ПОРЕДИЦА: Пак ще се срещнем след 10 години…
За да вникне читателят във величината и значението на настоящата поредица, са нужни няколко предварителни уточнения за контекста в който се развиват следните разговори, събития и очерци:
Лято 2008, Берлин – Германия. При представянето на първото съвременно издание на Цариградската Библия (1871, Виена 1914, 2007), сред присъстващите миряни, чужди медии и църковни юристи, неочаквано бе повдигнат въпроса за агентите на ДС в евангелските църкви. До момента, единствената официална препратка към тази материя, е книгата на д-р Ст. Банков издадена на български пролетта на 2002г. и моментално изкупена за да не достигне до широкия кръг читатели.
Редакционно запитване до М. Методиев и Д. Николчев, които изследват материята, посочва единствено цифрата от 17 агента сред евангелистите фигуриращи в архива. По законови съображения, друга информация не е предоставена. От посочените, едва 4 години по-късно са оповестени само 14. Останалите са или преминали или с засекретени досиета до днес. Под прикритие, или по-скоро изтрити от архива, остават и служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори? Информацията е отбелязана единствено още от близката до Дойче Веле, бургаска медия „Благовремие,“ която в последствие е затворена завинаги.
Следващата година 2009 започва с назряващ скандал около „пророчеството“ за Един милион новородени християни до 2010 година в България. А с него в Минесота започва дело номер 0:12-cv-00254-RHK-JSM с иска за над 3.3 млн. щ.д. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., приключва с финансови разцепления и в друга малка деноминация, а членската маса и на двете е сведена до оперативен миниум. Разработен и финансиран е нов вариант на модела „младежка църква“ в София, който се помещава в сгради контролирани от ДС агенти. Виж Обезглавяване
След циклично и целенасочено рушенето на тези малки деноминации, а и на по-големи такива, като ББЦ (2002-05) и ОБЦ (2009-12), през 2010 започва битка за пре[ДСе]дателството на СЕПЦ. След широк медиен скандал достигнал по ел. поща стотици, ако не и хиляди пастири и миряни, кандидатурата на п-р Б. Симеонов е де факто и де юре анулирана. Вероятно с цел избягване проверка на ръководствата от КомДос, се провежда активно мероприятието „ПРЕ(дс-е)ДАТЕЛ за един ден…“
Така, три български вероизповедания, ББЦ, СЕПЦ и ЕМЦ, сменят националните си ръководства, точно в момента в който НС приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, който засяга протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.
Същевременно, набира скорост специално създаденият със съдействието на Дирекция по вероизповеданията към МС, НСРОБ Разпространен е сигнал за писма (cir. 2009) до ръководствата на няколко деноминации (ОБЦ, ББЦ и др.) за тяхното вливане. Въпреки официалното му входиране от 2012г., десетилетие по-късно никой не е посмял да обнародва този текст.
На 16.11.2011 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата коментира: „По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него„. БХК декларира: „Агентите в „сектите” (както ДС нарича всички протестантски деноминации) са 18“., a М.Методиев публикува следния списък на броя на агентите в евангелските църкви: Петдесятна – 7, Адвентисти от седмия ден – 3, Адвентисти – реформатори – 1, Конгрешани – 4, Методисти – 3, Баптисти – 1, Други – 1, Общо – 20.
Декември 2011 НЛØ поставя ултиматум на епископ Еленков да публикува „осъдителните си присъди …. както и удостоверение от Комисията по Досиетата за принадлежност към органите на ДС”, от досието публикувано тук https://pastir.org/stranitsi-ot-dosieto-na-ep-vasil-elenko/
Така, в края на 2011 г., се стига до поредицата Пастири-агенти. Първата част „Какво се случи“ от 11.11.2011 е спряна от всички евангелски медии, без една. Заради което излиза с късна дата на 5.12.2011 единствено тук: https://pastir.org/pastori-agenti-chast-1-kakvo-vsashtnost-s/
Непосредствено след публикуването на статията, ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?, на 6.12.2011, в София е свикан събор на Върховното ръководство на СЕПЦ, който на 12.12.2011 излиза със СТАНОВИЩЕ относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители.
