УЧЕНИЕ В КОНТРАСТИ Доктрината на спасението
Библията съдържа много твърдения,които на пръв поглед изглеждат противоречиви.
Тя ни казва да бъдем и щастливи и тъжни,агресивни и смирени, зависими и незави-
сими,миролюбиви и воинствени. Защо е така? Отчасти,защото Библията ни снабдява с
възможността да реагираме по различни начини на вечно променящите се обстоятел-
сва и нужди. В Еклисиаст 3:1-4 ,Соломон пише:
„Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране;
Време за посаждане,и време за изкореняване посаденото;
Време за убиване,и време за изцеляване;
Време за събаряне,и време за градене;
Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене,и време за ликуване.“
Соломон продължава:“(Бог) е направил всяко нещо хубаво на времето му“(Екл.
3:11 ). По основателна причина Библията ни окуражава да събаряме и да градим, да
се смеем и да плачем, да изцеляваме и да убиваме.Духовната зрелост изисква да
знаем как да реагираме на тези контрастни истини.
ВСИЧКИ / НЕ ВСИЧКИ, КОИТО НАРИЧАТ ХРИСТОС „ГОСПОД“ СА СПАСЕНИ
Деяния 2:21 / Матей 7:21-23
Римляни 10:9 /
1 Коринтяни 12:3 /
Ние все още сме на вълната на съжъвлението,което започва в началото на 70-те
години.Хиляди хора наричаха Христос „Господ“ и твърдяха ,че са родени отново.Те
идваха от всички области на живота – забавление,спорт политика, бизнес.Но този
„духовен прелом“ накара много християни да гледат скептично. Много от хората,
които заявиха,че наричат Христос „Господ“ никога не оставиха техния стар, гре-
шен начин на живот. Други дават своите свидетелства,но говорят за Христос само
с неясни,неопределени термини. Те говорят за неговата любов,но знаят малко или
нищо за значението на кръста. И така, Християнин ли е един човек просто защото
нарича Христос „Господ“?
ВСИЧКИ,КОИТО НАРИЧАТ ХРИСТОС „ГОСПОД“ СА СПАСЕНИ
1. Петър каза ,че който призове името Господно ще се спаси(Д.А. 2:21).
2. Павел каза на римляните:“Който изповяда с устата си и повярва със сърцето
си,че Исус е Господ и Бог го е въскресил от мъртвите ще бъде спасен(Рим.10:9).
3. Павел каза,че никой не може да нарече Христос „Господ“,освен чрез Святия
Дух, което означава спасение(1 Кор. 12:3).
НЕ ВСИЧКИ,КОИТО НАРИЧАТ ХРИСТОС „ГОСПОД“ СА СПАСЕНИ
1. Исус каза, че не всеки, който Го нарича „Господ“ ще влезе в небесното цар-
ство(Мат.7:21).
2. Някои, които наричат Христос „Господ“ могат дори да пророкуват и да вършат
чудеса,но да не са спасени(Мат. 7:22,23).
3. Човекът,който нарича Христос „Господ“,но не изпълнява нещата,които Той каза
ще погине като човек,който строи къщата си на основа от пясък (Лука 6:45-49).
ОБЯСНЕНИЕ
Петровия цитат от Йоил,че „който призове името Господно ще се спаси“(Д.А.2:21)
и Павловото изявление,че изповядването на Исус като Господ донася спасение (Рим.
10:9) са уверения, че всеки който вярва в това, което Библията казва за Христа и
който Го призове ще бъде спасен. Убеждението и изповядването са в следствие ра-
ботата на Святия Дух (1 Кор.12:3). Възможно е обаче, да изговаряме верните думи
за Христос без никакво убеждение или разбиране. При това Исус предупреди, че ед-
но просто преминаване през всичко не донася спасение. Хората може да казват
„Господи,Господи“ само защото търсят благосклонност от някого.Те може дори да са
се увлекли в правенето на чудеса и изгонването на зли духове и все още това да е
чисто преструване (Мат.7:21-23). Истинската вяра произвежда покорство. Човек,
който никога не отива по-далеч от едно умствено убеждение или емоционално обеща-
ние, гради на пясък. Времето ще разкрие, че той просто експериментира с религи-
ята. Човекът, чиято вяра е истинска гради живот на подчинение върху основата на
твърдото му упование в Христа. Неговият живот ще се промени. Да,той все още гре-
ши. Но той признава грешките си и се връща при Господа. В сърцето си той приема
Христос като свой Спасител, приема това, което Библията казва за Христовата бо-
жественост и Негоовата мисия и иска да бъде с Него завинаги. Този човек е несъ-
вършен, но той е християнин.Той е изповядал Исус Христос като Господар.
