„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“ (Евреи 11:1)
Това е едно много просто и точно определение на вярата. Тя ни е позната от ежедневния живот, ние постоянно упражняваме вяра. Например искате да си изкопаете кладенец в двора. Вярвате ли, че това ще стане? Ако сте по-решителен човек, бързо ще отговорите с да. За да се изкопае кладенецът, трябва да се предприемат определени действия. Трябват ви материали – или камъни, или бетонни пръстени. Трябва ви квалифициран майстор, който знае как се прави кладенец, и работници, които да копаят. Тези условия могат да се изпълнят. Все още няма нищо реално, но вие вярвате – подчертавам, вярвате – че може да стане. Има обаче още нещо, за което ви трябва голяма вяра. Не знаете какво има под земята. Дали е глина, или гигантска скала? Има ли изобщо вода? Колко дълбоко ще трябва да копаете, за да я достигнете? Има едни баячи с пръчки, които твърдят, че откриват вода, но, интересно, не искат да дават гаранция. За да започнете целия проект, ви трябва доста голяма вяра. Ако държите да имате сигурни доказателства, преди да започнете, вероятно никога няма да изкопаете нищо. Логиката и обстоятелствата ви насочват, но гаранция няма. Предприемането на действие изисква вяра.
Ако прочетете цялата глава, от която е горният цитат, ще видите много примери за вяра, довела до действия, които са повлияли историята на цял народ, а дори и историята на света. Съществуването на Бога не може да се докаже. Но милиони хора са се уверили в него чрез вярата си. Започнали са да копаят и са намерили вода. По същия начин не може да се докаже и че няма Бог. Атеистите също вярват – че вода няма. Затова и не копаят.
Бог никога не е искал от хората да вярват в него сляпо, против всякакъв разум. Напротив, тъкмо Той е дал разум на човека и очаква човек да го употребява. Има ясни признаци за съществуването на Бога, които могат да се видят от всеки. Моралният закон, записан в съвестта на всеки човек, също ни свидетелства, че сме грешни пред Него. Ние не удовлетворяваме дори собствените си морални критерии. А не е далеч от ума, че критериите на святия Бог са по-високи от нашите. Ние сме виновни пред Него и заслужаваме наказание. И не можем да направим нищо, за да компенсираме греховете си, нито пък сме в състояние да престанем да ги вършим. Затова следващата крачка на вярата следва логично – нуждаем се от спасение. След като не можем сами да се спасим, ни трябва Спасител. Това е Иисус Христос и вярата лично в Него е достатъчно условие за спасението ни. Ние не виждаме Иисус с очите си, но за него съществува напълно достоверна информация, която може да се проучи и провери. Неговото възкресение е неоспорим исторически факт. А това е ключовият фактор за цялото християнство.
И така, нещата в които християнинът вярва, не се виждат, но вярата му ни най-малко не е сляпа. Всеки може да опита това на практика.
Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден. Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.
Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’
Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.