Становище на ОЕЦ относно проекта на Закон за детето

С Т А Н О В И Щ Е на Обединени евангелски църкви в България
ОТНОСНО: Предложения за разглеждане проект на Закон за детето

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Министър –председател,
Уважаема г-жо Председател на НС,
Уважаеми,

Обединени евангелски църкви в България е сдружение на по-голяма част от регистрираните в страната ни евангелско-протестантски вероизповедания. Като част от българското общество и изпълнени със загриженост към децата в България, които за нас от духовна гледна точка имат особена ценност, а от житейска – се нуждаят от обич, закрила и грижа, ние изразяваме нашето становище относно проекта за „Закон за детето”.

Преди всичко оценяваме усилието и волята на правителството и държавните власти да работят в посока подобряване грижата за децата в България и за усъвършенстване на българското законодателство, касаещо децата ни.

Разбираме и приемаме, че с настоящия законопроект се цели:

1. Да се изравнят позициите между всички деца по отношение на гарантиране на техните права от държавата. Всички деца имат права като човешки същества и всички деца имат право на гарантирана защита на техните права, без значение дали те се определят като деца в риск или деца в щастливи семейства.

2. Държавата да признае и да приеме своя ангажимент да гарантира правата на децата и да „създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот …,”. Това е належащо, тъй като е възможно държавата чрез свое действие или бездействие също да наруши конкретни права на детето.

3. Да се ангажират всички граждани за спазване на правата на децата като на първо място това са родителите, а след тях всички други лица и органи, работещи с деца.

4. Да се изведат основните принципи за гарантиране правата на детето, а именно (видно от чл.1, ал.3, т.2.) „подкрепа на семейството за отглеждането и развитието на детето”.

Изхождайки от желанието ни да се усъвършенства предложения законопроект, като се запази духът на законотвореца за гарантиране на правата и най-добрия интерес на децата в България, съзнавайки отговорността на правителството да зададе правилна посока за развитие на политиката за деца и семейства у нас за следващите поколения, както и осъзнавайки нашата отговорност като вярващи в Бога да допринесем за по-добро бъдеще за децата и семействата у нас, НАСТОЯВАМЕ да се вземат предвид следните ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ в обсъждания законопроект:

1. Държавата, която признава своя ангажимент да гарантира правата на детето и да „създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот“, да признае, че също така, поради несъвършенство на системата, е възможно чрез свое действие или бездействие, представлявана от своите длъжностни лица, да наруши конкретни права на детето. В този смисъл:

1.1. НАСТОЯВАМЕ да се разпишат в законопроекта ясни и прозрачни процедури, относно предприетите действия или бездействия на държавата и нейните органи в ситуациите на нарушени права на деца, като наред с предвидения административен и съдебен контрол се предвиди и възможност за граждански контрол и прозрачност върху предприетите или непредприети действия от държавните органи.

1.2. НАСТОЯВАМЕ да се разпишат правомощията на заинтересованите страни (родителите и близки), както и на гражданските организации да реагират в ситуации на действие или бездействие от страна на държавата и нейните органи по закрила, което е довело да нарушаване на права на деца. Считаме това за уместно, тъй като в настоящия законопроект са разписани само и единствено санкции за родителите на децата, а е видно, че настоящият законопроект е обект на сериозен обществен интерес.

1.3. НАСТОЯВАМЕ да се разпишат и санкциите спрямо длъжностни лица, за които се установи, че със свое действие или бездействие са довели до нарушаване на права на деца.

2. Да бъдат дадени по-точни дефинициите за понятието „насилие“ и „физическо насилие“. Така дефинирано насилието се издига в стандарт, който е невъзможен за постигане и създава предпоставки за злоупотреба. НАСТОЯВАМЕ:

2.1. Да се изчисти дефиницията за насилие като се разграничи насилието от инцидента и се включат всички елементи на насилието.

2.2. Да се изчистят и дефинициите за видове насилие. Пример, физическо насилие е всяко действие, което има за цел да причини физическо страдание и унижение на друго човешко същество. Физическото насилие е факт от нееднократно действие и се извършва системно. С тази дефиниция искаме да подчертаем, че не всеки акт на причиняване на болка (например: слагане на инжекция, изваждане на зъб, което явно причинява болка), само защото причинява болка е акт на насилие. Настояваме при дефиниране на физическото насилие да се включат и другите елементи: унижение на човешкото същество, желание да му се причини болка умишлено и насилствен модел на поведение, което включва регулярност и системност.

3. Предлагаме да се редактира чл. 123, ал.1: „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин“, като се допълни текстът с „доказано вреден за развитието му начин“. Така ще се избегнат злоупотреби с власт на чиновници, както и широки тълкувания.

