Грабване!?

19 comments for “Грабване!?

  1. В желанието си да бъде балансирана тази уебстраница взе да публикува откровени подигравки с Библията. Какво иска да каже този говорител и кой е той че взима отношение към доктрините на петдесетните църкви?

  2. Вече доста много станаха премилениалните титани на словото с малко странни вярвания. Нужно ли е да ги изброявам отново:
    д-р Виктор Костов че подържа постмилениала и го провежда със своя партийна линия
    ст. ас. Анатолий Еленков който с църквата остава в скръбта по доктрината на ОБЦ която няма как да бъде грабната
    др Алтънов който е в плуралистическо единение с католическата църква и папата- седалището на антихриста за мнозина включая реформаторите
    Ако съм пропуснал някой др вмъкнете го да се не обиди. Като апостолите които вярват че има дарби и офиси в милениума Все някой трябва да сортира вярванията за да е ясно за какво се води дискусията

  3. Колегата говорител е от църквата в Русе, председател на методисткия съюз от 2010. Образован е в австрийската колегия и наследи поста от Алтунян. Брат Алтунян обаче и много други методисти открито изповядват грабването преди голямата скръб.

  4. Въпреки уважението ми към методисткия ми колега п-р Д. Топалски, аргументите му срещу учението за „грабването“ са методологически несъстоятелни.

    1) Аргументът, че „повечето християни“ не приемали този възглед, е несъстоятелен. Това е аргумент „ад хоминем“. Лутер и неговите последователи са били малцинство, но това не ги прави маловажни за нас.
    2) Илюстрацията, че съвременниците на Ной били „грабнати и завлечени“ към гибел, пък Ноевото семейство „не било грабнато“, а било избавено от гибелта, е неудачна спрямо концепцията за „грабването“. Тя е плод на лична интерпретация.
    3) Склонността да се посочват като „метафори“ картините на грабването, а не като буквално изпълнение на текста, е либерална тенденция. Това води към разбирането на Самия Христос като метафора.

    П-р Д. Топалски има право да учи по този начин методисткото си паство си в Русе, но щом проповедта му е качена в интернет пространството, тя подлежи на дискусия.

  5. Имали разлика във времето; на грабването и пришествието Христово.Божия гняв и времето на Антихриста,това влиза ли в Божия Гняв.Моля,за потвъждение със цитати от библията.

    Грабването е след покушението срещу антихриста.Откр.13:3/това е иметацията на възкресението на Исус./А Сатана влиза в този който ще се изяви като антихрист.Тогава започва задължителното поставяне на чиповете.Започва гонението/така наречено голяма скръб.Откр 13:16-18;Скъпи братя и сестри,молете се да всичко което предстои да стане.Не правете компромис с това което светът ви предлага 1Йоан 2:15-16;А Бог ни е обещал спасение от идещия гняв.Лука 21:33-36;Откр.3:10;/казано е изпитанието/а не изпитанията.Божия гняв са мн. изпитания,а гонението на антихриста/асириеца/е едно.Дори в Стария Завет се обещава спасение Исая 57:1-2;2ст.са употребени словата/грабват,изтръгват/което значи внезапно в миг на око.А словото ще си почиват на леглата/говори за вечноста/Божията почивка от Евреи 4гл.А Исус ще дойде за тези които,приличат на Него.Ефесяни 5:27;32.Ткъв образ трябва да има така наречената невяста на Христос.Затова днес ако чуеш гласът Му,не закоравявай сърцето си.Докато е още днес,утре ще бъде късно.Нека Господ ни даде сила,пътя да извървим и вярата да опазим.Той ще дойде за тези които така го чакат.Евреи 9:28;/забележете“без да има работа с грях“ако искаш да си невяста приготви се.

  6. Многократно ако не десетократно се обръщам към богословите в този форум да направят една табличка на есхатологическите вярвания на деноминациите в България. Това ще помогне на обикновените вярващи като нас да се ориентират защото по тази тема не се говори много в църквите и хората въобще не са наясно и лесно се бъркат. Явно обаче богословите са заети с далеч по-важни разследвания. Колко жалко!?

