Доний Донев
Коптски е езикът, който се е говорил в Египет за период от 3500 г. преди налагането на арабски, вследствие насилствена ислямизация. Думата „копт” произлиза от името „Аигипт[ос]”. Разликата между египетски и коптски е, че първият използва йероглифи, а вторият коптска азбука. Коптската азбука е съставена на базата на гръцката от 24 гръцки и седем демотически букви за звуците в коптския, които не съществуват в гръцкия. Широкото разпространение на коптския става, благодарение на коректната репрезентация на гласни букви – характеристика, която определено липсва в останалите египетски форми на писменост. Познатият днес коптски е фрагментиран език, съществуващ в различни диалекти като ахмимик, бохаирик, фаюмик, средноегипетски и сахидик, възникнали вследствие различните форми на управления в Египет.
Преводи на Новия Завет на всички, изброени по-горе диалекти, са запазени до днес. Съществуват няколко десетки сахидски и няколко стотин бохаирикски ръкописа. Бохаирикският превод е официалната версия на Библията, използвана от Египетската православна църква. На коптски е писано и нашумялото напоследък Евангелие от Юда.
Развитието на коптските библейски преводи се разделя на четири основни периода:
250-350 г. – предкласически опити за преводи
350-450 г. – класически сахидски преводи
450-1000 г. – унифициран сахидски превод
800 г. – бохаирикски преводи
Сахидски коптски версии
Сахидски коптски е езикът на най-ранните и най-важните коптски преводи. Използван е по-рано – още преди 3 в., от когато съществува ръкопис на Първото послание на Петър на коптски. Сахидски версии не винаги са съгласувани помежду си и няма явни доказателства за по-късни редакции с цел унифициране на текста. Използваните източници за превода на евангелията са определено александрйски, с изключение на евангелието според Йоан, преводът на който има тенденции за използване на западни текстови източници. Текстът на Деяния е също александрийски и определено се различава в Деяния 15:19 от познатите западни източници. За превода на посланията на сахидските са използвани отново александрийски източници като Павловите послания са със силно преобладаване на Синайския кодекс и P46.
Бохаирикски коптски версии
Най-старият запазен бохаирикски ръкопис е Бодмерски папирус III, който съдържа евангелието според Йоан преписано през 4-5 в. Поради многобройните разлики с останалите бохаирикски ръкописи, този препис се счита за прото-бохаирикски. От същото време датира и един сахидски препис на посланието към Филипяните, който е синхронизиран с някой бохаирикски идиоми.
Освен тези две копия, бохаирикски ръкописи датират от средата на 9 в. Предполага се, че общоприетият бохаирикси превод на Библията е завършен през 7-8 в. Общ преглед на запазените до днес бохаирикси ръкописи показва, че те се разделят на две главни групи: по-ранните от тях следват типично александрийски източници, докато по-късните използват или късни александрийски, или византийски източници.
Ахмимик коптски версии
Преводите на диалекта ахмимик са вероятно компилация от различни части на всички други версии. Запазените до днес фрагменти съдържат Матей 9, Лука 12-13, 17-18, Галатяни 5-6 и Яков 5, датиращи от 4-5 в. Съществуват и няколко междинни ръкописа, съдържащи Йоан 2:12-20:20, които съчетават ахмимик и средно-египетски характеристики и за това са наричани суб-ахмимик.
Фаюмик коптски версии
От тези версии са запазени значим брой фрагменти от преписи на евангелията и десетина на Павловите послания. Открити са фрагменти от късия и от дългия завършек на Марк. Фрагменти на Деяния и останалите послания са рядкост. Преводът на Деяния е правен от бохаирикски ръкописи, а версия на Откровение не е запазена до днес.
Средноегипетски коптски версии
Средноегипетските коптски преводи са представени от три ръкописа: пълен превод на евангелието според Матей (4-5 в.), copG67 съдържащ Деяния 1:1-15:3 (4 в.) и ръкопис на Павловите послания, от който са запазени 54 листа от оригиналните 150 (5 в.). Най-популярният сред тях е ръкописа на Деяния, който е съгласуван със западната текстова традиция.