ДРЕВНОСТТА, ИЗРАЕЛ и ИМПЕРИИТЕ на СВЕТА

ДРЕВНОСТТА И ИЗРАЕЛ

В най-ранната история, Бог избра да обитава сред един народ, който трябваше да бъде мисионерска нация за света. Поради тази причина, Той призова Израел. В тази книга ние ще погледнем историята на този народ, особено във връзка с империите около Израел, които са го подтискали. Това е необходимо за нашата тема – Последни времена, защото цялата история възникна в Средния Изток и там ще завърши. В последните времена очите на всички ще се съсредоточат върху Израел.

Eто какво казва историята за произхода на израилтяните: техните праотци са полуномадски, семитски народ, който завзел Северна и Северозападна Месопотамия и Сирия. Те образували свои държави, възникнали династии.

МЕСОПОТАМИЯ

Месопотамия е името, дадено от гърци и римляни на онази област, която се намирала между реките Тигър и Ефрат (Битие 24:10; Второзаконие 23:4; Съдии 3:8,10). На гръцки език това означава ‘страната между две реки’, а на еврейски – ‘Сирия от двете реки’.

Първият народ, който населявал южните територии на Месопотамия (днешен Ирак), бил шумерският. Шумерите не били нито семити, нито индоевропейци. Те се организирали в древни религиозни държави – местни селскостопански общества – основани върху един култ, който ги контролирал. Цялото общество било посветено на един бог и се управлявало от царе-жреци на култа, наречени Патеси. В този култ жреци са били царете. Тази форма на държавно управление и дейността в храма съчетавали функциите на правителство, образование и религия.

Най-големият град в Северна Халдея, южната част на Вавилон, се намирал на десния бряг на Ефрат. Името „халдейци“ е от гръцки оригинал и произлиза от Kaldai, ‘Калдаи’, име на племена, заселници по бреговете на Персийския залив. По-късно халдейците завладели Вавилон и дали своето име на страната. Друг център на политическа сила бил Ур Халдейски. Намирал се близо до устието на река Ефрат и бил център на култа към Син, Вавилонски бог на луната. Ур делял славата си с един град, наречен Харан (Битие 11:28,32). Днес Ур се намира на около 220 км. северно от град Басра.

Северният район на Месопотамия бил населен от акадските племена. Те били добри строители и военни стратези. Тяхното общество също било организирано на основата на култове към местни божества.

Тези древни религиозни държави скоро стават империи: първо Египет, след това Елам, Хетското царство и семитските градове на Месопотамия (Битие 14:1).

Акадските градове били под доминиона на Елам – град-държава на югоизток. През 2300 г.пр.н.е., акадският цар Саргон въстанал и обединил акадците. Историческите факти показват, че вероятно Саргон е Нимрод от Битие 10:9-11. Той построил пътища, пощи и библиотека. Битие 10:8 споменава Хус. Това е името на Нимродовия баща и вероятно Киш – градът, в който шумерите се покланяли на боговете си. След потопа възниква нова династия. За 200 години Акад попада под владението на шумерите от Ур, които по-късно се върнали в Елам.

Около 2000 г.пр.н.е., семитски нашественици дошли от Ханаан и Арабската пустиня и освободили Месопотамия от господството на Елам. Вавилонският цар Хамурапи (2000 г.пр.н.е.) станал владетел на Месопотамия. Той създал пощенски системи, построил пътища, организирал управленчески съвети и по негово време били написани 282 закона за регулиране на социалното поведение. Религията доминирала във всяка област на живота: Ищар била богинята на любовта и войната; Еа – на мъдростта, чародейството и маг╝осничеството, а Мардук – бог на реда.

Световните сили и Израел

Библията описва как Израел ще бъде подтискан от 8 различни световни империи преди Исус Христос да се завърне и установи 1000-годишното Си царство на земята. 8-те Империи са:

1. Първата беше Египет от 1876 – 1446 г.пр.н.е. (Битие 37 – Изход 15).

