Филаделфийската църква (Откровение 3:7-13) Църквата с възможности
Това бил най-младият от 7-те града. Основал го е Атталус Филаделфус, който управлявал Пергам от 159 до 138 г.пр.Хр. Атталус обичал своя брат Евманеус и нарекъл града Филаделфия (град на братската любов). Той се намирал в долината на „Горящите земи“, богата на вулканична пепел, правеща я много плодородна.
Въпреки, че била много плодородна, тя била неустойчива с постоянни изригвания и земетресения разрушили града. Трусовете продължили с години. В началото жителите проявявали смелост, но ежедневните трусове ги накарали да напускат и да живеят в колиби в открити области.
Градът с усърдие разпространил гръцката култура, eзик и мислене. Той бил преден пост за гръцкия културен „евангелизъм“. Областите ограждащи града били загубили собствения си език. Затова евангелизаторската ревност била нещо нормално за църквата във Филаделфия. Това било техен манталитет.
Църквата днес е на границата на разпространението на евангелието по целия свят. Сатана използва трусове, проблеми и скандали в Христовото тяло за да разруши единството и братската любов в Църквата и накара хората да си отидат от Църквата и да живеят в колиби.
Филаделфия била разположена на имперски, търговски и пощенски път, по който всички пътували. Техният град бил „отворена врата“ към света – каква възможност само! Затова Исус се обръща към тази църква, като „Този, Който има Давидовия ключ“ (Исая 22:22). Елиакима получил ключа и имал достъп до къщата на Давид и всичкото богатство на царя (Откровение 3:7).Бог е Бог на възможности! Той ни е дал власт да отиваме по целия свет да проповядваме (Матея 28:18-20).
Състояние на филаделфийската църквата (Откровение 3:9,10,11):
Те били малко хора, но не по-малко „опазили“ [охранявали, защитавали] Словото и не се отрекли от Hеговото име (Откровение 3:8). Тук имало преследване от Римските управители и Сатана също възбуждал Юдейското общество, които били отворени врати нуждаещи се да чуят евангелието (Откровение 3:8).
Християните държаха Словото с издръжливост [‘upomonh – хупомоне]. Затова Бог щеше да ги упази [‘ekthrein- ектереин – запази от], когато дойде часът на изпитанието, т.е. 7-годишна скръб (Откровение 3:10).
Грабването идва, гледайт отвъд агонизиращата борба и обърнете очите си към наградата! Hе позволявайте да бъде дадена на друг – дръжчте се до победа! (Евреи 11:1-3; Откровение 3:11).
Обещанията за победители (Откровение 3:12):
Бъдете стълб – стабилен и постоянен, непоклатим (Откровение 21:22)!
Няма да излизате навън. Земетресенията ще спрат и побеждаващата църква ще стои.
Ще получавате подаръка на небесно гражданство (Откровение 21:2).
Сега разглеждаме църковните времена. Тази вечер ще вземем шестия период и утре ще свършим. От понеделник до неделя всяка вечер разглеждахме един период. Днес ще говорим за периода на Филаделфия. От цялото си сърце вярваме, че ангела- вестител на този период е Джон Уесли. Този период е започнал в 1750 г.., в края на лутеранския период и е продължил приблизително до 1906 г. След това е започнала Лаодикия.
Това е период на братска любов, велик период на мисии, периода па „отворените врати“. Наградата е била „стълп в храма на Бога“ и изявяването на три имена: името на Бога, името на Божия град и новото име на Бога. Това е било откровението, което е било дадено на църквата в този период. Той е описан в Откровение 3:7-13.
Всяка вечер малко си повтаряхме нещата от предишните вечери. Първия период е бил Ефес. Може ли някой да каже кой е бил ангела на този период? Павел. Продължил е от 55 г. до 170 г. сл. Хр. Избрах годината 55, защото тогава Павел е бил на мисията, в която е основал църквата в Ефес, но и други църкви.
Втория период е бил Смирна. Спомняте ли си кой е ангела на Смирна? Иреней. Продължил е от 170 г. до 312 г.
Третия е Пергам. Ангела е Мартин. От 312 г. до 606 г.
Следващия е бил Тиатир. Знае ли някой кой е бил вестителя? Колумба.
4
Продължил е от 606 г. до 1520 г.
След него следва Сардис. Това го взехме снощи. Естествено всички знаете, че
ангела на този период е бил Мартин Лутер. Периода на Сардис е продължил от 1520 г. до 1750 г.
Тази вечер ще се занимаем с периода на Филаделфия, чийто вестител е бил Джон Уесли. Този период е бил от 1750 г. до 1906 г. Това е бил периода на братската любов.
Ние научихме, че всяка една локална църква е притежавала характерните черти на даден период на църквата.
Снощи говорихме за Мартин Лутер. Тези проповеди се записват на магнитофонна лента. Аз се занимавам с тези неща по цял ден. Може би ще ме попитате дали ми е необходим цял ден за тази малко история, която споменавам тук. Не, не ми е необходим.
Историческите събития ще бъдат подробно описани в книгата, която ще бъде издадена. Но причината, поради която ви говоря тук тези неща е, че искам да ви ги предам под инспирация. Когато сме сьбрани заедно тук, ние ще получим инспирация. А историческата част можете да я прочетете в книгата. Но тук, аз очаквам инспирация, която по-късно ще може да получите и вие от магнитофонния запис. В книгата ще бъдат включени и двете неща: и историческата част и откровенията, които ни е дал Святия Дух, когато сме се събирали тук в небесните места с Исус Христос. Аз вярвам, че това ще бъде един превъзходен преглед на периодите на църквата. Нека Господ да даде благословението Си за това.
Вчера говорихме за това, че Сардис на гръцки значи „тези, които са се избавили“, а английския превод на това е „смърт“. Било е и двете. И мъртва, и избавила се църква, защото тя е умряла под мощната власт на папата в Средновековието. Този период е наречен „тъмен период“. Продължил е около 1500 години. По това време християнството е било в най-ниската си точка. Никога, дори и след това в Лаодикия не е било така.
Тук можем да видим нещо забележително. Запомнете добре, че всеки нов период е взаимствал нещо от предишния, защото всеки период е преминавал (се е вливал) в следващия. Ако същевременно изучавате и историята, ще го видите. Всеки един период е преминавал в следващия. Най-напред са се застъпвали. Щом като единия период се е приближавал кьм края си, излизал е ангела на следващия период, за да върне църквата обратно към вярата, която междувременно се е загубвала. Така е било винаги.
Замислете се върху посланието на Юда, което е последната глава преди книгата Откровение [така е в английския превод на Библията – бел. на преводача]. Юда ни е оставил предупреждение: „да се подвизаваме във вярата, която веднъж завинаги е била предадена на светиите“. Това е било прехода от апостолите към Откровенито. Повечето апостоли са били вече умрели, отишли са си у дома. Но един е бил все още жив по това време. Това е бил Йоан, посветен мъж, който чрез Господния ангел е получил откровението, за да го запише.
5
Всеки един период преминава в следващия. Мисля, че и вие вече го забелязвате това по време на обясненията. Отнася се и до периода на Сардис, периода на сватбата; до периода на Тиатир. Църквата още не е била в пълната си сила, но в периода на Сардис е станало обединяването. [Брат Бранхам се обръща към схемата; същата е в началото на текста].
Снощи казахме, че Мартин Лутер е излязъл (започнал) по времето, когато църквата „на име е била жива, но е била мъртва“. И там са онези „избавили се“.
Това включва от една страна църквата, която вече е била мъртва, а също и онзи малък остатък, които в този период са били изведени навън.
Когато днес стигнем до края на периода на Филаделфия, едновременно ще стигнем и до началото на периода на Лаодикия. Утре вечер ще завършим. Тогава ще разберете, че ангела на този период ще излезе в края на периода, за да коригира църквата, защото е напуснала първата си любов и по време на църковните периоди се е отдалечила от Бога. И в това време ще стане грабването, за да вземе Църквата у дома. По времето на Веста църквата-Невяста ще бъде грабната у дома. Вече се приближаваме към това. Разбирате ли ме за какво говоря? [Събранието казва: Амин.] Ангела на църквата, вестителя на онзи период ще излезе и ще ги коригира, защото са напуснали първата си любов и ще се опита да заведе църквата обратно.
Както във всеки период, така и в този, ангела ги смъмря. Единия период преминава в следващия точно, както когато се изкачваме по стълбите; едното стъпало следва след другото.
За вестителя на този период тази вечер имам много малко информация от историята. Звездата на този период е бил Джон Уесли. Родил се е на 17.6.1703 г. в Англия. Бил е петнадесетото от деветнадесетте деца на Джон и Сузана Уесли. Бащата е бил проповедник, а майката — искренно вярваща жена. И независимо, че е трябвало да се грижи за 19 деца, тя е намирала време да ги учи Библията и да се моли за тях. И така от тези момчета е станало това, което са били. Композитора на песни Чарлз, брата на Джон, е оставил на света няколко инспирирани песни.
Джон Уесли и неговия съработник Джордж Уайтфилд са били основатели на движението на освещение — методистите. В продължение на 60 години, Джон Уесли е ставал в 4 часа сутринта. Това е нещо, от което църквата се е отклонила. Петдесет години е проповядвал в 5 часа сутринта. Много често е проповядвал от два до четири пъти дневно. В Англия се говори, че за една година е пропътувал на кон 4 500 мили, за да проповядва евангелието. Английските мили са по-дълги от нашите. За да проповядва евангелието!
За него са написани много книги, в които го одумват и му се присмиват. Но всички тези книги отдавна са забравени, както и техните автори. Не е възможно да успее нищо, което е предприето срещу Божие дете. Това са само удари във въздуха. Бог ги пренася над тези неща.
Уесли е бил наречен методист, заради методите, които е използвал. Говори се, че е проповядвал около 40 000 проповеди през живота си.
Много скоро след неговата смърт в 1791 г. в света се е разширила методистката
6
деноминация и навсякъде са се появили методистки църкви. По това време са действали хора като Ейсбъри и много други. Обърнете внимание на поздрава към тази църкви. Ще започнем от 7ми стих, който е адресиран до вестителя на филаделфийската църква. Поздрава се отнася до истинската църква, която е била в онази, която се е наричала истинска.
До ангела на филаделфийската църква пиши….
Искам отново да ви припомня, че всеки период е преминавал в следващия. Ако
сте внимавали и сте забелязали как е излязъл ангела в прехода към периода на методистите, тогава ще можете да забележите колко малко е останало от периода на Филаделфия, когато е преминал в периода на Лаодикия, петдесятния период. Утре вечер ще говорим за този петдесятен вестител, който ще дойде, за да ги смъмри, както и в периода на Сардис (периода на М. Лутер), когато са били порицани, че са отпаднали.
Братска любов! Това е бил един велик период на мисии. В света не е имало друго такова време, през което да са излязли толкова много мисионери. Влиянието на това е стигнало чак до наши дни. Изминалите сто и петдесет години са един изключителен период в световната история; години, през които са излязли мисионери с евангелието по целия свят.
