Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) публикуваха свое Становище на 31 юли 2012 г. относно проект за Закон за детето (ПЗД). Текстът е разпратен до централните власти и християнски имейл листи.
Становището съдържа някои критични бележки към злополучния ПЗД. За съжаление то е ненавременно, и като цяло подкрепя духа зад един опасен законопроект, който е в разрез с библейските норми и интересите на българското общество.
На първо място – проект за Закон за детето вече няма. Той бе оттеглен от изготвителите му поради огромния брой нарушения на основни човешки права, житейски принципи и семейните ценности. ОЕЦ повдигат въпрос, който не стои на дневен ред.
На второ място – критиките към ПЗД, които отправят ОЕЦ в своето Становище не добавят нищо ново към вече широко тиражираните критики към несъстоятелността на проекта.
На трето място – тези критики са половинчати, което сочи за наличието на богословски проблем; в заявената в становището позиция, намесата на държавата в семейството и отношенията родители-деца е приемливо и дори желано положение. Изготвителите на Становището желаят да „се запази духът на законотвореца за гарантиране на правата и най-добрия интерес на децата в България, съзнавайки отговорността на правителството да зададе правилна посока за развитие на политиката за деца и семейства у нас за следващите поколения”. Благоденствието на децата не се гарантира от правителството, а от родителите – това произхожда от естеството на семейството и от Писанията. На фона на доказаните вече намерения в ПЗД да се противопоставят деца и родители под благовидни предлози като защита на „правата на децата”, закрила от „насилие в семейството” и в „най-добрия интерес на децата”, подкрепата на ОЕЦ на идеята за подобен, макар и „усъвършенстван” закон, е смущаваща.
На четвърто място – становището настоява държавата да дефинира в закон поведението, което хората трябва да следват в семейните си отношения. Този подход към законотворчеството, наричан „позитивно право” е проблематичен, защото според него всяко поведение, което не е дефинирано изрично в закона е на практика незаконно. Позитивното право е характерно за тоталитарните и социалистически държавни устройства.
На пето място – с повдигането на един приключен преди два месеца въпрос като ПЗД ОЕЦ изразяват подкрепата си за идеята да има такъв закон. „Свобода за всеки”, множество евангелски църкви, правозащитни организации и критиците на ПЗД отрано посочиха, че подобен закон е опасен и ненужен. Подобна бе позицията и на Православната църква.
С оглед горното изразяваме нашата загриженост, за това, че организацията, която цели да представя голяма част от евангелските християни в страната, застава двусмислено на позиция, от която се ползват тези, които желаят да провеждат нов морал и да налагат опасни социални експерименти със семейството.
Искрено се надяваме, че ОЕЦ ще преосмисли публичната си позиция и ще оттеглиизцяло подкрепата си за идеята държавата, под влияние на групи със специални интереси, да преформулира отношенията родители-деца и да се превръща в невъзможен гарант за семейно щастие.
Адв. д-р Виктор Костов и „Свобода за всеки” са инициатори на Резолюция срещу ПЗД подкрепена от над шестстотин църкви, организации и лица, внесена в Министерски съвет и Народно събрание през май 2012 г. Анализът на Проектозакон за детето на адв. Костов и Свобода за всеки беше един от основните документи породили сериозен обществен дебат и основателни критики срещу законодателната инициатива.
Виктор Костов, оправете най-напред собствения си проблем с преиначаването на фактите и манипулацията на общественото мнение, а след това давайте акъл на ОЕЦ как да си пишат становищата! На първо място – проект за Закон за детето вече няма. Той бе оттеглен от изготвителите му поради огромния брой нарушения на основни човешки права, житейски принципи и семейните ценности. ОЕЦ повдигат въпрос, който не стои на дневен ред. (цитат от горната статия).
Благодарение на вас и шумната истерия, която създадохте, никой вече не знае каква е съдбата на този законопроект, нито защо е проблемен или опасен. Ако законопроектът е окончателно отпаднал, вие защо продължавате да шумите около него, да пишете контрадекларации и да тиражирате прозрачната случка във Видин?
Единственото, за което съм съгласен с вас е, че реакцията е закъсняла. Но тази ваша реплика не е продиктувана от нещо друго, а от желание да направите реклама и да въртите до безкрайност набедената си за „правозащитна“ дейност, зад която, както вече малко по малко си проличава, явно стоят други цели. Поздрави.
Адвокат Виктор Костов предлага лична позиция, на която има право. Не му прави чест обаче, че избягва да се включи открито в дискусията, която е наистина важна за случващото се в България.
