ПОРЕДИЦА: Пак ще се срещнем след 10 години…

За да вникне читателят във величината и значението на настоящата поредица, са нужни няколко предварителни уточнения за контекста в който се развиват следните разговори, събития и очерци:

Лято 2008, Берлин – Германия. При представянето на първото съвременно издание на Цариградската Библия (1871, Виена 1914, 2007), сред присъстващите миряни, чужди медии и църковни юристи, неочаквано бе повдигнат въпроса за агентите на ДС в евангелските църкви. До момента, единствената официална препратка към тази материя, е книгата на д-р Ст. Банков издадена на български пролетта на 2002г. и моментално изкупена за да не достигне до широкия кръг читатели.

Редакционно запитване до М. Методиев и Д. Николчев, които изследват материята, посочва единствено цифрата от 17 агента сред евангелистите фигуриращи в архива. По законови съображения, друга информация не е предоставена. От посочените, едва 4 години по-късно са оповестени само 14. Останалите са или преминали или с засекретени досиета до днес. Под прикритие, или по-скоро изтрити от архива, остават и служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори?  Информацията е отбелязана единствено още от близката до Дойче Веле, бургаска медия „Благовремие,“ която в последствие е затворена завинаги.

Следващата година 2009 започва с назряващ скандал около „пророчеството“ за Един милион новородени християни до 2010 година в България. А с него в Минесота започва дело номер 0:12-cv-00254-RHK-JSM с иска за над 3.3 млн. щ.д. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., приключва с финансови разцепления и в друга малка деноминация, а членската маса и на двете е сведена до оперативен миниум. Разработен и финансиран е нов вариант на модела „младежка църква“ в София, който се помещава в сгради контролирани от ДС агенти. Виж Обезглавяване 

След циклично и целенасочено рушенето на тези малки деноминации, а и на по-големи такива, като ББЦ (2002-05) и ОБЦ (2009-12), през 2010 започва битка за пре[ДСе]дателството на СЕПЦ. След широк медиен скандал достигнал по ел. поща стотици, ако не и хиляди пастири и миряни, кандидатурата на п-р Б. Симеонов е де факто и де юре анулирана. Вероятно с цел избягване проверка на ръководствата от КомДос, се провежда активно мероприятието „ПРЕ(дс-е)ДАТЕЛ за един ден…“ 

Така, три български вероизповедания, ББЦ, СЕПЦ и ЕМЦ, сменят националните си ръководства, точно в момента в който НС приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, който засяга протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.

Същевременно, набира скорост специално създаденият със съдействието на Дирекция по вероизповеданията към МС, НСРОБ Разпространен е сигнал за писма (cir. 2009) до ръководствата на няколко деноминации (ОБЦ, ББЦ и др.) за тяхното вливане. Въпреки официалното му входиране от 2012г., десетилетие по-късно никой не е посмял да обнародва този текст.

На 16.11.2011 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата коментира: „По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него„. БХК декларира: „Агентите в „сектите” (както ДС нарича всички протестантски деноминации) са 18“., a М.Методиев публикува следния списък на броя на агентите в евангелските църкви: Петдесятна – 7, Адвентисти от седмия ден – 3, Адвентисти – реформатори – 1, Конгрешани – 4, Методисти – 3, Баптисти – 1, Други – 1, Общо – 20.

Декември 2011 НЛØ поставя ултиматум на епископ Еленков да публикува „осъдителните си присъди …. както и удостоверение от Комисията по Досиетата за принадлежност към органите на ДС”, от досието публикувано тук https://pastir.org/stranitsi-ot-dosieto-na-ep-vasil-elenko/

Така, в края на 2011 г., се стига до поредицата Пастири-агенти. Първата част „Какво се случи“ от 11.11.2011 е спряна от всички евангелски медии, без една. Заради което излиза с късна дата на 5.12.2011 единствено тук: https://pastir.org/pastori-agenti-chast-1-kakvo-vsashtnost-s/

Непосредствено след публикуването на статията, ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?, на 6.12.2011, в София е свикан събор на Върховното ръководство на СЕПЦ, който на 12.12.2011 излиза със СТАНОВИЩЕ относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители.

То е последвано от настоящата статия получена в редакцията от „брат Тодор“ и публикувана с разрешение на автора. Почти моментално, при „брат Тодор“ в Ст. Загора пристига „летяща тройка“ в известен петдесетен състав. Критикуван е, че „разпространява писмата на Пеев.“ По неговите собствени думи е „манипулиран Да не се занимава с агентурния въпрос“ и “този сайт [б.р. Pastir.org], който работи против СЕПЦ“. 