Що се отнася до писменната форма, евангелието се е разпространявало чрез трактати и книги във всеки народ и преди това. Виждате ли, това доказва, че Исус не е говорил за това. Той никога не е казал: „Идете по целия свят и основавайте библейски училища“. Също така не е казал и: „Идете по целия свят и раздавайте литература“.
Всички тези неща са много мили, но това, с което Той е поверил църквата е: „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието“. Евангелието не е само в думите, но то привежда в живот Словото. Защото веднага след това Исус казва: „И тия знамения ще придружават повярвалите…“ Първото нещо, с което е поверил църквата е написано в Матей 10: „…Болни изцелявайте, мъртви въскресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте!“ Последната поръчение за църквата звучи: „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всяка твар. Който повярва и се покръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите. Не е ли странно, че именно тази част е игнорирана от много проповедници?“
„А“ е съюз, който свързва две изречения. Много проповедници казват само: „Идете и проповядвайте евангелието“. Но Той е казал: „Който повярва и се покръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. Това са знаменията на живия Бог, които действат всред хората. О! И до къде действат? В целия свят. Разбрахте ли го? По целия свят!
Затова ви казвам, че петдесятната вест — не петдесятната организация — а
петдесятната вест е единственната правилна от Бога. Прочетете си Марк 16, за да
7
видите дали това е написано там. Там Исус е заповядал на Своята църква да отиде по целия свят, да проповядва евангелието и да прави тези знамения; да говорят на езици, да изцеляват болните и да правят всичките тези чудеса. И до къде е трябвало да стигне всичко това? До целия свят. До колко хора е трябвало да стигне? До всяка твар. През всичкото време до края, до унищожението. И само онази църква ли е била придружавана от тези знамения? Тези, които повярват по целия свят. По целия свят, всяко създание, което повярва ще бъде придружавано от тези знамения. Не само онази генерация, но всички, които са повярвали. Това ли е днес петдесятната църква? Виждате ли я разликата?
Тази вечер ще разгледаме филаделфийския църковен период. Тогава целия свят е бил евангелизиран чрез мисионери и с литература. Исус е казал: „И това евангелие ще се проповядва по целия свят за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде краят“. Ако с това Той е имал впредвид разпространяването на литература, изпращането на мисионери, които да учат хората да четат и да пишат, раздаването на трактати, а на хората да бъде предложено едно ръкостискане и това, да ги убедят, че е достатъчна вярата, че има един Бог — ако това е било всичко, което Исус е имал впредвид, то тогава Той трябваше вече отдавна да се е върнал.
Така че това показва, че Евангелието… Защото Павел е казал: „И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдроста, но с доказателство от Дух и от сила“.
Когато Исус е казал: „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието“, имал е впредвид: „Идете по целия свят и го демонстрирайте“. О, колко го обичам това. „Демонстрирайте силата на евангелието!“ Вземете Словото, това, което казва и след това го проповядвайте. Така трябва да бъде. Така ще бъде потвърдено.
О, когато ме посети уважаемият Морис Ридхед, президента на суданската мисия, която е най-голямата в света, ми каза: „Брат Бранхам, ти като баптист би трябвало да знаеш истината“.
Аз му отговорих: „Библията е истината“.
Той каза: „Какво имат Петдесятните?“
Отговорих му: „Святия Дух“.
Той каза: „О, да, видях как преобръщаха и чупеха мебелите“.
Аз му отговорих: „Да, единственното, което вие правите е да се дистанцирате от
тях. Те имат доста пара, за да завъртят колелото, обаче я изпускат през вентил. Ако имаха правилната посока, щяха да стават чудеса и знамения. Но те не знаят какво да правят с нея, и понеже тя трябва да излезе по някакъв начин, те просто вдигат много шум. Виждаш ли, тя така излиза“.
Бих предпочел да я изпусна, отколкото да я задържам и да нямам никаква пара. Както е казал онзи стар мъж: „По-добре малко силен огън, отколкото никакъв“.
Проблема днес е такъв, че понякога се опитваме да нарисуваме огъня, като казваме: „Знаете ли, тогава на Петдесятница те са правили това и това…“ Каква е ползата от нарисуван огьн за някой човек, който замръзва? С това няма да му
8
помогнете. Той се нуждае от истински огън. И ако съществува Божия сила, чрез която на Петдесятница те са били действени за Господа, като чрез тях са ставали чудеса и знамения, в такъв случай и днес трябва да има същия резултат, да получат същото спасение и да подпечатат своето свидетелство със същите неща, при положение, че им предложите реалност, а не рисунка. Трябва да им покажете тази реалност. Не трябва само да им разказвате за отдавнашните генерации, но и за сегашните.
Ние научихме, че великия период на братска любов е бил период на мисии. Исус е казал: „Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всяка твар. И тези знамения ще придружават повярвалите…“
Искам да ви попитам не разглеждахме ли Библията и историята всяка вечер? В Библията прочетохме какво е казал Исус на Йоан, а чрез историята доказахме, че е станало точно така. Затова отделих време, за да издиря кой е бил винаги следващия Божи служител, който е продължил да носи тази вест нататък. И той винаги е излизал. Дошъл е, както казва Библията, за да се запази веста същата, както е била в началото. Той не я е фалшифицирал.
Освен това установихме, че е имало време, през което тя почти е изгаснала. Това е тъмния период. Той там говори за умиране и т.н. Но след това отново е дошла малка светлина и сила, докато на края ще има отново петдесятно преживяване и Невястата ще бъде грабната горе. И щом тя си отиде, ще започне времето на голямата скръб. Тя ще дойде върху целия свят.
Сега за този период на братска любов и мисии. Искам да спомена няколко мъже от този период: Джон Уесли, Джордж Уайтфилд (живял е около 1739 г.), Чарлз Фини, Дуайт Мууди, Уилиям Кери (прочут мисионер, който в 1773 г. отишъл в Индия); Дейвид Ливингстоун в Южна Африка. Това са само някои от тези известни мъже. Тук имам написани и много други, които са от този период, черни, бели, кафяви, жълти. Всички стени са били съборени, и тези мъже са излезли на мисийното поле. Изпълнени с братска любов, те са разтворили ръцете си към всички народи, вратите се отворили и те са могли да влязат. Така че това е бил период и на отворени врати. Всичко това не е могло да стане по-рано, защото папския Рим е бил затворил всички врати. Но в този период вратите са се отворили, защото Той е казал: „Ето, поставих пред тебе отворени врата…“.
Много врати са се отворили тогава — вратите на евангелието, вратите за мисиите, вратата обратно към Христос. По това време всичко се е отворило. Може да видите какво е станало. Тези братя са извършили велико дело.
След звездата Джон Уесли, който е дошъл след периода на Сардис и е събудил остатъка от този период, в продъджение на 150 години са излизали мисионери по целия свят. Такова нещо не е ставало никога преди това. Само си представете, че всеки народ под небето е чул Словото. Това е завършио преди много много години, но не и Евангелието, просто Словото: „Буквата убива, а Духът оживотворява“.
Когато бях в Южна Африка, от подиума видях, че на едно от събранията имаше хиляди мюсюлмани. Там срещнах и един мисионер, който се трудеше в средата на мюсюлманите. Той каза: „О, тази скъпоценна душа“; тъй като беше живял всред тях
9
години и беше довел при Христа един мюсюлманин. Мюсюлманите са свързани с Медо-Персийците, чиито закони са били неотменяеми и е било забранено да се пристъпват. Затова се казва: Един път мюсюлманин, завинаги мюсюлманин.
Тази „една душа“, за която говореше този брат, беше в Претория, столицата на Южна Африка.
Последната ни спирка беше в Дурбан. Там се събраха много домородци. Около сто и петдесет, двеста хиляди. Много от тях бяха мюсюлмани. Събранията се състояха на втория по големина стадион на света. Той е по-голям от Чърчил Даун, който е най-големия в Лондон. И там бяха издигнали огради, за да отделят отделните племена едно от друго. Имаше около 200-300 полицаи, които въвеждаха ред. Те бяха им взели копиите и другите оръжия, за да не започнат да се бият помежду си, понеже по това време имаше разни войни между племената. Всички седяха на земята и взаимно се наблюдаваха. Началниците ги донасяха на носилки и им вееха с големи ветрила, Даже от Родезия пристигна кралицата им със специален влак от 27 вагона, пълен с хора. Тя искала да присъства на тези събрания. Господ вършеше там велики неща. Станаха мощни знамения и чудеса.
През този ден там присъстваше и Сидни Смит, кмета на Дурбан. Аз го попитах: „Какво носи там онзи мъж на врата си?“ Той беше цветнокож, както ние имаме навика да ги наричаме, т.е. негър. Проповядвах на тях. Много от тях, както мъжете, така и жените въобще не бяха облечени. Този мъж държеше идола си, и на врата си имаше някаква верига. Аз попитах: „Какво значат тези вериги на вратовете им?“
Той ми отговори: „Това са християни“.
Аз попитах: „Християни, които държат в ръцете си идоли?“
А той ми каза: „Брат Бранхам, този мъж е от племето Сонгхай. Знам езика им.
Ще отидем при него и ти можеш да го попиташ каквото те интересува. Аз ще ти превеждам“.
И така аз му казах: „Добър ден, Томас“. Нарекох го така, защото ми се видя, че това име му подхожда. „Добър ден, Томас“. Той ме погледна. Попитах го: „Ти християнин ли си?“
„Да“. Беше християнин. Естествено, че не ме познаваше. Никой от тях никога не беше ме виждал. Попитах го: „Какво правиш с този идол?“
Кмета превеждаше: „Носил го е неговия баща“. Това е бил неговия бог.
Аз му казах: „Щом е била на баща ти, защо е необходимо да го носиш и ти?
Нали си християнин. Не би трябвало да правиш такова нещо“. Той ми отговори: „Един път един лъв преследвал баща ми. И той запалил малък огън и се помолил над идола с молитва, която му бил казал магьосника, и тази молитва изгонила лъва“.
Там много хора са убивани от диви зверове.
Аз му казах: „Виж, лъва не е избягал от молитвата, на която е научил
магьосника, а от огъня. Лъвовете се страхуват от огън. Томас, ти като християнин не би трябвало да носиш такова нещо. Не трябва да имаш нищо общо с това”.
Той каза: „Е, ако Амоиах (невидимата сила) нашия Бог, когото не виждам, не
10
направи нищо, тогава ще ми помогне това“. Амоиах значи приблизително това: „Сила като вятър“. Затова носеше и двата символа. Ако не помогне единия, може да помогне другия. Така изглежда силата на християнството. О, горко!
