Д-р Вениамин Пеев
Тази статия е предизвикан евангелски отговор на публикацията на г-н Георги Ваташки “Секти съдят община за дискриминация” в бр. 180 (26/28.10.2012) на обявеното за “национален седмичник” електронно издание “Десант”. На тази статия бяха дадени своевременни и аргументирани отговори от п-р Р. Киряков -“Отговор на бургаски пастор на клеветническа антихристиянска статия в бургаски вестник” в сайта на Пастир.орг и адв. д-р В. Костов –“Жълтата “десантна” журналистика като знаменосец на тиранията” в сайта на електронното списание “Свобода за всеки”. Бе изпратено и Обръщение на Обединени Божии църкви до Скат ТВ и в. “Десант” на 05.11.2012 г. Настоящата статия не само подкрепя тезата на двамата евангелски автори и Обръщението на ОБЦ, но разглежда наболелия проблем за “сектите” под друг ъгъл с надеждата проблемът да намери богословско и морално решение.
Още в заглавието авторът демонстрира, от една страна, пълно невежество по религиоведския проблем, свързан с термина “секта”, а от друга страна, напомня за един често използван псевдополитически трик, известен като “отклоняване на вниманието на обществото” от действителните му проблеми. Нека започна с опита за манипулативно “отклоняване на вниманието” от болните проблеми на съвременните български християнски представителства. През последните две десетилетия жълтата преса у нас, очевидно действайки под специалната диктовка от страна на водещи религиозни и политически дейци, с “десантна” устремност връхлиташе ненадейно върху обществото и изстрелваше картечен лай за “опасните секти”. Бяха изреждани безогледно, безсистемно и логически неиздържано оскърбителни названия както на традиционни християнски представителства, така и на квазихристиянски представителства, които в никакъв случай не биха били подреждани от компетентни хора в една и съща група на “сектите”. За отбелязване е, че такива “десанти” бяха планирани и осъществявани в периоди на дълбока криза на самата българска Църква. Такъв е и случаят с публикацията на г-н Г. Ваташки от края на мес. октомври. В един период, когато избухна скандалът с “агентурния проблем”, когато се заговори за легитимност на представители на висшите църковни етажи, когато се появиха отново облаците на конфликти и разделения, от една никому неизвестна амбразура с етикета “национален седмичник” отново се чу картечен лай срещу “сектите”. Този изтъркан трик на стрелба към въображаем противник, когато все още има реални опасности, недъзи и проблеми в днешната Църква, трябва веднъж завинаги да бъде смълчан!
С какъв заряд е наситен терминът “секта”? Латинската дума secta на пръв поглед е безобидна. Тя има значението на: правило, принцип, направление; партия; философско учение; школа (Войнов, М. и Ал. Милев, Латинско-български речник. С., НИ, 1971. 635). Философската школа на стоиците, например, била определяна като “сектата на стоиците”. Като се има предвид факта, че стоицизмът бил най-влиятелната философска школа в античния Рим през І в. сл. Хр., трябва да попитаме дали “секта” в първоначалния си смисъл е означавала нещо толкова отрицателно, колкото се смята от някои днес? Та нали велики представители от късния период на Стоата са били философът-учител Луций Сенека, освободеният роб Епиктет и философът-император Марк Аврелий! Кой би дръзнал днес да ги нарича “сектанти” в смисъла, който влага в
понятието г-н Г. Ваташки? А дали г-н Ваташки знае, че ап. Павел е един от първите големи християнски ценители на стоицизма, дотолкова, че са му приписвани лични контакти чрез писма със Сенека? Нима и ап. Павел ще се окаже “сектант” в смисъла на глашатая на днешната сектантщина – г-н Ваташки?…
Същевременно обаче исторически е вярно, че в същия този Рим са се появили псевдо-тълкуватели на термина secta, които започнали да пълнят понятието с негативно съдържание. Те го тълкували като “неприемливо” учение, правила, поведение или школа, отличаващи се от онова, което се смятало за политически единствено правилно. Тази тенденция идва от политизираното тълкуване на Цицерон на термина “религия” (лат. religio), под който той разбирал единствено официалната римска митология, която в много отношения имитирала древногръцкия пантеон и култ. Но исторически факт е, че в Рим като божества били почитани не само Юпитер, Юнона, Минерва илиМарс, но и такива представители от плът и кръв като римските императори, сред които имало невероятни чудовища и посмешища като Калигула и Нерон. Затова раннохристиянският апологет Тертулиан е прав в своите упреци към подкрепящите държавната религия на Рим: “Обожествявате всички най-престъпни люде, за да се понравите на вашите богове. Почитта ви към тях се изразява в обожествяване на подобните на тях” (Тертулиан, Апология нахристиянството. ХІ.14). Следователно, ако трябва днес да продължим тезата на премъдрия и смел Тертулиан, ще заключим, че “официалността” или “традиционността” на дадена религия толерирана и лансирана от политиците,не е непременно правилната и общонародната! Само допреди двайсетина години Политбюро на БКП и техните лакеи натрапваха на всички нас марксистко-ленинско-живковистката идеология и ние, истинските християни,пъшкахме и се противопоставяхме с всички позволени средства, за да кажем днес с облекчение, че политически протръбяваното в никакъв случай не е най-автентичното и ценното като идеология!