АНАЛИЗ
Всички тези,които са водени от Святия Дух да признаят Исус Христос като Син на
Бога,които вярват в това,което Библията казва за Него,и които Го приемат като
Спасител са спасени,защото те казват „Господи,Господи“ по основателна причина.
Хората, които казват думите „Господи,Господи“ с егоистични цели или без да раз-
бират, какво Библията казва за Христос,остават в греховете си.
ПРИЛОЖЕНИЕ
За да „призовем името на Господа“(Д.А.2:21) искренно, ние трябва да знаем кой
е Исус Христос, какво направи Той, и защо Неговата смърт на кръста бе необходима
за нашето спасение.
Да вярваш, че Исус Христос възкръсна от смъртта е съществен елемент от вяра-
та, която донася спасение(Рим. 10:9,10).
Ние трябва да базираме уверението си за спасение на факта, че Христос умря и
възкръсна, не на чудеса или други удивителни явления(Мат.7:21-23).
Едно пълно неподчинение на Господа Исуса неизбежно ще донесе гибел (Лука
6:45-49).
НИЕ МОЖЕМ / НИЕ НЕ МОЖЕМ
ДА ОТИДЕМ ПРИ БОГА ТАКИВА,КАКВИТО СМЕ
Лука 18:13,14 / Лука 9:23
Римляни 4:5 / Марка 10:21
Един човек,който говореше с адвоката на RBC,каза че дълго време той искал да
стане християнин, но не е приел Христа, защото просто не можел да очисти своя
живот. Чарлз Колсън направи забележка на един престъпник,който имаше идеята, че
думите на химна „Просто какъвто съм“ означават, че той може да приеме Исус и да
стане „християнски престъпник“. И двете перспективи са приемливи.Но коя е вярна-
та?
НИЕ МОЖЕМ ДА ОТИДЕМ ПРИ БОГА ТОЧНО КАКВИТО СМЕ
1. Един бирник, член на работна група, прочут в нечестието си, изрази съжаление
за своя грях, когато отиде в Храма. В отговор на неговата скромна молитва, той
се върна в къщи с Божието одобрение преди изобщо да е променил своя живот(Лука
18:13,14).
2. Разбойникът на кръста нямаше възможност да очисти своя живот. Той простичко
призна,че се нуждае от прощение и каза:“Господи, спомни Си за мен, когато оти-
деш в царството Си“(Лука 23:42).
3. Твърдението на Павел, че прощението е дадено на човека „който не върши дела,
но вярва“(Рим.4:5) показва,че ние отиваме просто каквито сме-без да се опитваме
да направим себе си достойни.
НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ОТИДЕЕМ ПРИ БОГА ТАКИВА КАКВИТО СМЕ
1. Исус каза на младия богат човек:“Върви ,продай все що имаш и дай на сирома-
сите… вземи кръста си и ела та Ме следвай“(Марка 10:21).
2. Фарисеят, който се молеше гордо и егоистично напусна Божия Дом, неоправдан и
неприет(Лука 18:14).
3. Исус каза,че за да Го следва човек трябва да се „отрече от себе си“,“да носи
кръта си всеки ден“, и да „намрази“ близките си(Лука 9:23;14-26).
ОБЯСНЕНИЕ
Фактът,че можем да отидем каквито сме може да бъде видян в притчата на Исус за
бирника.Този човек показа,че съзнава своя грях и нуждата от Божията милост. Бог
му прости преди той да промени начина си на живот.Престъпникът, който дойде при
Христа докато умираше на кръста до Господа Исуса беше приет, въпреки че той ня-
маше възможност да извърши някакви добри дела. Павел, който изяви спасение по
благодат чрез вяра в Ефесяни 2:8,9 заяви,че човек не“върши дела“ (не прави уси-
лия да спечели спасение или да промени начина си на живот) когато той „вярва в
Онзи, Който оправдава нечестивия“ (Рим 4:5). Нечестивият е оправдан чрез вяра
преди да стане праведен. Фарисеят в Лука 18 се върна в къщи неоправдан,защото
той не дойде пред Бога с покаяние и вяра. Той погрешно мислеше, че добрите му
дела биха могли да го спасят. Освен това, исканията на нашия Господ изразени в
пасажи като Марка 10:21, Лука 9:23 и 14,26 изразяват очакванията Му, че онези
които идват при Него за спасение също ще Го следват като Негови ученици. Спасе-
нието е по благодат чрез вяра. Но Бог очаква заедно с това да сме и Негови по-
следователи точно толкова сигурно, колкото ние очакваме гръм след светкавица.