Но тогава след обед там на стадиона слезе Святия Дух и откри тайните на сърцата, след като ги поучавах според Писанието. Неща, които иначе бих казал за 5 минути, там продължаваха повече от час, защото превеждаха около 15 преводачи. Когато кажех: „Исус Христос, Божия Син“, преводачите го превеждаха един след друг на разни езици. Трябваше да си отбележа какво съм казал, за да не го забравя, докато го преведат всички.
И тогава им казах: „Мисионерите са ви казвали за Исус, който е дошъл, за да ви спаси“. Можах ме да видим как отделните племена взаимно се наблюдават. Тогава казах: „Това е казал мисионера. А прочете ли ви той още от тази книга, че Той е велик Изцелител и че е обещал, че ще живее в Своя народ, когато се върне? Той е казал: „Делата, които Аз върша и вие ще ги вършите“. Вие, които сте приели Христос като свой Спасител, вие с вашите вериги бихте ли искали да видите как Исус слиза долу всред Своя народ и как ще се движи всред хората, като прави същите дела, които е вършил като бил тук на земята?“
Естествено това искаха да го видят всички.
Аз продължих: „Ако Той направи така, че да ни използва, за да направи същото,
което е правил и тогава, когато е бил на земята, ще вярвате ли след това на Неговото Слово?“
„Да“.
Там имаше и мюсюлмани. Първата, или втората личност в молитвената редица
беше една мюсюлманска жена. Святия Дух проговори. Казах на тази жена: „Ти знаеш, че не те познавам и че не знам езика ви“. Тя го потвърди. Между очите си имаше червена точка. Това означаваше, че е образована. Продължих да ѝ говоря: „Що се отнася до твоето изцеление, аз нищо не мога да направя“. И я попитах: „Разбра ли днес за какво говорих в проповедта?“ Тя беше индийка и посредством преводача каза, че е разбрала и че е чела Новия Завет. И тя вярваше в Бога. И те са Авраамово потомство. Преведоха ми, че вярва в Бога, а също и в това, че Мохамед е Негов пророк.
А ние вярваме, че Исус Христос е Негов Син. Виждате ли? Затова тя каза че вярвала в Бога.
Аз продължих: „Ако знаеш Стария Завет и знаеш какво е правил Бог посредством хората, би трябвало да ти е ясно, че Исус, наречен Христос е бил Бог – Пророк. Те са Го убили. Ви не го вярвате това, защото вашите свещенници ви учат, че не е бил убит, и че Мохамед се е качил на бял кон и се е издигнал горе. Вие вярвате така. Но според Новия Завет Исус е умрял, въскръснал и после е изпратил Святия Дух на църквата“. Само така може да ги убедите. Точно заради това мохамеданите бяха извикали Били Грейм. Точно заради този факт.
Продължих: „Мохамед не ви е дал никакво обещание, но Исус ни е обещал, че и
ние ще вършим същите дела, които е вършил и Той. Както знаеш в Йоан 5:19 Той е
11
казал, че не върши нищо от само Себе Си, а само това, което вижда, че прави Отец. И ако сега Господ дойде и ми покаже твоя проблем, или причината, поради която стоиш тук, ако ти каже нещо от твоето минало, или нещо което се отнася до бъдещето ти, ако познава миналото ти, сигурно ще можеш да повярваш и на това, което казва за бъдещето ти“.
Чрез преводача отговори, че е така.
Тогава казах: „В такъв случай нека Той сега да го направи“.
Всички мюсюлмани станаха на крака, за да видят какво ще стане. Святия Дух ѝ
каза: „Твоят мъж е нисък и пълен и има черни мустаци. Преди три дена си ходила на лекар. Имате две деца. Лекаря ти е казал, че имаш киста“. Тя наведе глава, гледаше в земята и каза: „Вярно е“.
Още ѝ казах: „Ти си чела Новия Завет. Това сега може ли да се сравни със случката, когато Исус Христос е разговарял с онази жена при кладенеца?“
„Да“
Попитах я: „Защо дойде при мен, който съм християнин? Защо не отиде при
своя мюсюлмански пророк?“
Тя отговори: „Защото вярвам, че можеш да ми помогнеш“.
Аз ѝ отговорих: „Не мога да ти помогна, обаче ако приемеш Исус, Който сега е тук и Който знае живота ти и всичко за теб, тогава може да ти помогне Той“.
Тя каза: „Приемам Исус като свой Спасител“.
Така стана. Това беше. Този следобед 10 000 мюсюлмани приеха Исус. За около
тридесет години чрез мисионери и посредством литература е бил спасен един човек, а тук чрез съживеното евангелие за пет минути при Исус дойдоха 10 000 души. Бог никога не ни е заповядвал да строим църкви, болници и училища. Това са добри неща. Бог знае, че ние се нуждаем от тях. Те са в плана Му. Но на църквата е заръчано: „Проповядвайте евангелието“. А ние раздаваме трактати и издаваме ръкописи на Ейсбъри и т.н. Бог да благослови тези хора в методистките факултети във Вилмор и Кентъки. Мисля, че това е едно от най-духовните места в света днес. Те са много мили хора.
Когато напуснах Родезия, не си спомням името на града. Били, ти спомняш ли си? Той е моята памет. Там на летището срещнах един млад мъж и три млади момичета с американски паспорти, които щяха да пътуват със същия самолет. Отидох при тях и ги заговорих: „Виждам, че имате американски паспорти“.
Младежа каза: „О, вие говорите английски“.
„Да, аз съм американец“.
Той каза: „Това е чудесно“.
Попитах го: „Пътешествате ли?“
Той каза: „Не, ние сме мисионери“.
Аз казах: „О, това е чудесно. Много се радвам, че се срещнахме. От къде
12
идвате? От коя църква, или организация сте? Или сте независими?“
Той отговори: „Ние сме методисти от Вилмор в Кентъки“.
Аз казах: „Ние сме почти съседи“. Тогава той каза: „Ти не си ли брат Бранхам, който трябва да е някъде тук сега?“
Отговорих: „Ами да, аз съм“. Той повече не каза нищо. Видях какво му е отношението. Започна да гледа към девойките, а те гледаха него. Аз му казах: „Един момент, моето момче“. Той беше много млад. И девойките също. Аз казах: „Нали сте християни и на тази основа аз бих искал да поговоря с вас. Все пак имаме една обща велика цел. На теб, младежо, а и на вас, девойки, бих искал да ви задам един въпрос в името на Господ Исус. Казахте, че сте тук вече две години. Бихте ли могли да ми покажете една душа, която сте спечелили за Господа? Една душа?“ Не можеха. Нито една душа!
Тогава продължих: „Не бих искал да раня чуствата ви. Уважавам това, което правите. Но вие, момичета, по-добре бихте направили, ако бяхте останали в къщи да помагате на майките си да миете чиниите. Тук няма какво да търсите“.
Никой няма право да отива на мисия, само в случай, че е получил Святия Дух. В такъв случай проповядването би било съпроводено от доказване на силата, а тя единствено може да хване хората.
Виждате ли какви неща стават днес по света. И причината за всичко това е, че не проповядвате истинското евангелие. Те им дават Словото като буква и какво се получава? Потомъци на онези „отървалите се“ от времето на Мартин Лутер. Тогава на човечеството е била дадена печатницата, и по този начин Библията станала достъпна за всеки.
Сега да разгледаме този велик период. Ще започнем с поздрава в 7 стих:
До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият,
истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря.
Какви думи! А? Веднага ще се върна отново тук, защото то се отнася до това, което следва в Писанието:
Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врати, които никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си упазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми.
Обърнете внимание какво е последвало след онова велико мисионерско движение на братска лювов, което е обхванало всичките народи. Те са носели със себе си всичко, което са имали. Литература и подобни неща. Разнасяли са го до разните части на света. Срещу това не може да се каже нищо. Обаче църквите и деноминациите са се върнали обратно към образованието и делата. Върнали са се обратно.
След като била основана голямата деноминация, Исус даде „отворена врата“. След времето на Уесли е била основана църквата на методистите. Тя е пуснала корени, растяла е, и днес е една от най-големите протестантски църкви. По това
13
време, преди да влезат в периода на Лаодикия, Исус е дал отворена врата. Това го казвам, за да разберете какво имам впредвид като казвам, че един период преминава в следващия. Преминава от мисионерския период в периода на отворената врата. Той им е казал, че има Давидовия ключ, но след това казва, че е дал на църквата отворена врата. След периода на мисиите, след Уайтфилд, Фини, Мууди, който е бил един от последните, дошъл Той и е дал на църквата отворена врата. Сега тук трябва много да внимаваме.
Това е станало по времето на прехода от Филаделфийския период към периода на Лаодикия.
Тази врата е Исус! Отворете си заедно с мен Йоан 10:17. Това искаме да го докажем, за да можем да имаме сигурност и да повярваме. Защото някои може да кажат: „Това само така си го приказваш“. Затова искам да прочета Йоан 10:7: „Тогава Исус пак каза: Истина, истина ви казвам, Аз Съм вратата на овцете“.
Това значи: обратно към тези благословения. Как ще влезем в Христа? Какво е Той? Вратата на стадото. Често съм се питал как е възможно Той като човек да бъде врата. Отговора го получих в източните страни. Там имах възможност да наблюдавам как вечерта овчарят вкарваше стадото в кошарата. След като ги вкара, той ги преброяваше, за да е сигурен, че всичките са там. Накрая сам лягаше на входа и никой повече не можеше да влезе при овцете, а и овцете не могат да излязат без да минат през него. Така и Исус е вратата за овцете.
Един ден минавахме с английски джип точно по времето, когато овчарите прибираха стадата си. Изведнъж чухме остро изсвирване. И всички натиснаха спирачките. Почудих се какво става. Беше един овчар, който точно тогава минаваше със стадото си през града.
На изток не е като тук. Там стоката се изнася на пазара. Ябълки, круши, грозде и всякакъв вид плодове се поставят на маси на купове. И всеки продавач се старае да накара купувачите да купят именно неговата стока.
Този овчар минаваше по главната улица. Казах си: „Брате, сега ще стане голямо меле. Ще застана там и ще наблюдавам какво ще стане“.
Онзи брат, който ме съпровождаше ми каза: „Брат Бранхам, ще бъдеш много изненадан. Само наблюдавай какво ще става“. Всичко спря. Овчаря продължи да върви. Всяка овца вървеше след него. И щом като той променеше малко посоката и овцата след него я променяше, а след нея следващата и следващата. Всяка овца го следваше точно.
И ние така следваме нашия Пастир. Да!
Той вървеше към края на улицата. Овцете го следваха като вярно куче. Те
виждаха тези лакомства около себе си, но следваха пастиря си. О, това ми се хареса. Казах: „О, брате, бих искал да знам тукашния език, за да проповядвам на това място“.
Ето го. Те не се отклониха нито наляво, нито надясно, а точно следваха пастиря
си.
