Христо Беров
От няколко дни българските новини се концентрират върху темата за отстраняването на президента. Има различни гледни точки – от такива, че нямало правни основания до други, според които предпоставките не са били изпълнени.
И досега, (а вероятно и в близко бъдеще) българските граждани не обръщат заслужаващо внимание на един аспект от действията и поведението на президента Първанов (а.к.а. Гоце) – именно сферата на вероизповеданията.
Какви са предпоставките за отстраняването на президент според българската Конституция?
Чл. 97, ал. 1, т. 3: Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при условията на чл. 103, ал. 1; а последният има следното съдържание: Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.
Най-честите и сериозни нарушения на българската Конституцията от политици, и които наблюдаваме от почти две десетилетия са основно две нейни разпоредби. Първата е тази по чл. 4 – за правовата държава, а другата е тази по предписанието на чл. 13 – относно вероизповеданията, тяхната свобода, отделеност от държавата и неизползването им за политически цели. В тази връзка имаше и един особено крещящ пример напоследък.
Всеки по-информиран в религиозно отношение няма как да подмине общата тенденция на президентската политика в сферата на вероизповеданията. Два са достатъчно силните моменти, които символизират игнорирането на основния закон от страна на президента Първанов.
Немалко коментатори от времето преди осем години, но и миналата година сериозно анализираха как президентът (в качеството му на държавен орган) повече от отявлено и активно се намесва в проблемите на най-голямото вероизповедание у нас. Такива президентски правомощия липсват в българската Конституция – чл. 98 и сл., нещо повече с действията си, с които се заема да решава вътрешни вероизповедни спорове, той задълбочава разпрата и наслагва допълнително напрежение между двете спорещи групи, като пренебрегва конституционното си задължение по чл. 92 – да единява нацията, а не да разделя групи от нея. Особен момент в това отношение беше и игнорирането на становищата на 18 български вероизповедания, които той не зачита. Докато Първанов получава награда от 20 хил. долара през 2003 г., българският данъкоплатец след януари 2009 изпразва (и ще продължи да изпразва) джобове поради неадекватни държавни намеси в сферата на религиозните общности.
И понеже някой любознателен читател би могъл да опита да аргументира, че президентът „олицетворява“ вероизповедни единства в международен план, ще си позволим да отбележим, че той няма това правомощие, а напротив – целеустремено е нарушил Конституцията още преди осем години:
– БПЦ се представлява от свои собствени органи (чл. 5 сл. сл. УБПЦ), които не могат да делегират представителството си на друг.
– БПЦ е отделена от държавата, в смисъл, че нито последната представлява първата, нито обратното е възможно – чл. 13, ал. 1 от Конституцията!
Президентският рецидив по отношение на Конституцията е от миналата година – визитата на българския държавен глава при новоизбрания тогава руски патриарх в рамките на посещението на официална българска държавна делегация в Русия. Тогава руският патриарх е помолен от Първанов да подпомогне противопоставянето на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. В съобщението се отбелязва, че българският президент е акцентирал върху: „съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага“.
Както е известно към момента гореспоменатите случаи, в които президентът е игнорирал чл. 13 от Конституцията, не са взети под внимание в искането на парламентарните сили за отстраняването му от длъжност. Но при всички положения тези президент-първанови несъобразявания с Конституцията имат симптоматичен характер за българския политически живот още от момента, в който основният закон е влязъл в сила.
Затова тези казуси все някога се нуждаят от сериозен обществен дебат.