Ние отиваме при Исус точно каквито сме и Той ни приема. Но Бог очаква от нас то-
ва,което нормално следва след спасението т.е. да Го следваме в ученичеството.
Това изисква промени в нашето поведение и отношения.
АНАЛИЗ
Да, Бог ни приема точно каквито сме когато отиваме при Него с истинско смирение
и искрено сажаление за греха. Но Бог не ни приема каквито сме когато отиваме при
Него с гордост и егоизъм.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Ако виждаме,че с греховете сме достойни за ада,ако желаем освобождение от на-
казанието и силата на греха, и ако ние вярваме, че Исус плати цената за нашите
грехове, ние сме спасени и можем да сме сигурни в това.
Фактът, че нашите добри дела не могат да спомогнат за спасението ни, трябва
да ни направи смирени и да ни кара да славим Бога за Неговата чудесна милост.
Ние,които бяхме спасени,трябва да приемем Христовите изисквания за ученичест-
вото сериозно и да се опитаме да признаем Неговото водителство във всички сфери
на нашия живот.
НИЕ СМЕ / НИЕ НЕ СМЕ
СПАСЕНИ САМО ЧРЕЗ ВЯРА
Йоан 3:16 /
Римляни 4:3 / Яков 2:14,24,26
Римляни 5:1 /
Бил привидно вярваше в Господа,но скоро се върна към стария си начин на живот.
Изправен пред свой приятел той каза:“Аз съм О.К. Аз поканих Исус в сърцето си.
Да вярвам в Него е всичко, което е необходимо.“ Роб също вярваше. Почти незабав-
но семейството и приятелите му видяхаа промяна в неговия живот. Един ден обаче,
когато стари приятели го помолиха да пийнат заедно, той отслабна духовно и се
прибра в къщи пиян. Той съжаляваше и обеща никога повече да не го прави, но про-
дължи да се бори с алкохола. И той падна. Роб видя себе си като слаб християнин,
който се нуждааеше от помощ. Той беше съкрушен, когато човек от завода му каза,
че съгласно Яков 2 само вяра не е достатъчна. Докато Роб не превъзмогне своя
проблем с алкохола, каза този човек, той не трябва да се смята за християнин.
Важно е за нас да видим какво казва Писанието относно въпроса за вярата. Отново
има две страни относно последствията на спасението само чрез вяра.
НИЕ СМЕ СПАСЕНИ САМО ЧРЕЗ ВЯРА
1. Авраам беше спасен само чрез вяра(Рим 4:1-5).
2. В евангелието от Йоан ни се казва, че вярването е единственото изискване за
спасение(Йоан 1:12,13;3:16;5:24;6:40;20:30,31).
3. В Деянията се казва, че хората са спасени когато те вярват(Д.А.8:26-40;
10:44-48;16:30,31).
4. Павел казва, че вярата е единственото условие за спасение(Рим 5:1; Гал
3:1-14,26-29; Ефес 2:8-10; 1 Тим 1:15-17).
НИЕ НЕ СМЕ СПАСЕНИ САМО ЧРЕЗ ВЯРА
1. Не всеки, който казва на Исус „Господ“ ще влезе в небесното царство;само
онези които вършат Божията воля(Матей 7:21).
2. Демоните вярват, но те не са спассени(Яков 2:19).
3. Вярата без дела е мъртва и без стойност(Яков 2:20,26).
4. Авраам и Раав бяха оправдани чрез вяра и дела(Яков 2:20-25).
5. Вяра която не произвежда плод-без променени отношения и действия-не е спаси-
телна вяра(Матей 7:15-20; Йоан 15:1-8;Гал 5:22-24).
