ВЪПРОСЪТ “ЩО Е ТО Арминианец” OTГОВОР НА ЕДИН, КОЙТО ОБИЧА СВОБОДНАТА БЛАГОДАТ от Джон Уесли
Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев
Авторски права © www.bibliata.com 1996-2006. Всички права са запазени.
1. Да кажеш “Този човек е Арминианец” оказва на мнозина същия ефект, както, ако кажеш “Това е едно бясно куче”. Това изведнъж ги хвърля в ужас. Те бягат от него с всичка сила; и трудно се спират от своя бяг, освен, за да хвърлят камък по ужасяващото и злонамерено животно. 2. Колкото по-неразбираема е думата, толкова по-добре изпълнява тя целта си. Тези, по отношение на които се употребява, не знаят какво да правят: Не разбирайки какво означава тя, те не знаят как да се защитят или оправдаят от това обвинение. И не е лесно да се премахнат предубежденията на тези, които не знаят нищо повече, освен, че това е “нещо твърде лошо”, ако не и “всичко лошо.” 3. Следователно, да изясним значението на тази неясна дума би било от полза за мнозина: За тези, които свободно прикачват това име на другите, така че да не могат да кажат, че не разбират; За тези, които ги слушат, така че да не бъдат повече обиждани от хората, казвайки им не знам какво. И за тези, на които е лепнато това име, така че да знаят какво да отговарят. 4. Може би е необходимо да изясним, Първо, че мнозина бъркат Арминианците с арианите. Но това са напълно различни неща; едното няма нищо общо с другото. Арий е този, който отрича божествеността на Христос; понеже няма Бог, освен единственият вечен Бог, освен ако не искаме да въведем две божества – един Велик и друг по-малък. Но никой не е вярвал по-убедено или утвърждавал по-ревностно божествеността на Христос, отколкото мнозина от (така наречените) Арминианци; да, и така е и до ден днешен. Арминианството, следователно, (каквото и да е това) е нещо съвсем различно от Арианството. 5. Произходът на думата е следния: Якобус Херманс на латински, Яков Арминий, бил първият между служителите в Амстердам и след това професор по богословие в Лайден. Той завършил своето обучение в Женева, но през 1591 г. започнал да се съмнява в някои от принципите, които до този момент приемал. И ставайки все по-убеденв тяхната погрешност, когато бил удостоен с професура той публично учел това, което вярвал, че е истината, докато през 1609 г. починал в мир. Но няколко години след смъртта му неколцина ревностни мъже, начело с принц Орански яростно нападнали всички, които споделяли неговите възгледи и заповядали да бъдат официално осъдени на известния събор в Дорт (не толкова многоброен или известен, колкото събора или синода в Трент, но също толкова непредубеден). Някои от тях били предадени на смърт, някои пратени в изгнание, някои затворени до живот, всички лишени от своята работа и от правото да заемат какъвто и да е пост, както църковен, така и светски. 6. Грешките, в които са обвинявани тези (обикновено наричани Арминианци) от техните опоненти, са пет: (1) Че отричат първородния грях; (2) Че отричат оправданието чрез вяра; (3) Че отричат абсолютното предопределение; (4) Че отричат Божията благодат да е неустоима; (5) Че отричат, че вярващият може да отпадне от благодатта. По отношение на първите две от тези обвинения ние пледираме, невинни. Никой човек, живял някога, нито самият Жан Калвин, е изповядвал първородния грях или оправданието чрез вяра по-силно, по-ясно и с по-изразителни думи от Яков Арминий. Тези две точки, следователно, отпадат от разглеждания въпрос. По тях и двете страни са единодушни. По тези въпроси няма разногласие между г-н Уесли и г-н Уайтфийлд.7. Но относно останалите три въпроса между Калвинистите и Арминианците има неоспорима разлика. Тук техните мнения се различават. Първите вярват в абсолютното, вторите само в условното предопределение. Калвинистите поддържат (1) Бог абсолютно е постановил от вечността да спаси тези и тези хора, а не някои други; и Христос е умрял за тях, но не и за другите. Арминианците вярват, че Божието постановление от вечността включва всички в написаното: “Който повярва, ще бъде спасен, който не вярва, ще бъде осъден”. И във връзка с това, “Христос е умрял за всички; всички, които бяха мъртви в своите престъпления и грехове.”, т.е. за всеки Адамов син, тъй като “в Адам всички умряха”.8. Калвинистите вярват, Второ, че спасителната Божия благодат е абсолютно неустоима; т.е. никой човек не в състояние да я отклони повече, отколкото може да отклони удар на светкавица. Арминианците вярват, че, въпреки че е възможно да има някои моменти, когато Божията благодат действа неустоимо, все пак, като цяло, всеки човек може да отхвърли благодатта и така да си навлече вечна погибел, въпреки че Божията воля е, посредством нея той да получи вечно спасение. 9. Калвинистите вярват, Трето, че истински вярващият в Христос не може да отпадне от благодатта. Арминианците вярват, че един истински вярващ може да “претърпи корабокрушение във вярата и добрата съвест,” че може да падне не само временно, но и вечно, и по този начин да погине навеки. 10. Наистина, последните две точки, неотразимата благодат и не отпадащата устойчивост, са естествено следствие от първата, тази на безусловния декрет. Защото, ако Бог вечно и абсолютно е определил да спаси тези и тези хора, от това следва, както че те не могат да отблъснат Неговата спасителна благодат (тъй като така биха могли да пропуснат спасението), така и че не могат да отпаднат от благодатта, която не могат да отблъснат. Така на практика трите въпроса се свеждат до един: “Абсолютно или условно е предопределението?”. Арминианците вярват, че то е условно; Калвинистите, че е абсолютно. 11. Отмахнете тогава всяка неяснота! Махнете всички думи, които само усложняват въпроса! Нека честните хора да говорят, а не да си играят с думи, които не разбират. И как някой би могъл да знае какво е вярвал Арминий, ако никога не е прочел и един ред от неговите съчинения? Нека никой не говори против Арминианците, докато не знае какво означава тази дума; и тогава ще научи, че Арминианците и Калвинистите са равнопоставени. И Арминианците имат също толкова право да бъдат ядосани на Калвинистите, колкото и Калвинистите на Арминианците. Джон Калвин е бил посветен, учен и разумен човек; такъв е бил и Якобус Херманс. Мнозина Калвинисти са посветени, учени и разумни хора; такива са и много Арминианци. Единствено първите поддържат абсолютното, а вторите условното предопределение.12. Една дума още: Не е ли задължение на всеки Арминиански проповедник, Първо, никога, публично или в частен разговор да не използва думата Калвинист като осъдителен термин, виждайки, че не е нито по-добре, нито по-лошо да използва имена? – практика, която няма повече общо със здравия разум и с добрите маниери, отколкото с Християнството. Второ, Да направи всичко възможно, за да попречи на слушателите си да правят това, като им показва греха и безумието, които се крият в него? И не е ли в равна степен задължение на всеки Калвинистки проповедник, Първо, никога публично или в частен разговор да използва думата Арминианец като обида. Второ, да направи всичко, което е по силите му да предпази слушателите си от това, като им покаже греха и безумието, които се крият в него; и дори още по-енергично и посветено да постоянства в това, ако те са привикнали да го правят – може би насърчени от собствения му пример!