2. Втората – Асирия от 722 г.пр.н.е. – (IV Царе 17), която унищожи Северното царство, Израил.

3. Третата – Вавилон по времето на Даниил от 626 – 539 г.пр.н.е. (Даниил 2:32,38; 7:4 и времето на глави 1-9)

4. Четвъртата – Мидо-Персия от 539 – 330 г.пр.н.е., която взема властта още по времето на Даниил 9 гл. (Даниил 2:32,39; 5:25-31; 7:5; 8:20; 11:1-2).

5. Петата – Гърция от 330 – 63 г.пр.н.е. (Даниил 2:37,39; 7:6; 8:21; 11:1-4).

6. Шестата – Римската империя 63 г.пр.н.е. – 5 в.сл.н.е. Тази империя се разделя на 2 части – Източна и Западна през 395 г.сл.н.е. (Даниил 2:33,40; 7:7; 17-24; 9:26).

7. Седмата ще бъде т.нар. Възстановена Римска иперия, създадена от 10 нации в периода на 7-годишната скръб (Даниил 2:33,41-43; 7:7,11,24; Откровение 17:12-17)!

8. Осмата ще бъде Империята на Антихриста през втората половина (3 1/2 години) от периода на 7-годишната скръб (Даниил 7:8,24-26; 9:27; 11:35-45; 12 гл.; Откровение 17:8-11).

9. Деветата Световна империя е последната: Царството на Исус! (Даниил 2:34,35, 44-45; 7:9,10,13,14,22; Откровение 19:11-16).

Египет

Територията на Египет обхващала североизточната част на Африка като на запад граничела с пустинята Сахара, на юг – с тропическите гори на Нубия; на изток – с Червено море и на север – със Средиземно море. Реката Нил била като жизнена артерия за древния Египет. Историята на Египет може да бъде разделена на 10 периода:

I. Период на ранните династии

(Династии 1 – 2) 3100 – 2800 г.пр.н.е. Преди Менес от Тин да обедини Египет (3200 г.пр.н.е.) земята била разделена на две царства, наречени съответно Горен и Долен Египет. Той обединил двете части на Египет и направил общоегипетски култа към главното божество на Долен Египет – бога на небето Хор, като обявил себе си за въплъщение на Хор, който станал символ на царската власт.

II. Старото царство

(Династии 3 – 6) 2800 – 2250 г.пр.н.е. Повечето фараони от този период последвали примера на Менес и египтяните събрали и изградили цяла система от митове за Хор.

III. Първи преходен период

(Династии 7 – 9) 2250 – 2000 г.пр.н.е. Този период на социални вълнения бил придружен от падане на централизираното управление. По време на шестата династия властта била заваета от местни принцове и барони.

По време на този период Авраам слиза в Египет, за да избегне глада, настанал в Палестина (Битие 12:12-20).

IV. Средно царство

(Династии 9 – 12) 2000 – 1786 г.пр.н.е. Това царство започнало, когато Аменемхет I наложил васална зависимост на местните принцове в земята. Той обявил култа към тиванския бог Амон за държавна религия. За повече от двеста години град Тива бил седалище на централната власт, а Амон – царят на боговете.

Йосиф бе доведен като роб в Египет около 1876 г.пр.н.е. (Битие 37:5-28). По време на този период Египет се пробудил за останалия свят. Имал търговски връзки с Крит, Палестина, Сирия и др. Изкуството и литературата процъфтявали и като цяло преобладавали мирни условия.

Когато Яков и семейството му се преместиха в Египет, без съмнение те се чувстваха защитени от атаки и преследване.

V. Втори преходен период

(Династии 13-17) 1786 – 1575 г.пр.н.е. Хиксосите („чужди владетели“) заграбили властта в Египет и направили столица град Хелиопол. Култът към местния бог на Хелиопол – Ра, бог на слънцето, станал техен държавен култ.

