Бюджетна субсидия 668 8000 евро за протестантите през 2026

През 2026 г. за протестантските вероизповедания са предвидени 668,8 хил. евро, тоест 668 800 евро. Общо за периода 2020–2026 по данните от таблицата:

Сбор по валути

• 2020–2025 г.: 3 623,3 хил. лв. / ~1 852 800 евро.

• 2026 г.: 668,8 хил. евро

Най-важният въпрос за обществената отчетност е: какво е преведено, за какво е изразходвано, какви конкретни резултати са постигнати и кой го е проверил. За да се проследят парите за протестантските вероизповедания, трябва да се разграничат бюджет, реално превеждане, разходване и контрол.

1. Правно основание?

• Става ли дума за обща субсидия за всички протестантски вероизповедания или за конкретни юридически лица? Какъв е списъкът на всички получатели?
• Как е определена сумата за протестантите — според брой вярващи, подадени заявления или друг критерий?
• Има ли писмено решение или методика на Министерския съвет/Дирекция „Вероизповедания“?

Публикуваните бюджетни материали показват, че средствата са оформени като субсидии в рамките на бюджетната програма „Вероизповедания“, а не като обикновено проектно финансиране чрез конкурс. В документите за бюджета за 2025 г. например е посочена отделна сума за „протестантските вероизповедания в България“ — 1,397 млн. лв. Становища по бюджетната процедура описват тези средства като целеви държавен трансфер, определян чрез кореспонденция между Министерския съвет и съответното вероизповедание.

По какви проекти и дали сумата е:

• годишна обща субсидия;

• целева субсидия за конкретни разходи;

• финансиране на заплати и осигуровки;

• финансиране на ремонт или строителство;

• финансиране на религиозно образование;

Критичните въпроси са:

1. Има ли официално одобрен проект за всеки разход?

2. Кой е подал проекта? Кой го е одобрил?

3. Каква е стойността му?

4. Има ли количествено-стойностна сметка?

5. Има ли избран изпълнител? Има ли договор, фактура и приемателен протокол?

6. Изпълнен ли е проектът в пълен размер? Има ли остатък или неизразходвани средства?

7. Възстановени ли са неправомерно или неизразходвани суми?

Важно е да се провери дали „проект“ означава действителен проект с конкретен бюджет и измерим резултат, или само общо направление като „издръжка на духовници“.

По какви траншове? От администрацията се изисква пълна справка по дати и плащания, а не обща годишната сума:

Следва да се пита и кой е наредителят, кой е получателят, по коя бюджетна сметка е извършен преводът, както и какво е основанието, записано в платежното нареждане. Банковите извлечения и номерата на сметките могат да бъдат частично защитени, но администрацията следва да предостави публичната финансова информация в допустимия от закона обем.

Как са изразходвани? Това е същинският финансов въпрос. За всяко протестантско юридическо лице трябва да се поиска справка по пера:

• възнаграждения на духовници и служители;

• осигуровки и данъци;

• наеми и комунални услуги;

• ремонти и строителство;

• закупуване на имущество и оборудване;

• издателска и образователна дейност;

• административни разходи / банкови такси;

• преводи към местни църкви / свързани организации;

• неизразходван остатък към края на годината.

Критично е да се изиска не само счетоводен сбор, а разходооправдателните документи:

• договори и фактури, касови и банкови плащания;

• ведомости за заплати; договори за граждански услуги;

• обществени поръчки или процедури за избор на изпълнител;

• приемателни протоколи.

Въпросът „има ли фактура?“ не е достатъчен. Трябва да се провери дали фактурата съответства на реално извършената работа и дали доставчикът не е свързано лице с получателя или неговото ръководство.

Портал за обществени консултации. В strategy.bg могат да се намерят:

• проекти на бюджетни закони;

• мотиви и становища;

• бележки на заинтересовани организации;

• текстове, обясняващи характера на субсидията.

