Пастир Христо Куличев: ДС накара с глад и побоища духовници да признаят, че са шпиони

Иван Бутовски, 168 Часа

– Пастир Куличев, наскоро излезе книгата ви „Процесите – Партията срещу църквата“, кои бяха подсъдимите в тези процеси?
– В първия процес бяха въведени всички от върховното ръководство на така наречените Обединени евангелски църкви. Освен тях арестуваха и още някои, защото, както съм писал и в книгата, всичко е било проектирано от Политбюро на БКП. Били са набелязани 15 души и като не са им стигнали от ръководството за бройката, са добавили и някои от по-активните. На следващите процеси се е действало по същия начин.– Какво си спомняте от процесите срещу пастирите, доколкото е известно обвинението ги е обявило за шпиони на англоамериканците?

Арестите за първият процес започнаха още от 1948 г. Присъствах в залата на първия процес, когато пастир Зяпков, който беше пастир на Първа евангелска църква, където съм бил и аз по-късно, даваше своите показания. Слушах и изведнъж чувам името си: „Сведенията, които ми искаха за развитието на бригадирското движение, ги събирах от младия студент Христо Куличев.“ Започнах да се ровя в паметта си как може той да замеси моето име. И си обясних с това, че през 1948 г., като току- що завършил гимназия бях на лятна бригада на линията Ловеч-Троян. Понеже съм свикнал последния ден от седмицата да бъда на църква, го запитах с писмо дали в Троян има евангелска църква.

Предполагам, че са намерили това писмо, като са правили обиска. Впоследствие вече и мене като по-активен ме подгониха. Караха на църковните събрания да се отричат с гласуване от пастирите си, защото били шпиони. Като по-млад – бях първа година студент, на подобно събрание станах и казах: „Как ние ще ги осъдим, като те още не са осъдени от Народния съд?! Ами я си представете, че съдът ги оправдае, а ние ги осъждаме? Няма логика в това нещо!“ Явно това е направило впечатление на агентите на Държавна сигурност и започнаха оттогава да ме следят за всичко. По-късно започнах да развивам активна дейност и даже започнах да проповядвам в църквата, защото нямаше пастири.

През 1952 г. отново викат пастир Зяпков във Врачанския затвор и го разпитват за мене, но тогава вече казва: „Говорил съм за Куличев по-рано, но от всичките си показания се отрекох. За Христо Куличев мога да кажа, че той е само син на трудовия народ. Не ми е давал никакви сведения и не съм получавал нищо от него.“ По този начин отпадна възможността да ми търсят отговорност.

– Каква беше целта им?
– Целта беше да ги принудят да се признаят за шпиони и са употребили много големи усилия, за да я изпълнят. Лично за мене беше много трудно да възприема, как може пастирът, който е призван да говори само истината, в съда да говори само лъжи. Те са доведени до умопомрачение. Побоища, глад, стоене прав до стената, безсъние… Ето какво споделя в книгата си „Изтезаван заради вярата си“ пастир Харалан Попов: „Седми ноември беше последният ден, спомням си чувството като че ли някой ме беше ударил яростно по главата с железен прът… Това беше краят на моята собствена воля. Целта на ДС беше постигната…

Под влияние на тази психологическа обработка човек се превръща в нещо като грамофонна плоча, която свири или говори това, което е записано на нея… От този миг вярвах и знаех, че съм шпионин.“

Обяснимо ми е състоянието, до което са доведени, особено след като прочетох личните спомени на Стефан Богданов. Той е бил началник точно на този отдел за изтръгване на показанията. По ирония на съдбата само броени месеци след следствието срещу евангелистите, като трайчокостовист, той попада на мястото на пастирите. В спомените си описва своите страдания и как е бил измъчван от своите довчерашни подчинени, превърнали се в негови палачи: „Основната цел на инквизициите беше да скалъпя материал от 23 страници срещу Трайчо Костов. Не съм допускал, че съществува такава система за побоища. Казаха ми, че са ми загрявали ставите. Паднах в безсъзнание и се събудих целия увит в бинтове. Всичко беше в съсирена кръв. Имах чувството, че съм в някакъв казан и нищо не помня.

Известна е системата на безсънието. Аз съм прекарал веднъж 11, после 17, 44 дена без сън. Въобще нямам представа какво съм правил в това положение. Дворянов и Стоилов (следователите му) оформиха показанията ми. Казах, че в тях няма нищо вярно. Тогава започна нов бой. 100 дена седях в карцер в милицията, зимно време, бос по сандали. Не съм допускал, че човешкият организъм може да издържи подобно нещо. Имайте в предвид, че през по-голямата част от времето съм бил с белезници отзад.“

Богданов е имал куража още като началник да отиде при Георги Чанков, секретар на ЦК, и да му каже: „Ако ти и Партията не вземете мерки да погледнете какво става в Държавна сигурност, аз ще взема тебе, ще взема и Вълко и 6 месеца ще ви разпитвам, както разпитват там и каквито искате шпиони ще ви изкарам.“ Тези думи, изречени от висш служител на ДС, са неоспоримо доказателство за същността на Държавна сигурност, за жестоките методи, които използва и за мъките, които са преживели нашите пастири, за да изтръгнат от тях исканите признания.

