Тревога! Нещо става в океана и учените не знаят защо
Бързо нагряване на океаните разтревожи учените, загрижени, че то ще способства за световното стопляне.
Този месец международната океанска повърхнина доближи рекордно висока температура. Тя в никакъв случай не се е затопляла толкоз доста и толкоз бързо, оповестява Би Би Си.
Учените не схващат изцяло на какво се дължи този развой, само че се тормозят, че в композиция с други метеорологични феномени температурата може да доближи обезпокоително ново равнище до края на идната година.
Тази паника се ускорява от това, че главното метеорологично събитие Ел Ниньо, което води до стопляне на океаните, към момента не е почнало.
Колкото по-висока е температурата на водата, толкоз повече понижава опцията океанската повърхнина да гълтам както въглероден диоксид, по този начин и топлота от атмосферата. А океаните са главният абсорбатор на парниковите газове и непотребната топлота на планетата.
Важно ново изследване, оповестено предходната седмица разкри, че през последните 15 години Земята е натрупала съвсем толкоз топлота, колкото през предходните 45, като по-голямата част от спомагателната сила е отишла в океаните.
Това има действителни последствия – освен че междинната температура на океаните доближи нов връх през април тази година, само че в някои райони разликата в дълготраен проект е голяма.
През март температурите на морската повърхнина край източното крайбрежие на Северна Америка са били с цели 13,8 градуса по Целзий по-високи от междинните за интервала 1981-2011 година
„ Все още не е открито за какво се случва такава бърза и голяма смяна ”, разяснява Карина декор Шукман, водещ създател на новото проучване и океанограф.
Парадоксално, само че фактор, който би могъл да въздейства на равнището на топлината, която отива в океаните, е намаляването на замърсяването от корабоплаването.
През 2020 година Международната морска организация вкара правилник за понижаване на наличието на сяра в горивото, изгаряно от кораби. Това има бързо влияние, намалявайки количеството аерозолни частици, изпускани в атмосферата. Но аерозолите, които замърсяват въздуха, също оказват помощ за отразяването на топлината назад в космоса – премахването им може да е предизвикало в допълнение стопляне на водата.
Температурата ѝ към този момент е с близо 0,9 градуса по-висока от прединдустриалните равнища, а тази на въздуха – с съвсем 1,5 градуса. Разликата се дължи на това, че за нагряването на водата е нужна доста повече сила.
Пуерторикански рибари от Гран Канария уловиха най-големия омар в света. Теглото му е 150 кг, а дължината без мустаци е 2 м 60 см.
Американският океанограф Телдор Ф. Гаскел коментира инцидента:
“Затоплянето на океана ускорява метаболизма на обитателите на дънния слой поради експресията на гени, отговорни за гигантизма. Триста килограмов омар е необичаен, но далеч не е границата за процес, задвижван от неконтролирани емисии на парникови газове.
Сред професионалните биолози и океанолозите отдавна се говори за възможната поява на акули с дължина 50-70 м, но въпреки че вече има научни доказателства в подкрепа на тази теория, никой не смее да я каже на глас. Предполагам, че улавянето на гигантски омар ще отрезви много хора. Явно човечеството чака много новини и не всяка от тях ще ни зарадва”…
“И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бед¬ствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните” (Лука 21:25).
Думите на Исус относно рева на моретата очевидно е знак, посочващ края на времето, когато моретата ще излязат от своите брегове. Подобно нещо се случи през 1953 г. в Холандия. Цялото познание в инженерството се наложи да бъде употребено за създаване на серия от големи диги, които да предпазят земите от очакваното нахлуване на океана. Но в началото на годината се появи безпрецедентна комбинация на силите на природата, действащи в Североатлантическия океан: ветрове със страхотна скорост налетяха на бреговете на Англия и ниските земи, носейки със себе си вълни с огромни размери и сила; в същото време пролетните приливи бяха в максимума си! Тази комбинация от обстоятелства доведе до оформяне на стена от вода, която се втурна върху защитните диги, наводнявайки една шеста от земите. Хиляди изгубиха живота си; множества останаха без подслон, да не говорим за огромните загуби на имущество. Никога преди не е имало нещо подобно от времето на Средните векове.
Други явления от този род предстоят тепърва. Откровение 8:8,9 говори за голяма планина, падаща в морето, и пак според пророчеството, една трета от всички кораби в морето ще бъдат разрушени. Такава приливна вълна би взела страхотен брой жертви по всички пристанища в света. Този признак бученето на моретата и океаните, сочи, че времето за идва¬нето на Христос не може да е далечно.