Държавата, в лицето на законодателите и изпълнителната власт, упорито продължава да води война срещу традиционното семейство. След проваления опит за въвеждане на неототалитарно законодателство, спонсорирано от УНИЦЕФ, Съвета на Европа и Европейския съюз, миналата година чрез Проектозакона за детето, обсъжданият днес Законопроект за предучилищното и училищното образование продължава традицията.
Държавното образование остава монополната форма, в която родителите могат да образоват децата си. Частното образование няма нищо общо с истинското частно образование, което би трябвало да е именно ЧАСТНА, а не държавна инициатива. Частно образование, спонсорирано от държавата и данъкоплатеца и подчинено на държавната образователна програма и философия, не е частно, а продължение на държавната образователна политика с частни средства.
В тази обстановка идеята за пълна образователна свобода на родителите от държавна намеса като домашното образование остава неразбрана и оттук – игнорирана от законодателя.
От всички публично заявени постановки в отношението към децата и образованието в последната една година относно плановете на държавата в тази област става ясно следното – образованието няма за цел да образова. То има за цел да поддържа една огромна метастаза от издържан от данъкоплатеца бюрократичен апарат и да изгради послушници на една безалтернативна и тоталитарна система за индоктриниране на „бъдещи граждани”.
От прочита само на мотивите към Проектозакона за предучилищното и училищното образование става ясно, че за пореден път децата се предават на държавата под предлог за тяхната самостоятелност и права. Кое дете има права вън от управлението и грижата на родителите в семейството? Това, което по неестествен начин се грижи само за себе си (пълен абсурд), или това, за което вместо родителите се грижи … държавата?
Същата тоталитарна и порочна философия, целяща разруха на традиционното семейство, която видяхме и съборихме в смразяващия кръвта Проектозакон за детето, е налице и в сегашния образователен проектозакон. Разбира се, логика има в един такъв подход, когато семейството вече е разрушено, не е важна единица в живота на един народ, и по някакъв начин някой трябва да се погрижи за идното поклонение.
Но да не забравяме, че причината за разрухата на семейството е именно в утопичния социалистически експеримент, проведен на територията на България в продължение на над 40 години, според който семейството щеше да отмре. Карл Маркс, един от идеолозите на социалистическия утопизъм, е и един от най-върлите врагове на семейството. За него класовата борба с „капитализма” се води най-вече чрез разрушаване на традиционното семейство, което всъщност е християнският модел за семейство – един мъж и една жена, които раждат и отглеждат поколение.
Ако прочетете чл. 5 от Законопроекта, озаглавен „Цели на образованието”, никъде няма да видите укрепване на семейството и авторитета на родителите. Божията заповед „уважавай майка си и баща си” няма място в ценностите на езическото държавно образование. Именно неприязънта на Маркс към религията е тази, която движи и омразата му към традиционното семейство, така охотно споделяна от съвременните социални инженери (включително и сегашната зам.-министърка на правосъдието В. Тодорова).
“Ако един възрастен ми каже „Аз няма да се присъединя към вас“ аз спокойно ще му отговоря „Твоето дете вече ни принадлежи“. Кой си ти? Скоро няма да те има.„ – Адолф Хитлер
Един от най-силните аргументи в защита на тезата, че държавното образование е тоталитарно, е че Образованието от държавата няма алтернатива. Държавното образование не е предложена образователна помощ, то е на практика единствена форма, която родителите не могат да откажат. Плурализмът е в основата на всяко демократично и свободно общество. Няма плурализъм в образованието – единственият модел, позволен досега и позволен в бъдеще, е ТОТАЛНИЯТ ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ НАД ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ФОРМИ, ПРОГРАМИ, ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ. Това е тоталитаризъм, и отсъствие на свобода и демокрация. Без плурализъм в образованието няма плурализъм в мисленето. Без свобода на мисълта няма истински публичен дебат и просто НЯМА ИСТИНА.
За пореден път абсурдите на българското законодателно мислене потвърждават тоталитарните тенденции на законотворците. Как може едно „право” – правото на образование – да бъде задължително? Или е право и въпрос на употреба по решение на носителя му, или е задължение, което е тежест и отговорност на същия?
Не осигуряването на „право на образование” е целта на българското образователно законодателство, включително и в новия проектозакон. Целта е „социализация”, тоест национализация на важния ресурс за съществуването на тоталитарната „държава-бюрокрация”.