При Хиксосите, държавната организация в Египет не била толкова добра, както по времето на предишните царства.

След един век управление на хиксосите, цар Камесу свалил властта им и отново обединил народа под владението на град Тива.

Поклонението на Амон, обединено с религията на Ра, довело до поклонение на нов общоегипетски бог – Амон-Ра.

VI. Ново царство

(Династии 18 – 20) 1575 – 1085 г.пр.н.е. Официално Новото царство започнало през 1546 г.пр.н.е., когато Аменхотеп I се възкачил на трона. Той бил син на Яхмос, който бил брат на Камесу. Аменхотеп приел името на Амон-Ра и се обявил син на Ра.

Постепенно египтяните започнали да гледат на своите фараони като на богове в плът им да им се покланят като на такива.

Следващите фараони от този период си строяли огромни гробници, които възвеличавали силата на Амон-Ра.

Аменхотеп IV предпочел да се покланя на Атон, бога на слънцето, вместо на Амон-Ра. Той преименувал себе си на Ехнатон и основал нова столица ─ Ахетатон ─ в близост до днешната Ел-Амарна. След неговата смърт, през 1366 г.пр.н.е., Тутанкамон преместил столицата обратно в Тива и възстановил Амон-Ра като водещ бог. В центъра на гробницата му бил поставен Озирис ─ богът на мъртвите.

След краткото царуване на Рамзес I, неговият син Сети I започнал нови завоевателни войни и навлязъл в Палестина, като прогонил хетите оттам. Фараоните от тази династия установили столицата си в Карнак и отдавали почит на Амон-Ра и Озирис. Те се покланяли също и на Ра-Характи, в когото се съчетавали функциите на Хор, бога на небето, и на Ра, бога на слънцето.

Синът на Рамзес II, Марнепта, започнал безмилостни набези срещу Палестина. Но вътрешни проблеми го заставили да я напусне и така той оставил разпръснатите израелски племена на милостта на филистимците. Вижте книгата Съдии.

Фараонът Сетнахт обединил отново египтяните в около 1200 г.пр.н.е. Неговият син, Рамзес III (1198 – 1167 г.пр.н.е.), отблъснал нападенията на филистимците, които хвърлили котва на средиземноморското крайбрежие на Египет.

VII. Трети преходен период

(Династии 21 – 25) 1085 – 663 г.пр.н.е. Около 1100 г.пр.н.е., един нубийски генерал, на име Панехси, поставил един от своите лейтенанти, на име Херхор, за първосвещеник на Амон в Карнак. Херхор скоро завзел трона на Рамзес ХI (1085 г.пр.н.е.). Това установило един нов модел в египетското управление – всеки фараон поставял един от синовете си за първосвещеник на Амон като първа стъпка към трона.

По това време, Давид и Соломон изграждаха Израел и той беше в апогея на своята власт и могъщество. Вижте III Царе 3:1; 9:16; 11:14-25 за взаимоотношенията между Израел и Египет.

Постепенно Египетската империя започнала да се разпада.

Нубия бавно завзела южната част, след това, през Х век пр.н.е., либийски царе свалили слабите фараони, управляващи в Тива. Един от тези либийски царе – Шешонк ограбил храма в Ерусалим (III Царе 14:25,26). Нубийските (етиопските) принцове се придвижили надолу по Нил и разгромили либийските царе през около 700 г.пр.н.е. Един от тези царе, Зерах, нападнал Юдея (II Летописи 14:13), а скоро след това Юдея била нападната и от асирийците.

Юдейският цар Осия поискал помощ от новия етиопски цар, но той бил безпомощен.

Асирийците завзели Юда, после навлезли в Египет и съборили Етиопската монархия през 670 г.пр.н.е.

