МАМОНСКИЯТ АСПЕКТ НА ДЕСЯТЪКА

Д-р Вениамин Пеев

Когато една Църква или Деноминация започва да се срива духовно, защото вътрешно е гнила, тя поставя главния акцент върху парите. Това е доказано неведнъж в историята на Христовата Църква. Това забелязваме и днес да се случва в България. Духът и Мамон са две радикално различни противоположности. Затова и Христос е предупредил Своята Църква: “Не може да слугувате на Бога и на Мамон” (Мат. 6:24; Лук. 16:13).

Има запазен един показателен случай за пълното разминаване между робуването на Мамон и служенето на Христос, който се е превърнал почти в притча. Папата поканил прочутия с духовността си Тома Кемпийски (1379-1471) в Рим и започнал да се хвали с импозантните си църковни постройки, обсипани със злато и сребро. Епископи, архиепископи и кардинали живеели в разкошни дворци и се возели в комфортни карети. Гордо, като истински лоялен пълномощник на Мамон, папата изрекъл знаменателните думи към обреклия се на скромност аскет: “Свети отче, погледни! Навсякъде Църквата се отличава със своите богатства. Вече не можем да кажем като св. Петър: “Сребро и злато аз нямам…” “Право казваш, твое светейшество – съгласил се бедничкият Тома, – но ми се струва, че не можем да кажем и това: “Но каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина – стани и ходи…”

Тази притча днес има, за съжаление, твърде реални измерения в българската църковна действителност. Вижте разкоша, в който живеят някои от днешните “височайши” пастори – онези, които се изживяват като лидери на своите деноминации. Вижте скъпите западни коли и джипове, които карат. Вижте “финансовата политика”, която налагат на своите подведомствени. Преди две години един пастор от Южна България, който примираше да стане председател на своята деноминация, разпрати десетки имейли (един, от които стигна и до мен), в които се хвалеше колко голям бизнесмен бил. Участвал в повече от десетина търговски дружества и имал авоари над два милиона! В състояние на всеобща финансова криза, която е засегнала огромното мнозинство редови вярващи, подобна хвалба бе още по-мамонска от мамонската хвалба на горепосочения папа. С цялата си безочливост този южно-български пастор приканваше останалите пастори и редови вярващи да му гласуват доверие и онези, които го избраха за член на своето ръководство (без мен обаче!), сега се сблъскват с абсолютизирането на мамонския проблем.

Във “финансовата политика” на СЕПЦ Църквата не е определяна като “Църква” в смисъл на духовен организъм, а като … “предприятие”. А това означава, че тя е снета от “Канарата”, върху Която Христос е изградил Своята Църква (Мат. 16:18), и е поставена върху зъбера на капитала. Една такава “финансова политика” прави онова, което би трябвало да бъде “Църква”, да придобие вида на някакъв картел. Маркс бе казал преди около век и половина, че Капиталът не се интересува от това, че хората първо трябва да ядат и пият, да се обличат и да имат жилище преди да се занимават с политика, наука, изкуство и религия. Оказва се, че днешното ръководство на СЕПЦ също не се интересува от проблема за задоволяване на елементарните човешки потребности, защото то се е превърнало в един капиталистически корпоративен орган за явно грабителство. Преди да креснат онези, които днес наричат всяка справедлива критика – “лъжа”, нека посоча поредната щампа на това капиталистическо скудоумие – задължаването на всички пастори да подписват декларация за задължително удържан десятък в счетоводството на СЕПЦ. Подобно задължение няма нито библейски, нито правен аргумент!

