Българска Библия Онлайн
КАНОНИТЕ НА СЪБОРА В ОРАНЖ (529 г.)
Този текст е предназначен за изключително използване наwww.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено.Превод:Радостин Марчев
Авторски права © www.bibliata.com 1996-2006. Всички права са запазени.
КАНОН 1 Ако някой отрича, че целият човек, т.е. както тялото така и душата са се “променили към по-лошо” в следствие на Адамовия грях, a вярва, че свободата на душата остава неповредена и че покварено eбило само тялото, той е изпаднал в заблудата на Пелагий и противоречи на Писанието, което казва: “Душата, която е съгрешила тя ще умре” (Езек. 18:20); и “Или не знаете, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, на когото се покорявате“ (Римл. 6:16); и “Защото от каквото бива победен някой на това и става роб” (2 Петър 2:19).
КАНОН 2 Ако някой твърди, че грехът на Адам е засегнал единствено него, но не и потомството му, или че наказанието за греха е единствено смъртта на тялото, но че той не води също така и до смъртта на душата, преминала чрез един човек през цялото човечество, той прави Бога лъжец и противоречи на апостола, който казва: “Следователно както чрез един човек греха влезе в света и чрез греха смъртта така и смъртта премина през всичките човеци, защото всички съгрешиха[1]” (Римл. 5:12).
КАНОН 3 Ако някой казва, че Божията благодат може да бъде заслужена поради човешките молитви, но отрича, че самата благодат е тази, която ни кара да се молим на Бога, той противоречи на пророк Исая и на апостола, които казват: “Намерен бях от тези, които не ме търсеха, познат станах на тези, които не питаха за Мен” (Римл. 10:20, цитира Ис. 65:1).
КАНОН 4 Ако някой смята, че Бог чака нашата воля, за да ни очисти от греховете ни, но не признава, че дори волята да бъдем очистени идва до нас посредством вдъхновението и работата на Святия Дух, Който казва чрез Соломон “Волята се подготвя от Бога” (Пр. 8:35 LXX[2]) и непоклатимите думи на апостола: “Защото Бог е който действа във вас и да желаете това и да го изработвате” (Фил. 2:13).
КАНОН 5 Ако някой казва, че не само нарастването на вярата, но също така и самото й начало и желанието за вяра, чрез която ние вярваме в Този, който оправдава неправедния и води до възраждането чрез светото кръщение – ако някой твърди, че ние имаме това по природа, а не чрез един дар на вяра, който, чрез вдъхновението на Святия Дух поправя волята ни и я обръща от неверие към вяра и от благочестие към благочестие, това е доказателство, че той се противи на учението на апостолите, за което благословения Павел казва: “Защото съм уверен, че Този, Който е започнал добро дело във вас е силен да го завърши до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6). И отново “По благодат сте спасени чрез вяра, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Еф. 2:8). Защото тези, които настояват, че вярата, чрез която вярваме в Бога е естествена правят всички, които са извън Христовата църква в някаква степен вярващи.
КАНОН 6 Ако някой казва, че Бог е милостив към нас когато, без помощта на Неговата благодат, ние вярваме, желаем, копнеем, стремим се, работим, молим се, гледаме, учим, търсим или хлопаме, а не признава, че това става поради действието и вдъхновението на Святия Дух в нас, посредством което ние имаме вярата, волята или силата да правим всички тези неща, които трябва да правим; или ако някой прави действието на благодатта зависимо от смирението или верността той противоречи на апостола, който казва: “Какво имаш, което да не си получил?” (IКор. 4:7), и “С Божията благодат съм каквото съм” (1 Кор. 15:10).
КАНОН 7 Ако някой твърди, че ние можем да имаме някакво вярно мнение или да направим какъвто и де е правилен избор свързан със спасението и вечния живот, който е бил определен за нас, или че можем да бъдем спасени когато откликнем на евангелието, което се проповядва, чрез нашите естествени сили без намесата и вдъхновението на Светия Дух, който прави всички хора благоразположени и вярващи в истината, той е обзет от еретичен дух и не разбира Божия глас, който казва в евангелието: “Отделени от Мене не можете нищо” (Йоан 15:5) и думите на апостолите “Не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като то нас си, но нашата способност е от Бога” (2 Кор. 3:5).
КАНОН 8 Ако някой твърди, че някои хора са в състояние да дойдат до благодатта на кръщението по милост, а други чрез свободната си воля, която очевидно е била покварена във всички, които са родени след грехопадението на първия човек, това е доказателство, че не стои в правата вяра. Защото той отрича, че свободната воля на всички човеци е била покварена чрез греха на първия човек, или поне подържа, че е била засегната по начин, при който някои все още са в състояние да търсят тайната на вечното спасение от самите себе си, без откровение от Бога. Господ Сам показва колко противоречи на истината това като казва, че никой не е в състояние да дойде при Него “ако не го привлече Отец Ми” (Йоан 6:44), както казва и на Петър “Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небето” (Мат. 16:7), и както апостола казва: “Никой не може да нарече Исус Господ освен чрез Святия Дух” (1 Кор. 12:3).