4. Позовавайки се на мъдростта, събрана от човешката история, предадена чрез древните Писания, надживели отделния законотворец, смятаме за целесъобразно в настоящия законопроект, който се нарича „Закон за детето” да се обособи и глава, която обхваща задълженията на детето, съобразно възрастта му, като член на своето семейство и гражданин на своята държава. Смятаме, че това е необходимо поради следните причини:

4.1. Задълженията на детето като член на семейството си и гражданин на държавата, в която живее, са имплицитни, т.е. по подразбиране, и остават скрити само в моралния кодекс на взаимоотношения. Това създава предпоставки за объркване, загуба на баланс и злоупотреба.

4.2. Законът има за цел да регламентира морално поведение, което е с особена обществена ценност, като го разпише в съответната правна норма.

4.3. Липсва нормативен документ, който да регламентира, изхождайки от възрастта на децата, техните правни и морални отговорности към другите около себе си. Даваме си сметка, че това ще бъде предизвикателство към законотвореца да намери умерено и професионално, но и обществено необходимо регламентиране на детските задължения към другите около тях.

5. По отношение на текстовете, които включват семейно планиране, изхождайки от факта, че това е интимен и съкровен акт, който може да има трайни последици в живота на отделния индивид и дори на близките му, както и от факта, че зачеването е първият акт, предхождащ раждането на детето, НАСТОЯВАМЕ:

5.1. Политиката за семейно планиране да не бъде базирана единствено и само на подбуда или принуда на родителя да умъртви плода, поради гарантирането на социални привилегии или придобивки.

5.2. НАСТОЯВАМЕ в настоящия законопроект да влезе текст, който изрично посочва, че в тези случаи на непланирана или нежелана бременност, родителите също ще получат подкрепата на държавата и на гражданските организации да износят плода и да дадат право на живот на детето, което износват.

5.3. Считаме, че във време на демографски срив, както и твърдо убедени в ценността на всеки човешки живот, както и водени от желанието да се защитят правата на гражданите, чиито морални и духовни ценности изключват умъртвяване на плода, единствено и само в интерес на държавата е тя да създаде модерна и равнопоставена политика за семейно планиране.

6. Относно мерките, свързани с превенция на заболяванията, посочени в чл.28 от законопроекта, осъзнавайки необходимостта да се развива политика за превенция на заболяванията, от една страна, но от друга отчитайки факта на незрялост на децата и разлика в моралните ценности и убеждения на отделните семейства, НАСТОЯВАМЕ:

6.1. В законопроекта да бъде регламентирано провото на родителите да получат пълна информация относно образователните програми, предлагани от министерството на техните деца, на достъп до съдържанието на програмите и на избор относно предлаганото съдържание.

6.2. Тези учебни предмети да бъдат избираеми, а не задължителни. Неучастието на децата в тях да не подлежи на санкции нито за децата, нито за родителите им.

6.3. Ясно да се посочи, че подобно здравно образование, което включва в себе си и сексуално и репродуктивно образование, е насочено към деца над 14 г. възраст. Извършването на подобно образование с деца под 14 г. без съгласието на родителите е недопустимо.

6.4. Да бъдат разработени различни учебни помагала, които да отразяват и различни морални гледни точки, така че да бъдат представени и общоприетите християнски ценности, нагласи и убеждения.

7.Относно политиката за репродуктивно здраве и семейно планиране в чл.29, отчитайки необходимостта от превенция на ранна и нежелана бременност сред младите хора, но също така давайки си сметка за особеностите на детската психика и морално възпитание на децата, НАСТОЯВАМЕ:

7.1. В законопроекта да бъде регламентирано правото на родителите да получат пълна информация относно образователните програми, предлагани от министерството на техните деца, на достъп до съдържанието на програмите и на избор относно предлаганото съдържание.

7.2. Ясно да се посочи, че подобно образование, което включва в себе си сексуално и репродуктивно образование, както и семейно планиране е насочено към деца над 14 г. възраст. Извършването на подобно образование с деца под 14 г. без съгласието на родителите е недопустимо.

7.3.Да бъдат разработени различни учебни помагала, които да отразяват и различни морални гледни точки, така че да бъдат представени и общоприетите християнски ценности, нагласи и убеждения относно семейното планиране.

8.Въпреки положените усилия на държавните власти да работят за подобряване грижата за децата в България, считаме, че сега съществуващият законопроект е несполучлив опит за подобряване на законодателството, тъй като така, както е разписан, създава усещането, че е разработен върху две погрешни презумпции:

8.1.Презумпция, че детето е достатъчно зряло да взима самостоятелно решения за себе си, свързани със собственото му здраве, сексуална ориентация, сексуален живот, аборт, религиозни възгледи и медицински интервенции и др., като не се отчитат естествените дeфицити на личността в периода на израстване и съзряване. По този начин законопроектът дава право на детето да взима решения в периода на непълнолетие, които могат да имат трайни последствия, детерминиращи неговото бъдеще.