В Свещените Писания – не в кодексите на Форд, Гейтс или някой картел – няма никъде задължителност при всички обстоятелства за облагане с 10 % от трудовото възнаграждение. Старозаветната система на десятъка, която е регламентирана в Числа 18:26-32, касае най-напред издръжката на левити и свещенослужители. Това е разбираемо за онази епоха с тежък апарат от ежедневно свещенодействащи. Но там има разпоредби не само за служителите в храма. Във Второзаконие 14:29-30 се посочва, че през три години десятъкът на евреите е предназначен за вдовици, сираци и чужденци, които нямат свой доход. Напълно разбираемо е, че в днешно време, когато има държавни институции, които поемат грижата за нуждаещите се, нито една Църква не е задължена да се занимава със социална дейност. Да не говорим за това, че има специални християнски благотворителни организации, които биха могли да подпомагат държавата в тази посока. В Стария Завет има редица случаи, когато “десятък” се дава доброволно и то – като знак на благодарност към Бога, а не като принуда. Авраам пръв даде десятък в чест на победата си на царя-първосвещеник Мелхиседек, което е бил обичайният израз на признателност в онази епоха (Бит. 14:20). Дори един от най-драстичните примери в Малахия 3:8-10, който твърде неправилно се тълкува от някои пастори като “задължителна разпоредба за всички времена”, има конкретен, а не абсолютен повод. Пророческият апел: “Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми” има отношение към градивната политика на Неемия (V в. пр. Хр.) за възстановяване на Йерусалим и храма след Вавилонския плен и в никакъв случай не може да се абсолютизира. Новият Завет не възстановява системата на десятъка в зараждащата се Църква, а представя нови, но не задължаващи начини за набиране на средства. Самият Христос подчертава, че старозаветната задължителност е осъдителна (Мат. 23:23; Лук. 11:42), защото материалните пожертвувания за Бога и Неговото дело трябва да произтичат от вътрешно благоразположение. Особено показателен е негативният пример на фарисея, който се хвали с редовно даване на десятък, но Христос не ни го сочи като образец за подражание (Лук. 18:12).

Системата със “задължителните декларации”, която ръководството на СЕПЦ, се опитва да наложи на своите служители, е типично фарисейска. Тя свидетелства за  пълно отсъствие на Духа в мисленето на нейните творци. Когато материалният интерес измести духовността, това е свидетелство за мамонско, за картелно мислене. Християнството се отличава от всеки вид идеология по вътрешната свобода на мислите, избора, действията. Когато принудата се натрапва отвън, дори да носи пасторски костюм или папска тиара, на нея свободният духом християнин трябва да се противопостави категорично. За папския пратеник през ХVІ век Тецел “дрънкането на парите” е издавало особено приятен звук, но Лутер му се противопоставя категорично: “нещастните люде вярват, че ако купят индулгенции, ще им бъде гарантирано спасение”. Днес нещастните създатели на “декларациите за задължителния десятък” напразно се надяват, че ще спасят СЕПЦ от духовното му сгромолясване, като дерат по десет кожи от своите подведомствени. О, каква пагубна заблуда! Това, което Христос иска, е не “десятък от гьозума, копъра и кимиона”, а ето какво: “Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността чиста” (Мат. 23:26).

Приложения:

64 comments for “МАМОНСКИЯТ АСПЕКТ НА ДЕСЯТЪКА

  1. Уважаеми братя и сестри,
    Времето на „Мълчащите агнета“ е само история!Времето когато се шепнеше(за да не ни чуят“ония“),остана в миналото столетие.Не се страхувайте да казвате ИСТИНАТА!Тя трябва да се прогласява.Не се чувствайте неудобно от лицемерите-грабители в събранията ви.Изобличавайте ги!Нека те да се чувстват неодобно.Апостола в 1Пет.5:2-3,много ясно дава инструкции на презвитерите(с пастирско служение):
    …не с принуждение,а доброволно,като за Бога;не за гнусна печалба…
    Бог търси верни мъже и жени,които да търсят Царството Му и Неговата правда!А ,за търговците,които са се върнали „под прикритие“-Бог ще се погрижи!
    Бр.Пеев,благословения и дерзайте-не сте сам!

  2. Радо, аз съм от хората, които четат и разбират какво са прочели!Изразните ти средства по отношение на одитите и процедурите, както и по отношение на отчетността и документите,говорят за някаква икономическа грамотност. Друг е въпросът, какво криеш и защо? А цитатът „Кви агенти, кви шпиони плуват из мозъка ти. Не забравяй, че повечето от нас са тридесетгодишни “ не е мой ,а твой! Лошо е ако пишеш и не четеш написаното! Как тогава очакваш някой да ти чете писанията! А за разминаването в позициите на „апологетите на автора“, това е ясен знак, че не сме организирана и дирижирана шайка анонимковци, а свободни, съзнателни хора със собствено мнение и позиции! Всъщност смятам да създам във Фейсбук група с името „Мамонският аспект на десятъка“ за да може да бъде обсъдена темата свободно и явно, без анонимковци! Считай се за поканен, там няма да имаш нужда да се криеш!