В мотивите към проекта за нов образователен закон недвусмислено са завявени претенциите за тотален контрол над подрастващите и техните семейства от държавата. През април 2012 г. тогавашният ресорен министър Игнатов изрично подчерта, че „засилване на ролята на държавата” в образованието е приоритет в мисленето, залегнало в новия законопроект. Тенденцията личи и от мотивите към законопроекта, в които по повод на финансирането на образованието се твърди, че „последователно провежда политиката на запазване и засилване ролята на държавата”. С други думи – държавата няма да допусне образованието да придобие качество, което тя да не му придаде или отнеме.
Централизация въпреки лошото качество
Претенцията към образователен държавен монопол дори не е подплатена с адекватни постижения. Държавното образование до момента категорично, недвусмислено и безапелационно се доказа като провалило се и неспособно да изпълни основната си функция – да образова. През 2009 година авторитетно международно изследване на ученици от различни страни PISA показа, че българските ученици са на дъното на способностите сред връстниците си от други страни. Проектозаконът към момента обаче не отчита неефективността на държавното училище и циментира в законодателен вид посредствеността и провала – засилвайки ролята на държавата?!
Следва да си зададем въпроса – защо една неефективна система е толкова ожесточено обслужвана и пазена? Един от тривиалните отговори е – пари. Усвояването на европейски фондове е поставено под условие за промяна в образователното законодателство.
Ще се усвоят фондове, европейски и други, и ще се продължи целенасоченото доразрушаване на българското семейство.
Бедността и алчността като двигатели на образователните „промени”
Чужди пари и интереси формират българското държавно образование – финансиране от Европейския съюз в размер на 4 милиарда евро, които ще бъдат усвоени, ако новият проектозакон мине. При липсата на истинска свобода и инициатива, най-удачният модел за успех в живота и кариерата е обслужване на бюрокрацията. Там се правят пари. В една такава обстановка всеки, който вкара някакви няколко милиарда евро, става собственик на съответното министерство. Това е, което се случва с образованието. Интересите на родителите, децата, семейството, запазването на същността на нацията и народа нямат значение. Имат значение парите, усвояването на фондове, временно решение на проблема на алчния и бедния човек. Бедният човек, също и бедните нации, стават зависими от чужди идеологии, когато в конфликта на интереси между парите на данъкоплатеца и чуждата организация, последната печели като по-платежоспособна.
Сега комунизмът уж падна, но се изличават семейните ценности и демокрацията с наливането на пари в министерствата с цел откъсване на децата от техните родители и предефиниране на семейството, традиционните ценности и морал.
Българското образование няма да изгражда българското семейство, респективно българския народ. То ще обслужва външни, европейски и паневропейски идеологии и интереси именно поради паричната зависимост на бюрократите от Брюксел и други международни спонсори с леви убеждения.
Отричане на фундаменталната роля на семейството за възпитанието и образованието на децата
От битката срещу Законопроекта за детето и от дебатите по този за образованието е ясна следна идеологическа аксиома, която управляващите са възприели: децата принадлежат на държавата, а не на родителите им.
Новата постановка на проекта за нов образователен закон за отнемане на децата от родителите им на четири, дори тригодишна възраст, доказват антисемейния и антинационалния характер на законодателните тенденции.
На пръв поглед за родителите с повърхностни и себични разбирания за отглеждането на деца това е удобство. Раждаш си детето и от три годинки го даваш на държавата да ти го образова и да ти го отглежда. То е при „тях” – любящите госпожи по над 30 часа седмично. Това на практика означава, че родителят ще има една ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОГРАНИЧЕНА РОЛЯ в живота и изграждането на ценности и характер на своето дете. Родителят просто трябва да целуне за довиждане детето си от тригодишна възраст.
Родителите трябва да свикнат или да си отворят очите за ролята, която им предопределя тази законодателна философия, видима в образованието и отглеждането на деца – майка и татко са само биологичен производител на биомаса за формиране в лабораториите на обществения експеримент, започващ почти от утробата – от тригодишна възраст.
С настъпването на тази задушаваща държавна грижа за образованието на децата политическата разправа с неудобни на управляващите опоненти е реалност. При подмяната на на основни човешки права със „специализирани такива” в интерес на детето, както видяхме това със злополучния Проектозакон за детето, образованието от държавата, и само от нея, става коз, специално право на детето, чрез което „право” на практика държавата изземва правата на родителите да дават образование на децата си съгласно своите възгледи и убеждения.