Драги г-н Ваташки, такива люде като Вас с обърнат наопъки гледец няма никога да успеят да възкресят римската и комунистическата идеология!
Но кои са определяни в политическия смисъл като “секти”? Същият Цицерон, който обявява политически римската митология като единствена “религия”, казва, че всяка друга вяра била … “суеверие” (лат. superstitio). Така вкатегорията “суеверие” попаднали не само много от източните религии, но и юдаизмът и християнството. С тази опасна и несправедлива тенденция може да се обясни враждебното отношение на имперският Рим не само към християните, но и към юдеите. В последния случай можем да говорим за корените на антисемитизма и расизма още в зората на нашата ера. А какво да кажем за страшните десет гонения спрямо християните, които са били избивани, разпъвани на кръст, изгаряни, удавяни в реки, садистично измъчвани само заради своята религиозна принадлежност? Та нали самото название “християни”, за което се говори в Деяния на апостолите (11:26; 26:28) и 1Петр.4:16, е било изковано от техните противници за присмех! Затова Тертулиан пита иронично гонителите на своите събратя: “Или може би ние сме различни (от вас) по природа, някакви си кучекрили или сенкокраки чудовища, с друга подредба на зъбите?…” (Апология. VІІІ.5) . Пренесено в нашата действителност, наситена с политическо и духовно напрежение, Тертулиановият въпрос би означавал: “Да не би ние, евангелистите, да не смехристияни като православните или католиците?” Та нали ние също вярваме в Св. Троица, изповядваме светото кръщение като врата към християнската принадлежност, причестяваме се с хляб и вино, приемаме само Господ Исус Христос като глава на Църквата, декларираме необходимостта от общение между светиите, очакваме с трепет Христовото повторно идване и ценим отвъдния живот като обещание за вечното общение на Църквата с нейния Господ! Ние приемаме Св. Писания за боговдъхновени, почитаме патристичното дело на дейците на вярата през вековете, молим се за своите братя християни по целия свят независимо от тяхната конфесия. Нима това ни прави “сектанти”, т. е. “суеверни” в Цицероновия смисъл?
Драги г-н Ваташки, такива като Вас служители на съмнително политическо подсказване няма никога да успеят да ни отделят от заслуженото място, което заемаме в богословието, историята, културата и етиката на християнството у нас и в световен мащаб! Ние сме неизбежна част на Христовата Църква!
Говоренето днес за “сектанти”, визиращо евангелските представители в България, е жълт анахронизъм! То е реторика от времето на феодализма, когато християнството се разделя през ХІ в. и Православната църква и Римокатолическата църква взаимно се анатемосват. Те взаимно се окачествяват като “секти”, всяка обвинявайки другата, че “се е отцепила” от Тялото Христово. Тогава кръстоносците нахлуват в храмовете на другите и … ги оскверняват по начин, по който ние днес продължаваме да се червим пред уроците на историята, въпреки че нямаме пряка вина!
Драги г-н Ваташки, не предвиждате ли възможността някога някой от Вашите потомци да се изчерви заради пасквила, в който определяте не само некомпетентно, но и политически злонамерено евангелските представителства в Бургас като “сектанти”? Не би ли се породило подозрението, че Вашият неокръстоносен “десант” не преследва почтената цел да се установи истината за бургаския проблем между евангелските църкви и общината, а представлява един изтъркан от преиграване опит за манипулиране на общественото мнение?
Днес – в първата четвърт на ХХІ век – никой не бива да си служи повече с феодални квалификации като “сектанти” за евангелските църкви, които са представители на Протестантизма. В своята книга “Религиите и сектите в България”, претърпяла две издания, дори авторът Бончо Асенов, който едва ли е християнин и който няма причини да симпатизира на евангелизма, е много внимателен, когато използва термина “секта”. Той никъде не го отнася към традиционните у нас евангелски изповедания. В гл. 5 г-н Асенов пише обширно за “Протестантството в България” (с. 118-177), към което причислява (за по-кратко): конгрешани, методисти, петдесетници, адвентисти и др. Бих казал, че г-н Асенов дипломатично и разумно се е отказал от квалификацията “секта” за тях, защото е разбрал, че ще допусне огромна грешка – най-малкото в религиоведчески смисъл. В епохата на постмодерността феодалните понятия и концепции трябва да се изхвърлят от употреба веднъж завинаги! Те са анахронични, неадекватни и вредни!