  3. Създадох във Фейсбук група „Мамонският аспект на десятъка! Моля модератора на pastir.org да ми пише на и-мейла ако смята,че не би трябвало да се публикува този коментар! Благодаря!

  4. Нямах намерение да пиша отново в дискусията, но вие ме предизвикахте.

    До veselina_popova : не коментирам същността на статията, понеже нито аз, нито вие можете да промените нещо по този въпрос. Наех се да изкажа мнението си само за да ви напомня, че много невярващи хора четат тези сайтове и с такива злобни заяждания по повод един или друг пастор, една или друга деноминация, авторът на статията дава повод да се хули Божието име. Не веднъж се чуват коментари, че и „вие, евангелистите, не сте по-добри“. Затова попитах г-н Пеев дали смята за редно така да развява навсякъде проблеми от кухнята вместо очи в очи с ръководството на СЕПЦ да си изясни проблема. Или, уважаеми, ако вашите деца ( семейство, роднини) се забъркат с наркотици, проституират и т.н. вие ще го обявите публично пред цяла България, за да ги изобличите?
    Това не е опазване честта на семейството, напротив – вие опетнявате цялото евангелско семейство в България.

    До г-н Попов – не се палете толкова, такива паузи правите докато пишете, че се притеснявам за Вашето емоционално здраве.
    Нито съм член на СЕПЦ, нито някой ме е наел да го защитавам. Обикновен и прост член на евангелска църква съм.
    Но не мога да подмина с лека ръка вашето очевидно заяждане с определени пастири от СЕПЦ – понеже, по мое мнение, в ръководството членуват повече от един човек, а Вие така целенасочено злобеете само срещу него. Понеже Вие си позволихте да си играете на психолог ( наричайки два пъти хора от дискусията „Легион“!!!), нека и аз да вляза в тази роля, г-н Пеев!
    Покрай желанието Ви да дискутирате независещ от Вас проблем Вие успявате да прокарате и горчив корен в главите и сърцата на много от четяшите статията Ви по повод определени хора или църкви.
    Не Ви прави чест!

  5. Не е нужно и няма защо да се отгатва личността на Радо (или Радост)!
    Ако Генчев беше сектантски фарисей, то Радо е нарицателното на една цяла линия от агенти и агентчета със секретни явки като Николай, Христо, Христов, Ангел, Ангелов, Петър, дон Мустакатия и други, които са инфилтрирали църквата и се опитват да я разрушат отвътре.

    Той самият казва, че църквата няма власт дори да си направи одит. Държавата обаче има тази власт над църквата. Препоръчвам на четящите тук агенти и следователи да си прочетат Деяния апостолически (намира се в Новия завет) и там глава 5. Да я наречем условно ОДИТА на СВЯТИЯ ДУХ.

    В България все още (поне конституционно) има разделение на държава от църква. Така, че светската държава няма и не може да има юрисдикция над Христовото тяло. Всеки опит за посегателство-проверка-промяна на финансите на Църквата води до ОДИТА от СВЯТИЯ ДУХ. Който слуша нека разбира! Агента Радо (страхуваш се да си кажеш истинското име, а и няма нужда защото всички знаят кой си), ти също!