Там вече има становища, в които субсидията е описана като държавен трансфер за целеви разходи, определян чрез кореспонденция между държавата и съответното вероизповедание. НАП не публикува свободно конкретни данъчни досиета, но може да бъде релевантна при сигнали за:

• фиктивни фактури и недеклариран труд;

• неправилно осчетоводяване и данъчни нарушения;

• плащания към свързани лица.

Най-обществено важните ЗДОИ въпроси следва да се подадат като заявление до Министерския съвет/Дирекция „Вероизповедания“, а при нужда и до Министерството на финансите:

Какво показват числата: Сумите в изображението са в хиляди: до 2025 г. — лева, а за 2026 г. — евро. Важна методологична бележка: преходът към евро прави сравненията 2025–2026 г. визуално подвеждащи, ако не се превалутират сумите.

Основен факт: в евро общият планиран размер за 2026 г. е около 36,55 млн. евро — приблизително с 8,4% под еквивалента на 2025 г. (39,88 млн. евро), но все още повече от два пъти над равнището през 2020 г. (17,05 млн. евро).

Законът за държавния бюджет за 2026 г. действително утвърждава общо 36,5498 млн. евро за регистрирани вероизповедания. Това е законово одобреният разчет, не автоматично публикуван отчет за окончателно извършените разходи.parliament

Къде отиват средствата: За 2026 г. разпределението е следното:

Трите отделно посочени манастира са подпозиции в рамките на субсидията за БПЦ, а не допълнителни получатели извън нея: Рилският манастир — 306,8 хил. евро; Троянският — 102,3 хил. евро; Бачковският — 102,3 хил. евро.parliament

Анализ на тенденциите

1. Големият скок е през 2025 г.

Планираният общ размер расте сравнително постепенно от 33,34 млн. лв. през 2020 г. до 48,75 млн. лв. през 2024 г. След това през 2025 г. скача до 78,00 млн. лв. — увеличение с близо 60% спрямо 2024 г.

Най-голямата част от този скок е при БПЦ:

• 2024 г.: 36,0 млн. лв.

• 2025 г.: 61,0 млн. лв.

• Увеличение: 25,0 млн. лв., или около 69%.

При Мюсюлманското изповедание:

• 2024 г.: 9,58 млн. лв.

• 2025 г.: 12,77 млн. лв.

• Увеличение: около 33%.

Това означава, че не става дума само за поддръжка на предишно ниво или инфлационна индексация, а за съществена промяна в мащаба на публичното финансиране.

2. 2026 г. не е просто „наполовина“

На пръв поглед 36,55 млн. евро през 2026 г. изглеждат като силен спад спрямо 78,00 млн. лв. през 2025 г. Това е грешно сравнение, защото валутите са различни.

При фиксирания курс $1евро=1,95583лв.$:

• 78,004 млн. лв. през 2025 г. са около 39,88 млн. евро.

• 36,55 млн. евро през 2026 г. са около 71,48 млн. лв.

Следователно намалението е приблизително:

или около 8,4%.

Тоест 2026 г. означава реално намаление, но не срив; нивото остава значително над всички години преди 2025 г.

3. Силна концентрация

БПЦ получава 77,7% от целия разчет за 2026 г., а БПЦ и Мюсюлманското изповедание заедно — около 94,4%.

Това има две последствия:

• Финансовата политика се определя почти изцяло от модела на финансиране на двете най-големи общности.

• Малките вероизповедания — включително протестантските — получават ограничен дял, независимо че обхващат множество отделни деноминации, юридически лица, общности, социални служения и местни структури.