Здравейте г-н Георгиев. Първо, поздравления за мненията, които изразявате. На второ място, в отговор на горното от Вас. Няма как по-открито да се включа в дискусията от начина, по който се включвам досега. Все пак, налага съвсем по плътски да припомня – аз съм водещия в критиката срещу ОЕЦ, заради идолопоклонската им позиция, а не от клакьорите им. Това личи от горната позиция. Ако имате предвид да се включа във форума тук, то Собаджиев ще свали нивото отново с безумните си бръщолевения и така се включвам в неговата клоунада. Само един пример ще ви дам: той пише че поради „шумната истерия“, която съм създал никой не знаел съдбата на този законопроект. Висша глупост или нарочна пропаганда. Напротив, аз заяваих открито кончината на Законопроекта за детето в нашия сайт, за да бъде ясно на всички, че усилията на правдана дават резултат, който е добър. Така че, поздравления на Вас за всичките Ви постинги, които искрено ме впечатляват като от човек мислещ и силен християнин. Но относно горния Ви постинг се налага да внесем корекция като тази. Надявам се разибрате сега по-добре, че мълчанието ми в случая не е поради липса на позиция.
Адвокат Виктор Костов направи крайни изказвания по проблемния законопроект, като с поведението си в публичното пространство по същество унищожи дебата по него. Отделно от отношенията му с разни американски фондации са ясни за много хора, и по смисъла на тези отношения от него се иска да развива правозащитна дейност, дори и когато правата не са толкова застрашени. Тоест, повече да вдига шум и да поддържа скандала, вместо да решава някакви проблеми. Дейността му до такава степен създаде обратния резултат, и беше дотам зловредна за осветляването на проблематичните страни в проекта, че съвсем сериозно се съмнявам дали изобщо е имал желание да решава някакви проблеми, или просто раздухва истерията и обира дивидентите. Но да оставим това. Виждам, че той се е засегнал лично и освен не особено издържани квалификации, не дава никакъв друг отговор. Това само по себе си е достатъчен отговор. Неговите видински саги и декларации продължиха дълго след 5 юни, деня, в който бе оповестено, че законът пада. Той докрай щеше да експлоатира скандала с този проект, но го размазаха по-компетентни и по-адекватни от него критици на проекта. Затова сега буйства.
Иначе, вярно е, че законопроектът отпадна, но аз лично имам усещането, че никой никога не е искал да приема този закон в този вид. Възможно е проблемната материя да бъде разписана в други закони, с друго наименование, които да не пораждат съпротивление, и да бъдат приети под тезгяха. Въпросът би трябвало да се изяснява от уравновесени личности, а не от хора с недокрай ясни лобистки интереси, които експлоатират проблематиката в своя полза. Аз признавам, че не се включвам като специалист, а по-скоро като гражданин. Някои неща около този проект ми бяха ясни, други не съвсем, но не мисля, че хора като Костов трябва да ги изясняват. Костов е до такава степен безскрупулен и пресметлив манипулатор, че не би трябвало въобще да припарва до работа с хора и до правозащитна материя. Не виждам защо да не се седне и да се обсъди този проект в по-широк кръг, с по-голям спектър от мнения, без на процеса да пречат субекти като него.
За протокола трябва да кажа, че отношението ми не е към неговата личност, а към проекцията, която тя хвърля върху някаква част от обществения живот. Обществото ни е достатъчно деморализирано и корумпирано и без помощта на тарикати като Виктор Костов. Нито ще търся лично изясняване, нито го насърчавам той да контактува лично с мен. Не искам нищо от него и самият той не ме интересува. Интересува ме това, което прави с хората, начините, по които опитва да генерира казуси, и не на последно място, лъжите и манипулациите, които насажда. Никакви пикантерии няма да получи, особено тук, в публичен сайт. Намекът ми бе прекалено ясен и той отдавна го е разбрал.
Иначе, да даде Господ да чуем повече разумни и критични мнения не само по този, но и по всички проблеми, които имат нужда от публичен дебат. Това, което се случваше дотук, не е публичен дебат. Това се опитвам да кажа от самото начало. За клакьори ще си говорим друг път – трябваше да видите залата на Червената къща на 5 юни вечерта, субектите, които се държаха като есесовци на погром. Това са хората, които твърдят че защитават семейството от държавата. Да, крайно време е този вид „дискусия“ да се смени с нещо по-диалогично… Поздрави!
Да, Собаджиев, Иван Георгиев беше прав. Вашият проблем излиза само с пост и молитва.