ОБЯСНЕНИЕ
Единственото условие за спасение е вяра (Йоан 3:16). Павел спомена Аврам за да
подсили истината, че сме спасени само чрез вяра,посочвайки в Римляни 4,че Аврам
беше спасен без никакви дела от негова страна и преди да беше обрязан. Тази вяра
обаче, е повече от интелектуално съгласие. Хората,които казват „Господи,Госпо-
ди“,но не се подчиняват на Христа показват,че те не уповават на Него като на
Спасител. Те имат същата вяра, каквато притежават демоните. В същност,вяра която
то не произвежда добри дела не е истинска вяра. Истинската вяра рпоизвежда про-
мяна,и тази промяна е доказателство за истинска среща с Бога. Когато Авраам се
подчини на Бога(Бит. 22), той показа,че вярата му беше истинска – че той беше
наистина оправдан човек,както заяви 30 години по-рано (Бит.15:6).Когато Раав по-
могна на съгледвачите,тя покaза,че вярата и беше истинска (Исус Навин 2:1-11;Ев-
реи 11:31). Истинската вяра винаги произвежда добри дела, но те са невъзможни
без вяра. Само с вяра се оправдаваш, но тя не може да е сама.
АНАЛИЗ
Вярата в Христа спасява,но доказателсвото за тази вяра са добрите дела. Без
видими доказателсва, истинноста на вярата е съмнителна.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Когато сме обезкуражени поради продължителното ни несъвършенсво и греховете,
ние трябва да помним,че нашето влизане в небето е основано на Христовата правед-
ност-не на собствената ни доброта.
Когато представяме евангелието на невярващ,ние трюябва да изясним,че спасени-
ето идва само чрез вяра. Водното кръщение, членството в църквата и добрите дела
не играят апсолютно никаква роля за нашето спасение.
Когато се срещнем с хора, които говорят, че са християни,но живеят нечестив
живот,ние трябва да им покажем,че е възможно да имаш умствена вяра,която не е
истинска спасителна вяра.
СПАСЕНИЕТО Е :
ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ / ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
Йоан 5:24 / Филипяни 2:12
2 Коринт. 5:17 / 1 Коринт. 1:18
Колос. 1:13 / 1 Петър 2:2
Майк беше голям пияница,порочен светски човек.Но когато той прие Христа,животът
му беше дълбоко променен,независимо че в него имаше още съчки за дялане.Няколко
седмици след неговото обръщение,той беше убит при автомобилна катастрофа.На по-
гребението на Майк, пасторът учуди някои от бившите му приятели като каза:“Майк
сега е в небето и живее в съвършено сходство с Исус Христос“. Тези хора мислеха
за всички грешки на Майк и се учудваха на тази мигновена промяна. Същият пастор
посети възрастна дама,която страдаше от постоянна болка,но беше с бодър дух, не-
зависимо от физическото и нещастие. Въпреки че тя копнееще да бъде с Исус, пас-
торът я утеши като и каза, че Господ я приближава към образа на Исус. Той и на-
помни, че Павел в 1Кор.1:18 се отнася към нас като онези,“които се спасяват“.
Как може той да каже на такъв праведен и свят човек, че тя „се спасява“ след
като заявява, че Майк е напълно спасен от момента, в който той прие Христа като
свой Спасител?
СПАСЕНИЕТО Е ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ
1. Ние ставаме нови създания и ни се дава съвършено нова репутация в момента,
в който повярваме в Исус Христос(Рим. 5:1-2; 2Кор.5:17).
2. Ние сме описани като „родени отново“(1Петър 1:23).
3. Ние се радваме на положението на пълно право на наследство с Христа като си-
нове и дъщери на Бога.
4. Бог гледа на нас, като на „прославени“(Рим. 8:30), като имащи“гражданство…
в небесата(Фил. 3:20), като „прославени…в царството на Неговия възлюбен Син“
(Кол.1:13), и като“съвъскресени…заедно“ и направени да „седим в небесните мес-
та в Христа Исуса“(Ефес. 2:6).
5. Ние имаме Духа на Бога, който живее в нашите тела(1Кор. 6:19), били сме
„кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло“(1Кор. 12:13) и сме били за-
печатани от Святия Дух(Ефес. 4:30).
СПАСЕНИЕТО Е ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПРЦЕС
1. Спасението е процес, който ни води от духовно непълнолетие към зрелост
(1Петър 2:1-3;2Петър 3:17-18).
2. На нас ни се заповядва да „изработваме“ спасението си(Фил. 2:12).
3. Нашето осиновление ще бъде завършено, когато получим възобновените си тела
(Рим. 8:23-25).