То е последвано от настоящата статия получена в редакцията от „брат Тодор“ и публикувана с разрешение на автора. Почти моментално, при „брат Тодор“ в Ст. Загора пристига „летяща тройка“ в известен петдесетен състав. Критикуван е, че „разпространява писмата на Пеев.“ По неговите собствени думи е „манипулиран Да не се занимава с агентурния въпрос“ и “този сайт [б.р. Pastir.org], който работи против СЕПЦ“.
Месеци след това, „брат Тодор“ е подложен на постоянен кибер-терор през ел. поща с въпроси които започват с внушения от типа: „Не знам какви са взаимоотношенията ти с …, но на мен този човек не ми вдъхва доверие и не съм сигурен с какви мотиви прави нещата, и то не само в случая.“ и завършват прочувствени моления като „Бог да ни дава мъдрост с кого (и) как да общуваме. (Матей 10:16)“ т.е. общуването с авторите на този сайт не е мъдрост от Бога. Паралелно с това, „този сайт [б.р. Pastir.org] който работи против…“ е подложен на постоянни кибер-атаки от типа DDоS до средата на сл. г. Вж. тук: https://pastir.org/nyama-da-sprem-da-govorim-za-istinata/
След този сериозен натиск, опити за влияние както и немалко заплахи, с едноседмично забавяне в деня след Рождество е публикувана ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва? С новините за скорошно осветляване на досиетата, адвокати наети и от двете страни на барикадата, поставят обикновения мирянин който иска да се осветли и знае истината, между чука и наковалнята. Публикувано е дори мнение на действащ районен съдия в Наказателно отделение разглеждащ наказателни и административно-наказателни дела.
В разгара на всички тези събития, през 2013 единствено Pastir.org публикува:
Идеи и политически лобита на Ню Ейдж в съвременния български евангелизъм
Д-р Вениамин Пеев
Напоследък в българския евангелизъм се наблюдава засилване на опитите да се внедрят опасни Ню Ейдж идеи. Те се прокарват от висши държавни представители и евангелистки лидери, които не са на демократично избираема длъжност, т. е. не са упълномощени от широката маса евангелисти да ги представляват на обществени форуми. Ето защо такива самозвани евангелистки лидери си позволяват противно на новозаветното учение и заветите на реформаторите от ХVІ в. насам да възприемат и дори да налагат на останалите евангелисти инициативи, които не са християнски, а представляват видимо възгледи, които отдавна са известни в богословието като бахайство, мунизъм и Ню Ейдж.
Конкретен повод за написването на тази статия е неправомерното включване на някои пастори в “Национален съвет на религиозните общности в България” и обявяването на общорелигиозни молитвени богослужения под егидата на президента на Република България г-н Плевнелиев. Нашата категорична позиция, която ще аргументираме и илюстрираме по-долу, е, че такива мероприятия са плод не само на драстична богословска некомпетентност, но представляват опасно залитане към идеологията на Ню Ейдж.
Концепцията за “религиозен обединител” в Ню Ейдж
Концепцията за “религиозен обединител” по начало е политическа, не религиозна. Държавният глава (император, крал или президент) си поставя за цел да “примири” и “обедини” различните религиозни представителства в рамките на своите владения, за да се предпази от евентуални социално-религиозни проблеми. Неговата цел не е духовност, благоденствие или благословение на поданиците, а подсигуряване на доверие към и стабилност на своята позиция.
В историята на религиите има много такива примери. Римският император от времето на Октавиан Август (І в.) започнал да съчетава в поста си както политическата, така и религиозната власт. Той бил princeps senatus (първи сенатор), цензор, консул, трибун. Също така той бил и pontifex maximus (върховен жрец) и дори се самобожествявал като “благодетел” на всички слоеве и етноси в империята (Светоний. Дванадесетте цезари. Кн. І-ІІ).
Превъзходният апологет на християнството и критик на тогавашната държавна върхушка Тертулиан пише саркастично, че за римляните “божествеността се мери според човешките прищевки” (Тертулиан. Апология на християнството. V.І). Амбицията на римския император да запази ролята и влиянието си върху религиозните дела и инициативи се запазила и в двехилядолетната история на християнството. Достатъчно е да споменем имената на императорите Константин – Велики (274-337) и Теодосий І Велики (378-395). Първият е известен с издаването на Миланския едикт (313 г.), в който са изравнени правата на всички религии и техните представители в тогавашната римска империя. Въпреки традиционното венцесловене на императора за този му акт, текстът на този едикт показва една плуралистична тенденция. Нека цитираме централния пасаж, в който Константин обявява: “да дарим на християните и на всички свобода да следват оная религия, която всеки един желае; та Божеството, каквото и да било то и въобще онова, което е на небето, да бъде милостиво и благосклонно към всички, които се намират под наша власт” (Поснов, М. История на християнската църква. Т. ІІ. “Анубис”, 1993. 51).