14
Точно това е правила истинската църква през цялото време. Тя е следвала Пастиря, Святия Дух, който ни води към вечния живот. Тя не се е отклонила при онези големи, цветущи църкви с доктори по теология и такива неща. Тя е следвала своя Пастир. Където върни Пастиря, овцете Го следват. „Моите овце слушат Моя глас и след чужд няма да тръгнат“. Пастиря познава блеенето на овцете си и нещата, които те правят.
Когато излязохме вън от града, видях нещо чудесно. На една поляна имаше мъже с магарета, с крави, с овце, с прасета и с кози. Аз го попитах: „А тези мъже какви са?“
Той ми отговори: „Пастири“.
Аз го попитах: „Пастири на магарета?“
Той отговори: „Да“.
Аз казах: „Мислех, че пастира пасе само овце“.
Той каза: „Не, пастир е този, който пасе животни, който ги пази. У вас им казват
ковбои“.
„Аха, – казах, – сега вече разбрах. Това са пазачи на добитък“.
„Да“.
„Пазят стадото“.
„Така е“. После допълни: „Довечера ще видиш нещо, което ще те впечатли. Това,
което сега ще ти кажа, ще те интересува като проповедник. Те пасат този добитък, пазят го и ги водят там, където има добра паша. Но когато се свечери, те оставят всички магарета, камили, мулета и другите животни на полето. Но овцете ги събират и ги завеждат в кошарата“.
Аз казах: „О, Господи, каквото и да правиш, направи от мен Своя овца. Когато се мръкне, искам да бъда прибран в кошарата. Искам да мина през вратата, както е написано в Йоан 10:7: „Той каза: Аз Съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мен са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз Съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира“.
„Аз поставих отворени врати за църквата, между Филаделфия и Лаодикия“. О, разбирате ли го това сега? Присъствате ли духом? Сега слушайте внимателно; това е превъзходно. Казвам ви, това е мед в скалата, просто изваждаме самородките и правим да да блестят още..
„Аз Съм вратата на овцете“. Каква врата е била поставена пред тях?
Още един път ще си припомним. През онзи велик период на мисии, веста за
освещението е преминала през целия свят. Лутер е донесъл опрощението. Уесли е дошъл с веста за освещението. В края на периода, методистите пуснали дълбоки корени и станали голяма организация.
Така че слушайте! Това заслужава внимание. Може ли някой посредством
историята да опровергае това, че Бог през всичкото време е издигал църква точно
15
както тогава на Петдесятница и че веднага, след като са се организирали, в същия момент са умирали и никога повече не са станали? Увеличава се броя на членовете, но никога повече не са имали съживление. Не се е върнало нито съживлението на Лутер, нито на методистите; точно както няма да се върне съживлението на петдесятните. Не. Те направиха от това организация, но за тези периоди Бог казва, че мрази учението на николаитите.
Подчертавам, че това не е насочено срещу никого. Навсякъде можем да намерим добри хора. И сред тях има Божии овце. Независимо дали са методисти, или баптисти, ако са новородени чрез Святия Дух, те са Божи народ. Те принадлежат към Божия народ, но организацията здраво ги държи. Носят препоръчителните си писма от методистите към баптистите, от там към камбелитите и т.н., докато напълно се изчерпят.
Господ е казал за края на този период: „Аз Съм вратата на стадото на овцете“. Каква врата беше отворена от Исус между двата периода? Около 1906 година, когато периода на методистите е привършвал, и Дуайт Мууди и останалите умрели, Святия Дух е продължил напред като е паднал върху хората, така че те са говорили на езици и в църквата се върнали даровете. Това е станало около 1906 година.
Какво е станало след това?
Най-напред организирали „генерален концилиум“, от който след това се е
създала „Аssеmblies оf God“. Тази църква плавно е преминала в друга. И какво става после? Той е поставил отворена врата. Да го прочетем още веднъж. Ще повторя дума след дума това, което Той казва тук.
Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врати, които никой не може да затвори…
Отворена врата. Какво е то? Откровението за божеството на Исус Христос е че Той не е втората личност в триединството, а самият Бог, който е станал плът и пребивавал между нас.
Моля ви, внимавайте. Ще четем по-нататък.
…Понеже, имайки само малко сила, пак си упазил Моето слово и не си се
отрекъл от името Ми.
Тук за пръв път се говори за Неговото име, понеже в предишните периоди то се
е било изгубило. При Лутер е било име че е жив, но бил мъртъв, защото са останали във формулата „Отец, Син и Святи Дух“. Сега, между двата периода отново излиза името Исус — „Отворена врата“ — Откровението за това Кой е Той, откровението за Неговата божественост. Така Той се е открил в първия период на църквата. Обърнете внимание. Йоан Го е видял всред седем златни светилника с разтворени ръце. [Брат Бранхам се обръща към схемата; същата е в началото на текста]. Тук е първия, втория, третия, четвъртия, петия, шестия и седмия светилник, а ръцете Му са разтворени така, че се получава формата на кръст. Той казва: „Аз Съм Алфа и Омега“. С други думи: „Аз Съм Най-висшия в началото и Най-висшия в края“. Светлината изгрява от изток и залязва на запад. А помежду това лежи трудно и тежко време. Но „привечер ще има виделина“. Същата сила на евангелието, която е
16
излязла на източната страна, е стигнала на запад — Алфа и Омега. „Аз Съм началото и края“. Аз съм „A“ и съм „Z“. В Неговата ръка… Разбрахте ли го това? [Събранието казва: Амин.]
Какво е направил Той в първата глава на Откровение? Открил е на първата църква в Ефес Своята божественост. Сега внимавайте! На всяка следваща църква Той е открил божественоста Си само в прославлен вид, но на последен период Той е „Z“; и обратно към оригинала. „Първи и Последен“. В първия и в последния период.
Вие питате: „Как е станало? Кой го е направил?“ Било е откровение. Много от вас са го получили. Сега ще ви кажа нещо. Вижте, цялата Негова църква е изградена върху Божието откровение за Самия Него. Ако не вярвате, ще прочетем от Матей 16:18. Тогава ще видите, че цялото откровение лежи в Самия Него.
Цялата Негова църква е изградена върху откровението за Него. Ще започнем от стих 13: „А Исус като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората Човешкият Син Кой е?“
Обърнете внимание, че тук Исус за първи път казва на църквата Кой е Той, и после в Откровение го казва за последен път.
А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците. Казва им: Но според както вие казвате, Кой Съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговорр му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв, не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
О, това не си го научил в семинарията. Симоне, сине Йонов, няма друг начин да го научиш това, освен чрез духовно откровение. Беше ти изявено от небето, че това Съм Аз. Исус е казал още: „Защото ако не повярвате, че Аз Съм, в греховете си ще умрете“.
Пък Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да и надделеят.
Какво е то? Духовното! Духовното! Духовната истина – Словото на Господа!
Така че както вече разбираме, в последните дни Бог е дал това мощно
откровение, като в прехода между тези два последни периода е поставил „отворена врата“. То не е станало в периода на Филаделфия, нито в периода на Лаодикия, а по времето на прехода от единия период в другия. Веднага ще ви го докажа, за да го разберете. Ще го обясним толкова ясно, че да видите, ако имате желание да го видите.
Той изгражда църквата Си върху откровението за Самия Себе Си. Колко от вас го знаят това? Изгражда църквата Си върху откровението за Самия Себе Си. Какво казва Той тук?
…никой не може да затвори…
Зная твоите дела. Ето поставих пред теб отворени врата.
Какво е тази отворена врата? Откровението за божественоста на Исус Христос.
Какво е казал на Своята църква в първия период?
17
Аз Съм… Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият. Аз Съм Алфа и Омега, Първия и Последния, Всемогъщия.
В началото Той три пъти е изявил Своята божественост на църквата Си. А когато стига до последния период, Той е казал:
Поставих пред теб отворени врата.
Ако искате да видите откровението, върху което Той изгражда Своята църква,
ето го. Единствения начин Той да приеме църквата Си е този, че я завежда обратно към откровението на това Кой е Той.
Вижте, когато Бог е направил завет с Авраам, той Го попитал: „Как ще станат тези неща, аз съм стар и наследник на всичко мое ще стане Елиезер от Дамаск. Стар съм. Ти ми обеща син, но как ще стане?“ Но после паднал в дълбок сън като мъртъв, както всеки човек. И видял нещо като димяща пещ. Та нали всеки грешник заслужава да отиде в пъкъла. Аврам убил теле, овен, коза, гугутка и гълъб. Гълъба и гугутката не ги разрязал на половина. След това помежду разделените парчета преминала Светлина; така Господ е потвърдил завета с Авраам.
Ако тук има някой японец, той знае как се прави завет у тях. Посипват се със сол. По времето, когато се уговарят, съда със солта вече е приготвен. „Ще направиш ли това и това?“ „Да, ще го направя“. Сключват договора, взимат солта и всеки поръсва с нея другия, защото със сол се консервира. Това, което е посолено, издържа. Взаимно се посипват със сол, и договора е сключен. Когато се сключва договор тук, в Америка, уговарят се за извести условия и го потвърждават като си подадат ръце. С това договора влиза в сила.
По времето на Авраам в Ориента договора се е записвал и се е убивало животно. След това са го разрязвали на две части, заставали са помежду тях и са скъсвали написания договор на две половини. Всеки си взимал едната половина от договора и се заклевал, че ако едната страна наруши договора, с нея ще се случи това, което е направено с животното. Не е било възможно този договор да бъде фалшифициран, защото двете части е трябвало да пасват абсолютно една с друга.
Какво е искал Бог да покаже на Авраам? Че Неговото семе, т.е. Исус, който ще дойде чрез Исаак, ще бъде заведен на Голгота и там Той ще Го раздели. Духа е бил взет от тялото. Тялото е било въскресено и е било издигнато и поставено отдясно на трона на величието. А Святия Дух се е върнал върху църквата. Бог е сключил завета така, че Го е разделил — ние имаме Духа, а Той тялото. И когато ще стане обединяването, Духът, който беше в нас ще се съедини с Него като Невяста. Амин. Никоя деноминация няма отношение към това. Невястата е чиста и непорочна, без примески, родена от Святия Дух; нищо друго. Това е този завет.
Ние научихме, че Той е казал: Поставил Съм пред теб отворени врата. Абсолютно все едно е колко организации и деноминации, основани от хората ще дойдат. Дори портите на ада не могат да я затворят.
Има само една възможност да участваме в това. Не можем да встъпим в него, ние трябва да се родим там. Това е. Никой не може да спре веста за Божественоста и кръщението в името на Исус Христос. Портите на ада не могат да я надделеят.
18
Вие питате: „Откъде си сигурен, че това е правилно?“ Понеже абсолютно съвпада със Словото. Затова и не може да бъде опровергано. Това е Словото. На нито едно място в Библията няма да намерите да е написано, че някой е бил покръстен „в името на Отца и Сина и Святия Дух“. Големия апостол Павел, ангела на Ефеския период на църквата, е заповядал всички, които още не са били покръстени, или са били покръстени по друг начин, да се покръстят в името на Исус Христос. Той е казал също, че „дори и ангел от небето ако ви проповядва друго евангелие, нека бъде проклет“.