4. Въпреки, че притежаваме вечен живот(Йоан 5:24), ние очакваме неговата пъл-
нота като краен резултат на нашата вяра(Рим. 6:22;1Петър 1:9).
5. Ние сме в процес на спасение от силата на греха и един ден ще бъдем спасени
от неговото присъствие(Д.А. 2:47;1Кор. 1:18;1Петър 1:3-9;1Йоан 3:2).
ОБЯСНЕНИЕ
Като вярващи в Христа ние сме били обявени за праведни, приети в Божието семей-
ство, направени граждани на небесата, и дарени с вечен живот. Но ние все още
грешим и сме обект на изкушения. Святият Дух ни даде нов живот и дойде да живее
в нас, така че можем да имаме продължително освобождение от робството на греха
и постянно уподобяване на Христа. Този процес ще бъде завършен, когато видим
Исус лице в лице.
АНАЛИЗ
Независимо, че сме спасени веднъж завинаги от наказанието (вечна смърт), когато
приемем Христа, ние все още се нуждаем да бъдем освободени от силата и присъст-
вието на греха.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Фактът, че сме спасени веднъж за винаги дава голяма утеха, когато сме обезку-
ражени поради продължителната си слабост и неуспехи. Това ни напомня, че нашето
спасение почива изцяло на това, което Христос направи за нас.
Увереността, че сме напълно оправдани и вече граждани на небето ни прави сво-
бодни да живеем за Господа без друг мотив освен да Му бъдем угодни-няма нужда по
някакъв начин да печелим Неговата благосклонност.
Осъзнаването на това, че Бог иска ние да растем в подобие на Исус Христос,
тук и сега, трябва да ни кара да се ползваме от това, което Той е осигурил за
нашия растеж: Библията, молитвата, Святия Дух и общението с другите вярващи.
Съзнаването на факта, че изпитанята на живота и бедите са замислени за да ни
облагородят и очистят ни дава търпение и надежда във време на трудности.
БОГ ИСКА / БОГ НЕ ИСКА
ВСИЧКИ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ
2 Петър. 3:9 / Римляни 8:30
1 Йоан 2:2 / Римляни 9:15-18
/ Матей 22:14
На публично събрание, свещенник посочил напосоки към група хора от публиката и
казал:“Христос умря за теб и за теб, и за теб.Бог иска ти и ти, и ти да бъдете
спасени“. В рамките на няколко седмици той бил изправен пред комитета на лидери-
те на неговата деноминация за проповядването на лъжлива доктрина. Те казали, че
той не би могъл да бъде сигурен, че Христос беше умрял за всеки един към когото
той е посочил или, че Бог иска всеки един от тези хора да бъде спасен. Учеше ли
на лъжлива доктрина? Или грешеше комитета?
БОГ ИСКА ВСИЧКИ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ
1. Бог даде Своя Единороден Син да умре за цялото човечество, дори за тези, ко-
ито изопъчават Евангелието.(Йоан 3:16;2Петър. 2:1;1Йоан 2:2).
2. Исус Христос заръча на Своите ученици да отидат по целия свят с добрите но-
вини(Матей 28:19,20;Марка 16:15,16;Д.А. 1:8).
3. Павел умоляваше всеки един да се помири с Бога, заявявайки, че Христовото
помиряване покрива цялото човечество.(2 Кор. 5:18-21).
4. Бог желае да види всеки един спасен, промисляйки откуп за всички.(1 Тимотей
2:6).
5. Петър заяви, че Бог е търпелив, и не желае никой да погине(2 Петър 3:9).
БОГ НЕ ЖЕЛАЕ ВСИЧКИ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ
1. Исус говори за онези, които Бог е избрал за Царството, като за едно „малко
стадо“, не цялото човечество(Лука 12:32).
2. Бог специално избира само някои, които да са обект на неговата милост (Рим.
8:29,30; Ефес.1:3-6).
3. Бог повери разпространението на спасителното Евангелие на несъвършенни хора
със всичките тяхни ограничения, а не предпочете да използува ангелите Си, които
биха били далеч по работоспособни.(Матей 28:19;Д.А.1:7,8;2Кор.5:18-20).
4. Бог има силата да направлява решенята на управниците, точно както хората оп-
ределят посоката на напоителен канал.(Притчи 21:1). Но Той избира да упражнява
Своята сила само с някои, не с всички(Рим.9:15,18;1Кор.1:26-29).
