Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 10.10.2012год. В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №2933 по описа за 2012 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.224 от КТ.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Н.Т.Ц., ЕГН **********, адрес:***, в която твърди, че от 10.08.2006год. работила като продавач-консултант в магазин за дрехи втора употреба в гр.Плевен, въз основа на сключен трудов договор с Евангелска петдесятна църква-гр.Левски. Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №07/03.10.2010год. на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ. Твърди, че работодателят останал да й дължи обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ за 4 дни в размер 36,75лв., както и лихва за забава върху тази главница за периода 01.12.2010год. до 07.05.2012 в размер 5,41лв.
Ищцата е сезирала съда с искане да бъде осъден ответникът да й заплати претендираните суми. Ищцата е уточнила претенциите си с допълнителна молба, подадена на 28.05.2012год. и приложена на по делото на л.5.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез адв.Е.Т., ПлАК /приложен на л.7 от делото/, в който се твърди, че претенцията на ищцата е недопустима, т.к. този спор е бил предмет на гр.д.№7136/201год. по описа на Плевенски районен съд и същият е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
В о.с.з. ищцата се явява и поддържа исковата си претенция.
В о.с.з. за ответната страна се явява адв.Т., която оспорва исковата молба и поддържа доводите, наведени в писмения отговор.
Изискано е и е приложено по настоящото дело гр.д. №7136/2010год. по описа на РС-Плевен.
Съдът, като взе предвид представените от страните доказателства, доводите им и разпоредбите на закона намира, че предявените от ищцата искове се явяват процесуално допустими, а по същество – основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
Безспорно по делото е, че ищцата е работила на посочената от нея длъжност въз основа на трудово правоотношение с ответната страна през периода от 10.08.2006год. до 03.10.2010год., вкл. По делото е приета като доказателство Заповед №07/03.10.2010год., с която действието на трудовия й договор е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ и същата е връчена на ищцата на 04.10.2010год. /приложена на л.2 от делото/.
Съдът прие, че следва да съобрази изготвената експертиза по приложеното гражданско дело, т.к. вещото лице е дало заключение за целия размер на дължащото се на ищцата обезщетение на основание чл.224 от КТ съответно за целия период, през който е работила за ответната страна-2006год.-2010год. В настоящото производство по делото е видно, че ищцата претендира обезщетение за още 4 дни, като не е налице промяна във фактите , които са били от значение за изследване по предходното гражданско дело и по настоящото, респ. ищцата не е била назначавана след това при този работодател.
От приложеното гр.д. №7136/2010год. по описа на РС-Плевен е видно, че същото е образувано в съда на 29.10.2010год. въз основа на няколко обективно съединени иска, предявени от ищцата, измежду които и иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. По това дело съдът не е бил сезиран с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.224 ал.1 от КТ. По това дело ищцата е предявила иска си на основание чл.224 от КТ за сумата 208,12лв.- претендирано обезщетение за 22 дни. Съдът е приел да разгледа този иск, видно и от постановеното разпореждане от 07.12.2010год./л.30 от делото/, а и видно от самото съдебно решение. Макар да е работила въз основа на трудово правоотношение с ответната страна за периода от 2006год. до 2010год. по този иск ищцата не е конкретизирала за какъв период от време претендира това обезщетение. От заключението на ВЛ, изготвено по гр.д. №7136/2010год. по описа на РС-Плевен се установява, че за периода от 2006год. до 2010год. размерът на обезщетението, което се дължи на ищцата на основание чл.224 от КТ е за общо 26 дни и че същото възлиза на сумата от 238,90лв. В това производство по делото, присъденото на ищцата обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ е за сумата 208,12лв./след произнасяне на въззивната инстанция с Решение №263/19.05.2011год./. В мотивите на въззивното решение е посочено, че размерът на обезщетението е изчислен правилно от вещото лице, но ищцата не е направила изменение на иска си съобразно правилата на ГПК. Впоследствие по повод искане на ищцата на основание чл.250 от ГПК различни състави на съда са се произнесли в мотивите на своите съдебни актове, че спорът, предмет на претенцията й на основание чл.224 от КТ е приключил, като съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцата така, както то е било предявено.
Настоящият състав на съда приема, че след като в производството по гр.д. №7136/2010год. по описа на Плевенски районен съд ищцата е претендирала обезщетение в размер на 22 дни, посочила е претендиран размер на това обезщетение, не е посочила конкретен времеви период на своята претенция, то същата не е загубила възможността да претендира обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в отделно исково производство, което същата е и направила, подавайки настоящата искова молба по делото.
