Анна Лад-Бартълмън

д-р Теол. Доний К. Донев

Анна Лад-Бартълмън (1876-1964) е съпруга на историка на съживлението от ул. Азуза, Франсис (Франк) Бартълмън. Родена e на 7 ноември 1876 в Търново. След като родителите й умират по време на руско-турската война, Анна е осиновена от семейството на американските мисионери Джон и Роза Лад.

Джон Савалин Лад (1852-1912) и Силия-Розета (Роза) Дулитъл (1851-1922) са мисионери на Американския борд в България. Женят се в Пловдив на 24 май 1881г. На следващата година, Джон е назначен за директор на новото мисионерско училище (богословски институт) в Свищов. Училището има първоначално отделение и класно с пансион. Класното е само за момчета с три курса: богословски, научен и подготвителен за Робърт колеж. Началното училище е закрито през 1884г., след като през 1883 методистките мисии са затворени заради суспендираната българската конституция. Класното училище продължава да функционира и имено там през 1885-1887г. учи Петър Дънов.

Когато през 1885г. умира първородният син на семейство Лад, Ралф Симпсън, те решават да осиновяват Анна. След палежа на училището в Свищов се преместват в Русе, а през 1890г. са временно отзовани от Американския борд и Анна заминава заедно с тях за Америка. Установяват се в Питсбърг, където Анна продължава образованието си и през 1898г. става управител на един от осемте женски пансиони в града.

Междувременно, бъдещият й съпруг и историк на съживлението от Азуза, Франк Бартълмън (1871-1936), се завръща от поредното си мисионерско пътуване и е назначен е към Мисия Надежда, част от която е дома за момичета ръководен от Анна Лад. Франк е пътуващ проповедник в Пенсилвания и Делауеар до зимата на 1899г., когато на Рождество, двамата с Анна са изпратени в по-малкия отдел на мисията в северното предградие на Питсъбърг (McKees Rocks). След няколко месечна работа там, Франк предлага брак на Анна и въпреки, че тя първоначално отказва през пролетта на 1900г. се сгодяват. В мемоарите си Франк описва как сватбата им се отлага заради операция, която той претърпява с многократно усложнения. Женят се на 2 май 1900г. в пастирския дом на методистката църква в гр. Кори, Пенсилвания, който в последствие наемат. Франк записва в дневника си, че за първи път в живота си има дом в който да се прибере, стол на който да седне и маса на която да обядва със съпругата си.

Младото семейство планира да се върне с родителите на Анна като мисионери в България, но плановете им са възпрепятствани от раждането на първото им дете Силия-Естир на 30 април 1901. Вестта за кръщението на Агнес Озман със Св. Дух в училището на Чарлз Парам в Канзас вече е обиколила повечето методистки конференции, a много от църквите на святост, особено тези в Калифорния, са на прага на съживление.

Принуден да търси работа за да прехранва семейството си, Франк работи за кратко в Йънгстън, Охайо, след което се преместват в Денвър, където служат с Алма Уайт. Нейната църква „Огнен стълб“ е част от движението на святост. Следва ново назначение като директор на мисията Паниел в Сакраменто. Втората им дъщеря Рут-Маргарет се ражда там на 11 август, 1903г. докато живеят в приюта на мисията. В една от книгите си след години Франк ще разкаже, че през този период Анна често е принудена да събира храна от кофите за боклук за да храни семейството си докато той пътува и проповядва.

Малко преди Рождество 1904г., цялото семейство отпътува за Лос Анжелис. Там началото на 1905г. е белязано от съживления в първа баптистка в Пасадена и методистката църква на Лейк авеню. Сем. Бартълмън започват да посещават събранията на Джоузеф Смел – британец, учил в колежа на Спърджън, който имигрира в Америка и пастирува в Калифорния от 1898г. По време на продължителен крусейд в Англия, Смел се разболява и остава там. Започва да  посещава Уелското съживление и установява лична връзка с Ивън Робъртс. Връщайки се обратно в Америка, Смел започва ежедневни целодневни събрания в църквата си в молитва за нова Петдесятница. Именно на тези събрания, сем. Бартълмън получават духовно потвърждение за „работа с души“ в Лос Анджелис.

Преместват се там за Рождество 1904г., но новото им поприще съвсем не е без духовна съпротива. Само няколко седмици след пристигането им, на 7 януари 1905, умира първородната им дъщеря Естир. Анна е толкова разстроена, че дори не може да отиде на погребението. Франк записва в дневника си:

„Положихме я сред имигрантските деца. И дори сред тях, тя остана малка мисионерка, такава каквато беше приживе. Държах ковчега с останките на нашето малко съкровище на тази земя на коленете си в катафалката. Валеше толкова силно, че съпругата ми не успя да дойде до гробището [Евъргрийн] където я погребахме в онзи тъмен, бурен ден очаквайки утрото на възкресението в което няма ни облаци ни скръб…“

Духовната сила на Анна, придобита в годините на служение, скоро взема превес. Загубата на детето обновява нейната надежда за вечността със силно свидетелство за благовестие на жените около нея. Продължава да служи със съпруга си в целодневните палаткови събрания в Бойл Хайдс (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) между ул. Сото, ул. Игъл и Оукслот, на няколко стотин метра от Азуза. Именно там живеят мнозинството славяно-говорящи имигранти с които Анна общува свободно. Молоканите и прогуните между тях, които говорят езици когато са посетени от Св. Дух в молитва, са й добре познати от методиската мисия.