ОБЯСНЕНИЕ
Това, че Бог желае спасението дори на тези, които изопачават истината е доказа-
но от факта, че Той изпрати Христос да умре за тях, създавайки условия за тяхно-
то спасение. Христовата смърт беше наистина за „целия свят“, „откуп за всички“.
Следователно, Петър можеше да заяви, че Бог е търпелив, защото Той „не желае ни-
кой да погине“. Други пасажи от Писанието и човешкят опит, обаче ни дават друга-
та страна на картината, че Бог не действа, за да донесе спасението на всички хо-
ра. Той избра да спаси само част от човечеството, „малко стадо“, онези, които
Той отнапред позна и избра. Той избра да повери благовестяването на Евангелието
на нас, а не на съвършенните и силни ангели. Той позволява на тълпите да отхвър-
лят Евангелието, когато Той би могъл да ги изуми с осъждението за грях и страха
от ада. Той прави това с някои. Писанието ни окуражава да казваме на хората, че
Бог иска те да бъдат спасени, грижейки се за тях. Но Библията също ни показва,
че ние трябва да вярваме, че Бог може да ни води към вяра.
АНАЛИЗ
Ние можем да правим разлика между Божието желание(гр. thelo) и Неговата воля
(гр. bulomai). Той желае спасението на всички, така както Той желае людете Му да
не грешат. Той желае всеки един да бъде спасен, но не е Неговата воля да упраж-
нява силата Си за да доведе всички до спасение.
ПРИЛОЖЕНИЕ
От както Божието желание е всички да бъдат спасени, Той ни е призовал да бъ-
дем свидетели на изгубените(Матей 28:19,20;Д.А. 1:8). Следователно, Той е неудо-
влетворен, когато престанем да се интересуваме от тези, които се нуждаят от Спа-
сителя, и Той е доволен, когато сме верни свидетели.
Откакто Христос умря за всеки, ние можем да предложим спасението на всеки
един.
Откакто Бог ни е довел при Себе Си, докато мина покрай много други хора, не
по-незаслужаващи от нас, ние трябва да Му отговаряме със скромност, благодарно-
сти и покорство.
ВСЕКИ / НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН
Йоан 5:28-29 / Йоан 5:24
Евреи 9:27 / Лука 6:37
/ 1 Коринт. 11:31
Исус каза,че който вярва в Него „няма да дойде на съд „(Йоан 5:24). Директор на
мисия изповяда пред голяма алдиториа, че вярва, че е разбирал погрешно този стих
много години, считайки, че означава, че „Христовото съдилище“(2 Коринт. 5:10) ще
бъде едно парче торта – просто някои хора ще получат поваче награди от други. По
неже зависта никога не била сред неговите проблеми, идеята, че някои вярващи ще
получат повече почести не го засягала. Но когато той сериозно се замислил относ-
но ситуацията в 1 Коринт. 3:12-15, в която ученията и работата на някои вярващи
са изгорени и тяхното влизане в небето е „през огън“, той променил мнението си.
Той се обедил, че Христовото съдилище няма да бъде толкова приятно както си бил
мислил някога.
ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН
1. Всички хора ще бъдат възкресени от гроба и съдени от Божия Син(Йоан
5:28-29)
2. Всеки човек ще бъде съден, и този съд ще завърши с „вечен живот“ за едни, и
„негодувание и гняв, скръб и мъка“ за други(Рим. 2:5-10).
3. Всички имат среща със смъртта и съда(Евр. 9:27).
4. Всеки християнин трябва да се яви пред Христовото съдилище и някои ще „пре-
търпят загуба“(1 Кор. 3:12-15;2 Кор. 5:10).
НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН
1. Християните имат „вечен живот и няма да доидат на съд“(Йоан 5:24).
2. Ако не съдим другите, няма да бъдем съдени(Лука 6:37).
3. Християни, които „съдят“ себе си, няма да бъдат съдени(1Кор. 11:31).
4. Християните няма да се явят на съда като виновни за грях и следователно ня-
ма да получат осъждение(Рим. 8:1).
