Д-р. Теол. Доний К. Донев
Формирането на английската версия на Библията е неминуемо свързано присъствието на латинската Вулгата в северна Англия. Староанглийските библейски текстове се развиват в два книжовни центъра: Уеармаут и Джароу. Водещите учени са Келфрид, Биди и Алкуин. Келфрид донася ръкописи от Италия, които са използвани при направата на Codex Amiatinus. Биди (674-735 г.) е първият английски историк, а Алкуин (735-805 г.) в неразривно свързан историята на латинската Вулгата през Средновековието. Горните две книжовни школи са главните мотиватори на развитието на текста на английската Библия, процес в който участва следните книжовници и ръкописи:
Алдхелм (639-709 г.) е автор на първият староанглисйки превод на Псалмите.
Кедмон, споменат от Биди, е автор на староанглийски песни с библейска тематика.
Преподобният Биди превежда Евангелието според Йоан на староанглийски малко преди смъртта си през 735 г.
Веспасиянскиа Псалтир е интерлинеарен глос на Псалмите, написано около 850 г. на мерсиански диалект.
Едвинският Псалтир от Канъбъръ и 10 други глоси на Псалмите, датиращи от 9 век, са достигнали до наши дни.
Около 900 г. крал Алфред поръчва превод и препис на множество библейски текстове като Десетте заповеди, части от Петокнижието и Псалмите. Предполага се, че преводът нас Псалмите в Парижкия Псалтир е направен по поръчка на крал Алфред.
В периода 950-970 г., Алфдред прибавя глос, написан на нортъмбския староанглисйки диалект.
По същото време, монах на име Фарман написва глос към Евангелието според Матей, който е запазен до днес в ръкопис, известен като Ръшуъртското евангелие.
Около 990 г., се появява пълен превод на Четвероевангелието на западно саксонски диалект, познато днес като Весекско евангелие.
По същото време, дорсетширският монах Алфрик завършва независим превод на Петокнижието придружено с книгите Исус Навиев и Съдии.
Кедмонските ръкописи са написани в периода 700-1000 г. и съдържа библейски текстове на говорим староанглийски език.