– Всички ли са пречупени от мъченията?
– Не. На втория процес един човек открито отрича, че е виновен – Милан Костов. Той е инженер по образование и професия, но е бил и председател на Баптисткия съюз. И когато започва процесът и трябва да каже признава ли се за виновен, той казва: „Не се признавам за виновен!“ Това всява смут в съда. Жена му, която с двете им невръстни деца в скута си, е допусната в залата, успява да извика: „Браво, Милане!“ Веднага я изгонват навън, че смущавала съда. Като последствие му увеличават присъдата и неговата беше най-голямата във втория процес – получи 10 години.

Дадоха ми спомените и на един друг, който за голямо мое уважение въобще не се е огънал. Неофит Цаков, който е бил повече от 20 години редактор на вестник „Зорница“. Той е арестуван две седмици преди да започне процеса. Година и половина е неговото следствие. Не признава абсолютно нищо. Изтезанията, мъките, гладът, безсънието, понесъл е абсолютно всичко. Даже следователят му казва: „Вратът ти стана като на врабче, докога смяташ да упорстваш?!“ Може да стане като на славейче, вика, ама не мога да лъжа, както вие ме карате

„Защо не помислиш за жена си, за децата си (майка му умира през това време)?“, Какво да мисля, казва, ако не могат да се справят – да мрат. При такава категоричност те разбират, че не могат нищо да направят. След година и половина следствие на делото той отрича абсолютно всичко. Искат му смъртна присъда. И тук можем да видим колко са хитри и лукави тези врагове на човешката душа. Това, което говорят за социалистически хуманизъм, е празна работа – изпитвал съм го на себе си, когато ме изселиха в Ножарево. Съдията чете: „Неофит Цаков се осъжда на …кратка пауза… смърт.

Следва отново многозначителна пауза: „но впредвид на тези и тези смекчаващи параграфи присъдата се заменя на доживотен затвор“. Това е техният хуманизъм. Цаков излежава общо 12 години и половина. Каран е и в Белене, и в Шумен, и в Стара Загора. На последното място започнал да обучава неграмотни и началникът на затвора видял, че този човек е по-различен от другите, ерудиран. Помолил негови близки да изпратят негови статии и така получава помилване и излиза малко по-рано.

– От затвора мнозина от пастирите попадат и в комунистическите лагери, знаете ли нещо за тяхната съдба?
– Били са, разбира се. Харалан Попов и Неофит Цаков в Белене. Освен това, от втория процес Симеон Попов, Христо Нейчев от Методистката църква и много други също са били там. Условията са били отчайващо тежки. Те са били, както се казва на „вита минима“. Имало е такива, като Неофит Цаков, които поради възраст не са имали сили да изкарват нормата си и други са им я изкарвали, за да не страдат. При най-малкото провинение е следвало наказание.

Имали са определен път, по който трябва да минат, а ако някой се отклони малко, стрелят по него и веднага го убиват. Знам го от моя шурей, който е бил две години и половина, а не от слухове. За лагерите зная детайлно и от описанията на осъдения по първия процес пастир Харалан Попов, който свидетелства: „Палачите бяха жестоки и не носеха отговорност пред властите, ако застреляха някой. Често убиваха наслуки – просто за да сплашат затворниците и да предотвратят бягствата. Никога не знаехме кой ще е следващият. Докато работехме, щом му скимнеше, пазачът си набелязваше някой измежду нас, приближаваше се, опираше пистолет до главата му и дърпаше спусъка. На няколко пъти това се случи близо до мене, веднъж и с мой близък приятел.“

– Тези гонения са били голямо изпитание и за близките на пасторите…
– Имах връзка със семействата на всички, които бяха в София по това време. Такава страхова психоза имаше у населението, че един комшия се страхуваше да даде сланина, когато колеха прасе, за да изпратя там, каквото и да струва – защото засища. „Ама ти нали не ядеш месо“ ми вика, защото аз съм вегетарианец. Казах му за какво ми е. „Ей, недей да не пострадам“, казва. Така се бяха наплашили хората. Близките им бяха като изхвърлени от обществото. Изселени от домовете си, чужди хора се нанесли, а пък те при чужди хора отиват. Няма работа, няма средства – беше ужас.

– Каква е съдбата на осъдените след затвора и лагерите?
– Всички излязоха живи. И прави впечатление, че всички пастири и от първия, и от втория процес надживяха своите мъчители. Неофит Цаков например живя докъм 90 години. Това за тях бе като една материална награда, не само морална. Докато мъчителите им – едни се самоубиха, други психически се разстроиха, защото и те знаеха, че всичко това е лъжа и е скалъпено.