Сега може да ви стане ясно каква ще бъде веста на ангела в тези последни дни. Ние бихме искали да бъдем подготвени за това. Но ви казвам, че когато той дойде, ще проповядва кръщение в името на Исус Христос. Ако не вярвате, елате утре вечер и ми дайте възможност да ви го докажа чрез Писанието.
Със сигурност ще го направи. Ще обреже сърцето, ще стават Божи знамения и чудеса, както е било на Петдесятница. Истинското, оригинално петдесятно благословение ще се върне към малкия остатък, за да го носят нататък. Завета ще бъде точно такъв, както тогава, когато е бил разкъсван на две части. О, аз Го обичам. Толкова съм щастлив. Не съм в състояние да го изразя точно, както го чуствам, но съм много щастлив, че съм един от тях. Много съм щастлив!
Бих желал всички мои братя да са така. Бих желал да мога да обясня това нещо на всички мои братя и сестри по целия свят, а и на всички мои приятели. Готов съм да го направя и тази вечер. Бог го знае. Трябва да възпитавам своя малък син Йосиф. Имам и две дъщери Сара и Ревека, и мила жена, която не обичам да оставям сама. Но ако бих знаел, че моите братя, хората по целия свят, които познавам, са готови да го приемат и да бъдат изпълнени със Святия Дух, в същия момент бих бил готов да тръгна на път. Така е.
Ако сте много любезни с тях, те остават с впечатление, че искате нещо да им внушите. Само едно нещо трябва да се прави. Да се държим за Словото и здраво да го засеем. Дръжте се за това. О, колко Го обичам.
Откровението за Самия Него, Неговата божественост. Непрекъснато трябва да се връщам към това. Той го е изявил това на църквата в Ефес. Така ли е? Това е станало, когато светлината на Христос в началото е излязла и е светила. Периода на Святия Дух е започнал в периода на Ефес. Пророка е казал, че ще има ден, който няма да е нито ден, нито нощ, но привечер ще има виделина (Зах. 14:7). Виждате ли? Мрачен ден с организациите и т.н. Но по-късно, в последните дни Той е поставил отворена врата. Исус е казал: „Аз Съм вратата“.
Чували сте Го да казва: „Аз Съм пътя, истината и живота. Аз Съм вратата и светлината“. Знаете ли, че е казал: „Тесна е портата и стеснен е пътят“?
Думата „strait” в английския език има нещо общо с водата. Но ако се напише straight – това значи „направо“. Така че би могло да се каже също „водата е вратата“, а пътя е тесен. Тогава какво би била тази вода? Вратата. В името на Исус Христос пътя води през водата. Водата е вратата, през която в името на Господа Исус Христос влизаме.
19
Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и (с поглед към Голгота) ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви… (а някои твърдят, че било само за апостолите) на всички далечни колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.
Това обещание важи за всекиго, който приеме тази рецепта. Абсолютно сигурно…
Недейте да казвате: „Аз ще стигна там по друг начин“.
Имало един, който се промъкнал там по друг път. Знаех те ли го това? Чели ли
сте я тази притча? Някой успял да влезе там по друг начин; там на изтока, по време на брачна вечеря… Утре ще го свържем това и ще говорим за сватбената вечеря. И тогава ще стигнем и до там как онзи мъж влезъл там по друг начин. Исках да го кажа сега, но ще го отложа за утре.
„Тесна е портата и стеснен е пътят“. Водата е портата, входът към Господ Бога. „Поставил съм пред теб отворени врата. Само Аз имам ключовете. Аз Съм Единствения, който може да отваря, Единственния, който може да даде откровение. У Мен са ключовете“. Така ли е?
„Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец. Всички, които Ми ги е дал Отец, ще дойдат при Мен“.
Никой не може да бъде спасен, единствено чрез Исус Христос. Не чрез някаква църква, или организация, не чрез някакъв свещенник, или чрез папата, а само и единственно чрез Исус Христос. В Него е ключа. Той е единственния, който може да го направи. Какъв ключ има? Давидовия ключ. В Хилядолетното царство, което е пред нас, Той ще седи на Давидовия трон.
У Когото е Давидовия ключ; който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой не отваря.
Освен Мен никой не отваря и освен Мен никой не затваря.
Как става това? Как може някой да разбере, че Той е Христос? Само когато
Самият Той се изяви на съответния човек. Виждате ли, Той Сам се открива. В Него е ключа. Може да отвори, а може и да не отвори.
„У Мен е ключа от вратата. Аз Съм вратата. Аз Съм пътя. Аз Съм истината. Аз Съм светлината. Аз Съм Алфа и Омега. Аз Съм Първия и Последния. Аз Съм Отец, Аз Съм Сина, Аз Съм Святия Дух. АЗ СЪМ! Не Аз Съм бил, или Аз ще бъда. АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ. Всичко във всичко. АЗ СЪМ значи че сега живея във всички векове. АЗ СЪМ. Винаги СЪМ бил и винаги ще бъда. Той е Този АЗ СЪМ“.
„Аз имам Давидовия ключ за царството. И никой не може да затвори“. Седмия стих свидетелства за това, че у Него е Давидовия ключ и че никой не може да затвори.
Сега бързо ще погледнем какво още има там.
….Понеже имайки само малко сила…
20
Той е казал на тази малка група, че силата ѝ е малко. Какво значи това? Както човек, който е бил мъртъв и отново е оживял, постепенно идва на себе си, така и вие, след като сте излезли от тези стари, мъртви установения на вяра и всичко останало, събудили сте се отново за живот и сте дошли на себе си.
„Макар, че силата ти е малко, Аз Съм поставил пред теб отворени врата“.
След като излезли от системата на папата, на лутеранството, на методистите и от
всички останали неща, Той казва: „Поставих пред теб отворени врата…. но имаш малко сила“; какво ще направиш? Вратата е пред теб. Можеш или да влезеш, или да излезеш. Както поискаш. „Силата ти е малко, точно си се събудил за живот и си влязъл“.
Така е било с църквата в началото.
Внимавайте в края на периода на Лаодикия, там отново се споменава за дела.
Искам да ви го покажа, за да разберете, че се отнася за църквата между тези периоди. Когато стигнем до периода на Лаодикия, там на края също се казва: „Зная делата ти…“ Какво значи това? Става въпрос за делата и за трона на сатана. Какво е трона на сатана? Виждате ли, отоново се насочваме към деноминациите.
Вие, „Аssembllies оf God”, „Репtecostal Оneness“ и „Сhurch оf God“‘ (това са трите най-големи петдесятни течения), не виждате ли, братя, какво сте направили? Върнали сте се директно към това, което Бог ненавижда и сте унищожили братското общение. Вижте „Аssembllies оf God”. Всред тях се намират най-милите хора на света. Погледнете на „United Репtecostal Сhurch“. В целия свят няма да срещнете по- любезни хора от тях. Същото може да се каже и за „Сhurch оf God“. Обаче заради своите организации те са в непрекъснати дрязги, и непрекъснато говорят едни срещу други. Това е срамота!
Едно нещо Бог ненавижда най-много. Когато има разделение между братята. Да. Това го правят организациите. Сеят разкол между братята. Ние би трябвало да преодолеем тази пропаст между нас и да кажем: „Ние сме братя“.
Ние не сме разделени.
Ние сме едно тяло;
единни в надеждата и в учението (учението на Библията),
единни в любовта.
Много я обичам тази стара песен: „Напред, войници на Христа“. Така е.
В края на периода на Лаодикия отново са се върнали към делата. Петдесятното
движение е станало деноминации. Ще проследим стих 15 и ще видим дали е така.
Отбелязъл съм си Откровение 3:15 В този стих се казва същото: „Зная делата
ти, че не си студен, нито топъл“.
Това показва, че те са се върнали отново към началните си дела. Отвърнали са се
от силата и са се превърнали в петдесятни деноминации. Това можем да го разберем от този петнадесети стих.
В прехода между тези два периода, между двата периода на учението на
21
деноминациите на николаитите, те са получили малко сила — между двата периода на деноминационо учение на николаитите. [Брат Бранхам се обръща към схемата; същата е в началото на текста]. Когато лутераните са се сформирали, отново са се върнали към николаитсвото, направили си арциепископи и подобни неща, след това е излязъл Уесли. Но и в този период са издигнали арциепископа в Кентърбери, също и различни велики мъже в църквите, които казвали „О, ние сме това …“
И тук, в периода на петдесятните, отново се връщат към тези неща, то ест към учението на николаитите, с всичките си големи деноминации. Обаче помежду тези два периода Той отваря врата и дава на църквата малко сила, точно толкова съживление, колкото да могат да си вдигнат главата, за да видят къде стоят и за да могат да получат откровение.
Прилича малко на човек, който е получил нокаут. Вдига бавно главата си и започва да се оглежда насам, натам. Тази нощ сънувах един сън. Чарли, чуствах се все едно, че бях застрелял катеричка, която е паднала от клона. После видях една стара жена, която ми беше много ядосана и застрашително се приближаваше към мен. Тази катеричка имаше около врата си тънка бяла верижка. Там лежеше и едно малко момче, няколко пъти мръдна главата си, погледна ме, и после стана и с всичка сила побягна в гората. Знаете, че тази стара жена можеше да представлява и църквата. Тя се опитваше да ме задържи, но аз и се изплъзнах. О, светлината беше много слаба, но беше достатъчна, за да мога да разпозная нещата. Вървях по улицата, но тя се опитваше да ме спре. Аз бързо завих с моя „Форд“. Зад мен имаше път. Видимоста беше много слаба, но аз се впуснах в тази посока. И така избягах.
„Имаш само малко сила. Използвай я, за да можеш сега, в това полувреме да отстъпиш от деноминациите“. Забелязахте ли, че те са се държали за Словото Му? Вижте как продължава този стих: „…имайки само малко сила, пак си упазил Моето Слово…“
Упазил си Словото Ми. По този начин са получили силата. Те са получили откровение. Получили са Библията, която започнали да печатат по времето на Лутер. В периода на Уесли също са получили Слово и са го упазили. Щом като получили откровението на Исус Христос, че Бог се е появил всред нас в плът и откровението за кръщението на името на Исус Христос, веднага се покръствали. Да! Така са получили името Му. Толкова е ясно, дори по-ясно, отколкото като четем вестници. Тези неща не можете да ги отречете, защото е написано в Библията, а и историята го потвърждава. Така са получили Неговото име. Това е станало около 1908, 1910 и 1912 години, точно когато е започнала петдесятната църква и когато е слязъл Святия Дух.
…И не си се открекъл от името Ми.
О, това го обичам много. В Него е Давидовия ключ, държи Своето Слово и ни
пренася н Своето царство. Било е открито името Му. Те са излезли от църквата, която на име е била жива, но всъщност е била мъртва, и са влезли в църквата, която е получила името Му, и с това е получила и живот. Излезли от тази мъртва формула „Отец, Син и Святи Дух“. В изговарянето на тази формула няма никакъв смисъл. Всичко е дадено чрез откровение. Цялата Негова Книга е написана чрез откровение.