Видно е, че императорът въобще не се интересува “кое е Божеството” – важното е то (Зевс, Амон-Ра, Христос и т. н.) “да бъде благосклонно” към всички поданици на римската държава. Важното е изявите на Божеството на всяка религия да хармонират с волята на императора. При такава плуралистична постановка става ясно, че от гледна точка на императорската религиозна политика Божеството, каквото и да е то, ще бъде в най-добрия случай “благодарен съмишленик” на императора, за да бъдат неговата роля и действия “узаконени” в държавата. Принципно тази позиция на държавния глава се е запазила през следващите векове и до днес, независимо дали държавата е монархия или република. Опитите на нашите президенти през последните години да доближат до себе си водачите на различните религиозни представителства уж под обединяващата идея “за благото на народа”, който де факто е разделен между християнство, ислям, юдаизъм и други по-малко влиятелни религиозни формации, а вътрешно пък всяка една религия има различни фракции, всъщност представляват едно повторение на плуралистичната идея на “Миланския едикт”.
През последните две столетия плуралистичната идея за “обединението” на религиозните поклонения на “Божеството, каквото и да е то”, създаде учения и практики, които най-общо казано влязоха в аморфната политико-научно-религиозна система на Ню Ейдж. Нейните адепти, които иначе са многообразни и често се противопоставят едни на други, са единни в едно. Според тях “епохата на християнството” е приключила безвъзвратно и е настъпила “Нова Епоха”, защото нашата слънчева система е навлязла в съзвездието “Водолей”, откъдето ние предполагаемо черпим “нови религиозни идеи”. Такива промени ставали приблизително на всеки 2000-2200 години и християнството, което е навършило две хилядолетия, се е изчерпало и трябва да отстъпи ролята си на “новите идеи”.
Известната холивудска актриса и религиозна писателка Шърли Маклейн дава една симптоматична дефиниция за Ню Ейдж: “това е епоха на хуманизъм, братство и окултни събития” (Hexham, I. & Kl. “The Soul of the New Age”, Christianity Today [Sept. 2, 1988]. 20). Под “хуманизъм” се разбира всяка светска философия и политическа идеология, която не е основана върху християнските принципи. Под “братство” се разбира приравняването на представителите на различните религии, на техните религиозни учения и практики, при което нито една религия не може да се смята за “истинската”. Под “окултни събития” се разбира навлизането на митологични зависимости от обекти на природата, например, признанието за влияние на небесните тела върху нашия живот. В една или друга степен идеите на Ню Ейдж обуславят днешната политика в развитите страни или се вклиняват в нови религиозни системи, възникнали върху традиционните световни религии като християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и т. н.
Съществена роля за разпространението на идеите на Ню Ейдж играят знакови фигури в нашето съвремие. Освен Шърли Маклейн един от популярните актьори е сциентологът Том Круз. Бившият корейски евангелист Сън Мюнг Муун (1920-2012) създаде крупната финансова, политическа и религиозна империя на “Обединяващата Църква”, под чието влияние попаднаха някои евангелистки пастори у нас веднага след политическите промени през 1989 г. Муун използваше привлекателната практика на “масовите сватби” с представители на различни етноси, християнски конфесии и религиозни формации. Той постигна рекорд от ок. 20 000 брачни двойки, които “благослови” наведнъж през 2009 г. Връзките на Муун с видни политици като Никсън, Рейгън, Горбачов и др. му помогнаха да установи трайно влияние върху важни политически инициативи. Така например, по неговата инициатива са създадени в различни страни редица организации, пропагандиращи “световен мир и единство”, и тези идеи са възприети от политици и държавни институции. През последните десетилетия Муун търсеше и постигаше пробив чрез обществени фигури на различни нива: държавни глави, депутати, хора на културата и бизнеса, спортисти или религиозни дейци. Пробив има и в България и ние трябва да бъдем внимателни срещу всяка извънхристиянска инициатива за “религиозно обединяване” на представители на различни религии, която се осъществява в наглед невинни форми като “общи молитви” и “общи религиозни организации”. Всяка подобна инициатива и форма е опасна за идентичността на християнството!
