Евангелските християнски общности

По-ранна по време, но не по-малко потресаваща е разправата с духовниците от
ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ християнски общности. Макар на пет крила –
баптисти, методисти, конгрешани, петдесятници и евангелисти – общността им,
Обединени евангелски църкви или Евангелските деноминации има в България свои
миряни от много десетилетия. Те са честни и лоялни към държавата ни граждани, а
техните духовници (пастори) са високообразовани и може би най-съвременни в
Христовото вероизповедание и с твърде културни по форма ритуали. Може би тъкмо това
ги прави и един от прицелите на атеистичната диктатура, защото акцията срещу тях
започва някъде по средата на 1948 г. Арестувани са всички по-влиятелни техни духовни
ръководители, включително председателя на Обединените евангелски църкви пастор
Васил Зяпков. Мъчителното, не, ужасяващото следствие им се води от следователи,
набрали опитност по инквизиторска жестокост от следствията на опозиционните деятели
през 1945-1947 г. За цели 6 месеца физически и психически тормоз напълно невинните
църковни служители са превърнати в глинени фигурки, които по сатанинската традиция
на ДС правят своите „самопризнания“ за извършен „шпионаж, клевети срещу народната
власт и подготовка за подривни действия“…
Както пише пастор Харалан Попов (с който лично се познаваме от Белене) в книгата
си „Изтезаван заради вярата си“, издадена 1994 г. месец преди да ги изкарат на съд,
безобразният им вид и състояние са поправени с по-усилена храна и медикаменти. А пастор Зяпков цели три години и след осъждането едва успява да се върне към нормално
поведение.
Процесът се насрочва чак през пролетта на 1949 г., а присъдите им са произнесени на
8 март същата година. Пастор Васил Зяпков, неговият заместник пастор Янко Иванов,
председателят на Обединените евангелски църкви Никола Михайлов и неговият
заместник пастор Георги Чернев са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и
конфискация на цялото им имущество. Пастор Харалан Попов и всички членове на
Върховния съвет от Обединените евангелски църкви са осъдени по 15 години, пасторите
Йончо Дрянов, Захари Райчев и Иван Ангелов – по 10 години и Ладин Попов и пастор
Митко Матев – на 6 години затвор.
С това болшевишката власт е „защитена“ и от тези смирени божи благовестители.
След това тя се заема да превземе отвътре и да опорочи тези деноминации. Въпрос е,
доколко е успяла…
Немалко от евангелските пастори са репресирани и извън тези, все пак огласени
процеси, чрез откарването им в лагери. Пастор Иван Игов от Варна още 1947-1949 г. е в
лагера Куциян и в близкия до него Богданов дол, а след това и в Белене. Сцени и моменти
на унижение и тормоз преживява и цялото му семейство, особено при едва допусканите
свиждания с него в лагерите. (Данните за тези случаи са от синът му Божидар Игов, който
сега живее във Варна и е неотстъпно във вярата на своя баща, който отдавна е покойник).
Много години затвор изтърпява и Тимотей Михайлов, също пастор, син на Н. Михайлов,
председател на Обединените евангелски църкви.
Твърде особен е и мъченическият път на пастор Тодор Енчев от с. Голец, Ловешко.
След съденето му и изпращането на лагер за земеделска антикомунистическа
конспирация през 1950 г. той според биографията му в книгата „От духовна смърт към
вечен живот“ чува евангелието и приема Христос за свой спасител и водител. Изпълнен
със светия дух, той дръзновено проповядва Христовото учение за мир и доброта. Към
средата на шейсетте години става пастор във втора евангелска петдесятна църква в
София. Неизповедими са и страданията на Кирил Шемков, адвентист съботянин, описани
в книгата му „Вяра зад бодлива тел“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.