Месеци след това, „брат Тодор“ е подложен на постоянен кибер-терор през ел. поща с въпроси които започват с внушения от типа: „Не знам какви са взаимоотношенията ти с …, но на мен този човек не ми вдъхва доверие и не съм сигурен с какви мотиви прави нещата, и то не само в случая.“ и завършват прочувствени моления като „Бог да ни дава мъдрост с кого (и) как да общуваме. (Матей 10:16)“ т.е. общуването с авторите на този сайт не е мъдрост от Бога. Паралелно с това, „този сайт [б.р. Pastir.org] който работи против…“ е подложен на постоянни кибер-атаки от типа DDоS до средата на сл. г. Вж. тук: https://pastir.org/nyama-da-sprem-da-govorim-za-istinata/

След този сериозен натиск, опити за влияние както и немалко заплахи, с едноседмично забавяне в деня след Рождество е публикувана ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва? С новините за скорошно осветляване на досиетата, адвокати наети и от двете страни на барикадата, поставят обикновения мирянин който иска да се осветли и знае истината, между чука и наковалнята. Публикувано е дори мнение на действащ районен съдия в Наказателно отделение разглеждащ наказателни и административно-наказателни дела.

 

В разгара на всички тези събития, на 20.03.2012 единствено Pastir.org публикува:

 

Петното на звяра

Автор: Д-р Вениамин Пеев

 

Днес, 20.03.2012 г., Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на БНА оповести с Решение № 334 имената и дейността на следните “пастори”, имащи и имали ключови позиции в СЕПЦ: Асен Райков, Божидар Ялъмов, Виктор Вирчев, Димитър Митев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев. И шестимата са обявени за АГЕНТИ на атеистическите и противоцърковни служби на тоталитарната система. Следователно те нямат право да бъдат титулувани като “пастори”. Старата мъдрост, че “когато фактите говорят, дори боговете мълчат”, се доказа по неопровержим начин в тази срамна публична информация, за която само се шушукаше повече от две десетилетия. Кощунственият ФАРС на “пасторското покаяние” в църквата на едно от горните лица преди няколко месеца вече не може да бъде манипулиран в полза на АГЕНТИТЕ. Уродливата ФАРИСЕЙЩИНА на тези лица, които лъжеха безсрамно евангелските християни и обществото в България, че са “упълномощени от Бога” да управляват една евангелска институция и които лицемерничеха пред организации, конференции и достойни християнски лидери в чужбина, вече не може да бъде опровергана. За тези шестима АГЕНТИ важи единствено Божията присъда: “мене, мене, текел, упарсин” (Дан. 5:25-28), пред която трябва да сведем с ужас своите глави.

Американският писател Стивън Крейн (1871-1900) е автор на новелата “Червеният знак на храбростта”, в която главният герой Хенри Флеминг успява да заблуди цяла армия и опитните в други битки офицери, че е … “герой”. Хенри се уплашва още в първото сражение и дезертира от бойното поле като “жалък страхливец”. Той изоставя другарите си, мнозина от които са ранени, и хуква в обратна посока – към спасяване на кожата си, към изграждане на кариерата си, към лъжата, че е постъпил като … “герой”. Най-противното в случая обаче е, както подчертава Стивън Крейн, че “никакъв срам не личеше по лицето му”. По пътя на бягството му от бойната линия Хенри получава удар по лицето си от един войник, който е ударът на изобличението в дезертьорство, но стигайки лагера на своята армия след сражението, Хенри представя раната си като “героична рана от боя”. Той е приветстван от всички войници и офицери като … “пример на герой”. Но прикритата лъжа за позора му няма да го остави до края на живота му… Кървавото петно е “червеният знак” на подлостта!

Животът на християнина не е литература! В битката срещу дявола и неговите служители вярващият трябва да има ясен и безкомпромисен мироглед за служение на Истината Христова – на всяка цена, дори с риска на своето спокойствие, кариера, благополучие. Какво виждаме обаче във фактите, представени ни от документацията за АГЕНТИТЕ Асен Райков, Божидар Ялъмов, Виктор Вирчев, Димитър Митев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев? Нищо друго, освен следните два страшни гряха: 1) кариеризъм за сметка на доносничество пред тайните служби; 2) липса на какъвто и да било срам за това предателство към Христос и Неговата Църква. Нека позволим на фактите да говорят!

На първо място искам да подчертая, че ЛЪЖАТА, лансирана от настоящото Ръководство на СЕПЦ, че негови членове са преустановили АГЕНТУРНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ след 1989 г., лъсна с цялата си грозота! За лицата Божидар Ялъмов и Виктор Вирчев е подчертано, че “Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност … към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.” Помните ли, уважаеми читатели, тиражираните обяснения на “каещите се” във Велико Търново, че били … “принуждавани” да сътрудничат на службите и те се били “поддали”? Ако натискът на службите би могъл да бъде “смекчаващо вината обстоятелство” за някои преди 1989 г., то за КАКЪВ НАТИСК може да се говори след 10.11.1989 г.? Безбожно дългият мандат на Виктор Вирчев – цели 20 години! – не може да бъде обяснен по друг начин, освен като осъзната възможност от страна на председателстващия и АГЕНТУРНИЯ МУ АНТУРАЖ в Ръководството на СЕПЦ да се продължи практиката на обвързаност със службите. А това означава да се направи опит за “прикриване” фактологията на АГЕНТУРНОТО МИНАЛО преди 1989 г. колкото се може по-дълго.

