Броят на християните се увеличава с по няколко милиона годишно
Въпреки непрестанното унищожаване на църковни сгради, събарянето на кръстове и хвърлянето на вярващи в затвори християнството си остава бъдещето на Китай – именно то ще донесе демокрация и разцвет в тази комунистическа държава.
В края на китайската гражданска война (1949 г.), когато Комунистическата партия побеждава националистите и е основана Народна република Китай, християните в страната са около половин милион. Днес, почти 70 г. по-късно, по време на изключително суровото потисничество на християнството тази популация е достигнала 60 милиона души, а броят им се увеличава с по няколко милиона годишно – явление, което, ако продължи със същите темпове, през 2030 г. християните в страната вече ще са над 200 милиона души – и ще надминат броя на тези в САЩ – по този начин Китай ще бъде държавата с най-голямата християнска популация в света.
Китайското правителство се чувства заплашено от растежа на християните – защото вярващите във Всемогъщия Бог се превръщат в най-голямата сила след комунизма – именно защото не могат да бъдат сплашени чрез страх. В градовете църквите променят своя вид – групи от млади, образовани и активни в своята област професионалисти са сред най-ревностните членове на църковните общности, които са новото гражданско общество, независимо от правителствения контрол.
Това наистина е така. Днес в Китай постоянно се прибавят нови и нови хора към вярата. Засега църквата в Китай (както между другото и много други неща в Китай) расте главоломно основно като количество, не и като качество. Но и времето за качеството ще дойде. Нужни са повече работници сред китайските християни- работници, по-добре запознати с Библията, и с повече опит.
Между другото властите в Китай не са против християнството като цяло (противно на западното схващане). Да, те искат то да бъде под контрол (както и всяко друго нещо в Китай, което е нормално, като се има предвид огромното население от около милиард и половина човека, които ако в един момент не бъдат под контрол може да стане страшно), но като цяло няма някакви особени проблеми между тях и църквата. Църквата не е против властта, поне това е добре, че християните все пак разбират, че властите са поставени от Бог, и поради това властите нямат нищо против църквата, стига да не излиза от определени рамки. Даже напротив, в някои случаи властите дори стимулират християнството. Тук съм вече над 10 години и не съм видял никакви гонения или дори проблеми (с изключение на един случай, при който от управата предупредиха една църква да не се събира в зала за бодибилдинг, а някъде другаде, защото залата не е подходяща за тази цел- става въпрос за домашна църква).
Малко по-напрегнато е положението в тибетските райони, но там по-скоро причината е, че тибетските лами се страхуват от християнството и са настроени срещу него, поради тази причина там ограниченията за християните са по-стриктни, с цел да не се създава излишно според тях напрежение. От друга страна обаче властите не искат да изкоренят християнството от тибетските райони, искат то да си е налице (но пак заради напрежението- в определени рамки), защото виждат, че тибетците, приели Христос, не са настроени против властта, не търсят независимост от Китай.
И така, като цяло автора на статията е прав- бъдещето на Китай се очертава наистина да е християнско, и дори властта няма нищо против това, стига всичко да става под контрол.