Потъпкване на демократичните принципи
Тук често се цитира аргумента, че циганските малцинства щели да бъдат образовани чрез задължителността на образованието. Този аргумент е абсурден. Закони се пишат за всички, не само за отделни етнически групи. На второ място, ако дадена култура не тачи образованието, защо тя трябва да бъде насила променяна? Достатъчно е да се гарантира, че децата от ромски произход ще получат възможност да се образоват, ако родителите им биха искали това.
Фактът, че се предвиждат административни санкции за родителите, които „не осигурят присъствието” на децата си в училище означава, че „правото на образование” не е никакво „право”, а е еничарство и ангария. Родителите са лишени от истинско участие в решения за ценностите и възпитанието на децата си. Грижата на държавата за образованието, изразена по този начин, е фарс и лицемерие, които прикриват истинската цел – усвояването на човекоресурс от най-ранна възраст.
Управление на масите, а не гарантиране на свободата и благоденствието на личността и семействата, е истинската философия зад този тип законодателно решение на образованието.
Колкото повече консервативните християнски традиции биват размити от новите философии на общочовешкия хуманизъм, който е в основата и на комунизма, толкова повече обществото и личността губят опора без наличието на морални и абсолютни ценности. Добро и зло вече са релативна категория, която се мени с времето, конюнктурата и също – с финансирането.
Условията за това състояние на българската народопсихология бяха залагани в продължение на десетилетия с експеримента на комунистическата утопия. Утопичният социализъм не проработи тогава, в периода 1944-1990 г., защото се провали икономически и морално.
Еничарите на държавната бюрокрация
Едно ново робство чука на вратата на българите, още преди да сме се отърсили от предишното. Робството на безсемейния индивид, чиято идентичност се формира от „социума” и от способността да харчи пари за себе си, за технологии и удоволствия. Децата ще растат сираци, без родители, обсебени от фалшивата „майчинска” грижа на образователната бюрокрация. Ще се прибират вкъщи като на квартира, да спят, да си изядат вечерята и да получат пари и издръжка, за да могат успешно да се върнат в държавното училище за възпитаването си в ценностите на безличния бюрократизъм.
С разграждането на семейството, чрез отнемане на децата от държавата и втори етап – индоктринирането им с неконтролируеми от родителите идеологии в училище, се разгражда семейната обич, моралните устои на личността и народа. Хората стават роботи, чиято лоялност е лесно податлива на манипулации. Те нямат такава към майка и баща, близки, роднини, семейство. Фикцията на „обществото”, „държавата”, свободата дефинирана като абсолютизиране на индивидуалния морален релативизъм, са новите лоялности. Такива хора се управляват лесно. Това е роботизирано общество от униформено мислещи личности, без способност да се противопоставят интелектуално и морално на тираничното заробване на тяхната съвест и живот.
Ако държавата не допусне плурализъм в образованието, ако налага само механизми за контрол, разпадът на ценности и способности, на който сме свидетели към момента, ще бъде пълен в следващото поколение. Ако родителите не застанат в защита на правата си като такива, скоро ще разберат, че децата им не са вече техни, и че в домовете им живеят гости на семейството, които при нормални условия би трябвало да са техни деца, с които да споделят семейната обич.
ПО ТЕМАТА:
[x] Придружително писмо – Берлинска декларация
[x] В Русия е приет нов закон за задължително религиозно образование
[x] Декларация на ОЕЦ относно Закона за предучилищното и училищното образование
Браво! Много задълбочена и усърдно написана статия. Защо не я изпратите на всички ваши юзъри за да се включат и те в инициативата?
В една толкова важна кампания като тази са нужни усилият на всички.
П-р Петков сега е момента и вие да се включите с адекватно мнение като образовател и общественик.