  6. Здравейте, колеги във форума! Благодаря за последните коментари на братята Л. Маринов, Стр. Иванов и В. Георгиев! Братя, вашата активност показва много неща, но един факт ме впечатлява особено много – това, че се формира едно истинско ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ към засегнатия проблем за мамонщината в СЕПЦ. Онова, което действително е липсвало през последните две десетилетия, е този „одит на Св. Дух“, за който апелира удачно Виктор Георгиев, затова и последиците са печални.
    Цялостната политика на ръководствата на СЕПЦ по време на мандатите на п-р Виктор Вирчев – не животът и общението на редовите вярващи обаче! – бе една крива, слизаща надолу. Това касае предимно духовното състояние на влизащите в ръководствата. Ще посоча факти – църковните общности са разделяха, защото вярващите с духовни търсения не бяха доволни от статуквото; тъй като работя през последните две десетилетия в сферата на духовната просвета като преподавател и пишещ богослов, съм свидетел на тенденциозното потискане на тази дейност. Просветните центрове, включително и този на СЕПЦ, бе задушаван от некомпетентността и подчертаната пренебрежителност на поставените на случаен принцип „пастори-надзорници“. Един от най-големите куриози бе присъствието на такива „директор“ и „членове на борда“ без висше светско и богословско образование. Наблюдавайки тези и много други предпоставки за деградация, аз категорично отказах да се ангажирам с каквото и да било участие в хаоса, създаван от администрацията на Вирчев. А какво стана с издаването на сп. „Благовестител“, чийто глав. редактор бе също Вирчев? То също изчезна от сцената на книжовността… Каква книжовност въобще има СЕПЦ?
    През цялото време на контакти с различни представители на СЕПЦ по въпросите за просветата, съм чувал едно и също: „пари, пари и пак пари“… Парите щели да оправят духовните училища. Парите щели да оправят израстването на младите, за да станат служители. Парите щели да укрепят църквите в България и т. н. Ето, това аз наричам МАМОНСКИ АСПЕКТ! Трагичните картини са налице – няма пари, значи … няма духовни резултати, както твърдят мамонските идеолози. Моето ВЕРУЮ обаче е следното: НЯМА ДУХОВНОСТ и не само няма да има пари, но има опасност да изчезнат много от постиженията на нашите пионери в петдесятното дело от времето на п-р Николай Николов. Който не разбира за какво говоря, нека прочете която и да било история на Петдесятното движение в България!
    Особено благодаря на бр. Л. Маринов, който пише: „дерзайте – не сте сам!“ Когато сме много, когато дебатираме такива болезнени теми открито и без страх, като търсим духовни решения, ЩЕ ВЪЗСТАНОВИМ ДУХОВНОСТТА, а всичко останало „ще ни се прибави“. Аз друго християнство не изповядвам!

    Д-р Вениамин Пеев

  7. Има директна връзка между финансовите и агентурните проблеми в религиозните общности. Може да се дискутира кои са водещите – първите или вторите. Интересен и многозначителен факт е, че в някои от управителните съвети на тези общности има агенти на ДС. Добре е да се разсъждава в тази посока – ролята на агентите за финансовото дестабилизиране на църквата.

  8. До плодовете на д-р Пеев,

    1. Това, което е написано за плодовете може да бъде пълна измислица, тъй като няма име (може да го е написал самия г-н Пеев)
    2. Надявам се плодовете на г-н Пеев да не са токова малко и да не са само в чужбина.
    Аз говоря за плодове като неща, които е оставил след себе си, дори и във материално отношение. Нали по плодовете се познават?!
    Г-н Пеев, през тези десет години, докато бяхте пастор, само заплатата ли си взимахте от църквата или вършехте и нещо друго и защо се пенсионирахте, а не сте продължили? Хората ли свършиха?
    Забелязал съм, че винаги се говори най-много негативизми срещу хората, които работят най-много.
    Като заговорихте за титли ( според които зависи как се приемат думите ни) ще изкарам и аз моята- Магистър по икономика. Но това според мен не е от никакво значение!

    Подкрепям изказванията на Радо – не го познавам и не знам нищо за него. Моля Ви, ако сме християни, да не се обиждаме на възраст, тъй като прекрасно знаем какво казва Павел на Тимотей по този повод!
    Искам да препоръчам на г-н Пеев да прочете няколко закона за счетоводство, да научи каква е разликата между ПАРИ и ФИНАНСИ и тогава да пише такъв род статии!
    Парите на църквата принадлежат на църквата като юридическо лице, а не на пастора като физическо. Достойно е църквите да си дават десятъка от ПРИХОДИТЕ, без значение колко са те. Подписването на въпросната декларация е решение, което взима всяка една отделна църква като верност към Съюза.
    Или предпочитате даването на десятъка да зависи от приходите т.е. този месец имаме ще дадем, другия месец нямаме – няма да дадем? Това е позиция, която е съвсем редна и всички организации го правят. Нима не сте чули за членски внос в почти всички организации?