Затова, драги г-н Ваташки, лично аз предлагам да се извините на евангелските църкви в Бургас и на представителите на Протестантизма в България! Такъв жест би бил възпитан и почтен от Ваша страна! Този жест би бил присъщ на постмодерния човек, а не на кръстоносец, който е зомбирал от миналото!
ПОСЛЕДНО:
17.11.2012 Жълтата „десантна” журналистика като знаменосец на тиранията
09.11.2012 Отговор на бургаски пастор на клеветническа антихристиянска статия в бургаски вестник
05.11.2012 Обединени божии църкви до Скат ТВ и в. Десант
28.10.2012 Секти съдят община за дискриминация
26.10.2012 Заседание в КЗД по делото на евангелски църкви срещу община Бургас и МВР
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
08.12.2009 Hаказват учителка, завела самоволно деца на църква
02.02.2009 Бургас със задължително православно образование
25.11.2008 Областна дирекция – Бургас на МВР относно филма ИСУС
20.10.2008 Казусът „БУРГАС” в доклада на Държавния департамент на САЩ
20.08.2008 КАЗУСЪТ БУРГАС – ВЪЗОБНОВЕН
19.08.2008 Нова атака срещу Евангелските петдесятни църкви в гр. Бургас
05.05.2008 Писмо от бургаските пастори
25.04.2008 “Обединени евангелски църкви” сезират главния прокурор
Интересно написано за Бургас и ще предложа и аз едно наблюдение. Ситуацията почти навсякъде в страната е подобна освен в Стралджа. Там пастора, попа и шефа на атака са първи приятели и си ходят на гости. Какви са изискванията за едно такова доверено взаимоотношение и удачно ли е то да се приложи и в други градове или цената в твърде висока?
Благодаря за комплимента, но не мисля, че съм изключение. Но трябва да кажа, че да постигна разбирателство и приятелско отношение с политическите лидери (не само на Атака) и с православните свещеници е плод на дългогодишни услилия на изграждане на доверие. Още повече, Стралджа е малък град и там всеки се познава. Допълнителен фактор е че имам роднинска връзка с шефа на Атака, двамата сме израстнали в село Атолово. Най-важното, обаче е, че те са хора, които имат души, Христост се е жертвал и за тях. Всеки би приел една приятелски протегната ръка и всеки би оценил полезните неща, които един човек (пък било то и пастор) прави в един град. В началото имаше статии и против мен в местния вестник, но в последствие медиите дори ме канят когато има важно историческо събитие за да го коментирам. Канят ме да коментирам дори и астрономически явления. За да постигна това отношение ми бяха нужни 10 години. През това време трябваше да докажа, че нашата църква не е секта и да науча обществеността да се отнасят с нас така, както към православните. Цената на едно такова приятелство изобщо не е висока. Това, обаче, което е трудното, пастора да промени стереотипа и модела на мислене – да гледа на себе си не като на пастир на дадената общност, а като на пастир, поставен в конкретното населено място и да е готов да служи на всички хора (това не включва компромис с вярата, даже точно обратното). Казано с други думи, пастора трябва да се научи да бъде пастир на църковната общност, но капелан на населеното място. Ако пасторът промени модела си на мислене в тази посока, постепенно ще бъде постигнато и останалото.
Ако се интересувате подробно от PR-а, който направих в Стралджа, ще го представя, но това би било добре да направя в отделна публикация. Съгласен съм да опиша целия поериод на служението ми за да видите процеса как от противници хората могат да станат наши приятели. Надявам се с този модел да мога да помогна на други.
Дани, явно трябва да ти кажа някои неща:
1. Вече написах някъде, че потребителят, писал с името „п-р Петков“ е личност, различна от мен. Всички мои постове са писани от името „Ангел Петков“. Не знам кой е този човек, вероятно съвпадат фамилните ни имена, което не е нещо ненормално. От Америка никога не съм писал, не съм бил там и нямам намерение да бъда освен ако Бог не ме прати насила.
2. Ръководя църква, която е член на СЕПЦ, а до миналата година бях и щатен служител. Това означава, че председателя на съюза, който в момента е Иван Врачев, ми е началник и е съвсем естествено да ме посещава. Никога, обаче, не ме е предупреждавал за каквото и да било, това беше творческа приумица на някой друг.
3. Никога не съм се заяждал с Тони Еленков. Това, че съм задавал въпроси, някои от които може и да са били по-остри или неудобни, не означава заяждане. Попитай управата на Петдесятния факултет за мен и съм сигурен, че ще ти кажат, че докато учех там бях човекът, който е отправял най-много критики. Но те са достатъчно разумни да оценят, че това е било за добро. Така че, дори да критикувам, аз не се заяждам. Винаги съм бил добронамерен и никога не съм търсил конфронтация.