– Как си обяснявате тези преследвания?
– Целта им беше двуяка – от една страна, да се изобличат Съединените щати като империалистическа сила, и пастирите като агенти, врагове на социализма. От друга, да се разрушат евангелските църкви. Характерното за процесите срещу пастирите е, че комунистите са атеисти. Те са настроени враждебно срещу църквата. Луначарски, първият комисар по народната просвета в Съветския съюз, изразява точно тази мисъл още в началото, когато идват на власт в Русия: „Ние мразим християнството и християните. Даже най-добрите между тях са най-големи наши врагове. Християнството проповядва любов, а това, което ни трябва на нас, е омраза Трябва да се научим да мразим, само така ще победим света. Свършихме със земните царе, сега остава да се занимаем с небесните.“

Но те разбраха, че не могат да унищожат църквата, затова пристъпиха към нейното покоряване. Да си остане да съществува, но да бъде покорна, послушна, чрез внедряване на свои хора. Това е вторият етап на атака срещу църквата. Тези, които бяха активни, бяха арестувани и изпратени по затвори, по лагери, а тяхното място заеха хора, които са покорни, послушни и чрез тях вече те подчиниха църквата. На мене не ми го е казвал някой, а аз самият съм свидетел и участник в тези неща. Когато си четох досието, аз видях хора, които са вземали от мене сведения – в църквата. И то пастир на църквата, чийто псевдоним зная.

– Правили ли са опити да ви вербуват?
– Даже си го спомням много добре. През 1951 г., на 19 април, тъкмо отивах на лекции. Слизам от трамвай двойка на площад „Света Неделя“, за да хвана трамвай номер 4 и един зад мене ме спира. Легитимира се. Всъщност само си показа значката зад ревера на палтото. Ела, вика. Заведе ме в тяхна явочна квартира и започна разпит. Най-напред започнаха с обвиненията срещу пастир Зяпков, че аз съм му давал сведения. Викам им: Доведете пастир Зяпков тука за очна ставка. По-късно в досието си го намерих този момент, когато са ме срещнали и са ме закарали в тази квартира. Оттам ми стана ясно, че този човек, който ме арестува от трамвая, е имал за цел да ме вербова. Докладът му е озаглавен „Рапорт за непроведена вербовка.“ В него пише за тази среща подробно: „Куличев се очерта много твърд религиозен фанатик и непоправим. Прецених, че не е уместно да му предлагам да бъде агент.“

– Вие също сте били съден…
– Да, заедно с брат ми. Нашето дело беше при закрити врати през 1985 г., за да не дойдат чужди журналисти. От ДС искаха да сложат Павел Иванов, техен човек за пастир в Първа евангелска църква. Дойде милиция, разби жилището на църквата, за да го настанят, а мене ме арестуваха. Беше глупост от тяхна страна. Съдеха ни, че сме пречили на този човек да заеме амвона в църквата, а то няма решение на църквата.

Осъдиха ме на една година. Мога да кажа само че Бог ме е пазил. Планирали са да ме изпратят и на лагер за четири години. След като излезнах от затвора, отново ме арестуваха и ме изселиха в Ножарево, защото не спрях да проповядвам. Закараха ме във Второ районно управление. Началникът на управлението ми казва: „Искам след два дена да получа писмо от Тутракан, че си пристигнал вече там.“ Агентът на ДС му казва: „Не, той оттука ще заминава направо. Казвам: „Как ще заминавам – аз нямам нищо, трябва да си взема вещите. „Поръчали сме на жена ти да ти ги приготви и да ти ги донесе тука“, отговори. Три дена и четири нощи те лашкат от етапно в етапно.

Искаха да подам молба, че моля да ме помилват. Казах: аз не съм виновен, за да ме помилвате. Е – тогава ще седиш в Ножарево. Тогава загубих зрението на дясното си око. Когато да ме освободят, се вдигна голям шум по цял свят, включително и с намесата на Амнести интернешънъл. Напират и искат данни защо Куличев е изселен и заради това ме пуснаха 6 месеца по-рано.

– Какво бихте казали на тези църковни дейци, които са сътрудничили на ДС?
– Не осъждам никого за това, че може да е паднал, но по-скоро бих му казал: „Добре сега, като е минало, защо не изповядаш това, защо не го кажеш открито: Слаби бяхме, не устояхме.“

Комунистите бяха активни, открити врагове на църквата. Бих казал, че комунизмът е острието на атеизма, защото има и атеисти, които са неутрални по отношение на църквата, докато те не могат да търпят някой да вярва в Бога. Тяхната цел беше да създадат нова религия – партията е права дори и когато греши – помните ли този рефрен? Виждаха във всеки вярващ човек свой враг. Разбира се, това не попречи веднага след промените Петър Младенов, Андрей Луканов и Добри Джуров да влязат в църквата със свещи.

– Какво ви вълнува днес?
– Най-трагичното е, че тази партия, която създаде тези лагери, не признава своята вина. И сега продължава, сякаш че те не знаят абсолютно нищо… Най-нахално Филип Боков каза: „Поемаме вината само с мезета“. И аз им казах, че те имаха достатъчно мезета от човешки трупове…Хора без морал и съвест.