22
Това и истината! Той се открива Сам.
Той е казал: „Кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух“(Мат. 28:19).
Кое от тези имена искате да използвате? Повечето от църквите на троицата кръщават така: „В името на Отца, в името на Сина и в името на Святия Дух“. Това дори и не е написано в Библията. Там се казва „в името“ — в единствено число, а не в „имената“. Става въпрос за името на Отца и Сина и Святия Дух. Добре. „Отец“ не е име. „Син“ също не е име. И „Святия Дух“ не е име. Какво е това тогава? Нещо, в което няма живот. Това не са имена, а мъртви титли.
Открива ни го живота на Христа. Петър го е разбрал. Стоял е там и е държал в ръцете си ключовете от царството. Небесното царство е в Святия Дух. Той е притежавал ключовете от небесното царство. С други думи: откровението, защото Исус му го е казал. О, брате, не го ли виждаш? Петър е бил благословеният с откровението на истината. Стоял е там и е чул Исус да казва: „Идете, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух“.
Петър е знаел, че има ключовете. Имал е откровението какво значи това и е знаел, че нито „Отец“, нито „Син“, нито „Свят Дух“ е име. Той е знаел кое е името и е казал: „Кръщавам ви в името на Господ Исус Христос“. Амин. Това е истината.
Последната глава от евангелието на Матей можем да го четем като любовна история. Знам, че вие, дами не го правите това. Но може да сте го правили, когато сте били млади девойки и още не сте били вярващи. Може би сте чели само края на книгата: „И така Джон и Мери заживяха щастливо“. Но после идва въпроса: „А кои са всъщност Джон и Мери?“ Има само една възможност да се разбере. Като се прочете цялата книга от начало.
В последната глава на евангелието на Матей, и последните стихове Исус казва: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“.
След като „Отец“ не е име, „Син“ не е име и „Святи Дух“ не е име, в такъв случай ще трябва да се върнете в началото на книгата, за да го разберете. Ще го намерите в първата глава на евангелието.
Бих искал да дам тази илюстрация, понеже е възможно тук да се намира някой, на когото това още да не му е ясно. Бъдете внимателни. [Брат Бранхам обяснява с помощта на три предмета]. Това е Отец, Това е Сина, а това е Святия Дух. Много внимавайте. Отец, Син, Свят Дух — така го е казал Исус в Матей 28:19. Това представлява Отца, това Сина и това Святия Дух.
Така, че това е Отеца на Исус Христос. Така ли е? Сега ще четем в Матей първата глава, за да видим какво е написано там и да разберем кой е бил Този, който е казал: „Идете и учете всичките народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух“.
Първата глава на евангелието на Матей започва с родословието: „Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама. Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова…“
И така продължава до 18ти стих.
23
Ще четем стих 17: „И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; От Давида до преселението във Вавилон четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа четиринадесет рода“.
Четете ли заедно с мен? Сега слушайте внимателно.
„А рождението на Исус Христос беше така: след като майка Му Мария
беше сгодена за Иосиф, преди да се бяха съединили, тя се намери бременна от Светия Дух“.
Така ли е написано? От кого е забременяла? [Събранието отговаря: „От Святия Дух”].
Аз мислех, така се твърди, че Бог е бил Негов Отец. Но ако Святия Дух е друга личност, а не Отец, в такъв случай Той има двама Отци. И какво се получава тогава? Извънбрачно дете. Вие може би ще кажете: „О, това е печатна грешка“. Добре.
„А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: „Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото зачнатото в нея е от Святия Дух“.
Всяко нещо трябва да бъде поставено върху двама, или трима свидетели. Така че Неговия Отец е бил Святия Дух. Обаче Той е казал, че Неговия Отец е Бог. Ако това са две различни личности, кой от двамата е Неговия Отец? Виждате ли как сами се оплитате? Висите в праздно пространство. Сега би трябвало да признаете, че Святия Дух е Самият Бог. Така че сега имате вече двама, вместо трима. Да четем нататък:
Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус. защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа, чрез пророка, който казва „Ето, девица ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил, което значи Бог с нас.
Та какво е значи Неговото име? Кои са Джон и Мери, които после живели щастливо? Как е името на Отца и Сина и Святия Дух? Когато Исус се е родил на земята, бил е Христос, Господ. Когато е бил обрязан на осмия ден, дали са Му име Исус. Това е Исус Христос, Господ Исус Христос.
Той е бил Господа! Когато се е родил, това е било Христос, Господ. После е получил името „Исус“. И така, Той е бил Исус Христос, Господа. Точно това е било открито на Петър. Той е знаел кои са Джон и Мери и е разбрал какво се е имало впредвид, когато е било казано: Кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух. Могло е да му бъде открито, защото Исус е знаел, че Петър има дар на откровение. Знаел го е, защото предварително вече Му е било открито чрез Духа отгоре. Когато Бог види, че човек приема откровенията, които идват отгоре, тогава може да му има доверие и да го използва. И после му се дава откровение. Защото Исус е казал, че това никой не може да го открие, освен Отец. Това може да го направи само Бог. Той е знаел, че Петър е бил свързан с Духа.
Петър е получил откровение и затова е излязъл напред и е казал:
24
Покайте се и нека всеки един от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете.
Само няколко дни преди това Исус е казал на Петър относно откровението Кой е Той: „На тази скала искам да поставя Своята църква и портите на ада няма да и надделеят“. Той е казал: „Сега ти казвам на теб: Ти си Петър…. Аз искам да ти дам ключовете от Небесното царство. О, Аз искам да ти дам ключовете от Небесното царство, и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето.
В деня на Петдесятница, при раждането на църквата десет дни след като Исус е казал: „Кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух“, Петър се е изправил, защото чрез духовно откровение той е разбрал, че „Отец, Син и Свят Дух“ не е никакво име. И никой не е поучавал по друг начин до периода на възникването на католическата църква, а всеки един човек, който е кръстен „в името на Отца и Сина и Святия Дух“ фактически е покръстен в католическата вяра, но не е покръстен с истинското християнско кръщение. Но онзи остатък никога не го е направил.
На Петдесятница всички са били изпълнени със Святия Дух, говорили са на езици и са се държали като пияни. И наистина са били пияни — пияни с новото вино, което е дошло от небето. Когато всички ликували и хвалели, станал Петър и казал: „Тези мъже не са пияни, както си мислите, но тук се изпълнява пророчеството на пророк Иоел: „Аз ще излея Духа Си“.
Тогава те попитали: „Какво трябва да направим, братя?“
Това е правилния въпрос. Как да го получим? Кой има ключовете?
„Ела тук Симоне, ти имаш тези ключове. Извади ги. Какво ще отговориш?“
Замислете се върху това. Исус Христос е казал: „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето“. Ако Той е Бог, Той трябва да изпълни Словото Си.
Вие, католически свещенници, покажете ми сега вашето прощение на греховете.
Един път един католически свещенник ме попита: „Исус не е ли казал, че на
когото простите греховете, на него са простени”?
Отговорих му: „Да, казал Го е“.
И „на когото ги задържите, на него са задържани“?
„Да“.
„Значи на когото ги простите, на този са простени, а на когото не ги простите, не
са му простени“.
Аз му отговорих: „Точно така е казал“.
Тогава той попита: „В такъв случай Христос не е ли дал на Своята църква власт, а ние като Негова църква можем да прощаваме греховете на земята?“
„Да, направил го е“, отговорих му. Ако им простиш както са го направили тогава
те, в такъв случай съм съгласен с вас“. И продължих: „А как са им простили?
25
Наредили са им да правят някакво покаяние, или нещо от този род, както правите вие? Не, господине, Петър е казал: „Покайте се!“ Това е ключа. Покайте се и нека всеки един от вас да се кръсти в името Исус Христос за прощение на греховете и ще приемете този дар Святия Дух. Този ключ отваря на земята, отваря и на небето. Това
е!
Поради същата причина Павел е попитал онези, които са били покръстени от мъжа, който е покръстил и Исус: „Приехте ли Святия Дух, когато повярвахте?“ (Деяния 19:2).
А те му отговорили: „Даже не сме чули дали има Свети Дух“.
Тогава той ги попитал: „А в какво…?“ Обърнете внимание на тази гръцка дума,
тя значи „Как сте били покръстени?“
„А те рекоха: В Иоановото кръщение“.
Павел им обяснил, че това кръщение вече не е валидно, и небето вече е затворено за него. Казал им е, че трябва да се покръстят в името на Исус Христос. И те, щом чули това се покръстили в името на Исус Христос. После е положил ръце на тях, и Святия Дух дошъл върху тях и те говорили на езици и пророкували.
О, брат, само така можем да се върнем в началото. Това е отворената врата, която се е отворила. Потвърдено е дори и географски. Вечерната светлина свети. Това е Словото.
Бихме могли да говорим за това часове, но ни остават още само 15 минути, за да вземем около 35 точки, които ни остават. Явно, че някои ще останат за утре. Днес няма да смогнем да се занимаем с всички тях.
Да четем нататък:
…и никой няма да затваря. Понеже имайки само малко сила, пак си упазил
Моето слово и не си се отрекъл от името Ми.
Ето го! Не си се отрекъл от името Ми! Това име е било открито. Те са се
отделили от старата мъртва деноминация на Сардис и са влезли в живата църква.
Обърнете внимание какво пише в девети стих. Много е важно.
Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
Този текст би ни стигнал за цяла вечер. Малко ще се задълбочим в него. Той е говорил към тях. След продължително време те отново са познали името Му, влезли са през отворената врата Исус Христос, приели са Словото на живота и са били изпълнени със Святия Дух. И тук Той говори за сатанинската синагога.
Дайте да се върнем към Откровение 2:13, в периода на Пергам. Искам да ви покажа за какво става въпрос фактически. За деноминациите.
Зная къде живееш — там, където е престола на сатана…
ЕТО го! Там църквата на николаитите е станала деноминация. Внимавайте
защото ще ви покажа, че тази синагога с била цьрквата-деноминация. О, брате.
26
Синагогата на сатана. Това значи, че делата на деноминациите са от дявола. Това не се отнася за християните, които са в тях, а за самата деноминация. Забелязахте ли какво казва Той? „Които наричат себе си юдеи, но не са, но лъжат“. Замислете се към кого говори този голям ангел. Към последната църква, която е минала през тази отворена врата между двата последни периода.
Кой е поучавал в първия период на църквата? Павел. Ще прочетем Римляни 2:29, за да видим кой е юдеин, за да видите, че това не е някаква моя представа.
Но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязването е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Него.