4. Лицето Ангел Пилев не го познавам изобщо и това, че съвпадат малките ни имена не означава, че се заигравам с него. Не знам това от къде дойде, но с него никога не съм имал каквото и да е отношение.
5. Грешно е да се твърди, че дружа с Атака и синедриона. Осъществил съм приятелски отношения с местните лидери, което не означава, че имам дружба с цялата организация. В малък град като Стралджа изборът не е дали да имам отношение или не, а какво да е отношението – приятелско или вражеско. Вече казах, че винаги съм се стрмял към добри взаимоотношения и понеже отсрещната страна също беше склонна към такива, можахме да ги осъществим. Тук ще се позова и на Библията. Йосиф беше приятел с Фараона на Египет, Естир беше съпруга на езическия император. Моят главен модел, обаче е пророк Данаил. Той спечели благоволението на езическите императори със своите качества. Точно това правя и аз – стремя се хората да ме оценят като личност. Целта ми е да покажа Бога, без значение на кого. Искам да напомня също, че когато Петър прекрачи прага на дома на стотника Корнилий със сигурност не му било много приятно и вероятно много се боял, че сънародниците му ще погледнат подозрително на това. Но той беше воден от Бога да отиде там. Приеми, че Бог ме събира с политическите лидери (не само на Атака, аз съм в отлични отношения и с кмета на общината) и с православните свещеници за да покажа Неговата светлина на тези хора. И за целта Бог изпозва военното и богословското ми образование.
6. Винаги съм показвал нужното уважение и респект към д-р Вениамин Пеев. Но нека личната ми комуникация с него да си остане между нас, според мен така е редно. Поисках му съвет за дадена ситуация и той ми каза мнението си. Направих това именно защото е по-възрастен, по-образован и по-опитен от мен и защото зачитам мнението му. Неговият съвет е да не избързваме с информация, която може да отмести фокуса на дискусията и аз съм съгласен с него.
7. За твое сведение, бях член на духовния съвет на ЕПЦ „Ветил“ в Ямбол в периода 1997-1999, което означава, че има факти, свързани с накяои хора, които знам и помня. Има, обаче и такива, с които не съм запознат. Казах, че искам да бъда напълно уверен във фактите преди да напиша информация, която да засегне трети лица. Не искам да постъпя като журналист на жълт вестник. Ако искате да имате точни сведения и точна информация, това е правилния път – да не се избързва, а всичко да бъде внимателно и прецизно проверено. Не искам да бъда като Георги Ваташки от „Десант“. Обещах, че това, което знам ще го разкажа и при това достатъчно подробно.
8. Не знам от къде си, но заповядай в Стралджа. Слез на гарата и попитай първия срещнат човек за мен. Бъди сигурна, че без значение дали е от църквата или не, ще ти каже добри неща за мен. А дали ще ми имаш доверие – по-добре се довери на Бога. А уверявам те, аз служа на Него. И на Него съм благодарен за всичко – като се започне от прекрасното ми семейство и се стигне до всичко, което сме постигнали заедно.
Друго нищо не мога да ти кажа освен едно: БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!
Мисля, че проблемът не е в това, дали поддържаме добри отношения с представители на други религиозни конфесии или членове на политически партии, които дори имат националистическа и тясно конфесионална платформа. Лично аз винаги съм се стремял да покажа, че макар да съм евангелист по убеждения, нямам никакви проблеми в общуването си с православни, католици или която и да било друга християнска конфесия. Затова съм горд (в положителния смисъл, разбира се), че приятелите ми са повече от враговете ми.
През 1996 г. по инициатива на Българската социалистическа младеж в гр. Русе се състоя общоградска конференция в бившата сграда на Окръжния комитет на БКП (сега общинска) на тема „Психотероризмът на сектите и пагубното им влияние сред младежта“. В нея взеха участие с актуални доклади официални представители на властите, неправителствени организации, БПЦ и др. Бях поканен и аз като представител на евангелските общности в града (петдесятни, Божии църкви, методисти, баптисти). Залата бе препълнена. Интересът бе огромен. Дискусиите бяха много живи. После всички лекции бяха публикувани в отделен сборник. Споменавам този факт, защото всички участници – лектори и присъстващи – бяхме единни в мнението си, че явлението „психотероризъм“ е вредно за цялото ни общество и трябва да бъде намерен антидот срещу него. Кой е „антидотът“? Отговорът е: единството на мненията и методите! За мен тази конференция е едно от най-важните събития в живота ми, защото на нея евангелски, православни, политически (дори и представители на БСП) членове изразиха общото становище, че можем да си бъдем полезни, ако разбираме правилно що е „секта“ и кои „секти“ са действително опасни за България.