Раждането на сина на сем. Бартълмън, Джон, само година по-късно на 4 март 1906, Франк свързва с първото си посещение на ул. Бони Брай. Там, Уилиям Сиймур вече проповядва Петдесятното учение с завиден успех. След като Едуард Лий получава духовно кръщение с белега говорене на езици и събранията се премесват в изоставената методистка мисия на ул. Азуза, Анна също започва да посещава събранията със съпруга си.

Няколко месеца по-късно, на 12 август 1906, Франк започва съживителни събрания в църквата на ъгъла на ул. 8-ма и Мейпъл. Когато богослуженията продължават до късно през нощта, Анна прибира децата у дома и продължава в молитва за съпруга си докато той се прибере.

В своите публикации във вестника на Азуза, „Апостолска вяра”, Франк предвижда че съживлението ще придобие глобален мащаб. Покорни на това видение, през март 1907 сем. Бартълмън започват отново да пътуват и проповядват, въпреки че синът им Джон е само на година. След месеци на упорита работа по делото, Франк и Анна се разболяват докато проповядват в Хюстън в началото на 1909г. Малко след това, вече във Финикс, се разболява и синът им Джон и те решават да се върнат отново в Лос Анджелис. Там, на 14 октомври 1909г, се ражда дъщеря им Луис.

Само шест месеца по-късно през март 1910, Франк чувства че трябва да предприеме ново мисионерско пътуване, но този път извън САЩ. Анна и децата остават да живеят на ул. Глес 163, на около километър от Азуза. Франк се връща след около година, точно по времето когато в Лос Анджелис пристига баптисткият проповедник Уилям Дурам.

Богословският сблъсък между Сиймур и Дурам, бележи края на съживлението на ул. Азуза. Когато в спора се намесват и представители на еднобожното движение, Франк пише, че силата на петдесятното съживление напуска централизираното проявление в Лос Анжелис което деноминациите искат да апроприират, и продължава в глобален мащаб. Затова и сем. Бартълмън наемат къща в Лонг Бийч, близо до залива, където служат в следващите две години, отказвайки многобройните покани да се присъединят към Асамблеи на Бога и други деноминации.

На 19 октомври 1912г., цялото семейство отпътува с парахода Карония на поредното мисионерско пътуване в Европа. Американското списание Confidence от януари, 1913 съобщава:

Пощенският адрес на брат Ф. Бартълмън е „Бел Гроув, Ротуел Роуд, Халифакс, Англия.” Сигурни сме, че той ще бъде радостен да комуникира с лидерите на Петдесятни центрове и конференции във Великобритания. Може да се каже, че той принадлежи в Лос Анджелис, тъй като е бил там по време на Съживлението на късния дъжд (на улица „Азуза”). [Съпругата му] Сестра Бартълмън е българска християнка, образована в САЩ. Тя е способна работничка в Господа. Тя и трите им деца ще останат на посочения адрес, докато брат Бартълмън пътува от време на време когато има възможност.

Следващите две години, проповядват Петдесятното послание в Ирландия, Франция, Норвегия, Финландия, Германия и дори царска Русия. Имат планове да посетят и родната на Анна България, но пътуването им е възпрепятствано от началото на първата световна война. Като американски граждани са изтеглени от Европа на 10 октомври 1914г. с парахода „Св. Павел.“ В пътническия манифест при пристигането, Анна е записана като американски поданик „по брак”. След кратък престой във Филаделфия, цялото семейство се прибира окончателно в Лос Анджелис точно за 41-я рожден ден на Франк на 14 декември 1914. Четвъртото им дете, Франсис Бенджамин, се ражда на 9 декември 1915 в новия им дом на 60-то авеню №323. В акта за раждане, Франк и Анна са записани като мисионери по професия. Така, българката Анна Лад-Бартълмън е документирана като една от първите петдесятни мисионерки в света изпратени да проповядват петдесятната вест от съживлението на ул. Азуза.

Следващите две десетилетия, семейството прекарва в Лос Анджелис където Франк издава спомените си от съживлението, няколко богословски книги и записките от своите мисионерски пътувания. След смъртта му на 23 август 1936г., Анна и децата остават в Лос Анджелис. Нейната последна адресна регистрация е записана на Ибей авеню. Преминава в слава на 14 август 1953г., за да остане в историята не само като първият български петдесятен вярващ, а и като първият български петдесятен проповедник и мисионер.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.