Кой е юдеин? Християнин, изпълнен със Святия Дух. Знам, че в периода на освещението казвате, че бихте приели Святия Дух. Те твърдят, че имат Святия Дух, но никакви чудеса и знамения не ги следват. Затова Той казва: „Те лъжат“. Защото: „…тези значения ще придружават повярвалите“. Вие не можете да Го направите лъжец.
Ето, давам ти някои от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, които казват, че са християни, пълни със Святия Дух; от синагогата, от организацията, които казват, че са приели Святия Дух и са направили от това деноминация. А освен това още не са приели това откровение. Говоря към тези, които твърдят, че са юдеи, евентуално християни, но не са, а лъжат:
…ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
Сега бихме могли да започнем темата за утре сутринта „Неразумните девици“. Можете ли да го видите? Кога ще стане това? В края на времето. Когато са излязли, били са оправдани чрез вяра, както е проповядвал своята вест Мартин Лутер. Преживяли са и освещение, но не са познавали „отворената врата“. Разбирате ли го? Били са оправдани чрез веста, която е донесъл Лутер и в периода на Уесли са били осветени. Много от тези Назарейски, Свети пътници, методисти и т.н. водят чист и добър живот и си мислят, че имат Святия Дух. Обаче, когато чуят някого да говори на езици, присмиват се и казват, че това е от дявола. Брате, ако правиш това, слагаш печат на погублението си. Богохулсваш срещу Святия Дух, което е непростим грях.
Вие казвате: „О, ние принадлежим към “First Church“. Не ме интересува към кои църкви принадлежите. Това няма нищо общо с Божието Слово, към което не може да бъде прибавено нищо, и нищо не може да бъде отнето.
Сатанинската синагога! Надявам се да не съм ви ранил. Не обичам да говоря така, но нещо в мен ме кара да го правя. Не знам защо го правя. Вие знаете, че самия аз не искам да го правя. Чуствам се зле, когато говоря тези неща, но трябва да го кажа. Нещо вътре в мен ме ръководи.
Не обичам да мъмря жените. Чуствам се ужасно, когато видя жена да плаче. Въобще не искам да коригирам жените, но има нещо в мен, което ме кара да го правя. Не мога да понасям неморалните жени. То е вътре в мен. И това е Святия Дух.
Гледам в Словото и казвам: „Господи, ако някъде греша, моля Те покажи ми
27
къде. Недей да допускаш да правя нещо само за да го правя, защото аз обичам тези хора. Ти го знаеш. Не ми позволявай да обиждам някого. О, Боже, Ти знаеш, че не искам да го правя“.
И после Святия Дух започва да действа и казва: „Стой върху Словото, дръж се здраво за него, дръж се само за Словото!“‘
И аз отговарям: „Да, Господи, Ти си моя най-добър приятел. Ти си единствения, най-добър мой приятел, който ще ми помогне, когато живота ми свърши. Затова се държа здраво за Теб, Господи“.
Така е с мен. Не искам да ви обиждам. Моля ви, не ме разбирайте погрешно, когато съм така твърд към организациите. През целия си живот, още преди да ги знам тези неща, съм воювал срещу тях. Никога не съм им се доверявал и никога не съм се присъединил към някоя от тях. Да! Благодаря на Бога, Който ме е предпазвал от това.
Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи (които твърдят, че са изпълнени с Духа) а не са, но лъжат – ето, ще ги накарам да дойдат и да се преклонят пред нозете ти…
Знаете ли какво е станало, когато онези десет девици са се пробудили? Как са характеризирани? Десет са излезли да посрещнат Младоженеца. Така ли е? Пет от тях са били разумни и са имали масло в светилниците си. Колко от вас знаят, че маслото в Библията е символ на Духа?
Не може да се каже, че едните са били осветени, а другите — не. Всички са били осветени. Обаче петте от тях са били разумни, имали са мъдроста на откровението за да намерят отворената врата и да бъдат изпълнени със Святия Дух. Те са имали масло в светилниците си. Другите са нямали. Когато се събудили всички, неразумните дошли при разумните и ги молили: „Дайте ни от вашето масло на Святия Дух. Дайте ни малко и на нас!“ „Съжалявам, сестра, но ще ми стигне само за мен. На мен не ми липсва нищо. Иди да се молиш“. И докато те отишли да си набавят масло, Младоженеца дошъл и тези, които са били готови, влезли на сватбата. Останалите останали отвън и ще минат през голямата скръб. Ще видите, че ще трябва да минат през голямата скръб. Ще говорим за това утре, защото иначе днес много ще закъснеем.
Да отидем нататък. Оказало се е, че лъжат, защото са нямали Святия Дух. Искам да спомена още нещо, докато сме тук заедно. Както казах снощи, Юда Искариотски е бил син на погибелта (Йоан 17:12). Той се е родил като син на погибелта — така пише в Библията. Исус Христос се е родил като Божия Син. Бог е бил в Христа. Така ли е? [Събранието казва: Амин.] Сатана е бил в Юда. Ако Той, Божият Син, се роди като човек (въплътен Божи Син), то сатана се е втелил в сина на погибелта.
Проследихте ли го това; той се е присъединил към Исус и е станал един от тях. Станало е така, за да може във всеки един период да заблуждава църквата. Исус говори за сатанинската синагога. О, това обижда ли ви? Те са сатанинска синагога. Това е Юда, който се прави на християнин.
Кое е било най-важното за Юда? Парите. И днес парите са решаващи за много
28
неща. Вижте как сега „Assemblies of God“‘ строи църковна сграда за шест милиона долара, а същевременно поучава, че Исус скоро ще се върне. Те казват: „Бомбите вече са готови. Могат да ни унищожат всеки момент“. Но същевременно строят сграда за шест милиона долара! О, горко! Забогатяха и нямат нужда от нищо. С това ще се занимаем утре сутринта, ако даде Господ.
Забележете колко са големи тези сгради и тези организации. Внасят парите си и стават мултимилионери. Стават финансови магнати и взаимно си дават пари назаем. Говоря за християнските общества. Брате, това изобщо не ми звучи апостолски.
Петър е казал: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина…“ Той е имал откровение. „В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи“.
Така че вече установихме, че те са принадлежали към сатанинската синагога. Как е могло да стане това? Вижте Юда. Във времето, в което е излязъл Исус, появил се е и Юда. Това идвало ли ви на ум? Когато Исус е напуснал тази земя, изчезнал е и Юда. Приблизително по времето, когато Святия Дух е дошъл, върнал се и Юда – духа на антихриста, за да действа в синовете на непокорството, които не се интересуват от Библията, а от деноминациите. Те са си направили синагога. Исус казва, че това е сатанинска синагога, която още тогава е започнала да действа. [Брат Бранхам се обръща към схемата; същата е в началото на текста].
Как е започнала да действа? Чрез организацията. Същото е станало и тук. Сатанинска синагога! Разбрахте ли го това?
Той ги е нарекъл сатанинска синагога.; а те твърдят, че са изпълнени със Святия Дух. Как могат да го твърдят?
Когато Юда е бил на земята, срещнал се е с Исус. Дал е свидетелство, че вярва в Исус и е станал касиер. Грижел се е за парите. Така ли е? Това всички го знаете. Ако е вярвал в Исус, в такъв случай е приел прощение на греховете. Така ли е? В Римляни 5:1 четем: „И тъй, оправдани чрез вяра…“
Исус се е молил за това в Йоан 17:17: „Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина“. Той е бил Словото.
Той им е дал власт над нечистите духове; да излязат, да изцеляват болни, да изгонват демони и да правят чудеса и знамения. Когато се върнали, Юда е бил един от тях. Сега вие, Назаряни и методисти, внимавайте добре. Те са се върнали радостни, ликуващи и хвалещи Бога затова, че и демоните са им се покорявали. Обаче Исус им казал: „Не се радвайте от това, че ви се покоряват демоните, а се радвайте, че имената ви са записани в книгата на живота в небесата“.
Юда е бил един от тях. Само така е могъл да подлъже църквата. Вървял е дълго с тях, но когато се приближила Петдесятница, показал е истинското си лице. Същото нещо е направил и при лутераните, при методистите, назарейските, Божията църква и при всички останали. Те са вървяли до освещението, но когато се е стигнало до кръщението със Святия Дух, с говоренето на езици, с чудесата и знаменията, те са го отрекли.
Те ще ви защитят, когато стане въпрос за Божието изцеление. Естествено. И
29
Юда го е правил. Но днес на много от това, което можем да срещнем по улиците, му се казва събрание с изцеление. Стоят там по два часа и се заканват: „Ще ви изгори реколтата, ако не дадете 60 долара“. Стават най-различни такива неща. Всичко това е от дявола. Със сигурност. От цялото си сърце вярвайте в Божието изцеление, но тези прийоми са от дявола. Изобщо не гледам на това колко неща можете да правите, или колко Юди има всред вас, които изгонват демони.
Исус е казал: „В онзи ден мнозина ще дойдат и ще кажат: Господи, Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име ние направихме много велики дела?“ „Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:22,23).
О, брате, тесна е портата и стеснен е пътя, и малцина са ония, които ги намират. Говорим за тях, защото в този последен период те ще бъдат много малко.
Моля ви, братя мои, приемете го това. Недейте да си мислите, че просто съм се изправил тук да си приказвам. Що се отнася до мен, и аз бих могъл да пристъпя към компромис и да кажа: „Ще изберем „Assemblies of God’, или някое друго движение. Ще се присъединим към тях и ще вървим с тях“. Обаче, брате, горко ми ако бих го направил. Горко ми! Трябва да се пазя от това. Бог би ме изпратил в пъкъла, ако го направя. Сто на сто. Дори и ако би се наложило да запечатам това свидетелство със живота си, пак не бих го направил, защото има нещо в мен. На този свят не мога да правя нищо друго. Знам, че това е истината. Аз трябва да стоя за тази истина. А зад това стои Библията. Организациите са против това, но Библията го доказва, че е истина. Всяко човешка дума е лъжа, но Неговото слово е истина. Това е истината. Останете върху нея.
Ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.
Сега искам да ви обясня, че това не се отнася до времето на методистите, за което говорим днес. Това е времето на прехода. Готови ли сте да слушате нататък? Тогава слушайте.
Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя теб (малкия остатък) от времето на изпитанието.
За църквата ще дойде време, в което или ще трябва да се присъедините към някоя от тези организации, или ще трябва да търпите. Или ще се присъедините към някоя организация и ще приемете белега на звяра, или ще трябва да заемете позицията си. Вие се организирвате, или встъпвате в някоя деноминация, което е белега на звяра. Това е бойкот.
Изпитанието ще дойде върху цялата земя.
Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не отнеме никой
венеца.
Това голямо изпитание, което ще дойде върху жителите на земята ще премине в
30
голямата скърб. Веднага ще го разгледаме това. В дните на Уесли не е имало никаква скръб. В кой период се намираме сега? Коя е тази отворена врата пред нас? Тя се отворила в прехода на Филаделфия, и периода на Лаодикия — периода, в който точно сега се намираме. И това малко място тук, през последните 35–40 години беше отворена врата за хората, през която могат да влязат. Бог ще изведе остатъка и ще го запечатли. Останалите ще продължат напред и ще бъдат хладки, така че Той ще трябва да ги повърне от устата Си. Работата ще бъде съкратена. Църквата ще отиде горе; и тук идва антихриста, за да унищожи всичко. Всичко е точно, и е според цялата Библията.