Проблемът не е дали ще имаме приятели тук и там в християнския или политическия спектър, а дали тези, които ни се пишат за „приятели“, не са манипулатори, скандалджии, клеветници и злосторници. Никога не съм харесвал идеологиите на БКП (БСП), „Атака“ или ВМРО, например. Но това не ми пречи да се отнасям към всеки техен представител като възпитан евангелски християнин, докато … някой от тях не започне да гледа на мен като на „кучекрил“… Тогава си спомням за Тертулиан, св. Ириней Лионски, блаж. Августин, Лутер и постъпвам отбранително, както са постъпвали те! Като евангелски християни трябва да бъдем миротворци, но не овчедушни, защото апологетите владеят знанията и техниките на самозащитата!
Затова, г-да, които още не сте разбрали значението на термина „секта“, не ни закачайте!
Напълно подкрепям казаното от д-р Пеев. В тази връзка ще разкажа нещо за отношенията ми с православните свещеници. След като почина отец Атанасий на негово място беше изпратен млад свещеник. Опитах се на осъществя контакт с него, но тук ударих на камък. Когато му се представих той започна да ме хули и проклина. След като разбрах, че с него няма да можем „да мелим брашно“, не го търсих повече. С настоящия отец Виталий нещата са много по-различни – той е културен и възпитан човек, магистър богослов, и много добре проумява какво е секта в истинския смисъл на думата. Така че, знам много добре къде е границата на отношенията.
По същия начин беше и с председателя на Атака. Той е млад човек, пълен идеалист, който няма нищо общо с политическата върхушка, и мотивите му са съвсем чисти. Цената на приятелството с него беше едно кафе. При разговора ми с него той ясно ми показа две неща. Първо, че добре знае какво е секта и не счита нашата църква за такава. Второ, което беше много важно за мен, е какво мисли за ромите пред вид това, че ние работим най-вече с тях. Тук той изказа положително виждане, че нашата църква ограмотява ромите и провежда една истинска интеграция като ги прави цивилизовани и почтени граждани. Сподели, че е имал разговори с роми, които са от църквата и е забелязал положителна промяна в тях, което му е направило добро впечатление. Както вече казах в предишен коментар, не знам каква е идеологията на партия Атака като цяло по отношение на ромите (макар, че той твърди, че иделогията е точно такава – ограмотяване и интеграция чрез цивилизоване), и тук видях, че мненията ни изцяло се припокриват. Докато управляващите БСП изкуствено поддържат прослойка на социални помощи, които са бедни, голи и неграмотни и от време на време им подхвърлят кебапчета и пържоли за да гласуват за тях, ние искаме тези хора да бъдат огерамотени, обучени, цивилизовани и изкарващи прехраната си с честен труд. В това отношение този човек ми обеща пълно съдействие с всичко, което е необходимо за да продължим да цивилизоваме ромите. Имахме още една, трета допирна точка с него и тя е противодействие на истинските секти. Заедно с него се противопоставихме на мероприятие на Свидетелите на Йехова. Имаше и един опит от страна на Прелом да проникнат и да завземат църквата, но тук се справих с тях без неговата помощ. И всичко, което правим, го правим в рамките на законното. Ако видя хулигански прояви, естествено е да се разгранича. Така че, внимателно подбирам с кого да имам приятелски отношения, не държа на приятелство на всяка цена.
За да покажа, обаче, на тези хора, че ние не сме сектанти, ми беше нужно много дълго време.
Мисля че п-р Петков многократно се опита да манипулира информацията във форума и трябва доста да се потруди за да заслужи отново нашето доверие. Но тези въдички които пуска с информация която после бързо оттегля трябва да спрат защото само губят време без реално да допринасят до дискусията.
Направих си труда да прочета подробно пасквила на Десант и ми стана интересно че е писано само за църквите които участваха в последната конференция Бог и цезар като лектори и домакини. Веднага трябва да бъде отговорено на въпроса Петдесетната църква в Бургас която е последователно свързана с агентурни елементи не участва ли в делото срещу общината. А също така защо не присъстват църквите на Стефан Гурбалов и
Христо Кънев – апостол и пастор. Гурбалов наскоро се бил регистрира към Божия църква а апостолското разделение в Бургас почти нямало посетители в неделя. Дали тези две църкви не са предмет на статията по същите агентурни причини поради които и СЕПЦ не участва?
Сега остава да бъдеш малко по конкретен и да поясниш какви въдички съм пуснал и кога съм „манипулирал“ (не обичам този термин) дискусията? А дали ще ми имаш доверие – това си изцяло твой проблем.
Колеги, не бива да се конфронтираме така. В случая мисля, че п-р А. Петков не бива да бъде нападан, защото дава адекватни примери за дискусията. Нека покажем, че ние не сме „сектанти“ още и защото сме готови за общение с други християни, с което изпълняваме Христовата повеля: По това светът ще познае, че сме Христови ученици, ако имаме любов, т.е. готовност за разбирателство помежду си.
