МАМОНСКИЯТ АСПЕКТ НА ДЕСЯТЪКА (10 години по-късно)

ПОРЕДИЦА: Пак ще се срещнем след 10 години…

За да вникне читателят във величината и значението на настоящата поредица, са нужни няколко предварителни уточнения за контекста в който се развиват следните разговори, събития и очерци:

Лято 2008, Берлин – Германия. При представянето на първото съвременно издание на Цариградската Библия (1871, Виена 1914, 2007), сред присъстващите миряни, чужди медии и църковни юристи, неочаквано бе повдигнат въпроса за агентите на ДС в евангелските църкви. До момента, единствената официална препратка към тази материя, е книгата на д-р Ст. Банков издадена на български пролетта на 2002г. и моментално изкупена за да не достигне до широкия кръг читатели.

Редакционно запитване до М. Методиев и Д. Николчев, които изследват материята, посочва единствено цифрата от 17 агента сред евангелистите фигуриращи в архива. По законови съображения, друга информация не е предоставена. От посочените, едва 4 години по-късно са оповестени само 14. Останалите са или преминали или с засекретени досиета до днес. Под прикритие, или по-скоро изтрити от архива, остават и служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори?  Информацията е отбелязана единствено още от близката до Дойче Веле, бургаска медия „Благовремие,“ която в последствие е затворена завинаги.

Следващата година 2009 започва с назряващ скандал около „пророчеството“ за Един милион новородени християни до 2010 година в България. А с него в Минесота започва дело номер 0:12-cv-00254-RHK-JSM с иска за над 3.3 млн. щ.д. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., приключва с финансови разцепления и в друга малка деноминация, а членската маса и на двете е сведена до оперативен миниум. Разработен и финансиран е нов вариант на модела „младежка църква“ в София, който се помещава в сгради контролирани от ДС агенти. Виж Обезглавяване 

След циклично и целенасочено рушенето на тези малки деноминации, а и на по-големи такива, като ББЦ (2002-05) и ОБЦ (2009-12), през 2010 започва битка за пре[ДСе]дателството на СЕПЦ. След широк медиен скандал достигнал по ел. поща стотици, ако не и хиляди пастири и миряни, кандидатурата на п-р Б. Симеонов е де факто и де юре анулирана. Вероятно с цел избягване проверка на ръководствата от КомДос, се провежда активно мероприятието „ПРЕ(дс-е)ДАТЕЛ за един ден…“ 

Такатри български вероизповедания, ББЦ, СЕПЦ и ЕМЦ, сменят националните си ръководства, точно в момента в който НС приема изменения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на жертвите на чистки и репресии, който засяга протестантските пастори, осъдени по време на двата процеса през 1949.

Същевременно, набира скорост специално създаденият със съдействието на Дирекция по вероизповеданията към МС, НСРОБ Разпространен е сигнал за писма (cir. 2009) до ръководствата на няколко деноминации (ОБЦ, ББЦ и др.) за тяхното вливане. Въпреки официалното му входиране от 2012г., десетилетие по-късно никой не е посмял да обнародва този текст.

На 16.11.2011 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата коментира: „По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него„. БХК декларира: „Агентите в „сектите” (както ДС нарича всички протестантски деноминации) са 18“., a М.Методиев публикува следния списък на броя на агентите в евангелските църкви: Петдесятна – 7, Адвентисти от седмия ден – 3, Адвентисти – реформатори – 1, Конгрешани – 4, Методисти – 3, Баптисти – 1, Други – 1, Общо – 20.

Декември 2011 НЛØ поставя ултиматум на епископ Еленков да публикува „осъдителните си присъди …. както и удостоверение от Комисията по Досиетата за принадлежност към органите на ДС”, от досието публикувано тук https://pastir.org/stranitsi-ot-dosieto-na-ep-vasil-elenko/

Така, в края на 2011 г., се стига до поредицата Пастири-агенти. Първата част „Какво се случи“ от 11.11.2011 е спряна от всички евангелски медии, без една. Заради което излиза с късна дата на 5.12.2011 единствено тук: https://pastir.org/pastori-agenti-chast-1-kakvo-vsashtnost-s/

Непосредствено след публикуването на статията, ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 1): Какво се случи?, на 6.12.2011, в София е свикан събор на Върховното ръководство на СЕПЦ, който на 12.12.2011 излиза със СТАНОВИЩЕ относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители.

То е последвано от настоящата статия получена в редакцията от „брат Тодор“ и публикувана с разрешение на автора. Почти моментално, при „брат Тодор“ в Ст. Загора пристига „летяща тройка“ в известен петдесетен състав. Критикуван е, че „разпространява писмата на Пеев.“ По неговите собствени думи е „манипулиран Да не се занимава с агентурния въпрос“ и този сайт [б.р. Pastir.org], който работи против СЕПЦ“. 

Месеци след това, „брат Тодор“ е подложен на постоянен кибер-терор през ел. поща с въпроси които започват с внушения от типа: „Не знам какви са взаимоотношенията ти с …, но на мен този човек не ми вдъхва доверие и не съм сигурен с какви мотиви прави нещата, и то не само в случая.“ и завършват прочувствени моления като „Бог да ни дава мъдрост с кого (и) как да общуваме. (Матей 10:16)“ т.е. общуването с авторите на този сайт не е мъдрост от Бога. Паралелно с това, „този сайт [б.р. Pastir.org] който работи против…“ е подложен на постоянни кибер-атаки от типа DDоS до средата на сл. г. Вж. тук: https://pastir.org/nyama-da-sprem-da-govorim-za-istinata/

След този сериозен натиск, опити за влияние както и немалко заплахи, с едноседмично забавяне в деня след Рождество е публикувана ПАСТОРИ-АГЕНТИ (Част 2): Какво се случва? С новините за скорошно осветляване на досиетата, адвокати наети и от двете страни на барикадата, поставят обикновения мирянин който иска да се осветли и знае истината, между чука и наковалнята. Публикувано е дори мнение на действащ районен съдия в Наказателно отделение разглеждащ наказателни и административно-наказателни дела.

 

В разгара на всички тези събития, на 24.02.2012 единствено Pastir.org публикува:

 

МАМОНСКИЯТ АСПЕКТ НА ДЕСЯТЪКА

 

Д-р Вениамин Пеев

Когато една Църква или Деноминация започва да се срива духовно, защото вътрешно е гнила, тя поставя главния акцент върху парите. Това е доказано неведнъж в историята на Христовата Църква. Това забелязваме и днес да се случва в България. Духът и Мамон са две радикално различни противоположности. Затова и Христос е предупредил Своята Църква: “Не може да слугувате на Бога и на Мамон” (Мат. 6:24; Лук. 16:13).

Има запазен един показателен случай за пълното разминаване между робуването на Мамон и служенето на Христос, който се е превърнал почти в притча. Папата поканил прочутия с духовността си Тома Кемпийски (1379-1471) в Рим и започнал да се хвали с импозантните си църковни постройки, обсипани със злато и сребро. Епископи, архиепископи и кардинали живеели в разкошни дворци и се возели в комфортни карети. Гордо, като истински лоялен пълномощник на Мамон, папата изрекъл знаменателните думи към обреклия се на скромност аскет: “Свети отче, погледни! Навсякъде Църквата се отличава със своите богатства. Вече не можем да кажем като св. Петър: “Сребро и злато аз нямам…” “Право казваш, твое светейшество – съгласил се бедничкият Тома, – но ми се струва, че не можем да кажем и това: “Но каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина – стани и ходи…”

Тази притча днес има, за съжаление, твърде реални измерения в българската църковна действителност. Вижте разкоша, в който живеят някои от днешните “височайши” пастори – онези, които се изживяват като лидери на своите деноминации. Вижте скъпите западни коли и джипове, които карат. Вижте “финансовата политика”, която налагат на своите подведомствени. Преди две години един пастор от Южна България, който примираше да стане председател на своята деноминация, разпрати десетки имейли (един, от които стигна и до мен), в които се хвалеше колко голям бизнесмен бил. Участвал в повече от десетина търговски дружества и имал авоари над два милиона! В състояние на всеобща финансова криза, която е засегнала огромното мнозинство редови вярващи, подобна хвалба бе още по-мамонска от мамонската хвалба на горепосочения папа. С цялата си безочливост този южно-български пастор приканваше останалите пастори и редови вярващи да му гласуват доверие и онези, които го избраха за член на своето ръководство (без мен обаче!), сега се сблъскват с абсолютизирането на мамонския проблем.