  7. 1 Голямата скръб, язвите, гневът, е работа лично на Бог, за твърдоглавите и непокорнитe на благовестието. Не усложнявайте нещата, за да се избeгне осъждението, както казва Словото.
    2 Няма логика Бог да остави своята невяста, праведните да страдат с непокорните.
    3 Бог винаги е избавял своя народ като цяло. Изследвайте Словото по този въпрос в цялата Библия. В Египет Божиите хора участваха ли в язвите? Ами при Червеното море? Вижте, това е един принцип – Бог избавя своите си.
    4 някои казват: нали пише, че праведния чрез страдания ще се усъвършенства и за това ще премине през голямата скръб. Да, в живота на всеки вярващ има такива моменти, но тук става въпрос за Божия народ като цяло, а не за отделните трудности на вярващия чрез които Бог го усъвършенства. Енчо това не може да разбере. Енчо е признал пред Младен, че нещата за голямата скръб ги е взел от интернет. От изстъпленията на някои, които са били на небето се потвърждава това което пиша
    5 В голямата скръб /Откр 7/ чисти дрехи не се перат, а само мръсните. Значи тези с чистите би трябвало да ги няма – грабнати са. Добре е да се прочете тълкуванието на Откровението на Йоан от Ларкин, просто от любопитство. Нали пише че трябва всичко да изпитваме?

    И още нещо – ако църквата участва в голямата скръб, чрез интернет вярващите ще се съюзят, ще постят ще се молят и би трябвало то
    ва да съсипе антихриста, а това няма да стане защото ще се наруши Божия план. антихриста няма сметка, църквата от живи християни да му пречи. той ще се развихри, когато църквата я няма. Иначе църквата може да го смачка с молитва затова би следвало църквата да я няма. 1 Сол.5:4 1Сол 4:17,18 Рим 5:9,10 Гал 1:4 2 Петр 3:20 2 Кор 1:10 2Тим 4:18 Откр 18:4 Пр 28:18,26 Пр 11:6 Пс 7:10 18:48 34:7 41:1 37:40 103:13
    Коя църква ще остане на грабването? Църквата на неразумните християни, които не са били готови

  8. Да се надяваме че брат Пеев ще допринесе по темата. Предлагали сме на администрацията да се направи точен списък на вероизповеданията които вярват в Грабването, или че ще минат през Скръбта, или че ще са след Милениума или пък че няма да има Милениум. Без да се обиждат никой просто да се знае кой в какво вярва един списък за да няма объркване. Това в отговор на въпроса на брат Гошо.

    От проповедите на Т.Еленков и Петър Георгиев от Русе съм гледал че ОБЦ ще минават през Скръбта всичките. Апостолите и те са се зачислили към доктрината на Еленков. Сега виждаме че и методистите са с тях. То и затова сигурно пише да си бягат в планините ако са от Русе защото там всички църкви ще минават през скръбта.

    Не знам какво вярват с колегата Добрев от Силистра, също от ОБЦ, но той май клони да не минава. И то няма как защото там най-близката планина им е в Румъния. Може би и затова все ни говори за белега на звяра който бил шенгенска виза с която от Силистра лесно ще могат да прескачат до румънските планини. Това в кръга на шегата, а по-сериозно към богословското съсловие добре ще е да се знае кое вероизповедание коя форма подържа във вярата си.

  9. Грабването е в ден и час, който никой не знае. Църквата е на небето през скръбта има много стихове наситина. В небето са 24 старци представители на църквата. Светилникът е 7-те църкви от Откр. 2-3 е в небето в гл. 4. Има успоредно светии и на земята и на небето по време на печати и тръби.

  10. Редно е да чуем нещо от самия говорител – п-р Д. Топалски.
    Аз вече казах каквото казах. Иначе излиза коментиране „зад гърба“ на говорителя, когото обсъждаме.

  11. Колега Иван Георгиев ,аз изобщо не смятам да оставам тук по времето на ГОЛЯМАТА СКРЪБ.Очаквам да бъда грабнат.“Тогава двама ще бъдат на едно легло,единият се взема,другият се оставя“.Поради това предупреждение взех решение с жената да спим на отделни легла.Да не би единият да остане.