П-р Петков само моля Ви не ни взимайте за абдали защото търпението към вас наистина е на привършваше.
Не само вие можете да четете и да пишете във фейсбук!!!
Георги Бакалов @ Казусът Еленков и последствията за българският евангелизъм
г-н Ангел Петков, ние сме посочили източника на информацията с линкове. Ако се окаже, че админа на пастир.орг е злоупотребил ще трябва да поднесе извинение и то не само към Вас.
Ангел Петков October 5 at 4:57pm
И аз мисля, че админът на pastir.org е злоупотребил и според мен дължи извинение не само на мен, но и на вас, и на всички потребители, които са били подведени.
Ангел Петков October 7 at 4:47pm
Цензурата в този сайт [pastir.org] е нечувана и слага комунистическата в малкия си джоб. Поради това ще публикувам отговор в моя сайт.
Ангел Петков October 8 at 5:41am [това е 5 часа сутринта]
Ангел Петков Г-н Собаджиев, благодаря за оказаната подкрепа. За съжаление модераторите на сайта pastir.org се оказаха по-лоши и от комунистическите агенти, срещу които се борят […] ако според тях критиката се счита за обида това говори само за една диагноза – хронично обременяване от комунизма. И за да имат тази диагноза нямат нужда от досие. Досието е само формално и отразява съзнанието на тези хора.
Ангел Петков October 9 at 4:30pm
Очевидно pastir.org са ме обявили за персона нон грата. Не че кой знае колко ме засяга
Велизар, никого не взимам за абдал, много добре знам, че можете да четете. Тези цитати от мои изказвания, обаче първо не разбирам каква връзка имат с поставената тема и второ, не знам какво доказват? Ти нямаш никакво отношение към тях, никъде не съм споменавал твоето име. Освен това, те са казани в определен контекст, като отговор на някакво събитие, което, разбира се, ти не си оповестил за да създадеш грешно впечатление. Понеже знам, че читателите са грамотни, може да прочетат защо съм написал тези думи, по какъв повод и в какъв контекст подробно в моя сайт. (epc-straldzha.dir.bg, модул „новини“)
А ти, Велизар, няколко пъти те призовах към личен контакт за да обсъдим нещата, но това остава глас в пустиня. Само двама души от форума са се свързали с мен и на тях съм дал подробни отговори. Ти, обаче, скрит зад анонимността на малкото си име (ако, то е изтинско изобщо) ти е много лесно да нападаш други, за които имаш пълна информация. В началото наистина ти симпатизирах и исках да те подкрепя, сега, обаче, се убедих, че ти не си по-различен от хората, срещу които се бориш, по-точно бакаловистите. Интересно ми е какво ще направиш след като търпението ти към мен се изчерпало? Ще ме номинираш за изгонване както в Биг Брадър ли? Какво си мислиш, че аз печеля като пиша тук и давам мнения? Според теб гоня ли някаква награда? Преди малко двама мои приятели, ама истински приятели (за да избегна излишни изводи, нямам пред вид Белев), които следят дискусиите тук ми се обадиха и ми клазаха почти едно и също. И то звучи приблизително така: „Ти защо, изобщо, се занимаваш с хора, които са далеч под нивото ти?“ Учудващо, но и аз се запитах същото (само това за нивото нямам амбиции, но е мнение на други) – защо се занимавам с вас, при положение, че имам далеч по-важни дела?.
А сега, Велизар, да ти разкажа нещо. През 2000 година, докато бях офицер, бях разследван от органите на ВКР заради една покана на семинар свързан с християнската етика във ВС. Поисках помощ от съюза и адвокати християни, но всички се отдръпнаха. Дори районният ми отговорник, п-р Цонко Атанасов каза, че не могат с нищо да помогнат. Тогава се оправих сам, излязох от ситуацията успешно. През 2002 година, един луд съсед на църквата предприе кампания срещу мен. Даваше материали в местния вестник, хвърляше камъни по мен, заплашваше с убийство, стреляше с ловна пушка над главата ми. Тогава помолих за съдействие адвокатите на СЕПЦ, но всички се отдръпнаха. Нещо повече – беше ми казано, че нищо не могат да направят без да е станал инцидент. Отново се оправих сам и при това успешно. През 2004 година имах наложена глоба от данъчната дирекция. Помощ не поисках – предприех стъпки да се оправя сам. Вярващи, обаче, ме съветваха да не правя нищо за да не дразня властта. Не ги послушах. И спечелих – глобата беше отменена на втора инстанция, а с инспекторите, които ме глобиха, днес сме приятели. През 2007 общината направи опит да ни изгони от сградата понеже статута не е на църква. Отново поисках помощ от съюза, но ми беше отогворено, че нищо не може да се направи. Аз пък направих. След едно дълго писмо до кмета и до парламента (по-точно депутата Минчо Спасов) проблема беше решен тотално.