Във “финансовата политика” на СЕПЦ Църквата не е определяна като “Църква” в смисъл на духовен организъм, а като … “предприятие”. А това означава, че тя е снета от “Канарата”, върху Която Христос е изградил Своята Църква (Мат. 16:18), и е поставена върху зъбера на капитала. Една такава “финансова политика” прави онова, което би трябвало да бъде “Църква”, да придобие вида на някакъв картел. Маркс бе казал преди около век и половина, че Капиталът не се интересува от това, че хората първо трябва да ядат и пият, да се обличат и да имат жилище преди да се занимават с политика, наука, изкуство и религия. Оказва се, че днешното ръководство на СЕПЦ също не се интересува от проблема за задоволяване на елементарните човешки потребности, защото то се е превърнало в един капиталистически корпоративен орган за явно грабителство. Преди да креснат онези, които днес наричат всяка справедлива критика – “лъжа”, нека посоча поредната щампа на това капиталистическо скудоумие – задължаването на всички пастори да подписват декларация за задължително удържан десятък в счетоводството на СЕПЦ. Подобно задължение няма нито библейски, нито правен аргумент!

В Свещените Писания – не в кодексите на Форд, Гейтс или някой картел – няма никъде задължителност при всички обстоятелства за облагане с 10 % от трудовото възнаграждение. Старозаветната система на десятъка, която е регламентирана в Числа 18:26-32, касае най-напред издръжката на левити и свещенослужители. Това е разбираемо за онази епоха с тежък апарат от ежедневно свещенодействащи. Но там има разпоредби не само за служителите в храма. Във Второзаконие 14:29-30 се посочва, че през три години десятъкът на евреите е предназначен за вдовици, сираци и чужденци, които нямат свой доход. Напълно разбираемо е, че в днешно време, когато има държавни институции, които поемат грижата за нуждаещите се, нито една Църква не е задължена да се занимава със социална дейност. Да не говорим за това, че има специални християнски благотворителни организации, които биха могли да подпомагат държавата в тази посока. В Стария Завет има редица случаи, когато “десятък” се дава доброволно и то – като знак на благодарност към Бога, а не като принуда. Авраам пръв даде десятък в чест на победата си на царя-първосвещеник Мелхиседек, което е бил обичайният израз на признателност в онази епоха (Бит. 14:20). Дори един от най-драстичните примери в Малахия 3:8-10, който твърде неправилно се тълкува от някои пастори като “задължителна разпоредба за всички времена”, има конкретен, а не абсолютен повод. Пророческият апел: “Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми” има отношение към градивната политика на Неемия (V в. пр. Хр.) за възстановяване на Йерусалим и храма след Вавилонския плен и в никакъв случай не може да се абсолютизира. Новият Завет не възстановява системата на десятъка в зараждащата се Църква, а представя нови, но не задължаващи начини за набиране на средства. Самият Христос подчертава, че старозаветната задължителност е осъдителна (Мат. 23:23; Лук. 11:42), защото материалните пожертвувания за Бога и Неговото дело трябва да произтичат от вътрешно благоразположение. Особено показателен е негативният пример на фарисея, който се хвали с редовно даване на десятък, но Христос не ни го сочи като образец за подражание (Лук. 18:12).

Системата със “задължителните декларации”, която ръководството на СЕПЦ, се опитва да наложи на своите служители, е типично фарисейска. Тя свидетелства за  пълно отсъствие на Духа в мисленето на нейните творци. Когато материалният интерес измести духовността, това е свидетелство за мамонско, за картелно мислене. Християнството се отличава от всеки вид идеология по вътрешната свобода на мислите, избора, действията. Когато принудата се натрапва отвън, дори да носи пасторски костюм или папска тиара, на нея свободният духом християнин трябва да се противопостави категорично. За папския пратеник през ХVІ век Тецел “дрънкането на парите” е издавало особено приятен звук, но Лутер му се противопоставя категорично: “нещастните люде вярват, че ако купят индулгенции, ще им бъде гарантирано спасение”. Днес нещастните създатели на “декларациите за задължителния десятък” напразно се надяват, че ще спасят СЕПЦ от духовното му сгромолясване, като дерат по десет кожи от своите подведомствени. О, каква пагубна заблуда! Това, което Христос иска, е не “десятък от гьозума, копъра и кимиона”, а ето какво: “Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността чиста” (Мат. 23:26).

Приложения:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *