За Божията милост, толерантност и величие

Благовест Белев, Шалом ТВ

Трудно ми е да започна този истински разказ, за Божията милост, толерантност и величие, на които непрекъснато ставам свидетел през последните 20 години. Ако можем да погледнем себе си през Божиите очи със сигурност бихме променили мирогледа си относно живота си и отношението, което имаме към другите около нас.

Във всеки случай бихме разбрали понятията любов, милост, разбиране и съчувствие към хората около нас по-съвсем друг начин. Всичко, което преживях през последните 20 години и особено последните 10, преформулира тотално живота и разбирането ми за него.

Моето име е Благовест Белев. Това име е достатъчно известно сред християнските кръгове на България. До преди 14 години това име беше символ на младежкият ентусиазъм на Евангелието. Беше свързвано с препълнените площади, спортни зали и стадиони на България, където стотици хиляди българи идваха и се докосваха до Божията сила и слово. Цялата тази дейност на духовен подем в България беше едно невероятно дело на Святия Божи Дух, който издигна и използува група млади хора за промяната на нашата нация.

Това, което искам да ви разкажа, обаче в този разказ не е колко велики евангелизатори сме били и колко души са приели Христос и са били освободени от болестите си, чрез мен и екипа с който работихме почти денонощно в онези славни времена, но по-скоро за истината за Божията милост, която не е като човешката, а е милост, която трае до века /завинаги/.

Както по-горе вече казах казвам се Благовест Белев. Днес това име не е символ на голямо християнско служение, но по-скоро в съзнанието на много пастори и вярващи то олицетворява – срам, грях, и падение. Погледнато по човешки основание за подобно презрително отношение има. През 1997 година изморен от духовни битки, християнски разпри и църковни спорове аз бях останал без сила. Семейството ми беше разклатено. Нямах разбиране от хората около себе си както в духовната си активност, така и в личните си взаимоотношения.

Онази сила на Святия Дух, която ме носеше на крилете си намаля и се оттегли от България и това допълнително ме покруси. Тези и други фактори доведоха до раздяла със съпругата ми. Малко по-късно се разведохме в пълен противовес на евангелските схващания за християнско и още повече – пастирско поведение.

Разказвам ви всичко това, не за да оправдавам себе си и това, което се случи, но за да знаете, че няма застраховка от падение и че заплахата от него е на косъм разстояние от всички новородени християни и особено от активните служители. В онова време аз бях пастор на църква с повече от 300 члена в Ямбол. Бог ме изпрати една неделна сутрин за да поискам прошка от вярващите и да предам пасторското място на друг. Това беше един от най-трудните и унизителни дни в живота ми, но Божият глас беше толкова силен в мен, че нямаше как да не го направя.

Повече от 8 години ме делят от този момент, но независимо от човешкият срам и унижение, които преживях, зная, че  съм постъпил по- правилния начин. Представете си само „великият” Божий служител пастор Благовест Белев сега беше като паднал ангел в очите на всички, които до скоро го уважаваха, ценяха и му се възхищаваха.

Ако днес мога да поискам прошка от тези, които пряко или косвено съм наранил с постъпката си, бих го направил с напълно смирено сърце! Простете ми братя и сестри, приятели и близки, че съм ви разочаровал, че не съм оправдал очакванията ви за един съвършен Божий служител!

Всеки носи последствията на своите постъпки и плаща цената на своите решения, аз също. Защо ви разказвам всичко това? Нима не е по-добре тези неща да си останат скрити и да чакам времето да изтрие спомените за тях? Някой може би потърсил скрит замисъл зад тази изповед. Цел за възстановяване в пастирско служение или нещо друго. След всичко преживяно през тези 8 години и половина, за мен като Божи служител остава истината – Не е важно какво хората мислят за теб – важно е  – какво е твоето отношение с Господа.

Днес аз съм женен втори път, този път щастливо. С моята съпруга Катя сме изплакали очите си пред Бог за прошка и сме я получили. Научихме се да живеем в пълно смирение пред Него и да подчиняваме плановете и решенията 100% на Бог.
Животът ни принадлежи на Господ Исус Христос, а не на славата от дейността за Него.

Всъщност разказът ми е за Божията милост, толерантност и величие. Аз истински опознах Божията любов в този труден период на живота ми. През 17-те години пасторско служение много пъти проповядвах за любовта на Създателя. Сега обаче я вкусих истински. В периода в който всички се бяха отстранили от мен Той показваше своята нежност непрекъснато, независимо от падението ми. Комуто повече е простено, той обича повече – тези думи на Христос аз схванах на практика и в дълбочина.

Оценявайки по нов начин Божията бащинска милост, нежност и разбиране моят нов дом основа настояще и бъдеще върху смирението и старанието да дадем максимума от себе си за Божието царство в България.