Разказвам ти всичко това за да ти покажа, че в най-трудните моменти не съм получавал никога помощ и подкрепа от хората, които уж трябва да са най-близо до мен и да ми помогнат. Но пък, справяйки се сам, това ме закали. И сега, когато искате от мен сведения, питам ви, кой от вас ще застане зад мен и ще ме подкрепи? Че вие дори имената не си казвате, а какво остава да ви се доверявам. Какви сте вие, че да ви бъда длъжник?
Като изключа теб, Велизар, да видим кои са другите, които са скочили срещу мен. Те поне са с по две имена, но дали са истински? Единият е Иван Георгиев. Кой, обаче е той? Нито го познавам, нито знам каъв е и т.н. А това име е доста популярно, много хора го носят. Така се казва бившия кмет на Стралджа, който сега заема много важен пост в общината. А наскоро казах на един мой близък да измисли веднага едно случайно име, ей така, за експеримент, и той веднага каза „Иван Георгиев“. Другият е Иван Грозев. Името може да е малко по-непопулярно, но и той има адаш. Това беше името на бившия председател на БСП в Стралджа, който на всичкото отгоре е и баща на шефа на Атака. А за Иван Иванов – това е още по-популярно. Така се казва заместник кмета на Стралджа. Сега се питам, тези съвпадения дали са случайни? И се чудя, кои са тези хора? Няма гаранция, че имената им са истински, докато аз съм се разкрил напълно и те ме карат да напиша свдения, които обещах че ще ги имат, ама те искат сега, за да видят как това ще навреди на мен и семейството ми, да гледат сеир отстрани и да се изпокрият като мишки когато стане напечено за мен. Може да ви разочаровам но това шоу няма да ви го осигуря.
Ще продължа комуникацията си с двамата, които се свързаха лично с мен, които са честни и достойни хора. Дали те ще ви запознават с фактите – остава техен избор. Ако искате ме номирайте за изгонване, това е ваш проблем.
Извинявам се на д-р Пеев, може този коментар да не му е харесал, но след като се показва подобно поведение спрямо мен, няма как да не реагирам.
Г-н Петков умолявам ви да си владеете нервите и да сте малко по-внимателен като пишете по нечий адрес защото наистина започвате да звучите арогантно и даже злобно а няма нужда от такава параноя. До момента сте споменали поне 40 имена на хора които сигурно дори не познавате а и не знаят че говорите по техен адрес. Моето име е Георги Грозев а не Иван. Имаме и общи познати но ще ви ги съобщя когато му дойде времето, както вие обичате да казвате. Съветвам ви да сте малко по-уравновесен и балансиран за да ви уважават мнението. Велизар ви хвана че вършеете на два хармана тук и при Пилев, и точно по Словото изяви всяко скрито нещо което сте писали. Нормално е това да ви подразни но това което ме дразни мен е че докато сте писали против сайта и участниците в дискусията, Тони Еленков и д-р Вениамин Пеев не сте написали една дума по казуса Пилев а го ласкаете. Това подсказва че симпатизирате а може би сте и него пратеник. Изненадан съм че той не ви се е предложил да ви вземе едно интервю както обича да мазнярничи напоследък. Колкото се отнася за приятелите ви които летят на такива високи нива помолете ги да се включат в конкретната дискусия и веднага ще си проличи нивото им. И за да се успокоите малко защо първо не отпечатате песнарките по които работите и пак да се включите в дискусията когато ви е по-спокойно. Дано да приемете съвета ми приятелски. Все пак идват и празници.
Грозев, извинявам се за грешката с името. А това, което много ме подразни е, че цитатите на мои изказвания са извадени от контекста. Защо Велизар не е публикувал цялата дискусия, за да се види тоно на какво съм отговарял? Да, писах против администрацията на сайта, но считам, че тогава имах основание да го направя и не съжалявам за това. И това основание може да се прочете в едно от моите изказвания, но тактически е премахнато. Ето тук:
Ангел Петков October 8 at 5:41am [това е 5 часа сутринта]
Ангел Петков Г-н Собаджиев, благодаря за оказаната подкрепа. За съжаление модераторите на сайта pastir.org се оказаха по-лоши и от комунистическите агенти, срещу които се борят […] ако според тях критиката се счита за обида това говори само за една диагноза – хронично обременяване от комунизма. И за да имат тази диагноза нямат нужда от досие. Досието е само формално и отразява съзнанието на тези хора.
Това е директен пренос от поста на Велизар. Забеляваш ли двете средни скоби и многоточита между тях? ([…]} Знаеш ли какво се крие зад тези многоточия? Точно там съм написал основанието за тези изказвания. Нека всеки, който е грамотен, да прочете реално дискусията от фейсбук, а не откъсите, които Велизар е извадил от контекста.
