и ме попита – А сега, накъде? Просто бих му препоръчал да последва Божия съвет за хора в подобна ситуация в 15 стих на същата 30 глава на Исая, който казва:
„Защото така каза Господ Еова, Святият Израилев:
В завръщане и почивка ще се избавите,
в безмълвие и увереност е вашата сила.”
Амин!!!
Звучат като за Амин, но само библейските стихове, за останалото смятам, че авторът на притчи е по-обективен. Притчи 29:2. Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Дай Боже добри хора да ни управляват след тези избори, защото наистина…“людете въздишат“.
И аз бих казал „амин“ ако постинга не поставяше толкова откровено тезата за участието в светската власт като нещо омърсяващо вярващия. Участието на християни в светското управление и публичния живот е служение, което служи не само на църквата, но и на народа. Бягството от това служение е възпитано дълбоко у вярващите чрез комунистическата и съвременната социаластическа пропаганда – вие сте секти, гледайте си религията и оставете безбожниците да правят безбожни закони, които за по-приемливо ще наречем светски.
И парадоксално, именно поради липсата на ясна библейска визия за участие в политическия и публичния живот, християни, които решават да влязат в политиката се оказва, че са готови да направят компромиси със съвестта си и моралната си позиция, които иначе не биха си и помислили да направят.
Кой е авторът, между другото?
Всеки има право на лично мнение и се радвам да прочета вашето. Вярвам, че написаното си има своята целева група и цел, независимо от мнението на останалите читатели. Единствената корекция, която си позволих да направя преди няколко дни като неин автор е да изтрия ‘нейната рожба’ от текста ‘Политиката и нейната рожба светската власт’.
Светската власт е от Бога и в нея по-принцип няма нищо лошо, когато е в унисон с Божийте наредби. Проблема е когато властите не зачитат тези стандарти.
Вярвам също, че Бог е този, който с определени цели издига угодни на него хора на високи позиции във властта (Йосиф, Даниил), а не когато за някои вярващи тя стане самоцел и инструмент за осъществяване на несбъднати преди това лични амбиции.
Аз лично смятам да упражня правото си на глас утре, не поради симпатии към определена политическа партия, а по скоро за да ‘намаля’ преднината на други политически партии/политици, които смятам, че ще бъдат в по-голям ущърб за благоденствието на страната ни.
Когато духовното царство е наложено не с духовни а със светски сили то губи своята духовност и няма с какво да се различава от света. Пример –император Константин, одържавено православие, папската унция и католическата църква, всяка номинална църква днес!
Факт е, че единствено християните не се притесняват от това, кой ще вземе политическата власт, защото ние имаме дадена „всяка власт, както на небето, така и на земята“ за проповядване на истината на Евангелието. Христовото царство не е от този свят, затова и Той не стана император (при първото си идване :)). Един ден обаче „царствата на този свят, ще станат царството на нашия Господ“. Но когато християните абдикират от това проповядване и от мисията да са сол и светлина, и град на хълм, то обществата и техните правителства се корумпират, грехът и беззаконието се преумножават и няма как „да преминем спокоен живот“ проповядвайки истината. Факт е че в България бедността, корупцията, беззаконието, безнадежността и безпътицата, както и самоубийствата върлуват, защото църквата няма място в обществото. И мнозина лъжапророци и лъжеапостоли необезпокоявано задават грешна посока на вярата и служението.
Обществото е изградено на изцяло погрешната основа, че атеизмът трябва да дава облика на светската власт. Но след 50 години войнстващ атеизъм промиването на мозъка на масите няма как да не даде плод. Но не е ли време да се покаем и да започнем да мислим и действаме различно?
Ако правилно разбирам от намека Ви, г-н Атанасов, Вие сте авторът? Но в текста по-горе фразата „политиката и нейната рожба светската власт“ стои непроменен. В този смисъл, уточнението, което правите е важно. Но е важно да уточним, че не по-малко политика има в църквата – именно защото държавата се чувства свободна да влияе на църквата, но не позволява на християните да имат глас в обществото. И мнозина християни приемат тази пасивна роля, зададена им от държавата, а не от Бога и го обясняват със своята духовност. Ето този нюанс не ми допада във Вашата иначе принципно правилна теза.