8.2. Презумпцията, че родителите са потенциално опасни за правилното развитие на децата си. Тази презумция прозира от редица текстове на закона, които не са прецезирани и позволяват интерпретации, с които може да се злоупотреби. НАСТОЯВАМЕ за редакция на текстовете, изброени по-долу.

8.3. Относно правото на информиране, регламентирано според този проект за закон в чл. 21, ал.2: „детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите си или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси.“ НАСТОЯВАМЕ ясно да бъде записано, че този текст е приложим само в ситуации на доказано виновно родителско поведение по хипотезите на чл.14, за да не се създават предпоставки за злоупотреба с децата като манипулиране, настройване и отчуждение на децата от родителите им или лицата, които полагат грижи за тях.

8.4. Относно правота на достъп до съда, регламентирано в чл. 24, ал. 1 „за защита на правата си по този закон, детето има право да се обърне към съда. Това право детето може да осъществи лично, ако е навършило 14 години.“ НАСТОЯВАМЕ този текст да бъде приложим само в ситуации на доказано виновно родителско поведение по хипотезите на чл.14, за да не се създават предпоставки за злоупотреба с децата като манипулиране, настройване и отчуждение от родителите или лицата, които полагат грижи за тях. Настояваме да се запише, че детето има право да се обърне към съда като то се представлява от своите родители до навършване на пълнолетие.

8.5. Относно глава „Разрешаване на спорове между детето и родителите” Парадоксалното тук е, че според ал.1 на цитирания член „Дирекция „Социална подкрепа“ представлява детето при условията на чл. 49, ал.3, както и в други случаи, предвидени в този закон“, като имплицитно се приема че социалните служби обичат децата ни и повече от родителите са загрижени за тяхното бъдеще и благоденствие, като по презумпция родителите се определят като опасни за правилното физическо, психическо, морално и интелектуално развитие на децата си. НАСТОЯВАМЕ да се добави възможност за извънсъдебно решаване на споровете и за граждански контрол над дейността на държавните институции по закрила на децата, тъй като сега съществуващата практика показва липса на достатъчна компетентност на експертите към отделите „Закрила на детето” към ДСП.

8.6. Относно правото на сдружаване и на мирни събирания, регламентирано в чл. 23, ал.3: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в …религиозни …дейности“. Смятаме, че с така формулиран чл.23 се отнема правото на родителите да възпитат децата си съгласно собствените си религиозни убеждения и съвест и правото на децата на религиозно възпитание. Този текст урежда участието на деца в обществени сбирки, които са присъщи за живота и на възрастните – участие в детски организации, но се посочва забрана за участие в други дейности от живота на възрастните, каквито са политиката, синдикатите и религиозни практики. Противоречието е в това, че няма позволени и непозволени политически дейности с деца, т.е. всички политически дейности с деца са непозволени. Това са дейности единствено и само за пълнолетни лица. По същия начин е и за синдикалните дейности – те са единствено и само за пълнолетни лица. Не е същото по отношение на религиозните дейности – те могат да се извършват и от деца, но не самостоятелно – трябва да присъства възрастен и да има разрешението на родителя. Все пак децата имат право да участват в религиозния живот и да имат религиозни убеждения, а те не биха могли да се формират без религиозна практика. Религиозното възпитание е част от моралното развитие на детето. НАСТОЯВАМЕ този текст да се редактира и да отпадне понятието „религиозни дейности”.

8.7. На основание цитираните по-горе извадки от проектозакона считаме, че така, както е разписан, влиза в колизия с българската конституция, която в чл.47, ал. 1 гласи: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. НАСТОЯВАМЕ цитираните по-горе текстове да се редактират, така че да няма предпоставки за интерпретация или злоупотреба с тях от държавните и административни структури, както и от всички лица, ангажирани с грижата за децата у нас.

9. Във връзка с възможността за подаване на анонимни жалби и сигнали, регламентирана в текста на чл.210, ал.3 „анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над деца, … не се разглеждат.”

9.1. Смятаме, че този текст създава предпоставки за злоупотреба, изхождайки и от опита на близкото тоталитарно минало, в което държавата използваше подобни прийоми, за да оказва натиск над неудобни граждани.

9.2. Смятаме, че за да се избегне манипулацията и корупцията, всеки гражданин трябва да застане достойно зад думите си в ситуациите на установено насилие над дете, за да подкрепи дейността на органите. НАСТОЯВАМЕ да се изчисти текста на законопроекта от възможности за манипулация. Възможност за анонимен сигнал би могло да остане единствено и само в ситуациите на съмнение за сексуално посегателство над деца или за въвличане в престъпна дейност.

С настоящето становище предлагаме на законотвореца да преработи и допълни законопроекта, като се даде достатъчно време за изчистване и преработване на текстовете и се вземат предвид предложенията на гражданските организации.

С УВАЖЕНИЕ:

Д-р Николай Неделчев
Председател на УС на ОЕЦ