Казах вече, че не познавам Пилев и нямам отношение към него. Отношение имам към друг човек от движението, който вече казах кой е. И понеже лично на мен Пилев не ми е направил нищо, затова и не съм писал по неговия казус. Не съм негов пратеник, а и не мисля, че съм го ласкаел по какъвто и да е начин – това пак е някакво нагаждане.
Отново призовавам теб, а и другите, на личен контакт, обещавам, че ще ви кажа много неща, които са полезни, така, както съм ги казал на двамата, с които имам такъв контакт. И пак ще повторя: искам да съм напълно убеден, че ще мога да се защитя в случай на реакция от отсрещната страна преди да обявя каквото и да било публично. Обясних подробно защо.
А за песнарките не се тревожи. Преди малко дадох 100 броя на Петър Велев, сега имаме пари да си платим сметките, така че съм спокоен. Продължавам да правя другите, в момента ги шия.
П-р Петков не копирах цялата дискусия защото Собаджиев се плаши като го цитирам а Пилев ми е крайно неприятен с манипулиращите си изказвания. Това което копирах не е извън контекста а са ваши думи по дискусията относно вашето отношение. Не съм и предполагал че ще ви стресират чак толкова много все пак вие сте ги писали! Излезли са от извора на вашето сърце – не от моето. Това което с Пилев и Бакалов сте написали за администрацията е точно толкова злобно колкото статията на Десант против църквите в Бургас. Моля за извинение ако съм ви причинил такъв стрес цитирайки вашите собствени думи че чак започнахте да отправяте и заплахи. След вашето отношение преминавам директно към дискусията за Казуса Пилев а на вас и дома ви желая наистина приятни празници.
Вярвам, че читателите са достатъчно разумни за да прочетат дискусията от самия извор за да добият обективна представа за истинския смисъл на това, което съм написал, а не манипулатичвните извадки, които си направил. Специално в твоя чест, сега ще дам и подробно обяснение и в моя сайт. Не съм казвал, че администрацията на сайта е злобна, както твърдиш, но че са цензурирали и редактирали мои изказвания е факт, който не мога да отрека. За това казах, че не съжалявам за нищо, което съм написал или казал.
Вместо да се занимавате с глупости предлагам да се заемеш с въпроса за движението Чиста църква в твоя град така както аз се заех с липсващите църкви от Бургас. Ето какво осъветва Ангел Пилев п-р Гурбалов във фейсбук:
Angel Pilev: Стефан, вместо да се снимам по телевизията на агента Христо и да защитавам съмнителни субекти, на твое място бих отворил досието на баща си. Ще ти е интересно да научиш как са свалили баща ти заедно с п-рТанев от Сливен и кой „уаважаван пастор“ днес е съдействал да сложат подслушвателно устройство в дома на брат ти в София, когато той се е преместил при него. Тогава ше видиш, че нещата не са били толкова невини. Пък после като искаш оправдавай ги. Първо виж фактите пък после ми кажи това може ли да са Божии служители или са врагове на кръста?
Stefan Maria Dimitrov: Aчо,радвам се че твоята информация набьбва вьв времето,но се страхувам че доста духове ще се разбунтуват.Сигурен сьм че истината е ужасна, но няма да ме изненада нищо,което ще прочрта вьв твоя труд тьй като много преди това аз сьм запознат сьс тези неща
Велизар, точно това правя в момента. Уверявам те, че скоро ще има достатъчно информация за това. И това се опитвам да ви кажа от известно време, но вие започнахте да се заяждате с мен и да ме обвинявате в неща, с които нямам нищо общо. И аз като вас искам истината да излезе наяве без да съм пристрастен към никой или да заемам нечия страна в спора. Надявам се да не отречеш факта, че допълних информацията ти за Асен Райков, но както виждаш, написах това, което знам за него и което е личното ми отношение. Аз до ден днешен задавам въпроса на ръководството на СЕПЦ как този субект попадна сред тях и какъв е той, че получава заплата, идваща от десятъците, давани от бедните хора. Този въпрос, обаче, явно е много неудобен и отговор не получавам. По същия начин ще подходя и към Движението за чиста църква в Ямбол – ще говоря за хора, които познавам, с които съм имал пряко отношение и ще оповестя факти, за които съм напълно сигурен, че имам неопровержими доказателства.
Глупакът винаги има предимство пред образования човек:
той винаги е доволен от себе си
~ Наполеон Бонапарт
Няколко пъти си пиша името вече. Казвам се Велизар Велизаров.
Кръстен съм на дядо си който е служил в 20-ти пехотен Добруджански полк. И тъй като съм от него край мога много да говоря и за греховете на
безплодния пророк Сунай Маджуров но предпочитам да замълча. Знам че чете тези редове и очаква да реагирам но след като бе изобличен публично трябва публично и да се покая най-вече за своя войнстващ сатанински дух и за клеветите които говори против другите.