    Поздрави!
    Магистър Вълчанов

  9. Ей, Вълчанов! Според твоето верую плодовете трябва да се пипнат, за да се видят и да им се поклоним, за да се облажим от тях, така ли? Питам се тогава, щом не говорим за духовни плодове, Вие на кой бог се кланяте? Очевидно е, че вашия бог е Мамон, но не и живия БОГ. Колко жалко!
    Не ни изсипвай чувал от думи, за да ни ограмотяваш икономически. И ние също поназнайваме някои неща от тази област. А и кой те знае теб какъв икономист си?!
    Да, ние знаем за членския внос, той се плаща във всички партии.
    Това ли е твойта задача – да ни убедиш, че църквата трябва да стане партийна организация?

  10. Не познавам г-н Пеев, но ми направи впечатление злобата с която говори (пише) за него г-н Вълчанов (и него не познавам)! Та пуснах в гугъл имената и на двамата!Ето какви са резултатите: д-р Пеев има писма,публикации,книги ТВ предавания, преподава в университети и т.н. Г-н Вълчанов излиза само във фейсбук (ако е той, защото от профила по нищо не личи да е християнин, така че може и да не е той), излиза в списъка с кандидатите за местните избори на Коалиция „Граждански конвент на Пловдив“:
    „БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ „РАДИКАЛИ“, „БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ“, и на още 1-2 места от които както и от фейсбук, не се разбира за кого става дума! По р интересен фактът кой е на второ място в изборната листа с кандидатите! Оставам на вас да проверите! Само ще уточня: г-н Вълчанов, вие сте много, много зависим и затова злобеете!

  11. Г-н Колев, много точно сте усетили ВЪЛЧАТА ЗЛОБА на г- магистър Вълчанов! Аз също не Ви познавам, но ви благодаря за подкрепата! Благодаря за подкрепата и на „приятелите от фейсбук“, които дори не съм молил за намеса и защита!
    Обръщам се към всички НОРМАЛНИ УЧАСТНИЦИ в този форум – моля ви, не се поддавайте на ДЕМОНИЧНО НАТОВАРЕНИТЕ ПРОВОКАЦИИ на неколцината, които преднамерени ТРОВЯТ нормалната дискусия.
    За мен е ясно, че когато човек тръгне да защитава Истината, няма да остане БЕЗ ДРАСКОТИНИ. Мен „драскотините“ не ме плашат! За мен е видимо, че „Вълчановци“ си служат с ЛЪЖИ, КЛЕВЕТИ И ОПИТИ ЗА ОТКЛОНЯВАНЕ ОТ ТЕМАТА.
    ЛЪЖИТЕ – вижте как се поставят под съмнение духовни истини като тази, че даването за Бога е ДОБРОВОЛНО И ОТ СЪРЦЕ. Вижте как се натрапват финансови идеи, които са характерни за СВЕТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ – капиталистически предприятия и партии. Вижте как се затяга хватката около новозаветната идея за вътрешната предразположеност, за да бъде унищожена.
    КЛЕВЕТИТЕ – вижте сатанинското насочване срещу автора на статията, а не срещу посланието на статията. Клевети, че съм „лош“ служител, че съм бил „изгонен“, че сам съм писал онова, което писаха моите приятели от Фейсбук. На мен това ми звучи като онова древно: „Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, което има“ (Йов 1:10). Ще подчертая, че далеч НЕ СЪМ ПРАВЕДЕН като Йов, но сатанинският подход е сходен и в случая с мен. Този подход е онаследен от онова време, когато в моята църква агенти ми размахваха бележници със записки от проповедите ми, съскайки: „Имай предвид, че целият си вътре!“… Ще подчертая също така, ЧЕ ОКОТО МИ НЕ МИГВА от подобни провокации. Само се питам – има ли пръст в тази клеветническа кампания някой от Ръководството на СЕПЦ?… Или може би всички?…
    ТЕЗИ АНТИ-БИБЛЕЙСКИ ОПИТИ ЗА ОТКЛОНЯВАНЕ ОТ ТЕМАТА показват само едно: настоящата финансова политика на Ръководството на СЕПЦ е ДИАМЕТРАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ от заветите на петдесятните пионери от 20-те години на миналия век у нас! Бил съм достатъчно време пастир в това движение, за да знам на какви атаки е било подлагано то в своята история. Днешното състояние обаче е най-плачевното – пастори-милионери, пастори-агенти, пастори, изпълнени със злоба срещу всеки, който дръзне да каже: „Братя, спрете се! Отдалечихте се от духовността!“
    Аз съм готов да застана в открит, публичен диспут, което и правя сега заедно с толкова много хора в този форум, но вместо да ми се възрази АРГУМЕНТИРАНО, ЕТИЧНО, се чува лай и вой! Това аз наричам ФАРИСЕЙЩИНА С НАЙ-НИСКО КАЧЕСТВО!