Размерът на това обезщетение възлиза на сумата 36,75лв., поради което искът на основание чл.224 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва.
Размерът на претендираната лихва за забава върху главницата 36,75лв., изчислен с програма ЕПИ ОN LINE – калкулатори възлиза на претендираната от ищцата сума 5,41лв., поради което този иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото разноски на ответната страна не се дължат, а такива не следва да се присъждат на ищцата, т.к. няма искане, респ. не са представени доказателства същата да е направила такива.
На основание чл.71 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху уважения размер на исковете 100лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.224 ал.1 от КТ ЕВАНГЕЛСКА ПЕТДЕСЯТНА ЦЪРКВА гр.Левски, ул.Любен Каравелов №2,БУЛСТАТ 1152016898 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Ц., ЕГН **********, адрес:*** сумата 36,75лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 4 дни за 2010год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 07.05.2012год.-до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.224 от КТ ЕВАНГЕЛСКА ПЕТДЕСЯТНА ЦЪРКВА гр.Левски, ул.Любен Каравелов №2, БУЛСТАТ 1152016898 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Ц., ЕГН **********, адрес:*** сумата 5,41лв., представляваща лихва за забава върху главницата 36,75лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ЕВАНГЕЛСКА ПЕТДЕСЯТНА ЦЪРКВА гр.Левски, ул.Любен Каравелов №2, БУЛСТАТ 1152016898 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху уважения размер на исковете -100лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Удивително! Стигам до извода, че съм голям будала за това, че не съм си поискал по същия този начин дължимото обезщетение от 430 лв.
Какви са тези дела и документи?
п-р Петков и Влаев също писаха за някакви стари дела.
Не станаха ли много делата на СЕПЦ?
Делото, за което писах, беше от църквата срещу общината заради неправомерно отнетия имот на центъра на града, тук нещата са коренно различни. А това дело, което е описано тук не е единствено, и други служители, които са били уволнени са си получавали обезщетението по този начин, но този определено е много атрактивен поради нищожната сума. При мен църквата ми дължи 430 лв., но нямам намерение да се занимавам със съда, все пак влизам в положение на самата църква и не бих искал да ощетявам хората, които достатъчно изнемогват. Никога не съм служил за пари и заплати, нямам никакво намерение това да правя и занапред.
Двата примера са различни. Става въпрос за уволнението на продавачка в магазин и на пастор на църква. Втората категория хора са проверени преди назначение, ръкоположени и посветени. Уволнението им е признак на слабостта на самата система. Освен ако Ангел Петков не смята че е работил като .като продавач-консултант в магазин за дрехи втора употреба.
до Ангел Петков
Братле,от всичко казано до тук:ти си едно много добро момче!Дали си будала,нека Бог да отсъди(на Когото ти служиш)-не тези,които са на“заплата“!
П-р Петков, за съжаление някои от нас (както и Вие) отговаряме на поговорката, че ПОМЪДРЕЛИЯТ е не „старило“, а „патило“! Но щом дадено Ръководство на деноминация не може да се справи законосъобразно с възникнал проблем – не само финансов, но и духовен, то няма съмнение, че трябва да се обръщаме към извънцърковни инстанции.
Апропо, знаете ли какви са резултатите от съдебния спор между п-р Евгени Ценов и Ръководството на СЕПЦ?
Скапи братя и сестри царквата е СВЯТО МЯСТО когато се назна4ава някои на работа в БОЖИЯ ДОМ трябва да се провери дали този 4овек е ИСТИНСКИ ХРИСТИАНИН , ако жената знеше БИБЛИЯТА и изпалняваше , нямаше да опетнява името на царквата , дори и да са постапили не4естно можеше да прости и забрави . А БОГ Е СИЛЕН ДА ПРЕУМНОЖИ НА НАС ВСЯКО БЛАГО . БОГ можеше от друго място да и снабди ощетеното .Какви дрехи е продавала от каде са били и защто ако са били помощти за царквата защто не са ги подарили на нуждаештите се парво на своите по вяра , ако са ги сабрали от вярващтите за покриване на разходите на ЦАРКВАТА добре проверете и разберете ИСТИНАТА + ПОКАЯНИЕ
Няма ли нещо ново да се публикува