На второ място, искам да подчертая богатия арсенал на доброволно попълвани АГЕНТУРНИ СВЕДЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ, които са свързани с имената на: Виктор Вирчев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев. В графата за Документи, които установяват принадлежността към органите, е подчертано, че сведенията са давани СОБСТВЕНОРЪЧНО. Кой дава “собственоръчно” писания, ако не е бил съгласен да направи това? Как не е потреперила ръката на пишещите по листата изменници на християнството? И какви са тези писания? Информация за природни забележителности и атмосферни промени ли са, или са “доноси” за нищо неподозиращи братя, църковни организации и събития в България и в чужбина? Някога апологетът на християнството Тертулиан (ІІ в.), опълчвайки се дръзновено срещу противниците на вярващите в своята епоха, бе подчертал, че само безбожниците пишат доноси, но християнинът не върши “нищо подобно”. Християнинът няма от какво да се срамува и “не се срамува от никого”! Г-да ШЕСТИМА АГЕНТИ НА СЕПЦ, чели ли сте някога Тертулиановата “Апология на християнството”? Ако бяхте я чели, имената ви нямаше да влязат в Решение № 334/20.03.2012 г.!

На трето място, страшно впечатление прави фактът, че лицата БОЖИДАР ЯЛЪМОВ (псевдоним “Славчо”) и ДИМИТЪР МИТЕВ (псевдоним “Русан”) се свързват с писма, в които е поискано “унищожаване личното и работно дело на агента”. Кой е поискал това? Не вярвам да е някое извънземно, нито пък някой от служителите на службите! По-скоро подозирам, че са поискали такова “унищожаване” самите АГЕНТИ. Или най-малкото това е станало с тяхното знание и съгласие. Но ако е така, за какво “разкайване” от тяхна страна може да се говори сега?… А щом се е стигнало до “унищожаване” на ДНЕВНИЦИ, АГЕНТУРНИ СВЕДЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ, то какъв ще да е бил техният характер? Какви са били тези тайни, че дори Комисията по досиетата да не може да достигне до тях? Уви, няма как да узнаем на този етап, но едва ли са съдържали “сведения” за последния резултат между “Левски” и ЦСКА или пък колко са стрували самолетните билети до Швеция…

На четвърто място, прави стряскащо впечатление жаждата за обществени изяви на лицата Асен Райков и Илчо Ефтимов. Не са им стигали “пасторските” изяви, но поискали да стават и “кандидати на местни избори”. Представяте ли си, уважаеми читатели, каква е степента на такава наглост – АГЕНТИ В ЦЪРКВАТА да нахлуят и като АГЕНТИ И В МЕСТНАТА ВЛАСТ? Ако това се беше случило, потокът на доносничеството щеше да тече безпрепятствено навън от евангелските църкви, но този път – “облечен във власт”!

Има обаче едно още по-плашещо обстоятелство, което отразява настоящото отношение на Ръководството на СЕПЦ към АГЕНТУРНИЯ ПРОБЛЕМ. Това е ЧАДЪРЪТ, който п-р Иван Врачев изпъва над ЧЕТИРИМАТА АГЕНТИ. Врачев открито защитава компрометиралите се лица. Неотдавна заедно с Божидар Ялъмов Врачев обхожда някои петдесятни църкви, заплашвайки хора, които смело са изразили негативното си отношение към агентите в Ръководството. Врачев дори си позволява да твърди, че за такива почтени хора “вратата на СЕПЦ” щяла да бъде затворена, очевидно вживявайки се в ролята на … св. Петър. Също така Врачев се опитва да лансира Асен Райков, опитвайки се да му подсигури финансова подкрепа от някои петдесятни общности. Подобна “лоялност” към ЯВНИТЕ АГЕНТИ не само, че не постига преследваните цели, но нанася сериозна вреда на имиджа на председателя на СЕПЦ. А нали той дойде на върха, обещавайки “да внесе духовна промяна”?…

Решение 334/20.03.2012 г. е документ, който разкри много тайни и страшни грехове на част от Ръководството на СЕПЦ. Но този документ отвори една отдавна скърцаща врата към мрачната бездна. По-нататък има стъпала, които водят към действителните причини да се поиска “унищожаване” на папките с документация, принадлежащи на някои от АГЕНТИТЕ. А още по-нататък?…