Концепции на Ню Ейдж, прилагани у нас през последните години
Идеята за създаване на “Национален съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е политическа инициатива, която ненужно дублира отговорностите на Дирекцията на вероизповеданията. Като политическа инициатива, тя представлява една от концепциите на Ню Ейдж да се постига “обединение” на религиозно ниво, което уж ще се изразява в името на мира и спокойствието, науката и културата, благоденствието и добрите перспективи за поданиците. В скоби ще подчертая, че християните и особено разумните евангелски представители никога не сме били против такива идеи, така че нямаме нужда от НСРО да ни ги формулира, декларира и налага, за да ги реализираме. В Новия Завет е казано преди 2000 години: “Промишлявайте за това, което е добро за всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци” (Римл. 12:17-18). Ние обаче изповядваме друг принцип – принципа на Христос: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:27). Христовият мир не е изкуствено наложеният мир от дипломати и религиозни политикани. Христовият мир предизвиква динамиката на безпокойството поради греха и отчуждението от Бога, размирието на ужилената съвест, отказа от други богове и приемането на Христос, Чието име единствено дава спасение и вечен живот! Нещо повече, в духовен и нравствен смисъл Христос предупреждава, че “Неговият мир” дори се втурва в личния и обществен живот като “меч”, който не допуска размиването на религиозните граници (вж. Мат. 10:34).
Каква обаче е “миротворческата” дейност на НСРО, в която са се включили лица като Николай Неделчев и Евгений Найденов? Нека видим какво “богословие” изповядва тази организация. На 5.02.2013 г. Евгений Найденов присъства на форум, организиран от НСРО под надслов “Религия и наука се обединиха в името на толерантността”. Тук има някои странни неща. Първо, идеята за “обединяване” усилията на наука и религия е типична концепция на Ню Ейдж, афиширана още от Е. Блаватска, а в по-ново време и от Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и др. Второ, на този форум се афишира един “нов модел” на научно-религиозни отношения. В “Декларацията”, подписана от Е. Найденов от името на българските евангелисти, е записано: “Ние сме различни, но имаме обща природа, Един Творец и общи човешки потребности и ценности”. Нека запитаме: “Може ли евангелският християнинът да се съгласи, че Яхве, Аллах, Триединният Бог, Брама и т. н. са име на Един и Същ Творец?” В Св. Писания на християните никъде няма такова нещо! Представителите на Ню Ейдж обаче твърдят точно това, обединявайки “наука” и “религия”: “Вярвам, че идва един Световен ред, в който науката ще се слее в монистичната философия (т. е. религията) и целият свят ще бъде пометен в едно ново съзнание” (Stone, J. SPC Journal [July 1977]).
Председателят на НСРО д-р Рупен Крикорян поддържа доста близки отношения не само с Арменската православна църква, но и с представителите на мюсюлманската общност. Доста странно впечатление обаче прави фактът, че той контактува и с мормонската организация, която още не е член на НСРО, но вероятно ще се стигне и до там. Затова възниква въпросът: “Каква е евангелската роля на лица като Неделчев и Найденов, които никъде не показват уникална християнско-евангелска позиция?” Ние не враждуваме и не предизвикваме никой представител на други религии и религиозни култове, но докъде се простира една позиция, в която липсва фактическата уникалност и необходимостта от благовестие? Ако ние постоянно седим на една и съща маса с друговерци и противници на християнството, пием едно и също кафе и наричаме Един и Същ Творец Яхве, Аллах, Триединния Бог и Брама, без да споменаваме дори, че “който повярва в Христос, ще получи спасение и вечен живот”, какво ще стане де факто с повелята: “Идете (по целия свят) и научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Мат. 28:12)? Какво ще стане с благовестието, мисионерското дело, създаването на нови църкви за Христа?
Силно се опасявам, че участието на евангелистки представители във формации като НСРО ще предизвика рано или късно за тях и нас квалификацията и последиците: “Зная делата ти, че не си студен, нито топъл… Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си” (Откр. 3:15-16).