Протестантските вероизповедания са планирани с 668,8 хил. евро през 2026 г., което е около 1,8% от целия бюджет. Това е спад спрямо 1,397 млн. лв. през 2025 г., но почти изцяло следва общото намаляване след високата 2025 г.parliament+1

4. Бюджетът показва получатели, не цели

Таблицата е разпределение по институционален получател. Тя не показва:

• колко от средствата са за заплати и осигуровки;

• колко са за храмове, манастири, имоти и ремонти;

• колко са за социални услуги, благотворителност, образование, културно наследство или медии;

• кои обществени поръчки са проведени;

• какви договори са сключени;

• какво реално е изпълнено;

• дали са върнати или прехвърлени неизразходвани средства;

• дали има установени нарушения или препоръки от одит.

Следователно от самата таблица не може честно да се заключи нито че средствата са изразходвани правилно, нито че са злоупотребени. Тя доказва единствено размера на планираната и нормативно утвърдена субсидия.

Как трябва да изглежда отчетността

Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет има именно функция да предлага разпределението на субсидията и да осигурява необходимата отчетност.gov

Но смислена отчетност трябва да бъде публична, стандартизирана и проверима. За всеки получател следва да са достъпни най-малко следните данни:

Ключовият принцип е: „получена субсидия“ не е равна на „постигнат обществен резултат“. Всяко евро или лев публичен ресурс трябва да може да се проследи от закона за бюджета до банковия превод, договора, фактурата, изпълнението и независимата проверка.

Проверими въпроси и предположения

Факти, които могат да се потвърдят

• За 2025 г. бюджетът е утвърдил 78,0041 млн. лв. за вероизповеданията, от които 61,0 млн. лв. за БПЦ и 12,774 млн. лв. за Мюсюлманското изповедание.parliament

• За 2026 г. бюджетът е утвърдил 36,5498 млн. евро, от които 28,4066 млн. евро за БПЦ и 6,1156 млн. евро за Мюсюлманското изповедание.parliament

• Общата бюджетна програма „Политика в областта на правото на вероизповедание“ за 2026 г. е 36,7413 млн. евро — малко над субсидиите, което показва и малък административен/програмен компонент извън преките субсидии.parliament

• Дирекция „Вероизповедания“ е структурно свързана с подготовката на разпределението и отчетността.gov

Основателни предположения, но не доказани от таблицата

• Значителната концентрация на средства при БПЦ и Мюсюлманското изповедание вероятно следва законовия модел, свързан с броя на самоопределилите се вярващи и с други нормативни критерии, а не с ежегодно състезателно проектно финансиране.

• Скокът през 2025 г. изглежда като резултат от политическо и законодателно решение за увеличаване на субсидията, а не като автоматично следствие от отчетени резултати на получателите.

• Ако няма публикувани детайлни годишни отчети и одити по получател и проект, обществената прозрачност е формална, а не съдържателна: вижда се кому се дават пари, но не и достатъчно ясно какво е направено с тях.

Какво още не е доказано

Не може да се твърди без конкретни документи:

• че средства са изразходвани незаконно;

• че конкретен ремонт е фиктивен или завишен;

• че дадена църква или религиозна организация не е отчела средствата;

• че държавата не е осъществила контрол;

• че малките вероизповедания са дискриминирани в юридически смисъл.

Такива твърдения изискват първични доказателства: отчети, договори, банкови документи, одитни доклади, проверки или съдебни/административни актове.

Практичен модел за граждански контрол

Най-полезното искане по Закона за достъп до обществена информация към администрацията на Министерския съвет/дирекция „Вероизповедания“ би било:

Моля да ми бъде предоставена информация за предоставените държавни субсидии на регистрираните вероизповедания за периода 2020–2025 г., включително:

1. Годишния размер на реално преведените суми по всеки получател;

2. Всички представени от получателите финансови и съдържателни отчети;

3. Разходването по пера и по конкретни проекти;

4. Договори, анекси, указания и условия за предоставяне и отчитане;

5. Проверки, одити, констативни протоколи и дадени предписания;

6. Установени неизразходвани, неправомерно изразходвани или възстановени средства;

7. Данни за предприети санкции или други действия при неизпълнение на отчетните задължения;

8. Методиката и критериите, по които е формирана субсидията за всеки получател.