VIII. Късен Период

(Династии 26 – 31) 663 – 332 г.пр.н.е. Асирийците не могли да запазят властта си в Египет и 7 години по-късно били изтласкани от принц Псаметих, който обединил Горен и Долен Египет по време на 26-тата династия до 663 г.пр.н.е., когато персите завзели Египет. Царете от тази династия построили храмове за поклонение на животни – крокодили и котки. След това, през 605 г.пр.н.е., вавилонският цар Навуходоносор унищожил египетската армия при Кархемъш и египтяните останали безпомощни в Палестина.

През 539 г.пр.н.е., персийският цар Кир завладял Вавилонската империя, а неговият наследник Камбиз, превзел Египет през 525 г.пр.н.е.

IХ. Птолемейски период (332 – 30 г.пр.н.е.)

Александър Велики завзел Египет през 332 г.пр.н.е. След смъртта му, династията на Птолемеите поела управлението на Египет и Палестина.

Към 140 г.пр.н.е., те били принудени да попаднат под римска зависимост, за да се защитят от империята на Селевкидите, северно от Палестина.

След това, през 30 г.пр.н.е., Египет попада под покровителството на Римската империя. По време на този период, елинските владетели населили гръцките градове по египетското крайбрежие и внесли чужди елементи в бита на египтяните. Хор станал Аполон, Тот – Хермес, Амон – Зевс, Хатор – Афродита и т.н.

Евреите, които се били заселили там по време на вавилонското робство (Еремия 43:5-7), създали процъфтяващи общества и получили законен статут от Птолемеите.

Древният историк Филон твърди, че по това време в Египет е имало 1,000,000 евреи. Те знаели малко иврит или арамейски. По тази причина, Библията била преведена от еврейски на гръцки – преводът е наречен Септуагинта. Евреите от Александрия били първите, които го използвали, и по-късно, този превод бил четен в синагогите по цялата Римската империя.

Х. Римска епоха 30 г.пр.н.е. – 395 г.сл.н.е.

Около 4 г.пр.н.е., Мария и Йосиф потърсиха прибежище в Египет, за да укрият там детето Исус (Матей 2:13-15).

Асирия

На север от Месопотамия се намирала Асирия, чието име идва от първата столица на страната. Първоначално, тя била колония на град Вавилон и властта била в ръцете на вавилонски управници. През 17-то и 16-то хилядолетие пр.н.е., станала независима завоевателна сила, отхвърлила вавилонското робство и покорила цяла северна Азия. Асирийците били семити (Битие 10:22), но с течение на времето несемитски племена се смесили с коренните жители. Те били войнствен народ, наричан „римляните на Изтока“. За тях се споменава в Битие 10:11 като потомци на Асур, син на Сим. Интересно е, че в Библията се казва, че Антихрист ще бъде асириец (Исая 10:24; 14:25; 30:31; Михей 5:5,6), но те ще бъдат благословени в Милениума (Исая 11:10; 19:23-25).

Северозападна Месопотамия била населена с войнствени племена, които обитавали по планинските хребети на Загрос – място, което било като крепост. Жителите там били горди и независими. В периода 1750 – 1211 г.пр.н.е., една източна нация, наречена касити, обсадила Вавилон (1750 г.пр.н.е.) и воювала с Асирия до 1211 г.пр.н.е. Това е време, в което трите големи империи – Асирия, Вавилон и Египет – се борели за световно надмощие.

В писмата на фараона от областта Амарна (или Тел-Амарна) в Египет (1490 – 1353 г.пр.н.е.) се споменава „хапиру“ – бродещо племе, бунтари. От думата „хапиру“ по-късно идва думата „евреи“. При управлението на племенен съюз от Южна Сирия и Северна Арабия (1730 – 1570 г.пр.н.е.) през 1524 г.пр.н.е., е роден Моисей. Той е осиновен от дъщерята на фараон Тутмос I. Моисей избягва от двореца на фараона през 1486 г.пр.н.е.