  12. Аз мисля, че когато става въпрос за такива бъдещи събития, е излишно да спорим как точно ще се развият събитията. Те ще се развият така или иначе, независимо от нас. Дали ще минем през ГОлямата скръб или ще бъдем грабнати преди нея, не го решаваме ние. Едни вярват едно, и са твърдо убедени в това, дотам, че са готови да спорят и да налагат мнението си на други, убедени, че „това е истината“. Други вярват в другото. И пак са не по-малко убедени, не по-малко готови да спорят и да налагат мнението си, че „това е истината“.
    А аз лично мисля, че истината е да бъдем смирени, в никакъв случай да не спорим за такива неща, а заедно, в единство, доколкото е възможно, да изследваме Библията, да излагаме своите мнения и хипотези (да, хипотези, предположения! Днес християните много се страхуват от мнения и хипотези, да не би те да „объркат и разклатят“ някого- ако ще го разклащат, значи той не е научен да търси, да размишлява и да изследва!), и с кротост и страхопочитание да обсъждаме.
    И разбира се, да се готвим за идващите събития. Каквито и да са те, едно е сигурно- че ще са голямо изпитание за всички, и ние трябва да бъдем готови за тях. А вече как точно ще се развият събитията, в какъв ред, и точно как ще бъдат всички детайли- когато дойде времето, сами ще видим.

  13. Римляни 1:21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
    1:22 Като се представяха за мъдри, те глупееха….
    Не знам какви са им деноминационните вярвания, но съм на мнение , че Павел е написал точно това което е искал да каже , на простите римски граждани тъй че да го разберат и да ги насърчи да очакват Господ Исус всеки ден , като че ли ще дойде всеки момент.Това е мнение на един прост римски гражданин-незавършил „австрийската колегия да наследи поста от Алтунян“, небогослов , просто християнин, който чете Библията-Божието слово.

  14. Цитат: „Виктор Костов коментира концепцията за “блажената надежда” на американския богослов Джордж Лад и есхатологичното ѝ приложение в съвременната политика. Адв. д-р Костов се идентифицира като премилениален посттрибулационист с убеждението, че Църквата трябва да премине през горнилото на Голямата скръб, за да посрещне Второто пришествие на Христа и да участва в “грабването”. Затова Църквата трябва да изгради отсега такава стратегия, която да се противопостави с библейски обоснована идеология на вредното влияние на глобалните процеси. Духовната и политическата апатия на християните са пагубни за успешния ход на Христовата Църква.“

  15. Е какво имате предвид като сте написали зад гърба му? Да не би Павел или Августин да се дискутират зад гърба им като се говори за богословието им? Ако не е искал да се дискутира да не го пускал в публичното пространство. По-скоро прозира една хвърлена ръкавица към петдесятните богослови да си защитят позицията и вярата. Така с този насмешлив тон и неразбиране на темата не само че не е зад гърба му ами право куме в очите, ако има лице да застане зад думите си!!!

  16. Брат Янко май си единствения който вярва това в ОБЦ но ще оставя брат Иван да каже като по-добре запознат от мен с доктрините на тази деноминация. Ако е прав че епископите Еленков и Георгиев и двамата вярата им е че ще са оставени за скръбта не е лошо да се направи едно сравнение по деноминациите за да е ясно на всички ни. Ето например във вашата деноминация вярвате различни неща.

  17. Е, не се палете толкова, г-н Матеев! Темата за „грабването“ вече е дискутирана в Пастир.орг и сп. „Свобода за всеки“. Т.нар. „петдесятни“ хипотези са изразявани от всички нас, че и от много други поддръжници на БУКВАЛНОТО, а не на МЕТАФОРИЧНОТО разбиране за „грабването“.

    Редно е да чуем изразено лично становище от п-р Д. Топалски в този форум, което да осветли някои недоумения. Но ако авторът не желае, не можем да го накараме насила, я! Нима няма други статии, които се публикуват тук, под които техните автори не се намесват, за да поясняват становището си? И ние си питаме, спорим и приказваме с … вятъра…

    Мисля, че каквото и да кажем по темата, или ще се повторим, или ще продължаваме да хвърляме заядливи реплики към автора, който си има свои съображения да не се включва.