Това питам и аз и аз къде са сега големите защитници на свободата Юлиян Собаджиев
Калоян Курдоманов, Петър Пеев, Любомир Авджийски,
Милко Пендов, Виктор Ставрев, Йосиф Димитров,
Борис Георгиев, Симеон Кънев, Максим Максимов,
Курумбашев, Калоянчев, Венцислав Стойков и Пепи които плюха докато ние устоявахме изпитните за да могат да се публикуват статии като тази с тежестта на берлиинска декларация
Д-р Костов е представил гледната точка на юрист и е направил това по един изключително компетентен начин. Проблемът, обаче, има и още една гледна точка и тя е на педагога или учителя. Ще се постарая да изготвя една такава позиция доколкото мога. Но това, което е ясно на всички, че главния проблем е, че държавата иззе функции, които по право се полагат на църквата. Нека си спомним от историята, че първите български училища са били килийните, а дълго време учители са били свещениците. Днес самите вярващи нямат тази идея, за много от тях моите опити да образовам децата им в области, различни от духовните (като, например, математика) изглеждаха много странни, а също като необичайно счете това и самият председател на съюза. Така че, преди държавата да отнеме правото ни да възпитава децата ни, нека да помислим дали ние не сме позволили това да се случи? Считам, че е нужна промяна в мисленето на родителите и на вярващите в много отношения – още приличаме на евреите, които излязоха от Египет и ни е добре някой друг да се грижи на неща, които по право ни принадлежат. Трябва да осъзнаем, например, че учителят в държавното училище не е човек, който възпитава децата ни, а по-скоро наш партньор във възпитанието. Това, което виждам днес е, че родителите сами прехвърлят отговорността върху учителя и единственото, което ги интересува са цифричките, които детето носи в онова тефтерче, наречено бележник.
Има още една страна на проблема. Д-р Костов правилно е отбелязал ниското ниво на образование в нашите училища. За това, обаче, не бива вината да се хвърля върху учителите, които никак не са лоши. Докато карах стажа си в гимназията по автотранспорт имах възможност директно да говоря както учениците, така и с колегите учители. За да се стигне до сегашното състояние е бил изминат дълъг път и сега трябва да се върнем обратно по него. Учениците гледат на образованието като не нещо формално. Тотално им липсва мотивация. Няма нищо общо с времето, когато моето поколение завършваше. Причината е, че те не виждат къде ще приложат наученото – не са сигурни в бъдещето. Нямат осигурена работа, никой не може да им гарантира, че ще се възползва от техните знания и умения. Донякъде това пак е остатък от комунизма – свикнали сме някой да мисли вместо нас и някой друг да ни урежда, както държавата ни осигуряваше работни места и всичко ни беше наготово. Не сме научени да се борим за правата си, да търсим и настояваме, а още по-малко, да създаваме работа. Идеята вярващият да не пада на колене пред светски работодатели за комат хляб, а сам да създаде своя фирма и да работи, също не намира подкрепа и е непопулярна за вярващите. Нека не се учудваме защо голяма част от църквите мълчат по отношение на този закон – просто чакат друг да им свърши работата, а и изобщо не ги интересува. И това, което се получава е, че ние искаме да им дадем свобода, а те не я искат – осъзнават като че ли, че свободата е нещо много трудно.
В крайна сметка последната дума има Бог. И тук мога да изразя един оптимизъм. каквото и да се случи, ако верно стоим пред Него, ние ще се нагодим към новата обстановка, но пак ще намерим начин да упражним правото си да бъдем свободни, в това число и свободата да възпитаваме децата си така, както ние счетем за добре, а не някой над нас. Така, както Данаил се нагоди към езическата обстановка във Вавилон и намери начин да остане верен на принципите си и да служи на Бога.
За съжаление, докато някои християни, като адв.Костов, Стоян Георгиев и др. защитават християнските ценности в обществото, други пастори и християнски организации усвояват европейски средства чрез своите ужхем християнски фондации. „Бъдете единни“, „Имайте любов помежду си“, „Който пребъдва в Мен…“ – само така ще можем да оцелеем като Църква „в света, но не от света“. Вместо да се хапим и да се ядем, трябва да обединяваме заедно усилията си, дарбите си и талантите, образованието, времето и средствата, за да отстояваме Библейското учение, но не тайно, вкъщи, а публично, бидейски „сол и светлина“ за всички около нас.Бог да благослови всеки християнин и гражданин, който е подкрепял досега битката срещу всички антихристиянски закони, които се опитваха да бъдат прекарвани през последните 5 години. Защо ли това съвпада с влизането ни в ЕС? Предстои все още да разберем…
Много хора искат да са на гребана на вълната дори и за малко. Те изкачат от някъде с компромат или скандал, размахват нечие досие частично стигнало до тях и на базата на минималните си познания очакват вселената да се съобразява с тях. И когато това не става те преминават в мнимото си мълчание, изчезват, изгубват се в някоя далечна страна където никой не ги познава и никой повече не си спомня за тях. Хората тук залагат на по-дългосрочни планове за реформиране на обществото и онези които имат такова видение от Бога могат само да се радват че има такова общество от вярващи в България което свободно да споделя своите мисли и мечти докато станат реалност.