ОБЯСНЕНИЕ
В Йоан 5:28-29 ни се казва, че всички хора, вярващи и невярващи, ще бъдат въз-
кресени и ще се явят пред Христа за окончателен съд. Павел заяви че след този
съд някои ще наследят „вечен живот“ в небето, докато други ще влязат в ада, за
да получат „негодувание и гняв, скръб и мъка“. Всички трябва да умрат и да се
явят на съд. От друга страна Исус увери нас, които вярваме в Него, че ние няма
„да дойдем на съд“, т.е. ние няма да дойдем пред Него за да бъдем осъдени. Него-
вото твърдение:“Не съдете, за да не бъдете съдени“ изразява принципа, че онези,
които са взискателни и критични към другите ще получат същото отношение.Това мо-
же дори да означава, че онези, които са толкова високомерни и неразкаяли се, че
се наслаждават да бъдат критични към другите демонстрират, че те не са във връз-
ка с Бога, и че те ще стоят с грешниците, не със светиите, в окончателния съд.
Освен това Павел заяви, че самокритиката ще ни даде възможност да избегнем
временния Божи съд на греха, описан с думите:“много са слаби и болни сред вас, и
много са умрели“(1 Коринт. 11:30).
АНАЛИЗ
Докато всички ще бъдат възкресени и ще застанат пред Христа за окончателен съд,
вярващите ще бъдат оценени за да получат награда, докато тези, които не са вяр-
ващи ще бъдат съдени да получат присъда на наказание на греховете си.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Фактът, че всички ще бъдат съдени може да стане силно подбуждение за изгубе-
ните да повярват на Христа. Следователно ние трябва да им кажем тази истина.
Фактът, че ще се явим пред Христос за оценка на нашата доктрина и начин на
живот в този свят трябва да ни накара да бъдем внимателни за това в какво вярва-
ме и как живеем. Понеже имаме увереността, че Христос плати пълната цена за
всички наши грехове, то няма нужда да се боим от бъдеще наказание. Ние, обаче,
трябва да се страхуваме да не би да разачароваме и неудоволетворим Този, който
направи толкова много за нас.
ПЪТЯТ КЪМ НЕБЕТО Е :
ЛЕК / ТРУДЕН
Матей 11:28-30 / Матей 7:14
Деяния 16:31 / 1 Петр. 4:18
/ 1 Коринт. 9:27
Някои хора казват:“Пътят към небето е пътеката на проста вяра.Ти заставаш на
нея чрез приемане на Исус в твоето сърце и щом веднъж си тръгнал по този път, ти
не можеш да бъдеш изместен от него.“ Други казват:“Пътят към небето е труден. За
да тръгнеш по него ти трябва да минеш през тясна врата и да очакваш среща с мно-
го трудности. Ти трябва дълбоко да съжаляваш за греховете си и да желаеш да на-
правиш Христос Господ на твоя живот, ако искаш да бъдеш на пътя за Небето. Много
хора мислят, че те са спасени, защото вярват, но някой ден ще открият, че не са
притежавали спасителна вяра.“ И двете становища са библейски. Ние трябва да се
придържаме и към двете и да намерим начин да ги разрешим.
ПЪТЯТ КЪМ НЕБЕТО Е ЛЕК
1. Условието да отидеш в небето е просто вяра.(Иоан 3:16; Деяния 16:31; Римл.
5:1; Ефес 2:8,9).
2. Новорождението, което ти дава възможност да живееш праведен живот, идва от
Святия Дух не чрез нещо, което ние трябва да правим(Иоан 1:12,13; Яков 1:18; 1
Петр. 1:2,23).
3. „Игото“ и „Бремето“, което Исус налага на Своите последователи е „леко“ и
„благо“(Мат. 11:18-30).
4. Хората, приели Исус Христос ще отидат на небето дори когато градят живот на
основата на „дърво, сено, слама“(1 Коринт. 3:10-15).
5. Победоносният живот не се постига чрез изнурителни усилия, като го предадем
на Святия Дух(Гал. 5:22,23).
ПЪТЯТ КЪМ НЕБЕТО Е ТРУДЕН
1. Вратата към вечния живот е тясна и пътят труден(Мат. 7:13,14).
2. Ние трябва да се „борим“ за да влезем през тясната порта, която води към не-
бето(Лука 13:22,23).
3. Ученичеството означава борба, себеотричане, понасяне на собствения кръст и
загуба на живота заради Христос.(Мат. 10:34-39; 16:24-28).
4. Християнския живот е надбягване, което изисква усърдна самодисциплина
(1 Кор. 9:24,27).
5. Праведните са спасени с трудност(1 Петр. 4:17-19).