За насърчение на всички бих казал, че Божията оценка към Неговите деца е различна от човешката християнска оценка. В Божиите очи всяко твое усилие и интерес на Божието Царство е високо оценено и благославяно щедро и справедливо.

Преди около 14  години Бог ми даде силно и интересно видение. То касаеше християнска телевизия в България. Тогава Бог поиска от мен да се заловя с тази работа, която всъщност изглеждаше твърде несвойствена за моето професионално положение.

Видението беше толкова разтърсващо, че аз очаквах Бог светкавично са ми осигури средства и техника и да започваме да проповядваме по телевизията.

Уви, това не се случи както очаквах. Минаха години на подготовка. Бог ме изпрати в Канада за да завърша телевизионно образование. Когато се завърнах постепенно направих скромно телевизионно студио и на 25 Декември 1997 година повече от 150 частни телевизии излъчиха първата ни телевизионна продукция за Рождество Христово – филмът „Роди се спасител”

Когато подемът и в телевизионната област започна, се случи и катастрофата в семейството ми. Сякаш всичко свърши веднъж завинаги. Служението, видението, християнската телевизия. Така мислех аз, така говореха и всички, които ме познаваха като служител. За жалост много мои колеги поставиха кръст над духовният ми гроб без да ме потърсят и да разговарят с мен. Но Бог не е човек та да лъже или човешки син та да се отмята. Той който възкреси Христос от мъртвите, работеше за моето възкресение като негов служител.

Шалом ТВ – така кръстихме телевизионното служение. Шалом означава мир на вас. Тези думи Христос изрече на уплашените си ученици веднага след възкресението Си.

Независимо от болката в която бяхме с Катя работихме усърдно години, докато започнем да виждаме реализацията на телевизионното ни служение. Първоначално в продължение на 4 години правехме магазинни телевизионни предавания със CBN – американска християнска телевизия. Бог ни насочи и към издигането на Българският фолклор, който беше тотално изтласкан от чалгата. Работим с хиляди народни изпълнители, музиканти и танцьори издигайки на достоен пиедестал българската национална култура чрез предаването Багрите на Българското. И днес повече от 50 Телевизионни станции в България и Няколко национални канала 2 пъти в седмицата продължават да излъчват красотата на българският фолклор.
Бог ни свърза с най-голямата звезда на българският футбол – Христо Стоичков , който ни покани 2002 и 2003 година да направим два филма за него и неговият живот.

В трудът и старанието ни в нашата работа Бог издигна авторитетът ни пред собственици и директори на телевизионни канали. Това се оказа нещо изключително важно. В края на 2004 година Бог поиска от мен да започнем телевизионни предавания с директно проповядване на Неговото слово по градове. Знаейки за големите медийни ограничения, това ми прозвуча доста сложно. Но когато Бог поиска нещо от мен, длъжен съм да го направя. Невероятно е да живееш със съзнанието за Божието величие.

То надминава границите на човешкият ентусиазъм и оценка на ситуацията. Ако сте сигурни, че Бог иска нещо от вас – вървете и Божието величие ще ви постави в територията на чудесата. Започнахме от Ямбол с пастор Огнян Серафимов. Малко по късно с пастор Николай Кокончев посетихме най-голямата локална телевизия във Варна и те отвориха вратите си за нас. Продължихме с Бургас и пастор Стефан Димитров, Бог отново ни даде невероятен шанс. В Пловдив пастор Иван Врачев днес проповядва Евангелието всяка седмица. Бог ни подари най-големите градове при най-благоприятни условия. Тази година Бог ми говори, че независимо колко трудно изглежда, трябва да направя стъпка към Столицата. Отново станах свидетел на Божието величие и сила. 7 Дни ТВ прие предложението ми за християнско телевизионно предаване сутрин и вечер в неделния ден, макар че по човешки погледнато това беше абсурдно. Само в София този канал покрива 2,5 милиона зрители по кабел , в ефир и по сателит. От 19.02.2006  пастор Пламен Цолов стана лице на предаването в София. Общото покритие на телевизионните програми на Продуцентска компания „Шалом ТВ” за момента е около 4 милиона зрители. Но големите неща тепърва предстоят.

Рамо до рамо с мен работят съпругата ми Катя, най-голямата ми дъщеря Диляна, която също завърши своето тв образование в Канада, бъдещият ми зет Борислав-инженер от Софийски университет в областта на микроелектрониката и информатиката.

Връщам се отново на  Божията милост, толерантност и величие, на които непрекъснато ставам свидетел през последните 20 години. Те са далеч над нашите представи, възприятия и оценки. Това са качества , от които ние вярващите в Бога  се нуждаем  напълно и безусловно ако искаме да бъдем негови служители и последователи. Бог да ви благослови! Молете се за нас и служителите с които работим!