Апетитите на представителите на Ню Ейдж към решителни изяви на политическата сцена се наблюдават по-осезаемо от 70-те години на миналия век. Разбира се, това не означава, че групите на Ню Ейдж не са имали политически аспирации и преди. През последните две-три десетилетия обаче тези апетити се материализират трескаво в различни социални инициативи и организации. Идеите на Ню Ейдж, представени под атрактивните форми на “грижа” за благото на човечество, “съхраняване” на съвременната цивилизация, “премахване” на антагонизма в политиката и религията, участие на религиите в “мирни инициативи”, обещанията за “решаване” на всички социално-икономически проблеми посредством “новия модел” на пълното “единство”, набират инерция в периода на Студената война. Те претендират, че подсигуряват единствено правилното центристко решение, което избягва политическите пристрастия както на “лявата”, така и на “дясната” страна на политическия спектър. Така се прави опит да бъдат дискредитирани както социалистическите, така и либерално-капиталистическите идеологии в западния свят. Новите политически идеи, свеждащи се до екология, обединяване на обществото, глобализация на човечеството, единство на религиите, възможности за личностно и духовно развитие на всеки човек, са представени в една или друга форма в съчиненията на Марк Сатин (New Age Politics, 1978), Мерилин Фъргюсън (The Aquarian Conspiracy, 1980), Фритьоф Капра (The Turning Point, 1982) и др. В тази статия ще се спрем на опитите на движението Ню Ейдж да въздейства за разпространението на нехристиянски религии и драстични отклонения от традиционното християнство посредством лостовете на политическата власт. Ще анализираме и философско-политическата база на организацията “Национален съвет на религиозните общности в България”.
Политиката на Ню Ейдж за “обединението”
Политическата тенденция към “обединението” (класи, общество, човечество, религии) произтича от главната философска предпоставка на Ню Ейдж за “ерата на единството”, прогласена на всички нас поради навлизането на Слънчевата система в съзвездието Водолей. Сама по себе си тази концепция е свързана с астрологията, но представлява опит за обновяване на езическите представи на древните за небесните тела като божества, които влияели върху отделната личност, обществото и хода на човешката история. Следователно астралната теза за “единството” няма нищо общо с християнското разбиране за единството на човечеството като Божие творение, носещо “Божия образ” във всеки един свой представител. Ап. Павел предупреждава, че хората остават без извинение, защото “като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи” (Римл. 1:21). Този християнски учител има предвид тъкмо теории като тези в Ню Ейдж, че под “единство” трябва да се разбира установяването на “нова ера” или “нов модел” на взаимоотношения между личности, общества, народи, религии. Робърт Мюлер писа в книгата си “Новото Битие”, че от началото на третото хилядолетие ще се установи “нов ред”. Той ще регистрира “двехилядолетното честване на живота, идването на Ерата на мира, Златната епоха и първото хилядолетие на световната хармония и човешкото щастие” (Mueller, R. The New Genesis: Shaping a Global Spirituality. Image Books, 1984. 186). Такова становище звучи като утопичните теории на Томас Моор или Томазо Кампанела. То ни напомня и за марксистко-ленинската утопия за победата на пролетариата над нехуманния капитализъм и достигането на онзи светъл “златен, хармоничен, човеколюбив и прочее” век на комунизма. “Новата” утопия на представителите на Ню Ейдж – религиозни и светски – обаче е “по-добрата” опция и затова се рекламира усилено с идейна и политическа пропаганда. Нехристиянските емисари са наясно, че могат да постигнат своите цели единствено по политическа линия. Затова те се борят “със зъби и нокти” да реализират политически лобита на високо световно и държавно ниво. Нека предложим няколко примера, които в никакъв случай няма да ни дадат пълната представа за политическите завоевания на Ню Ейдж в съвременния живот.
В ООН има десетки организации, които са инициирани и финансирани от представителства на Ню Ейдж и Нови религиозни движения. Това са организации, подпомагащи финансово и идеологически деца, младежи и хора в неравностойно положение, населението в неразвитите страни и т. н. Те лансират идеите на холизма, необходимостта от спешни социални промени “в името на човека”, възприемане на статуквото на различни етноси, култури и религии, пропагандирането на идеите на “ненасилието” и “достатъчността” на човешката личност (Kyle, R. “The Political Ideas of the New Age Movement”, Journal of Church and State [Autumn, 1995] 831-48). Тези идеи обаче ще бъдат реализирани посредством трансформирането на политическите системи, които носят привкус на “лява” или “дясна” идеология. Ню Ейдж пропагандира и търси начини за установяване само на “центристки” политически системи, които лесно възприемат повърхностните идеи за “хуманизъм, братство, миролюбие” и ги прокарват в политическите си програми и инициативи. Всичко това би изглеждало много приемливо, ако вече не го знаехме и практикувахме и без лозунгите на Ню Ейдж. Християнството от 2000 години изпълнява една от главните заповеди: “Да възлюбиш ближния си както себе си” (Мат. 22:39), следователно групите на Ню Ейдж “не откриват Америка” пред нас. Социалната философия на Ню Ейдж би била приемлива, ако не прокарваше и плуралистични идеи в сферата на религията, според които “всички религии са еднакви” и няма нужда християнството да продължава благовестителската си дейност на духовната територия на други езически и еклектични вярвания.