Ученото си е учено и в Пастир.орг да го сложиш статия ще напише. Как може да го сравнявате с писмото на п-р Ангел Пилев?
Погледнато от една стран изглежда правдоподобно, но от друга си чиста фантасмагория, моля извинете ме за недодялания израз… Сигурно е защото на 1,5 годинки съм тръгнал на детски ясли и майка ми и баща ми така и не успяха да ми налеят акъл у главата…, отново извинете за иронията.
Особено силен ми се видя мотива за свободолюбивия дух на циганите да решат дали да си образоват децата – явно на господин юриста му изнася да има умни българчета и тъпи циганчета, е те няма да са тъпи, но ще са неграмотни, след като майка им и баща им не ценят образованието… то как и да го ценят като не знаят какво е, но затова пък тези умни българчета като пораснат ще си ги носят на гърба тези необразовани циганчета, ще им плащат сметките и ще се гаврят с тях от избори на избори – познати ни до болка схеми и прочее.
Питам се колко от нас на възраст над 30 са прескочили детската градина, предучилищна и училище и са станали толкова умни, че разнообразната ни мислъл фъчи като при гейзер, а не като някакво си там планинско изворче… Може би г-н Костов е този мамини дечица дето вместо на 3 или 4 годинки са плакали на 7 за това, че първи път трябва да се лишат от майчината гръд за 4 – 5 часа докато са в училище. (всъщност не съм сигурен, че познавам лично автора, така че моля отново да бъда извинен ако чувства, че съм прекрачил твърде много прага на личното му пространство)
Единственото за което мога да му сваля шапка е относно мнението му за правото на свободно извъндържавно обучение, но не мога да се съглася, че то трябва да започне на 30 – когато циганчето се освести, че без диплома не го щат никъде. Децата обичат да учат и според мен могат да почнат когато си поискат – едни на 3 други на 5 други на 7, не под строй, но задълвително в строй.
Разтягането на адвокатски локуми се подкрепя от повечето хора, но за щастие в контролираната среда на Pastir.org е допуснато и мнението на г-н Йорданидис. Семейството, г-н Костов, в момента търпи сериозни атаки именно от демократично западно капиталистическо общество, за което се борите. Не държавното училище, а безкрайната „свобода“ в мисленето дори на хората в църквите са заплаха за цялостта и здравината на семействата. Така нареченото „домашно образование“ продължава да мъти главите на християните и бъдете сигурни, че неграмотността ще нараства прогресивно ако това псевдообучение придобие законна форма.
В статията по горе на уважавания от мен Виктор Костов, имам някои аспирации, които не са приемливи, но това е мнението на Виктор.
Една такава тема не би могла да се изчерпи с няколко постинга и мнения от различни страни и институции. Темата е изключително важна и съществена и смятам, че един от важните, за да не кажа най важните приоритети на живота!
Има много положителни насоки на дискусията, която тече, но в никакъв случая това не помага на Ромите и най вече на изпадащите в бездната на неграмотността. Макар и да има намеци за дискриминация, не мисля, че точно това е имал в предвид автора.
Това което дискутирам е моята лична гледна точка касаеща Ромското дете и контекстуално се вписва в работа която вършим. За мен лично идеята да се ходи на училище от по-рано за ромското дете е от изключително значение за бъдещето му.
Аз съм за частното образование и го приветствам, но инструмента тук е аристократичен и не е за всеки джоб. (от 140 училища и 66 детски градини в България, има ли такса по малко от 4 000лева?)
И кой е оня нормален родител, който не иска детето си да успее и да има качествено образование.
И това е, което разделя дискусията, че то е за хора които могат да надмогнат масрафа и не е на ниво пожелания само.
А и досега в предучилищното образование, има подготвителна група за 5 и 6 годишни. И уверявам ви от професионална гледна точка, че това работи и трябва да се търсят алтернативи. Ето няколко насоки:
• Училище (каквото и да бъде то)
• Обкръжаваща среда (семейство и приятели)
• Качеството и ценностите на преподавания материал.