Салманасар I (1300 г.пр.н.е.) e първият велик асирийски завоевател, който разширява своята империя. Неговият син, Тиглатнинип, завзема Вавилон, една империя, известна като военна сила, но и разделя Асирия. Следващите управници обаче отново я обединили. Каситският цар на вавилонците (1211 – 539 г.пр.н.е.) прогонил асирийците през 1211 г.пр.н.е. Асирия и Вавилон се надигнали едновременно в своята мощ.

През 1207 г.пр.н.е., вавилонците изгонили каситския цар и поставили местни владетели на трона. Шестият по тази линия бил Навуходоносор I, възкачил се на власт през 1135 г.пр.н.е. Той воювал с асирийците и бил разгромен, но въпреки това успял да разшири Вавилон. Неговият син, както и внукът му, правели успешни нашествия срещу Асирия.

През 1105 г.пр.н.е., Ниневия става столица на Асирия. Вавилон е под владението на Асирия от 1100 – 705 г.пр.н.е.

През 1100 г.пр.н.е., Тиглатпаласар I, асирийски цар, покорил всички околни нации и влязъл във Вавилон. В продължение на 200 години, в двете големи империи имало граждански войни, конспирации и обсади. През 950 г.пр.н.е., Тиглатпаласар II станал цар и подновил усилията на Асирия да завземе света. Делото му било продължено от Ашурназирпал II (885 – 860 г.пр.н.е.), който водил война на север и на запад срещу арамейциите, до Средиземноморието. По това време, израелското царство било разделено на две части – Северно – наречено Израел, включващо 10 племена и Южно ─ наречено Юда, в чийто влизали две племена (Вениамин и Юда).

Салманасар III (860 – 824 г.пр.н.е.) насочил погледа си към Палестина (III Царе 20:13-34). Неговият син, Шамши Адад V (824 – 812 г.пр.н.е.), сключил Вавилонско – Еламски съюз. Следващият асирийски цар се опитал да обедини Вавилон и Асирия чрез религиозни символи, но не успял,тъй като Вавилон се разбунтувал. В Асирия започнал глад.

Тиглатпаласар III (745 – 727 г.пр.н.е.) си възвърнал Вавилон и арамейските градове. През 732 г.пр.н.е., той превзел Дамаск и поставил на трона на Израел цар Осия (IV Царе 15:1-6). Осия въстанал срещу наследника на Салманасар IV. Еврейският цар се съюзил с Египет и спрял да плаща данъци на Асирия. Салманасар IV нападнал и Самария.

През 721 г.пр.н.е., Израел пада под Асирийско робство (IV Царе 17 гл.). Следващият цар, Саргон, депортирал израилтяните през 722 г.пр.н.е. и те никога вече не се завърнали. Саргон бил асирийски генерал, който след смъртта на Салманасар се самопровъзгласил за цар и заел опразнения престол, приемайки името на един от най-известните монарси, основател на първата семитска империя. Саргон незабавно започнал завоевателни действия и станал един от най-мощните асирийски владетели. Той е споменат в Библията по име само във връзка с обсадата на Азот (Исая 20:1). В самото начало на своето царуване, той завзел Самария (IV Царе 17:6; 18:9-21). Саргон превърнал северното царство в асирийска колония. След шестнадесетгодишно царуване, той бил убит от един от собствените си войници, а на трона се възкачил синът му, Синахериб (705 – 681). Това станало през 23-та година от царуването на цар Езекия, който влязъл в съюз с Египет срещу Асирия. Но Синахериб нарушил този съюз и нападнал Юда. При тази първа атака, той нанесъл съкрушителен удар на евреите като пленил около 200,000 души и разрушил много градове (IV Царе 18:13-16). Езекия не бил съгласен да се подчинява на Синахериб и потърсил помощ от Египет. При повторното нашествие на асирийците в земите на Юда, те претърпели съкрушително поражение, след което никога повече не се опитали да нападат Ерусалим, докато царувал Синахериб. Царят бил убит от двама от собствените си синове след двадесетичетиригодишно царуване. Наследник станал Есархадон (681 г.пр.н.е.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.