  18. Четири причини за отхвърляне на идеята за тайно грабване

    Внимателното изследване на Библията разкрива поне четири основни причини за отхвърляне на възгледа за пришествието на две фази.

    1. Използваните думи не подкрепят тази идея. Нито една от трите гръцки думи, използвани в Новия завет, за да се опише завръщането на Христос – парусиа (идване); апокалипсис (разкриване) и епифаниа (появяване) – не подсказва тайно грабване преди Голямата скръб, често наричано предтрибулационно грабване.

    Предтрибулационистите твърдят, че в 1Солунци 4:15 апостол Павел използва думата „парусиа”, за да обрисува тайно грабване. Но в 1Солунци 3:13 той използва същата дума, за да опише „пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии”. Според предтрибулационистите този текст описва втората фаза на Христовото завръщане. Във 2Солунци 2:8: Павел отново използва думата „парусиа”, за да спомене Христовото пришествие, което причинява унищожението на антихриста – събитие, което според предтрибулационистите ще се случи по време на втората фаза от пришествието (виж също Матей 24:27, 38, 39). По същия начин думите „апокалипсис” и „епифаниа” се използват, за да се опише това, което предтрибулационистите наричат „грабване” (1Коринтяни 1:7; 1Тимотей 6:14) и което според тях е пришествието, т.е. втората фаза на Христовото идване (2Солунци 1:7, 8; 2:8).

    И така, речникът на Блажената надежда не дава никакво основание за две фази на Христовото завръщане. Термините са взаимнозаменяеми и описват едно-единствено, неделимо идване на Христос след „Голямата скръб”, което носи спасение на вярващите и възмездие на нечестивите.

    2. Новият завет не съдържа нито намек за тайно, невидимо, внезапно грабване на църквата. Всъщност, текстът от 1Солунци 4:15-17, който е най-известното описание на Второто пришествие, подсказва точно обратното. Там се говори за нашия Господ, Който „ще слезе от небето с повелителен вик, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат”, а след това възкресените заедно с живите светии ще бъдат „грабнати”, за да посрещнат Господа във въздуха (ст. 16, 17).

    „Повелителният вик”, „гласът на тръбата” и великото събиране на живите с възкресените светии не подсказва абсолютно нищо тайно, невидимо и моментално. Напротив, както вече отбелязахме, това е може би най-шумният текст в цялата Библия. връзката с тръбния призив в другите паралелни тестове от Матей 24:31 и 1Коринтяни 15:52 потвърждават, че пришествието е видимо за абсолютно всички.

    3. Библейските текстове във връзка с „Голямата скръб” не подкрепят дори в най-малка степен грабването на църквата преди периода на страдание. В проповедта си на Елеонския хълм Исус говори за голямото страдание, което ще бъде преживявано непосредствено преди второто Му идване. Той обещава, че „заради избраните онези дни ще се съкратят” (Матей 24:22). Да се твърди, че „избраните” са само евреи, и то не членове на църквата, означава да се пренебрегне фактът, че Христос се обръща към апостолите Си, които представляват не само националния Израел, но и църквата като цяло. Това се потвърждава от факта, че Марко и Лука, които пишат евангелията си за „езическата” църква, цитират същата проповед (Марко 13:20; Лука 21).

    Заслужава си да отбележим удивителното сходство между Христовото описание на Второто пришествие в Матей 24:30, 31 и думите на Павел в 1Солунци 4:16, 17. И двата текста споменават слизането на Господа, звука на тръба, придружаващите ангели или архангел и събирането на Божия народ. И въпреки всичко, предтрибуционалистите твърдят, че пасажът от 1Солунци се отнася за грабването ПРЕДИ „Голямата скръб”. Паралелите в двата текста ясно показват, че се описва едно-единствено, а не две отделни събития. Следователно грабването на църквата не е преди, а напротив – след „Голямата скръб”.