ОБЯСНЕНИЕ
Пътят към небето е лек в това, че не изисква висока интелегентност, трудни дела
на самоналожено наказание или огромни способности.Да вярваш на Христа е единст-
веното изискване. Заради това Павел каза на отчаяния тъмничар:“Вярвай на Господа
Исуса Христа и ще бъдеш спасен“(Деяния 16:31). Освен това ние не произвеждаме
новорождението чрез голямо страдание или човешко усилие. Това е работа на Бога в
съединение с проста вяра. Нейната лекота беше посочена от Исус, когато Той пока-
ни трудещите се и обременените, заявявайки, че игото, което ще им наложи ще бъде
леко и благо в контраст с тежките изисквания, които еврейските лидери налагаха
на техните последователи(Мат. 11:28-30).
Пътят към небето е олкова лек, че слабите и обременените магат да го открият и
да вярват в него. Необходимо е само да вярват. Все пак портата е тясна – един-
ственият начин да минеш през нея е да вярваш в Исуса. Пътекета може да бъде
трудна, в това, че може да доведе до преследване и жертва. Павел казва, че прак-
тикува строга самодисциплина, така че да не падне в грях и да престане да служи
на Господа на земята и да изгуби специалната награда в небето(1 Кор. 9:24-27).
Петър, пишейки до християните, които бяха преследвани, употреби техните трудни
обстоятелства за да предупреди грешните. Твърдението, че „праведния едва се спа-
сява“ означава „спасен с трудност“. Петър казваше, че страданието, което Бог до-
пусна Неговите деца да понесат за техния духовен растеж трябва да бъде предупре-
ждение за неспасените. Ако вярващите понасят толкова много болка, колко по-голя-
мо ще бъде страданието на онези, които отхвърлят Него и спасението Му.
Да, пътеката към небето е достатъчно лека за да побере слабите и обременените.
Да, тази пътека може да стане трудна. Но Бог ще ни снабди с бъзможността и ще ни
даде такова чувство за Неговото присъствие, че пътя ще изглежда лек и товара ще
изглежда намален.
АНАЛИЗ
Бог е направил пътя към небето лек в това, че Той изисква само да уповаваме на
Христа да промисли за всички наши нужди. Пътят обаче, ще бъде свързан с наказва-
не и преследвания и ние ще изпитваме Божествена помощ само до степента в която
упражняваме нашата вяра и практикуваме самодисциплина.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Ние трябва да протегнем ръка на слабите, обременените и обезпокоени хора око-
ло нас – уверявайки ги, че евангелието е за хора като тях и то изисква само вяра
в Христа.
Ние не трябва да сме изненадани от изпитаниятя и тестовете. Те са допуснати
от Бога да ни укрепят и изчистят.
Фактът, че ние сме спасеми само чрез вяра, не трябва никога да ни води към
безгрижие. Подобни действия ще доведат наказание от Бога.
Никога не трябва да се отчайваме, без значение колко трудно поносими са об-
стоятелствата. Ако ние продължаваме да вярваме и да се покоряваме, ние ще полу-
чим Божията помощ и ще станем по-силни и по-зрели християни.
НИЕ СМЕ / НИЕ НЕ СМЕ
СЪВЪРШЕННИ В ХРИСТА
1 Кор.1:2 / Римл.7:21
Колос.2:10 / Фил.3:12
1 Петр.2:9 / 1Кор.9:27
За християните често се говори като „светии“ и „съвършени“ в Христа. В някои
библейски пасажи се пише за тях като праведни и без недостатък в очите на Бога.
Все пак, христуяните също откриват, че все още грешат и имат нужда да се покай-
ват. Те виждат сериозни недостатъци в себе си и другите вярващи. Как можем да
балансираме тези два както изглеждат противоречиви елемента – наричани „светии“
от една страна и увещавани да се покаем и изповядваме греховете си от друга?
НИЕ СМЕ СЪВЪРШЕНИ В ХРИСТА
1. На нас тотално ни е било простено и сме беъупречни пред Бога (Римл. 8:1,2).
2. Получихме пълното Божие приемане като вечни наследници в Божието семейство
(Римл.8:15-17).
3. Ние сме били обединени в съюз с Исус Христос в небето – съюз толкова реален,
че Бог ни вижда като вече завършени и завинаги с Него (Римл. 8:30,Ефес. 1:3-14;
2:4-7;Колос. 2:10).