По добре е 4 годишните да ходят на училище, както и го правят вместо да са по улиците или в неподходяща среда.
А кажете ми как дете, което не е ходило на училище може да бъде сравнено с дете, което от 4години може да чете и пише и се развива по нормалния и приемлив начин.
И от там и четири заключения по темата:
1. Трябва да се ходи на училище.
2. Въпрос на възможност какъв вид училище може да се предложи на детето.
3. Училището да предлага игри и подходящи занимания за децата.
4. Какво се научава и прилага от училище.
Това е задължението на всички нас – будна гражданска позиция, по отношение на това което се случва в училище.
В Щатите 75 % от децата от християнски семейства, след завършване на образованието си се отказват от Бог. Целта на училището никога не е била да образова, целта на училището е религиозна по своята същност.
Kakto e Kazal Na6iat Ba6ta v Lubovnoto Si Pismo do nas-blagosloven onzi narod na koito BOG e Gospod,ot vse sqrze si pogelavam zelia bqlgarski narod da sme 4ast ot Bogieto Semeistvo, Mili Tatko molia Te pomogni ni vsi4ki da bqdem tvoi za radost na Sqrzeto Ti i proslava na Imeto Ti,v Imeto Isus,Amin!
Г-жо, Светлина, това не е домашна група. Затова ако не знаете какво да кажете, просто не пишете нещо, което е ни в клин, ни в ръкав… Бог никога не е писал „любовни писма“ до Своя народ. Това е сериозен форум, за да се пишат такива несериозни неща, моля Ви!
Да,това са много сериозни неща!И искам да кажа на всички,които ревнуват за благовестието в България: На къде отива българският евангелизъм?
Статията на адв. д-р Костов отлично представя философията на тоталитарната държава в сферата на образованието. Тя се стреми да ни вземе децата в най-крехката възраст и след това не си прави труда да ни ги върне, защото и самите деца не искат „да се върнат“ към бащината традиция – особено религиозната (мисля, че за това ни предупреждава г-н Й. Димитров, сочейки стряскащата статистика в САЩ). На друго място в Пастир.орг цитирах Платон, който е идеолог на тоталитарната държава включително и по проблема на ранното държавно обучение и възпитание.
П-р Петков посочва необходимостта от мнения на образователи. Ще се включа с опасението, че в повечето коментари дотук липсва позоваване към ПРОТЕСТАНТСКАТА ТРАДИЦИЯ, въпреки че Пастир.орг е протестантска медия. А такава традиция съществува от 5 века!
Уважаеми колеги, трябва да си познаваме добре традицията! Само тогава ще можем да се съпротивим на всеки тоталитарно замислен и изкован закон. Ще припомня на образователите, ако са изучавали през последните 20-ина години История на педагогиката, какво би трябвало да научават днешните учители у нас за протестантската традиция (вж. История на педагогиката. В. Търново, „Абагар“, 1996. 88-92). А тя хармонира напълно с учението на Библията. Лутер е убеден, че „децата са Божи дар“, който е даден на родителите. Следователно, ако ценим този „Божи дар“, ние НЕ БИВА да го отстъпваме на тоталитарната държава! Детството е „най-благословеното и най-добро време на човека“. За какво обаче? Отговорът е само един: за възпитание в добродетели и християнска вяра! Може ли тоталитарната държава да ни гарантира това? Отговорът е категорично „не“, защото имаме достатъчно красноречиви поуки от историята. Детството е „особен период“ – това твърди Лутер. Това го знаем и ние, но го знаят и враговете на християнската традиция и особено – на протестантската традиция. Следователно, ние трябва да се съпротивяваме с всички сили срещу всеки опит децата ни да бъдат отнети ПРЕДИ началото на училищния им период (6-7 год.). Никой вярващ родител НЕ БИВА да отстъпва необмислено преди това своето дете, което е „Божи дар“, на държавата, независимо под какви „благовидни“ съображения се прави това!
Ние можем да направим децата си добри граждани, но тоталитарната държава не може да ги направи добри християни!
подкрепям стагията .не съм съгласен моите деца да бъдат оформяни от чужди интереси .Бог е възложил на родителите да възпитат децата си в Божия път .а не хора .които не почитат Бога