    4. И последно, както Павел, така и книгата Откровение отричат идеята за тайно грабване преди „Голямата скръб”. Във 2Солунци 2 гл. Павел отхвърля погрешната представа, която била добре приета сред християните в Солун. Очевидно, те вярвали, че Господният ден вече е настъпил. За да опровергае това погрешно учение, Павел цитира две важни събития, които трябва да се случат преди идването на Господа – бунта и явяването на „беззакония”, който ще преследва Божия народ (2Солунци 2:3). Ако Павел очаква църквата да бъде грабната от този свет ПРЕДИ „голямата скръб”, причинена от появяването на антихриста, едва ли би проповядвал, че вярващите ще видят този антихрист преди Господнето пришествие.

    Книгата Откровение разглежда събитията, свързани с „Голямата скръб”, в по-големи подробности от всяка друга книга в Новия завет. Тези събития обхващат появяването на звяра, преследващ Божиите свети, и изливането на последните седем язви (Откровение 8-16 гл.). Макар че ги описва доста подробно, Йоан не споменава нито веднъж за някакво тайно идване на Христос с цел грабване на църквата. Това е доста показателно, особено като се има предвид очевидната цел на Йоан да даде напътствия на църквите относно събитията на последното време. Всъщност, Йоан съвсем директно споменава едно неизброимо множество от вярващи, които минават ПРЕЗ Голямата скръб: „Това са онези, които идват от голямата скръб; и са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето” (Откр. 7:14).

    Предтрибулационистите твърдят, че тези вярващи са единствено евреи, тъй като по време на събитията, описани в Откровение 4-19, църквата не е на земята, а на небето. Това доказателство си дискредитира от факта, че в нито един текст Йоан не прави разлика между еврейски и езически християни, преживяващи скръбта. Напротив, Йоан ясно посочва, че победоносните вярващи от времето на скръбта идват „от всеки народ и от всички племена и езици” (Откровение 7:9). Тази фраза се среща на много места в книгата Откровение, за да бъдат посочени не само евреите, но и всеки член на човешкото семейство, независимо от неговия етнически или национален произход (Откр. 5:9; 10:11; 13:7; 14:6). Очевидно Христос е изкупил не само евреи, но и хора от всяка раса.

    В Откр. 22:16 Исус твърди, че е изпратил ангела Си при Йоан със свидетелство „за църквите”. Трудно е разберем как вестите, които ангелът дава на Йоан, са свидетелство за църквите, ако църквата не е част от събитията, описани в гл. 4-19, т.е. в по-голяма част от книгата.

    Факт е, че книгата Откровение описва как църквата понася гонения от сатанинските сили през Голямата скръб, но в същото време не е под Божия гняв. Както древните израелтяни изпитват Божията закрила по време на десетте язви (Изход 11:7). Светиите ще бъдат защитени по същия начин, когато божественият гняв се излее върху нечестивите. Книгата Откровение представя тази закрила като ангел, който поставят печат върху челата на Божиите служители, за да бъдат защитени, когато гневът се излее върху непокаяните (Откр. 7:3; 9:4). Накрая Божият народ се избавя чрез славното завръщане на Христос (Откр. 16:15; 19:11-21). Следователно Откровение описва не някакво грабване на църквата преди скръбта, а едно-единствено идване на Христос след Голямата скръб.

    В светлината на разгледаните аргументи можем да заключим, че популярното учение за тайно идване на Христос с цел грабване на църквата преди Голямата скръб е лишено от каквато и да е библейска подкрепа. Тази доктрина превръща Бог във виновник за това, че проявява преференциално отношение към църквата, като я взима от земята, а в същото време оставя вярващите евреи да страдат в последните гонения.

    Писанието обаче ни учи, че Христовото второ идване е едно-единствено събитие, което се случва след Голямата скръб и което ще бъде преживяно от вярващи от всички народности То е блажената надежда, която обединява „всяка нация и племе, и език, и народ” (Откровение 14:6).

  19. Напълно подкрепям Maranatha, това е една доста добре обоснована теза за идването на Христос след голяматаскръб преди да се излее Божият гняв. Добре ще е п-р Д. Топалски да хвърли един поглед на този задълбочен и смислен анализ и да промени вижданията си по темата която отвори. Както вече казах Павел е казал точно това което е искал да каже. Бог да ви благослови БРАТЯ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.