    Д-р Вениамин Пеев

  12. Здравейте,
    Първо искам да се извиня, ако съм засегнал някого.
    Не съм зависим човек, нито крия, че съм част от църквата на п-р Божидар Симеонов. Може би повечето вече го знаят – няма нужда да ме търсите в интернет, аз не се крия. Написал съм си името, което мисля че е достойно.
    Да, опитвам се и правя различни дела за църквата и нейното влияние в обществото и никак не се срамувам от това!

    Не се заяждам и изобщо нямам злоба към някого.

    Единственото, което засягам, е че не бива да се изкарват нещата по този начин,както се представят в статията и в коментарите под нея. Да, може би Съюза има финансови проблеми – и какво?! Нека да си ги решат – това не е моя работа, нито работа на автора на статията. Не отговарям за Съюза и не го защитавам, има си председател.

    Но не забравяйте, че тази статия я четат и невярващи хора, какви изводи си правят те за християните от нея?!

    Аз съм до тук, тъй като не желая да си губя времето!
    Приветствам Ви и Вие да спрете, ако желаете.

    Поздрави,
    Вълчанов

  13. Г-н Вълчанов, какво значи това – „ако някого съм засегнал“ и – чао? Чакайте, къде хукнахте? Та Вие ме изкарахте „фалшификатор“, след като питате какви са ми „били плодовете“, който „фалшификатор“ сам „си измисля“ такива?…
    За разлика от някои съвременни пастори, аз не се перча с „плодовете“ си, защото изповядвам ЕВАНГЕЛСКОТО ВЕРУЮ, че ВЯРАТА има ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ. Не изповядвам РИМО-КАТОЛИЧЕСКАТА или каквато и да било небиблейска ДОКТРИНА ЗА ДЕЛАТА. Делата са СЛЕДСТВИЕ на вярата! Щом имате магистратура, това за мен означава, че сте просветен човек в своята област. Аз пък съм просветен в моята! Аз не подлагам на съмнение Вашата компетентност във Вашата, тогава с какво право Вие поставяте под съмнение моята компетентност?
    Доктрината на СЕПЦ, особено в „пловдивския си вариант“, е диаметрално преобърната – „делата“ теглят каруцата на „вярата“. Това е анти-християнско, анти-реформаторско, анти-евангелско. Дори в Католицизма нещата не са изродени до такава степен, защото блажени Августин се бори срещу една подобна ерес, която се нарича пелагианство.
    След като се поуспокоихте вече, разбирайки, че в този форум има много НОРМАЛНИ ХОРА, Ви каня да дебатираме всички заедно с Вас кое е „конят“ и кое – „каруцата“ в новозаветното християнство – ВЯРАТА или ДЕЛАТА?

    Д-р Вениамин Пеев

  14. Г-н Вълчанов, въпреки че напускате дискусията държим да ви кажем, че поставяйки под съмнение нашата искренност и честност вие дълбоко се заблуждавате, но това е вашия избор. Да приписвате на п-р Пеев, че се защитава с измислен от него псевдоним е просто нелепо. Относно плодовете, нека оставим на Бог да отсъди кой има повече или по-малко, защото Бог не ги брои, а ги изпитва с огън.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *