ОБРАТНИЯТ ПЪТ КЪМ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА Битие 5:24 За пръв път се запознаваме с Енох в Битие 5:18. Когато четем тази глава почти можем да чуем как камбаната бие за погребение. Отново и отново абзаците за отделните патриарси завършват с думите “и умря” (Битие 5:3-17).
3 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. 4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. 5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря. 6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса. 7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. 8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря. 9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана. 10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. 11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря. 12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. 13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. 14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря. 15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. 16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
Бърнард Шоу е казал: “Статистиката за смъртта е много впечатляваща – един на всеки един умира”. Списъкът с потомците на Адам обаче, като че ли е написан по този начин, за да може в него да се открои изключението на Енох. Уникалното при него е това, че докато всички други патриарси умираха, за Енох се казва, че “не се намираше, защото Бог го взе”. Бог го пресели от тази земя без той “да вкуси смърт”. Това ни показва, че въпреки, че пътят към дървото на живота беше затворен, все пак има начин да се избегне смъртта – ако не физическата, то със сигурност духовната – и той е “ходенето по Бога”.
СЕДМИЯТ ОТ АДАМ
За раждането на Енох четем в Битие 5:18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох.
В неговото рождение нямаше нищо особено освен това, че той беше “седмият от Адам”. Това го отличаваше от Енох, който беше син на Каин (Битие 4:17) и на чието име Каин наименува градa, който построи. Енох, за когото става дума в Битие 5 гл. обаче е потомък не на Каин, а на Сит. Адам, Сит, Енос, Кенан, Маалеил, Яред и Енох. Енох се роди 622 години след Адам. Адам живя 930 години. Изчисленията показват че Енох и Адам са били съвременници за повече от 300 години. Те са разговаряли и със сигурност Адам му е разказал за Бог, за Едемската градина и за грехопадението. Въпреки това до 65 годишна възраст Енох не беше Божий човек.
ОТКАК РОДИ МАТУСАЛ…
Обръщението на Енох е много интересно. То се случи след като му се роди син, когото Енох нарече Матусал.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал. 22 А откак роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
Явно имаше нещо особено около раждането на Матусал, защото изрично е записано, че Енох започна “ходи по Бога” откак му се роди Матусал. Може би докато Енох държеше бебето Матусал в ръцете си и се питаше как да го кръсти, Бог по някакъв начин проговори в сърцето му. Имената на хората в Библията винаги имат определено значение, а понякога съдържат и послание. Матусал означава “когато той умре, то ще дойде”. Това, което щеше да дойде беше потопа. Ной се роди когато Матусал беше на 369 години, а потопа започна в шестстотната година на Ноевия живот (Бит.7:11). Матусал живя 969 години и умря в годината на потопа, но не от него.
ЗАЩО МАТУСАЛ ЖИВЯ ТОЛКОВА ДЪЛГО?
Матусал е известен с това, че е човекът, който е живял най-дълго на тази земя. Почти съм сигурен, че причината за това беше, че всеки следващ ден в живота на Матусал е бил още един шанс някой човек да оправи взаимоотношенията си с Бог. Бог забавяше изливането на гнева си за да даде повече възможности на хората да се покаят и да се обърнат към него. Така е и сега. Във 2 Петрово 3:9 се казва:
9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Както Бог дълготърпеше тогава, така дълготърпи и сега. И моята молитва е никой да не пропусне своя шанс! В Римляни 2:4-10 се казва:
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, 6 Който ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
КАК МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА БОГ?
При раждането на Матусал явно по някакъв начин Бог проговори на Енох и му каза, че светът ще трае само докато е живо детето му. Представяте ли си какво се случваше когато Матусал се разболееше и вдигнеше висока температура… Как ли се е притеснявал баща му. Енох реши да направи всичко необходимо за да избегне изливането на Божия гняв. Божието Слово породи вяра в него и той реши да промени живота си така, че да бъде угоден на Бога. В Евреи 11:5-6 се казва:
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
Да угодиш някому означава да го удовлетвориш напълно. Поведението на Енох наистина се хареса на Бога. Какво точно обаче в неговото поведение очарова толкова много Бог?
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Това е начинът да угодим на Бог – като имаме вяра в Него и обещанията Му. Не е достатъчно само да знаеш за Бог, трябва да вярваш че той е жив и действен и изпълнява обещанията си – както за добро, така и за наказание.
ОТКЪДЕ ИДВА ВЯРАТА?
Вярата в Енох е доказателство затова, че той по някакъв начин е чул и е приел Божието Слово, защото в Римляни 10:17 се казва:
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
Бог си служи с много различни начини за да общува с нас, но всички те имат за цел Той да ни обърне към Себе Си. Въпросът е ние да обръщаме внимание на Неговите послания и да приемаме думите му на сериозно. Само тогава те могат да породят вяра в нас. В Йов 33:14-18 се казва:
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
Няма начин Бог да не е проговорил поне веднъж или два пъти в живота на всеки. Ако не чрез Библията или човек, дори директно – в сън или видение.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си, 16 Тогава Той отваря ушите на човеците,
И запечатва поука в тях, 17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
Целта на Бог е “да извади” гордостта от нас. Нашата независимост е тази, която ни пречи да ходим по Бога. Гордостта предшества падението. А желанието на Бога е спасение.
