РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 26.07.2013г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ БОГОЕВА
МИГЛЕНА КАВАЛОВА
при участие на секретаря Е.С.,като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело №313 описа на КОС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ обжалва решение №131,постановено на 11.03.2013г. по гр.дело №669/2011г.на Кюстендилския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.53 ал.2 изр.2 от ЗКИР, по отношение на въззивната община,че “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил, към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.Кюстендил съгласно заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, е собственик, на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт №80, рег.№3303, дело №2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на поземлен имот, с площ от 566 кв.м., изчертан със зелен цвят на скици с №4, №5 и №6 към заключение с вх.№4850/13.02.1012г. на вещото лице инж.Б. Г.( приподписани от съда, представляващи неразделна част от съдебното решение), който имот, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, погрешно не е заснет, като самостоятелен, а е включен в границите на поземлен имот №41112.503.826, записан на Община Кюстендил, като въззивната община е осъдена да заплати и сторените по делото разноски в размер на 986.90 лева .
Правят се оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост ,като са изложени следните съображения:
Като нарушени се визират чл.15 от Закона за вероизповеданията ,предвид на това,че пред Кюстендилски районен съд не са били представени доказателства за регистрация по този текст от Закона за вероизповеданията на ищеца“Евангелската петдесятна църква“, ***;респ.„Евангелската петдесятна църква“ – местно поделение на „Съюз на евангелските петдесятни църкви в България“, се легитимира като собственик на основание акт за дарение от 24.12.1926г., с който Кюстендилска евангелска църква е дарена с процесния имот.
На следващо място се сочи и чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС(на база която норма е съставен през 2001г.актът за държавна собственост), съгласно който текст от закона общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините,съответно §42 от ПЗР към ЗИДЗОС,при съставен акт за частна общинска собственост,проведена процедура по ЗПИНМ,а процесният имот е отчужден за читалище ;респ.като основание за съставянето на акта се визира и чл.59 от ЗОС, съгласно който при извършване на изменение в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт,а промяната се отбелязва и върху стария акт.
В тази връзка се поддържа необоснованост на решението – предвид цитираните по-долу доказателства: Акт за частна общинска собственост № 753 от 11.07.2001г. ;оценителен протокол от 25.11.1975г., регулачна сметка от 07.10.1976г.; заповед № 440/18.03.1975г.,за отчуждаване за терена на народно читалище „Васил Коларов“;респ.писмо № 2083 от 14.09.1976г.за изплащане на сумите по извършената оценка на собствениците на имота,който е бил отчужден за посоченото мероприятие.
Иска се отмяна на атакуваното първоинстанцинно решение.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна , с който се оспорва въззивната жалба.Сочи се,че наведените доводи за липсата на представени доказателства за регистрация по чл. 15 от Закона за вероизповеданията на „Евангелска петдесятна църква“ не е съобразено със събраните писмени и гласни доказателства относно активната процесуална легитимация – в т.ч.Решение на Кюстендилския Окръжен съд от 21.04.2004 година по фирмено дело № V – 21682004 г. на КОС, Удостоверение за актуално състояние на ищеца и с решение № 1223/21.11.2007 година на Върховния Касационен съд, III г.о., постановено по гражданско дело № 1159 по описа на ВКС за 2006г.
Наред с това се сочи,че твърдението за липса на регистрация на ищеца по смисъла на чл.15 от Закона за вероизповеданията не кореспондира с разпоредбата на параграф 2, ал. 1 от същия закон, където е посочено, че Регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията (отменен с § 8) запазват статута си на юридически лица , а визираното от въззивника изменение в чл. 15, ал. 1 , сочещо ред за регистрация, различен от първоначалната редакция на закона, е публикувано в ДВ. бр. 59 от 2007г. – доста по-късно от извършената по силата на действащото законодателство регистрация на „Евангелска петдесятна църква“.
Въззиваемата страна се позовава на заключението на вещото лице инж.Б. Г. относно обстоятелството, че извършената отчуждителна процедура и изплатените суми, сочени в представените от Община Кюстендил писмени доказателства, се отнасят за друг, съседен на процесния имот (№ 2962) и за други собственици,респ.в протокол от о.с.з., проведено на 10.01.2012 год., е отразено, че не са установени данни имот с планоснимачен № 2961 да е бил отчуждаван и да са изплащани обезщетения за това.
Не се споделят и доводите, че щом сумите по отчуждителната сделка са заплатени, то съставеният през 2001 година Акт за собственост е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС, съгласно който общинска собственост били парцелите, придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 година , като КРС е посочил в мотивите , че съставянето на АЧОС през 2001 година на УПИ, парцел VI в кв. 175 по плана за града за имот планоснимачен № 2624 по плана за 1993 година, включващ и имот № 2961 по предходния план , не легитимира Община Кюстендил като собственик на процесния имот, тъй като липсва материалноправно основание за придобиване правото на собственост чрез оригинерен или деривативен способ и съставянето на АЧОС би следвало да има производен, а не правопораждащ характер.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Въззивният съд приема, че настоящата жалба, изхожда от страна в първоинстанционното производство- чрез надлежния й представител ,подадена е в срок, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред районен съд е бил предявен иск с правно основание чл. чл.53 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за признаване за установено по отношение на Община Кюстендил, че към минал момент – датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, ищецът “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил е собственик, на основание договор за дарение, оформен с нотариален акт №80, рег.№3303, дело №2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на недвижим имот , който е означен на скица-проект за попълване на кадастралната карта като поземлен имот №41112.503.4334, при описани граници и съседи, а съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил погрешно не е заснет като самостоятелен и е включен в границите на поземлен имот №41112.503.826, като е записан на Община Кюстендил..
След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър се изработват кадастрални карти и кадастрален регистър, които съгласно чл. 2 от закона имат информативно значение, но грешките в които, когато са свързани със спор за материално право, се отстраняват по реда на чл. 53, ал. 2 от Закона. Следователно отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта нямат пряко действие върху действително притежаваните вещни права,а предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е именно притежаване правото на собственост върху реална част от спорния (или грешно попълнения) в кадастралния план имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план.
Следователно, предмет на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР са пространствените предели на правото на собственост на недвижим имот, който не е заснет, или е неправилно заснет в кадастралната карта. За формиране на този извод се изследват предходните планове и доказателствата по делото.
Кюстендилският районен съд е уважил иска, приемайки,че правото на собственост е възникнало в патримониума на ищеца по силата на деривативен придобивен способ – правна сделка – дарение, оформено в нотариален акт №80, рег.№3303, дело №2189/1926г. по описа на нотариус при КОС,впоследствие прехвърлен чрез договор за дарение на Читалище „Братство”, (обективиран в нотариален акт №25 том ІІІ дело №773/1957г. по описа на Кюстендилски народен съдия), като последният договор с влязло в сила на 21.11.2007г.съдебно решение – срвн. Решение № 1223/21.11.2007г.по гр.дело № 1159/2006г.на ІІІ ГО на ВКС) е признато, че е бил прекратен по право- т.е. дареното от ищеца имущество е част от патримониума на ищеца и към правнорелевантния момент.
Проследена е регулационната история на имота, от момента на придобиването му през 1926г. от Кюстендилската евангелска църква имот ,при което е установена идентичността му с имот пл.№2961, п-л Х в кв.175 по плана на гр.Кюстендил от 1960г. , респ.констатирана е конкретната му площ към момента на одобряване на КК през 2008г., възлизаща на 566 кв.м.- с надлежно отразени граници по цитираното от КРС заключение,скицата към което е приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение,индивидуализираща в точен обем и конфигурация процесния имот , при което е установено,че така изчертан,имотът е заснет като част от ПИ №41112.503.826 и е бил записан на ответника (срвн..л.77 от делото на КРС). Проследявайки регулационната история на имота, се отчита,че не е налице поддържаното основание за отчуждаването му,тъй като и представените документи,на база които се твърди това обстоятелство, не касаят придобития от ищеца имот пл.№2961 по плана от 1960г.,а съседен имот – пл.№2962,собственост на друго физическо лице – видно от Заповед № 440 / 18.03.1975г.- л.43 от делото на КРС.
Обстоятелството, че Община Кюстендил, през 2001г. е съставила акт за частна общинска собственост на УПИ, п-л VІ в кв.175 по плана на града за имот пл.№2624 по плана от 1993г., включващ и имот №2961 по предходния план, въззивният съд споделя,че не я легитимира, като собственик на процесния имот, при липса на установено материалноправно основание за придобиване на правото на собственост, чрез оригинерен или деривативен способ –т.е.актът няма правопораждащ характер
Налага се извод, че ищецът е собственик на имот, който не е отразен в КК и КР на града и попада върху имот, записан, като собствен на Община Кюстендил.
Ищецът е правоприемник на Кюстендилската евангелска църква и на Евангелска черква-Кюстендил, което се установява, както от решение от 21.04.2004г. по ф.д.№V-216/2004г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, така и от решение №1223/21.11.2007г. на ВКС по гр.д.№1159/2006г. , респ.визираните в същото удостоверения за регистрация,изд.от Община-Кюстендил – находящи се на л.52 и л.53 от приложеното гр.дело № 1679/2004г.на КРС.
При наличие на неразрешен спор за собственост е приложима нормата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, установяваща, че когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Спорът за правото на собственост върху имота е преюдициален и следва да се реши в отделно исково производство. Това е така, защото, както административният орган, така и съдът, правораздаващ по жалба срещу отказ за изменение на кадастралната карта, не са компетентни да разгледат и разрешат спора по принадлежността на правото на собственост върху конкретния поземлен участък, по отношение на който се твърди, че е налице непълнота или грешка. Правния интерес от иска за собственост е налице и е предпоставен от твърдение за наличие на грешка или непълнота в кадастралния план, а в случая самият административен орган в лицето на съответната община претендира да е носител на правото на собственост, произтичащо за ищеца от посоченото деривативно основание.
Като е съобразил каква конкретна част от собствения на ищеца имот е включена в общия имот,записан на Община Кюстендил,и предвид гореизложеното досежно правото на собственост,съществуващо в патримониума на ищеца към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Кюстендил съгласно заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, Кюстендилският районен съд е постановил законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.
При усл.на чл.81 във вр.с чл.78 от ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500лв.адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №131,постановено на 11.03.2013г. по гр.дело №669/2011г.на Кюстендилския районен съд .
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил разноски в размер на 500лв.за настоящата инстанция.
Настоящото решение на КОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове :1.
2.