Любопитно е обаче да посочим, че онези нови религиозни движения, които също като християнството, но противно на неговите цели, се отличават с мисионерска дейност, използват настойчиво политическите си връзки, за да реализират своята програма. Бившият американски посланик в Полша през социалистическия й период Дейвид Кенеди, който е мормон, успява да постигне регистрация на мормонската организация. Това става възможно благодарение на определена социална договореност. Полското правителство разрешава на мормоните да подпомогнат някои местни земеделци в тяхната работа и продажбата на тяхната продукция (The Discerner, XIV:2 [June 1992] 10). По времето на режима на Хонекер в ГДР мормоните успяват да построят свой храм в Лайпциг, което също се дължи на политическата активност на посланик Д. Кенеди. Впоследствие те построяват свой храм в Киев, Украйна (2010), църковна сграда в Ереван, Армения и др. бивши съветски републики. В Европа има 11 импозантни мормонски храмове, които се отличават със скъпата си архитектура и оборудване. В България, където евангелските църковни общности винаги са срещали невероятни пречки през годините на тоталитарната диктатура, още преди падането на режима на Живков мормонската организация получава тихомълком одобрение за дейността си в Комитета по религиозните въпроси (регистрирана през 1991). А на 22.06.2011 г. в Българската софийска мисия на мормоните се състои много задушевна среща между председателя на НСРОБ д-р Р. Крикорян и мормонския президент у нас Рот, който го запознава “с проблемите, които имат мисионерите в някои градове на страната”. Тъй като мормонската организация е известна с натрапчивата си “мисионерска дейност”, то у мен буди недоумение разискваното на тази среща, защото то видимо противоречи на обявените цели на НСРОБ за “развиване на междурелигиозния диалог”. Не е ясно какъв “диалог” предлагат мормонските мисионери, за които християнството е “неправилна религия”, определяна дори като “отстъпление” (Martin. W. The Kingdom of the Cults. 226). И защо те се оплакват пред НСРОБ от “проблеми” при провеждане на агитацията си в християнска България?
Мунистите са известни като едни от най-успешните в политическите си договорки религиозни активисти на Новата епоха. Има данни, че Муун е влял огромни пари в руската икономика при управлението на Михаил Горбачов. Муун получава разрешение да даде финансова издръжка на 1400 руски студенти, 800 от които се обучават в неговия университет в САЩ. Знае се, че основателят на “Обединяващата църква” е предлагал огромни пари на всеки руски университет, който приеме преподаватели мунисти за договорен период (The Discerner. 10). Подобни политически гешефти могат да бъдат установени и в други страни, особено онези, в които след промяната на една политическа система зейва бездната на религиозното невежество и изместването на духовните ценности от чисто финансови интереси.
НСРОБ като политическо лоби на идеите на Ню Ейдж
“Националният съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е представен в публичното пространство като легитимен приемник на европейската организация “Религиите за мир”. Той е член на Комитета по религии към Съвета на Европа. Поставя си за цел да подпомага и развива “междурелигиозния диалог” у нас като средство за изграждане на добри взаимоотношения и изолиране на агресията и фундаментализма. Формулирането на тази цел е достатъчно, за да видим пълното отсъствие на теология в програмата на НСРОБ. Семинаристите в православно, католическо или протестантско учебно заведение знаят, че диалог между християнин и нехристиянин може да има само с намерението нехристиянинът да бъде убеден в правотата на новозаветното твърдение: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието (за Христа) на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:15-16). В християнската теология никъде не става дума за безпринципен и безрезултатен диалог! В християнската теология има заповед за “благовестие”, предизвикване на “вяра в Христа” у другия, като резултатът е “отказът” му от всяка предишна идея, била тя атеистична, мюсюлманска, юдаистична, мормонска, мунистка и т. н. Това не е фундаментализъм. Това не е агресия. Това е благовестие за, в и чрез Христа! Това е установяване на Божието царство на земята!
Всичко останало е политическо въжеиграчество. От гледна точка на политическото амплоа на НСРОБ дейността му може да бъде обяснена. Най-напред, той бе създаден на 11.08.2008 по време на управлението на тройната коалиция, в която НДСВ бе една центристка политическа структура, изникнала от нищото. НДСВ дойде на власт благодарение на сантименталното, необмислено и непрозорливо очакване г-н Симеон Сакскобурготски да размаха царския си жезъл, да прекрои историята и политиката на България, да донесе от пещерата на Али баба торби с алтъни и да направи какво ли не още за родината ни. Не му стигаше неоправянето на всичко онова, което се нарича политика, икономика, наука и култура, но се намеси и в областта на религиите. Някои религиозни представители у нас побързаха да му припишат по повод създаването на НСРОБ изключителна компетентност по “всички религии и деноминации”. Неговата идея обаче си бе чисто политическа, защото той постави начело на НСРОБ депутат от своята партия, който по центристки начин започна да лансира плуралистичните идеи на Ню Ейдж за диалог, братство, единство, общи религиозни мероприятия и т. н. Въбще дейността на г-н Сакскобурготски в сферата на религията заприлича на религиозната политика на папа Пий ІІ (1405-1464), който се бе опитал през ХV в. да обедини разединена Европа, обявявайки един общ противник за православни, католици и агностици. С тази разлика, че докато за папата опасността е била нашествието на османските турци от Изток, то за центристките политици опасността се крие в евентуалните “социални конфликти”, “агресията и фундаментализма” на религиозна основа. Не знам колцина са разбрали манипулативността на тези опасения! Те показват неразбирането на религиозната същност и особено на християнската теология. Християнските дейци не са нито конфликтни, нито агресивни, нито фундаменталисти. Те биха се изродили в такива само ако бъдат превърнати в политически марионетки. За това има многобройни свидетелства в тъжната история на човечеството, както и у нас.
А че г-н Симеон Сакскобурготски изповядва царствен плурализъм, е видно от политическата дейност на неговия баща цар Борис ІІІ. Тогава в България се появяват първите предвестници на съвременните групи на Ню Ейдж. Монархът и неговият политически съветник Любомир Лулчев попадат под силното влияние на теософа Петър Дънов, който е проводник на еклектични идеи на Ню Ейдж у нас през първата половина на ХХ в. Известно е, че първите бахайци също са търсили подкрепата на царя и неговото семейство, което видимо е било благосклонно към тях. Емисарката Марта Рот, която се подвизавала у нас през 1926-7 г., потърсила протекцията и на румънската кралица Мария, която по онова време била в двореца си в Балчик. Може да се признае със съжаление, че както тогава, така и днес царските особи не са достатъчно просветени богословски, за да могат да предвидят опасността от навлизането на нехристиянски представителства в нашата традиционно християнска страна. Сега ние берем горчиви плодове в религиозната област. Плурализмът застрашава да обезличи християнството.
Не съм политик и нямам намерение да бъда! Но като християнски богослов няма как да пренебрегна онзи реторичен въпрос, който Христос е поставил пред Своите верни последователи във всяка епоха: “Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи” (Мат. 7:16). С други думи, може ли да бъде успешна и ползотворна една религиозна дейност, която е поръчкова, а не извира от вярващата душа? Слава Богу, че Христос сам дава отговора с една кристално ясна метафора: “Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове” (ст. 18).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА Национален съвет по религиозните въпроси в България (НСРОБ):
04.2013 НСРОБ при Турския посланик
02.2013 НСРОБ посети Апостолическия нунций
11.2012 НСРОБ в Европейския парламент
11.2012 НСРОБ в Армения
10.2012 Евангелски вестник: Първа национална конференцията на НСРОБ в спа хотела на протестантите бр.Маринови
06.2011 Симеон ІІ прие по тяхна молба ръководителите на НСРОБ
05.2011 НСРОБ обсъди действията на “Атака”
09.2008 Д-р Рупен Крикорян е първият председател на Национален съвет на религиозните общности
08.2008: Вероизповеданията у нас създадоха съвет за междурелигиозен диалог