Тук ще се появят неразумните девици. Тук е доказано, че последното съживление в периодите на църквата ще я върне обратно към Петдесятница. Останалите влизат в голямата скръб, която ще настане; тя не е настъпила по времето на Уесли.
В стих 11 четем за венеца:
Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой
венеца.
Какво значи венец (корона)? Тя е доказателство за това, че стоите над някого.
Вие сте коронуван като цар. Ние сме Божии деца, които получават корона (венеца) на вечния живот. Мястото, на което ще царуваме е земята. Той ни е направил царе и свещеници на Бога. Така ли е?
Погледнете Новия Ерусалим. Земните царе ще донесат там славата си. О, това е превъзходно. Ако искате, приемете го. Виждате ли, те ще светят като звезди в короната. Превъзходно е описано в Даниил 12:3, можем да го прочетем. Некада отворим книгата на Даниил, и да четем от 1 стих, глава 12:
И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народа същестува до онова време. И в онова време твоите люде ще се отърват – всеки които се намира записан в книгата. И множеството от спящите в пръста на земята, ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлоста на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове.
О, брат, това е твоя прекрасен венец (корона) на вечния живот. Венеца на вечния живот.
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; и той няма вече да излезе вън…
Ще побързаме, защото много закъснях. Но утре сутринта можем да поспим по- дълго. Майки, оставете ги да поспят по-дълго. Вие ставате по-рано, защото за бащите ставането е по-трудно. Станете малко по-рано, направете им кафе и те ще имат добро настроение.
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; и той няма вече да излезе вън…
31
В състояние ли сте да слушате още малко? Знам, че много е горещо. И тук, на мястото, на което стоя е много топло.
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог…
Стълб е основа в храма на Бога. В храма на Моя Бог, или в дома на Моя Бог.
Стълба е част от основата. Това са тези, които са чули Словото, взели са го при сърце и са се върнали към основата.
Ще прочетем в Ефесяни 2:19. За да разберем правилно как са били нещата в началото, трябва да се върнем към църквата в Ефес. Там Павел е основал първата църква. Тогава ще разберем къде се намираме. Добре, да видим какво се е имало впредвид тогава с тази основа и какво е казал Павел по този въпрос на църквата в първия период.
Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус, върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
Всички са влезли чрез Исус — Вратата.
Който победи, ще го направя стълб. С други думи, ще стане част от основата.
„Какво ще Му дам? От самото начало му давам учението на апостолите и пророците и ще му дам откровение“. Какво са казвали за Него пророците?
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечноста, Княз на мира (Ис. 9:6). Това са го казвали апостолите и пророците.
„Който победи всичките сатанински синагоги, ще бъде освободен и ще мине през вратата, и Аз ще го направя стълб в храма на Моя Бог“.
„Аз ще бъда основния стълб, в абсолютно единство с Божието слово“. О, това го обичам, брате. Това е чудесно. Може да ви изглеждам малко странно, но аз се чуствам много добре.
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; и той няма вече да излезе вън…
Какво значи това? Ако е стълб, то повече никога не може да бъде изваден навън. Принадлежи към Невястата. Така е.
Павел е поучавал в Ефес, първия век на църквата, още по времето на апостолите. Един момент. Ако станете стълб… За това имам още едно място в Библията, което искам да ви покажа, преди да поговорим още за Невястата. Ако станете стълб, ще трябва да се върнете към началото, към периода, в който Павел е поучавал в Ефес.
Павел, ангела на църквата в Ефес, в нейното начало е поучавал там и е положил основата. Тези, които са били покръстепи по друг начин е трябвало още веднъж да се покръстят в името на Исус Христос. Това можем да го прочетем в Деяния 19. В Галатяни 1:8 е написано: „Но ако и сами ние, или ангел от нвбвто ни проповядва друго благовестие освен онова, което ви пропоядвахме, нека бъде проклет“.
32
Те са принадлежали към Невястата и са се намирали в храма. Отиваме в Откровение 7, за да видим дали наистина са били Невястата. Най-напред там четем за остатъка на Израел, онези 144 000, които ще бъдат запечатани.
Ще започнем от стих 9. Там е описано петдесятно събрание. Първата част на тази глава се отнася до Израел, за тези 144 000, които ще бъдат запечатани. За това ще говорим утре сутринта.
След това видях едно голямо множество, което никой не можеше да изброи….
Запомнете, че до осми стих се отнася за Израел, служителите на храма. Ако иска Господ, за това ще говорим утре сутринта.
Виждате ли, от всички дванадесет племена ще има запечатани. Общо 144 000. Това се отнася до децата на Израел. Йоан ги е познавал всички, защото е бил евреин.
След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.
Това са тези, които са умрели, които са били разкъсани от лъвовете и т.н. Защото от евангелието на Святия Дух непрекъснато капе кръв. Хиляди и хиляди малки деца, чиито глави са били счупени по улиците стоят там, облечени в бяло и държат палми в ръцете си.
И викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, те се поклониха Богу…
Слушайте, това не ви ли изглежда като петдесятно събрание?
Казвайки: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит,
сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин! Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са?
Като евреин, Йоан е познавал дванадесетте племена. Но кои са тези? Облечени са в бели дрехи. Откъде са дошли? Не са нито от племето на Вениамин, нито от другите племена. Йоан не е знаел кои са те.
И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седещият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
Може преди това да са гладували. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола ще им бъде пастир и ще ги зеведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Там е Той. Там е Невястата. Колко е прекрасно: Невястата.
33
Да видим какво казва Той тук. Да не го пропуснем. В Откровение 3:12 е написано:
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; и той няма вече да излезе вън…
Там стои Невястата с Младоженеца. Жалко, че нямаме време да се занимаем подробно с това. Но съм го подготвил за книгата, която ще се издаде. В Откровението е написано, че земните царе ще донесат славата си там. Прототип на това са Левитите, които са взимали десятък от всички останали племена. Те ще ходят там, за да се покланят, от новолуние до новолуние, от събота до събота. Какъв ден ще бъде! Добре.
Ще го направя стълб в храма на Моя Бог и никога няма да излезе навън; и ще напиша на него името на Моя Бог… Кое е името на Бога? Исус. Ако искате да го запомните — името е Исус.
В Ефесяни 3:14 е написано: затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята.
Всичко на небето и на земята носи името си от Него.
И ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от
небето от моя Бог.
Не го ли виждате? Всичко е обединено под едно име. Дано да можете да го
разберете. „АЗ ще напиша на него името на града на Моя Бог“.
Град. По-нататьк Той обяснява кой е този нов Ерусалим. Виждате ли? Новия
Ерусалим! Аз ще напиша на него името на новия Ерусалим. Църквата-Невяста е идентична с новия Ерусалим. Колко от вас го знаят това? Църквата-Невяста е новия Ерусалим. Вярвате ли го това?
Да четем в Откровение 21. Библията ни учи, че всичко трябва да е иследвано и доказано:
И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си.
Новия Ерусалим е църквата от народите —Невястата. Невястата е от народите и носи Неговото име. Той от народите си е взел народ за името Си. Ако не вярвате, че е така, ще прочетем Деяния 15:13:
И след като свършиха те да говорят, Яков вче думата и кача: Братя, послушайте мен; Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
С това бих искал да свърша. Накрая искам да подчертая, че това е Той.
И ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим…
Всичко е едно: Исус, Исус, Исус.
След сватбената вечеря Невястата става Негова жена. Тази вечер тук присъстват
34
много мили жени. Обаче само една от тях е моята. Тя носи моето име. Надявам се да сте го разбрали. Тя се нарича с моето име. Същото е и с Неговата невяста.
И ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.
В това сега не искам много да навлизам. Забележете: „Той“ е в единствено число. За момент ще прочетем Откровение 2:17:
Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.
Обичате ли Го? Нали е прекрасен!
Обичам Го, обичам Го, скъпият Божи Агнец!
Който ме е възлюбил и е умрял за мен на кръста на Голгота.
Много обичам след остра проповед да пея в Духа. И вие ли? О, колко обичам да
съм в Духа. Словото е паднало вътре и сега му е нужна влага на хвалението, за да започне да расте. О, обичате ли Го! Да вдигнем ръцете си и да пеем.
Обичам Го, обичам Го…
Нека да наведем главите си и да кажем:
Отче, обичаме Те, обичаме Те. О, колко много Те обичаме! И колко сме Ти
благодарни, Господи. О, нашите бедни, човешки сърца не са в състояние да изявят това, което чустваме, Господи. Ти Си ни умил в Своята Собствена кръв. Ние тук сме чужденци, Господи. Имало е време, когато сме обичали нещата от този свят и сме били вплетени в тях. Но Ти, в Своята милост Си слязъл, протегнал Си милостиво Своята ръка и Си ни изтеглил от мърсотията на греха, в която сме били. Ти Си ни избрал, умил, очистил, вложил си в нас нов дух и си ни дал усет за нещата, които идват от горе. О, колко Те обичаме, Господи! Господи, в това време на заблуда, ние нямаме нищо друго на този свят. Нищо друго не ни остава. Намираме се в края на времето. От Библията виждаме, че тези периоди са в края си. Ние сме на края. Всичко върви към края. Няма да мине много време и Исус ще се върне. О, Боже, запали сърцата ни. Не ни оставяй да седим тихи. Мисля за това, какво ли би си помислил онзи голям апостол Павел, ако тази вечер можеше да стои тук и да гледа всичките тези неща. Още преди развиделяване би се отзовал в затвора, защото би казвал на хората: „Пригответе се за завръщането на Господа“.
Господи, много от хората са болни в този час. Тук лежат кърпи и много молби. Моля, изцели всички, Отче. Ние знаем, че това е част от Твоето служение, което Си потвърдил като истина, която не се променя. Знаменията ще следват вярващите. Тогава са взимали кърпите от Павел и са ги полагали на болните. И нечистите духове са излизали от тях и те са били изцелявани, защото са вярвали в живия Бог. Подари ни го това и тази вечер, Отче. Аз ги предавам на Теб чрез Исус Христос.
Господи, сега се моля: вземи нашите души в Своите ръце. Очисти ни и ни умий,
приготви ни и ни направи способни, защото е писано, че Ти ще приемеш у дома
35
църква, която е без недостатък и без петно. Нека огъня на Святия Дух да изчисти всяка нечистота и всяко петно. Ние сме готови за идването на Човешкия Син.
Отче, моля се сега върху нас да дойде Твоето благословение. Бъди с нас в това хваление, Отче. Ние Те хвалим и тази вечер предаваме на Теб сърцата си. Амин.