18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
В ХАРМОНИЯ С БОГ
Вярата на Енох не беше суетна, не беше празна. Тя се изразяваше в дела. Мойсей, за когото се смята, че е автор на книгата Битие, изразява това с думите: “И Енох ходи по Бога триста години…” Явно именно ходенето на Енох с Бога беше причината, той да бъде преселен в Божията Слава без да види смърт. Начинът по който Енох се държеше и по който постъпваше угождаваше на Бога. Никъде не можем да прочетем за него, че е разделил някое море на две, че е изцерил болни хора или, че е бил велик военачалник. Но той поддържаше едни топли взаимоотношения с Бога.
Ходенето по Бога предполага съгласие, единодушие и единомислие. В Амос 3:3 се казва:
3 Ще ходят ли двама заедно, Освен по съгласие?
Това означава да бъдем в хармония с Бога. Някой може да каже, че тогава това е било по-лесно, отколкото сега, когато грехът се е развил до своя предел. Но искам да ви уверя, че не е било така. В Матей 24:37- Исус каза:
37 И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. 38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега, 39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
Може би ще кажеш, че какво лошо има във всичко това? Хората ядяха, пиеха, даже се женеха и се омъжваха за разлика от сега, когато бракът не е на мода. Проблемът е, че те не усетиха кога дойде наказанието за греха им. Вземаха за дадено, че светът ще трае вечно и всичко винаги ще си бъде все така спокойно. В допълнение на това в Битие 6:5-6 четем:
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въобразяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
Така,че със сигурност ходенето с Бога по времето на Енох не е било по-лесно, отколкото сега. И все пак, Енох го правеше. Да ходиш с Бога означава да не ходиш с тези, които не са с Него. НЕ СПРИНТ, А МАРАТОН! Въпреки всеобщата атмосфера на разложение, Енох беше избрал да се движи срещу течението. И той го правеше не година-две, а “триста години”. Това са 109 500 дни! И през всеки един от тези дни Енох живееше угоден на Бога живот. Днес е често срещано явление хора да стават християни за няколко години и после да отпадат. Или пък вярата ни да е на приливи и отливи. Но не и Енох. Нищо чудно, че при едно такова духовно издигане нагоре, накрая той изобщо не се “приземи”, но премина в небето.
Ходенето по Бога не е спринт, а маратон! И то може да се случи само тогава, когато намираме удовлетворение в него. В Псалмите четем за копнежа който имаха онези, които ходеха по Бога:
Псалом 84:10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни. Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог,отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Псалом 42:1 Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
Когато разглеждаме Еноховия пример аз си задавам въпроса: “Доколко аз копнея за Бога? Доколко Го търся? Доколко искам да бъда в Присъствието Му?” Бог да ни помогне по-добре да изпълняваме Павловия призив от Галатяни 5:25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
НЕНАВИСТ КЪМ ГРЕХА
Енох не си вярваше “тайничко”. Той имаше своето служение. Имаше невероятно разбиране за Божието наказание и Божия гняв. И той не го запази за себе си. Енох пророкуваше за Господното пришествие и за Последния съд. Апостол Юда казва за него в Юда 1415:
14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, 15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.
След като започна да “ходи по Бога” Енох започна и да вижда греха през Божиите очи. Започна да забелязва нечестието и в делата и думите на хората един спрямо друг и спрямо Бога. Затова и започна да проповядва не нещо друго, а Божият гняв и наказание срещу нечестивостта във всичките й форми. Той наричаше нещата с истинските им имена без да се бои, че поради това ще бъде отхвърлен.
Божият гняв не е шега и огненото езеро не е приказка от 1001 нощ. Болката не е абстракция, а нещо ужасно и непоносимо. Милиони хора ще се гърчат в огъня на вечността, където червеят не умира, огъня не угасва, и където ще бъде плач и скърцане със зъби. В оня ден никой няма да иска да застане пред Бога, защото е страшно да попадне в ръцете на разгневения Бог.
Енох е бил агресивен проповедник срещу греха. Но това ни кара да си зададем въпроса: “Ние доколко мразим нечестието? До колко безкомпромисни сме към греха?” Нека да помним, че Енох влезе в живот, защото мразеше нечистотата и защото разбираше Божия гняв. БОГ ВЪЗНАГРАЖДАВА ОНЕЗИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ Може би мнозина са смятали Енох за странен с тези негови проповеди и това особено поведение. Но един ден пред очите на много хора Бог го грабна. В Битие 5:24 се казва:
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
Същото се казва и Евреи 11:5:
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели;
Може би това стана точно както огнените колесници дойдоха за пророк Илия докато той вървеше редом до Елисей (4 Царе 2:11):
11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
Това е един насърчителен пример за грабването на църквата, което ни е обещано при Христовото пришествие (1 Солунци 4:16-18):
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат понапред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. 18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
Това е нашата надежда, че ако живеем като Енох, ще завършим като него. Ще дойде ден, когато няма да се намираме на тази земя, защото Бог ще ни вземе при себе си. Ако ходим с Бога, ще бъдем с него и през вечността!
Ако Енох беше тук сега сред нас, вярвам, че би ни казал: “Не бойте се да ходите по Бога. Не мислете за ограниченията, които би ви струвал един благочестив живот. Помнете, че Бог възнаграждава онези, които го търсят. Бъдете Му верни, общувайте с Него ежедневно, поддържайте сърцата си чисти, служете Му вярно, говорете истината без страх, и накрая вие ще имате венеца на живота!”
Януари 2003, Бургас