КАНОН 9 Относно помощта от Бога. Свидетелство за Божията помощ е когато ние имаме правилна цел и удържаме нозете си от лицемерие и неправедност; Защото колкото пъти правим добро, Бог работи в нас и чрез нас, за да можем да вършим това.
КАНОН 10 Относно помощта от Бога. Винаги трябва да виждаме Божията помощ при обръщащите се както и при вече обърнатите, защото чрез нея те са направени способни да достигнат до успешен край или да постоянстват в добри дела.
КАНОН 11 Относно способността да се молим. Никой не може да отправи дори една истинска молитва към Господа ако сам не приеме от Него обекта на своята молитва, както е писано: “От Твоето даваме на Теб” (1 Лет. 29:14).
КАНОН 12 Какви са тези, които обича Бог. Бог ни обича, поради това, което ще бъдем чрез Неговия дар, а не поради нашите собствени заслуги.
КАНОН 13 Относно възстановяването на свободната воля. Свободата на волята, която е била изгубена в първия човек, може да бъде възстановена единствено чрез благодатта на кръщението, защото това, което е изгубено може да бъде върнато само от Онзи, който може да го даде. Освен това Истината сама казва: “Прочее, ако Синът Ви освободи ще бъдете наистина свободни.” (Йоан 8:36).
КАНОН 14 Нещастният човек по никакъв начин не може да се избави от своята достойна за оплакване участ, толкова зла е тя. Спасен бива само този, който е срещнат от Божията милост, както казва псалмистът: “Дано ни предварят скоро Твоите благи милости” (Пс. 79:8), и отново “Милостивия мой Бог ще ме предвари.” (Пс. 59:10).
КАНОН 15 Чрез своето собствено престъпление Адам е изпаднал в по-лошо състояние от това, в което е бил създаден от Бога. Чрез Божията благодат вярващият се променя, към по-добро в сравнение със състоянието, в което е бил изпаднал поради беззаконието. Една, следователно, е промяната настъпила в първия грешник; друга е, според псалмиста, промяната извършвана от праведната ръка на Бога. (Пс. 77:10)
КАНОН 16 Никой човек няма да бъде почетен поради своите привидни дела, мислейки, че те не са дар или смятайки, че ги е получил поради писмо, което не е било потвърдено писмено или устно. Защото апостолът казва: “Защото ако правдата се придобиваше чрез закона то Христос е умрял напразно.” (Гал. 2:21); и “И като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците” (Еф. 4:8 цитат от Пс. 68:18). Този е източникът, от който всеки придобива всичко, каквото има; но всеки, който отрича, че има нещо от този източник или го няма или “ще му бъде отнето и това, което има” (Мат. 25:29).
КАНОН 17 Относно смелостта на християнина. Смелостта на езичниците е породена от обикновена алчност, а смелостта на християнина – от Божията любов, която “е била изляна в сърцата ни” не чрез свободата на нашата собствена воля, но “чрез дадения нам Святи Дух” (Римл. 5:5).
КАНОН 18 Божията благодат не е предхождана от заслуги. Наградата е поради добрите дела, ако такива са били извършени; но благодатта, за която не можем да имаме претенции, ги предхожда, за да ни направи способни да ги извършим.
КАНОН 19 За това, че човек може да бъде спасен само ако Бог покаже милост. Човешката природа, дори и да се намира в това добро състояние, в което е била създадена, не би могла по никакъв начин да спаси себе си без помощта на Създателя; Следователно, ако човек не е в състояние сам да запази своето спасение без Божията благодат, която е дар, как би бил той в състояние без Божията благодат да възстанови това, което е изгубил?
КАНОН 20 За това, че човек не може да прави добро без Бога. Бог върши в човека всичкото добро, което той не може да извърши сам; Но човек не върши нищо добро, за което Бог да не е отговорен, но Той го кара да върши това.
КАНОН 21 Относно природата и благодатта. Както апостола твърде вярно казва тези, които искат да се оправдаят чрез закона са отпаднали от благодатта, “Ако правдата се придобиваше чрез закона то Христос е умрял напразно.” (Гал. 2:21), така че е напълно ясно казано за тези, които си представят, че благодатта, която вярата в Христос защитава, и на която набляга, е естествена[3]: “Ако оправданието се придобиваше чрез дела то Христос е умрял напразно.” Следователно, наистина съществува закон, но той не оправдава, и наистина има природа, но тя не оправдава. Христос не е умрял напразно, за да може законът да бъде изпълнен в Него, Който казва: “Не дойдох да отменя но да изпълня” (Мат. 5:17), и природата, която беше разрушена чрез Адам, да може да бъде възстановена чрез Него, Който казва, че е дошъл “да потърси и да спаси погиналото” (Лука 19:10).
КАНОН 22 Относно тези неща, които принадлежат на човека. Никой човек няма нищо от себе си освен неверността и греха. Но ако в някой човек се намира някаква истина или праведност те произлизат от този извор, за който ние трябва да жадуваме в пустинята, така че да бъдем освежавани от него като от водни потоци и да не отпадаме в пътя.
КАНОН 23 Относно волята на Бога и на човека. Хората следват своята собствена воля, а не Божията воля, когато вършат нещо, което не Му е угодно; но когато следват своята воля и заедно с това се придържат към Божията воля, макар и да правят това по собствено желание, все пак това е Неговата воля, чрез която това, което тяхната воля желае е едновременно и подготвена и насочвана.
КАНОН 24 Относно пръчките и лозата. Пръчките не дават живот на лозата, но получават живот от нея; и лозата е така свързана със своите пръчки, че ги снабдява с това, от което те се нуждаят, за да живеят, а не получава от тях. Привилегия на учениците, а не на Христос е да имат Христос пребъдващ в тях и сами да пребъдват в Него. Защото ако лозата е отрязана то от живия корен ще произрасте нова, но ако някой е отрязан от лозата не може да живее без корен. (Йоан 15:5 и сл.)
КАНОН 25 Относно любовта, с която обичаме Бога. Да обичаме Бога е изцяло Божи дар. Той, Който обича, дори и когато Сам не е обичан, позволява да бъде обичан. Ние сме обичани, дори и когато не Му угаждаме, така че да имаме причина да му угаждаме. Защото Духът е, Когото обичаме, заедно с Отца и Сина, Който е излял в нашите сърца любовта на Отца и на Сина. (Римл.5:5).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Следователно, според пасажите от Светото писание цитирани по-горе и от тълкуването на древните отците ние трябва, с Божието благословение, да проповядваме и вярваме както следва: Грехът на първия човек така е отслабил свободната воля, че от този момент нататък никой не може както трябва да обича Бога или да вярва в Него или да върши добро според Божиите изисквания, освен ако благодатта на божествената милост не го води. Следователно ние вярваме, че славната вяра дадена на праведния Авел, и на Ной, Авраам, Исаак, Яков и на всички старовременни светии, които апостол Павел препоръчва и хвали (Евреи 11), не е била дадена поради тяхната естествена доброта както е било преди това при Адам, но по Божия благодат. И ние също така знаем и вярваме, че дори и след идването на нашия Господ тази благодат не може да бъде открита в свободната воля на всички, които желаят да бъдат кръстени, но бива раздавана поради милостта на Христос, както беше казано много пъти и както апостол Павел заявява: “Защото на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (Филипяни 1:29). И отново: “Този, който е започнал добро дело във вас ще го усъвършенства до деня на Господ Исус Христос” (Филипяни 1:6). И отново: “По благодат сте спасени чрез вяра, не чрез дела, това е дар от Бога” (Ефесяни 2:8). И както апостолът казва за себе си: “Но придобих милост, за да бъда верен” (1 Коринтяни 7:25 ср. с 1 Тимотей 1:13). Той не казва “защото бях верен”, но “да бъда верен”. И отново: “Какво имаш което да не си получил?” (1 Кор. 4:7). И отново: “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар идват отгоре от Отца на светлините” (Як. 1:17). И отново: “Никой не може да приеме нищо освен онова, което му е дадено от небето” (Йоан 3:27). Има безброй много текстове от Светото Писание, които биха могли да бъдат приведени в защита на делото на благодатта, но които пропускаме поради необходимостта да бъдем кратки както и защото повече примери не са необходими тъй като и малкото приведени са достатъчни.
Според католическата вяра ние също така вярваме, че след като приемат благодатта при кръщението, всички кръстени имат способността и отговорността ако желаят да се подвизават във вярата, подкрепяни и подпомагани от Христос, което е от огромна важност за спасението на душите им. Ние не само, че не вярваме, че някои са предопределени за зло чрез Божия сила, но и крайно се отвращаваме от това и ако някои вярва такова зло нека бъде анатема. Ние също вярваме и изповядваме за своя облага, че при всяко добро дело, което вършим не ние сме тези, които поемаме инициативата и след това биваме подкрепяни от Божията милост, но Бог първи събужда в нас както вяра в така и любов към Него без каквито и да е било предхождащи добри дела от наша страна, които да заслужават награда, така че да можем както с вяра да търсим тайнството на кръщението така и след кръщението да сме способни, с Негова помощ, да вършим това, което Му е угодно. Следователно, трябва без да се съмняваме да вярваме, че похвалната вяра на разбойника, когото Господ призова в Своя дом в рая, и на стотника Корнилий, до когото беше изпратен ангел от Бога, и на Захей, който беше почетен да приеме самия Господ, не е естествена даденост, а им е била дарена поради Божията милост.
[1] На латински този стих е преведен “в когото всички съгрешиха”, докато нашия превод следва гръцкия оригинал където е записано “защото всички съгрешиха”. Това води до много съществена промяна на смисъла тъй като позволява той да бъде разбиран в подкрепа на доктрината за вменения грях (трактовка, която гръцкия оригинал не допуска). Именно от тук изхожда Августин, който, не знаейки гръцки, използва латинския превод на Новия завет – б. пр.
[2] Има се предвид Септуагинта, превода на седемдесетте – б. пр.
[3] Т.е. природна, имаща за източник човешката природа в нейното паднало и покварено състояние – б. пр.